Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

22. ПОЗНАТ ОТ БОГА

“Добрата молитва”

“Отче наш”

“Молитвата на Царството”

8-а глава от Първо послание към Коринтяните

“В начало бе Словото”

И мнозина искате да знаете как се е родил грехът. Това са елементите. Всичката причина е, че всички размишляват, че знаят; и всички мислят, че всичко могат. И всеки се учи, за да стане по-учен от другите; и всеки се стреми да стане по-силен от другите. Греха не го върши Бог, вършат го хора­та. А кой го върши? Слабият човек. Заблужденията не ги съз­да­ва Бог, но хората, които нямат знание. Заблуждението е у тях. И по някой път е казано, че има лоши духове. Но лоши­те духове не са нищо друго освен пак човешки духове. Ум­рял някой, постоянно се върти около тебе със своите стари навици ­ баща ти и майка ти и ти дават съвет какво да пра­виш. И някой път баща ти казва: “Не бъди толкова буда­ла, излъжи хората малко, работата така не се оправя.” И то това наричаш: някой си дух от Бога, някой ангел. Да, баща ти, който те лъже; майка ти, която те лъже; брат ти, сестра ти, и те са все духове. Свети духове ги наричате вие. Най-пър­во, [в] сегашния свят, религиозния трябва да го освобо­диш от големите заблуждения, които има. Светът е пълен са­мо със заблуждения. И като дойдат да постъпят хората, ще ви­диш какви заблуждения има. Отвънка е добре измазан, но като го бутнеш отвътре, виждаш всичкото. И тогава тур­ската пого­ворка казва: “[Булунур] чареси”* [...] ­ тъй като си, виж ча­рето му какво е. Туй е външната страна. Външност­та е, коя­то лъже.

Ти търсиш богатството; хубаво е. Ако търсиш богатст­вото за себе си, ти грешиш; ако го търсиш за тебе и за при­я­телите си, ти грешиш. Ако го търсиш, за да си напра­виш една къща, ти грешиш. Ако търсиш богатството за де­цата си, ти грешиш. Същият закон е и за знанието. И за всич­ко туй, което търсиш само за себе си. Там вече ти гре­шиш, ни­що повече. Дали съзнаваш или не, но постепенно по­след­ствията ще бъдат такива. Богатството в света е като една река. Тя трябва да мине покрай тебе и каквото остави, ос­та­ви; а другото... Щом туриш един бент, да я спреш, ти ще на­правиш пакост на околните хора; искаш тази вода да я съ­би­раш за себе си. Туй е външното разбиране. И всякога е имало противоречия.

Тук, в 8-ата глава апостол Павел ­ тогавашните христия­ни са решавали дали да ядат от идоложертвеното или не, ­ най-после той се мъчи да примири нещата. Той казва, че идо­лът е нищо; има много богове, в които са вярвали хората, не само в един Бог. Но казва за слабия: от свободата, която има, може да се спъне. Свободата, която има слабият, [той] може да се спъне от тази свобода. Онова, което майката яде, детето не може да яде. И товара, който силният носи, сла­бият не мо­же да носи. И знанието, което е за силния, умния, не е за сла­бия. И тогава богатството трябва да го напра­виш слуга, да служи комуто принадлежи. Понеже то е на Бога, всичкото богатство, което имаш, трябва да го упот­ре­биш за Божественото в света. И силата, и всичко това, като го употребиш, ти ще се избавиш, да се не впримчваш, да изгубиш свободата си. Понеже, ако някой ти вземе богат­ството, ако си беден, ще се яви в тебе омразата на онзи, който го е взел. Пък няма да се караш с хората. Щом си богат, ка­­ра­­ница ще има много. И аз гледам, постоянно тук от десет­ки години търсят някой герой. Този се обидил, онзи се оби­дил, богати хора; на този дали нещо, онзи взел нещо.

