Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

21. ЩЕ СЕ ПОХВАЛЯ

“Добрата молитва”

“Отче наш”

“Молитвата на Царството”

Ще прочета първа глава от Първо послание към Корин­тяном.

“В начало бе Словото”
Евангелието трябва да се преведе на един съвременен език, за да бъде разбрано. Че евреите искали знание, елините ис­кали мъдрост, пък християните искали проповядване. Каз­ва ­ безумство. Някой път мнозина се уморили да служат, умо­ри­ли се да слушат. То е така, уморява се човек и да яде. След като ядеш 15­20 минути, половин час, умориш се, каз­ваш: “Не искам вече.” Мислиш, че си разрешил този въпрос. Каз­ваш: “Не искам вече да ям.” И който те слуша, казваш: “От­сега нататък няма ядене.” Обаче няма да се минат 7­8 часа, измениш си мнението и започнеш да огладняваш. Каз­ваш: “Пак ще се яде. Но какво ще се яде?” Има една анало­гия, един паралел в опитността. Някой път казват: “Свър­ших­ме, изучихме всичко” ­ “няма да се яде повече.” Наме­риш се в някаква мъчнотия ­ “пак трябва да се яде.”

Е, какво трябва да се подразбира под думата “проповяд­ване”? Това е закон на Любовта, то е на безумието. Всеки чо­век, който минава по закона на Любовта, минава за смах­нат. Казват: “Тази е детинска работа, любовна работа, безу­мие.” А търсене силата вече при знанието, това минава за почте­на работа в света. А проповядването на Христа, че оно­ва, което Го е заставило да пострада, не Го е заставила Него­ва­та Сила и Мъдрост, но Любовта Го е заставила. И онази май­ка, която страда за своето дете ­ любовта, няма друго съоб­ра­жение. Ако нямаше любовта, тя не би отгледала дете­то си. Какво ще се ползува тя, ако туй дете стане един фило­соф или един Дан Колов? Какво ще се ползува майката и ба­ща­та някой път? Няма никаква връзка. Единственото не­що, което свързва хората, то е Любовта.

Тъй като се разбира, има смисъл проповядването; защо­то все достига нещо в уши­те ти. То е само външната страна на тази проповед. Има ед­на страна, която може да спира човека. Запример вие не бих­те отишли на някоя сказка или в църквата, ако имахте скъ­сани дрехи или скъсани обуща. Вас ще ви е срам да идете. Все искате да се облечете и тогава да идете на църква. Че, то е външната страна. И право е. Ху­ба­во е, отлично, но то е един съвсем светски живот. В све­та е така. Ама питам сега: Бол­ният, когато излезне отвън­ка, как е той облечен? Той из­ли­за да диша чистия въздух, да възприеме светлината. Ня­кой път може да го изнесат и необлечен, тъй, на кревата и го носят без мода, но тъй, завит с юрган. Но като излезне той и подиша чистия въздух, от тази светлина той се освежи и възприеме нещо.

Та, не са дрехите, не е шапката, не са обущата, друго нещо има у човека, друга страна. Някой казва: “От вас да раз­бе­рем ние.” Не е и в разбирането. Разбирането е да имаш хляб. Но не е и в имането на хляба. Да го имаш, то е пак вън­ш­ното. Те са хубави работи. Но ти, след като имаш, туй ко­ето имаш, трябва да знаеш как да го приложиш сега. И тогава иде другото заблуждение. Казва: “Като идем на онзи свят.” Или пък: “Сега, в млади години, ние още не знаем, но като остареем.” То е другото заблуждение. Ако на млади го­дини не можеш да приложиш нещо, на стари години ­ ни­как. И ако в този свят не можеш да го имаш, в онзи ­ никак. За­туй бъдете уверени в туй: който мисли, че като иде в онзи свят, ще поумнее, той седи на една крива основа. Че, онзи свят е университет. Този свят са отделенията. Ако ти не си учил в отделенията и нямаш елементарните познания, какво ще научиш в университета там? Високи работи. Ти ще идеш там и няма да те приемат. Ще кажат: “Ти не си за такива ра­бо­ти.” Хайде пак назад.

