Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

31. Едновременно

“Добрата молитва”

“Отче наш”

“Молитвата на Царството”
Ще прочета Посланието към Филимону. То е едно част­но писмо, което Павел е писал на Филимона. Едно от най-хуба­вите му писма. И който го чете, може да го има като един образец. (1, 2 и 3 стих.) Туй е встъпление. Предисловие е това. (До 10 стих.) Онисим е един слуга на Филимон ­ раб, който е избягал от него и отишъл при Павел в Рим. А спо­ред тия закони, господарят е имал право да го вземе и всичко да направи. Павел се застъпва за него. Защо? Значи, обикнал го. “...”
“В начало бе Словото”
Потребно е човек да има четири качества едновременно. Да бъде обикновен човек, да бъде талантлив човек, да бъде гени­ален и да бъде светия едновременно. Сега хората имат поня­­тие за обикновен, а като го видиш, казва: “Той е обик­новен човек.” Видиш друг, казваш: “Той е талантлив, гениа­лен и светия.” И наместо един човек, имаш четири човека. И не знаеш кого да предпочетеш. И всеки иска бъде светия. Но туй, което обикновеният човек може да направи, светията не може да направи. И туй, което светията може да направи, обик­­новеният не може да направи. Аз вземам крайните типо­ве. Туй, което обикновеният човек може да направи, геният не може да направи; но и туй, което геният прави, обикнове­ният не може да направи.

Та казвам: Само така, ако сте, вие може да ме разберете как­­во ви говоря. Някой път вие ме разбирате като обикнове­ни хора. Казвате: “Тази работа е много обикновена.” Обикно­веният човек, за да разбере себе си, трябва да стане светия. И светията, за да разбере себе си, трябва да стане обикновен чо­век. Нищо повече.

Ще кажете: “Как да го разберем?” Как ще го разберете, като сте го разбрали другояче? Туй е право­то разбиране. Ти ще кажеш: “Че как тъй, аз да се унижа, да ста­на обикновен човек?” Обикновеният човек, това е новоро­де­ното дете. Све­тията, това е старецът, който е излезнал от обик­новения чо­век. Вие не разбирате процеса. Че детето е обик­новен човек, кряска, 4 килограма тежи. А старият се отли­чава по тежест, тежи 60­70 килограма. Голяма разлика има в тежестта. Но питам: Ако той не мине през пътя на обик­новения човек, старец може ли да стане? Отношението е: обикновеният чо­век и светията, детето и стареца. Това е отношение. Та, в обик­­новения човек вие виждате зароди­шите, които са вло­жени от Бога. И този, обикновеният човек, се нуждае от усло­вия, за да се развие Божественото в него. Вие не позна­вате обикновения човек. Това са зародиши в него. Това са въз­мож­нос­ти, които Бог е вложил. А вие казва­те: “А, обикно­вен човек съм.” Много хубаво, че познаваш, че си обикновен. От­кога се познаваш? Ти светия бил ли си? ­ “Е, не.” Ти ня­маш понятие. Тогава за обикновен човек не мо­же да ми гово­риш. Дойде друг, казва: “Аз съм светия.” Каз­вам: Ти обикно­вен човек бил ли си? ­ “Не съм бил.” Ти не си разбрал себе си. И ако светията мисли, че не е бил във фор­мата на един обикновен човек, как ще се познае той?

Питам тогава: Ако такива са вашите понятия, за кого слез­на Христос? За светиите или за обикновените хора? За пра­ведните или за грешните? Още повече, кой греши? Обик­новеният човек. И всичките спорове излизат все от обикнове­ните хора. Децата правят погрешки с обикновени хора. Дете­то прави погрешка с обикновен орех. Детето ще откъсне то­зи орех, ще го изяде; и майка му ще го набие, че откъснало и изяло един обикновен орех. Изядеш една обикновена ябъл­ка ­ набият те, че си я откраднал.

