Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

24. Истинските приятели

“Добрата молитва”

“Отче наш”

“Молитвата на Царството”

Ще прочета 6-а глава от Второ послание към Корин­тяном.

“В начало бе Словото”
Има една опасност в живота ­ човек да очаква наготово всич­ко. Една от големите опасности. Очаква да му сготвят; той ще направи една малка работа ­ ще сдъвчи храната и след туй ще очаква друг да свърши работата. Човек често очак­ва други да му направят всичко, а той да се ползува от бла­гата, които другите ще направят за него.

И верующите мно­го пъти се отегчават от работата. Веру­ющите хора са мно­го лениви. И забелязано е, че хората, като станат верую­щи, не искат да работят вече. И във физическо, и в духовно отно­шение, и в умствено отношение престават да работят. Те казват: “Господ ще нареди всичко.” Но Господ ако нареди всич­ко, Той ще го нареди за Себе Си, няма за тебе. А те мис­лят, Господ като нареди Неговите работи, ще нареди и ва­шите. Но тогава вашите работи няма да бъдат ваши, а Него­ви. И вие няма да съществувате. Ако искате да същест­ву­вате, трябва да работите. Ако не работите, вие ще се обез­ли­чи­те. Вие искате, без да работите, да имате слава. Вие напра­вите една малка работа и искате голямо възна­граж­де­­ние. Запример всеки един от вас иска да бъде щастлив, да бъ­де богат, да има знание. Но всичко туй наготово да му дой­де. И сега всички хора са учени, но учението не е тяхно. То е чуждо. Щом му дотрябва нещо, той иде в някоя енцикло­педия, намери някоя книга, прочете я, дойде и го каже. Иска да каже, че той знае нещо.

Та, апостол Павел в тази глава се спира върху отрицател­ните състояния, наброява ги. По някой път се спира и казва: защо ни са тия скърби, недоразумения ­ нарежда ги той. (5 ст., 6 гл. II посл. Коринт.) “В биения, в запирания, в бърко­тии, в трудове, в неспания, в неядения.” И на всеки от вас все ще дойдат тия в живота. И после той турга положител­ните качества, с какво човек трябва да започне: (6 ст.) “С чис­тота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Све­таго, с любов нелицемерна, (7 ст.) със словото на Исти­ната, със Сила Божия”; казва какви оръжия трябва да има, с как­во трябва да борави човек: (7 ст.) “с оръжията на Прав­дата в дясната ръка и в лявата”. Те са имали работа с чистота ­ едно; с благоразумие ­ две; с дълготърпение ­ три; с благост ­ четири; с Духа Светаго ­ пет; с любов нелицемерна ­ шест; със Словото на Истината ­ седем; със Сила Божия ­ осем; с оръ­жия на Правдата в дясната ръка и в лявата ­ девет. Сега за­поч­ва другите в низходяща степен: (8 ст.) “в слава и безчес­тие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като не­познати, а опознати.” Контрасти турга той. Състояния, ко­ито идат едно с друго. (9 ст.) “Като на умиране, а ето жи­веем; като наказвани, а не умъртвявани, (10 ст.) като ос­кър­бени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мно­зина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко вла­деем.”

Да допуснем, че вие сте шивач и казвате: “Дотегна ми да шия дрехи!” Щом ти е дотегнало, ти не си научил занаята. Туй, което дотяга на човека, показва, че е профан. (Брат и сес­тра се спречкват за място.) Дотегнало му. Или какво каз­ва ­ някой може да каже, че му дотегнало в търпение, в благо­разумие, благост на Духа Светаго, в любов нелицемер­на. Писанието казва: сега всинца сте на утеснение. В нас вие не сте на утеснение, но във вас вътре сте на утеснение. Друг път ще направим по-голям салон.