Та казва: “Да повярваме.” Първите християни, понеже бя­ха деца, казват: “Да повярваме.” Но апостол Павел казва: да напуснем, което е елементарните работи, да вярваме в Гос­пода Исуса Христа. То не е само това вярване. Вярата е една връзка, която се образува, но за вас се изисква нещо по­вече. Вас ви трябва една връзка, която през всичките усло­вия, през които може да минете, през всичките изпитания, тази връзка никак да не се скъса, нито да отслабне. Няма нещо в света, което може да ви спъне. Ни шапката, ни дреха­та, ни обущата, ни обществено положение, ни външни, ни вът­реш­ни неща, нищо в света. Като дойде, да има една вът­реш­на връзка, която да е независима от всичките положения, които могат да станат. Това е. Свободният човек трябва да има една връзка, която трябва да бъде свободна от всички про­мени, възможни промени ­ външни и вътрешни промени, ко­ито може да станат. Някой казва: “Аз не може да се моля сега, болен съм сега.” Другият казва ­ той пък здрав, казва: “Ра­бо­та имам, не може да се моля, не мога да оставя.” Трети каз­ва: “Не съм разположен.” Е, хубаво. Да допуснем, че ти не можеш да се молиш. Да допуснем, че ти си болен. Но не­ка вземем яденето в света като една мярка, с която ние тряб­ва да мерим всичките неща в света. То е яденето. Ядене­то е една мярка. Че кой яде повече? Болният не яде ли? Бол­­ният ще пости 2­3 дена, той е светия, 4, 5, 10 дена, и 40 дена има болни, които постят. Ще пожълтее той, но след 40 дена, този, болният, огладнее и казва: “Дайте ми да ям нещо.” И почнат тогава да му готвят, тъй, много деликатно ядене. Такава супица, направена от пилета, които ядат месце, а които са вегетарианци ­ една семпла супица от картофи. Това ви навеж­дам само за обяснение.

Е, сега, какво ви трябва, какво искате, все от Словото Бо­жие да ви се направи? Кокошена супа или картошена супа? “Е, кокошената супа.” Сега казвам: Трябва да имаш една съвършена вяра в Христа. То е кокошената супа. “Е, повяр­вай.” То е вегетарианската картошена супа. Повярвай! Но в света само с картошена супа не минава тази работа. И с кокоша супа не минава. Аз считам супите много вредни хра­ни. И съвременните културни хора със супата си разва­лили своите зъби, нищо повече. Допринесло е това, че ядеш супата, разширение на зъбите, пука се глечта и после се раз­валят зъбите. И после, другото, което разваля, е това, от мес­­­на­та храна, като ядеш, влезне между зъбите частици, почне да гние и това разваля зъбите. А растителната храна, от хи­гиенично гледище, не гние и е по-здравословна. И за да имат хо­рата здрави зъби, аз бих препоръчал, гледал съм колко деца са били бити, че дъвчат дъвка, така са били стевасвани. Ку­пил си за един грош дъвка и дъвче. Как, казва, може то да дъвче? Децата знаят, че трябва да имат една дъвка да дъв­чат. То е едно здравословно състояние. То като дъвче, дъв­че, натискат се тия зъби, приижда кръвта и стават здрави зъбите, и храносмилането. Дайте на децата да дъвчат дъвка.

Та казвам, в духовния свят все-таки аз ви препоръчвам дъв­ка, ако искате здрави зъби. Може и без дъвка, но отидоха зъби­те. А ще почнат да ви тургат изкуствени зъби и с тях не вър­ви вече. Казва: “Как ще познаем кои са изкуствени зъби и кои са естествени зъби?” Кое е вярно и кое не е вярно? На оне­зи, които имат изкуствени зъби, дайте им от тази халва, ко­ято е леплива, (тя ще ги извади, зъбите). Ако не може да яде халвата, изкуствени зъби има; ако яде халвата, здрави са зъбите.

Един човек, който не може понася всичките страдания, има изкуствени зъби. Онзи, които може добре да ги сдъвка, да понася всичките страдания, той има естествени зъби. Че, зъбите са спомагала на Любовта. Устата представлява мяр­ка­та на Любовта. А пък устата, именно оттам излизат, от тази любовна врата излизат всичките най-хубави и най-лоши ра­боти. И то благодарение, не че Любовта е виновата, но тя е инспекторът на труда вътре на икономиката, министърът на финансиите е тя. Той финансира, разгръща, разкрива ка­пи­тала, като влезне в устата, той преобръща и е в ролята на един митничар; гледа какви неща влизат вътре. Някой път той се подкупва, като му дадат няколко хиляди лева, той под­писва и влиза в митницата вътре.

Та, невежият... Понеже вие сте ученици, с туй знание може, не че не може да живеете, вас не ви трябва много зна­ние, но с туй знание, ако идете в онзи свят, ще ви върнат на­зад. Не че аз имам нещо против това. Казва: “Побеля ми гла­вата от учение.” Побелял­ не побелял, ще те върнат назад. Онзи свят не е място на невежи хора, той е свят на най-уче­ни хора. И то учени в три направления. Учени във физи­чес­ко отношение, учени в духовния живот и учени в умствено отно­шение. Ето всичката философия. Че, един човек, който не знае да живее, той не е учен човек. Един човек, който не мис­ли, той не е учен човек. Един човек, който не може да се спра­ви с мъчнотиите, той не е учен човек. Учението е, аз взи­мам, Любовта е един метод за учение. Тя е най-мощната сила, която може да даде стимул да учите. И нещо, което ние обичаме, обикнем, може да учим. Нещо, което не оби­чаме, ние не се занимаваме с това. Като обичаш някого, ис­каш да знаеш историята му, откъде е дошъл; като не го оби­чаш, не искаш да знаеш. Обичаш Бога, почнеш да изучаваш как е създал света, всичките неща. Че учените хора обичат Бога ­ някоя мушичка, най-дребните неща, ученият ще я гле­да, той ще пише Господ какво е направил, за мушичките ще пише, разглежда той какво Господ е направил. Пише на хора­та туй, което Господ е направил. Вие може да кажете: “Те не са набожни хора.” Аз считам, учените хора са най-набож­ните хора. Те не употребяват напразно Името Божие, но много добре разправят за Божиите дела. А пък тези, на­бож­ните, те казват, Той Господ всичко направи. Това не е наука. Е, как го направи? “Е, то е Негова работа.”