Та, всичките погрешки в света стават все за обикновени рабо­ти. Наточат ти една баница ­ това е обикновено нещо. Сгот­вят ти една кокоша супа ­ това е обикновено нещо. Бият те после за кокошата супа, че друг трябвало да я изяде, а ти си я изял. Или пиеш едно кафе или чай ­ и то е обикновено не­що. Отношението ви казвам. Аз говоря за обикновени ра­бо­ти. Вие се спирате, кой е прав или кой е крив. Това са обик­но­вени работи. Е, имал си някоя хубава шапка на глава­та. Това е обикновена работа. Каква шапка трябва да носи све­тията? Ама, той, казва, без шапка ходи. Как без шапка, той много хубава шапка носи. Природата му турила капела така­ва. Сега не говорим за светии с голи глави. Защото све­тия с гола глава няма. Голата глава, казват, че е учена глава, гениална може да бъде, но голата глава светийска не може да бъде.

Сега аз ви навождам тия неща за един начин. Ако нямате този начин за разсъждение, вие ще си създадете сами много не­щастия. Вие не може да различите кой е прав и кой е крив и т.н. Вземете, като четете Библията, че Ева яла от плода ­ де­тинска работа. Изяла една обикновена ябълка. Погреш­ката не седи там, не е в яденето на плода. Погрешката на Ева е в неспазването на Божествената заповед! Казва там Гос­под: “От туй дърво няма да ядете!” Нищо повече! Въпро­сът е там. И казва: “В който ден ядете, ще умрете.” То не е за сега, за сегашната ви възраст, за сегашните ви разбирания. За сегашните ви възгледи не е. Той не им разправя много, той казва само: “От това дърво няма да ядете; в който ден ядете, ще умрете.” Те се усъмниха, искаха да видят дали това е вярно или не. Искаха да проверят дали Божиите думи са вер­ни или не. Значи, те не вярваха на Баща си. Казват: “Ние сме малко по-умни от Него. Той, Бащата, казва така.”

Че, хубаво, вие всеки ден не правите ли същите погреш­ки? Не ядете ли от забраненото дърво? И запример вземете, че вие одумвате някого. Погрешката не е това, че вие го одум­вате. Вие ядете много обикновена работа. Ядете волска пастърма. Да одумваш човек е: волска пастърма на някой стар бивол глождиш. Като му гледам акъла, казвам: това е празна работа, колкото ядеш, нищо няма да изкараш. Не се зани­мавай с биволска пастърма; остави на кучетата да ядат това, а ти се занимавай с друга работа. Ти седиш и се занима­ваш, че ти не си учен човек. Занимаваш себе си, че не си свят човек. Че нямаш достатъчно любов, че сърцето ти, че умът ти, това-онова. Всичките тия неща са заблуждения. Бог е турил велики работи в тебе и ти не ги признаваш, а казваш: “То­ва нямам, онова нямам.” Не си работил над себе си. Почни да работиш.

И гледам тук един брат, тук бяха го пратили, стар брат от Айтошко, го бяха пратили, за да го лекувам. Но какво ще го лекувам? Казва, че тъй не е на себе си. Той чел Еванге­лието и го разбрал по старчески, като стар човек. И защо поч­нал да го разбира тъй? Понеже неговата другарка, стари­цата, като била с него, давала му друга светлина; сега негова­та другарка умира. Като умира, той не може да си представи къде е. А пък без нея не може. И тръгва той, намира вече посещава все стари сестри и им говори за любовта. Набедя­ват го, как тъй той, старият, да говори за любов. Чудни са тия хора! Ама говори човекът за Бога. Бог е Любов. Че гово­рил за любовта, какво има? И като е бил тук, една млада сест­ра при него се приближава, той казва: “По евангелски тряб­ва да те целуна.” Тя малко се стъписва. И след туй, да ка­жем, той си позволи да я целуне; тя си чисти лицето, казва: “Този дърхолек!*” Ще каже: “Той ли се намери? Да беше някой млад дошъл.”