Сега, да дойдем до предмета. Шивачът казва, че му до­тег­нало. Дотогава, докато му дотяга, той не е научил още изкуст­вото. Ти щом научиш шиваческото изкуство, ще на­пра­виш на човека такава дреха, той ще ти даде голяма сума, че да се отървеш да шиеш. Най-хубавата дреха ще направиш, че той ще ти даде голяма сума. Щом малко ти плащат, по­казва, че още не си се научил. Да кажем, ти идеш някъде, сви­риш, дадат ти десетина лева. Казва: “Дотегна ми да сви­ря.” Казвам: Не си научил изкуството. Като идеш някъде, тег­лиш лъка, на човека да му се изтръгнат 1000, 5000, 10 000 лева. Това наричам цигулар. Мнозина от вас ми казват: “До­тегна ми да говоря.” Не сте научили говоренето. Същият за­кон. След туй пренесете въпроса, казвате: “В другия свят като идем, там ще се научим.” Като не могат да свършат една работа тук, казват, че “там ще я свършим, в другия свят”. Какъвто е човек в този свят, такъв е и в онзи свят. В оня свят ще бъде още по-лошо. Защото богатият човек, който в този свят яде, пие и се весели, като иде в оня свят, засъхнало му гърлото. Положението ви тук мяза на този, богатия чо­век.* Ка­то идете в другия свят неприготвени, непременно ще ви за­съхне гърлото, ще викате от ада. Като викате, в Небето ще ви чуват. Както е този пример за богатия, който отиде в рая и се разговарял, казва: “Отче Аврааме...”

Сега оставете настрана ада, не е предмет да ви описвам вън­шната страна на ада. Но адът, то е едно отношение. Хрис­тос изнася едно положение, че богатият човек, който в този свят ял и пил, той не е учен. Той е учил да яде, но не е учил как да яде. Ако един човек, като яде, умира, той не се е научил как да яде. Аз наричам правилно ядене: когато ядеш, да не уми­раш. Тъй седи въпросът. Тогава, всички, които умират, не са се научили да ядат правилно.

Сега аз не искам да ви занимавам с преповторение на едни и същи работи. Казваме: “Ти трябва да бъдеш праве­ден.” Какво нещо [е] да бъдеш праведен? “Ти трябва да бъ­деш до­бър.” Какво нещо е да бъдеш добър? “Ти трябва да сви­риш доб­ре.” Сега, израз трябва да има в музиката. Каз­ваме: това тряб­ва, онова трябва. Как ще дадем израз на музи­ката? Има едно правило. Трябва учение. Ако разгледате един скъпо­ценен камък и един обикновен камък, има голямо раз­ли­чие. Чрез онзи, скъпоценния камък светлината другояче се пре­чуп­ва. Ако аз имам един скъпоценен камък и неговата свет­ли­на насоча към вашата рана, тази, пречупената светлина ще излекува раната. Но ако насоча един обикновен камък, него­вата светлина няма да направи това.

Сега, като ви говоря, вие може да се обезсърчите. Когато се говори, че трябва да се учат, хората винаги се обезсърча­ват. Казваш някому да работи, той казва: “Дотегна ми да ра­ботя.” Щом тебе ти дотегна да работиш, ти не си се научил да работиш. Щом тебе ти дотяга животът, ти не си научил да живееш. Казва: “Дотегна ми вече, искам почивка.” Знаете ли какво нещо е почивка? Мислите ли, че един дирек, който стои, си почива? Мислите ли, че този дирек, който крепи ця­ла­та стая, той си почива? Някъде нали сте виждали пътни­ци, спрели някъде да почиват. Казват: “Да се спрем да си по­чи­нем.” Конете натоварени и те стоят и мислят, хората, че и конете си почиват. Не, това не е почивка. Почивка е ти да раз­товариш коня. Той не иска да го разтовари, казва: “После пак трябва да го товаря.” Поспре го, казва: “Нека си почи­не ко­нят.” Това не е почивка. Ако конят върви, по-добре е за него, отколкото да го спре.

Пък и вие искате да си почивате натоварени. Кой ви ка­ра? Защото и вас ви карат. Свободният човек се отличава по това, че него никой не кара. А пък всеки, който е недово­лен, обезсърчен, има някой да го кара. Щом ви карат, не сте сво­бодни. Това е една диагноза. Щом си недоволен, има ня­кой да те кара. Нима онзи затворник, когото карат по пътя, е доволен човек? Подир всеки затворник върви един войник с пушка. Ако спре, казва: “Върви!” И той ще говори за сво­бода. Казвам: Никаква свобода няма тук. Ами човещина? Никак­ва човещина няма тук. Направо върви!