После, някои разбират честността, запример някой до­шъл и казва: “Ти нали проповядваш да се отричаме от част­ната собстве­ност?” Те не разбират какво аз разбирам. Аз про­повядвам частна собственост. Че, твоята собственост, то си ти сам. Ако ти имаш твоето тяло за себе си, то е частна собственост; ако ти считаш тялото на жена си като частна собственост, само на тебе като мъж, то е частна собственост. Тук се ражда престъплението. И ако тялото ти е дадено да ядеш и пиеш за себе си, ето злото в света. А не че имаш ня­коя къща ­ то не е злото. И Писанието казва: “Дайте тела­та си в жертва жива и свята и благоугодна Богу.” Значи, ти мислиш, че тялото, което имаш, ти е дадено да живееш. И ти казваш: “Трябва да си поживеем малко.” И заради туй тяло ти вече ставаш роб. За да го обличаш, да го храниш. И ти нарушаваш Божия закон и влизаш в стълкновение с всич­ки хора. Няма онзи стремеж да обърнеш хората, да преда­деш доброто, което е у тебе, а ти искаш да станеш предметно уче­ние на хората, да те уважават, да те хвалят, да мислят ви­со­ко за тебе и такива глупави работи. Щом те хвалят, мя­заш на един паяк, на един пуяк; като пуяка носът ти ще стане по-дълъг 10 сантиметра; като пауна перата ти ще се опрат отзад, ще ги потътрузиш малко. Вие се много жалите, вие се критикувате там, дето не трябва, а дето трябва да се крити­кувате, нито един не съм срещнал да се критикува там, дето трябва.

Ще ви приведа тогава една приказка. По някой път вие тряб­ва да вземете и да прочетете приказките от “Хиляда и една нощ”. Много хубави работи има там. Цяло евангелие за практическия живот. Казвате: “Хиляда и една нощ”. Мно­го хубави работи има там. Сега накратко аз ще предам една при­казка. Много кратко трябва да я предам.

Някой искал да оправи живота си. Там не е така, но аз за­почвам така. По същество ще предам приказката. Някой си Хасан наричам аз този, който искал да оправи живота си. Неговото име не е било така, но аз го наричам така. Той като търсил, търсил, и най-после намерил една своя избрани­ца и казал: “Тази е, която ще ми донесе щастието.” Оженва се той за нея, но тя била една лоша магесница, разбирала мно­го от черната магия. Случило се, че той съгрешил нещо и тя го направила куче. След това го натирила вън от къщи, да си върви, отдето е дошъл.

Излязъл той от дома си, със съз­на­нието, че е куче. Изгу­бил образа на човек и дето ходел, все плачел, квичал. Дето отивал, навсякъде го гонят, бият го, отвсякъде го натирват ­ куче е. В себе си той знае, че не е куче, но е човек, обърнат на куче. Един ден той се настанил око­ло една фурна при един фурнаджия. Фурнаджията видял, че това е доста умно куче. Той забелязал, че това куче познавало лъжливите пари, разли­чавало лъжливите от истинските пари. Той се почудил, че това куче отличава истинските от лъжливите пари. Един ден влиза във фурната една богата дама, но веднага забеля­зала, че това куче е човек.

Тя имала една дъщеря, която се занимавала с бялата магия. Погледнала кучето и му казала: “Ако дойдеш с мене, имам възможност да те спася от поло­жението, в което се намираш.” Кучето се чудило как да се отдели от този хлебар. Като излязла дамата навън, и то тръгнало подир нея. Влиза в дома на тази мома, дъщеря на госпожата. Като видяла кучето, момата взела малко вода, напръскала кучето и то веднага станало такова, каквото си било ­ един млад момък. Така се превърнало във формата, в която бил първоначално. Тогава момата му казала: “Сега пак ще отидеш при жена си, но ще се пазиш да не ти напакости, защото, щом е лоша жена, тя пак може да те превърне на куче. Затова, бъди вни­мателен.” Той не разбирал нищо от магията, от това знание. Понеже момата владеела това знание, тя казала на този млад човек: “Аз ще ти дам една чаша с вода. Когато жена ти излезе ня­къде на разходка и се върне, тя ще се уплаши, като те види, че си дошъл, но ти ще хвърлиш водата и ще видиш как­во ще стане. Каквото стане, ти ще постъпиш както зна­еш.”

Той отишъл в къщата си и жена му, като го видяла, хук­нала да бяга. Той я наръсил с вода и тя се изгубила. По едно време гледа, до него седи една черна кобила. “Хм ­ казал си той, ­ ти мене на куче направи, чакай сега.” Туря є юларя, за­вежда я в обора и започва да я бие. Всеки ден отивал да я налага.

