Трагичното послание на древните



страница7/16
Дата02.05.2017
Размер3.37 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   16

Трябва да се отбележи, че условията за живот не биха били добри: навсякъде скалисти и стръмни склонове, спускащи се към вътрешното море или към единния океан. Терасовидно земеде­лие, каквото и днес се прилага в Хималаите, Япония и в други планински страни. Това е огромен труд - да се направят бордю­ри от камъни, да се изравни хоризонтална площадка и да се на­сипе с плодородна почва, буквално шепа по шепа събирана между камъните по склона. По принцип от терасовидното земеделие може да се живее - например в Хималаите отглеждат ечемик, ориз, маис, царевица и картофи. Добивите обаче са твърде нис­ки. Същото се отнася и за животновъдството.

Районът не е богат и на минерални ресурси. В Индия и Не­пал често ми казваха, че макар в Хималаите да няма много ми­нерални ресурси, тамошните планини са богати на духовност, като твърдяха, че духовността произтича не само от живеещите там, но и от самите планини. По-богати на минерални ресурси са Саяните, Алтай и хребетът Хангай. Но и там, както и по ця­лата територия на Вечния континент, доколкото ми е известно (ако не греша!), почти няма нефт и газ. Затова в условията на изолация развитието на технологиите, характерни за съвремен­ното човечество, е твърде проблематично, тъй като те се бази­рат преди всичко на енергията на нефта и газа.

Високопланинските условия имат и друга особеност: ако в летния период през деня е горещо, вечер настъпва такъв студ, че те пронизва до мозъка на костите. А през зимата ветровете и студовете са такива, че местното население слиза на по-ниски места. Затова е необходимо помещенията да се отопляват. С дървата обаче там не е добре - в Тибет, в пустините Гоби и Такла Макан те липсват, във високите части на Хималаите се срещат предимно храсти, само в Саяните и Алтай има участъци с хвой­нова гора. Постоянният студ ще наложи зловещия си отпечатък върху живота на хората.

С времето полудивият начин на живот ще стане нещо оби­чайно, а следващите поколения ще създават легенди за своите предци, летели на огромни метални птици. Дори по себе си знам колко бързо върви процесът на подивяване. Когато предприе­маш поход за месец в тайгата или в планината, огънят и при­митивната храна ти стават толкова близки, че след завръща­нето си изобщо не можеш да ползваш порцеланови чинии, по­кривка и салфетки, а продължаваш да бършеш с ръкав устата си. Процесът на подивяване протича бързо, а прогресът в тех­нологиите и културата е тъй бавен, че се проточва с хиляди години.

Така и атлантите, зародили се в недрата на великата лему-рийска цивилизация, в някакъв момент са загубили целия си по­тенциал, а после хиляди и дори милиони години са се старали да го постигнат, но така и не са успели. И ние, арийците, заро­дили се в недрата на високоразвитата цивилизация на атланти­те, след Всемирния потоп сме изгубили всичко и сме подивели, а след това хиляди години сме се старали да достигнем онова равнище, но така и не сме могли.

Дисбалансът между регреса и прогреса не е справедлив! Защо? Може би Земята, ако приемем, че тя е живо същество, смята хората за нещо като мравки, чиято съдба за нея означава твърде малко?! Може би на човека му е отредено да получава хилядолетна дивашка разплата заради греха да се сметне за Бог?! Може би не осъзнаваме, че освен обичта към майката, детето и другия човек трябва да има и дълбока вътрешна любов към май­ката Земя?! Толкова много не знаем и толкова много не усеща­ме с душата си! Добре би било, ако по света съществуваха по-малко натъпкали се хора, по-малко живеещи във властта горде­ливци!

Седях и размишлявах в кабинета си за всичко това, без да обръщам внимание на буйния смях в съседната стая, където бяха отишли Алексей, Олга и Татяна. Започнах да преценявам прин­ципната възможност за оцеляване на човечеството в случай на ново изместване на земната ос. Ако в хода на описаните разсъждения стигнах до извода, че в условията на нов Всеми­рен потоп останалата шепа хора на Вечния континент по-скоро биха подивели, беше любопитно дали изобщо съвременното чо­вечество би могло да преживее всички катаклизми, съпровож­дащи изместването на земната ос.

Земетресения, разделяне на континенти, изригвания на вул­кани, жесток полярен студ за десетки или стотици годни. Шан­совете за оцеляване не изглеждаха много.

За щастие, на Земята живеят една категория хора, които имат по-големи шансове. Те са предимно на територията на Вечния континент и се наричат йоги. На изучаването на йогите ще по­светя друга книга, но и сега, изпреварвайки събитията, мога да кажа, че те са зародилият се в недрата на нашата цивилиза­ция нов тип човек - човекът на бъдещето. Само те, тези странни жители на Хималаите и Тибет, са в състояние да мобилизират в себе си „божествената вътрешна енергия", за да превъзмог­нат страшния планински студ и дългогодишния глад, както и да изпаднат в състояние на сомати - самоконсервация на чо­вешкото тяло. Така ще съхранят телата си за бъдещето и ще дадат нови кълнове на човешката популация, която, както и тогава, в далечните времена на легендарната Атлантида след гибелта на човечеството, също ще се разпространи от Тибет по цялото земно кълбо, заселвайки освобождаващите се от вода континенти.

Мисля, че ние сме деца на древните йоги, преживели послед­ния Всемирен потоп. Много ми е неприятно, че хората бъркат хималайските йоги с клоуните, които, правейки се на йоги, огъ­ват метален прът с корема или врата си. Те не са йоги. Йогите са в пещерите на Вечния континент и ни осигуряват в случай на всемирен катаклизъм.

Нека обаче да се отклоним от загадъчните йоги и да си пред­ставим, че предварително знаем датата на изместване на земна­та ос и че трябва да се спасяваме точно на Вечния континент, където да се организират трайни убежища, запаси от храна и горива за стотици години. Бил съм в Тибет, Хималаите, Саяните, Тяншан (всички са съставни части на Вечния континент) и мога да кажа, че да се организира всичко това там е изключи­телно трудно. В Саяните и Алтай като най-ниски части на този континент от водата ще стърчат само високите хребети, където, както се казва, дори и не намирисва на пътища. През хималайския хребет към Тибет може да се мине само по един път, който е толкова тесен и в такова ужасяващо състояние, че при пани-ческото прехвърляне на товари ще се създаде непроходимо задръ­стване. В Тибет почти няма пътища, а съществуващите прили­чат на междуселски.

За съжаление възможностите за оцеляване на съвременния човек след евентуално изместване на земната ос са твърде съмни­телни. По-вероятно е човечеството да загине безвъзвратно.

Мисълта за безвъзвратната и неизбежна гибел премина през съзнанието ми като неприятна черна ивица.

Влезе Татяна и попита:

- Е, ще продължаваме ли? Побъркаха ме с тези парфюми.

- Знаеш ли, Таня, мислейки за съдбата на човечеството в слу­чай на изместване на земната ос с 6666 километра, стигнах до извода, че то ще загине изцяло.

- Напълно?

-Да.


- Гледах филма „Замразеният" - замислено каза Таня. - Не биха ли могли хората в замразен вид да преживеят мрачното вре­ме?

- Не, това е фантастика. Медиците и биолозите знаят, че дълбокото замразяване води до образуване на дребни кристалчета лед във вътрешността на клетки­те, които ги разрушават. Затова, след като е бил замразен, човек със сигур­ност ще умре. Това не е сомати, кога­то той се самоконсервира чрез моби­лизиране на вътрешната енергия, при което, както мислим с Валя Яковлева, водата преминава в някакво четвърто състояние, непознато на съвременна­та науката. Именно тази удивителна вода е в състояние да приведе тялото в т.нар. каменно-неподвижно състоя­ние, което при температура плюс 4 °С може да се запазва хиляди и милиони години, а след това да го върне към живот. Няма да разказвам подробно, нали си чела книгата ми „От кого сме произлезли?".

- Да, разбира се. Но ми се иска да попитам за рибите, които намират от време на време в ледовете и те, размразени след хи­ляди години, оживяват.

- Знаеш ли - обърках се и аз, - в природата съществува по­нятието „хибернация", т.е.

сън. В основата му според мен е природният феномен сомати. В противен случай е трудно да се обясни спо­собността на огромната чукотска мечка да спи по осем-девет месеца в годи­ната! Да не би да си сму­че лапите! Тъй че .и риби­те вероятно също изпадат в състояние на сомати, не-случайно каракудите се заравят в тинята. А в со­мати водата в хипотетич­ното четвърто състояние очевидно не замръзва и не образува ледените кристалчета, разрушаващи клетките.

- Знам, че съвременните хора не умеят да изпадат в сомати и затова едва ли ще преживеят... времето на катаклизмите - обади се Таня.

- Таня, върви оттатък и засега не пускай никого при мен. Мъничко ще помисля, поне двадесетина минути.

Потънах в мислите си. Невъзмож­ността човечеството да оцелее при глобален катаклизъм предизвикваше съмнения, че Висшият разум не е предвидил пътища за запазване на чо­века. При това бях убеден, че те имат същия оригинален харак­тер, както и всичко останало, сътворено от Бога.

Вече в общи линии знаех един от тях - сомати. Разбирах, че феноменът сомати и свързаният с него Генофонд на човечест­вото, включващ самоконсервирани представители на лемурий-ци, атланти и арийци, запазени в дълбоките хималайски и ти­бетски пещери, предпазва човечеството от пълна гибел при

възможен глобален ката­клизъм: тези хора ще се върнат към живот (както твърдят ламите) и ще да­дат новите кълнове на чо­вечеството. Потомците на оцелелите и излезли от пе­щерите хора ще се раз-множат и от Вечния кон­тинент ще се разпръснат по земното кълбо, както вече се е случвало след Всемирния потоп, погу­бил Атлантида преди 850 000 години. Бяхме успели с различна степен на достоверност да докажем тази теза с ана­лиза на очите на различните раси в света. Някак си ми е неудобно постоянно да се позовавам на първата си книга „От кого сме про­излезли?", но въпреки това съм принуден да отбележа, че всичко в подробности е изло­жено там.

Възникваха обаче ре­дица въпроси.

Прави ли бяха ламите в твърдението си, че хора­та в сомати могат без вре­да за тялото да пребивават в пещери хиляди и милио­ни години?

Няма ли пещерите с хората в състояние на со­мати по време на следва­щото (не дай Боже!) изме­стване на земната ос да се разрушат?

