Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

23. АБСОЛЮТНА СПРАВЕДЛИВОСТ

“В начало бе Словото”

Това е само за изяснение. Един проповедник проповядва на публиката, като че говори нещо ново, но и той сам е толкова невежа, колкото и обикновените хора, които го слу­шат. Той взел един стих от Евангелието и говори, говори, и той сам не разбира. Така и учените понякога декламират нещо, което и те сами не разбират. Един испански поет дек­ла­мирал едно стихотворение пред една публика. Публиката го запитала: “Какво искаш да кажеш с това стихотворение?” ­ “И аз сам не зная. И аз сам не зная, така го научих.” Запи­-

* Parlez-vous franзais? (фр.) ­ Говорите ли френски? Do you speak english? (англ.) ­ Говорите ли английски? oui (фр.) ­ да; yes (англ.) ­ да.

тали автора какво иска да каже с това стихотворение. Той казал: “И аз сам не зная, така го написах, по вдъхновение.” Запример вие произнасяте думата “кон” на български език. Какво означава тази дума? Тази дума днес не означава това, ко­ето някога е означавала. Също така и думата “крава” не оз­начава това, което някога е означавала. Трябва да се вър­нем към онзи първичен ватански език. Тези думи са на ватан­ски език, но днес са изменени. Сега си служат повече със сан­с­критски език, понеже той е наречие на ватански език. Се­гаш­ните езици пък са наречия на санскритски. Това е спо­ред филолозите. Обаче и ватанският език е корен на някой друг.

Сега да дойдем до въпроса за разбирането. Представете си, че един човек се движи с биволска кола; втори се движи с конска кола; трети се движи с автомобил, четвърти ­ с аеро­план и последният се движи с бързината на светлината. Как­во сравнение ще направите в степента на знанието между тези четири категории хора? Знанието на онзи, който се дви­жи с бързината на биволската кола, е биволско; знанието на онзи, който се движи с конска кола, е конско; знанието на онзи, който се движи с автомобил, е автомобилско; знанието на онзи, който се движи с аероплан, е аеропланско; знанието на онзи, който се движи с бързината на светлината, е етерно.

Ще кажете, че не разбирате това. Вие пътували ли сте с бър­зината на светлината, да знаете каква бързина е тя? Тя е стихийна бързина. В една секунда ще изминавате хиляди ки­ло­­метри. Да изминаваш по 300 000 километра в секунда, това е стихийно пътуване.

Ако се движиш бързо, с бързината на светлината, малко ще знаеш; ако се движиш с волска кола, бавно, много ще зна­еш. Значи, който много знае, той върви с биволска кола; който малко знае, той се движи с бързината на светлината. В дадения случай аз бих предпочел да зная малко, но да се дви­жа с бързината на светлината, отколкото да зная много, но да се движа с бързината на волската кола. Ако ме гонят неприятели, бих предпочел да бягам с бързината на светли­ната, отколкото да се движа с волска кола. Само така ще бъ­дем свободни. Съвременните хора са роби, те се движат с бър­зината на волската кола. Казвате: “Ние искаме да бъдем сво­бодни.” Искате да бъдете свободни, но при най-малкото не­разположение или при най-малката мъчнотия, вие веднага се обезверявате и казвате: “Какво ще стане с нас след 20 го­ди­ни?” Това не показва ли, че сте роби? Вие си задавате хи­ляди въпроси и всички тия въпроси остават неразрешени. Някога ги разрешавате с бързината на биволската кола; няко­га ги разрешавате с конска кола, някога ги разрешавате с авто­мобилска бързина; някога ги разрешавате с аероплан­ска бързина, а някога ги разрешавате с бързината на светли­ната. Малцина обаче са тия, които ги разрешават с бързината на светлината. Като казвам, че човек трябва да знае малко, но да се движи с бързината на светлината, ни най-малко ня­мам предвид да бъде невежа, но колкото малко да знае, да го знае на свят*.

Знайте нещата не като онзи турчин, който се хвалил, че знае добри български. Един ден той попаднал в едно българско село и казал на селяните: “Слушайте, как­вото ми говорите, все на български ще ми говорите. Аз зная добре български. Ако кажете нещо лошо за мене, ще знаете, че главата ви ще пати, аз разбирам всичко.” И те не смеят да говорят пред него български, защото той разбирал добре. По едно време тур­чинът взел да пуши цигара. По невнимание ис­кра от цигарата отскочила нагоре и запалила чалмата му. В това време един от селяните му казал на български език: “Ага­чо, чалмата ти гори.” ­ “Зная го.” Той пак повторил: “Ага­чо, чалмата ти гори.” ­ “Зная го.” Оттук селянинът раз­брал, че турчинът не само че не знае да говори български, но нищо не разбира и затова му казал на турски, че чалмата му гори. Тогава той казал: “Ону белир.” ­ Така ми кажи, да те разбера.