Тази приказка той разправя на халифа, на знаменития тогава Албрешит. Той биел всеки ден кобилата и питал Ал­бре­шита: “Право ли постъпвам?” По закон постъпваш право, но по милосърдието не постъпваш право. Тя те направи на ку­че, ти си хвърлил върху нея вода и си я направил на кобила. По този начин ти си отмъщаваш. Как трябва да изпълниш Бо­жия закон? Според закона на милосърдието ти трябва да по­стъпваш с нея добре. Няма да я наказваш, ще я милваш, ще я храниш добре и всякога ще є казваш какво трябва да на­прави.

Представете си сега, че някой човек направи едно пре­стъп­ление, за което го осъждат на обесване и то в една хрис­тиянска епоха. Казват, че трябва да се обеси, защото някога и той е бесил другите хора. Затова и него сега трябва да обе­сят. Тебе те одумват, и ти одумваш. Тебе са те крали, и ти кра­деш. По закон имаш право на това, но в този закон се крие онова вътрешно насилие, а насилието насилие ражда в света. И Писанието казва: Не си отмъщавайте. Бог казва: Не си отмъщавайте, не давайте място на гнева. Каквото и да стане, не се гневете, не си отмъщавайте. Ако искате да си от­мъ­щавате, оставете на Бога, Той да отмъщава. Божие е от­мъщението. Ако иска някой да си отмъщава, да остави на Бога, Той да отмъщава. Ако ти станеш причина хората да ста­ват кучета, с това ти ще станеш причина за себе си да ста­неш кобила или кон. Такъв е законът. Че ако ти станеш при­чина с едно животно да се подхлъзне някой, да съгреши, с това ти ще станеш причина сам да се подхлъзнеш, да пад­неш в същото положение.

Това са приказките на “Хиляда и една нощ”, че жената на­правила мъжа си куче, а другата мома, която борави с бяла магия, е могла да превърне жената на този мъж в коби­ла. Защото голямо наказание е за човека да изгуби своята фор­ма на човек. Но все-таки, между конската и кучешката фор­ма има грамадна разлика. Но и кон да стане човек, пак е голямо наказание. Та, какво казва този халиф? Той казва: “До­статъчно е наказанието є, на тази лоша жена, която е изгу­била човешката си форма. И няма защо отгоре на това є наказание да прибавяш и друго наказание.”

Питам тогава: Когато човек съгреши, какво трябва да се прави? Аз гледам, тук постоянно ми говорят за прегреше­нията на хората: че този така направил, а онзи иначе напра­вил. Ама какво ме интересуват лошите хора? Какво ме инте­ре­су­ва какво можете да направите? Ще направите един човек да стане кобила, която ще биете всеки ден. Какво ще кажете на това? Че “и тя се отнасяла с мене лошо.” По който начин и да постъпвате, дали ще направите човека куче, кон или чо­век ще си остане, всички могат да грешат. И човекът гре­ши. Когато жената на този млад човек станала кон, кобила, той всеки ден я налагал с камшик. Грамадна е разликата меж­ду куче и кон, но де е човещината ви, когато можете да се биете? Този човек постоянно налагал кобилата с камшик. Каква човещина е тази? Та когато кучето си маха опашката и прави усилия, понякога постъпва много по-добре, откол­кото един човек, който има знание и постъпва несправед­ливо. Един ден, в съдния ден, тогава и животните, и птиците, и по-благородните ще бъдат съдии.

Сега, да оставим човека във всички тия форми. Според при­казките на “Хиляда и една нощ” има причини за всичко това, което е ставало и става. Всяка форма, която можете да възприемете, е едновременно носителка и на добро, и на зло. От знанието може да се създаде и злото, и доброто. То мо­же да стане слуга и на доброто, и на злото. При богатство­то ти можеш да станеш господар и на злото, и на доброто. Всич­ко онова, което имаш в себе си, ти можеш да го употре­биш и за зло, и за добро. А умният, добрият човек е онзи, кой­то употребява всичко за Любовта Божия, т.е. който служи на Любовта. Единственото нещо в света, което не прави зло, това е Любовта. Ще кажете, че всички престъпления стават извън Любовта. В Любовта никога не стават престъпления. Онази тигрица, колкото и да е лоша, децата, които излизат от нея, тя ги обича ­ майка е. А онези, които тя не е родила, които любовта не е засегнала, по отношение на тях тя прави престъпления.