Сега, изнасям ви възгледите, които мъчат хората. Не е то­ва, което трябва да мъчи хората. Ние се измъчваме, че Бог обръща внимание на един червей, грижи се заради** него, да­ва му храна. Ангелите обръщат внимание на расте­ния­та, да­ват част от времето си за тях. А хората считат, с презрение каз­ват: “Това е дърво.” Дърветата пред ангелите имат почита­ние, а пред нас са “дърво”. Животните, млекопи­та­ю­щи­те пред архан­гелите имат почитание, а ние казваме: “Това е вол.” Благо­дарение на тия ангелски деца ­ защото животните са деца на архангелите ­ изорават се нивите на хората. Аз гле­дам, някой вол го дупчат, той погледне, казва: “Тя, тази работа, ще се свърши.” Не бързай да изореш всич­ка­та земя. Господ ти дал да изореш 2­3 декара, а ти искаш да изореш 200­300 де­кара. Че, то е грешно да изореш 300 декара, то е грешно да изо­­реш всичката земя. А че не изорал волът ти тази земя, ти го считаш за грешник и го биеш, дупчиш го.

Сега, върху характера на Павел. Той се застъпва за един роб. Онзи (Филимон) казва: как тъй той да избяга? Не слуша. Той (Павел) му казва: “Избяга твоят раб, дойде при мене и въз­прие Господа. Сега Господ го прие при себе си ­ казва апос­тол Павел ­ като Негово чадо, като Негов син.” Казва: “Доб­рото, което има да направиш на него, направи го, а злото, което на него може да направиш, направи го на мене.” Вече застъпва се за него. Казва: “Не го считай като твой раб, а твой брат!” Хората са чужди дотогава, докато нямат вът­реш­на връзка. Кои неща са чужди, непотребни в света? Ко­ито гният, гниещи неща. Една гниеща ябълка е без съдър­жание в известно отношение. Една здрава ябълка, която е горе, на дървото, има съдържание. Всеки може да я яде, няма никой грях в това. Но като ядеш, не трябва да правиш пре­стъп­ление. Ти като ядеш ябълката, може да направиш пре­стъп­­ление; ако не я сдъвчиш хубаво, ябълката, както трябва, ти ще направиш престъпление и ще имаш главоболие. Ти ще я сдъвчиш тъй, хубаво. А тази, изгнилата ябълка, която за тебе е изгнила, вие я изхвърляте. Не. Потребните семена са вътре в нея, ще вземеш и ще ги посадиш.

Та казвам сега: За да се образуват правите отношения, чо­век трябва да вижда Божественото навсякъде. Запример къ­де е погрешката? Хората, които едно време не изучиха как­ва сила се крие в Слънцето, почнаха да го обожават, счи­тат го за Божествено. Погрешката е там, че Слънцето е на­пра­ве­но от Бога, но Слънцето не е божество. Слънцето към вас няма тия отношения, които Бог има към вас. Тя е една ко­лективна материя, която е един милион и половина пъти по-голяма от Земята. И съдържа повече материя. Питам сега: “В какво ще вярвате в Слънцето?” Кое ще обичате в Слън­цето? Ще обичате в Слънцето това, което ви дава. А това, което Слънцето дава, то е носител на онова, което Бог е вложил в Слънцето.

Та казвам: И всеки един човек, вие ще го обичате за оно­ва, което Бог е вложил в него. Няма да считаш, че този чо­век е прост човек. Не. Обичен човек е. Даже и Христос за греш­ниците, не ги счита за обезнадеждни. Грешници са, има нещо в тях.

