ДВЕТЕ ФАЗИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА

27. ДВЕТЕ ФАЗИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА

“В начало бе Словото”

Та, мнозина страдат от нямане на ясна представа за жи­вота. В живота има една област на противоречия. И даже све­тии със своята кола като са навлизали там, мъчно са изли­за­ли. Даже много светии са оставили там своите оръжия и ко­ла­та си, за да се измъкнат. А пък някои от вас искате да вър­вите като по някое шосе.

Някой казва: “Защо е така?” Можем да обясним защо съ­ществува някъде някой мочурлак, но защо именно на ед­но място съществува този мочурлак, не може да се обясни. Каз­ват, че земята е хлътнала на някои места, но защо тъкмо там е хлътнала, а на друго място се е издигнала? Казват, че от високите места водата слиза и отива в ниските места. Но защо е така? Не искайте да ви се обясни всичко.

Ако на Земята, така, както сте създадени сега, ако ня­мате никакъв багаж, ако съвсем олекнете, ще отлетите някъ­де като един балон. Но благодарение на този багаж работите на Земята. А пък вие искате да отидете на онзи свят. Когато ня­кои кажат: “Как ще отидем?”, аз само се поусмихна, но и те не знаят къде ще отидат.

То е голямо заблуждение да мислиш, че ще отидеш на он­зи свят. За да отидеш на Небето, най-първо ще слезеш надолу, ще минеш през дъното на ада и тогава ще отидеш в дру­гия свят. Но при това, “нагоре”, “надолу”, те са физически тер­мини и термините “надолу”, “нагоре” не са верни. Колко­то е вярно едното, толкова е вярно и другото. Ти имаш едно по­ня­тие в ума си за изразите “нагоре” и “надолу”, а в духов­ния свят всички неща, които са тежки, грешни, са надолу; а пра­ведните неща и леките неща са нагоре. Всички неща, ко­ито изпущат светлина, са нагоре, а всички неща, които изпу­щат тъмнина, са надолу.

И трябва да имате една ясна представа за това. Ти каз­ваш: “Гледам тая картина.” Но колко е мъчно да нарисуваш една картина. Да нарисуваш човешкото тяло, човешките уста, ушите, носа ­ има сега художници, които рисуват мно­го лесно. Модерни художници и то като не са даровити, тег­лят само четири-пет линии и казват: “Идея е това!” А то, ня­ма никаква идея. Турнат няколко линии, нарисуват нещо ка­то извор и казват: “Това е символично и идеалистично.” Каз­ват, че изворът представлява това и това. А то, няма ника­къв извор там. Сега, за тези работи не са виновни художни­ците. Това знаят те, това рисуват. И те са прави. Детето нари­сува една гарга и я занася на майка си. Човек, който нарисува едно гардже, може да нарисува след време и една хубава гарга. Като рисувате гарджета ­ нямам нищо против това, но не се спирайте при гарджетата, а прогресирайте напред. Днес си нарисувал едно гардже, после нарисувай орел, вол, пос­ле човек, светия ­ да има прогрес. Аз гледам, мнозина, като четат беседите, се намират в противоречие: защо съм ка­зал така, а не другояче? Когато една река тръгне от извора, тя върви ли по права линия? Тя тук закриви към север, там към запад или юг ­ далек е пътят є. А рече да копае тунел ­ то­гава е съвсем дълга работата. Едно слово не можеш да го от­сечеш. Мисъл трябва.