Следователно, дето сме засегнати, когото обичаме, зло не му правим. Но когото не обичаме, там всякога сме готови да направим престъпление. Или, казано другояче: под думата “лю­бов” аз разбирам истинската любов, която се намира при Бога, понеже Той е вечният, в Когото ние живеем и се дви­жим. И ако ние поддържаме Божията Любов, имаме пред вид, че от тази Любов не можем да излезем навън. Следова­телно, като живееш в Божията Любов, ти никога не можеш да направиш грях. Там имаш всичко. Какво можеш да напра­виш? И ако в Невидимия свят намислиш някакво престъпле­ние, ще ти дадат това, което искаш ­ там ще те натоварят с него. Там няма същество, което ти е взело нещо.

В другия свят красотата не е отвън, но е отвътре. Всички души, и ангелите, са красиви, но не отвън. В духовния свят като влезете, ще намерите едно голямо еднообразие. Там ня­ма да намерите голяма външна красота. Като човек вие ще видите красотата, но ангелът вижда красотата само вът­решно. Външното той никога не вижда, не се спира да гледа. Там съблазън не съществува. Ние, като хора, ако влезем в Не­бето, ще се съблазним, ще пожелаем да бъдем като този или като онзи ангел.

Та, когато вие се изкушавате, ще знаете, че вие разбирате жи­вота отвън. Като погледнете на Божието величие, у вас се заражда желание да бъдете като Бога. Вие желаете да взе­мете това-онова, вие разбирате работите външно, не ги раз­бирате вътрешно.

Имаше една наша сестра, която каз­ваше на мъжа си: “Една слабост имам ­ искам да се осигуря. Тури ми поне 1000 лева в банката, да има на какво да се надя­вам. Понеже нямам нищо в банката, съвсем ми е празно. Ту­ри ми поне 1000 лева, да има с какво да се залъгвам. А така, без пет па­ри в банката, какво ще правя?” Той я пита: “Защо ти са тези 1000 лева? Всичко, каквото имаме вкъщи, всичко е твое.” ­ “Не, не, ти ми тури 1000 лева в банката, да зная, че ги имам.”

Сега вие можете да ме попитате на кого говоря. За всин­ца ви говоря. Нямам никого предвид. Когато говоря за греха, го­воря на грешниците. Когато говоря за доброто, говоря на доб­рите. Когато говоря за разума, говоря на разумните. Ко­гато говоря за силата, говоря на силните, а не на слабите. Ко­га­то говоря за красотата, говоря на красивите, а не на гроз­ните ­ ни най-малко нямам предвид грозните, красивите имам предвид.

Аз искам да разгледам красотата от едно и от друго ста­но­вище. Това е разбирането ми. Това разбиране никой не може да ви го предаде отвън. Както и да ви се говори, немис­лимо е да се приложи любовта отвън. Не мислете, че като ста­нете богати, вие ще бъдете добри. И не мислете, че като ста­нете учени, ще бъдете добри. Богатството не трябва да пред­шествува добродетелта. Доброто трябва да съществува пре­ди, а богатството трябва да дойде като последствие. Или, другояче казано: любовта трябва да предшествува богатство­то, любовта трябва да предшествува силата, красотата. С една дума: всичко, каквото желаем в света, трябва да се пред­шествува от любовта. Всичко трябва да се употреби за лю­бов­та. Това трябва да се разбере. Ако ти не можеш да употре­биш всичко, каквото имаш, за любовта, ти не разбираш живота. И самият живот трябва да се употреби за любовта. Богатство, сила, справедливост, милосърдие, красота, кро­тост, въздържание ­ всичко това трябва да се употреби за любовта. Ако ти не можеш да го употребиш за любовта, ти не можеш да бъдеш човек. Ти можеш да бъдеш каквото и да е друго животно, но човек не можеш да бъдеш. Можеш да носиш човешка форма, но човек да бъдеш, да бъдеш въз­любено дете на Бога ти не можеш да бъдеш. Това трябва да го знаете! Бог може да ви търпи, това е друг въпрос.