Тогава иде възражението: защо Господ така е създал све­та? Не го е създал Господ така света, хората го направиха та­ка, те създадоха този свят. Онзи войник, който води някого или го кара, нима Господ му е заповядал да го кара? Не. И два­мата вършат една работа, която не са обмислили. Онзи, ко­гото карат, иска да уреди работите си ­ понеже нямал пари, ня­мал работа, отишъл да краде някъде, хванали го. Този пък, за да покаже, че ред и порядък трябва да има, кара го. Но и него карат, и на него заповядват. И той не е свободен. Казва: “Заповядва ми се на мене, трябва да те карам.” Че вой­никът го кара, той с това изкарва своята прехрана. “Ако тебе ­ казва ­ не те карам, ще ме уволнят.” Те го насърчават да служи на отечеството.

Та, в живота се изисква онова вътрешно разбиране, да се освободи човек. Всички искате свободата. Запример двама бра­тя и две сестри са ученици от първо отделение. Този брат пт не знае, той е от първо отделение. Онази сестра е от второ отде­ление. И тя не знае, и тя разбира както в първо отделе­ние. И двамата разбират еднакво. Предметно учение е то. Пък и двамата мислят, че много знаят. Братът мисли, че мно­го знае.

Аз като говоря така, те се докачат, нали? Аз да ви кажа как обяснявам. Философия има в мене, има разбиране на не­ща­та. Аз се отличавам, че аз разбирам нещата, в какво седи разбирането. Когато аз разтривам един болен човек, той не може да бъде доволен. Аз разтривам и двамата сега. Аз зная, че те са недоволни. Нему кракът счупен, разтривам счу­пения крак. Казва: “Така разтрива ли се?” Аз сега най-пър­во пристъпвам да ви намествам краката, то ще се причи­ни болка и на двама ви. Вие ще кажете: “Някой друг няма ли? Нас ли намери?” Аз всякога намирам хора със счупени кра­ка. Какво ще търся здрави? Мене здрави крака не ми тряб­ват, но със счупен, да му помогна. Не съм виновен аз, че вашите крака са счупени. Не сте били внимателни. Този те­рен, по който сте ходили, предполагали сте това, което не е, не сте проучили хубаво терена, подхлъзнали сте се, изкри­вили сте крака, счупил се, необмислено сте направили движе­нието. Аз минавам, мене законът ме задължава, аз съм вой­ник, карам ви. Моралният закон казва: Помогни на онзи, на ко­гото кракът е счупен. Постъпката е без разлика. Аз се смея на войника, но аз съм в същото положение ­ отивам, по­магам. Ето къде е идеята на моя ум. Аз, за да бъда сво­боден, минавам покрай туй и казвам на болния: “Ти трябва да бъдеш здрав” и заминавам. Той оздравее. Това е знание. Без да пипна крака, да му направя крака. Щом остана два-три часа да го разтривам и той да ми мърмори, уча се, занаят пра­вя.

Сега, за мене, онова, което вие правите, аз може да ви съчи­ня цяла една песен, може да образувам една ария за това. И тази песен може за двамата 100 години да пеят хора­та. Ще кажат: “Кои са тия двамата герои?” Тъй е поставено. Аз ако бях на мястото на брата, щях да кажа: “Сестра, колко си любезна, тури по-високо тетрадката си.” Ще наредя, нали има такива столове. Виждал съм братя, които турят блока на гърба на приятеля си и пишат. Сега, тия работи са изклю­чи­телни.

Представете си, че ти умираш. Не искаш да умираш, но умрял си, нали тъй. И не обичаш да те хващат за главата и за краката. Но умрял си, един за главата те хване, други ­ за кра­ката, ти не може да говориш. Но ти си още в тялото, но не можеш да кажеш. Седиш вътре в тялото, един те хване за гла­вата, друг ­ за краката. Дойде попът, чете упокоителни мо­литви. Казваш: “Махай се ти с твоите молитви!” Попът каз­ва: “Хвърлете за упокоение пръст.” Какво ти упокоение? Хвър­лят пръст за упокоение, един за упокоение, друг за упо­ко­­ение. Благодарим за такова упокоение. Аз не бих желал да ме хване един за главата, друг ­ за краката. Ако съм аз на мяс­тото, ще кажа... Не си научил изкуството да живееш. Не тряб­ваше да те хващат един за главата, друг ­ за краката. “Гос­поди, върни ми живота, да науча урока, да ме не хващат хората за главата и за краката!” Вие казвате, друго заблужде­ние: “Аз като умра...” Не, не е така. Ти излизаш от една къ­ща, трябва да оставиш къщата чиста. Да е чиста къщата, че кой как дойде в къщата, да може да живее в къщата.