Преди години идва една госпожа при мене, заболяла от ня­какво подуване на врата, иска да є помогна. Тя се обърнала за това към един лекар, но каквото є препоръчал, нищо не є помогнало. Казал є да си прави компреси, да си тури ленено се­ме, това-онова, но нищо не є помогнало. Не минава тази ра­бота нито с компреси, нито с ленено семе. Пита ме тя как­во да прави сега. Тогава аз є казах да попее малко на бол­ката си. ­ “Нима с пение може човек да се лекува?” ­ Че,

ако си правила компреси, ако си туряла ленено семе, защо да не попееш малко и болката ти да мине? Попей и ще ви­-

* на свят ­ свястно.

диш. Ще се увериш, че някои работи стават с компрес, а ня­кои работи не стават и с компрес.

Защо не действуват ком­пресите? Защото те се отнасят само за здрави, за силни хора. За един човек, който има много кръв и у когото кръвообра­ще­нието е добро, правилно, студе­ни­те компреси действуват добре, но за един слаб човек, у ко­гото кръвообращението е слабо, студените компреси не се отразяват добре. За силния човек студеният душ е благо­сло­­вение; за слабия човек студе­ният душ е нещастие. Сега, днес мнозина лекари препоръчват студените душове. Оти­шъл някой на баня, окъпал се в гореща вода и след това ще се потопи в студен басейн. Студените душове са само за бого­вете. Когато един бог се окъпе, той може да си позволи един сту­ден душ. Ако един хилав човек си позволи студен душ, той за хиляди години ще си създаде нещастие.

Вие искате да бъ­дете богати. Богатството е студен душ след топла баня. Не, на вас не ви трябва такова богатство. След топла баня не ви трябва богатство от този род. На вас нито сиромашия ви трябва. Както аз разбирам, сиромаши­ята е за великите, за светите хора. Значи, за вас не е нито бо­­гат­ството, нито сиро­­машията.

Един проповядвал на едного едно учение и му казал: “За тебе не е нито богатството, нито сиромашията.” ­ “Ами какво ми трябва?” ­ “На тебе ти трябва дърво.” Какво означава дър­­вото? Да го бият с него. Не, аз гледам другояче на не­щата. Когато ме бият лъчите на светлината, които идат от та­ко­ва грамадно разстояние, от 92 милиона мили, можете да си представите с каква бързина ще падат тия удари върху мене и как ще ми се отразят. Като ме блъснат тия лъчи на свет­лината, умът ми иде на мястото си и от този момент става растене, цъфтене, и всичко се нарежда добре. Който не разбира този закон, ще каже на някого, че дърво заслужа­ва. Това не е изяснение на нещата. Да те бие светлината, раз­би­рам; но да те рита магаре, не разбирам. Под думата “ма­гаре” аз искам да кажа: не се бори с онова, което не раз­бираш. Някой казва: “Аз съм невежа, това не разбирам, оно­ва не разбирам; това нямам, онова нямам.” Това е според мене магарешко ритане. Ритай като светлината. Като изпад­неш в невежество, ти трябва да имаш желание да дойде свет­ли­на­та, да риташ като светлината. Ти казваш: “Аз съм голям не­вежа, това не зная, онова не зная.” ­ Откога стана такъв не­вежа? ­ “Откато сгреших.” Не, вие станахте невежи, откато се сприятелихте с дявола. Щом се сприятелите с дявола, вие ста­вате вече роби.

Какво разбирате под думата “дявол”? Аз не употребявам тази дума в смисъл, какъвто вие я разбирате днес. Под дума­та “дявол” аз разбирам всички несгоди, всички ожесточава­ния, всички тревоги, които имате. Под думата “дявол” разби­рам изгубване на вътрешния си мир, на светлината, която сте имали. Това може да стане и с един обикновен човек, как­то и с един светия. Ако един разумен войн даде на тъпана един разумен удар, войниците му ще го разберат, но ако едно дете си играе на тъпана, войниците нищо няма да разберат. Вие имате мозък, но ако знаете как да мислите правилно с него, вие ще създадете такъв удар, от който Небето ще раз­бере какво искате. Обаче, ако сте деца и удряте и биете с ми­съл­та си, никой няма да ви разбере и няма да ви отговорят. То­гава вие ще се чудите защо никой не се притичва на стра­данията ви.