Вие говорите за чистота или говорят ви за чистота. Се­гашните хора не могат да говорят за справедливост, за чисто­та, за честност. Един човек, който десет пъти лъже, за каква чест­ност ще говори? Аз не говоря сега за вас. Вие ще кажете: “Той говори за другите, но и за нас се отнася това.” Не. Аз ви казвам нещата както са си. Някои казват: така дяволът пра­вил. Този въпрос ­ дявола, аз го наричам един търговец, го­лям търговец, усулджия* той. Като го туриш на работа, той е философ, планове ще каже: така или иначе трябва да се направи това, за да може да се изклинчи. Накарай дявола да ти направи една услуга и той ще те увърти и ако речеш да се съветваш с него за доброто на някого, дяволът ще каже: “Ос­тави тази работа, занимавай се със себе си, остави други­те.” Българите казват: “Накарай дявола на работа, за да те нау­чи на ум.” Казвам: Много време трябва още, за да изучите так­тиката на дявола, да видите какъв е герой ­ майстор е той! Някой път го гледам, той се поусмихне като първокла­сен актьор. Представя се като един светия, със смирението му. Няма форма, която той да не може да вземе. После, една ус­мивка има! От една страна се усмихне като светия, а от дру­га страна си казва: “Да те хвана само аз!” Той като се ус­михне на тебе, мед ти падне на сърцето. Той много се до­кача. Не съм срещал същество, по-докачливо от него. Като дойде, най-първо започва да ти се изповядва, че е голям грешник. А пък като го попиташ: “Защо грешиш?”, той казва: “Не е твоя работа.” Изповядва ти се като пред изповед­ник, за да му вземеш греховете. А пък като го попиташ: “За­що правиш така?”, той казва: “Това не е твоя работа.” Той каз­ва: “Ти можеш ли да ми вземеш греховете? Аз ще ги пра­вя, а ти ще ги носиш.” Казвам му: “Помоли се на Бога.” Той казва: “Ти се помоли, аз съм грешен. Бог не ми слуша мо­литвата, но ти се помоли за мен и така ми направи малко добро.”

Та, трябва да се пазите. Имаше един светия, Илия, бъл­гарски светия Илия, не знам от кое място е. Отива при Кор­теза със смирение. Той бил на около 20­25 години. Със сми­ре­ние отива при нея, гледа иконите, моли се, каквото му тя казва, слуша. И Кортеза не може да го познае. Тя, която е

* усулджия: усул (ар.-тур.) ­ диал. леснина, метод, способ, начин.

ясно­видка, така се увлякла от думите му, та помислила, че той е послушник и че е дошел да се учи от нея. След 6 месеца той се изтъпанчи и казва: “Аз каквото зная, Кортеза не го е съну­вала.” И се фотографирва той, турга отдясно Христа, от­горе ­ Отца, а от другата страна ­ Свети Дух. А той е в средата. Дяволът се курдисал в средата, а Христос ­ отстра­ни.

Та казвам: В духовния свят има известна мъчнотия, из­вестни изпитания ще дойдат. Те са необходими. Всички изпи­тания, от какъвто и да е характер, ще дойдат, това трябва да го знаете. Докато минете земния живот, няма да остане изпи­та­ние и добро, и зло, което да не изпитате. Може би в един жи­вот няма да изпитате много работи, но в много животи ще минете през всички изпитания, докато дойдете до съвър­шен­ство. Всички изпитания няма да минете в един живот, но за да стигнете в съвършенство, няма да остане изпитание, което да не сте опитали. И много сладки, и много горчиви ра­боти трябва да опитате. Но това не трябва да ви спъва.

Има в света един морал. Снощи говорих с един млад брат, той ми говореше за големите противоречия, които съ­ществуват в любовта. Един човек, който те обича, той не мо­же да те разлюби, му казах аз. Майката, която обича сина си, не може да го разлюби; синът, който обича майка си, не мо­же да я разлюби. Ако майката разлюби сина си, тя не го е обичала. И синът, който разлюби майка си, той не я е оби­чал. Още като го е носила в утробата си, тогава тя е искала да го пометне.