Коя от човешките раси, запазени в сомати, може да даде нов клон на човечест­вото - арийците (ние), атлантите или лемурийците? На всички въпроси мога да отговаря само по един начин -не знам! Бих могъл, разбира се, да се впусна в пространни разсъждения, но те биха имали смисъл, подобен на я камилата, я камиларят. Въпреки това обаче не можех да отричам феноме­на сомати, на чието проучване по време на хималаиските експе­диции бе посветено много време.

Все пак ме смущаваше един принцип, в който се бях уверил през целия си научен живот - всичко, създадено от Бога, неза­висимо дали е молекула, ДНК, биохимична реакция, човешки ор­ган, човек или земя, има двоен контрол за гарантиране на не­прекъснатост в действието. Затова трябва да има, освен фено­мена сомати, минимум още един механизъм за предотвратяване гибелта на човечеството. Какъв е този механизъм?

Най-после, след като прекратих безплодните си научни напъни да намеря хипотетичен отговор, влезе Таня. Поседях още малко и разочарован минах заедно с нея в другата стая при компанията, която продължаваше уморено да се весели.

В глъбините на това разочарование усещах, че се таи изключително тънка нишка на някаква дълбока и важна мисъл. Скоро, по време на тибетската експе­диция до Града на богове­те, тази изключително тънка нишка щеше да се превърне в реална мисъл, от която щях да изтръпна, постепенно разбирайки, че на Земята е създаден още един вид човек, от което щеше да ми стане биоло­гично тъжно. Създаден от Града на боговете!

След като се присъеди­них към компанията, уста­нових, че темата за купена­та шуба е изчерпана, а за дамските парфюми от зло­получните „Кензо" е изме­стена към всички парфюми, ползвани от жените.

- Ами Венера Узбековна, жена, разбира се, с вкус, дълго време ползваше евти­ните български парфюми „Сигнатюр" и „Може би". Пари ли не й достигаха? Май искаше да подчертае женската си индивидуал­ност. Сега наистина пред­почита „Маж ноар", макар и да споменава, че ако се намира „Сигнатюр", и сега би го ползвала - дочу се философстващ женски глас.

- Моят приятел Юрий Иванович - пригласях аз -преди постоянно ползваше „Шипър" - и след бръсне­не, и вътрешно, а после премина на „Краставичен лосион", твърдейки, че като го пийнеш, направо поемаш и салатата.

- Ернст Рифгатович, какъв одеколон употребя­вате?

- О... - обърках се, -какъвто ми подарят, с та­къв се пръскам. Но в по­следно време моята жена ми купува „Маж ноар"...

- „Маж ноар"? Та това е вечерен дамски парфюм!

- Май не беше това. Ами... сякаш... „Фарен-хайт".

-А... а... Пак се чуха гугукащи женски гласове:

- Сигурна съм, че „Фиджи" е парфюмът на проститутките. Веднъж се бях напръскала и евтините мъже на улицата веднага започнаха да ми се лепят. Струва ми се, че „Опиум" и „Анаис Анаис" също действат така на мъжете.

- За щастие това са неустойчиви парфюми.

- Пък Гузел Галеевна само „Салвадор Дали" използва, а Наташка Макеева - само „Пуазон"...

- И дезодорантите трябва да се подбират според парфюми­те. Дезодорантът трябва да е почти без мирис. Понякога така се напръскват, че направо на оцет мирише, не можеш да се при-

ближиш. Или пък съчетават дезодорант „Маж ноар" и парфюм „Опиум" - става адска смес.

Как са оцелели атлантите и ранните арийци на Вечния континент?

След като схванах, че разговорът започва да придобива нов увлекателен вариант за жените, свързан с дезодорантите, пре­минах в другата стая и повиках Таня и Олга. Алексей, който изтънчено възприемаше миризмите, по моя молба остана при дамите.

- Моля за извинение, Оля и Таня, че ви откъснах от удиви­телния и загадъчен свят на ароматите, но бих искал да участва­те в разговора за не по-малко интересния и загадъчен свят на атлантите. По-точно - да отговорим на въпроса как все пак те са оцелели по време на Всемирния потоп. Защото те наистина са оцелели - според сериозните литературни източници. Заед­но с тях са оцелели и арийците (ние). Както твърди Блаватская, арийците дори са водели войни с атлантите на територията на Вечния континент, останал след Всемирния потоп преди 850 000 години. Как все пак атлантите и първите арийци са успели да преживеят земетресенията, стотиците години студ и какво ли не друго? Таня, пишеш ли?

- Пиша.


- Очевидно и ранните арийци са притежавали способности­те на атлантите... - замислено проговори Олга. - Затова и са оцелели.

- По какво са се отличавали ранните арийци от нас? - попи­та Таня.

- Според резултатите от изследванията в хималайските екс­педиции, както и от откъслечните сведения на Елена Блаватская3, може да се заключи, че ранните арийци са се зародили преди около 1 000 000 години. В сравнение с атлантите те са били по-ниски (само три-четири метра високи), по-късно броят им на­раства, а след няколко десетки хиляди години вече съставят при­лична по численост част от атлантическата популация. Ако ат­лантите са били по-приспособени към полуводния начин на жи­вот, ранните арийци са тичали ловко из гористи местности и са били по-пъргави и сръчни на сушата. На сушата високите пет метра атланти са отстъпвали на триметровите „джуджета" - арий­ците. Всички те обаче - и атлантите, и арийците, помнели Си­новете на боговете, появили се някога на Земята и предали им златните плочки, на които е било записано истинското знание, т. е. как човекът да използва неизчерпаемите източници от фина енергия на Космоса.

- Вече знам - възкликна Таня, - че атлантите и арийците са наричали лемурийците Синове на боговете.

- Излезли от състояние на сомати или... дошли от Шамбала - неуверено добавих аз.

- Значи ние, съвременните арийци, сме деградирали в хода на еволюцията в сравнение с ранните арийци - разочаровано произнесе Олга.

- Не само че сме деградирали, но и почти сме подивели, а после постепенно сме започнали да вървим по пътя на прогре­са. Тогава, преди около 1 000 000 години, атлантите и арийците са живеели съвместно, имали са общи технологии, били са сто­кратно по-развити в сравнение с нас, съвременните хора, и за­едно са преживели Всемирния потоп на Вечния континент.

- Защо днес няма атланти? - наивно попита Таня. Замислих се. Този въпрос се оказа изключително сложен.

Колко много неща не знаех в онзи момент! Дори не си и пред­ставях, че атлантите са се запазили на Земята твърде дълго, до VII-VIII век сл.Хр., че са издигнали удивителни постройки и монументи, спасили са нас, арийците, че по време на експеди­цията нямаше да успеем да достигнем само със 70 километра до последния им град на Земята, че те малко са странели от „подивяващите" арийци, но и са ги учели.

- Не знам защо днес няма атланти - честно казах на Татяна.

- Как все пак атлантите и ранните арийци са успели да се спасят по време на Всемирния потоп? За сметка на какво?

- Преди да се постараем да отговорим, трябва да вземем под внимание аксиомата, че съвременните технологии и енергетика не биха позволили на човечеството да оцелее в условията на Всемирен потоп. За това вече говорихме. Мисля, че пет факто­ра са дали възможност на атлантите и ранните арийци да оце­леят:

• Високо равнище на знанията им за планетата Земя, поз­волило им да прогнозират изместването на нейните полюси. Така успяват предварително да се подготвят за глобалния катаклизъм.

• Използване на финоенергийни технологии, позволяващи да работят механизми и летателни апарати, да се отопляват по­мещения и много други неща за сметка на неизчерпаемия източ­ник на космическа енергия.

• Практическото владеене на феномена клониране, когато могат да създадат запаси от семена и клетки и в необходимия момент да клонират не само овчицата Доли, но и всичко живо, създадено от Бога.

• Умението да се изпада в състояние на сомати, достъпно за повечето духовно издигнати атланти и ранни арийци. В тако­ва състояние на самоконсервация на тялото те са изчакали да отминат най-тежките времена на глобалния катаклизъм.

• Някой е помогнал на атлантите и ранните арийци да оце­леят. Най-вероятно са били Синовете на боговете, т. е. излезли­те от състояние на сомати лемурийци.

За съжаление, съвременното човечество не би могло да се доближи до никой от тези пет фактора, потънало в материални утехи и евтини филмови шлагери, примесени с тъпа реклама за страхотната роля на дъвката „Орбит" в човешкия живот.

- Нима сме толкова долнопробни в сравнение с древните? -горчиво попита Татяна, откъснала поглед от листа.

- Не съм пророк, обикновен човек съм и затова нищо не мога да твърдя, само изразявам това, което мисля, без да съм сигу­рен, че съм прав - произнесох аз. - Но за тези пет постулата има косвени потвърждения от великите посветени и особено от най-великата - Елена Блаватская.

- Защо през цялото време се позоваваме на нея?

- Защото най-добре познавам нейните книги! - избълвах в отговор. - Сигурен съм обаче, че в Библията и Корана е напи­сано приблизително същото. Ей сега ще открия всички възлови извадки, които направих от втория том на „Тайната доктрина".

Разположих листата по масата, погледнах Татяна и Олга и предложих още веднъж да анализираме петте фактора за оцеля­ване на атлантите и ранните арийци от гледната точка на Елена Блаватская.

- Да започнем от първата, засягаща равнището на знанията им, в резултат на което са могли да предугадят глобалната ката­строфа. Вижте какво пише Блаватская (т. 2, кн. 2, с. 225): „Тя [водата] тече около нейното тяло [на майката Земя] и го оживя­ва. Един от нейните извори излиза от главата й и става мътен в нейното подножие [Южния полюс]. Той се прочиства [при възвръщането] към сърцето, биещо в подножието на свещената

- Любопитно - отбеляза Олга.

- Очевидно е, че древните са се отнасяли към Земята като към живо същество, използвайки думи като сърце, глава и тяло.

Сред съвременните учени Влаил Казначеев защитава подобен из­вод. Ако се отнасяме към Земята като към живо същество, ще можем да предугаждаме поведението й, а може би... и да влезем в контакт с нея.

- С това съм съгласна - замислено кимна Олга.

- Обичам си родината и никога няма да отида в Америка -възторжено заговори Таня. - Струва ми се... -дясното й око кой знае защо се изкриви надолу, - че нашата страна се намира около сърцето на Земята. Не се смейте, моля ви, аз от цялата си душа... Хората у нас са сърдечни, няма да те изоставят в беда.