Еди-кой си списател, лингвист, езиковедец написал тази кни­га. Е, кой го направи? Тя е негова работа. Но аз трябва да изуча тази граматика. Ако не я разбира, без граматика не може да се говори. Казва: “Добре да е написана.” За да го­во­риш, граматика трябва. Човек нали трябва да е учил по тази граматика, да знаеш как да произнасяш думите. Че, май­ка ти нали те е учила на тази граматика? ­“Ама човек и без книга може да учи.” ­ Не, не. Не може. Аз бих желал някой да ми покаже, който без книга да се е учил. Ама майката от нейните книги, вътре в мозъка, каквото е приела, по всички­те правила, по които тя е научила езика, тя ще го предаде на де­цата си. И после ще дойде учителят отвънка и той ще до­пълни онова, което майката не е допълнила.

Та казвам: Сега някои от вас искате знамение. Знамени­ето е за неверующия, знанието е за силните, а любовта е за слабите. Ако някой е болен, ако някой е слаб, ако някой е обез­сърчен, ако някой е хилав, аз съм проповядвал да се хва­не за Любовта. Пък онези, които не са такива, те нека се дър­жат за знамението, нека се държат за знанието. Щом се наме­риш в трудно положение, безизходно положение, дръж се за Любовта. Нищо повече. Нямаш каруца ­ дръж се за Лю­бов­та. Нямаш пари ­ дръж се за Любовта. Болен си ­ дръж се за Любовта. Нямаш никого на света ­ дръж се за Лю­бов­та. Има разногласие вътре в тебе ­ дръж се за Лю­бовта. Нищо по­вече. Каквото и да е противоречие, единстве­ното нещо в света, което може да примири хората, то е Любовта. Отпосле ще дойде силата, знанието, знамението ще дойдат по-после. Те са външната страна на земния живот.

Апостол Павел казва: “Ще се похваля с кръста Христов.” То значи: Ще се похваля с любовта, с вярата в Бога. Това е. Бог е Любов. С туй ще се похваля. Тази Любов, която внася в мен този живот. Аз, хилавият брат повидимому, но като влез­не Любовта, тя е, която обработва; чрез нея всичките онези знающи хора, учени хора, са станали учени ­ по един­ствената причина на Любовта. Може би в миналото, в далеч­ното минало някога, Любовта ги е благословила. Тя е живо­тът, но те скоро са забравили и казват: “Ние вече не се нужда­ем от Любовта.” Те са на погрешен път. Никога не напу­щай Любовта. Тя е основата на всичкия човешки про­грес. Само че много неща, които вие сте научили от Любовта, вие ги забравяте и казвате: “И без нея може, и без любов може.” Може до известно време. Щом си се наял, без ядене може. Но щом огладнееш, без ядене не може.

И казвам: Сегашните противоречия, защото раждат се във вас противоречия, както духовната църква се е раздели­ла, сега и вие се делите. Аз често слушам, някой казва: “Той е още невежа, не разбира.” Един ми пише писмо от провинци­ята, доста напреднал брат, казва: “Нямам никого освен тебе.” Тъй започва писмото си. И след туй ми чете една лекция и ми казва: “Имаш някои, които имат криво мнение за тебе. Мислят, че си Бог.” Тъй. Аз казвам: Трябва да правите раз­лика, всеки човек е Божествен, но не е Бог. Божественото е едно, а Бог в този смисъл е друго нещо. Не съм аз същество, което съм създал света. А че съм Божествен, аз това го зная. Нищо повече. Защото не може нещо да излезе от Бога, което не е Божествено. Той мисли, че другите нямат вярна пред­става. Но и той няма вярна представа. Ако някой дойде и пос­ле ме замазва малко. “Ти ­ казва ­ имаш широки възгле­ди, ти разбираш тия работи.” И той мисли, няма някой, който мо­же да ме хвали. И най-после, той ме хвали в писмото и казва: “Помни ме ­ казва, ­ помогни ми нещо.” Туй е вън­шната страна. Един човек, който мисли, че в този смисъл чо­век може да се заблуди.