Та казвам: Ако сега светът би се повлиял... Сега ние счи­та­ме тия неща непотребни. Ние считаме едни хора пра­вед­ни, а други грешни; едни по-обикновени, други светии. Тога­ва се заражда едно различие. Обикновените хора имат едно отвращение от светиите. И сегашните светии имат от­вра­щение от обикновените хора. Сиромасите хора са обикно­вени хора, богатите хора са светии хора. Тъй е. И всеки от вас иска да бъде богат, защото богатият е светия. Как не, за пра­ведник минава. А онзи сиромах човек, той е обикновен чо­век. Няма нищо той. Не че няма нищо. Има нещо вложено, ко­ето ти не си видял. Светийството и богатството на богатите хора се поддържа от обикновените хора. Не работят богатите хора, а работят сиромасите. Погрешката е там, че сирома­сите искат да не работят. Сиромасите искат да не работят, а богатите искат сиромасите да работят. Възгледи. Сирома­сите се учат, казват: “Не трябва да работим ние.” Те мислят, че да не работиш, трябва да бъдеш светия. А светиите искат обик­но­вените хора да работят. Богатите хора искат сиро­масите да работят.

Сега трябва да виждате потънкостите, които трябва да пре­несете във вашия живот. И вие сега едновременно имате поло­жението на един богат човек и на един сиромах човек. Поло­жението на един светия и на един обикновен човек. И не може да примирите тия два възгледа в себе си. Запример вие не може да примирите ­ едно дете ако имате, което оби­ча­те, и ви счупи една чаша, въпрос не правите за вашето дете. Но имате един слуга, когото не обичате, и той счупи чаша ­ ще го хукате, ще го биете, ще кажете: “Ти защо да счу­пиш чашата?” Питам: Къде е вашата справедливост? Не че го хукате. У вас има известно пристрастие. Защо детето ви като счупи чашата, няма никаква погрешка, а слугата ви ка­то счупи чашата, има погрешка? Де е погрешката? И защо ча­шата, като я счупи вашето дете, не я плаща; а слугата като я счупи, вие я тургате на сметката му? Защо? И при това, вие като постъпвате така несправедливо, като дойде до вас, Бог ще ви постави в положението на богат и на сиромах. Ще ви снема. Вие ще се обърнете и ще кажете: “Господи, не виж­даш ли моите страдания?”

Когато хората постъпват тъй, както богатия и сиромаха, ти се обръщаш към Господа, как ще погледне Той на тебе. Ако ти си накарал твоя слуга да плати счупената чаша, като се помолиш на Господа, и Господ ще те накара и ти да платиш счупените неща по същия начин. Не е въпрос да извиняваме нещата. Аз не говоря да го изви­ниш; но в даден случай, аз вземам, че не разсъждаваме пра­вил­но. Ако аз съм на такова място, аз трябва да съзнавам това и да разсъжда­вам. И господарят нищо не трябва да каз­ва, а слугата трябва да съзнава това в себе си. Слугата да има сам това съзнание. Тази работа, че е счупил чашата, то е негова работа. И богатият трябва да се занимава само със здра­вите чаши; а бедният трябва да се занимава само със счу­пените чаши. И питам тогава: Вие, които минавате за пра­ведници и светии, имате ли нужда да си каляте ръцете с нечис­тите паници, да ги чистите? Да виждате какви помии има вътре. Е, да допус­нем сега, че има книги. Защото и книги има добри и лоши. Има обикновени книги и светийски книги има. Ако ти четеш една обикновена книга...

Да ви наведа сега въпроса за сегашните автори, които пи­шат романи ­ не пишат право! Защо? Безсърдечни хора са те. Много безсърдечен е този автор! Ама той гьоз-гьоре*, геро­ят и героинята ще ги тури и после ги умъртвява. И сър­цето му не мига. И ще го представят това на сцената ­ тъй, как­то авторът е писал. Не! Аз давам друга максима: автор, кой­то не се е женил, няма право да пише! Той трябва да се оже­ни за една добра мома, да роди ­ да има една дъщеря и един син, те да израснат по на 21, 20 години и тогава да напи­ше един роман; и тогава да умъртви героя и героинята си ­ си­нът и дъщерята. Ако те му са героите, той никога няма да на­пише такава трагедия ­ да умъртви сина и дъщеря си. А ще гледа малко по-мекичко да минат. Тогава, ако направят една погрешка, ще видим как ще ги съдете. Смъртно наказа­ние няма да има.