Не само това, но ние трябва да бъдем като Бога. В какво отно­шение? Да не правим зло. И Христос казва за Бога, че Той не съди никого. Бог поучава хората, но никого не съди. И когато някой падне, Той му казва: “Стани, напред върви!” На невежия казва: “Не се безпокой!” На учения, на всички каз­ва: “Станете и напред вървете!”

Казва се в един от стиховете: “Ако някой люби Бога, той е познат от Него.” Любовта Павел я схваща като непре­ри­вен процес. Не мислете, че любовта се прекъсва. Не, чув­ство­то, любовта на човека към Бога трябва да бъде непрери­вен процес.

Съзнанието на човека трябва да е будно, той тряб­ва да живее в Бога. Ние трябва да се освободим от външните вли­яния. Ние се стремим да се освободим от влиянието на дяво­ла. Дяволът влияе на всички хора. Като се върти около тях, той се опитва да им влияе. Виждате някой грозен човек и се възмущавате от неговата грозота. Виждаш някой добър чо­век ­ веднага в тебе се заражда користолюбие, искаш да бъ­деш красив като него. Че ти пожелаваш неговата красота. Пред­стави си, че в света само един човек може да бъде кра­сив. Какво ще правите тогава? Представете си, че всички хо­ра не могат да бъдат красиви. Представете си, запример, та­кова противоречие. Аз ще ви го обясня. В света може само един да бъде красив. Ако вземем човека, той трябва да бъде кра­сив. Но неговата ръка трябва ли да бъде красива като него? Тогава де ще бъде ръката? Тя ще бъде красива като ръка, но не като човек. Ако ти съзнаваш, че не можеш да бъ­деш като Бога, тогава, като дойдем до Него, всички можем да бъдем в единство. Един е Той. Това значи: ти трябва да имаш вярата, да бъдеш благ като Бога.

Казваш: “Може ли да бъде това?” Може. Ако не се отде­ляш от Него, може. Но щом се отделиш от Бога и си предста­виш, че подобен на тебе няма, ти си в пътя на греха. Щом мис­лиш, че като тебе няма подобен, ти си сам идеал за себе си, ти си вече на кривия път.

За да помогнеш на другите, ти тряб­ва да бъдеш едно с тях. Днес едва ли ще се намери някой, кой­то да умре за ближ­ния си. Писанието казва: Като бяхте греш­ници, Христос умря за вас. Кое е онова, което заставя Хрис­та да умира за нас? Кое Го застави да умре за нас като греш­ници? Съвсем друго раз­биране има в това. Това е Божественото разбиране. Това е малко обективно казано. И апостол Павел казва на едно мяс­то: “Бог беше в Христа и прими­ряваше света със Себе Си, като не им вменяваше техните грехове.” Той не мислеше за техните грехове.

Майката е недоволна от дъщеря си, баща­та е недоволен от сина си, учителят е недоволен от учениците си, жената е недоволна от мъжа си ­ всички са недоволни. Питам тогава: Какъв е този живот? Ние ще кажем, че светът е такъв. Не че светът е такъв, но това е нашето разбиране. Но трябва, като живеете в един свят на противоречия, да бъ­дете довол­ни. Защото, като влезете в Небето, в един свят, дето няма про­тиворечия, вие всички ще бъдете светии. В то­зи свят, обаче, да бъдете светии, да светите на хората, да бъ­дете го­рящи свещи за тях ­ това е изкуство. Вие трябва така да све­тите, че като минавате покрай хората, да не се спъ­ват. Или, казано с други думи: между лошите хора да бъде­те добри, да им услужвате. На всеки едного да услужвате.

Да кажем, че един господар намери един слуга и постоян­но го бие, че не му върши работата както трябва. Днес го пра­ти за хляб, не го донесъл навреме ­ господарят го налага. Доб­рият човек казва: “Аз ще донеса вместо него.” Добрият чо­век отива на фурната навреме и донася хляба навреме. Той казва: “Защо ще го биеш? Аз ще донеса хляба.” И поглед­неш ­ ти му ставаш един добър слуга. Защо трябва да си ха­биш ръката да го биеш? Иди вместо него да донесеш хляба. И тогава, като му услужа, ще повикам този слуга и понеже съм учен човек, турям своя образ на слугата и господарят мис­ли, че все слугата му служи. На слугата казвам: “Слугувай на господаря си така, както аз му слугувам.” И тогава госпо­дарят ще мисли, че все аз му служа. Тогава и ти ще бъдеш дово­лен, и господарят ти. А лошият слуга носи моя образ. Или, турете на лошия човек друг образ и ще видите как хора­та ще придобият друго понятие за него.