Аз бих желал всички хора да знаят, че са Божествени. Ама лошото е там, че един като мисли, че е Божествен, мис­ли, че другите не са Божествени. Злото не е, че аз мисля, че съм Божествен, а [че] мисля, че другите не са. Злото не седи, че аз съм богат, но злото седи в това, че когато аз съм богат, не искам другите да са богати. Злото не седи в това, че аз съм силен, но злото седи в това, че аз не искам другите да бъ­дат силни. Злото не седи, че аз зная много, но злото седи в това, че като зная много, не искам другите да знаят много. Там е злото.

Тези са работите; и по някой път вие се спъвате и в други­те работи. “Е ­ пита философът, ­ защо Господ допусна гре­ха?” Някой пита: “Защо го допусна Господ, греха? Защо го съз­да­де?” А то, греха, хората го създават. Хората от доброто съз­да­ват греха. Ама то как ще се създаде? Ама че ти прода­ваш ориз, а тургаш пясък в ориза. В килограм продаваш сто­­тина грама пясък. И като туриш, казваш: “Тя, материята, е все от Бога, Бог създаде ориза, създаде и пясъка.” Но ти като ту­риш двете материи, които не са еднородни, ориз и пясък, ко­ито не са еднородни по своето развитие и по степен и ка­чество, ориз и пясък, в себе си създадеш едно криво понятие ­ образуваш греха в себе си, образува се едно фал­шиво поня­тие. Продавай на човека чистия ориз, не тургай пясък вътре. Е, продаваш на един човек една дреха, казваш: “Вълнена е тази дреха”, а тя ­ две нишки са от памук, една нишка е въл­на. “Тя е вълнена ­ казва, ­ как да не е?” Но турете вие под микроскоп ­ вълнените нишки и памучните се различават. Вие наблюдавали ли сте какви са памучните нишки, нишките на памука? На вълната нишките са както на тросъка*, а пък на памука са тъй навити, увити. Като я погледнеш, различава се. Вълнените нишки се отличават от памучните. И като по­глед­неш под микроскоп, ще видиш, че той една трета е ка­зал истината, а две трети той ме е излъгал, защото две ниш­ки са от памук. Не че памукът е лош, но той ми е дал една дреха, която не е вълнена. Може аз, ако разби­рам, ще кажа: “Той е добър човек.” Вълната е лош проводник на топ­лината, а пък памукът е добър проводник. Следовател­но лятно време е за предпочитане да носиш памучни чорапи, а не вълнени. А зимно време е за предпочитане да носиш въл­­нени чорапи. Тъй е. Но ако този господин ми беше дал тези чорапи лятно време, ще му благодаря. Но понеже ми ги дава за зимно време, памучните, той ме е излъгал. Зимно време ми трябва топлина, а лятно време ми трябва хладина.

Питам: Де е грехът? В памука ли е грехът, във вълната ли е грехът? Грехът нито е във вълната, нито е в памука. Па­му­кът е толкова почтен, колкото и вълната. Но защо ти, като казваш на човек, казваш, памук няма вътре. Ти отричаш реал­ността. Не е въпросът там, една нишка вълна и две ниш­ки памук или две вълнени и една памук, или някой път има копринени платове, основата е памучна, а вътъкът е коприна и всичко туй минава за коприна. А то не е тъй. Коприна е, ко­гато и основа, и вътък е коприна, и двете са коприна. Не че е лошо, но де е престъплението? Че не казва работите тъй, както са. Ти казваш, че обичаш Господа, ама основата ти е памучна, а вътъкът ти е вълнен. Ти казваш, че обичаш Гос­пода, а основата ти е памучна, а вътъкът ти е копринен.

Де е сега слабостта на Любовта? Коприната какво е? Тя е проводник на топлината. Аз така мисля. Коприната е лош проводник на топлината. Следователно с копринени дре­хи ти не можеш да проповядваш. Човек, който обича коп­рина, той е егоист, който обича себе си. А пък който носи па­мучни дрехи, той е по-щедър, той е от благородните. Но това е логически. Тогава ще кажете, че не трябва да носим коп­ри­нени дрехи. Може някой копринен нагръдник, но всич­ко да е копринено? Че копринени чорапи, че копринена риза, и всичко да е копринено? Аз не бих носил всичко копринено. Но памучно ще нося. Памучното е по-здравословно. Така е. А коприната и вълната тургам в две противоположни. Вълна­та седи малко по-високо от коприната.