Златото, гдето и да го туриш, то си остава все злато. Доб­­рата сестра, гдето и да я туриш, тя си остава все добра ­ тя все остава злато. Нищо в света не е в състояние да я поква­ри. Отвън може да се оцапа, но вътре е чисто. Добрината, ко­­ято има човек, никой не може да я измени. Някой се спъва от това, че му е дошла някоя лоша мисъл. Какво те е страх от бръ­щолевенето? Ако лъвът реве, защо те е страх? Лъвът ка­то лъв реве. Кучето ще лае като куче. Ако умрелият мири­ше, той мирише като умрял. Какво има да те смущава това? Дошла ти някоя лоша мисъл. Какво от това? Ти казваш: “Тя ме измъчва.” Какво от това, че те измъчва? Или казваш: “При­ятна ми е мисълта.” Приятното и неприятното могат да вървят заедно. Нещо е приятно за едни, а неприятно за дру­ги.

Един брат, от по-старите, от по-напредналите, ми говори сно­щи. Той каза: “Има някои братя и сестри тук, които тряб­ва да си вървят ­ спъват.” Аз му говоря: “Ти гониш един вълк, той си иде, но той все обикаля около кошарата и като взе­ме едно агне, с него ще отиде в гората.” Но докато не взе­­ме агнето, той не отива в гората. Някои братя взели някоя сестра, какво има? Вълкът взел агнето. И като го изяде в го­рата, пак ще дойде. Злото аз го наричам Божествената кал на нечистотите в света.

Това, което ви говоря сега, да си остане за вас. Не ходете да се занимавате с това какво нещо е дяволът. Като го срещ­не­те, поздравете го, но ако мислите, че ще го надхитрите, не ще успеете. Ще оцапате конците си. Той не е от тези, които мо­гат да се лъжат. Ако речеш да го лъжеш, той ще каже: “Аз съм баща на лъжите. Лъжите са мои. На мен истината ще кажеш. А каквото аз ти дам, ти ще го носиш. Ти ще бъдеш теля­лин*, глашатай.”

Аз говоря за всички ваши състояния, които имате. Я ми ка­жете, кого слушате? Вие казвате: “Аз така мисля.” Но та­зи мисъл твоя ли е? Не. Ти си един телялин. Дойде добрият дух и ти донесе доброто. Дойде лошият дух и ти донесе злото. И ти нищо не мислиш. Когато през една тръба минава чис­тата вода, тя е чиста. Когато минава нечистото, тя е нечиста. В това има философия. Апостол Павел, който казва в Посла­нието към Филипяните следното: това послание ще спъне чове­ка, той казва: Бог създаде едни съдове за нечистота ­ там ще се спънеш. В дадения случай, като грешиш, ти си един нечист съд, а като се обърнеш и се разкаеш, ти си чист съд. От тебе зависи да бъдеш чист или нечист съд. Ако игра­еш ролята на нечист или на чист съд.

Може да те смущава и другата идея: Защо човек трябва да греши? Не това. Някой път човек може да е натоварен с

гре­хо­вете на хората, без той да греши. И Христос понесе гре­­хо­вете на хората, без да съгреши. Христос се окаля, без да се е окалял. Христос имаше голямо отвращение от това, но не можеше да се освободи. Той понесе всичките страдания на кръста ­ това са греховете. Писанието казва: Понеже Ти ста­-

* телялин (тур.) ­ диал. глашатай.

на гарантин заради тях, носє последствията. И в Писани­ето, гдето се казва, че Господ се е разкаял, че направил чо­века, това се отнасяше за Христа. Христос се разкая, че на­пра­ви човека. И казва Той: “Ще Ме разпънат тези хора.” Един син може да разпъне майка си. Една майка може да раз­пъне сина си. В себе си може да разпънеш. Ти виждаш само мрачната страна. Геройство е това да носиш погреш­ките на света ­ можеш да съгрешиш. Но да носиш калта на света, без да се окаляш ­ там се иска геройство. Апостол Павел казва: Дето се увеличава грехът, увеличава се и благо­датта. Той казва още: Ако това е така, тогава да съгрешим ли? Не. Дето се увеличава грехът, Бог дава по-голяма благо­дат. Ако онези хора уповаят на Бога, искат да влезнат в бъде­­щия живот, ще разберат защо е така. Но сега ще остане въп­ро­сът така, както си е. Нечистото един ден ще стане чис­то.