Топло погледнах Татяна и промълвих:

- Един йога в Хималаите ми каза, че над Русия има добра финоенергийна аура, но... колко малко знаем за геологията, ге­офизиката...

Замълчахме. От другата стая се дочу гласът на Алексей:

- ...в света на миризмите особена роля играят обонятелните халюцинации. Ако на някого от вас не му хареса даден дезодо-рант или парфюм, следващия път ще му се струва, че долавя точно него...

- Да продължаваме - язви­телно рече Олга.

- И така, след като се е зна­ело времето за настъпване на глобалния катаклизъм, е трябва­ло да се изгради убежище. За това Блаватская е писала мно­го (т. 2, кн. 2): „...когато полю­сите се изместили... това не за­сегнало онези, които били пазе­ни..." (с. 162); „...прочетете за­поведта на Ахурамазда към Иима, духа на Земята, символи­зиращ три раси, след като му е било казано да строи Вара -„оградено място", Аргха или Вместилище..." (с. 88); „...Там [в Аиряна Ваеджо, където се строи Вара] звездите, луната и слънцето се издигат и залязват едва един път [в годината] и го­дината изглежда като един ден [и нощ]..." (с. 89); „...надигнали се първите велики води... Всички благочестиви били спасени, всички нечестиви - изтребени..." (с. 161).

- Доколкото разбирам, Вара е убежището или Вместилище­то, в което са се спасили хората - каза Олга.

- При това - добавих аз - има ясно указание, че тя е изгра­дена на бившия Северен полюс, чиято точка е била...

- Свещената планина Кайлас - възкликна Татяна.

- Под планината ли се е намирало убежището на атлантите и ранните арийци? - удиви се Олга.

- Излиза, че е така... А някъде там, както мислим, е и Градът на боговете. Нима Градът на боговете е Вара? По принцип не може Бог да насочи хората към нещо само с една цел. Каква е втората? Двойна цел, двоен контрол... - размишлявах на глас. -А може би е имало три или четири цели...

- Интересно каква ли е Вара? Може би е красива, розова и ни. най-малко не напомня мрачно подземие - замечтано се ус­михна Таня.

- Ако убежището Вара е съществувало, очевидно е било из­ключително мощно укрепление, за да издържи на земетресени­ята при изместването на полюсите. Какви технологии са били налице, за да се създаде такова укрепление! Колко добре тряб­ва да се познава геологията на планетата! Кой знае, може би под Земята има огромни празни пространства, може би там наисти­на съществува легендарната Шамбала? Съществува дори хипо- "" теза, че Земята е куха. Толкова малко знаем!

- Представям си каква колосална работа е била извършена, за да се създаде този необикновен подземен град и да се запази най-добрата част от човечеството, т. нар. „благочестиви" хора - неволно се сви Олга.

- Хайде да обсъдим втория фактор за оцеляването на чове­чеството - високото технологично равнище на атлантите и ран­ните арийци. Вижте какво пише Елена Блаватская (т. 2, кн. 2): „Четвъртата раса е имала своите периоди на висша цивилиза­ция. Гръцката, римската и даже египетската цивилизация са нищо в сравнение с цивилизациите, които започнали в третата раса..." (с. 262); „Именно от четвъртата раса първите арийци са получили своето знание и „маса забележителни неща"... „изку­ството да се лети във въздуш­ни коли" ...своите най-ценни науки за скритите свойства на скъпоценните и други камъни, също така химията..." (с. 258); „Грехът се съдържал не в пол­зването на тези новоразвити сили, а в злоупотребата с тях..." (с. 102).

Мисля, че под „новоразви­ти сили" може да се разбира, казано на съвременен език, фината енергия. Днешните учени (А. Акимов, Г. Шипов и др.) теоретично са доказали, че мощта на тази енергия е колосална, но сложността е именно във възможността да се злоупотреби с нея. С ней­на помощ могат да се прена­сят огромни тежести (антигравитационен ефект), да се създават кухини в камъните (лазерен ефект) и т.н. Любо­питно е, че фината енергия се задейства от самия човек, кой­то според Блаватская е „мик­рокосмос на макрокосмоса", т. е. същество, способно да из­ползва космическата енергия. Затова ми се струва, че атлан­тите са могли да създадат под­земния град Вара, да го оси­гурят със светлина и топлина, да организират подземни плантации...

Колко съвършено оба­че трябва да е било всич­ко! Скелетът на подземния град например би трябва­ло да бъде много здрав и еластичен, за да противо­стои на движението на зем­ните маси! Засега за нас това е недостъпно.

- А какви са били тех­ните въздушни апарати? -попита Таня.

- В тибетските тексто­ве и книгите на Лобсанг Рампа пише, че въздушните апарати на атлантите са напомняли летящи чинии, че могат да летят на вся­какви височини, да се приземяват, където пожелаят. По тази логика в момента, когато „полюсите са се изместили", атлантите и ранните арийци със своите летателни апара­ти, наричани „вимана", са могли да се доберат до пред­варително създадения подзе­мен град Вара на Вечния континент и да се укрият там. За всичко в алегорична форма пише и Елена Блават-ская (т. 2, кн.2, с. 259, 260): „И той изпратил своите въздушни кораби [вимана] с благочестиви хора в тях... когато... водите вече тръгна­ли... [но] народите вече пре­секли сухите земи. Царете ги настигнали в своите ви­мана и ги повели в земите на Огъня и Метала [Изток и Север]".

- Колко гениална е Блаватская! Знаела е всичко! - възклик­на Олга.

- Чакай малко - произнесох аз.

- Какво?

- Има още една идея за Вара. Ама е твърде фантастична -смутих се аз. - Все пак ще я кажа. Само не се смейте. Вижте -прехвърлих извадките от „Тайната доктрина", - Блаватская е на­рекла Вара и „защитено място". В уфологичната литература, посветена на летящите чинии, често се говори, че неидентифи­цираните летящи обекти са в състояние да създават около себе си непроницаема енергийна завеса, която спира двигателите на автомобилите и изопачава показанията на магнитните прибори. В съществуването на такива обекти вярват почти всички, твърде много са наблюденията в света.

- Накъде биете?

- Натам, че Вара с всички хора, механизми, животни, жили­ща и ред други неща е представлявала кълбовидно пространство, включващо небе, земя и подземна част, изолирано от мощна енергийна обвивка. Около него са бушували катаклизмите - Зе­мята се е разтваряла, страшни урагани са отнасяли всичко по пътя си, бляскали са мълнии, текла е лава, полярен студ е зале-дявал всичко, а във вътрешността на кълбото е било топло, светло и уютно.

- Наистина е прекалено фантастично - не се стърпя Олга.

- Че е така, така е, но аз вече отдавна се старая да се оправя в тези фини енергии. Честно ще кажа, че все още разбирам пре­калено малко, но съм уверен, че фините енергии са милиарди пъти по-мощни от физическите - дори от тези, които предизвикват глобалните катаклизми. Само че трябва да умееш да ги владе­еш... може би с помощта на комбинациите от числа... Древните са владеели тайните на фините енергии.

- Ернст Рифгатович, разкажете ни за фините енергии - по­моли Таня.

- Таня, вече е късно. Ще поговорим друг път. А сега хайде...

- Искам да попитам - настоя Татяна, - може ли Вара да е Градът на боговете?

- Може би, не знам.

В този момент в съзнанието ми проблесна, че Градът на бо­говете е бил построен не само за запазване на човечеството (Вара), но и с някаква друга цел. Каква? Скоро по време на ек­спедицията в Града на боговете щях да видя на един от мону­ментите нещо приличащо на огромна врата (към подземие?), но за другите цели, закодирани в Града на боговете, щях да се до­сетя значително по-късно, когато мъчително се ориентирах в ри­сунките и записките си.

- Хайде да помислим за третия фактор за оцеляването на ат­лантите и ранните арийци - умението за клониране - казах аз. - Елена Блаватская пише следното (т. 2, кн.2): „...прочетете за­поведта на Ахурамазда към Иима, духа на Земята... Там [във Вара] ти ще донесеш „семе" на мъже и жени, избрани от родо­вете на най-великите, най-добрите и най-прекрасните на тази Земя; там ти ще занесеш „семе" на всякакъв род добитък и т.н. ... Ти ще занесеш всичкото това „семе" - по две от всеки вид, за да се запази там и да не свършва дотогава, докато тези хора пребъдват във Вара" (с. 88); „...[Ахурамазда]... О, творец на материалния свят, Ти, Пресвети!" (с. 90); „Те [атлантите] падат в грях и пораждат потомство от чудовища" (с. 7).

Любопитни неща е писала Блаватская, нали? - обърнах се към Татяна и Олга.

- Учуди ме, че... как беше... - Татяна погледна към извадка­та от „Тайната доктрина", - Ахурамазда заповядал на духа на Земята, наречен... Иима, да отнесе във Вара „семе" на хора, жи­вотни и всичко останало. Духът на Земята сам ли го е носил това „семе"? - Таня пак погледна листчето. - Ахурамазда вероятно е Бог, щом като е написано, че е творец на материалния свят.

- Мен пък ме удиви, че атлантите са създали потомство от чудовища. Вижте, и сега можем да клонираме овцата Доли, а ако нещо се промени в гените й, може да се клонира например овца с кокоша глава, т. е. неестествени уродливци - каза Олга.

- Моят приятел Юрий Иванович Василиев често ми показ­ваше вестник „Скандали", където нерядко публикуват снимки на човеко-коне, тигро-крави и други мутанти, които не е трудно да се направят с помощта на компютърна графика - добавих аз.

- Ернст Рифгатович, все пак не съм медик, обяснете ми как­ва е тайната на клонирането. Много съм чела, но не всичко раз­бирам - помоли Таня.

- Всяка клетка, Таня, съдържа информация за целия орга­низъм и затова от нея, при това която и да е, може да се създа­де цял организъм.

Според последните научни данни информацията за целия организъм (за всяка молекула, атом, клетка, тъкан, орган) е за­ложена не толкова в ДНК на клетката, колкото в нейната холог-рама. А мнението ми е, че клетъчната холограма е сътворена от Бога финоенергийна програма за създаване на физическо тяло. Това обаче е друг разговор. Нека да се върнем към атлантите.

- Хайде!


- Те очевидно са владеели процедурата на клониране, след като са отнесли във Вара семена и клетки от всички живи съще­ства. При това процедурата е била толкова отработена, че са стигали по два броя от „семето" от всеки вид. Очевидно е била отработена и процедурата за консервация (запазване) на „семе­то". Особено внимание заслужава и фактът, че „семе" е взема­но от най-добрите родове, за да не възникнат генетични заболя­вания. Засега това не можем да го постигнем.