Вие сега съдите хората, защото не са ваши деца. Нямате пра­во да съдите никого! Ожени се, роди дете, и като направи погрешка, тогава го съди. А сега, не си женен, не си родил деца, като направят погрешка, ще ги съдиш. И то на смъртно на­казание. Няма да говориш така!

Е, питам сега: Кои хора считате деца на Бога? Кои? Разни по­нятия имат хората. За да напишеш един роман, ти трябва да туриш сина си за герой, дъщерята за героиня. И тогава ще напишеш един роман. И на свят* да бъ­де той! И тогава ти ще влезнеш в това, написаното.

Е, как ще обясните това? Всич­кото разделение, което съ­ществува между хората ­ че те не разбират тези потънкос­ти. Те имат за Бога особено поня­тие; те мислят, че Бог към някои е разположен повече, а към някои е по-неразположен. Един господар е добре раз­по­ложен спрямо слугата си, който работи за него. Който е умен, който добре работи, винаги е разположен. Спрямо сил­ните хора човек е добре разположен. Защо? Силен е човекът, вър­ши работа. Гледаш, там 10 души се пънкат. Разправят ми един случай, мисля, във Варненско, село Николаевка, пре­ди 60­70 години е била тази работа. Дванадесет часа работ­ници се пънкат да вдигнат един камък върху една чешма, както сегашните плочи, да я турят отгоре на чешмата, да я завъртят! Идва един и казва: “Какво се пънкате? Ти може ли да го вдигнеш?” Те казват: “Не можем да го вдигнем.” Гледа той този камък, казва: “Де искате да го турите?” ­ “Там.” Навежда се той и вдига камъка. Е, как ще се карате на този човек? И каква погрешка ще намериш? Че как ще се караш на един човек, който дойде вкъщи ти, отвори тор­бата си и остави храна и гозба на децата и жената? Как ще се караш? Туй разбирам аз силен човек, знаещ човек. Све­тията, като влезне вкъщи, с торба влиза той. Той не иде с праз­на торба и със сгънати ръце, хилав, очите му хлътнали. Туй е хафиф** светия. Пожълтял, казват, той от пост. Тази рабо­та с пост не става.

* на свят ­ свестен.

** хафєф, афєф (от ар.-тур.) ­ несериозен; слаб, неустойчив.

Мен ми разправяше една ученичка от осми клас от Вар­на. Актьорка, представлява и се смее. Казва: “Не си знаех вед­нъж урока, пък исках да покажа, че ми е жалко нещо. Зная, че той е строг, ще ми тури единица; пък аз почнах да пла­ча и си намазах с плюнка очите. И той, като ме видя, каза: “Хайде, втори път ще си научиш урока.” Ако не бях си намазала с плюнка очите, щях да получа единица.”

По някой път вие отидете при Господа и намажете се тъй. Престанете да си мажете очите с плюнка! Тази същата уче­ничка представляваше учителя и директора. Пак в осми клас, дошъл министърът на просветата да ги пресее, а те мал­ко немирни седели. А той иска те да бъдат разположени, че като излезне министърът, да бъде урокът добре предаден. И после, от това как ще се държат учениците, ще зависи него­вата работа. Това засяга и неговото поведение. Та, той, като говори с министъра, е сериозен, а после, като се обърне към тях, заканва се с пръст. Казва: “Хем да не отговорите не­що, да ме компрометирате.” А пред министъра благоговее.