Сега да ви обясня тази идея със следното. Вие някой път казвате, че човек трябва да се отрече, но как ще се отре­че? Сега по този начин тълкуват и разбират: самоотри­ча­­не­то, това е невъзможно. Че как ще се отречеш от всичко? Ти видиш пари, къщи и прочие, те не могат да не ти обърнат вни­ма­нието. Човек има лъжливото схващане, че това, което го привлича, може да му бъде полезно. А за да се отречеш един ден, ти ще минеш през Божествения огън. Тогава мо­жеш да се отречеш. И в Божествения огън, всичко, което е неустойчиво, изгаря. А пък това, което е създадено от Любов­та, остава. Всичко, каквото имаш неустойчиво, в Божестве­ния огън ще изгори. И от това, което изгаря, ще остане пепел. Че как няма да се отречеш от пепелта? Някои работи ще се сто­пят, а други ще се организират. Тези, които ще се стопят, ще ви бъдат полезни; а пък тези, които ще се организират, през тях ще мине животът. Дрехите ти като изгорят, ще хо­диш гол. Ти казваш: “Срамота е да се ходи гол.” Но като ти изгорят дрехите ти, какво ще правиш? Има индуски светии, ко­ито ходят голи. Човек, който живее в Бога, не може да хо­ди гол. Сега, понеже си изгубил Божественото, Първона­чал­ното, ти си търсиш дрехите. Но ако допусна светлината в себе си, аз ще изглеждам ли гол? Ти ще бъдеш тогава све­тещ човек! Ще бъдеш като светлината!

И тогава, ще ви дам три правила. Давам ви три правила, ко­ито да ги пазите. Вие искате хората да ви обичат, да ви по­сре­щат. Имайте характера на водата. Имайте характера на въздуха. Имайте характера на светлината. Като пиеш во­дата, имаш разтуха. Ти не можеш да изпъдиш водата. Като дой­де водата, ще кажеш: “Добре дошла!” Има ли някой да же­лае да изпъди въздуха? Като дойде чистият въздух, ти каз­ваш: “Добре дошел!” Има ли някой да изпъди светлината, во­дата, въздуха? Водата, въздухът и светлината са добре дош­ли! И ако вие имате качествата на водата, въздуха и светли­на­та, вие сте добре дошли. И ще ви приемат навсякъде. Ако ги нямате, отвсякъде ще ви изпъдят. И ако ви изпъдят ня­къде, значи нямате тези качества.

Водата е носителка на живот. Тя е среда на живота. Въз­духът е среда за мисълта. А пък светлината е среда за лю­бов­та. Това са символи. Всички страдат от натрупване от миналото. Когато сте били деца, тогава каквото сте пра­вили, е било добро. Но сега ако го правите, не му е времето. Мо­га да ви обясня защо е злото. Като докажа това някому, вто­ри път няма да ме пита. Но не искам да ви изнасям тези не­ща. Като обясниш злото някому, втори път няма да иска да му го обясняваш. Някой казва: “Какво нещо е злото?” Не ис­кай да ти го обяснят. Можете да мислите върху злото, но за злото трябва да се мисли само във връзка с доброто. Не от­де­ляйте злото от доброто. Понеже няма по-голяма опас­ност [от] това да мислиш със злото. Как ще мислиш за злото? То­гава го тури във връзка с доброто. Тогава можете да го раз­гледате донякъде.

Има мнозина, които не разбират жи­вота. Този път, през който минавате, трябва да ви преведа ­ той е един много тру­ден път, по който сте тръгнали. И някой тряб­ва да ви пре­веде. Не е лесна работа. Пътят е много тру­ден. По-мъчен път от този път, по който вървите, няма. Мо­же да мисли ня­­кой другояче. Аз не искам да ви обезсърчавам. Този път до едно място е много хубав. Можеш да вървиш по него с кола, с автомобил, но има едно място, гдето ще изчезнат авто­мобилите. Но това е пак до време. Не че целият път е такъв, половината път е такъв страшен! По-страшен път не съм виждал, но и по-добър от него в другата половина не съм виждал.