Но ­ на предмета, да оставим това. Сега говорим за ва­шите слуги. Сега ще говорим за господарите. Вие слушахте уче­ни­ето на слугите. А за да се освободи човек, трябва да има знание. Всичко онова, което се случва на човека... и мно­го работи на човека може да се случат. Туй, което имате, ще жи­веете. Има да минете през някои места, които ще бъдат мно­го неприятни. Пък и няма защо да ви описвам, вие и без това трябва да минете. Вие искате да идете на екскурзия ня­къде, на някое високо място. Представете си една висока пла­нина, 5­6 хиляди метра. Аз не искам да ви обезсърчавам. На хубавите места има доста опасности: глетчери има и как­ви ли не мъчнотии, които, като идете там, ще ги видите. Не е лесна работа да се качи човек. На качването има опасности, но и на слизането има опасности. И като се качваш, може да платиш с живота си, и като слизаш, може да платиш с живо­та си.

[Може] да каже някой: да не ходи. Човек ако не ходи, ще остане невежа, а ако идеш, ще придобиеш знание. Та каз­вам: Ония несгоди, които търпим на Земята, се осмислят само при един случай ­ да придобием цена. Хиляди несгоди има човек да мине. Човек, който иска да придобие знание, ще има несгоди. Няма изключение. Всички, които са минали, са придобили знание. И на Христа Му трябваше малко зна­ние. Имаше някои работи, които не знаеше. Христос не зна­еше, не разбираше какво нещо е неблагодарността на хората. Той в Небето като беше, мислеше, като направи добро на хората, те ще бъдат благодарни. Трябваше да слезе на Земята и да на­пра­ви един опит. В Невидимия свят разискваха, слезе да на­прави един опит. Виждам, на едно място казва: “Докога ще ви търпя, ще лекувам слепи, хроми?” Най-после никой не му благодари. Какви ли не работи по Негов адрес не тури­ха отгоре Му. Ако с Христа се случи така, мислите ли, че с Вас ще се случи другояче? Най-първо, онези като вас не ви оби­чат, те ще ви турят най-лошите неща отгоре ви. Аз може да ви докажа това. Не искам да ви цитирам. Най-големите стра­дания в света ни причиняват ония, които ни обичат. Оне­зи, които не те обичат, ти си нащрек, ти се пазиш. Онези, кои­то те обичат, оттам идат най-големите страдания, нещас­тия. Най-големите нещастия се образуват не от злото. Най-голе­мите нещастия се образуват от доброто.

Аз няма да обяснявам дълбоката страна, но само един малък пример ще ви приведа, да мислите. Имате две прия­тел­­ки, имате двама приятели. Тъй, като родни братя живеят в мир и съгласие. Ето, един ден дойде един красив момък, една­та го обича и другата го обича. След като го обикнат, започ­не тяхната любов да охладнява. Един ден те се намра­зят. За кого? За младия момък. Между ония братя дойде мла­дата мома. Младата мома, която дошла, няма лошо на­ме­рение. Влюби се единият момък, влюби се и другият, разеди­нят се, намразят се заради младата мома. И двете моми се разделиха заради момъка. Питам тогава: кой е винов­ният? От какво произтича това вътрешно намразя­ване? То е не­раз­би­ране на въпроса. Вие мислите, че ако ти си по-близо до любовта, ставаш по-възлюблен. Но в любовта, щом се при­ближаваш на една стомилионна част от милиме­търа, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Ще бъдеш точ­но на мяс­тото, няма да се мърдаш. Но и ако се отдалечиш една стомилионна част от милиметъра, пак ще си създадеш най-голямото нещастие. Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш. Вие в любовта искате да бъдете много близо. Имате голямо заблуждение. Ти когото и да обичаш, не мо­жеш да бъдеш по-близо. Ако се опиташ да бъдеш по-близо, ще се отдалечиш. Всички вие страдате, че искате да се при­бли­­жите при любовта. Мислите, че не сте близо. За да се при­­ближиш, трябва да знаеш. Близо е онзи музикант в музи­ката, който разбира, който знае да свири, който познава зна­ци­те. Но че бил близо до тия, великите музиканти, че говорил с тях, те нищо няма да помогнат. Ти може да си далеч от тях ­ ти като знаеш да свириш, ти си близо. Като не знаеш, и близо да си, не разбираш. Това е обикновена философия на не­щата. Ама, казва, философия трябва. Знание трябва на не­щата. Аз раз­глеж­дам нещата не от едно становище, не от две, не от сто, но от безброй становища разглеждам. Аз раз­глеж­дам един човек като животно, като птица, като риба, в Първата раса, във Втората, Третата, Петата раса, разглеж­дам като ангел, разглеждам го тъй, първоначално Бог как го е създал.

