Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

26. ДА СЕ ВЪЗПРИЕМЕ СЛОВОТО

“В начало бе Словото”

Но, на въпроса. Човек страда от своята младост, като да има идеал старостта пред себе си. Човек страда като стар, по­неже мисли за младостта. След като си остарял, мислиш за младостта ­ едно време как е било. И мислиш, мислиш, но миналото е минало. Върху себе си носиш, на гърба си, 82 или 102 години на гърба си, с такъв един товар си се нато­варил. И казваш: “Едно време нищо нямах, няколко дена, тол­кова лекичък, много добре, а сега...” Това са 120 години и като го умножите по 365 дни и като ги умножите на часове, на минути, секунди, това са милиони. Това е голям товар. То­вар е, понеже присъствува съзнанието, ти съзнаваш рабо­тите. Старият съзнава какво е изгубил в младини. И казва: “Еди-кой си така прави.” Той си мисли кой какво трябва да на­прави; и младият си мисли, казва: “Аз като остарея, като стана като дядо си, това ще направя.” Там е заблуждението. Ста­рият все разправя, че в младини това не е направил, онова и се гневи, казва: “Много прост човек съм бил. Трябваше да изпол­зувам другояче нещата.” Веднъж един стар човек ми раз­правяше, че живял при един господар, много богат. “Има­ше случай да стана богат.” Много пъти господарят оста­вял касата в ръцете му, не си чел парите. И казва: “Много буда­ла съм бил ­ да съм взел една торба. А аз седях, да не бутам парите. А сега, на старини, опъвам каиша.” Едно време той в младостта не е използувал. Има други хора, които и те съжа­ляват. Някой остарял. “Едно време ­ казва, ­ аз на мла­дини бях много религиозен.” Има хора такива. Казва: “Ни на хорото ходих, ни с моми срещане”, а сега, като остарял, дош­­ло му на ум, казва: “Много будала съм бил, та и на хорото не ходих.” А сега му се дощяло на хорото да играе. А не мо­­же, краката не държат. Сега всичките стари хора съжа­ляват. А някои стари хора съжаляват, че са играли много.

Та сега, не зная кои са на правата страна. Аз ви навеждам на тия мисли, за да извадите една поука. Вие в живота ще съжа­лявате за две неща. Като остареете, ще съжалявате или че не сте играли, или че много сте играли. Това са два кон­траста. Или че сте имали условия в младини да бъдете богати и не сте станали богати, или че сте имали условия да станете учен и не сте станали учен. За това ще съжалявате. Мнозина схва­щат религията тъй, мнозина искат да имат една религия, с която да се нравят на Бога. То е все същото: някоя мома по­сто­янно се облича, с една рокля, с друга, трета, четвърта рок­ля, цвят, плат... всичко туй е все отдалеч въпрос, да се нра­ви на онзи, когото тя обича. Тя гледа дали той харесва ней­ната рокля. Как є прилича. Харесва ли я той. Мисли за онзи, когото тя има в ума си. И като є каже, че роклята би­ла много хубава, ней є пада мед на сърцето. Туй го знаете поне. Не може да кажете, че ви говоря за неща, които не са. Ху­баво. След като ви хареса роклята вашият възлюблен, не оста­рявате ли? И защо остаряхте? Защото вярвахте във ва­ша­та рокля. Па и вярвахте и на думата, че вашият възлюблен ви обича роклята, за нея се подигнало вашето достойнство.

Сега вие често спорите в какво трябва да вярва човек. Оста­вете вашето верую ­ какво трябва да вярва човек. Това са дрехи, с които вие може да се облечете. И може да се обли­чате с хиляди дрехи. Ние против обличането нямаме нищо. И може да носите какъвто цвят искате. [Седем] основ­ни цвята има. И като направите всичките нюанси, ще се събе­рат 400­500 разнообразни нюанси. С всичките цветове, може да се обличате с тях ­ то е второстепенно. Ако имате един чо­век сляп, че го облечете с всичките тия цветове, каква пол­за? И ако вашият възлюблен, без да го знаете, той е сляп и вие се облечете с всичките цветове и питате дали той ви харесва, кой е по-будала: той или вие? Той казва: “Мен не ме интересуват цветовете, стига тя да знае добре да готви.” И когато един възлюблен иска неговата възлюблена добре да му готви, той е сляп. Нищо повече! Че, не е само въпрос да бъдете физически добре облечени.