Това ви стига сега. Като минете, ще го видите. Половина­та път е такъв страшен, какъвто не сте виждали; и другата по­ло­вина път е такъв хубав, какъвто пак не сте виждали. И по­не­же е страшен, трябва да бъдете много умни. Човек тряб­ва да бъде силен, добър и умен, за да може да премине.

Снощи говорих с един стар брат и му казах какво нещо е вярата. Ще ви дам моите схващания за вярата. Ще ви кажа как си служи вярата. Той ми казва: “Ти ме излекувай и тогава аз ще повярвам.” Той чел в беседата, че когато дойде болест­та, човек трябва да бъде мобилизиран. Той дошел до едно про­ти­воречие. Той казва: “Някои си са мобилизирани, а пък боле­дуват.” Той щом е мобилизиран, трябва да тури военни дре­хи, трябва оръжие да има и др. И няма да чака неприя­телят да бяга, но ще напада, ще стреля! Връщане назад няма! Тряб­ва да минеш тези позиции; ако се върнеш назад, работа­та е изгубена. И ако сте смели, във вас има вяра. Дойде някоя бо­лест ­ кажи: “Ще оздравея!” Тури пушката на рамо и ще стреляш. Какво нещо е болестта? Наранили са те някъде. Ще се превържеш и пак напред! Ще потече малко кръв; и пак ще се превържеш и пак напред. Ще теглиш куршум, ни­ка­къв мир няма да има.

Как ще разбереш това сега? Ти казваш: “Ние трябва да жи­веем в мир.” С лошите хора в какъв мир ще живееш? Ако ви разтълкуват буквално думите, ще паднете в едно го­лямо противоречие. Като воюваш с хората и теглиш куршум, да не изгубиш своя мир. Но като нараниш противника си, ка­жи му: “Ти още веднъж ще воюваш ли с мен? Ти заедно с мен ще воюваш против моите врагове.” Ако е ранен и падне в плен, ще го превържеш и ще му кажеш: “Хайде напред сега!” Ако каже, че няма да дойде, ще му теглиш още един кур­шум. И много куршуми ще му теглиш.

Сега как ще ме разберете? Вие искате една детинска фило­софия. Войниците, когато отиват на бойното поле, са с цветя, венци и пр. Но се връщат без крак, без ръка, с едно око, едно ухо. Героите нали така се връщат от бойното поле. Тряб­ва да бъдете добре въоръжени. Не трябва да правите погреш­ките на абисинците*. Абисинците са хора крайно гор­де­ливи, те казваха, че са победили в планините. Италианците ядоха една добра попара от тях и после туриха друга наука. Въ­оръжиха се добре и сега абисинците ядат попарата. Вие сега против дявола искате да вървите със своите стари, не­годни пушки. Тогава ще бягаш. Не. Трябва да се въоръ­жиш. Не се воюва по старому. Ти казваш: “Господ ще изпра­ти един ангел.” Никакъв ангел няма да изпрати Господ! Ан­ге­лът ще бъде вътре в тебе. И ангелът ще ти каже: “Напред!” На­ра­­ниш се ­ превържи се и пак ангелът ще ти каже: “На­пред!” Ти казваш: “На десет места съм ранен.” Ангелът ще ти каже: “Напред!” Ти казваш: “Изтече ми кръвта.” Ангелът пак ще ти каже: “Напред.”