Сега, като говоря по този начин, на много от вас мирът се нарушава и после отиват да плачат, да съжаляват и казват: “От толкова години вече следваме учението и нищо не сме на­пра­вили още. С нищо не сме прогресирали.” Че как ще про­гресирате? Аз съм човек на неумолимата истина. За мене не е важно какво хората ще кажат. За мене е важно какво има у вас, което да не се изменя при никакви условия на жи­­вота. Казвам: Донесете тук златото. Аз имам пробен ка­мък, с който опитвам златото. Златото има проба, по която се познава дали е чисто злато или примесено с нещо. Скъпо­цен­ният камък се познава по начина, по който разлага свет­ли­ната. Обикновеният камък, обикновеното стъкло разлага светлината по един начин, а скъпоценният камък я разлага по друг начин. Светлината, която е разложена от скъпоцен­ния камък, действува лечебно върху човека. Следователно ле­чебно е за човека да носи на ръцете си или на врата си скъ­поценен камък. Има някои камъни, трептенията, които те образуват, не хармонират на трептенията на човешкия ор­ганизъм. Следователно такива камъни не ги носи. Не че той е долен, но неговите трептения са такива, че ти не можеш да се хармонираш и наместо полза, ще ти принесе вреда. Взе­мете, сегашните учени хора се занимават с радий. Мно­зина са платили с живота си. Не че радий е лош за себе си, но хората не са готови за трептенията на радий. Много опас­ни болести се лекуват с трептенията на радий. Човек, който тряб­ва да работи с радий, той трябва да има особено състо­яние.

Вие искате по някой път да се занимавате с любовта. Но знаете ли какви са трептенията на любовта? Вие, запри­мер, искате да се занимавате с Божията Любов. То е опасна ра­бота. Вие мислите при Господа да идете да Го прегърнете. Че вие ако Го прегърнете, от ръцете и от краката ви нищо ня­ма да остане. Всичко туй ще изчезне. Че вие, ако Го видите, вие ще ослепеете. Ако Той ви проговори, ще оглушеете.

Каз­вате: “Нали трябва да познаем Бога?” То е ваше де­тин­ско раз­би­ране. Познаването ще започнете с онази най-мал­ката любов. Ще започнете постепенно, като една азбука, буква по буква, докато дойдете до азбуката, с която се пише и се разбира Божията Любов. Значи човек трябва да има едно тяло. Вие няма да възприемете Божията Любов с ва­шето физическо тяло. Много се лъжете. Вие мислите физи­чес­ки. Мислите за Божията Любов, както един мъж се пре­гръ­ща сам с нея. Това не е никаква любов. С физическото тя­ло ­ физическата любов, с астралното тяло ­ астралната лю­­бов, с умственото тяло ­ умствената любов, с причинното тяло ­ причинната любов, с будическото тяло ­ будическата лю­­бов. С онова тяло на личността, с което ще видите Бога, то е, което може да възприеме. Ако това тяло може да го съ­­бу­­диш, тогава Божията Любов ще ти стане ясна.

Много хо­ра, сега, като любят, делят мегдан. Няколко мо­­ми току де­лят един момък. Какво делят, и те не знаят. Ня­­колко мом­ци се влюбили в една мома, делят една мома. Какво делят, и те не знаят. Какво ще делиш? Казва: Какво са виновати мла­дите моми? Та, вие сте все млади моми. Все делите ня­кого. Делите дали хората имат високо мнение за вас. Де­лите дали Господ ви обича, какво мисли заради вас. Дали ангелите ви обичат. Не зная дали ангелите мислят заради вас. Че, мравите може да мислят заради мене, но да­ли аз мисля за мравите? Ни най-малко не мисля за мрави­те. Или някои микроби мислят дали аз мисля за тях. Ни най-малко не мисля за тях. Или някой пън в гората мисли да­ли мисля заради него. Ни най-малко не мисля. Мене пъни­ща не ме занимават. Няма връзка, какво ме интересува един пън?

Вие с какво ще обърнете внимание на Бога, я ми кажете, когато вас може да ви изкушава един мъж или една жена? Който мъж мине, изкушава ви. Или какво ще обърне внима­ние на един мъж, който се изкушава от една жена, или един мо­мък от една мома? Може да се каже от пари, то е все ед­но и също. Една каса ме изкушава да бръкна. Яденето мо­же да ме изкушава. Дрехи може да ви изкушават, обуща, шап­ки, какво ли не ви изкушава. Питам: С какво ще обърнеш вни­мание на Бога? Седиш в една къща, недоволен си от къ­щата, пък искаш Господ да обърне внимание на тебе. Иван на­пра­вил къща и ти си недоволен, че Иван направил по-ху­бава къща от твоята. Неговата къща е толкова хубава, кол­кото и твоята. И в неговата къща мирише, както в [твоята]. Само че, един голям вол като умре, мирише повече и събира по­вече мушици. Твоята къща мирише по-малко. Вие, като на­правите къща, казвате: мирише къщата ви. Един светия може да живее в една колиба, но като влезеш, мирише на ху­баво, благоухание има. Като влезеш в един палат, воня има в него. Влезеш в една църква, ухание има. Тамянът мири­ше, огънят мирише. То е разбиране.

Сега съдя нещата и като ги съдя, прах се дига. Вие ще ми кажете: “Ама защо този прах?” Онези от вас, които са деца, надалеч да идат, дето се вее, да не са наблизо, отдалеч. Кой­­то иска да се учи, той трябва наблизо да бъде. Аз не ис­­кам да ви кажа, че сте невежи. Не. Но не се самозаблужда­вайте. Малко имате. Онова, което имате, да е сила във ва­шето знание. Знаете ли на какво по някой път мязат вашите вяр­­вания? По някой път вие сте богати с вярвания. Има та­кива примери: Някой богат човек се заблудил в някоя кра­-

сива мома. Изобщо не говоря за младите моми, защото няма такива красиви, за които говоря. На този богаташ се завъртял умът от тази, красивата мома. Тя върви като царска дъ­щеря, самостоятелна. Той върви подир нея. Пише є писма, [тя] каз­ва: “Ха направи това, направи онова.” След като осирома­шее, даде му път. На всички дава път. Та, всеки, който се за­познал с нея, казва: “Всичкото ми богатство отиде, откакто се запознах с нея. Тя отваря писмата, чете, декламира, гово­ри, къса, къса, смее се. Нали вие често изповядвате, че се за­­па­­ли­­ло сърцето. Аз не съм видял запалено сърце. Казва: “Из­го­рях от любов.” Аз съм виждал да се стопят, но да из­горят от любов не съм виждал още. И всичкият живот седи в туй да се запали човек от любов. Че какво по-хубаво? Ако ще изгориш, от любов да изгориш. Аз бих предпочел от лю­бов да изгорите. А той сега кади, не гори, дими. Че той, за да се запали, е благословение. Вие ще кажете, че “той изгоря от любов”. Че какво по-хубаво да изгориш от любов? Ако ще из­го­ря, аз бих предпочел от любов да изгоря. Любовта по ня­кой път не иска да ме гори, понеже дим ще се образува и ще се отдели малко от тебе. Че, ти в живота живееш и си не­­до­волен от живота. Не е ли това дим? При всичкото бла­гословение, което Бог ти дал, ти си недоволен от живота ­ не е ли дим това?

Мнозина на мене са ми казвали: “Ти мене не ме погледна добре.” Право е това. Ще ме извиниш, малко съм разноглед. Раз­четворени очите, не може да гледа. Като погледне, някак страш­но. Ще извините, в очите имам дефект. И аз искам да гледам хубаво, колкото и да искам, не мога да гледам. Да ка­жем, вие се приготвяте и казвате: “Като идем в оня свят.” Ама ако идете в оня свят, знаете ли как ще ви приемат? Ако иде­те във Франция, зависи как ще ви приемат, как говорите френ­ски език. Ако на един англичанин му кажеш с един груб тон: “Драгий господине” или с мек тон същото, какво ще раз­бере? Как ще произнесеш нещата? Когато малкото дете се ражда, още в началото, съм виждал, някои деца нямат ни­що дет­ско. Майката го гледа, казва: “Моето ангелче.” Как­во ан­гелче, то е цял дъртак, един старичок, един крадец, раз­­бой­ник, един главорез. Скрил го Господ, турил му една нова дреха, той седи и гледа.

Щом страдате, заслужавате вашите страдания. Дали страданието е ваше или чуждо, за мене е едно. Щом страдам, на място е. Може страданието да не е мое, може да е чуждо, на място е. Страданието е последствие. Дали е ваше или мое, огънят, дето капне, гори. Ако гори, на място е.

Та каз­вам: Когато дойде това страдание, трябва да знаете ваше ли е или е чуждо. Ако е ваше, поправете го. Ако е чуждо, пак ка­жете: “Господи как да го поправим?” Страданието трябва да се поправи. Ако страда човек, в своето страдание трябва да добие нещо. Не да каже: “Защо страдам?” Щом страдаш, стра­данието е един подтик на Божественото, да добиеш нещо. Ако страдаш, ще добиеш нещо. Ако добиеш това, за което страдаш, ще добиеш радостта. Ако не добиеш, страда­ни­ето ще продължи в тебе.