Преведете сега. Този е иносказателен език. Когато ти го­вориш красноречиво, тъй мислиш отвънка и мислите ти са логически свързани, коприна е това. Не допущаш никаква по­грешка. Хубаво е това. Е, хубаво говориш за Любовта. Тъй, като пишеш някоя статия за Любовта, никаква погреш­ка не допущаш. Казва: “Отлично си писал за Любовта!” Но дой­деш да прилагаш Любовта ­ тъй, както е написано, не може да се приложи. Казват, че човек трябва да обича дру­гите както себе си. А дойдеш да приложиш ­ трябва да се по­жерт­ву­ваш за другите, като дойде да се пожертвуваш, казваш: “Това не е лесно.” Казваш: “Трябва да се отречеш, да се жерт­вуваш.” Но като дойде да се жертвуваш, виждаш колко мъч­но е да се жертвува човек. Много лесно се говори, но като дойде...

Тогава направете някой път един малък опит. Напра­вете, да се опитате, тъй, да ви сготвят едно хубаво ядене, нека кажем, че ви направят една хубава баница, така направе­на! Или ориз със захар направен, или попска яхния, или някой де­серт, най-хубавото; и тъй, два дена да сте били гладни и ча­кате за това хубаво ядене. И таман са ви го донесли и дой­де един друг брат отвънка, който е беден, и да му го дадат, това ядене; и като го погледнете, яви се една бучка. Казвате: “Отде се намери сега да дойде! Не може ли да чака аз като ям? Да се наям аз, че тогава да дойде.”

Любовта отвънка много добре върви, много добре гово­ри, теоретически добре върви, но като дойде туй чувство... А в Невидимия свят тази мисъл се предава и може да се случи и с тебе. Ти не можеш да го премахнеш. Таман хората са направили баница, и ти кажеш: “Откъде пък се яви този?” И като излезнеш от тази къща, ще кажеш: “Не ме приеха доб­ре тия хора. Нещо студено ме приеха.” Студено, но аз раз­­бирам: не са добри проводници на Любовта. Значи, жи­веят по­вече за себе си. Но аз, който се оплаквам, ще кажа: “И аз ще постъпя така.” Аз съм слушал, много сестри казват: “Отсега нататък аз ще правя като тях.” А пък аз казвам в се­бе си: Та кога ли си постъпвал другояче? На себе си казвам.

Сега, тия са атавистически черти, наслоени. Не че са мно­го. Аз, който виждам, чета си морал, казвам: Не е така. Хрис­тос тъй е казал: Господ не е с човешкото, а другото. Има едно същество, което казва: “Защо си такъв глупец? Не може така. То съвсем не може така.” То все говори, онова си знае своето време. Най-първо трябва да се приложи онова, което Бог изисква от нас. Има в нас едно Божествено естест­во, което изисква да се приложи Божият закон. То е законът на Свободата. Има едно същество в нас, което противодейст­вува, защото човек още не живее в своя си свят. Човек е един чирак, той живее между два свята, но той свой свят няма. Човек се отличава с това, че той няма свой свят. Там е злото на човека. Ангелите, запример, си имат свой свят, те не може да се изкушават. Той не може да греши. Те живеят в един свят, дето са изолирани от греха. Те си имат свой свят. Собственици са. А ние нямаме свой свят. Ние сме слуги и служим на двама господари. Между ангелите сме живели, меж­ду падналите духове. От едната страна, отляво, злото ни влияе, адът е там; от дясната страна е раят, и той ни вли­яе. Те са два свята. От ляво ти пошепват, казва: “Ти си гле­дай работата, гледай къщи да си имаш, женица да си имаш. Деца да си имаш. Службица да си имаш. Парици да си имаш, че като умреш, да те погребат хубаво.” Е, туй ще ти разправят. Дойдат от другия свят, от рая, казват ти: “Баща си ще напуснеш, майка си, всичко ще дадеш.” Е, едно проти­воречие е сега. И ти най-после се объркаш.

Една сестра ми разправяше, че се объркала тя. Една сес­тра ми разправя, объркала се тя вътре, не знае какво да прави. Бори се, от едната страна є говорят едните, от другата ­ другите. Сега, кого да слушаш, кой е прав? Според мен от ля­вата страна са кривите, нищо повече! Отдясно са правите, оне­зи, които служат на Бога. Те и онези служат на Бога, но по особен начин те служат на Бога. И тях, за да ги избави Гос­под, за да ги накара да вършат Волята Му, Господ по някой път употребява, един метод има. На чо­веш­ки говоря сега.

Едно време старите български чорбаджии, като забога­те­ят, скриват си парите някъде и минават за много бедни. Той все ще се оплаква: “Нямам, осиромашах.” А той заровил па­рите някъде ­ едно гърне, две гърнета има заровени. И тога­ваш­ните разбойници разбират това, казват: “Той има, но са заровени парите.” И една вечер дойдат вкъщи, напекат ръже­на на огъня или турят една верига ­ като му припари, той каже: “Чакай, чакай, имам заровени пари.” Отиде, извади гър­нето. Казват: “Още имаш ли?” ­ “Е, нямам.” Пак като му припари: “Е, имам, имам.” И най-после, като дойде, казва: “Бра­тя, нямам вече. Две гърнета имах, като спечеля още пак елате, сега, оставете ме да си живея.”