Аз сега ви представям малко картинно положението. Вие искате старомодни вярвания. Православните, и евангелис­тите, и други, и вие очаквате свети Илия да ви вземе с колес­ницата ­ свети Илия по въздуха с колесницата. После ви пратиха на Земята и Ирод му взе главата.** Илия искаше с колес­ница да иде на Небето, но после пак се върна назад. Аз не съм можал да отида с такава колесница като на свети Илия и ако отида, ще се върна. Като се качи Илия на тази ко­лесница, той разбра какво трябва да прави. Това беше огъ­нят на Божията Любов (огнената колесница). Той казва: “Гос­поди, аз не съм достоен, понеже се уплаших от едно зло ­ изпоклах онези хора (400 лъжливи пророци). Аз не трябва­ше да ги коля. Не можах да ги обърна. Сега ме върни на Земята, за да опитам аз онова, което направих на другите.” И Илия, и в Стария, и в Новия Завет мина от едно състояние в друго. Христос казва: “По-голям от Илия не се е раждал. И най-малкият от Царството Божие е по-голям от него.” Тоест онези, които ще дойдат, са по-големи от него.

Ако вие не може да надминете в себе си естеството на све­ти Илия, ако не можете да станете като един от малките в Царството Божие, вие не можете да разберете Божиите пъ­тища. Някой ти пошепнал: “Ти си много грешен.” Или: “Кол­-

* абисинци ­ остар. етиопци. Става въпрос за войната между Ита­лия и Абисиния (Етиопия) през 1935 г.

** Друг път Учителят е обяснявал, че свети Иоан Кръстител е пре­­­ро­деният свети Илия. Виж също Ев. от Лука, 1 гл., 17 ст.)

­ко си корав.” Ти се обезсърчиш и казваш: “От мен ни­що няма да стане.” Няма какво да обръщаш внимание на тия работи. Това са дубари* на дявола. Той ми казва: “Кой те научи на този ум?” Някой път иде той и аз му казвам: “Ти си голям герой. Ти много лъжи можеш да носиш. Много до­бър си. Го­лям пехливанин си! На един километър можеш да носиш 100 кила на гърба си.” Казвам му още: “За някои ра­боти си много страхлив, табансъз си много.” Той си вдига раме­ната. Хващам го на болното място. Той не може да носи една исти­на, защото, като дойде истината, краката му трепе­рят. Грехове големи колкото цялата Земя може да ги носи, а един килограм истина като се тури на гърба му, той целият трепери.

Като дойде дяволът, турете му един грам истина на гърба му, за да се освободите от него. Защо му се молите? Той не си заминава тогава. Турете му на гърба един грам истина и ­ да го няма вече.

Сега, тези работи ще ви бъдат нужни, тези работи, които ви говоря сега. Когато се жени младата мома, майка є не є раз­правя истината. Тя є представя само едната страна на ра­бо­тата. Икономисва истината. Представя работите така, как­то не са. Ами тя трябва да опише и двете страни на въпро­са! В един дом двама гости ще идват ­ и дяволът ще дойде, и Христос. Като дойде Христос, ще има радост и веселие. А пък като дойде дяволът, ще има плач и скърцане на зъби. Ня­кой път страда мъжът, а някой път страда жената.

Вчера дойде при мен една сестра, българка. Та ми каза: “Мъжът ми е много добър.” Казах є: “Хубаво, гледай само дя­во­лът да не развали работата.” Хубавото в живота седи в те­зи две крайности. Добър е само онзи човек, който може да носи и радостите, и страданията; който може да носи зло­ба­та и любовта на хората; който може да носи вярата и безве­рие­то на хората. Той е силен човек. Силният човек се отлича­ва по това. Ако един човек може да носи и безверието, и вя­ра­та, и омразата, и любовта на хората, той е силен човек. И аз желая да бъдете такива.

Един ангел не може да направи това, което човек може да направи. Ангелът може да носи доброто, а злото не може.

* дубара (от перс.-тур.) ­ остар. изма­ма, лъжа, хитрост.