Да ви представя това на ваш език, за да ме разберете. Да кажем, че имате една грозна мома, която всички подтик­ват. Всички казват за нея: “Тази грозотия.” Но турете в бан­ката 10 милиона златни звонкови на нейно разположение и ще видите, че веднага тя ще стане красива. Веднага ще се наме­рят много кандидати да я обикалят. Всички ще казват: “Дос­та е красивичка.” Ако аз бях пожелал 10-те милиона лева, щях да туря една красива маска на грозната мома и ще я гледам всякога красива. Действително, парите правят чо­века красив. Така е днес поне.

Че, грозният човек, като има някакъв идеал, той е кра­сив. Грозотата произтича от нямане на идеал. Който няма, той става грозен. Аз да ви кажа защо хората погрозняват. Вие казвате: “Остарях.” Защо сте остарели? От страх. Каз­вате: “Това нямам, онова нямам. Аз не съм умен, не съм богат...” Като държите все такива отрицателни идеи в ума си, вие ще остареете преждевременно. Отрицателното внася грозо­тата в човека. Искаш да бъдеш силен, а мислиш, че не мо­жеш да бъдеш силен и ставаш слаб. Искаш да бъдеш учен, а за това се иска труд, но ти не искаш да се трудиш и оставаш не­вежа. Знанието не иде така лесно. Ако държиш в ума си ми­сълта за това, което искаш и можеш да постигнеш, ти ще ста­неш красив. Защото доброто, което правиш, то носи кра­сотата в тебе. То носи силата в себе си. Самото добро носи сила в себе си. Доброто носи и богатство. За мене доброто носи всичко. Ти не можеш да бъдеш добър и да бъдеш сиро­мах. Ти не можеш да бъдеш добър, а да си глупав човек. За мене това са неща несъвместими. За света как мисли, това е друг въпрос. Доброто носи всичко в себе си ­ ако имате доб­ро­то в себе си, а не как го разбирате. Какво хората разбират, това е друг въпрос ­ какво имате в себе си, това е важно. Ако имате доброто в себе си, вие всичко имате. А като разби­раш доброто, ти не можеш да имаш всичко. Разбира­нето е едно, а това, което имаш, е друго. Това, което може да стане твоя същина, то е друг въпрос.

Какво се казва в Писанието? Че Адам познал доброто и зло­то. Това е познание отвън. Той не е имал доброто в себе си, но то е познание отвън. И тогава, мнозина питат: какво тряб­ваше да направи Адам? Не трябваше ли да яде от дър­вото? Той имаше право да яде само тогава, когато придобие доб­рото. Но понеже Бог знаеше, че Адам нямаше още доб­рото в себе си, каза му: “Няма да ядеш от дървото за позна­ване на доброто и на злото.” Докога няма да ядеш? Докато станеш добър.

Една философска мисъл е тази, която се нуждае от много обяс­нения. Добрият Бог със зло не изкушава, защото е добър. Той е всеблаг, не се изкушава. А понеже ние не сме всеблаги, ние се изкушаваме: нямаме всичко. Но Бог всичко има. Той няма защо да се изкушава, Той има всичко на разположение. По­неже ние нямаме всичко, следователно имаме от какво да се изкушаваме. Падането на човека седи в това, че той ис­ка нещо, което няма, и желае да го придобие. Там е пада­нето на човека. Ако има всичко, той няма защо да се изку­шава.

Запример ти носиш 200 кила злато на гърба си. Ако един човек дойде и ти вземе стоте кила, ти ще усетиш една благо­дат, че със 100 кила товарът ти се е намалил. Ти считаш, че той ти е направил добро. Но ако ти носиш две кила само и ти вземат едното кило, ти веднага ще повдигнеш цял въпрос. Мал­ките работи раждат всичките съблазни между хората. И сега аз говоря на онези от вас, които искат да се освободят от големите противоречия в живота. И ако ви кажа да бъдете доб­ри, добри вие няма да станете, но ще се стремите. Може ня­кой да ви похвали. Питате дали сте успели. Не, придобийте доб­рото в себе си. Или, влюбете се в Господа така, както се влюб­ват в света.