Сега апостол Павел... Въпросът дали Христос е възкръс­нал още в това време се е разглеждал и той, според съзнание­то, е разбирал добре. Той разглежда въпроса дали Христос е възкръснал, в тази глава. За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията Любов. Без любов възкресение няма. И тогава, съвсем материалистическо разбиране, казва: “Ако мърт­вите не възкръснат...” Че как ще възкръснат мъртвите? С какво ще ги възкреси Бог? С любов ще ги възкреси. Ти, като възприемеш Божията Любов, тогава ще възкръснеш. До­­то­гава, докато имаш обикновената любов, ти плътски ще ум­ираш. Естественият човек трябва да стане духовен, вре­мен­­ното да мине във вечността, или смъртното да се обле­че в без­смър­тие.

Или другояче казано: Всички трябва да се обле­чем в Лю­бов­та. Щом се облечете с тази Любов, тя се отлича­ва с едно качество. Ти щом се облечеш с тази Любов, светът ще добие друг образ, страданията за тебе ще бъдат чужди. Ти ще бъдеш готов да помагаш комуто и да е. Тебе ще ти бъде при­ятно, ти ще усещаш радост, като дойде страданието. Като дой­де мъчнотията, ти ще се радваш. Като видиш грешния чо­век, и тогава ще ти бъде приятно. И грешен човек да е, на­всякъде няма да усеща страдание. Ти в ада да бъдеш, ще ти бъде приятно, понеже е място за работа. По това се отли­чава Божията Любов. Където и да си, ти ще бъдеш свободен, понеже така бързо се движиш, че никой не може да те огра­ни­чи, не може да те хване. Мигновено слизаш в ада и миг­новено излизаш. Не е въпрос за времето. Моментално ще бъ­деш свободен от известни състояния, които имаш в ду­шата си.

Казвам сега: Често вие имате такива състояния, при кои­то се мъчите. Цяла нощ се мъчите за нищо и никакво: дали ня­кой ви обича или не. Защо искате да разберете дали някой ви обича? Аз разрешавам другояче: не дали мене обичат, но да­ли аз обичам. В дадения случай не е важно дали своята лю­бов проявявам, но Божията Любов дали проявявам тъй, как­то трябва. На това обръщам внимание, това се [запит­вам]: изявявам ли Божията Любов право или правя промени. За мене това е важен въпрос. Другояче, както вие разглеж­дате въпроса, не съм намерил разрешение. Като разглеждам дру­гояче, работите не се оправят. Като мисля дали ме обичат хо­рата, работите не се оправят. Хората Бога не обичат, че ме­не ще обичат.

Вие по някой път искате да ви обичат. Какво сте им да­ли? На какво основание? Аз себе си питам тъй: На как­во осно­вание искам хората да ме обичат? Сега, това е една от мъч­но­тиите. Постоянно хората се занимават: еди-кой си оби­чал еди-кого си, не обичал еди-кого си. Ами ако на Изгрева царува любовта, целият Изгрев ще бъде един фар, ще свети на­да­леч. Светлината не е толкова силна. Пазе­те се от едно заб­луж­дение, пазете се от ония писма, които казват тъй: “Аз ще ти бъда верен до гроба”, “аз ще направя всичко за Вас”. Па­зете се от всички тия лъжливи заблуждения. Който и да е, който каже: “Аз съм готов всичко да направя”, той само обе­щава. Обещаеш ­ направи го. “Ама, идната година ще ти дам 10 000 лева.” Не ми трябват. Това е една съблазън. Човек, който иска 10 000 лева, казвам: Да си вървиш по пътя, ти тър­гуваш. От 10 души си искал по 10 000 лева. ­ “Деца имам.” ­ Че, де Ви е документът, че има закон, че трябва да Ви дам 10 000 лева? ­ “Няма.” ­ Ти се сърдиш, че не ти давам 10 000 ле­ва. Че, де е писано, де има закон, че трябва да Ви дам 10 000 лева? Аз сега гледам на въпроса съвсем другояче. Мо­же да каже: “Дайте ми 10 000 лева назаем.” Че, откъде накъ­де трябва да ти обичам и откъде ти трябва да ме обичаш? ­ “Аз искам да Ви обичам.” ­ То е твоя работа.

Та казвам: В какво седи свободата? Вие търсите свобода­та и сами се ограничавате. Аз гледам, тук и навсякъде, колко са слаби в малките работи. Много сестри са слаби в малките рабо­ти. Аз разглеждам писмата на някои, колко неправилно пишат те. Аз, когато бях в Америка, изучавах американците и виждах англичаните, които са най-напреднали, колко им лип­сва в произношението. И на френски липсва, и на българ­ски липсва. Казвате: красив език, много мек. Бих казал друга дума, но не искам да я употребя. Когато говориш, не само умът ти да говори, но и сърцето, и тялото, и всяка клетка тряб­ва да говори. Като кажеш една дума, трептенията от та­зи дума трябва да се почувствуват от цялото тяло. Този тре­пет на думата трябва да се предаде на цялото тяло, отвся­къде трябва да мине.