Че, ти седиш пред Господа, плачеш, молиш се, а идеш нару­гаеш жена си, децата си, слугата си. Този налагаш, онзи нала­гаш. Питам: Де е тук онази справедливост? Казвате: “Това са обикновени работи.” Не. Човек като се разправя с Гос­пода, туй положение трябва да го има към всички хора. Туй е идеално. Като дойдеш, да бъдеш снизходителен към по­греш­ките на хората. Защото тия погрешки, които хората пра­вят, и ти сам ги правиш, не си се освободил от тях. И като дойдем до Христа, виждаме, доведоха Му една такава, раз­пусната, казват Му: “Казано е според Моисеевия закон да ги чистим, с камъни да ги убиваме. Те развалиха света.” Че, развалените жени са един резултат не на тях; това е един външен резултат на строя, на хората, на разбиранията, на ре­лигиозните разбирания, на учителите. И Христос казва: “Който от вас е безгрешен, той да хвърли камък.” Не е писал Моисей. Той беше много умен човек. А после други натур­гаха, че това казал Моисей, онова казал.

Е, питам: Де е грехът сега? Ако един от касата си изваж­да пари, не е грешно; ако друг му извади парите, е грях. В какво седи грехът? Богатият като извади парите, не е грях; сиро­махът като извади парите, било грях, че откраднал па­рите. Онзи, богатият, като извади парите, не ги е изял; краде­цът като извади парите, и той не ги е изял. Къде е престъпле­нието? Престъплението, според сегашния закон, е, че той от­крад­нал парите. Е, парите могат ли да се крадат? То е едно заблуждение. И се съдят. И съдят; и онзи, който краде, и онези, които го съдят, всички са в заблуждение. Защо? Че от­­краднали парите, че са отишли парите. Изгубиха ли се па­­рите? Не са изгубени. Ама той нямал право. Тогава ние сами се осъждаме.

Когато горя Чикаго, мисля, в 75-а година, един богат чо­век изнесъл касата си, минава един работник, той му дава 250 000 златни лева, да му изнесе касата на половин кило­метър. Този му казал: “Не се нуждая от твоите пари, защото огънят иде.” Ако той беше бръкнал в касата му да извади 1000 лева, той щеше да го предаде под съд; а сега му дава 250 000, а онзи се отказва. Питам сега... Онези, които изнасят при­мера, искат да покажат... Аз виждам разликата другаде. Този работник трябваше да вземе касата му, да я занесе и да каже: “Аз не ти искам нито един лев.” Понеже той се намира на зор, затова дава парите.

Павел казва, че можал да остави неговия раб при себе си, но за да не накърни неговото чувство, иска туй, което на­пра­ви заради него, от любов да го направи. Защото, ако то­зи работник беше взел 250 000, то е престъпление. Той тряб­ваше да вземе касата и да я занесе без пари. А този, богатият, трябваше да извади тия пари не когато се намира на зор, а когато е в добро разположение, да ги извади и да ги даде. А не в този случай ­ кой ще му помогне?

Та казвам: Не чакайте да ви заставят насила да дадете 250 000 лева, защото никой няма да ви вземе парите. И престанете да мислите, аз съм слушал много християни да казват: “Аз се моля заради него.” Много хубаво. Ти да се молиш за едного ­ ти да го знаеш; даже аз да не зная. Някои казват: “Я се помоли за мен.” Аз ще му кажа: Ако ти се мо­лиш за мен, и аз ще се моля за тебе. Ако ти не се молиш за мен, и аз няма да се моля за тебе. Казано е: “Молете се един за друг.” А не да ми се заповядва от някого: “Ти се по­моли заради мене.”