Сега вие се спирате и по някой път казвате тъй: “Защо тряб­ва да каже тази дума?” Че какво е лошото в думата? В как­во седи една лоша дума? То е в разбирането на думата. Он­зи магически език вие трябва да знаете, как да произна­сяте думите. Вижте един гладен човек как произнася думата “гладен съм”. Дойде някоя сестра, казва: “Гладна съм.” Глад­ният казва: “Гладен съм.” Но в произношението на еди­ния и на другия има грамадна разлика. Дойде някой, казва: “До­бър съм.” Но го каже като сития. Другият, грешният, кой­­то търси доброто, и праведният, който търси доброто, те се различават. Когато аз срещна един грешник, в моя ум из­пък­­ва идеята, че този грешник праведник не може да стане. Ко­гато срещна един праведен човек, в моя ум изпъква иде­ята, че този праведник грешник може да стане. Праведникът може да стане грешник и грешникът може да стане правед­ник. Те са възможности в моя ум. Грешникът, и той може да се оправи. Защо е така? Онзи, който казва: “Защо е така?”, той разглежда въпроса от друго становище. Но за него даден въп­рос няма разрешение. Защо е така, то спада към друга кате­гория. Казвам: В дадения случай има две възможности. Ако сте праведен, да паднете. Ще се пазите да не паднете, ще се въздържате назад. Ако сте грешник, във вас ще се роди идеята, че може да станете праведник. Може да станете. Ще турите два различни импулса във вас. Невежият трябва да премахне невежеството. А пък ученият трябва да се пази да не го заблудят с някой факт. Че може да се заблудите. Вие мислите, че някои може да ви заблудят.

Един от знаменитите професори в Европа... Няма да ви кажа името, но факт е. Дали е вярно или не, за мене това е без­различно. Къде е станало, е пак безразлично, фактът като факт е верен. Една голяма аудитория от 200­300 души студен­ти го слушат, един научен въпрос разглежда. Един ден иде една млада студентка, красива, и оттам насетне професорът започ­нал да става разсеян. Защо? Защото тази, младата сту­дент­ка отивала при професора да благодари и влязла в ума на професора. Не може да учи. Като рече да учи, тя ста­ва едно препятствие, не пречупва светлината, тя не може да влиза. Вие ще кажете: защо той бил толкова слабохарак­терен? Не е слабохарактерен, но в нея има една материя, която прониква, той отвсякъде е затворен, но в непроница­емите места прониква. Водата през камъните не прониква, но има сила, която и през камъните ще проникне. И професо­рът става разсеян. Един ден професорът казва: “Днес профе­сорът е неразположен, не може да държи лекция.” И на вто­рия ден ­ същото.

Сега всички вие сте неразположени, защото вие сте на място­то на професора. Вие ще кажете: как? Всеки от вас е този про­фесор ­ нещо влязло в ума ни, някакъв бръмбар. Аз нами­рам много хора невежи, като професора, много добре държат лек­ции. Дойде той, моли се, радва се. Един ден казва: “До­тегнаха ми тия работи. Да се молиш по три пъти на ден, това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, при хората не можеш да идеш, туй грешно, онова грешно” ­ да излезе малко. Като излезе, отслабва това желание. Онзи, не­вежият казва: “Падна, отиде този човек в света.” Той ще при­добие една опитност, но дали ще придобие знание, то е въп­рос. Неговото положение ще мяза като онзи в арабската при­казка от “Хиляда и една нощ”, дето един баща държал много строго сина си. Като умира бащата, оставил всичкото имане и той казва: “Баща ми ме измъчи в младини, не можах да си поживея. Решавам за една година да ударя нашироко, да си поживея както разбирам.” С половината имане купил един чифлик, половината употребил за ядене и пиене с друга­рите си, да ядат, пият и да се веселят, както източните народи знаят. Неговите другари след една година всичко изпиват, той няма вече какво да плаща, всичките го напущат, не искат да знаят нищо заради* него. Той казва: “Тия хора аз ги хра­них, нито един не е благодарен.”