- Излиза - отбеляза Олга, - че след потопа всичко живо на Земята е било отново „отгледано в епруветка" - и хора, и жи­вотни, и растения, и насекоми.

- Да, и точно тези „епруветкови" същества са заселили ос­вобождаващите се от водата континенти - казах аз.

- Значи нашите далечни предци са излезли от епруветки? -с недоумение ме изгледа Татяна.

- Да. Отначало са населили Тибет и Вечния континент, а от­там са се разпръснали по земното кълбо. Нашите изследвания на очите на различните раси показаха, че „средностатистически очи" има тибетската раса - онази, „появила се от епруветка" и разпространила се по нашата планета, променяйки облика си в съответствие с климатичните условия.

- Удивително, но логично! - възкликна Олга.

- Разбира се по отношение на клонирането има - разгоре­щено продължих аз - още три важни, според мен, момента: кло­нирането на чудовища, ролята на духа на Земята Иима и ролята на спасилите се във Вара хора. Да помислим! Това, че атланти­те преди Всемирния потоп са клонирали чудовища, е наречено грях от Елена Блаватская. Защо? Не само защото те са били опасни, а главно поради това, че човек няма право да се намес­ва в създадената от Бога хармония на земния живот, в която влиза и самият той. Бог е създал огромно многообразие, засега в не-

понятен за нас баланс, чиято святост е продиктувана не от без­полезния постулат на „зелените" — да се опазва природата, а от това, че на Земята, според моето подсъзнателно усещане, съще­ствуват още много невидими и неразбираеми форми на живот. Тяхното значение в общоземния живот е не по-малко важно от значението на обичайните за нас маймуни, вълци, дървета, бръмбари и всичко останало, изучавано засега все още от при­митивно развитата наука с наименованието „биология".

Млъкнах за миг, след като изпитах известно объркване от току-що произнесената от мен мисъл за съществуването на не­видими и неразбираеми форми на живот. Тя сякаш ме завъртя и започна с мощна сила да ме тегли нататък - към експедицията в свещената планина Кайлас, към хипотетичния Град на богове­те. В този момент, когато Таня и Олга седяха срещу мен, а в съседната стая течеше увлекателно пиянско обсъждане на дезодорантите, не знаех, че бодналата ме мисъл за неведомите фор­ми на живот ще доминира при анализа на целия огромен мате­риал от експедицията.

- Татко ми казва - прекъсна мълчанието Татяна, - че не бива да се ядат едри картофи от някакви си там „тра-та-та-та" сорто­ве, внесени от Холандия и създадени чрез... клониране. На ви­лата си отглеждаме само наши, башкирски картофи, нищо че са по-дребни...

- Между другото - отбелязах аз, - редица високоразвити страни създадоха многогодишна научна програма, наречена „Ге-ном". Успехите на генното инженерство в тази програма като че ли не са големи и се свеждат пак до създаването на нови видове картофи и още нещо. Убеден съм обаче, че програма „Геном" е опасна и насочена срещу Бога! Грях е всяка намеса в неговите дела! Не съм против генетиката, но съм за генети­ка под флага на Бога! Под флага на осъзнатото, че човек по своята същност не може да бъде по-умен от Бога и не трябва да променя сътвореното от него! Учените на атлантите очевидно са се ръководили от благи намерения, но по-късно... в науч­ния си хазарт са забравили Бога и са сътворили чудовища. Но най-опасното е - добавих неочаквано и за самия себе си след известно мълчание, — че може да се клонират невидими био-роботи, които няма как да изследваме поради тяхната недосегаемост, а те могат да разрушат баланса на Земята, създаден от Бога. Невидими чудовища...

Когато произнасях тези думи, не знаех, че след експедиция­та към Града на боговете те ще преобладават в мислите ми, пре­дизвиквайки ред съмнения дали изобщо да пиша тази книга. Твърде много би се разкрило.

- Безспорно духът на Земята Иима сам е решавал какво „семе" да отнесе във Вара - намеси се Татяна. - Не е вярвал на атлантите. Нали те са си играели с клониране на чудовища.

- Така са се наиграли, че е настъпил Всемирният потоп, за да унищожи тези чудовища, които не са от Бога, а от дявола! Дяволска работа е намесата в Божиите дела! Играещите си на клониране са сподвижници на дявола! Още веднъж ще повторя, че научното ни любопитство не струва кой знае колко, а особе­но малко струват усилията на напредничавите учени да се до­казват пред „закостенели" и вкусили от греха на научната власт солидни професори и академици, смятащи, че мнението им е над Божието.

Както се казва, историята ще отсъди. Просто трябва да се пише, да се дълбае, да се изследва, но без унижаване пред оне­зи, които с дяволоподобно величие произнасят: „Това не може да бъде!".

- Ернст Рифгатович, защо не сте академик, а само професор? - попи­та Таня.

- Защото никога не съм подавал документи за членство в Руската акаде­мия на медицинските на­уки. А и не биха ме при­ели.

- Защо?


- Чужд съм им. А и аз не се стремя да стана ака­демик. Това е принцип.

- Защо?


- Както пееше Владимир Висоцки, „там климатът е друг", не ми е по сърце... Не е романтично, а солидно. Не мога дълго да се правя на всезнаещ... Хайде да се върнем към фразата на Елена Блаватская, че по за­повед на твореца на материалния свят Ахурамазда духът на Зе­мята Иима занесъл във Вара „семето" на най-добрите мъже и жени, животни, растения и така нататък. Явно е, че всички форми на земен живот са не само под непрекъснатия контрол на духа на Земята, но и под контрола на самия космически разум. Тоест не е без основание концепцията за „живия Космос" и за „жива­та Земя". Вярвам в нея като учен...

- Аз също вярвам - каза Олга.

- И аз - промълви Татяна.

- Уверявам ви - отново заговорих аз, - че човек не може да живее без заобикалящата го среда от микроби, вируси и прочие гадинки. Например в чревния тракт на човека има колибактерия, играеща важна роля в храносмилането. Ако я няма, човек ще умре. Така и планетата Земя живее в симбиоза с всички свои форми на живот. Възможно е за нея човекът да е също толкова необходим, както за нас колибактерията. Както е известно, чо­век има тяло, душа и дух, но мисля, че и Земята има свой дух, свое тяло и своя душа. Съществува изключително строг баланс, сътворен по програмата на Бога, и той не бива да бъде наруша­ван.

- Какво ще стане, ако бъде нарушен?

- Очевидно Земята ще се „лекува", като се избавя от клонирани чудовища, самозабравили се и воюващи хора... а начинът на „лечение" е чрез изместването на оста й с 6666 километра и Всемирен потоп. И само онова, което е хубаво и добро, ще бъде пренесено във Вара като „семе" с последващо клониране. И така, Всемирният потоп не е геоложки катаклизъм, а способ за „са-моизцеление" на живото същество - Земята.

- Как духът на'Земята Иима може да събере „семето" и да го отнесе във Вара? Нали е дух! - попита Татяна.

- Мисля, че на Земята е имало и има хора, способни да вля­зат в контакт с нея. Според мен, те умеят да изпадат в състоя­ние на сомати. Ай... загадъчната Шамбала.

- В съвременността има ли такива хора?

- Вероятно има... сред йогите, които изучавахме по време на третата ни хималайска експедиция. Те често ми казваха, че ги ръководят свръххора...

- Това го помня - подкрепи ме Олга, също участвала в екс­педицията.

- Те явно вършат работата по събиране на „семето" и отна­сянето му във Вара за последващо клониране. И точно те, тези хора, запазвайки се в периода на катаклизми в състояние на со-мати, след подобряването на жизнените условия на планетата „оживяват" и извършват клонирането. Ех, как ми се иска по-бързо да потегля на експедиция към Вара! Засега обаче, през юни, там е сезонът на дъждовете. Да се присъединим към компанията, малко да си починем.

Женската компания, сред която бяха Селиверстов и Алексей, бе преминала в онова уютно вечерно състояние, когато всички са изморени от шумното веселие, а на никого не му се тръгва. Алексей с придихание обясняваше медицинските аспекти в све­та на ароматите, а Селиверстов подхвърляше епитети и често произнасяше „да".

- Съществуват два вида потни жлези — амокринови и апо-кринови. Точно те отделят на повърхността на кожата влага с цел тя да се изпарява и да охлажда човешкото тяло. Нали се по­тим, когато е горещо.

- По какво се отличават тези... мамакринови жлези от как бяха... не помня?

- Не мамакринови, а апокринови - уточни Алексей. - Те от­делят пот, без да се променят морфологично. Наименованието на другия вид - апокринови, произлиза от латинската дума apex, т. е. връх. В процеса на потоотделянето върховете на апокри-новите клетки се откъсват и попадат на повърхността на кожа­та, като се разпадат и издават специфична миризма на пот.

- Гният, значи, по тялото, а оттам и миризмата - добави Се­ливерстов.

- Гният ли? - учуди с една от дамите.

- Гният - утвърдително кимна Селиверстов.

- Ама не е съвсем така - не гният, а са подложени на разпад - смути се Алексей.

- Когато работех като секретарка - обади се седящата в края на дивана дама, — шефът ми, като сега го помня, така вонеше на пот, че ми ставаше гадно. Значи е имал много апокринки. Най-удивителното беше, че миризмата в кабинета му оставаше и след него. Значи апокринките му са падали на пода и там са продължа­вали да гният. А може би ги е изтръсквал?

- Едва ли ги е изтръсквал, сами са падали - подхвърли Се-ливерстов.

- Ех, би трябвало всичко с дезодоранти да обливам...

- Адска смес би се получила - отряза я Алексей.

- Ами какво да се прави?

- Къпането да е по-често. При едни преобладават амокриновите, при други - апокриновите жлези. Хората от апокринов тип трябва да се мият по-често - многозначително отбеляза Алексей.

След като хапнахме по нещо, аз, Татяна и Олга тихичко, без да привличаме вниманието, се измъкнахме в съседната стая.

- Остана да разгледаме още два фактора за оцеляването на атлантите и на ранните лемурийци по време на Всемирния по­топ. На три от факторите вече се спряхме. Таня, виж кой е четвъртият в записките. Изскочи ми от главата!

- Сомати - отговори Татяна, след като попрелисти записки­те си.