Вие ще попаднете в онази погрешка, която един светия направил. Голям светия, първокласен. Туй е от житията. Явява се дяволът при него и му казва: “Аз съм голям греш­ник, помоли се заради мене на Бога, да ми се простят грехове­те.” И той започнал да се моли, обезпокоил Гос­пода, и Гос­под да прости на дявола. Идва един ангел и каз­ва: “Слушай, молитвата ти не е приета.” Защото този се явява като стар човек. И казва: “Този, старият, е дяволът. Но за да го позна­еш, че той е, ще му кажеш да направи не­що.” И му казва [да по­иска от него да каже:] “Господи, аз съм мерзост на запусте­нието, бъ­ди милостив към мене!” И [да] започн[e] този ста­рец да се мо­ли по този начин цяла една година. “И тогава твоята мо­литва ще бъде послушана.” Идва старецът и [свети­ята] казва: “Аз ще се помоля за тебе, но ти ще идеш на една чукара и ще кажеш: “Гос­поди, аз съм мерзост на запусте­ни­ето, бъди милостив и да ми простиш!” [...] Тогава му казал све­тията така: “Древната зло­ба не може да бъде нова добро­детел.”

Няма какво да се молите за дявола. На дявола аз бих му казал така: Ако ти се молиш за мен, и аз ще се моля за тебе. Мо­ята формула: Ако ти се молиш за Господа и Господ те по­слуша, и аз ще се помоля за тебе. Но ще го туря така: Ако ти се помолиш на Господа и те послуша Господ, и аз ще се по­моля за тебе. И мен ще ме послуша Господ. Но ако тебе не послуша Господ...

Сега прочетете вие посланието. За кого се молите, не го­во­рете. Имайте една справедлива мисъл: да вършите Во­лята Божия. И не правете разлика в себе си между един човек и друг. Върху доброто, което вършиш, възхищавайте се от него; но не гледайте с презрение на хората, когато правят по­грешки. Учете се от техните погрешки.

Много хора се мъчат за неща, дето няма никакви погреш­ки. Вие се мъчите, че живеете в едно общество, дето хората не ви разбират. Сега, в какво седи разбирането? Да ви хвалят ли хората трябва, или да ви обичат? И най после, оставете на всеки човек да прояви своята любов тъй, както той раз­бира. Не тургайте никакви правила, как да обичат хората. Вие за себе си може да имате едно правило, не много. И все­ки човек трябва да си държи своето правило както той раз­бира. Едно правило за Любовта. Любовта се отличава. Ако вие имате само едно правило на Любовта, големите без­покойства, от които днес се мъчите, ще изчезнат. Ако имате едно правило на Любовта, вас сиромашия няма да ви мъчи, бо­лест няма да ви мъчи, лоши мисли няма да ви мъчат. Всич­ки ще бъдете свободни, като дойде Любовта. Щом се измъч­вате, това показва, че вие говорите за Любовта. Но щом има­те Любовта в себе си, тази Любов...

Какво нещо е Любовта? Вие си представяте Любовта като нещо неодушевено. Вие говорите за Любовта, но нямате по­нятие какво нещо е Любовта. Че, като дойде Любовта, Той е Бог, Който присъствува в Своето величие вече във всич­ките твои понятия, в разбирането ти. Той е взел най-пос­ледното мяс­то в тебе. И най-малката погрешка, която ти направиш ­ искаш да Му заповядваш. И Той се отдалечи, заминава си. Ти искаш да заповядваш на Господа да направи нещо за тебе. Той ще иде да направи това, но ти ще усетиш го­лямата загу­ба! Вие не разбирате какво нещо е да накарате Господа на работа. Че, ти искаш да накараш сърцето си да изоре нива­та. Че, докато изоре нивата, ти какво ще правиш без сърце? Вие казвате: “Господи, това да направиш.” Докато Той за­мине, вие ще останете без сърце, ще останете празен. А ти стани един отличен слуга, че каквото Господ иска от тебе, ти да го направиш. А не искай Господ да ти го направи за тебе. Защото, ако речеш Господ да направи нещо за тебе, ще дойдат най-големите страдания.