Казвам: Като влезете в света, мислите, че този свят ще бъде благодарен. Каквото и да направите ­ искате да напише­те книга, да свирите и т.н., вие се заблуждавате във всичко. Вие свирите една плоча или аз може да ви свиря, утре дойде ци­гу­лар, който свири по-добре от вас, [от] мене ­ него ще пред­почете светът. Дойде някой, казва: “Нищо не е твоето сви­рене, неговото свирене.” Ще дойде трети, четвърти. В света признателност няма. Ако мислите, че за нещо, което вие направите, ще ви бъдат признателни, вие сте излъгани. Ако вие не сте признателни за онова, което вие сами правите, как ще бъдат другите признателни?

Навождам ви на една философия на един градеж, който тряб­ва да поставите. Не ви проповядвам да не ходите в света. Изуча­вайте всичко, но не мислете, че в науката или във всич­ките изкуства вие ще намерите разрешение на живота. Това са условия само. Защото за бъдещия живот има нещо, което пър­во ще се развие. Като деца ще имате приятели. Но тия деца до края на вашия живот няма да бъдат, те ще се изменят.

* заради ­ диал. за.

Ва­шите другари от първо отделение може би по едно стичане на обстоятелствата са в първо отделение. Минавате във вто­ро отделение. По стичане на обстоятелствата тия приятели оста­наха. Всяка една година имате приятели и по същото сти­­ча­не на обстоятелствата менят се приятелите. Ако вас ви е мъчно за приятелите, защо не вървят с вас, как ще ги по­­ви­­кате? Не може. Има друг закон, който регулира нещата. Из­вън отделението може да ви бъдат приятели, но в отде­лението вие с тях не може да идете.

Аз сега говоря за известни приятели. Но в живота истин­ските приятели са онези, които учат с вас. Те са ваши прияте­ли. Има приятели, които ядат с вас. Те са приятели на ядене­то. Има приятели, които се разхождат с вас. Те са приятели на разхождането. Има приятели, които плачат с вас. Те са при­ятели на плача. То са разни. Не мислете, че който ви е при­ятел в плаченето... Може да разчитате само за плаченето, но не и за ученето.

Но сега, да направим предмета по-ясен. Онова, което е до­стъп­но в дадения случай. Всякога дръжте в ума си мисъл­та, че захарта има една възможност да се стопи. Не е лошо това стопяване. Ако тази захар я турите във вас, ще се стопи и с туй се улеснява работата да я приемете. Но помнете: ако ваша­та захар падне във вода, ще се стопи и не може да я наме­рите. Някога, ако хвърлите една бучка захар в морето, мо­­жете ли да я извадите оттам, бучката? Каквото и да пра­вите, тази бучка отиде вече, тя е изгубена. Има неща, които са отишли от вас, вие не може да ги държите, стопиха се в мо­рето. Ще бъдете внимателни, втора бучка да не туряте. И да се тревожите, и да плачете, каквото и да правите, отиде, изгу­бено е. Не е изгубено, може би някога да се намери, но тази захар е загубена заради вас. Когато моята бучка се стопи в Божието море, аз се радвам. Казвам: Дадох една бучка в мо­рето. Вие може да плачете, аз се радвам. Казва: “Защо гле­даш в морето?” Вложих си малко от капитала вътре и мис­ля, че след няколко хиляди години ще имам един голям капитал. Следователно математически правя изчисления: за 2000 години той поставя 25 стотинки със сложна лих­ва, изкарва едно грамадно число. Казва: 25 стотинки, сложени със сложна лихва, за 2000 години дават такова голямо число, че ако ця­лата Земя беше златна, тази сума не можеше да се изплати. Аз казвам: Като вложа една бучка захар в морето, след 2000 годи­ни ще имам толкова захар, та с милиони коли не може да се дигне.

Но, да се повърнем към същественото. Бог обича Него­ви­­те деца да бъдат прилежни, да се учат. Бог се услаж­дава от онези, които учат. Той не се услаждава с учените хора, за Него учени хора няма. Той се услаждава с онези, които учат. По-учен от Него няма. Онзи, който се учи, е инте­ре­сен за Бога. И на вас ви препоръчвам да се учите. Аз не искам да бъда учен човек, но да се уча. Учението е един не­преривен процес. Не искам да бъда добър, [но] да правя добро. Непреривен процес е да правя добро, но не да съм добър. Защото човек на Земята не може да бъде добър. Но в този смисъл, както хората разбират, е невъзможно. Доброто, то е разбиране на човека. Злото, по някой път и вие, които сте добри, го правите. Даже най-добрите майки набиват децата си. Според закона на Доброто, майката никога, при ни­какви условия не трябва да бие децата си. А тя ги бие. Сле­дователно има нещо. Погрешката е или в майката, или в детето. Умното дете никога не трябва да даде една въз­можност да го бият. Щом го бият, туй дете не е умно. Щом май­ката бие, и тя не е добра.