В сравнение с всички ония религиозни вярвания в Бълга­рия, вие знаете повече от всички. И по постъпки седите много по-горе от тях, но туй, което знаете, в сравнение с онова, ко­ето трябва, още сте далеч от онова, което трябва да постиг­нете.

Сега, това не го говоря за упрек. Казвам: Има за какво да се живее. Запример, аз съм срещал някой човек, който, като ме види, изведнъж иска да се покаже, че е религиозен. Има­ше един българин, той се казваше Арнаудов, от Бургас, един наш приятел го беше обърнал на окултист. Той седи и казва: “Имам един брат чудак, той прави особени движения и духът действува в него.” Един ден го видях; като дойде, за­поч­на да си мърда лицето насреща ми, иска да ми обърне вни­манието. Аз се занимавам, той пита: “Какво мнение имаш?” Гледам го, той с другите хора приказва, тъй няма да си мърда лицето, всичко е по-весело. Като дойде при мене, се измени. Един ден му казвам (Учителят силно изтропа с крак): “Какво е туй от тебе? Говори ми, какво си си замърдал ли­цето? Какво искаш неща, които не разбираш? Ако е за зна­ние, остави твоето знание.” Той казва: “Извини.” Докарах мал­ко съзнанието му. Като ме види, веднага се засяга един цен­тър, иска да ми обърне внимание. По този начин ти не мо­жеш да обърнеш внимание. Ти седиш и си под влиянието на такива, по-низши духове. Ти ми говори на мене. Ти ме считаш в дадения случай като другите хора. Като те гледам вчера на пазаря, говориш на другите хора ­ и на мене гово­рє по същия начин. Ти искаш да ми обърнеш внимание. Как­во ще ми обърнеш внимание, ти нито ме познаваш. Пък аз не ис­кам да ти обърна внимание.

Писанието казва, че когато ще идем при Бога, трябва да идем с всичкото смирение. Така да изпълним Волята Бо­жия и Бог тогава държи към нас едно естествено положение, най-хубаво положение. Бог иска в най-малък размер да из­пъл­ним Волята Му. Той не иска да дигнем целия свят, да но­сим товара на целия свят. Той не е заради* нас. Той, когато ис­ка, ще намери един човек ­ на Христа го тури и Той го но­си. Но не е за слаб човек да събере греховете на хората. Бог иска от вас онова малко, което можете да направите. Сле­до­вателно бъдете верни сега на това вашето положение.

Каз­вате: “Какво направи Христос? Не можем да бъдем като Хрис­та.” Бъдете като Христа в своето послушание. Хрис­тос се отличаваше със Своето послушание. Хич не пита­ше Христос отде накъде Той трябва да носи греховете на хо­ра­та. Това е Волята Божия. Или онова, малкото, което Бог ни дава, да питаме защо ни го дава. Бъдете благодарни на оно­ва, което ви дава. Не се оплаквайте от живота, от не­снос­­ния живот. Защо се оплаквате от несносния живот? Аз не искам да ви съдя. Че дошло оплакването ­ няма нищо. Ти не се оплаквай. Когато хората се оплакват на мене, не ги оп­лак­вам, нито се оплаквам на Господа от тях. Помнете две неща: Когато хората се оплакват, ти не ги оплаквай, нито се оплаквай от тях. Не се оплаквай от един човек, нито пък да го оплакваш. Той дошъл, човекът, гладен, какво ще го оплак­вам? Давам му хляб, нагостявам го. Какво има да го оплак­вам: “горкият човек”? Не, ни най-малко не го оплаквам, че се­дял гладен 24 часа. Пиявици има, които седят гладни по ня­кол­ко седмици, няколко месеца. Ако един паяк, една дър­ве­ни­ца да издържи 6 месеца гладна, стане като светия, ти, човекът, защо ще се оплакваш? Това са неправилни разбира­ния за живота и възпитанието.

Човек трябва да се научи да почита себе си. Ако вие не по­чи­тате хората, не можете да почитате и себе си. Ако не по­чи­тате себе си, не можете да почитате и другите. Сега, в то­зи живот вие трябва да почитате себе си и да почитате и другите. Трябва да почитате себе си, за да почитате и другите. Ако тия качества ги нямате, тогава не можете да имате про­грес. В дадения случай трябва да почитаме другите хора, по­неже са излезли от Бога, трябва да им дадем тази цена, която Бог е вложил.

Вие срещате кой да е човек, но вие не разбирате какво не­що е човекът. Вие срещнете някоя мома, някоя женена жена. Вие не разбирате каква е разликата между женената и неженената. Разликата е тази, че неженената търси някой да се влюби тя и той да се влюби. Женената мисли, че тя се е влюбила. Но едната се лъже и другата се лъже. Тя търси ня­кого да се влюби. Няма по-страшно нещо от влюбването. Какво има да се влюбваш, кажете ми? Влюбването на един човек аз ето как го разбирам, ето каква е моята идея. Аз се влюб­вам в една свещ, която може да ми покаже пътя, по който може да мина една опасна местност. В тази свещ съм се влюбил, вървя по нея, да ме ръководи. Денем, когато из­грее Слънцето, хич няма да тръгна подир нея, не ми трябва. Ако вървя подир свещта, то е с единствената цел, за да ми по­ка­же пътя и тази свещ да ме предпази от голямата опас­ност. Туй влюбване има място. Да се влюбиш денем в една во­щена свещ, това значи да си един първокласен глупак. Кога­то изгрее Слънцето, тази, младата мома какво ще ви покаже? Когато се намерите на опасното място, тя ще наме­ри в кого да се влюби, аз ще си намеря свещ. Всякога, когато се намирате в една опасност, все ще намерите в кого да се влю­бите ­ той ще ви даде това, от което се нуждаете. Като зами­не някъде, като изгрее Слънцето, не плачете за него. Сега се влюбете в Слънцето, което грее. Един ден, когато из­грее по-голямата светлина от Слънцето ­ Бог, тогава не пла­чете за Слънцето. То са понятия. Аз бих желал всички да се влюбите. Кога? Денем да се влюбите в Слънцето, вечер­но време, когато Слънцето залезе, да се влюбите в Бога. Той е всичко, Той ще ти даде мощ и сила. По това ще се от­ли­чава.

Сега имате едно постоянно противоречие, което ни пра­ви много дребнави. Аз снощи излязох от търпение и на две сес­три казах: “Какво сте седнали тук? Скоро да си вървите вкъ­щи!” Казвам на едни брат: “Да си вървят оттук.” Сега ня­кой седи. Казвам си: “Не можеш ли да кажеш меко на ухо­то: “Сестра, иди си вкъщи, майка ти те чака”, защо ви­каш? После, компрометират се те.” Аз седя и се критикувам. И те трябваше да се критикуват. Ако аз бях мома, ето аз как щях да мисля, ще кажа: “Я чакай да не смущавам Учителя.”

Аз съм минавал през гората и често се влюбват мухите в мене и през целия път се браня. Току кацне мухата по мене, каз­ва: “Много те обичам.” Та, като се освободя от тия, влюбе­ните мухи, казвам: Слава Богу, освободих се вече.

Не бъдете като мухите. Аз се влюбвам и вие трябва да се влюбите. Вечерно вре­ме вървете по свещта, но денем, когато изгрее Слънцето ­ по възможност далеч от свещта.

Аз седя и разсъждавам на прозореца. Казвам: “Ако те слу­ша някой, какво ще каже?” Казвам: “Като ме слуша, да ме слуша.” За мене има друго абсолютно правило. След като дой­доха тия разсъждения, трябва да бъда абсолютно справед­лив. Да вляза в положението на тази сестра, която седи долу. Тя си има нещо. Друга оттатъка, и тя си има нещо. Казвам: “Хубаво, остави ги, нека си седят. Тебе що ти трябва, защо тряб­ва да тропаш?” ­ питам себе си. Философия, сега, разис­квам. Защо трябва да тропам, да кряскам отгоре сега. Трябва да се свържа с тия двете сестри. И като креснах, аз се свързах. Те като заминаха, аз влязох в тяхното положение и виждам за­що те не могат да разрешат един въпрос, пък разбрах и аз защо креснах. Разбрах аз защо креснах и те защо стоят долу. При­чината сте вие. Вие ме накарахте снощи да кресна. Вие сте виновни.

Не че вие сте виновни. Да ви обясня. Дави се един човек. Аз съм се облякъл хубаво, отивам на визита, влюбил съм се в някого, виждам, дави се един. Изведнъж ­ хайде във водата; из­ли­зам, но не съм вече на мода. Казвам: “Какъв глупак, от­къде се намери сега да се давиш!” Не може да чака да се съ­блека, че тогава да вляза във водата, но с дрехите влизам. Не че е лошо това, но казвам: “Откъде се намери на това вре­ме да се давиш? Чакай, като се върна от визитата си, то­гава да се давиш, тогава да те извадя.” Това е само за раз­съж­дение, само за изяснение на едно явление. Казвам си: “Сега ли намери да се давиш, когато отивам на визита?” Кое беше по-хубаво: той да се удави и аз да изляза облечен, ненамокрен? По-добре да се намокря.

Казвам: Бъдете свободни от всички ония чувства, които Бог не е вложил. Чувствата да бъдат свободни, мисълта да бъде свободна. Не с оглед какво ще мислят хората, но да бъдем справедливи. В дадения случай аз казвам: Справедлив ­ да си наквася дрехата и да го извадя. Дали се дави навреме или не навреме, то е друг въпрос. Несправедливо е от моя стра­на да му не помогна. По който начин и да е помощта, как­вато и жертва да се даде, стига да е Волята Божия, на мяс­то е жертвата. Никога не съжалявайте за онова, което пра­вите. Не съжалявайте за онова, което ви се случва. Може по някой път да креснете. Разберете положението ­ като крес­нете, спрете се, попитайте се: защо кряскате? Били сте не­раз­положен. Защо сте неразположен? Влезте в положение­то. Туй състояние не е само ваше. Туй състояние е на всички­те хора. По някой път просяк върви подир тебе и ти безпокои. Ти може да креснеш. Той от добра воля не върви, човекът. Каз­ва: “За Бога, за Бога!” И най-после може за Бога да му да­деш нещо. Пък някой път за Бога казваш: “Защо ме безпо­коиш?” Тия неща в семейството стават. И учителите в учили­ще­то кряскат; попове от амвона правят забележки; като се про­повядва, жените шушукат: еди-коя си се сгодила, еди-коя си дете родила, друга изгубила ­ това приказват по села­та. Попът извика. Аз ако съм един свещеник, няма да говоря. Аз ще започна да пея. Коя песен трябва да пеете на хората, ко­гато не слушат?

Сега пак ще ви наблюдавам. Аз, след като ви говоря, ще се кача горе, имам барометър и топломер и ще видя подига ли се температурата, има ли налягане и разширение на влага­та или не. Само тогава може да се произнеса. По някой път, като разглеждам въпроси, някои беседи вас не ви действуват, по­неже аз засягам някои въпроси за изяснение, [а] вие ги взе­мате много индивидуално. Аз не критикувам никого. За ме­не животът на хората и вашият живот е едно развлечение. Ед­но състояние има в мене: да гледам на живота на хората ка­то едно развлечение. Каквото прави човек, е едно развле­чение. Какво има да му се сърдиш? Пее той. Сръбнал малко вин­це, развеселил се. Развлечение има. Ще дойдат някои да каз­ват: той трябвало да се въздържа. Че вино пил, че се на­пил. Може да не е виновен човекът. Има едно състояние, кога­то при всичките положения свободен е този човек. По­пил си вино ­ смел е този човек, че пил вино, да опита сладчи­ната. Понапил се малко ­ намерило се, турили повече, напил се.

Та казвам: Каквото и да ви се случи ­ че сте се понапили ня­кой път, хубаво е; че сте казали нещо някой път, хубаво е. Но не си туряйте правила. Един ден седим в салона на обяд. Те­зи, придворните сестри, седят и се разправят, другите отта­тъка свирят, те: бъра-бъра, бъра-бъра. Казвам: Чакай, ще троп­на. Тропнах с крак, умълчаха се сестрите. И двете се спо­гле­даха с един поглед. След 5­10 минути гледам, сълзи ка­пят от очите на сестрата. Казвам: Като се карат, що ходиш да се месиш в чужди работи? А пък те си говорят на френски. Каз­вам: По някой път аз излизам от търпение. И вие ще изле­зете от търпение. Седя тогава и си разсъждавам: Ако има­ха по-високо съзнание, ако бяха чувствителни, ако разби­раха както ти разбираш, те нямаше това да правят. Те разби­рат по своему. Какво има да се тревожиш, че не говорили хуба­во? Ако имаха хубаво развит слух, щяха да разбират пе­ене­то. Остави ги, нека си говорят. Ама нарушават мира, не може да слушаш музика. То е друг въпрос.

Да ви се развие съзнанието. Да бъдете справедливи. Сега каз­вам на всинца ви: За да се възпита човек, по никой начин не може, ако не сте справедливи. Крайно справедливи към себе си и към другите. На всинца ви трябва справедливост. Ако нямате справедливост, не може да имате възпитание, не може да има разбиране на Божията Воля. Любовта трябва да бъде започната с една вътрешна справедливост. И на всеки тряб­­ва да се даде подобаващото, онова, което Бог е опре­де­лил. И на нас да се даде подобаващото, онова, за което сме дошли на света.