Та, от онзи свят, тези от лявата страна, като забогатеят, Гос­под им турга такива нажежени вериги, за да дадат нещо от това. Онези от онзи свят, от рая, като им каже нещо, те вед­нага изпълнят Волята Божия.

Та, някой път все трябва да ви бият, да страдате дълго вре­ме, да боледувате, за да ви дойде на ума да направите не­що добро. Да ти дойде на ум това. Тъй е. Всички казват: “Ама Той, Господ, че Той дал страданията.” Докато раз­береш да направиш Волята Му. Понеже Той дава, Господ изис­ква и лошите, и добрите хора да бъдат щедри. Пък лоши­те хора са се ухитрили. Те казват: “Господи, ние вършим Твоята Воля. И ние даваме.” Е, как? Той набие някого, казва: “Тряб­ва да даде.” Е, настевасва го хубаво. И той дава. “Като го нало­жих, то е все даване.” Бой му дал. Като бият някого, той не дава ли? Дава.

Но да дойдем сега до разбраното. Като ученици, трябва да разбирате, да изучавате себе си. Понеже бъдещото учили­ще зависи от разбирането на закона на Любовта. Не се само­заблуждавайте от щастието на един ден. Ако искате да бъде­те хора щастливи, за да ви благослови Господ, да имате Него­вото благоволение, вие трябва да изпълнявате Волята Бо­жия; за да бъдете щастливи, не за един ден, ама през всич­ките дни на вашето съществувание. Трябва да бъдете щастли­ви. То е Божественото. А щастливият човек влиза в положе­нието на нещастните. Тъй е, че щастливият човек може да влез­не в положението на нещастния, но нещастният не може да влезне в положението на щастливия; богатият може да влез­не в положението на бедния, но бедният не може да влез­не в положението на богатия. Не може да влезне, защото ако той влезне в положението на богатия, той е богат вече. Той трябва да е умен, за да може да влезне в положението му.

Защото подразбирам: Да влезнеш в положението на един чо­век или на физическия свят, или в духовния свят, или в умствения, ти непременно трябва да бъдеш богат. Това е като едно правило. Ако мислиш, че по друг начин можеш да обра­зуваш една връзка... Не може да се образува по друг на­чин една връзка. Ти не можеш да образуваш връзка без лю­бов. То е връзка туй, което свързва хората. Любовта е една връзка, за да може да се предаде едно Божествено благо. Ни­кой не може да ти предаде едно Божествено благо, ако той не тури Любовта като една връзка. Тя е пътят само, по кой­то благото може да се предаде.

Да кажем, дойде някой дух у тебе, казват: същество. Ня­кой път виждаш ти духовете; ня­кой път и аз виждам духовете. Каз­вам: Виждам ги. Аз не ги виждам тъй, както хората ги виж­дат. То е смешно, това са сенки. То е един екран, на­правен там. За да влезнеш в он­зи свят, то трябва ония същест­ва да ти говорят. Когато ми говори едно същество, произвеж­да неговият говор в мен, обра­зува една връзка много хубава, по закона на Любовта. И ми говори. Казва: “Говори по зако­на на Божията Мъдрост, Божията Истина.” Туй същест­во за мене е реално. Не важи формата, дали го виждам или не го виждам. Говори ми то. Туй същество ми говори. Аз се на­ми­­рам в известно положение, утеснено. То казва: “Не бой се, твоята работа утре по обяд ще се оправи. При тебе ще дой­де един господин.” Аз не го виждам, слушам глас, говори. Той ми говори: “Защо си се обезсърчил? Господ ще нареди рабо­тите.” Аз казвам: “Наредил работите? Ще намеря друг Господ.” Казва ми: “Не говори така.” И ми казва: “Ще мъл­чиш сега до обяд. Утре по обяд тази работа ще се оправи. Ако не се оправи ­ тогава. Сега да мълчиш, нищо повече. Утре ще се оправи работата. Ще се скриеш вътре, ще мъл­чиш.” Казва: “До обяд утре ще мълчиш; няма никакво проти­воречие. И ако си измениш мисълта, ще се влошевят работи­те. Ако до обяд не стане, тогава може да си философствуваш.” Сгуша се аз да чакам, сега. Гледам си часовника: Аха, остават пет минути ­ няма. Една минута. Дойде последната минута ­ туй, което каза, стана. Е, как? Тъй стана, че и аз се чудя, станала е тази работа. Е, как стана? Никой не е влезнал, гле­­­дам, на масата има един сомун хляб. Хляб нямах на маса­та, а сега имам хляб. Кой беше? Откъде дойде? Казвам: Как не го видях хляба там? Съвсем топъл хляб. Туй, което ис­каш, има го това! Казвам: Все ми каза и бързо стана. И как ста­на, не го зная. Хлябът е там. И се чудя. Откъде ще дойде? От тавана? Не е. Вратата бяха затворени, прозорците бяха затворени. Дотам не съм спал, нещо, че не съм го видял. Чуд­на е тази работа! Пак казва този глас: “Слушай, ти пре­стани с твоята философия. Както се ражда житото, както се раждат плодовете, така се роди и този хляб на масата ти.” Аз сега се обърках. Казвам: Че как? Класът на житото аз виж­дам, има там стрък. На ябълката виждам, дърво има. А мо­ята маса как ще роди? Казва ми той вътре: “Пък приеми не­щата тъй, както са, после ще ги разбереш.” Нищо повече. Не мисли, че всяко нещо, което ти не разбираш, то не е вярно. Има неща, които ти си разбрал, и са неверни; а има работи, ко­ито не си разбрал, а са верни. Ще ги разбереш тия работи.