Има работи, има въпроси, ще си вървят както сега. Виж­те светът какво казва. Много вече. Един е дете, друг е майка. Сега, за мене и двамата са актьори на сцената. Единият играе ро­лята на майка, другият играе ролята на дете. Тъй е писано, по­неже ще ви плащат, тъй ще играете. Нали се плаща на актьо­рите. Актьорите не играят за черни очи. Актьорите ня­мат никакъв идеал. Той има идеал пари да му дадат, да му ръкопляскат. Не че няма идеал, има идеал, но той очаква да му се плати нещо. Прав е, че трябва да се плати, трябва да се плаща. Казват те: Нали даром сте взели, даром давайте, казва Писанието. Което даром сте взели, даром давайте, ко­ето даром не сте взели, даром не го давайте. Нямаш право да даваш даром това, което не си взел даром. Вие мислите, че всичко даром може да се дава. Съгласен съм даром да се дава, но даром взетото. Даром което не е дадено, даром не се взема. Което с труд се е придобило, с труд се дава. Което без труд се придобива, без труд се дава.

Сега не искам да ви говоря, защото проповедниците... Ня­кой път и в говорителите, и в проповедниците има едно же­лание да се покажат, че знаят. Какво ще се ползувам аз да се покажа, че зная? Какво ще ви интересува моето знание? Мо­ето знание може да ви интересува дотолкоз, моето богат­ство може да ви интересува дотолкоз, доколкото вие участву­ва­те. Вас едно угощение може да ви интересува доколкото мо­жете да участвувате. Щом не участвувате, това знание не ви е потребно. Нито вашето знание, нито вашето разположе­ние е потребно, щом вие не участвувате. Дотолкоз, доколкото мо­га да се ползувам от него, дотолкова ме интересува. Там, де­то не може да се ползувам от вашето разположение или вие от моето разположение, те са безпредметни работи. Каз­ва: “Аз не Ви обичам.” Колко ме обичате, аз не може да го ме­ря. С каква мярка да го меря? Много обичам. Казвам: Мно­го съм дал. Той е много висок. Каква е мярката много висок? Казвам: като някое дърво? Не. Много висок човек. Като някоя топола? Не. Думата “висок” човек ­ колко висок? На физическото поле високият човек има мярка. За щастли­вия живот, за онова, което знаете и за онова, което имате, се изисква едно знание не като сегашното знание. Какво зна­ние? Много лесна работа. Да ви обясня с един много прост при­мер. Казвам: Трябва да разбираш закона на топлината. Ти искаш да измътиш пилци, нямаш квачка. Искаш с инкуба­тор, изкуствено. Трябва да разбираш каква да бъде топлина­та. Ако туриш по-голяма топлина, ще ги обвариш; ако туриш слаба, нищо няма да се излюпи. Значи трябва да разбираш онази топлина, при която яйцата могат да се излюпят.