Аз ви превеждам пример: да изкараш сърцето си на рабо­та и мозъка си на работа. Че, с какво ще мислиш тогава? Вие казвате, че еди-кой си не обича никого. Че как го разбра­ха, че не обичал? Вие били ли сте в сърцето на Господа? И пос­ле, вие казвате, че обичате някого. Аз не съм виждал един да ме обича. Както зная, когато джобовете ми са пълни с пари, повече ме обичат. Когато съм по-красив, пт ме оби­чат; когато съм облечен с хубави дрехи, когато съм повече напар­фюмиран или когато вземам по-голяма власт, ме оби­чат. Привидно е това. Любовта е един закон, който обръща вни­мание на нищожните работи в света. Нищо повече! Лю­бовта не се интересува от Слънцето, от звездите; не се инте­ресува от царете, а се интересува от малките работи, дето ни­­кой не обръща внимание. И ако искате да я намерите, там ще я намерите. Ако искате да намерите Любовта, ще я на­­мерите в един чист извор, дето камъни хлопат, който тече ­ там е тя. Тя взема участие там. Дето има мътна вода, блата, няма я там. В някое малко чисто изворче, Любовта е там, при малките работи. Любовта е при малката мушичка, но тя е седнала при един цвят и се мъчи, какво да направи? Инте­ре­сува се тази малка мушичка, да влезе в този, малкия цвят вътре. Любовта е там.

Вие всички сега така сте възпитани, че търсите Любовта при младата мома, която иска да се ожени и търси някой кня­жески син. Тя търси Любовта там. Всичко може да на­мери, но не Любовта. Вие търсите Любовта в един светия. При светиите любов няма. Светията е една мома, облечена с хубави бели дрехи, и всеки иска да я пипне, да опетни дре­хите є. Ти, като идеш при светията, ще седиш най-малко [на] 4­5 метра, да не би да му окаляш дрехата. Туй е вашето раз­би­ране. Туй е сегашното разбиране. Туй е религия. Какви ли не морали не са му чели. Че туй е морал. За мен морал съ­ществува там, дето е Бог. Това е морал. Бог, Който обръща вни­ма­ние на най-нищожните неща, които Бог е създал, и ги въздига. И туй, въздигнатото, е онова, което Бог е въздигнал. То са резултати. А вие не оценявате, което Бог е въздигнал. А вие на онова, което не е въздигнал Бог, вие на него давате всич­кото уважение. Божиите работи и в началото, и в края имат една и съща цена. Само че вие не разбирате Божиите ра­боти в началото и в края.

Един пример, за да се изяснят работите. Стоте клечки киб­ритени съдържат същата възможност и цена, колкото и ед­ната кибритена клечка. Казвате: “Запали 100 клечки.” Аз мога да запаля 100 неща с една кибритена клечка. Силата в как­во седи? Като запалите огън. Вие мислите съвсем огра­ничено. Една клечка вземам и запалям огън. А този огън мо­же да го изнесете навсякъде. А вие считате, че една клечка може да изгасне. Че клечка, която гасне, не са клечки.

Следователно тебе ти трябва само една клечка от кибри­те­на­та кутия. А другите трябва да ги раздадеш. Туй е в Но­вото разби­ране. А щом държиш всичките за себе си, ти не си раз­брал Божия закон. Ти искаш само ти да чувствуваш Лю­бовта за себе си. Ти не си разбрал Божия закон. Ти искаш само ти да чувствуваш Любовта. Ти се радвай, че Любовта е нався­къде. Ти се радвай, че Бог е навсякъде.

И понеже ние страдаме. Защо страдаме? Вие сте изпра­ти­ли вашия Господ на работа, а вие сте останали да Го ча­кате. Там е вашата погрешка. Повикайте Го назад. Идете вие да работите, а Той да седи, дето сте вие! Само така ще ви се оправят работите. И ако не ме послушате, ще останете та­­кива, каквито сте сега. Ще останете такива светии и обик­новени хора, за да разберете света.

* След тази дата, до 19 август 1936 г., беседите не се изнасят редовно поради побоя, нанесен на Учителя от злосторници. (Бел. на координатора Вергилий Кръстев.)