И тогава, имате онзи пример, когато Христос взел петте ри­би и хлябовете. Е, как стана това? Сега всички го доказват на­учно. Учениците са разчупили хлябовете и всяко едно пар­че се е увеличило с 5000. Толстой писал една книга, той го доказва другояче. По Толстоевски ще ви го докажа. Той как го доказва? Той иска да се освободи от едно съмнение, защо­то непонятно му е, както за мен, че хлябът е на масата. Но той казва: “Всичките тия хора имаха хляб в торбите си ­ някои много малко, а някои ­ по два сомуна. Те като видяха, че тия, които дадоха петте хляба и петте риби, им се отвориха сър­цата, и всички почнаха да дават, което имаха. И така се уве­личи хлябът на Христа.” Това е малко близо до ума. Той е реалист. И като му погледнете веждите, така са, както на Та­рас Булба, надолу. Той е материалист. Другояче Толстой не може да мисли. Не че не е вярно. Така е приблизително, но делата на Христа не само по този начин може да се обяснят.

За едно явление, да се обясни, няма само един начин. Най-малко две обяснения са потребни за всяко едно явление; щом е едно обяснението, то не е вярно. Всякога самата исти­на седи по три обяснения, всяко нещо може да се обясни по три начина. Една мисъл, ако ти не си я мислил, тя не може да се превърне на чувство. Тя не може да се облече във фор­ма­та на чувство. Една мисъл, която ти не си я почувству­вал, тя не може да се превърне в една постъпка. Следовател­но постъпката най-първо е съществувала в ума. То е вярно. Хи­ля­ди други начини има. Аз го обяснявам: тази постъпка е ми­нала в чувствата и най-после е дошла във физическото поле. И ти ще обясниш една постъпка по три начина. Как тя е слязла от един свят във втори и се е проявила в трети, зна­чи Си­­лата. Най-първо в света трябва да дойде Знанието, пос­ле ще се прояви Силата и тогава ще дойде Любовта. Лю­бов­та е, която използува нещата.

Казва Павел: “Сега ще се похваля с кръста Христов” ­ ще се похваля с Любовта, която свързва хората; ще се похва­ля с Любовта, която внася мир на ума, на сърцето ни; която носи здраве на ума и сърцето ни и носи всичките Божии блага.

С туй трябва да се хвалим. А другите, съмненията, които ви идват, какво трябва да направите с тях? Те са извънка Лю­бовта. Вие искате да бъдете щастливи извънка Любовта. За­пример ти искаш да станеш богат. Ти богат никога не мо­жеш да станеш. Богат ще бъдеш само когато вървиш по пътя на Любовта. Знание можеш да добиеш само като вървиш по пътя на Любовта. Всичките постоянни блага се дават чрез закона на Любовта ­ чрез страданията. И туй, което се пропо­вяд­ва, страданието ­ с кръста Христов, туй се подразбира. И вънка от страданието... А страданията са едно изявление на Любовта.

Страдание, в което ти не можеш да приложиш Любовта, то не е страдание, то е мъчение. Страданието е Любовта. То е най-малкото. И Любовта ще те научи. Когато разбереш Божиите пътища, страданието ще стане много приятно. Като го видиш, ще му се зарадваш. То няма да ти бъде тъй отврати­телно, както сега. Защото нали страданието е нещо, което е много скромно. То не е облечено хубаво. Но вед­нъж като го опиташ, какви блага има туй страдание, вът­решни блага, ти не се отвращаваш от него. Значи, Любовта е внесла своите велики блага в страданието. Който е готов да възприеме страданието, ще възприеме и Божиите работи. За­туй на много хора горчив е този хап. Пък на вас ви казвам: За да не бъде горчив хапът, ще вземете за правило Любовта.