- Е... за сомати има да говорим много - за­почнах аз, като крачех из кабинета. - На този феномен и на свърза­ния с него Генофонд на човечеството съм по­светил книгата „От кого сме произлезли?", където са посочени и извадки от „Тайната доктрина" на Елена Блаватская. Вероятно ще се повторя, но ще приведа две-три фрази от нея, за да бъде по-пълна картината. И така, ето какво казва Блаватская (т.2): „Разбира се, ние намекваме не за пещерите, известни на всеки европеец... а за факта, известен на всички по­светени брамини в Индия и особено на йогите, че няма нито един пещерен храм в тази страна [Хималаите] без своите подзем- ни проходи, разминаващи се във всички посоки, и че тези подземни пещери и безкрайни коридори на свой ред имат свои разклонения... Кой може да каже, че загина­лата Атлантида... не е съществувала още в онези дни" (кн. 1, с. 268); „...надигнали се първите велики води... Всички благочес­тиви били спасени, всички нечестиви - изтребени... заедно с тях множество животни..." (кн. 2, с. 161); „И той изпратил своите въздушни кораби с благочестиви хора в тях..." (кн. 2, с. 258).

Избрах точно тези фрази на Елена Блават­ская, тъй като в случая интерес представляват два момента - казах аз, като разглеждах извадки­те. - Първият е огромна­та мрежа от пещери и пещерни храмове в Хи-малаите, където от пото­па биха могли да се укри­ят доста хора, но... само тези, които могат да из­падат в състояние на со-мати. При това трябва да се знае кои от пещерите по време на изместване­то на земната ос няма да се срутят. Очевидно атлантите и ранните арийци, способни да влизат в телепатичен контакт с духа на Земята, са знаели, как­то, вероятно, го знаят и някои от съвременните йоги и посвете­ните брамини.

- А вторият момент?

- Вторият е, че са се спасили само „благочестивите" хора. Точ­но те имат способността да изпадат в състояние на дълбоко сома­ти, продължаващо хиляди години, тъй като главното условие за сомати е пълното очистване от отрицателната психична енергия.

- Накратко, атлантите и ранните арийци, които са изпадна­ли в сомати.... са изчакали да отмине Всемирният потоп, а по­сле са излезли от пещерите - уверено каза Татяна.

-Да-

- Струва ми се, че част от тях са влезли в сомати във вътреш­ността на Вара, а други - в сигурните пещери - добави Олга.



- Напълно е възможно. Но принципен момент е, че, изхож­дайки от казаното по-горе, след Всемирния потоп човечеството е било възстановено отново за сметка на два фактора: А - кло-ниране на хора във Вара; Б - размножаване на хора, излезли от състояние на сомати.

- Ами останалите? — попита Таня.

- Загинали са.

- Остана ни петата точка от нашата, както казвате, Ернст Рифгатович, мозъчна атака - ролята на Синовете на боговете за оцеляване на човечеството - съобщи Татяна, докато прелиства­ше записките си.

- Ето какво пише Елена Блаватская: „Тази версия се отнася към събитията на Атлантическия потоп, когато Вайвасвата, великият мъдрец на Земята, спасил петата коренна раса от изтребване заед­но с остатъците от четвъртата..." (кн. 1, с. 172); „ Вайвасвата Ману (наистина събирателно име!), бил Ной на арийците и прототип на библейския патриарх..." (кн. 2, с. 107); „Само шепа от тези избра­ни, чиито Божествени наставници се оттеглили на Свещения ост­ров, откъдето ще дойде последният Спасител..." (кн. 2, с. 162); „Петата [раса], произлязлата от свещен род, останала; тя започна­ла да се управлява от първите Божествени царе..." (кн. 2, с. 163).

Какво мислите за всичко това? - попитах Олга и Татяна, ко­ито оглеждаха извадките.

- Мисля - бойко каза Таня, - че свеще­ният остров е Вечният континент, за който го­ворим. Там - пак по­гледна извадката - са се усамотили божествени­те наставници, появили се най-напред сред ат-лантите и са избрали хо­рата, които трябва да бъдат спасени.

- Олга, ти как мис­лиш?

- Мисля, че леген­дата за Ноевия ковчег е вярна. Именно в него, както помня от детство­то си, е било струпано всичко „живо", за да се спасят земните форми на живот. Блаватская казва, че Ной или - Олга погледна записките - Вайвасвата Ману, е спасил човечеството. Легендата и сведенията от „Тайна­та доктрина" съвпадат!

- Между другото, знаете ли, че много учени, особено от Армения, твърдят, че Ноевият ковчег е спрял до планината Арарат, когато всич­ко наоколо е било наводнено? Там като че ли и досега има останки от ковчега - добавих аз.

- Да, да, имаше нещо такова във вестниците.

- Не можем да отричаме леген­дата, тъй като според предишните ни пресмятания планината Арарат заедно с Кавказ би трябвало да ос­тане във вид на остров, който чрез

тънък участък гориста суша да се свързва с Вечния континент през Иран и Афганистан (планините Загрос, Копетдаг и Хинду-куш). Но... най-вероятно Ноевият ковчег е пристигнал на Веч­ния континент, където вече е била построена Вара и е било занесено „семето" на всичко живо на Земята.

- Логично е.

- Ще се постарая да обобщя разсъжденията за божествени­те наставници, спасили човечеството от гибел по време на Все­мирния потоп преди 850 000 години. Да отговорим отначало на въпроса кои са тези божествени наставници.

Напълно разбираемо е, че не биха могли да бъдат дори най-добрите представители на атлантите или ранните арийци. Тога­ва кои? Мисля, че са лемурийците, излизащи в навечерието на катаклизма от Генофонда на човечеството, където са били в състо­яние на сомати, или идващи от загадъчната подземна Шамбала. Тези огромни, десетметрови хора, наричани от атлантите Сино­ве на боговете, с техните невъобразими за нас способности и знания са ръководили спасяването на човечеството. Нищо не твърдя, но така мисля.

-???

- Друг въпрос, на който ще се постарая да отговоря хипоте­тично - продължих аз, - е как е протичал самият процес на ръко­водене от страна на Синовете на боговете. Може много да се фантазира, тъй като липсват реални факти. Но едно сведение, добито от знаменития Свами Премананда по време на хималайската експедиция през 1998 г., като че ли хвърля известна свет­лина. Този велик мислител, знаещ „езика" на зверовете и расте­нията, казваше, че йогийските способности идват неочаквано и кой знае откъде при хората, след което човек отива в планина­та, заселва се в пещера и прави това, което не могат да вършат другите, като постоянно тренира и усъвършенства уменията си. Този човек се подчинява на някакъв „свръхчовек", когото йоги­те с уважение наричат Той. Те постоянно имат телепатични кон­такти с Него. Точно тази телепатия за йогите е източник на зна­ния и на способности, ръководство за действие.



- Добре помня разговора със Свами Премананда — прекъсна ме Олга.

- Мисля, че в книгата ви „От кого сме произлезли?" дори има рисунка, наречена „Той" - намеси се и Таня.

- Ернст Рифгатович, нали започнахте да пишете книга за йогите. Кога ще я завършите?

- Навярно след тибетската експедиция. Не знам точно... Нали сега се готвим за новата експедиция.

Когато изричах тези думи, не предполагах, че резултатите от тибетската експедиция ще бъдат толкова невероятни, че ще от­местя недописаната книга „Кои са йогите" и ще започна нова (тази) книга - „В търсене на Града на боговете".

- Да се върнем към темата на нашия разговор - към боже­ствените наставници - настоятелно казах, превъзмогвайки умората. - Не ви ли се струва, че Блаватская, когато говори за „шепа избрани", навярно е имала предвид древните хора, които са били избирани, подобно на съвременните йоги, от легендарния „свръхчовек", или Той. Вярвам в съществуването на „свръхчо­века", твърде много необичайни йоги успях да видя и твърде много удивителни знания събрахме при третата хималайска ек­спедиция!

- Излиза, че „свръххората" са същите „божествени настав­ници" или „Синове на боговете", отбелязани в книгата на Бла­ватская.

- Да. Древността и съвременността се преплитат.

- Кои са тези „свръххора"? - с широко отворени очи попита Таня.- Къде живеят?

- Откъде да знам, ние сме само хора, а те са свръххора. Но ми позволете да изкажа една хипотетична концепция - свръххора, Той, божествени наставници, божествени царе или Синове на боговете са синоними, с които е наричано едно и също разумно същество с изключително високо равнище, навярно става дума за представители на загадъчната подземна Шамбала, свързани с Генофонда на човечеството, или... за по-високоразвит парале­лен свят на Земята. Нищо не мога да докажа, защото, още веднъж повтарям, просто съм човек, а те са „свръххора".

Тези „свръххора" обаче, които имат пряк контакт с духа на Земята Иима, информационното поле на Онзи свят и Бога, предварително ще знаят за предстоящото изместване на зем­ната ос и в съответствие с указанията на Бога и духа на Зе­мята ще предприемат мерки за спасяване на човечеството с едновременно... пречистване (!) от нечестивите и заболели от горделивост хора. Начинът на действие на „свръххората" ще е следният: те, след като анализират хората, ще подберат „из­браните" и ще започнат (както в случая с йогите) телепатич­но да им предават знания и специални способности, след ко­ето тези „избрани" ще изпълнят целия огромен обем от ра­бота по подготовката за спасяване на земния живот, включ­ващ и строителството на Вара, и събирането на „семето" на всичко живо, подготовката на клониращите устройства и т. н. Точно те, тези „свръххора", ще дадат сигнал на „избраните" за времето, когато трябва да изпаднат в сомати, ще посочат сигурните пещери, някои ще пуснат във Вара. Не изключвам някои от тях да се появят и сред хората.

- Рьорих е писал за хора, които неочаквано се появяват на недостъпни скали и също така неочаквано изчезват. Дали не е имал предвид „свръххората"?

- Не знам, Таня. Хайде да видим къде ще се намира новият екватор, ако при следващото изместване на земната ос Север­ният полюс е в Съединените американски щати.

Новият екватор

Намерихме конец и след като отмерихме равни разстояния от новия Северен полюс, превързахме с него глобуса в района на новия екватор.

- Стига, стига - дочуха се на вратата женски гласове, - хай­де да глътнем по една за последно, май е време за вкъщи. Че от приказките на Алексей за апокринките ни засърбяха носовете. А и Селиверстов постоянно го подкрепя...

- Танка пък каква е! Направо професор!

- Момичета - обърнах се към тях, - помните ли, че ви до­саждах с въпроса къде се намира езерото Байкал?