Казвам: Трябва да бъдеш добродетелен. Ето каква е мо­ята идея. Онази идея, при която можеш да растеш, онази добро­детел, при която можеш да добиеш знание, то е добро­детел. Добродетел, при която не можеш да добиеш знание и при която не можеш да растеш, не е добродетел. Ти не раз­бираш законите на доброто. Казвам сега, навождам ви на при­­мера: топлината, при която яйцата се излюпват, трябва да знаеш. Знанието, което пази, е потребно. Ако в тебе няма зна­­ние да запазиш добродетелта, която любовта дава, твоето зна­ние е малко. Ако нямаш знание да запазиш своята мла­дост, малко е знанието ти. Ако мислиш, че имаш знание, и уми­раш, нямаш знание. Същество, което умира, няма знание. Млад, който е изгубил своята младост, добър, който изгубва сво­ята доброта, вярващ, който изгубва своята вяра, във всич­ко туй заради мене в моето съзнание казвам: всички тия ня­мат знание. Когато се нарушава мирът ти, нямаш знание. Не да мислят, че “аз всичко зная”. Може да ме гледат хората. Дру­гояче аз гледам. Вие разглеждате големите прегрешения, аз разглеждам моите прегрешения. Аз трябва да го увелича 25 000 пъти. Вас ви трябват 1000 години да го намерите, пък аз го виждам. Малка работа е. Двадесет и пет милиона пъти трябва да го увелича, прави такива пакости, та съм страдал. Много малка е погрешката, но пакостта се уголемява, че ме потърси. Всяка една погрешка винаги се обръща на доброде­тел. Нали вие ще кажете: как тъй да се превръща в добро­детел? Като извадиш черупката на ореха, остава нещо, което е за ядене. То е добродетелта. Значи злото е онова, което е об­вило, черупката. Като извадиш черупката, обвивката, оста­ва доброто. И в злото има добро, и в доброто има зло. Който раз­бира. И в доброто има зло, и в злото има добро. Не че са сме­сени, но така са направени, че има вътрешно съчетание. Как на ореха тази черупка отвън е необходима за него­вата ядка вътре? Има едно подразделение. Ти ще извадиш само ядката и нея ще употребиш за ядене.

Казвам сега: Пазете се. В начина, по който може да се пре­даде една истина, има една опасност. Всичката опасност е в предаването на истината. Може онзи човек, който говори, да има много добро желание, но методите, които е избрал, са та­кива, че може да ви повреди. Пазете се от методите на оно­ва, което може да ви повреди. Снемете тези черупки. Хуба­во­то, което е за работа, извадете го навън. Пазете се вие от методите, които употребявате. Вие често употребявате мно­го стари методи. Казва: “Дотегна ми някой да ме безпо­кои.” То е много стар метод. Този метод ето как трябва да го лекувам. Аз по някой път минавам, нося си хлебец, някол­ко гевреци или два-три симида в джоба, че като мина, дето има лоши кучета да лаят, аз хвърля от симида. Залае второ, хвър­ля пак, три-четири пъти хвърля, започнат да махат опаш­­ка. Като мина два-три пъти, казват: “Няма ли нещо в джо­ба?” Казвам: Има. Стария метод го зная, обратния ­ на­всякъде кучетата казват: “Какво искаш да кажеш?”, той взе­ме камък, хвърли и цялата махала знае, че минава някой зна­ме­нит човек. Щом намерих симида, казвам: Не искам да бъ­да знаменит човек, искам да ми дадете от вашия симид. Като туря симида в джоба, казвам на кучетата, като минавам през селото, че минава някой знаменит човек.

Туй е за изяснение. Не употребявайте старите методи към онзи човек, който ви безпокои, дайте му малко симид. Мен ми разправяше един господин, че едно дете го безпоко­яло така, че той иска да каже: “Не ме безпокой.” Детето раз­би­рало да чете. Той го праща на книжарницата да купи една книга за себе и друга ­ за господина. Казва: “Вземи ед­ната книга за тебе, другата ­ за мене.” Той ще каже: “Мах­ни се от главата ми.” Прати го да купи книги, “Хиляда и ед­на нощ”, хубави приказки, и кажи: “Каквото прочетеш, ела да ми разправиш.” Постарайте се да сте знаменити, не да минавате през селото и пак да сме знаменити. Има неща, ко­ито трябва да престанат да ни безпокоят. Направете куче­тата ваши приятели. Мисля, че вие имате такъв пример. Ние като минавахме през Драгалевци, много кучета се сприя­телиха, идваха горе с нас на Бивака по едно-две, прекарваха с нас и вечер те в Драгалевци, ние в София. Казвате: “Какво то­гава ни обикнаха тия кучета?” Сега изнасям закона. Нека кучетата станат ваши приятели и вие научете урока от тях. Но­вият метод е това.

Какви бяха последните думи на главата? Ето какво казва Пи­санието: “И ще ви бъда Отец, ще Ми бъдете синове и дъ­щери”, казва всемогъщий Господ.” Значи: “ако тъй по­стъп­вате, ако се учите и изпълнявате, тогава значи ще ви бъда Отец. Аз ще ви дам всичко и всичко ще имате; тогава Аз ще ви бъда Отец и вие ще Ми бъдете синове и дъщери.”

Та сега, учете се всички, за да бъде Господ ваш Отец и да ви даде всичко, тъй щото да бъдете задоволени в себе си.