Ще кажете: “Как става тази работа?” Ако не зна­ете, гле­дай­­те как се влюбват младите моми и момци. Влю­бете се в Бога. “Не зная къде ще Го намеря.” Как се влюб­ва младият мо­мък? Той търси момата. Тук гледа, там гледа, не му се ха­ресва една, не му се харесва друга, докато един ден я зърне ня­къде и сърцето му се запали. А вие ходите и критикувате мла­дите. Че, те ви показват пътя, как можете да се справите. Най-големите проповедници са момите и момците. Младият момък казва: “Ако ти обичаш Господа, както аз обичам мо­ята избраница, главата няма да те боли. Но ако не Го обичаш така, и две глави даже ще те болят.” И младата мома казва същото: “Ако ти обичаш Господа както аз обичам моя избра­ник, няма да страдаш.” Казвате: защо Господ създаде мла­дите моми и момци? Да упътят учениците в правия път. По­не­же учениците понякога кривват в пътя, младите моми и момци отвън им казват: “Като отивате на училище, вие ще оби­чате Господа така, както ние обичаме.” Те са писаният Бо­жи закон: ще обичаш Господа така, както младият момък оби­ча младата мома. Или, обратно: както младата мома обича младия момък. Нищо повече.

Та, вие ще се учите при младите. Старите да се учат при мла­дите за любовта. А младите да се учат от старите. За какво да се учат от тях? Когато майката роди дъщеря или син, в моите очи, тя го е родила, за да є покаже правия път, как тя да обича Господа. Синът казва: “Мамо, аз ще си намеря една избраница, аз ще я обикна и ако ти можеш да обичаш Господа така, ти ще се радваш, че си ме родила. Но ако не разбереш това, ти ще съжаляваш, че си ме родила.”

Онези от вас, които сте намислили да се жените, женете се, ни най-малко не ви забранявам. Чудни сте вие. Казвате: “Учи­телю, трябва ли да се женим?” Женете се. Много пропо­вед­ници казват да се не жените. Тия проповедници са из­между вас. Това говори за вашите егоистични цели. Някои от старите, от женените казват: “Ако бяхме Ви срещнали по-рано, нямаше да се женим.” Казвам: Вие нищо не сте раз­брали. Няма какво мене да обичате. Ако чрез любовта си към мене, или ако с моята любов можете да намерите Бога, вие сте на прав път. Но ако чрез мене вие можете да се заблудите и съблазните, вие сте на крив път. Ако моята лю­бов може да ви повдигне, и да ви даде подтик да обичате Бога, вие сте на прав път. Но ако моята любов може да ви съб­лазни, вие сте на крив път.

Такова е моето разбиране. За мене е същото и по отноше­ние на любовта ви към хората. Докато любовта ви към хо­рата е един подтик да обичате Бога, вие сте на прав път. Щом любовта на хората ме съблазнява, вие сте на крив път. Как­во ще ме съблазни това, че някой обикнал някого? Аз от­пра­вям ума си към Бога и казвам: Какво е седнал този? Той обича една жена. Аз веднага пренасям ума си към Бога и казвам: Този човек е благороден. Тази жена още нищо не е дала за него и той я обича, прави такива големи жертви за нея. А аз, на когото Бог е дал толкова неща и прави такива жертви за мене, не Му отдавам тази любов. Този човек още нищо не е получил от тази жена и прави такива жертви за нея, а той я обича. Неговата любов заслужава похвала. А аз, разум­ният човек, на когото Бог е дал всичко, седя и се чудя как да обичам Господа и къде да Го намеря. Този мъж е намерил начин как да обича момата. И казвам: Той е по-умен от мене. Аз, умният човек, не зная още как да обичам Господа.