- Помним.

- Искате ли още малко география?

- Ами, как да ви кажем...

- Краят на света, ако го има, ще настъпи, тъй като Северни­ят полюс ще се измести в района на Съединените американски щати - назидателно казах аз, като сочех глобуса. - Екваторът ще бъде там, където минава конецът.

- Нима ще дойде краят на света?

- Бог знае - повдигна рамене Селиверстов.

- А Русия ще е тропическа страна! Погледнете! Екваторът ще преминава приблизително по средата на разстоянието между Се­верния полюс и планината Кайлас, т.е. в района на Тюмен.

- Бива си го! - възкликна операционната сестра Ина. - В Тюмен е приятелката ми Ирина.

- По-нататък - продължих аз - ще минава през Уфа...

- През Уфа? Ура! Ще живеем на топло. Няма да купуваме шуби! Хайде да пием за добрата новина - разнесоха се женски гласове. - И никакво „не", никакво... Хайде, хайде в другата стая... Наливай, Алексей!

Глътнахме по чашка. Върнах се при глобуса. Всички тръгнаха след мен, строиха се в кръг и се загледаха. Започ­нах да диктувам:

- Таня, пиши! По-нататък новият екватор ще преминава през Са-ратов, Донецк, Атина, ще пресича Сахара в района на Ахагар.

- Между другото -отбеляза Алексей - но­вият екватор преминава през едно от двете пла-

та в Сахара. Второто е с любопитно име - Тибести.

В този момент си поми­слих, че платото със стран­ното име Тибести може би също носи някакъв скрит смисъл, но отхвърлих тази мисъл и продължих да про­следявам новия екватор.

- Така! Новият екватор по диагонал пресича Ат­лантическия океан и точно през нос Хорн навлиза в безбрежните простори на Тихия океан, като премина­ва през безбройните остро­ви на Микронезия към Япония. Ще премине и през островите Фиджи.

- О! - възкликнаха жените, спомнили си едноименния пар­фюм.

- После ще пресече Япония, в района на Токио, Владивосток, северната част на Китай, езерото Вайкал, Красноярск и ще стигне до Тюмен, откъде­то започнахме да го про­следяваме.

- Значи Русия ще бъде като Бразилия!

- Вижте! - възкликнах аз. - Разстоянието от Кайлас до съвременния и но­вия екватор е почти еднак­во. Значи Вечният конти­нент едва ли с нещо ще се промени... затова е и вечен, неслучайно са го на­ричали свещен остров.

- Кои места ще бъдат най-добри за живеене при новия екватор и новия Се­верен полюс? - обади се Селиверстов.

- Екваторът едва ли е сред тях - твърде горещо е. В тропиците също. Най-добре е в субтропиците или в умерения климат, т.е. в крайбрежието на топлия Северен ледовит океан, полуостров Таймир, Якутия, Колима, Чукотка, Камчатка...

- Провървя им на затворниците в Колима...

- Нима и те ще бъдат клонирани? - каза под носа си Олга.

- Баланс между доброто и злото - изгледа я накриво Алексей.

- По-добре слушайте -строго каза Селиверстов, като обходи всички със сърдит поглед и свъсени вежди. - Продължавайте, Ернст Рифгатович!

- Басейните на реките Об, Енисей и Лена ще се покрият с обилна тропиче­ска растителност, там ще бъде новата Амазония.

- Значи при нас и пирани ще се появят - вмет­на някой.

- Тихо! - Селиверстов още по-силно смръщи вежди.

- Извинете, Сергей Анатолиевич, страх ме е от тях. Изви­нете, днес мога да говоря всичко, което искам, нали съм рож-деничка. Ами ако поискам да се ожените за мен! Какво? Ще откажете ли?

Селиверстов взе от шкафа изсушената пираня, която бях до­несъл от Амазонка, и направи заплашително движение „р... р... р..." към рожденичката. Всички жени с писъци изскочиха от ка­бинета.

- Ех че хубаво! - изстреля Селиверстов и затвори вратата. - Обидно е, разбирате ли, аз, член на тибетската експедиция, седя там и ги развличам. В края на краищата не съм шут!

- Благодаря, Серьожа. Извикай Таня и Олга, а Алексей нека да ги развлича. Прошепни му го на ухото.

- Добре.


- Таня, пиши! Много добри места за живеене ще бъдат Аля­ска, Северна Канада и Гренландия, където ще има умерен или субтропичен климат.

- Неслучайно Гренландия е наречена така: green означава зелено, a land - страна, т. е. Зелена страна. Тези, които са й дали името, вероятно са подразбирали, че ще бъде така - убедено произнесе Селиверстов, явно желаещ да навакса пропуснатото.

- Много добро място с тропичен и субтропичен климат ще бъде Антарктида.

- Извън всякакво съмнение — каза Селиверстов, внимателно разглеждайки глобуса.

- Амазония ще обрасне с хвойнова гора от типа на растя­щата сега покрай реките Об и Енисей. А останалата територия на Южна Америка ще бъде със субтропичен и дори тропичен климат. За съжаление, цялата територия на Съединените щати и почти цялата на Мексико ще бъдат покрити с дебел слой лед, какъвто сега има в Антарктида.

В този момент вратата пак се отвори, жените обсадиха гло­буса, без да обръщат внимание на звуците „р... р... р..." и раз­махваното чучело на пиранята.

- Пираните от Амазонка ще се прехвърлят в сибирските реки и дори в башкирската река Белая - произнесе Селиверстов със заплашителен вид.

- Момичета, по-тихо! Помълчете, приключваме -строго казах аз. - Какво ще стане с Африка? Най-вероятно на мястото на Сахара ще израснат гъсти тропически гори, а в юж­ната част на континента ще се образува голяма пусти­ня. Климатът на Индия, Тайланд и съседните стра­ни от Тихоокеанския реги­он ще бъде по-прохладен, но годен за живот. В Ки­тай ще стане по-горещо. Езерото Байкал ще бъде заобиколено от тропичес­ка гора, където ще се въдят анаконди...

- Мога със сигурност да кажа, че никаква анаконда не би могла да глътне Селиверстов - твърде голям е - намеси се рожденичката.

Селиверстов я поглед­на хипнотизиращо и изда­де заплашителния звук „ш... ш... ш...", очевидно имитирайки змията.

- Сега ще те погълна - премина в атака рожде-ничката, приближи се до него и силно го целуна по устните.

- Ама... - смути се Се­ливерстов.

- Всичко това да го за­писвам ли? - язвително попита Татяна. — Хайде да приключим, а после ще потанцуваме?

- И така - за пореден път пресякох дърдоренето, - добре ще се живее в Москва, Перм, Мур-манск, Швеция, Финлан­дия и Норвегия. Там няма да има зима, а природа­та ще напомня тази на Канарските острови. В Западна Европа ще бъде малко по-студено, но все пак поносимо.

- Цял живот съм меч­тала за Канарските...

- Струва ми се, че Ав­стралия няма да се проме­ни. Но от океана може би отново ще се издигне огромният бивш континент на Атлантида, чиито крайни точки ще бъдат Австра­лия и остров Пасха. Този огромен континент ще включва днеш­ните острови на Микронезия, Полинезия, Индонезия, Нова Зелан­дия, Филипините, Нова Гвинея, както и Хавайските и Маршало-вите острови.

- Имайте предвид - Селиверстов вдигна показалец, - че не бива да се бърка Атланти­да с Атлантическия океан.

- Впрочем - подкрепих Селиверстов, - Атлантида е съществувала преди около ми­лион години, имала е много континенти и острови. Основ­ният континент е бил в райо­на на Тихия океан, като е включвал и Австралия. Този континент според Блаватская е потънал преди 850 000 години по време на Всемирния потоп.

- Защо Атлантическият океан е наречен с дума, приличаща на Атлантида? - попита Татяна.

- Именно в Атлантическия океан, в района на Бермудския триъгълник, е съществувал голям остров, на който след Всемир­ния потоп, както и на Вечния континент, са могли да оцелеят атлантите (а може би те са се преселили там от Вечния конти­нент!). Описал го е, ползвайки древни манускрипти, великият Платон. Заради този остров, на който са живели последни­те от атлантите, Атлантичес­кият океан е наречен така. А на мен кой знае защо ми се струва - замислих се аз, - че след ново изместване на зем­ната ос островът на Платон ще се появи от дълбините на океана, а заедно с него не е из­ключено да „изплуват" и пи­рамидите, и другите градежи на последните атланти. Може би Вечният континент има Естествено, след появата

твърда ос, неподвластна на въздействието на нов „атлантически континент" на движещата се магма. в района на Тихия океан ще се вдигне нивото на океаните. Затова ниско разположе­ните земи ще потънат, а това са Британските острови, Холан­дия, Белгия, северната част на Германия, Полша, България, част от Италия, част от Украйна, част от Франция...

- Ох, ами парфюмите...

- По-нататък - високо казах аз, - трябва да потънат част от Сахара, Конго, Габон, Ангола, Египет, Судан, част от Саудит­ска Арабия и Ирак. Значителна част от делтата на Амазонка също ще се превърне в море. Ще потънат и районите от Канада в бли­зост до Хъдсъновия залив.

- Ами в Русия?

- В районите на устията на реките Об, Печора, Енисей, Аленьок, както и в района на Санкт Петербург се образуват топли морета. Ще се разшири Каспийско море, като ще залее част от Волга, от река Урал и от Казахстан. Мисля, че на мястото на Казахстан ще има пустиня.

- Петербург ще потъне ли? -Да.

- Какво ще стане с Вечния континент?

- По мое мнение той ще си остане същият, затова е и вечен. Мисля... и аз самият не знам защо... че Вечният континент има мощна и твърда дълбочинна ос, която не е подвластна на дви­жението на магмата на Земята при изместване на оста й. Не мога с нищо да го докажа и очевидно никога няма да мога, но така мисля.

- Разбрахте ли какво ще стане, ако земната ос се измести и Северният полюс „се прехвърли" в района на Съединените аме­рикански щати? - назидателно произнесе Селиверстов и изгле­да жените.

- Хубаво ще бъде, к'во! - отвърна рожденичката.

- Че е хубаво, хубаво е, но нас няма да ни има! Няма да ги има Москва, Уфа, Париж, Ню Йорк... ще има съвсем други хора, съвсем други градове - тъжно произнесох аз.

- Хора от епруветки - почесвайки се по тила, добави Олга.