Аз да ви кажа колко костюма трябва да имате. На годи­ната по един костюм, на Земята, на физическото поле ще имате 120 костюма. За 120 години ­ 120 костюма. Щом влез­нете в астралния свят, ще имате 1200, защото и там ще живе­ете. Щом влезнете в умствения свят, ще имате 120 000. Като влез­нете в причинния свят, ще имате 120 милиона, а щом влез­нете в Божествения свят ­ безброй! Ако е за костюми, е така. Питаш ме тогава: с колко дрехи? Казвам: на физичес­кото поле по един костюм на годината, достатъчно е. 120 го­дини. 10 години ­ 10 костюма.

Сега ще кажете: по два костюма не може ли? Повече от това, от лукаваго е. Едни дрехи, едни обуща, една риза на гър­ба, една шапка на годината. Е, много ново разбиране. Е, вие нали искате ново. Вие искате по 10 ризи. То е неразби­ране. То е неразбрана работа. Тия 10 ризи, това са желания на чужди хора. То не е твое желание. С тия 10 ризи ти създа­ваш вече съблазън на другите хора, да те крадат. А тъй, мъч­но може да те обере човек, като си заспал, и да те съблече, ако имаш една риза. Но 10 ризи ­ ще съблазниш някого.

Та, умните хора имат по една риза. Разбира се, едната годи­на ще имаш една риза, втората година ще имаш две ризи, на десетата година ще имаш 10 ризи. И после, на десе­тата година ще имаш 10 костюма. Първата година е най-мъч­но. А оттам насетне, колкото напредва животът, като ста­неш на 50 години, костюми ще имаш. А пък 50 костюми, имаш право да ги носиш само по един ден. Значи, колко пъти в годината ще облечеш 50-те костюма?

Сега искам да ви наведа на друга една мисъл. Тоест, това е предисловие. Проповедниците много добре са запозна­ти с предисловието. Всеки един учен си има предисловие на ня­коя книга. И проповедникът ще вземе един стих от Еван­гелието, от Посланията на Писанието, и проповядва. Слу­шаш, някой проповедник проповядва от “Ефесяном”, пропо­вяд­ва колко години преди Христа какви са били хората и след като дава тия малки очерци, след това ще раздели на три части проповедта си. И туй го има в хомилетиката ­ нау­ка за говора.* И това е външно изкуство. Проповедникът проповядва на хората това, което не знае.

И всички вие про­по­вядвате любовта. Говорите за любов­та, която не позна­вате. Запример, ако ви попитат, как ще обосновете любовта, да кажете, че обичате някого? Разно­образ­на е любовта. Че лю­бовта на един слуга към един госпо­дар или любовта на дъ­щерята към майка си или бащата, как ще я опишете? С ду­ми как ще я опишеш? Представи си, че баща ви е глух. Ще кажеш: “Аз Ви много обичам.” А какво нещо е обич? ­ “Ама на мен сърцето ми гори.” Какво нещо е горение? ­ “Аз съм готов всичко да направя.” ­ Какво е всич­ко? ­ “Как­во­то искаш, ще направя.” “Ама, искам да Ви гледам.” Това е все външната страна. Искаш някого да гле­даш, после пък не искаш да го гледаш. Искаш да го гледаш, докато е нада­леч. А щом се приближиш и той затвори целите ти очи, ще ка­жеш: “Отдалечи се малко.” И ако един възлюб­лен дойде мно­го близо до очите ти, даже и в любовта има една нераз­брана работа. Докато онзи, който обича, е надале­че, тебе ти е приятно. А като дойде наблизо, че ти затули очите, вие каз­вате тогава: “Малко се отдалечи, дотегна ми.”

Аз съм слушал семейни такива хора, та ми разправя една до­ма­киня: “Много се обичаме с моя другар, без него не мога. Но дотегна ми, като кюп* е станал той. Целия ден седи като кюп, не излиза на­вънка. Казвам му: “Е, разходи се малко.” Той не те оставя свободна. Седнал при камината, речеш да на­­пра­виш нещо при тигана, той: бър-бър-бър. Речеш да пе­реш, той ­ вкъщи. “Бе, иди навънка, остави тази работа на ме­не, женска работа е” ­ не излиза. “Излез малко, дотегнало ми е малко.”

Аз сега привеждам фактите, не ги измислям. Нещо пове­че приказва тя, но туй е резюме малко. А тя доста украшения турга. Аз слушам, казвам: Излез от вътре малко. Ето, хората като обичат, че той се курдиса вкъщи, та каквото речеш да на­правиш, той се меси вътре. Излез из огнището, не стойте тук, не безпокойте. Той казва: “Ама защо го правиш това? За­що се молиш? Защо постъпваш така? Ей!” “Ама защо ядеш суров лук? Яде ли се така?” “Много сол му тургаш, че мно­го не го сдъвкваш хубаво.” Остави го да си го сдъвче как­то иска, както той си знае. “Ама в какво вярваш?” Оста­ви неговото вярване. И как ще научиш един човек да вярва? То е друг въпрос. Като речеш да го учиш, можеш да учиш един човек на онова, което ти вече си научил. Да. Но често ние искаме да предадем нещо, за което ние сами нямаме една опитност. Ние говорим за една любов, за която нямаме опитност.

Любовта е един вечен процес. Тя не е нещо, което ти можеш да хванеш. И то не седи. Тя е като светлината. Да­же по-подвижна е тя от светлината. Едно движение тако­ва, ко­ето има любовта, даже една 300-хилядна от секундата тя не може да остане вкъщи. Тя дойде, даде своето и си замине. И след като си замине, че като дойде, туй, което виждаш, тя като дойде, понеже къщата е тъмна, пък тя като влезне, лю­­бовта, напълни къщата със светлина и си замине. А твоята

къща гори. Най-първо светло е и започва да потъмнява, по­тъмнява и някой път помислиш, че любовта си е заминала,

* кюп (тур.) ­ диал. голям глинен съд; делва.

се е изгубила. А тя отдавна си е заминала. Но понеже е за­пълнила къщата, така я виждаш, само отражението на лю­бовта. Нали по някой път виждате отражението на Слънцето по стъклата на къщата, но то е само отражението на Слън­цето. Говорите за една любов, която се губи. Не че любовта се губи, но така е поставен човек, че има нещо, което ще изгу­би. И вие може да ми кажете: “Как ще го докажете?” Всич­ки плачете за това, което сте изгубили. Всеки от вас не стра­да ли, че е изгубил? Бащата се оплаква, че е изгубил лю­бовта на сина си и майката се оплаква, че е изгубила лю­бовта на дъщеря си. Господарят се оплаква, че е изгубил лю­бов­та на слугите си. Те като не го обичат, крадат го. Казва: “Едно време ми вършеше работата, но сега не я върши.” Или пък слугата се оплаква. Навсякъде има оплакване.

Не само туй, но и верующите, като влезнат в едно об­щество, най-първо са много горещи, започват с едно вдъх­новение, с любов и след туй изгубят туй и станат обикновени. Ама туй е предисловие на любовта. Вие не разбирате законът ка­къв е. Щом те посети любовта, ти ще се подигнеш на една 300-хилядна частица от милиметъра. Втори път като те посети любовта, там, дето си бил, ще си представиш, да се подигнеш една 300-хилядна от секундата, от милиметъра. От секундата като се подигнеш, че второто положение на лю­бовта, като дойде, тя иска да те намери, че тъй малко да си се подигнал към Небето. Тя не иска да се подигнеш един ме­тър, но толкова малко, че втората любов, третата любов и всякога, момент след момент, ти трябва да се подигнеш и малко трябва да се подигнеш. И онзи от вас, който не иска така да се подига, той ще изгуби. И всички, които губите в лю­бовта си, седите на едно място. И онези, които не искат да се подигнат в любовта си, туй показва, че седите на едно мяс­то. И мязате като едно дете, вардело то една круша, ка­пали крушите, накапали долу и то чакало все от горе. И нака­пали всичките круши и той седи и все чака. Хвърля камъни, гледа оттук-оттам и мисли, че може да дойдат отнякъде. Става, пък идущата година детето не му стига умът, че работата се свър­шила. Колкото и да седиш, никаква круша няма да дойде.