Та, ще се учите от другите. Казвам: Учете се от любовта на младите. Учете се от любовта на онези, които обичат. От тях се учете. Вижте онзи офицер как обича сабята си. Той я изва­ди, намаже я с масълце, тури я в ножницата си, пак я извади, милва я, говори є и казва: “Тя ще ме прослави в света.” Че, кой ще те прослави тебе? Ако сабята може да про­слави войника, и твоята любов може да те прослави. Ако уче­ният човек извади книгата и каже: “Тя човек ще ме на­прави” ­ че, като четеш книгата на любовта, тя ще те направи човек. Казват: “Този, глупавият, какво се е влюбил в тази книга?” Не казвам, че този човек се е влюбил, но ще вървя в неговия път. Та, един се влюбил в сабята си, друг ­ в книгата си, трети ­ в къщата си и аз казвам: Следвай техния пример.

Който разбира. А който не разбира, той нека господар да стане. Който разбира, слуга да стане. Който разбира, нека се жени. А който не разбира, той сам да ходи, да се не жени, сам да живее. Сами да живеете. Който е богат, да се жени. Кой­то е сиромах, да се не жени. Който е силен, да се жени. Кой­то е слаб, да се не жени. Разберете сега. Така е въпросът.

Разбирате ли това? Не сте разбрали. Аз не поддържам ва­шите възгледи. Тоест вашите възгледи не ги поддържам, аз под­държам своя възглед, а не вашите. Казвате, че един брат не обичал еди-коя си сестра. За мене тази сестра е предметно уче­ние. Как да не я обича? Гледам, тя ходи с него под ръка. Защо є трябват повече братя? В дружбата си човек може да дружи само с едного. Щом дружи с повече, той е вече в стълкновение. Как ще разберете това?

Двама американци, приятели, се сдружават да търгуват заедно. Всеки от тях влага, запример, по 5 милиона долари. И по едно време те казват: “Да се пооженим.” И двамата на­ми­рат по една избраница. След 3 години се скарват с же­ните си, не могат да живеят добре. Идва единият и казва на приятеля си: “Не мога да живея с жена си. Съвсем опака е тя. Ще се разведа с нея.” И другият започва да се оплаква от своята жена. Случило се, обаче, че едната жена хвърлила око на другия търговец и втората жена пък ­ на първия тър­говец. Тогава те решили да разменят жените си и пак продъл­жили приятелството и търговията си. Те още по-напред бяха раз­менили жените си, преди да се оженят, а казват, че после ги разменили. Сега ги туриха на място. Единият казва: “Сега много добре си живеем. Отлична жена била твоята.”

Върнете се сега към истинското положение на нещата, [не] да ги размествате. Това значи: не размествайте нещата. Про­тиворечието иде от размяната на нещата.

Сега, ни най-малко аз не засягам сегашния порядък. Той е погрешен поря­дък. Ти живееш в една къща, но си под наем. Не че ти е при­ят­но, но си заставен да живееш в тази къща. Не е грях, че живееш в една такава къща, тебе ти трябва по-хубава, но ще търпиш. Доб­ре е, че някога пиеш от вода, която не е тол­кова хубава, но от немай-къде я пиеш. Ти от немай-къде се покриваш с един юрган, който не ти е по характер. Ако ос­та­не на нас, ние ще си вземем юрган от хубав памук или въл­­­на, че като лег­неш, да ти е приятно. Същото се отнася и до дрехите.

Та, онова, което ще внесе сега подобрение в живота, това е Божията Любов ­ Любовта. И ако по този начин вие разби­рате Любовта, у вас ще влезе подмладяването.

Ще кажете: “Това, старото разбиране?” Вие ще оставите ста­рото разбиране настрана. Вие ще оставите старите неща, ня­ма да ги носите. Няма да ги късате ­ старите листа сами по себе си ще окапят, вятърът ще ги отвее и новите листа са­ми по себе си ще израснат. Оставете у вас новите листа са­ми да израснат. И оставете старите листа сами да окапят. И когато вятърът ги отвява далеч от вас, не жалете за тях. И когато новите идат, не плачете за тях. Когато вятърът ги до­нася близо до вас, не се спъвайте от тях. Радвайте се на новите листа, които израстват. Те ще ви дадат новата насока и новата философия. Следователно, сега да съм ясен.
Божият Дух носи всичките блага на живота.

6 ч 10 мин

(На поляната ­ упражненията.)
22-ро неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 1.III.1936 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев