Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

32. СлЕпороденият човек

“Добрата молитва”

“В начало бе Словото”
Ще ви прочета 9-а глава от Евангелието на Иоана.

“Духът Божий”

Спорът произлиза от едно противо­речие, не излиза от него, а от хората. Въпросът е: на кого е говорил Бог? На Моисей е говорил. Те не знаят, че е говорил. Тъй е пи­сано; а същевременно и Христос е говорил и отворил очите на един сляп човек. Те намират, че онова, което Мои­сей направил, е право. А туй, което Той направи, не могат да си обяснят. Казват: “Дай слава на Бога! Ние знаем, че то­зи човек не е от правото учение.”

Сега, може да се разгледа външно кой е прав и кой е крив. Противоречието, което се ражда в човешката душа, про­изтича от едно раздвоено състояние. Дали в миналото Бог е говорил право или сега като говори, говори право? Бог всякога говори право! За Бога няма минало, всичкото е едно настояще. Дотогава, докато ти мислиш, че някои неща са по-добри, а някои ­ по-лоши, то е друг въпрос. Ти си в един различен свят. Няма по-добър и по-лош живот. Винаги съществува едно отношение между хората. Всичките проти­воречия в света, и лошите работи, произтичат от любовта.

Сега, за да се обясни този факт: ако всичките хора бяха слепи, накъ­де ще се стремят? Но понеже виждат, имат един стре­меж. Те определят посоката на стремлението, което имат. Аз бих попитал когото и да е, всичките скърби, които имате вие, се раждат все от любов. Вие обичате баща си повече от дру­гите. Защо? Защото на баща ви Бог е говорил, а на другите дали е говорил Бог или не, вие не знаете. Всеки човек, който е авторитет за вас, вие донякъде на него вярвате, че Бог е го­ворил на него.

Да обясня нещата. Онзи, който е умрял, и онзи, който е жив, вие не може да имате една и съща любов. Който е умрял, вие мислите как да го заровите сега и плачете заради него. Пла­чете за нещо, което го няма. А онзи, който е жив, онова, което вие обичате, е в него вътре.

Та казвам: Вие трябва да се справите с вашите състояния. Вие никога не сте се запитали защо обичате някого повече, а някого по-малко. Не че е лошо да обичаш някого повече. Като човек, ти не можеш да обичаш всичките хора. Тъй се го­вори, но да обичаш всичките хора, то е невъзможно. В да­дения случай е невъзможно. Невъзможно е. Тъй, в съвре­менните разсъждения или съвременния човешки език, съвре­мен­ната логика, съвременното положение, в което човек се на­мира, е невъзможно. Тъй, както е невъзможно за човека да вдигне Земята на ръцете си и да я носи. Казвате: трябва да обичате всичките хора. То е същото ­ да вдигнеш Земята на ръцете си. И като я вдигнеш, къде ще стъпиш? Обаче един малък камък можеш да вдигнеш. Сега, въпросът седи не да обичате всички, но когото обичате, да го обичате тъй, че и другите хора да се ползуват от него, от неговата обич. Не е въпрос един извор къде е изврял, но стига водата на този извор да минава покрай нас, да може да се ползуваме и ние.

И после, другото положение: ние често се спираме, че ня­­кой обичал някого повече. То е факт, че обича повече. Спор няма за това. А някой път има една политика, тогава каз­ва: “А, не го обичам.” А, обича го, но той крие тази работа. После, на всичките хора еднакво не можеш да дадеш. Ще дойде един просяк, ще му дадеш един лев, на друг дадеш 10 лева. На този, на когото повече даваш, обичаш го повече. Ни­кога не можеш да дадеш на един човек повече, ако не го оби­чаш. И ако искаш да му дадеш по-малко, трябва да нама­лиш от любовта си.

Това са сега човешки разсъждения. Вие, които вървите по пътя, по Божествения път, трябва да знаете да разпреде­лите нещата. И в туй разпределение ще се яви едно вътрешно про­тиворечие вътре в душата ви. Вземете запример след Въз­кресението: само двама ученици Христови вървяха от Еруса­лим до друг един град там и си приказваха за онова, което е ста­нало. Не можеха да разрешат едно противоречие, че един ве­лик пророк тъй са го хванали и са го разпънали. И е дошъл и казал, че е възкръснал. И те си казват: дали това е вярно, че е възкръснал, или не е вярно? През това време иде един чо­век с тях заедно и им казва: “Защо се разговаряте? Защо се гледате тъй тъжни?” Те му казват: “Само ти ли си човекът, кой­то не знаеш какви събития са станали тука?” Той ги пита: “Какво стана?” И започват те да му разправят всичко това. И най-после и той, който нищо не знае, започва да им говори. Как­то слепия, комуто се отвориха очите. “Трябваше да зна­ете, че всичко туй, което е станало, тъй е писано в Закона.” И им разправяше. Така им разправяше и дойдоха до мястото, дето трябваше да спрат. Но те бяха разумни хора от фарисе­ите, казваха: “Този човек така хубаво ни говори, тряб­ва да го поканим да остане у нас да пренощува, че на след­ния ден да продължи.”

Какво направиха фарисеите, ко­гато този чо­век* им каза истината? Те най-после изпъдиха този човек, ка­за­ха: “Ти ли ще ни учиш нас?”

Та, сега, и вие по някой път може да възприемете някои въз­гледи. Някои от вас, които сте много напреднали духовно,

* слепороденият.

като фарисеите, ако този, слепият човек дойде, ще кажете: “Ти ли ще ни учиш?” И понеже Земята е едно училище, не си тур­гайте тази идея в ума си, че много знаете. Не. Не зна­ете. Да казваш, че много знаеш, то е все едно, все-таки, че ня­маш повече да учиш. Или е все-таки да мислиш, че си вдиг­нал Земята на ръцете си. Докато дойдеш да вдигнеш Земята на ръцете си, ти може би ще я вдигнеш; има същества, които вдигат такива земи като нашата, но те са завършили своята еволюция, те знаят как да я вдигнат. Един съвременен учен човек може да вдигне с [...] на 100, 200, 500, 1000, 100 000 тона, но не с ръце.

Та казвам сега: Въпросът е за слепия човек. Представете си, казва някой за някой стар човек, че обикнал такава гро­зотия. Че, обичта не произтича [...] В обичта работи един за­кон с душите. Ти не можеш да обичаш тялото. Тялото се оби­ча отвън. Онова, което човек може да обича, това е чо­веш­ката душа. Като мина Исус покрай този човек, Той обик­на душата вътре и каза: “Искаш ли да прогледаш?” И той му каза, че иска.

И питам сега: В живота Господ всякога минава. Ти до­някъде си сляп и си нещастен, седиш и казваш: “Защо ми се даде този живот тъй несносен?” Да мине Господ покрай тебе и да те попита: “Искаш ли да прогледаш?” И той му казал: “Ис­кам!” Туй струва повече от всичкото богатство, което мо­жеш да имаш тук! Туй е земното богатство.

И след като про­гледаш, тогава ще се зародят други про­ти­во­речия. Ти под­държаш известна идея. Ще те питат: “Как прогледа ти? За­що си тръгнал в този път?” И ние сега вървим по този път. И най-после ще научиш истината. И след като го изпъ­диха в света... И докато хората не те изпъдят, Той, Господ, няма да те срещне. И казва му Христос тогава (Учи­те­лят чете 35­38 ст.): “Чу Исус, че са го изпъдили вън и ка­то го на­мери, рече му: “Ти вярваш ли в Сина Божия?” От­говори той и рече: “Кой е Той, Господи, да вярвам в Него?” Рече му Исус: “И видял си Го, и Който приказва с тебе, Той е.” А той рече: “Вярвам, Господи!”

Сега, противоречията, които се раждат в света, вътрешно тряб­ва да разглеждате нещата. Не се спирайте вие, не раз­глеждайте света вие, защо има противоречия отвънка. И ако не може да разрешите един въпрос, нямате познание, невежа сте, вие сте в положението на един сляп човек. Защо светът е създаден такъв ­ така като мислим, това е един въпрос, който хората не са разрешили и още след хиляди години са­ми не могат да го разрешат. Онези същества, онези души, тъй, както гледат, няма да го разрешат. А онези, като дойдат, на които ще се отворят очите... Като дойдеш до положението да повяр­ваш в Господа, веднага в твоя ум ще се роди едно ново позна­ние ­ ти ще знаеш, че светът е създаден. Той, светът, няма да остане тъй, както сега. И Писанието вече загатва, казва: “Ето, създавам нови небеса и всичкото старо ще замине.” И ва­шият стар живот, работи, от които сега се оплаквате, и във вас Господ ще създаде един нов свят. Ще създаде, тъй.

Се­га вие всички още не сте се освободили от старото. И ще ми­не още дълго време, докато се освободите от старото; и ще го носите в себе си, в света. “Ама ­ казва, ­ то по-скоро не може ли да се освободя аз?” Ще се освободиш точно на вре­мето. Всяко нещо си има своето време. Като дойде онова Божествено време, ти ще се освободиш от старото. И сега, най-първо ще се освободите от противоречието, което съ­щест­­вува в душата ви. Ако идете някой път между месояд­ните животни, в някоя менажерия, ще видите, че когато хра­нят едни, другите, като намирисват месото, почват така сил­но да реват! И защо така едно животно да не седи спокойно? Не. Има и някои хора, които в кожата си не могат да се събе­рат, когато видят, че някой човек го почитат и уважават, те в кожата си не могат да се съберат. И те реват. И в рели­гиоз­ните общества има място, дето се спъват.

Аз мога да ви кажа как ще ви обичат хората. Ако не ви оби­чат, много лесно. Едно правило има: Обикни Бога и всич­ки хора ще те обикнат. На туй може да се направи един психо­ло­ги­чески факт. Един човек, който минава между другите, и хората не го уважават, не го почитат, ако един добър човек на­сочи ума си към него, веднага хората ще изменят своето мне­ние. Вие казвате: един човек не вървял по правия път. Може да го накарате да върви по правия път.

Та казвам: Сега трябва да изучавате ония възможности, ко­ито ви са дадени. И е хубаво да има нещо, което не може да направите. Но има хиляди неща, които може да направите. Онова, което може да направите, направете го. Какво може да те спъва да обичаш ближния? Ще кажеш: “Аз не го виж­дам.” И представете си един сляп човек, който не вижда ни­ко­го. Ти някого си хванал за ръката и в него се заражда лю­бов, по-интензивна, отколкото онзи, който вижда. Той като хванал някого за ръката, по неговата ръка той може да го обича. Ти можеш да не виждаш Бога, като един сляп човек, можеш само да се докоснеш до Него!

Та казвам: Тази идея трябва да излезне. Ще цитират ня­кой стих като контраст. Иоан казва там на едно място: Ако ти брата си, когото виждаш, не обичаш, как ще обичаш Бога, Когото не виждаш? Сравнението е много право. Ако ти мал­ките работи не вдигнеш, как ще вдигнеш големите? Казвам: Тряб­ва да се стремите да опитате. Да се зароди във вас тази Любов, Божествената Любов. Защото Божествената Любов в света от само себе си няма да се роди. Все ще има някой повод. От нищо нещо не става.

Казваш: Бог е създал света от нищо. Да, Бог го е създал от нищо, но нашата любов не може да се роди от нищо. На­ша­та любов, всякога любовта в хората ще се роди от нещо. Лю­бовта ти може да се роди от твоите страдания, от едно голя­мо нещастие, някоя голяма несгода. Понеже в тия не­щас­тия ще дойде някой човек да те утеши. И там ще се за­роди любовта. Ако туй нещастие не беше дошло, ти не може да намериш любовта. Нещастието някой път ще ти доведе тия, които ще те обичат, и ти ще ги обичаш. Така трябва да се разсъждава. Ама че онази майка, как мислите, която оби­ча детето си, то не е ли є донесло голямо нещастие? Девет ме­сеца го е носила тя, и казва: “Дано по-скоро излезне навън, и да се освободя.” И онези, които не са били бременни, мис­лят, че е много лесна работа. Не е лесна, тя е от много мъч­ните работи.

Та казвам: Все-таки трябва да станеш бременен, за да раз­береш. Туй трябва да го знаете. Вие искате като някоя мла­да мома да разбирате всичко. Е, не. Нещата се разбират, като станеш бременен с някоя идея ­ добра или лоша, не е важно. Онова, което ще научиш [е важно]. Бременен човек трябва да станете. Онова състояние, което хората имат като младите моми, то е най-хубавото ­ идейно, но от моминство; това е мо­минство. За да мине една мома в девичество, тя трябва да се ожени. И като се ожени и не се поквари, тя е девица. Тряб­ва да мине моминство. Вие ще напуснете момин­ството, ти ще напуснеш твоята младост. Тия са зако­ните, които трябва да се разглеждат. Ти ще напуснеш своята мла­дост, сво­ето моминство, и къде ще идеш? Ще влезнеш в зако­на на девството вътре. Е, как ще познаеш, че си девица? Ако не се измениш. Да. Ако след като остарееш, и не се вкис­­неш, ти си вече девица. Това е вече в мисълта ти вътре, в твоите чув­ства, в твоята мисъл и в твоите постъпки. Тогава вие ми­на­вате, за да станете девица. Досега някои от вас са били моми и са напуснали моминството; някои са още моми, но и те трябва да станат девици. Значи по онзи закон на онази чис­тота, в която животът се разбира. Та, от едно състояние на слепота, туй е от едно състояние на слепота, ще минете в оно­ва духовно познание, във връзка с Бога.

И казвам: Ако работите ви в този свят не вървят, има про­тиворечие. Обикнете Бога! Ама не онзи Бог, Когото хора­та не знаят, а онзи Бог, Който е създал нещата. И ако вие седите и питате: “Къде да Го намерим?” ­ никъде и всякъде. Вие не очаквайте да срещнете и видите Бога. Ти малко ще про­зреш! Ако си в една малка стая и имаш едно малко про­зорче, един малък лъч ще видиш ти от Слънцето. Ако прозо­рецът е по-голям, повече ще видиш. И ако излезеш навънка! Тъй. И един ден, ако вие идете на Слънцето, ще имате съвсем дру­го разбиране. Слънцето няма да бъде за вас такова, как­вото тук, на Земята.

Сега, това са потребни разсъждения за вашите умове. Да не се обезсърчавате; защото сега туй, което ви обезсърча­ва, вие ще си кажете тъй: че “хората не ме почитат, не ме оби­чат”. Може. Всичко туй е право. Но откъде вие трябва да разрешите въпроса? Хубаво е да идеш някъде и да има огън накладен, да има приготвено ядене, всичко това. Но каз­вам: Ако няма накладен огън, а ти си сам, какво трябва да правиш? Сам ще се заемеш да си накладеш огъня. Имаш кутия с кибрит. Трудно е. Не е лесна работа.

Та ви казвам сега: Аз говоря да обичаш. Но то е работа, с която ти сам ще си помогнеш. Няма да ти помогне друг. За­щото никой не може да ти помогне. И онази поговорка, коя­то казва: Помогни си сам, за да ти помогне Господ. И вся­кога, когато останеш сам ­ защо? Да познаеш, че има един Господ. И Господ ти казва: “Ти започни и Аз ще ти по­могна.” Ти като започнеш да кладеш огъня, ще дойде Господ, и Той ще ти помогне. И в света Христа не Го повика­ха, така, както сега, като се разболее някой болен, че викат да дойде лекар. Сам си дойде.

Сега, две неща. Вие разрешавате противоречието: не се почи­тат хората. И онзи, който разрешава противоречието пра­вилно, той е благороден човек. Не е въпрос, каквото и да стане у тебе, разрешавайте правилно въпроса. И ако разре­шавате правилно въпроса, тогава животът на Земята се от­варя за вас. Пък този човек, ако нямаше противоречие... Той до­тогава беше сляп, само му даваха по малко. А после, и той стана виден човек. Почнаха да го викат учените хора. Каз­ваха: “Я ни кажи, как прогледна?” Че него вече на чин го диг­наха. Това стана с противоречието, което той мина.

И ви казвам: Радвайте се за противоречията, които ще дой­дат във вашия живот! Защото те ще ви подигнат. И ако противоречията не дойдат, вие ще си останете такива, какви­то сте ­ слепи ще останете. А сега всички се питат върху едно хубаво състояние, което имаш. То няма да остане тъй. Ще се роди една кисела мисъл. Но ще мине първото състоя­ние. И казвам: Как ще разрешите въпроса?

Сега, аз говоря на онези от вас... Мнозина, ако идете сега в Америка и някъде в Европа, всички говорят как тряб­ва да станат богати. Как трябва да спечелят пари. Не е лошо това. Но богатството си има своите големи несгоди. Не че без пари може. Но ако ти си привържеш душата към богат­ството, ти си изгубен човек. Трябва да знаете, че богатството трябва да бъде един автомобил, трябва да бъде един кон ­ да се качиш отгоре му. Като дойдеш на местоназначението, ще слезнеш от него; коня ще пратиш в дама, автомобила ­ в га­ража, а ти ще тръгнеш по своята работа.

По някой път лес­но се разрешават въпросите. Не е много мъчна работа. Хрис­тос отиваше в Ерусалим, искаше да язди. Казва на уче­ни­ците Си, двама души: “Идете на еди-кое си място, там има едно магаре, вземете го, че го доведете; и ако някой пра­ви спор: “Защо ми вземаш магарето?” ­ ще ка­жете: “На Учи­теля трябва.”

Да ви приведа един пример. Преди години, преди много го­дини, спирам се в Пазарджик, южния Пазарджик, защото има и друг Пазарджик. Имах със себе си един приятел. Той се обеща, че като иде в града, ще хване един хубав файтон и ще го изпрати. “Гледай ­ рекох ­ да не закъснееш. Всички неща да станат на време.” Чаках, чаках, той не дойде. А той заб­равил за файтон и за всичко забравил. А пък ние сме далече. И му казвам: “Ще пътуваме сега.” Казва: “Сега какво ще правим?” Рекох: “Има едно разрешение.” Гледам, отвън­ка една обикновена кола, свързана с кон, а човекът го няма там. Рекох: “Отвържете тази кола с коня, а човекът ­ колкото иска, ще му платим.”

Ти не се плаши, ако около тебе има един кон ­ вземете го, качи се отгоре, пък плати заради него и ще се свърши рабо­тата. Вие сега пазите едно човешко благоприличие. Че рабо­тите не се наредили. Оправи си сам работите. Аз бях заръ­чал файтон да дойде, а дойде една обикновена кола, дето пренасят багаж. Така стана.

Най-после, отдалече гледам този човек, на когото е ко­нят и колата, той тича отподире! Каз­вам: “Ще извините, но каквото струва, ще платим. Има кон, той седи без работа. А аз зная, ти искаш някоя и друга пара. Тряб­ва да се качи чове­кът.” Защо? Използувайте в живота усло­вията. Не се вкис­вайте. Аз не се вкиснах, понеже файто­нът му не дойде. Сега ще каже някой: какво? От неблаго­прият­ните работи в живо­та изкарайте онова, хубавото.

Та казвам сега: Туй е положението, което ще минете. Хрис­тос минава покрай този, слепия човек, обиква душата му и се спира при него Любовта. Казва: “Искаш ли да про­гледаш?” ­ “Искам, Господи, искам!”

Та казвам: Когато във вас Божественото ви запита: “Ис­кате ли вие да прогледате?”, кажете: “Искам, Господи!” Тъй е. Та, този, свещеният стремеж трябва да го има във вас на­всякъде. Вие напуснете, не се опъвайте; в духовния свят рев­ността, която е в хората, не е лоша. Хубаво е човек да бъ­де ревнив. Но трябва да знаете: ревността туря най-голе­мите спънки; и пак няма нищо. Вие ще се спънете, но разби­рате, че ревността е една спънка. Не е спънка тя. Ревността си има своята добра страна. От физическо гледище ревността се вижда като една спънка за любовта. А всъщност ревността е, за да усили. Като се яви ревността, вие веднага, този, който оби­ча, той е прогледал. Защото, за да бъдеш ревнив, ти вече, твоят ум е почнал да работи. Ако умът ти не се събуди да работи, никаква ревност няма. Та, ревността е един признак за събуждане на твоя ум. И ти трябва да се радваш, че си поч­нал да мислиш.

Сега, донякъде паралел има между онзи, който е сляп, и който е прогледал. Те са две състояния. Онзи, който е сляп, в него работят чувствата. А онзи, който гледа, в него работи умът. Онзи, който седи, е доволен само вътре в себе си. Той е като слепия, в него работи само сърцето. А онзи, който е ста­нал ревнив, че търси изходния път, в него работи умът. Дайте място, право на своя ум и въпросът ще се разреши. И Той ще ви срещне, Господ, и ще ви попита: “Ти вярваш ли в Сина Божия?” ­ “Да!”

Сега вие може да кажете, че “всички тия неща ние ги зна­ем”. Знание е това, което разрешава въп­ро­сите. Има два вида знание: едно теоретическо и едно, с което ти ще се по­диг­­неш. Вие считате ревността навсякъде, сегашните не­щастия произтичат от ревност. Навсякъде е рев­ността. Пос­ле, като станеш ревнив, ако не разбираш защо е дошла рев­ността... Ти онзи, когото считаш, че ти е неприятел, че го оби­чат повече, ще почнеш против него да говориш. Мно­го ра­боти ще кажеш, които не са верни. И защо да не ка­жеш: “Заслужава той тази обич”?

Ще кажеш: и други слепи има. То е друг въпрос. За себе си другояче ще кажеш и говориш. “И видя едного человека, сляп от рождението си. И пита го: “Искаш ли да прогледаш?” ­ “Искам!” Първото положение. Второто положение: “Викат го фарисеите, казват: “Ти ли си онзи, слепият човек?” ­ “Е, аз съм.” ­ “Е, как стана, че ти се отвориха очите?” ­ “Тъй.” ­ “Е, какво мислиш заради Него?”

Та, понеже вашите работи, на мнозина работите не са опра­вени. Защото вие сега всички се разправяте: кого обичат по­вече и кого ­ по-малко; кой има повече пари и кой има по-малко пари; кой е по слаб и кой ­ по-силен. То е все съ­щото нещо. Същият закон. Кой е по-слабият и кой ­ по-сил­­ният, все същите неща. Е, защо да е така? Защото не може да бъде другояче. Искаш да минеш през една малка дуп­чица ­ малък ще станеш. Искаш да минеш през една голя­ма врата ­ голям ще станеш. И започват, в природата е така. Нещата от малките неща започват. Едно дете, което влиза в утробата на майка си, много малко влиза то вътре; а после, понеже ще излезне през голяма врата, туй дете почне да рас­те.

Сега, разсъжденията, езикът и тия образи, които ви да­вам, вие ще им дадете друго тълкувание. Малък трябва да влезеш, но трябва да се събуди твоят ум, трябва да се събуди твоето сърце и трябва да се събуди твоята душа, за да можеш да рас­теш. От малкото Бог ще извади голямото. И казва Хрис­тос правото! Той право разрешава. Защото сегашната окулт­на наука разрешава въпроса, че кармата, миналото, затова се роди сляп. Питат го сега: той ли съгреши или майка му и ба­ща му, та се е родил сляп? Казва Христос: Нито той, нито ба­ща му и майка му, но да се явят Божиите дела! И мнозина, ка­то тълкуват, казват: той ли съгреши или баща му и майка му? Те не разбират закона. Много хора, които са страхливи, има един закон, като ще минат през някои опасни места, за­тва­рят си очите, слепи стават, че като минат, да им се отво­рят очите. Е, какво означава това? Ако се е родил сляп, той е минал през едно опасно място. Та сега, понеже сте ми­нали туй място, наближава да излезнете ­ ще прогледа!

Но сега, да се намери вътрешната връзка на Любовта, се заражда във вашия живот една неестествена ревност. Ама да бъде човек ревнив за доброто. Не е лошо да бъде човек рев­нив. Не е лошо. Не е лошо да те посети ревността. Защото веднъж дойдоха двама души, дойде майката на двама уче­ници, че казва на Христа: единият да седне отдясно, а другият отляво. И другите ученици станаха ревниви: “Как тъй? ­ въз­бу­диха се те. ­ Та те ли са най-достойните?” Той ги повика и каза: Порядъкът на Земята не е порядък на Небето. Ако не станете като малките деца, не можете да влезнете в Царство­то Небесно. Вие носите вашите стари идеи сега; майката мис­ли да станат видни хора нейните синове.

Та, сега, и вие носите вашите стари идеи. И от тях не мо­­же­­те да се освободите. Та именно, дайте ход на онази ис­тин­ска лю­бов, че каквото и да дойде в живота... Не мислете, че като влезете в този път, ще се измените. Вие пак ще си бъдете такива. Човек и в Новото Учение като влезе, той ще си остане такъв, какъвто се е родил. Нервният човек ще бъде нервен; раз­ло­женият ще бъде разложен. Но той ще знае как да живее. Нерв­ният ще живее тъй, както нервен. И разло­женият, тлъс­тият, и той ще живее така.

Та казвам сега: Ще се научите да живеете. Ако сте нер­вен, казвам: радвам се, че срещам един нервен човек. По-хуба­во също от това няма. ­ “Нервен съм” ­ казва. Че, ти си от една по-висока еволюция. Казвате, много нервни сте ста­нали. Рад­вайте се, че сте станали нервни. Защото само един нервен чо­век, който има нерви, в него Любовта може да се прояви. Та само един човек, който има нерви, в него болестта може да се прояви ­ “Ще ми се пукне ­ казва ­ главата.” Няма да се пукне, тя се разширява, твоята глава расте пра­вилно. ­ “Ама, сърцето ми ще се пукне.” ­ Няма да се пукне. Всичко е на мястото си! Разберете Божиите пътища и благо­дарете за онова, което Бог прави за вас. Сега в света всички бъде­те таки­ва работници, служете на Бога. И казва Христос: “Кой­то слу­жи на Мене, него ще почете Отец Ми.” Който слу­жи на Бо­га. И сега, да има във вас желанието да служите на Бога. Слу­жете на Бога; а след като служите на Бога, вие ще слу­жите и на вашите ближни.

“Отче наш”

6.05 ч сутринта



(Слънцето грее!

Гимнастически, евритмически упражнения.)

32-ро неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 6.IX.1936 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев*

* 1. На 23 август 1936 г., неделя, 5 ч сутринта, София ­ Изгрев, беседата е “Проникване” и е отпечатана като съборна беседа в томчето “Да им дам живот”. 2. На 30 август 1936 г., в неделя, 5 ч сутринта, Учи­­телят държи беседата “Пътища на Любовта”, която е издадена като съборна беседа в томчето “Да им дам живот”. (Бел. на координа­тора Вергилий Кръс­тев.)