Та казвам: Вие мязате на малки деца, които седят под кру­шата и като е окапала крушата, вие седите и въздишате, каз­вате: “Няма, не е както едно време.” Има круши, които дават само веднъж в годината плод, а има известни круши, ко­ито през цялата година имат круши. Вие още не сте попа­дали на тях. Те са райските круши. Донякъде лимоните, пор­то­ка­лите, те представляват райските круши. Там ще намери­те лимони зелени, узрели; всякога може да намерите плодове отгоре.

Та казвам: Трябва да имате една трезва мисъл. Да разби­рате Божиите пътища във всичките свои проявления. Да не мис­лите детински. Вие искате да накарате Господа, като постъпва, и да мисли като вас. И да нарежда живота както на вас е угодно. Вие не искате да се приспособявате. И много пъти мнозина трябва да се освободите от ония човешки фи­лософски познания. Много пъти сте чели книги, някой списа­тел е писал нещо за любовта. Много хубави работи съм чул аз за любовта, но много малко е писано. Вземете всичките тия романи, които сега се пишат, все любовта описват. Всеки един роман все за любовта се разправя. Вземете романите на Виктор Юго, на Толстой, все любовта се описва. Между дру­гите идеи ­ и любовта.

Сега аз ви навеждам на тази мисъл, да се избавите, те са внушения; у всинца ви има известни заложени внушения, които не сте вложили вие. Запример мислите ли, вие вървите някъде и виждате някой вол впрегнат, веднага, той, човекът, е една фотография. И всеки ден, искаш­не искаш, се фотогра­фират плочите. И като свършиш 120 години, те са безброй отпе­чатъци, които се наслояват в мозъка. Някой път видиш не­що, което струва парите. А някой път нещо се отпечатило, ко­ето хич не искаш, пък и то се отпечатило ­ отворил си ня­къде очите, отпечатило се. И не можеш да го изтъркаш. И то седи между другото като кино напечатано в мозъка. Чел си някоя книга; не само това, но като седиш, съзнаеш как­вото си въобразяваш и каквото мислиш ­ и то се отпеча­тило. Някой ден си неразположен ­ и то се отпечатило. Па на­­мислил си нещо да направиш, някоя дубара* ­ и тя се отпе­чат­ва вътре. Та в цяла беля се намира човекът. Каквото ре­чеш да направиш, тъй като го скроиш, като в един фото­графчия, нафотографирало се е. И един ден фотограф­чията

* дубара (от перс.-тур.) ­ остар. измама, лъжа, хитрост.

се яви, дойде и казва: “Слушай, знаеш ли, че ще те из­карам пред света, тебе?” Аз съм виждал хора, които от сво­ите фото­графии страдат. Дошъл някой, казва: “Мъчи ме нещо.” Е, какво те мъчи? Какво ме мъчи? Да ви кажа какво го мъчи. Аз ще ви представя, един стар човек ми разправя, че го мъчи­ло нещо. Казвам му: “Какво те мъчи?” С такава опит­ност. Ста­рият човек казва: “Да ти кажа.” Казва... Сега аз ще го издам. Ама няма да му издам името, но да се ползу­вате вие. Те са редки работи, които се случват. Ама дойде ми на ум. И казва: “Видях една мома, млада мома, много кра­сива, не мога да спя, толкова ми се хареса. Пък изпоженил съм ги всич­ките синове. Да имах един син, непременно щях да я оженя за сина ми. Из ума ми не излиза. Пък ми е жалко, че не съм млад. Ха де-де!” Е ­ казвам, ­ извади я из ума си. ­ “Не може ­ казва. ­ Да си легна, ходи ми из ума. Да заспя, тя все ще ми прислужва навсякъде. Някой път ми иде на ум да я изпъдя. Пък като я изпъдя, ми е тежко. Казвам: “Чакай, чакай, върни се!” Той е стар човек, който разправя една своя опитност. То е красивата страна. Хубаво е. Казвам: Няма нищо, ти благодари на Бога, че е красива момата, ама ако беше някоя грозна? ­ “О-о-о, да не дава Господ” ­ казва. Аз сега седя и му проповядвам. Казвам: Слушай, ще те освободя, рекох. Господ я изпратил тази мома, тя е един ангел от Небе­то изпратен. ­ “Бе, не казвай това!” ­ То си се влюбил, но то е един ангел, че Господ иска да те научи; ти, старият човек, не си живял както трябва, та сега ти се запъл­нило сърцето, искаш да имаш тази мома. Можеш да я имаш. Но тази мома трябва да влезе в тебе. ­ “Може ли да влезе?” ­ Може, рекох. Като влезе, ти ще бъдеш щастлив. ­ “Че как? Та­кава голяма мома, как ще влезне?”

Сега няма да ви кажа, но най-после аз вкарах момата в него. На вас няма да разправям как, но той се убеди, че може. И след като ме изслуша, казва: “Синко, защо не дойде преди

60 години, ама сега? Защо закъсня толкова?” ­ Ама, рекох, мно­го пъти аз минавах покрай вас, а вие бяхте захалосани то­гава. Аз много пъти похлопвах. Та, казвам, не е късно и сега. И сега можеш да се подмладиш. ­ “Е, хайде, таман вка­ра момата в мен, сега можеш да ме подмладиш.” Сега поч­вам да му давам доказателства, че мога да го подмладя. ­ “Е, как?” ­ Рекох, тази работа е малко по-зор. Момата лес­но може да влезне, но да се подмладиш? Има една ретор­та*, тя е направена от желязо и чугун, тя е дебела един метър, дебе­лина има. Казвам: Ще те туря вътре, ще те затворя в 9 ме­се­ци без ядене и като се изяде всичко, пфу-у-у! ­ “Ама как?” ­ Не само това, но ще те туря и ще те нагорещя, ще се пе­чеш. Казва: “Какво ще стане от мен? На пастърма ще ста­на. Е, как?” Казвам: Можеш да се подмладиш. Рекох, не е страшна работа. Той, след като ме слуша: “Не те разбирам ­ казва. ­ Философски работи са те. Е, виждам ­ казва, ­ въз­можно е. Но и момата с мен ще дойде ли?” ­ И тя ще дой­де. ­ “Е, влизам тогава.” Седи той и казва: ако и момата дой­де, и той ще влезне. Без нея не влиза вътре. Рекох, ти и да ме караш, без момата аз няма да те вкарам вътре. Нищо по­вече.

Човек не може да се подмлади, ако няма туй, Божестве­ното. Това е момата, това е Истината. Момата е символ на онзи Божествен Живот, на онази Божествена Истина. Туй е вели­кият Живот в една или друга форма, която ти трябва да въз­приемеш. Не да искаш туй, което виждаш, да го обсебиш, да му станеш господар; ама да възприемеш Божественото, кое­то е в него. Ние не трябва да се стремим да станем госпо­да­ри на Слънцето, но онова, което излиза от него, от Слън­цето, неговата топлина и светлина, тя е, която ще ни помогне.

Та, хубавото в живота е Словото. Христос казва: “Онези, ко­ито възприемат Моето Слово ­ ядат плътта Ми, това е жи­вот. И които чуят, ще оживеят.”

Та, новите работи, които има­те ­ ни най-малко няма как­во да се осъждате от старото. Ста­рото, като дойде новото, то се видоизменя. Старите рабо­ти, това са тор върху младите. То е материалът, с който живо­тът на младини работи у чове­ка. В младини човек работи, а в старини човек събира мате­ри­ала, за да работи. Та, в духовно отно­­шение, понеже законът е друг вече, туй, което смущава хора­та на Земята, в другия свят не се смущават. Тук може да се смущавате от сирома­шия­та, в духовния свят сиромашия ня­ма такава, каквато на Земята. Тук сиромаси и богати могат да живеят заедно, а в духовния свят сиромаси и богати не мо­гат заедно да живеят. Там, за да бъдеш сиромах, трябва да бъдеш грешен. Всеки греш­ник е сиромах, в ада е. Всеки бо­гат е в рая. Нали в по­вестта е казано: богатият отива в дру­гия свят, става той сиро­мах; а Лазар, от този свят сиромах е, отива в другия свят ­ бо­гат.* Тук, за да живеят хората, един сиро­мах може да жи­вее, но господарят ще е богат.

Между богатството и любовта има връзка. Има една ми­съл, която... Христос е дал известна идея на една мисъл, ко­ято аз ще оповестя. Защо Авраам не пусна Лазара? Казва: не­въз­можно е Лазар да дойде при богатия. То е един стар на­вик у него. Той седи в ада и иска Лазар да му служи. Значи, иска Лазар да му стане слуга, да иде да му служи. То е друг род аристократизъм ­ в ада седи, на огън е и казва: “Нека дой­де Лазар, да ми намаже гърлото. Не знае ли, аз съм човек, да дойде, да ми накваси гърлото.” И след туй, другото поло­жение ­ дава си заповедта, казва: “Аз имам петима братя, да иде да им каже да си уредят работите малко.” Пак заповяд­ва. Той се научил на заповеди в този свят. Казва му Авраам: не може.

Та, най-първо всички трябва да се освободите от тия на­вици на богатите хора. Вие като видите един духовен човек, иска­те той да дойде при вас и да ви учи. Той е дяволът вътре влез­нал в корема ви. Няма какво да дойде той. Вие ще идете при него. Не можеш ли ти да дойдеш малко? И като дойде ня­коя сестра или един брат, подскочи, че един богаташ я по­викал да иде вкъщи да му говори. Аз не стъпвам. Той, онзи богаташ, да му говори по зодиака, той, кожодерът. Не­въз­можно е да идеш. Те са стари навици. Смирението седи... Той седи и казва: “Да има някой да ме нау­чи...” После, има други възгледи: Господ да изпрати някой ангел при вас и вие да седите. И ще цитирате, че пращал ви Гос­под, да Му послужат. Кои? Послушните деца. На онези, ко­ито не слушат, дърво и камшик има. И като дойде вкъщи, мязат на турските делибашии: той като излезне из къщи, и же­ната, и всички ­ навън!

Та казвам: Ще се освободите от онези стари разбирания и навици. По този начин на Земята не може да се седи. Човек

и на Бога не може да служи. Човек, за да се подмлади, за да бъ­де той верующ, той трябва да бъде готов да служи на Бога. Зна­чи, ако ви вика един богат човек, може да идете да гово­рите. Ако ви вика един сиромах човек, ще кажете: “Ела там, при мен, горе.” То е вече лицеприятие. Ти ще идеш при бога­тия, той ще ти покаже, че има килими. Мене не ме интересу­ват килимите му; и къщите му, и дрехите му не ме интересу­ват. Даже най-хубавата къща направена не е добра заради* мен. Едно същество, което иде от духовния свят, като поглед­не, няма някоя красота в него. Тук някой път гледат човек, че е красив. Но гледали ли сте го под увеличително стъкло, колко голяма грозота е човек? Човек, като малко лице, отда­леч да го гледате. Но отблизо страшен е човекът. Ако увели­чи­те очите и устата му, страшно нещо е човекът.

Красиви са нещата само като ги гледаш през очите на Любовта. Не гледаш ли през очите на Любовта, нещата не са красиви. И остават неразбрани.

Та казвам: Малко хора има, които са се освободили от тия стари навици. Може вие [да] не желаете, но старите на­вици идат. Дойде един стар навик на недоволство или на гняв. То е стар навик. Или дойде един навик на подозрение. Или дойде един стар навик, казва човек: “Мен Господ ме е забравил.” Е такива работи. Мислиш неща, които нямат ни­как­ва реалност. Ако Господ те е забравил, причината си ти. Ще те забрави, защото Той каквото е турил в тебе, ти всичко си заличил. И за какво има Господ да мисли за тебе, кажете ми сега? Та, тогава, ако вие премислите, защо тогава синът, когото вие обичате, след като умре, защо го заравяте в земята? Защо не го държите вкъщи? Мислите ли заради*

него? Мислите, но гледате по-скоро да го дигнете. И седите и мислите защо не мисли Господ. Вие плачете за неговото тяло. Щом плачете и го обичате, защо не го държите? Оби­чате нещо и не може да го държите вкъщи. И не сте против. И имате една крива идея.

Не губи онова, което Бог ти е дал! Помнете това. Онова, ко­ето Бог ти е дал, което Бог е вложил в тебе, ти го дръж! На­­заем никому не го давай. И много хора имат погрешки.

* заради ­ диал. за.

Ти можеш ли да си дадеш очите назаем? Ушите си назаем мо­же ли да дадеш? Ръцете, краката? Че, ако речеш да дадеш кра­ката, ръцете, ушите, очите назаем? Те не се дават. Ти сам ще идеш с краката си. И с ръцете си сам ще направиш нещо. С краката си ще идеш и ще се върнеш назад. Назаем те не се дават.

Ама тук каквото ви говорих, ако ви оставя, как ще пре­дадете на другите? Какво ще кажете? Най-първо, като си идете, вие ще бъдете недоволни, ще кажете: “Е, така е, ние се объркахме вече.” С две думи: Извади всичкия мухлясал хляб от торбата си и го хвърли навънка. Нищо повече. Вземи то­гава, че изтърси торбата си, опери я хубаво, иди на фурната, че я напълни с пресен хляб и я тури на гърба си. Мен не ми тряб­ва мухлясал хляб. На хората в торбите какво има? Казва: от 4­5 дена хляб. Сега ­ днешен хляб. Вчерашен хляб не ми тряб­ва. Днешен хляб. Като изгрее Слънцето, всичкото старо тряб­­ва да се изхвърли навънка. Пресният хляб, то е новото, то е Божественото. Божественото не се занимава със старото. Ти можеш да си го носиш. Нямам нищо, като носиш мухляса­лия хляб. Мухлясалото не носи никакво благо със себе си.

Та, апостол Павел като говори, той говори, торбите тряб­ва да се изпразнят, старото, непотребното да се изхвърли, всичко, каквото и да е, любовта, на свят* да е. Трябва да се оце­ня­ват Божествените блага, сегашните, не онези блага от време­то на Моисея, но онова, което Бог сега прави. То е важ­но. Днеш­ният ден е важен. Как е минал денят, той си е оставил сво­ите отпадъци. Днешният ден е Божествен. И все­ки ден тряб­ва да използуваш Божественото ­ настоящето. Бо­жест­веното е, което изгрява. И мнозина се заблуждават, казват: едно време Христос бил на Земята, и си предполагат. И тъй ходил. И вие сега постоянно искате, казвате: “Защо не бяхме в тия времена? Че защо не бяхме ние тогава, да Го видим?” Че аз ви питам сега: защо тогавашните евреи, като Го видяха, защо не Го приеха? И защо не Го знаеха и защо не повярваха в Него? Кажете ми това. Някои от вас сте все ста­рите евреи, които и тогава все гледахте. Вие имате много та­кива особени раз­бирания. То е въпрос на човешкото съзна­ние вътре.

* на свят ­ свястно, както трябва.

И казва Христос: “Това плът и кръв не са ви открили, но Отец Ми.” А за да видим, то Слънцето ще изгрява много пъти. Но ако си спал; но щом се пробудиш, веднага има усло­вие да видиш Божествената Истина.

Е, как ще разберете онзи стих, дето казва: “Когато Синът Чело­вечески дойде на Земята, ще намери ли вяра?” И сега ако дойде, всички ще търсят: къде се е родил Христос? Всич­ки знаят къде се е родил Христос.

И сега, тия работи са хубави, но по-хубаво е да се възприе­ме Словото. Ние можем да знаем много неща за Бога. Може да знаем, че Той е всесилен, че Той е направил вселената, че всич­ко има. Има нещо по-хубаво от това ­ да изпълним Во­лята Му. Ако знаем, че Той всичко е направил, можеш да се опиташ. Но ако изпълниш Волята Му, ще имаш Неговото благо­словение.

Та казвам: Ако вашето съзнание не може да се пробуди, причината сте вие. Големите тежести, които имате. Ще се освободите от непотребните желания, от непотребните мис­ли, от непотребните постъпки, от всичко онова, което не стру­ва. Ще остане само чистият хляб в торбата ви, а всичко онова ­ навънка. В къщата ви ще остане само един костюм. На Земята ­ 120. Един костюм ви трябва. В Невидимия свят ще имате дискове. Един ангел, като дойде на Земята, като е рабо­тил, той седне на диска и пусне се токът и като премине този ток, дрехите му светнат. И като ходи един час и работи, дой­де и на диска седне. Като дойде онзи, великият огън, очисти дрехите му и те светнат. И всякога една дреха трябва да се чисти. И той постоянно си чисти дрехата.

Та казвам: И вие постоянно трябва да си чистите дрехите. И ако не знаете да се чистите, ще има събличане. А съблича­нето е умиране. Щом не знаеш как да се чистиш, ще умреш. А щом знаеш да се чистиш, няма да умреш. Та, по този начин, както сега разбирате, умиране ще има вече.

Една стара сестра ми казва, че се усещала отслабнала; и казва: “Искам да умра. Досега съм се молила: искам да жи­вея.” И право е. Иска да живее и не може да живее. Но дошла є една мисъл в нея, че е отслабнала, краката є не държат, всич­кото туй. Тази сестра, която и да е, аз бих я съветвал да се освободи от своите желания и своите мисли; да остави са­мо една мисъл, едно желание и една постъпка. Да може да се подмлади.

Тогава как ще разберем света? Нас ни трябват две очи, за да разбираме света. Не ни трябват сто очи. С две очи мно­го работи може да видим. Че едно желание, една мисъл, това са двете очи. Те са достатъчни, през тях всичко можеш да видиш. Ако имаш други, нали ти ще се спъваш? Защото вие ще мязате на стари хора, които имат много очила. И като почнат да отслабват очите им, те почнат да тургат ед­ните очила. И гле­дам, една стара баба извади едни очила, вто­ри, трети и като дойде до едно място, казва: “Виждам вече.” И баба е това. Има някои хора, стари хора, без очила гле­дат. Стар е чо­векът, но чете, на 80 години и чете, без очи­ла е. А гледам, ня­кой млад, на 20­30 години, и той си турил очила; а 80-го­диш­ният старец е млад в зрението. И по този начин ако се жи­вее, тогава очите ни ще бъдат здрави. Или съзнанието. Туй е до съзнанието. И мисълта, и чувството ще бъде здраво.

Да оставим сега. Всякога се старайте да гледате на жи­вота през очите на Любовта. Гледайте на живота през Лю­бов­та. И по този начин вие ще се домогнете до известно зна­ние, което никой не може да ви предаде. Защото през очи­те на Любовта ако гледате, тъй, както учените хора каз­ват, нашите стъкла ултравиолетовата светлина, която е здра­во­слов­на, не я пропущат, не може да влезе тази светлина. А ако гледаме през очите на Любовта, от Божествения свят ще влезне нещо, което през обикновените очи не може да влез­не.

Та, ще имате сега направени очила от стъкла, които са из­лезли от фабриките на Любовта. И през очите ще въз­приемете онова, което Бог е създал. И ще имате друго разби­ране на живота.