Сега някой от вас може да каже: “Дали е тъй или не?” Ос­та­вете този дявол. На дело проверете го. Утре до обяд. Се­га, аз като говоря, аз ви казах: днес до обяд, не утре. Днес до обяд мълчете. Проверете го. Мълчете до обяд, да го про­верите. Има две неща, които вие не сте проверили. Вие не сте проверили Любовта; имате една любов, която аз нари­чам, тя е временна. Тя е направена от паяжина. Аз говоря за Лю­бов­та, която не се къса. Каквото и да стане, никой не е в със­то­я­ние ­ и цялата вселена на тази нишка да я окачиш, тя няма да се скъса. Да дойдат всички дяволи, да се качат на гърба ти, пак няма да се скъса. Да те сломят, да те напра­вят на прах, тя пак ще остане. Няма да ти мръдне окото. Каз­ваш: “То е хептен да е герой човек.” Без Любовта човек ге­рой не може да бъде. Следователно само с Любовта човек мо­же да бъде герой. И на вас ви казвам: Само чрез Любовта мо­же да се подигнете, не да се сгушите. Не казвам да се сгу­ши някой човек. Ама като вървиш, ще си държиш съзна­нието, че всичко можеш. Не да бъдеш така сгушен, не, не. Но да дойде туй съзнание във вас, че не ви е страх.

Ще ви приведа един пример и ще заключа с него. Някой път Любовта в мен ме кара, една слабост, да ви говоря много. Все съм решавал да не говоря много, защото, като говоря, из­сипва се шишето и излиза навънка. И трябва да го съ­бирам. Сега, из модерния свят, види се, така е направена тази приказка, върви една съвременна дама, не ги зная, дру­гари ли са или женени са, върви тя и носи една хубава чанта и омбрела*. Отвънка се разхождат, казва на другаря си: “Тъй, както си вървял, не може. Ние трябва да си осигурим още по-добре живота; трябва да ми купиш още по-хубава чанта от тази, и омбрела трябва да ми купиш друга.” Носи тя едно пал­то и казва: “Туй палто овехтя нещо, по-хубаво трябва, не мо­же така. Ти трябва да разбираш тия работи. Този старомо­ден [живот] не може, по-моден [живот] трябва човек да води.” Дру­гарят, който върви с нея, гледа: там, из гората, една меч­ка иде. Той се качва на дървото. Тази дама оставя чадъра и чантата и дрехата, и качва се и тя на дървото. И той я пита: “Жена, какво ни трябва сега?” Иде мечката, бута ги с муцу­ната си тъй.

Казвам, да преведа сега: Смъртта не е ли тази мечка? Като дойде смъртта ­ тази мечка, тя е смъртта, ­ ти ще оста­виш и чантата, и омбрелата, и дрехата. Къде ще ги но­сиш? Ще идеш горе на крушата. То е друг живот горе. Тия неща са потребни ­ и чантата, и омбрелата, и дрехата е пот­реб­на, но временно е това. Не да се отказваш, но знай, че те са временни работи. Същността е вътре в тебе. Сега, не да се отказвате от външното. Обличайте се хубаво, но не разва­ляйте Любовта с вашите хубави дрехи. И не разваляйте Лю­бов­та с вашите стари дрехи. Ти като погледнеш обущата си, стане ти мъчно. Позарадвай се, че имаш някои прозорци отворени. Като си погледнеш обущата, отворени са прозор­ците. Че хигиенично е ­ два прозореца от двете страни. А като дойде Любовта, тя ще направи нови закръпки. И тя има мода. Тя даже като дойде, ако имате сто закръпки, тя ще ги вземе, старите закръпки, и ще ви тури нещо по-ново, по-хубаво от старото. Любовта може да направи много хуба­ви работи.

Любовта е една магическа сила ­ когато дойде, от всич­ките ваши сегашни разбирания, всичките ваши противоречи­ви мисли, чувства и постъпки тя ще вземе, и изведнъж; и ти ще се чудиш в едно кратко време как е станало това. Вие ще се почувствувате доволни и свободни. И ще видите: всичко ста­ро изчезнало. Тя носи всичкото добро в света, всичкото ново. Тя ще ви облече.

Та казвам: До обяд днес вярвайте и не питайте как ще бъ­де тази работа. Като стане. Онова, което става вътре в мен, моята душа, то е важно заради* мен. Туй, което в мен мо­же да стане, то и отвънка може да стане. Туй, което в ме­н не може да стане, и отвън не може да стане. Онзи мир, ко­ито в мен може да дойде, той ще се проектира и отвънка. Оно­ва знание, което може да дойде вътре, то може да дойде и отвън.

Та, всичките неща идат най-първо отвътре. А то е зако­нът на Любовта. Той действува отвътре, за да се прояви от­вънка.

И тъй, имайте вяра. И възприемайте Любовта. С какво? Казва: “Ще се похваля с кръста Христов.” Ще се похваля с Лю­бовта, която се е проявила чрез страданията на Христа в света.