Дя­волът може да носи злото, а доброто не може. Когато чо­век носи доброто, той е силен като ангел, а когато носи зло­то, той е силен като дявола. Ако мислите да носите само доб­рото, вие сте на крив път; и ако мислите да носите само зло­то, вие пак сте на крив път. И едното, и другото трябва да го носите. Това е Волята Божия: да носите злото и доб­рото на хората. Христос носеше и греховете, и злото на хора­та и правеше добро комуто и да е. Доброто е път, по който може да минете. И ще дойдат големи противоречия: от мно­го неща ще се обезсърчите. От вашето верую ще се обезсър­чи­те; ще се смути умът ви. Това е една мъгла. Но мъглата ще из­чезне. Това е до половината път и от половината път на­та­тък пътят е вече път на благословение.

И сега ви казвам: Като плачете, плачете на свят* и ко­гато се радвате, радвайте се както трябва да се радвате. Аз още не съм срещал нито един човек в България, и в Америка, дето съм бил, който да ми е показал едно шишенце със съл­зите си. Мнозина са ми казвали, че са страдали много и пла­ка­ли много. Но никой не ми е показал едно шишенце със съл­зите си. Казвам им: Като сте плакали толкова много, как не ви е дошло на ума, да съберете едно шишенце със съл­зите? Поне едно шишенце от 100 грама да имате. Бият те, ти заплачеш. Тури си второ шишенце. За 10 години да събе­реш сълзите. Но това не ви е дошло на ум. И в бъдеще, ако някой ми донесе едно шишенце със сълзи, от мен ­ 100 000 лева. Даже 100 грама не искам. Нека да бъде около 40 грама, и 100 000 лева може да имате. Защо ви трябва един лота­риен билет? Аз на думата си седя. Само да не турите вода в шишето.

Това, което Бог е създал, това училище, през което мина­вате, по-добро училище от него няма! Този път, по който мина­вате, той е най-добрият път. Така мислете. Има интерес­-

ни и хубави работи. Има работи, които премълчавам. Мисле­те за бъдеща любов, за бъдещото добро и за сегашната си лю­бов нищо не говорете. Само я проявявайте, но не говорете за нея. А пък за бъдещата любов може да говорите и за мина­ла­та любов може да говорите. А за настоящата любов не говорете. Щом говорите за настоящата любов, ще имате

* на свят ­ свястно, както трябва.

несрети. Това, което сега правиш, за него не говори. Мълчи като риба за него. Това, което си правил в миналото, за него го­вори. И това, което мислиш за бъдеще да направиш, пак го­вори. Но казвай толкова, колкото е. Не го преувеличавай. Ако го преувеличаваш, ще си напакостиш. Също така не преуве­личавай това, което в миналото си правил. В настоя­щето работете. Ако обичате, вашата любов вас ще ползува. Ако мислите добре, то добрата мисъл вас ще ползува. И оно­ва, което е излишно, може да отиде до вашите ближни.

Ние трябва да обичаме, понеже любовта е заради нас ­ за нашето благо е; ние трябва да мислим добре, понеже това е пак за нашето благо. Всеки, който мисли добре и всеки, кой­то проявява любовта, трябва да проявява любовта на Бо­га. Както Бог изпраща любовта Си на всички, без разлика да­ли заслужават или не, така правете и вие. В Бога има едно раз­би­ране вътре. Казано е в Писанието: “И Бог беше в Хрис­та и не вменяваше греховете на хората.” Ако ти не прощаваш греховете, тогава не следваш примера на Бога. В това отно­ше­ние следвай примера на Бога. Господ прощава до известно време и после оставя хората да понесат последствията от греховете си. Бог им е предложил да се помирят, хората, и по­неже не искат да се помирят, то Бог оставя да си понесат по­следствията. И като почнат да носят последствията и няма друг цяр, то пак се обръщат към Бога. Няма друго спасение.

Носете в душите си Божията Любов; носете в душите си Бо­жията Мисъл; носете в душите си Доброто на Бога; носете в душите си качествата на водата; носете качествата на въз­духа и качествата на светлината. Така ще имате истинския път, по който може да минете в безопасност до средата на този път.