- По-точно казано, реклонирани хора - уточни Алексей, който беше наясно, че нито една от празнуващите жени няма да раз­бере за какво става дума.

Езерото Байкал

Пуснахме музиката. Като че ли беше време мъжете да пока­нят жените на танц. Работата привърши, но не ми се танцува­ше. Алексей тръгна към рожденичката, но на пътя му се оказа Селиверстов.

- Момчета - извисих глас аз, - май се получи нещо като рож­ден ден с география. Какво пък, оригинално е! Помните ли ис­торията за езерото Байкал?

- Помним! Как да не помним! С това езеро три месеца ни досаждахте.

- Къде се намира?

- Не знаем и не искаме да знаем - в хор отговориха дамите.

Историята беше следната. Преди около четири години изля­зох от операционната и заварих тогавашната ми секретарка На-таша Макеева в компанията на две дами - Гулнара Перлевская и Лариса Юрченко. Те разговаряха за нещо. Пийнах чай и кой знае защо ги попитах:

- Къде се намира езерото Байкал?

Наташа Макеева окръгли и без това кръглите си очи и не­уверено каза:

- Край Москва. Гулнара Перлевская из­бухна в смях:

- Добре го даваш, На­таша! Колко си имала в училище по география? Всички знаят, че Байкал е в Казахстан.

- Нищо подобно -възрази Лариса Юрченко. - Сигурна съм, че Байкал е в Киргизстан.

Опулих се. Подобно непознаване на география­та ми се стори дори любопитно и реших да проведа социологическо проучване. След като попитах 100 жени и 100 мъже от град Уфа, успях да установя удивителна „полова" закономерност по този въпрос. Мъжете обикновено знаеха къде се намира езерото и отговаряха:

- В Източен Сибир, близо до Иркутск.

А руските жени... Над 60 % от тях нямаха и представа къде е то, като напосоки прехвърляха географски наименования в ре­гионите на бившия Съветски съюз, започвайки от Белорусия и завършвайки с Владивосток. Около 30 % все пак знаеха, че Бай-кал е в Сибир, но бъркаха името на най-близкия град до него, като най-често се спираха на Новосибирск. Малко под 10 % знаеха къде е езерото.

Най-интересното беше, че знаещите жените предимно спа­даха към категорията на неудачниците в личния живот - от типа на старите моми.

Отчитайки факта, направих извода за „вредността жените да знаят месторазположението на езерото Байкал", а веднъж и гръмогласно провъзгласих:

- Скъпи руски дами, дори ако знаете къде се намира езерото Байкал, забравете го!

Когато пребивавах за по-дълго в Съединените щати - във Вашингтон и в Далас (Тексас), прове­дох същото проучване -пак между 100 жени и 100 мъже. Задавах им въпроса къде се намира езерото Мичиган. Ще по­ясня, че е най-голямото езеро в страната, на чиито брегове е разположен град Чикаго.

Резултатите от експеримента бяха приблизително същите, както в Русия, като така бе потвърдено „половото" различие в знанията по география.

В онази юнска вечер, когато с Татяна, Олга и Алексей, из­морени от дълбокомислените разсъждения за трагичното посла­ние на древните, седяхме при жените, също изморени от праз­нуването на рождения ден, си мислех, че все пак те психологи­чески силно се различават от мъжете. Това не засяга само хипертрофираното им внимание по проблема за духовете или за­гадката за злополучното езеро Байкал, а преди всичко, че в по-голяма степен живеят с душата, съсредоточени са предимно върху чувствата, предизвикани дори от някакъв незначителен фактор, като обръщат по-слабо внимание на конкретните факти от типа на географското местоположение.

Чувствата са преди всичко атрибут на подсъзнанието и се задействат от божественото вътрешно Аз на човека. Затова же­ните са някак си по-близо до Бога, значително по-рядко в срав­нение с мъжете са причина за зли деяния. А дребните женски негодувания, свързани с покупката на шуба или с изненадата, че и друга жена използва същия парфюм, могат да бъдат про­стени - това е мило и уютно.

- След вашите въпроси за езерото Байкал се почувствахме такива глупачки! После, когато ни разказахте, че само нещаст­ните знаят къде се намира, не само че не искаме да го знаем, но и се страхуваме да тръгнем натам - смееха се жените.

- Както и да е. Хайде да се прибираме. Шофьорът в колата ли е вече?

-Да.

Докато слизахме по стълбите, отзад се чу глас:



- През цялата вечер само едно и също — 6666... Би трябвало да си купи шуба за 6666 рубли.

Дяволският елемент в трагичното послание на древните

Докато разкарвахме всички по домовете им с кола на „Бърза помощ", уютно се бях настанил в един. ъгъл и пак се замислих за трагичното послание на древните.

И постепенно в мен възникна усещането за генетичната ни непълноценност пред атлантите. Това пробождащо душата усе­щане заедно с мисълта, че сме онеправдани от Бога, неочаква­но прерасна в негодувание. Опитах се да се концентрирам, за да си изясня причината, и на втория или третия опит осъзнах, че е банална и проста. Дотолкова, че дори ми е неудобно да го­воря и още повече да се повтарям. Тя е в наличието на стотици и хиляди „самозабравили се" и „ояли се" хора или, както се казва, страдащи от „звездна болест". Очите им са някак си други, пре­небрегващи всичко наоколо и самовлюбени, всичко „мое" им се струва божествено съвършено, включително до правото им черво.

„Звездната болест" се появява най-често, когато човек заема лидерска позиция в обществото. Затова вредата от подобни „бол­ни" хора се увеличава в геометрична прогресия, като се има предвид ръководната им роля. Представете си, че страната или предприятието се ръководи от душевно болен човек - например шизофреник. Към чудатостите на шизофреничния характер бихме могли да се приспособим, като знаем времето и характера на „ненормалностите" на шефа, но към дяволското начало на стра­дащия от „звездна болест" няма приспособяване, защото не е възможно постоянно да се угажда и да бъдеш „сива мишка", потискайки всичко хубаво у себе си.

Основната беда, която произтича от „звездната болест", е, че самозванецът превръща хората в угодници, насилствено ги отклонява от истинския Бог и пречи на духовното им развитие. Само власт над хората, власт на всяка цена...

Представете си, че удивителните енергийни технологии на финия свят, основани преди всичко на силата на духа и.божест­вената същност на човека, изразяваща се като микрокосмос на макрокосмоса, попаднат в ръцете на такива хора. Те моментал­но ще ги превърнат в оръдие за удържане и засилване на лич­ната си власт. Духовните спирачки няма да са достатъчни. От „звездна болест" в една или друга степен в света страдат прека­лено много хора и дори някои държави (след разпадането на Съветския съюз сега са Съединените щати), в които се разбо­лява „цялото население в хор". Така ще бъде сътворено изклю­чително мощно психотронно оръжие, ще се клонират чудовища... и разплатата за това ще бъде „самоочистването" на Земята чрез изместване на оста й с 6666 километра и поредния Всемирен по­топ. „Звездноболните" ще погубят всички останали.

Защо, след като обобщавах размишленията си за трагично­то послание на древните, изведнъж реших, че точно те са главната „отрова на човешкото общество", способни да доведат до глобална катастрофа? Може би тези завистливи и користни „са-мосветещи звезди" така ми се бяха пречкали в живота, че с лич­ната ми неприязън към тях хипетрофирах вредната им значи­мост. А може и да съм прав. Животът ще отсъди.

Но все пак мисля, че трагичното послание на древните под формата на „6666", предадено посредством височината на све­щената планина Кайлас и свидетелстващо за способността на Земята да се завърти с толкова километра, прозрачно намеква за още един аспект - дяволския. Струва ми се, че повечето от нас вярват в съществуването на дявола, сатаната и другите зли сили, наричани от учените отрицателна психична енергия. Тези дяволски сили се стремят да се вселят у човека, предизвиквай­ки преди всичко „звездна болест". Ако дяволската енергия у хо­рата стане твърде много, това влияе върху Земята като на живо същество и затова възниква необходимостта тя да се очисти от дяволското начало.

Пътят за очистване е само един - завъртане с 6666 киломе­тра. Защо точно с 6666? Така очевидно е определено от Създа­теля.

Затова народът смята числото „6" за лошо, „66" - за още по-лошо, а „666" - за съвсем лошо. Числото „6666" е на глобална­та катастрофа или на апокалипсиса, влизащо в действие, когато дяволското начало е внедрено изключително силно в земните обитатели.

От дяволското начало, символизирано с числото„6", човек може да се освободи сам, от „66" - с група хора (страна), от „666" - с цялото човечество, а от „6666" - само с помощта на планетата Земя. Мисълта ми хрумна внезапно, но я сложих в „зад­ния си джоб", за да не се връщам към нея днес.

Ако се вземе под внимание, че Земята се освобождава от дяволското начало чрез завъртане с 6666 километра, то тогава може би „шестиците" не са дяволски числа, а положителни, тъй като са свързани с освобождаването от дяволската енергия. Защо все пак се смятат за такива?

Отговорът не е много лесен. Вярващите знаят, че всяко ос­вобождаване е съпроводено със страдания. Затова, страдайки и усещайки изгонването на дявола от себе си, хората асоциират тези „шестици", изплували от дълбините на подсъзнанието и по неведом за нас път свързани със законите на финия свят, като дяволски числа. Възможно е „шестиците" да са и числа за осво­бождаване от дяволската енергия, макар че все пак дяволският елемент присъства в тях, след като е бил допуснат в душата и трябва да се прогони.

Не бива да се изключва и варианта, че „шестиците" наисти­на са дяволски числа, а посоченото освобождаване на Земята чрез завъртане с 6666 километра повтаря механизма на философския закон за отрицание на отрицанието. Тоест дяволският елемент се изгонва чрез създаване на механизъм, подобен на дяволския, но отричащ го.

Законът за отрицание на отрицанието доста често се използва от психотерапевтите за лечение на болни от невроза. Наскоро на фона на хроничната ми умора, след всекидневната работа до три часа през нощта, бях дълбоко унижен от един човек, след което развих невроза. Лекарствата не ми помагаха. Излекува ме психотерапевтът Евгений Иванович Максимов, който ме на­кара да си спомням за този чо­век и да си повтарям: „Хайде, опитай се, предизвикай ми не­вроза! Мерзавец!".

Когато говоря за дяволския аспект на „шестиците", не съм в състояние да отговоря утвърдително дали са съприча­стни към дяволската енергия, или пък имат „изгонваща" роля, освобождаваща от отри­цателния (дяволския) компо­нент в душата. Мога само да кажа, че в света, създаден от Бога, всеки жизнен елемент изпълнява най-малко две функ­ции, които понякога дори са взаимно противоположни. Това може да има отношение и към обвеяните с народни предания „шестици", в които все пак има нещо. Неслучайно височината на свещената планина Кайлас е 6666 метра, а разстоянието от нея до Северния полюс -6666 километра.

Скъпи читатели, повество­ванието за „шестиците" (и „де­ветките") във връзка със стро­ежа на Земята едва започва. По­нататъшният научен анализ по тази мистична тема ще бъде из­ложен в следващите глави, след прочитането на които вероятно всички ще възкликнем: „Благо­дарим ви, атланти!".

Линейката, с която пътувахме, подскочи на някаква издати­на и аз болезнено си ударих главата.

- Андрей, по-бавно, не возиш картофи! - чу се глас.

Прииска ми се да побъбря за нещо съвсем обикновено - на­пример да подтикна Селиверстов към по-голяма близост с рожденичката. С усилие на волята обаче си наложих да не се отвли­чам от мислите си за „шестиците". Дори и малко да пофантази-рам, ще се постарая да осмисля ролята на едната, двете, трите и четирите „шестици".

Мисълта ми се завъртя, започна да се прехвърля от точка на точка, без да намира изходната за подобен мистично-философски анализ, но след поредното подскачане на колата неочак­вано и лесно я откри - страданието, за което вече неведнъж съм споменавал.

В Изтока придават огромно значение на страданието и състра­данието. Може би прекалено метафорично звучат основните постулати на десетките индийски школи, специализирани в об­ластта на страданието и заставящи хората да страдат: „Колкото повече страда човек, толкова по-добре", „Страдайте за здраве" или „Страдащият човек е най-добрият човек". Любопитно е от­ношението на тези „стра-дателни школи" към про­сяците, което може да се изрази така: „Колко щаст­ливи хора са - страдат цял живот".

Състраданието се смята за основен метод на лечение, като отначало изостря страданията на човека, после му помага да се пречисти, а накрая настъпва жадуваното об­лекчение посредством изгонването на отрица­телната дяволска енергия. При това колкото по-сил­но е страданието, толкова в по-голяма степен е освобождаването от дяволската енер­гия.

Философският корен на тези странни индийски школи, кои­то карат хората да страдат и така да се пречистват, очевидно е много дълбок и идва от древността, когато в незапомнени вре­мена хората, близки духовно до Бога, осъзнават опасността от натрупването у тях на дяволското начало, което е в състояние да доведе до беди, включително и до глобална катастрофа.

Според мен числото „6" служи като единица за измерване на дяволското начало в душите на живите същества. То е един от важните компоненти в съществуването на тайнствения и не­постижим засега за нас божествен фин свят, където всички ще отидем и душевната ни чистота ще се измерва с наличието или липсата на тези относителни „шестици". На Онзи свят ще ста­нем съвсем различни, макар че ще бъдем самите себе си, очак­вайки следващото си превъплъщение на Земята. Напълно е възможно там да сме малко тъжни, че в изминалия земен живот не сме страдали достатъчно и не сме могли да се пречистим от дяволското начало.

Не мога с нищо да го докажа, но мисля, че съществува гра­дация на „реда от шестици", свързана със страданията. Число­то „6" в единичен вариант (тоест една „шестица") символизира наличието на дяволското начало в душата на отделния човек, за което той плаща със страданието си при изгонването на отри­цателната енергия. Ако това начало не бъде изгонено, възниква телесна или психична болест или още по-лошо - „звездна бо­лест".

Числото „66" е олицетворение на груповото дяволско нача­ло в душите на хората - например на някоя държава, като възмез­дието за това е самоизтезаването на народа чрез вътрешни ре­пресии или разпалване на война. Примери за подобно групово дяволско влияние са комунизмът, започнал в Русия със стран­ното „Призрак броди из Европа, призракът на комунизма", и германският фашизъм с лозунга „Германия над всичко!". И два­та народа - руският и германският, са подложени на тежки из­питания, чрез които плащат за груповата „звездна болест" с ко­мунистически (световната революция) или фашистки (висшата раса) характер.

Числото „666" символи­зира и е единица за измер­ване на общочовешкото дяволско начало, което води до деградиране и подивяване на хората. Съществува мнението, че ограничените и тъпи хора са по-щастли­ви в сравнение с умните.

Искате ли обаче да сте тъп? Без абсолютно никак­во замисляне отговорът ви ще бъде отрицателен. Тъпи­те хора, още повече еволю­ционно деградиралите, не­прекъснато ги гложди за-

вистта, а усещането за соб­ствена непълноценност тайничко ги яде отвътре и предизвиква силни страда­ния с подсъзнателен харак­тер, тъй като подсъзнани­ето помни великите предци и като че ли укорява за „дя­волския разкош да се дегра­дира".

Тъпият деградирал чо­век не е в състояние да осъзнае всичко това и из­разява измъчващата го вътрешна непълноценност с отчаяния вой „у...у...у...", в който е вложена цялата му обида от далечните предци, неуспели да се из­бавят от общочовешкото дяволско начало и заболели от „общочовешка звездна болест". С този отчаян вой, съпроводен обикновено с размахване на ка­менна брадва срещу невидимия противник, се изразява дълбо­кото подсъзнателно негодувание от това, че всички постижения на прогреса са могли да бъдат прахосани само за миг, а за възста­новяването на изгубеното равнище ще бъдат необходими сто­тици хиляди години къртовска работа, изпълнена с опасности и унижения.

Подивелият никога не може да бъде щастлив, защото човек е създаден от Бога като разумно, интелектуално и божествено същество и природният дисбаланс в душата му никога няма да стихне, като непрекъснато и жестоко ще измъчва деградиралия. Вълкът, мишката или жабата са много по-щастливи от подиве­лия човек, тъй като са сътворени от Бога точно такива, поради което имат своя вълчи, миши или жабешки душевен покой.

Прогресът на научните технологии е естествен и логичен, но и опасен не само защото може да бъде използвано оръжие за масово поразяване, но и за­щото хората могат да заболеят от „общочовешка звездна бо­лест". След нея страшното дя­волско начало незабавно ще се появи под формата на неведоми болести или на нещо най-неочак­вано (падане на комета и т.н.), а резултатът ще се изрази в де­градиране и подивяване на оце­лялото човечество.

Числото „6666" символизи­ра глобалното дяволско начало, което се внедрява не само в ця­лото човечество, но и във всич­ки форми на земния живот, включително и в Земята като живо същество. Възмездието за внедряването на глобалната „че-

тиришестична дяволска енергия е апокалипсисът, предизвикан от измества­нето на земната ос с 6666 километра, в резултат на което загива целият зе­мен живот, включително и човечеството (освен „семе­то" на всичко живо на Зе­мята и „благочестивите" хора, съхраняващи се във Вара).

Бих искал да отбележа и ролята на клонираните мутанти, които биха могли да бъдат създадени на пръв поглед с благородна цел -огромни крави, свръхголеми картофи, пшеница с из­ключителни добиви и т.н.

Опасността от появата на такива „ръкоделни творения" не е дори в наличието в тях на т.нар. мутагени, нарушаващи обмя­ната на веществата, а в това, че човек няма право по пътя на генното инженерство да се намесва в делата на Бога, създал целия балансиран природен комплекс. За да не се върши това, трябва искрено да се вярва в Бог и да се уважава огромният му съзи­дателен труд. В противен случай на Земята ще се внедри изклю­чително мощната „четиришестична" дяволска енергия с вече опи­саните последици.

За съжаление, международната програма „Геном" вече е в действие, а тя е базирана предимно в Съединените щати, нари­чани от хималайските йоги най-безбожната страна в света. Ако успехите на програмата са големи, няма да се наложи дълго да се чака краят на света.

- Ето че още една дама докарахме до дома й - каза някой. -Алексей, изпрати я до входа!

Колата отново потегли. Някакво железце през цялото вре­ме подрънкваше под седалката. Усещах, че никой не му обръща внимание, но мен ме нервираше. И мисълта ми бе в тон с него: „Ако публикувам всичко, което мина през главата ми тази вечер, мнозина биха възкликнали: „Ами къде са ти преките до­казателства?". Ще ме сметнат за нещо като подрънкващото железце.

Овладях се, престанах да обръщам внимание на дрънченето и се задълбочих върху факта, че не може за всичко да се наме­рят преки доказателства, че след като си открил нещо интерес­но - например относителното съответствие на височината на планината Кайлас и разстоянието от нея до Северния полюс, изобщо не е недостойно логически да развиваш мисълта, като се вслушваш в собственото си подсъзнание.

Умните и насочените към Бога хора ще те разберат, а висо­комерно вирналите носове ще издевателстват над мислите и ло­гиката, но те вероятно вече имат в душите си „шестичката" на дяволската енергия и смятат мнението си за единствено вярно в цялата Вселена.

Зададох си въпроса как да се разпознаят хората, в чиито души се е вклинил дяволски елемент. Моментално намерих отговора -те се нервират от разговори за Бога. В състояние са да понасят случайни проповеди, дори и да се молят, но осъзнаването на Бога в научен контекст ги вбесява. „Ше­стичката" се проявява.

Мнението ми е, че съществуват шест равнища на дяволската енер­гия. За четирите от тях вече гово­рихме, а останалите две не се вме­стваха в моя разум, тъй като той е слаб и немощен. Това особено остро го изпитах в края на дълга­та бурна вечер, когато се преплетоха трагичното послание на древ­ните, парфюмите „Кензо" и ред други неща.

А всичко лошо започва само с една „шестичка" в душата! Ако тя не бъде изгонена чрез самокритичен поглед или с помощта на искрени хора, ще се размножи. Ако „шестиците" станат мно­го, рано или късно количеството ще премине в качество и дя­волското зло ще мине на друго равнище - „66". По същата ло­гика може да се появи равнище „666" и дори „6666".

Навярно това е било главното, което са искали да ни кажат атлантите с трагичното си послание...

Линейката спря пред моя вход и започнах да се сбогувам. Колко много не знаех в този момент! И колко много ми пред­стоеше да науча!

Изобщо и не предполагах, че тази вечер сме допуснали тех­ническа грешка, която ще открием след няколко дена и анали­зирането й ще ни изведе към нов кръг от знания за Земята и за тайнствения Град на боговете.

- Таня, защо си толкова замислена?

- Нима всички сме излезли от епруветка? - бяха думите й.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница