ПРАВАТА МИСЪЛ, ЧУВСТВО И ГОВОР

30. ПРАВАТА МИСЪЛ, ЧУВСТВО И ГОВОР

“Добрата молитва”

“Отче наш”

“Молитвата на Царството”

Първа глава от Второ послание към Тимотей

“В начало бе Словото”

Сега, тия неща ги навеждам, понеже са свързани. Между оно­ва, което животните са постигнали, и онова, което човек има да постига, има една вътрешна връзка. Ти носиш обуща. Има известна нужда отвънка. И някой път искаш да имаш ху­бави обуща, но не ги направиш по формата, както кракът изисква, но ги направиш според желанието на хората. Да се харесаш някому. И след туй почне да те боли кракът. И щом те види някой, тебе ти стане приятно. Аз съм виждал даже и стари хора, и млади, казват: “Я виж обущата ми, харесваш ли ги?” Е, хубаво, какво има да му харесвам обущата? Те не са негови ­ най-първо ги е направил един майстор, одрал ко­жа­та на едно животно. Един майстор на кожа изработил обу­щата, друг майстор си дал крака, ти казваш: “Харесваш ли ми обущата?” И ако му кажеш, че не ги харесваш, веднага ще създадеш една неприятност. Ще каже: как тъй да не са ху­ба­ви неговите обуща.

И често носим някои неща, тъй, както обуща ги носим. Не е нещо съществено. Защото и бос като ходиш, ти си пак с обуща. Само че тия обуща, които са направили най-добрите обу­щари, тебе не ти харесват. А мода е сега, тази, първата мо­да ти не искаш да носиш, ти искаш втора мода. Ти обли­чаш първата мода във втора и обличаш вторите обуща. И каз­ваш: “Харесваш ли обущата ми?”

Това са изяснения. И трябва да разбирате, защото сте в ед­но училище. И често страдате и не може да си обясните за­що страдате и защо се радвате. Човек може да се радва за мно­го малки работи; и може да страда за много малки ра­боти. Вземете в политиката един дипломат, ако пише едно пис­мо на френски, че не знае едно ударение как да го тури, на­ляво или надясно, или една запетая, някой предлог малък ­ цял въпрос ще стане. Граматическа работа е това. Има и идеи така. Известна идея трябва да бъде безпогрешна. И в то­ва отношение животът... Въобще, колкото човек отива на­горе, не обичат никакви погрешки. Простите хора могат да ту­рят запетаите не на място, не поглеждат на това. Но обра­зо­ваните хора обръщат внимание.

Сега, в добрия живот погрешките са много малки, но оне­зи хора, при които отиваш, са много взискателни. Че ако ти при един дипломат не знаеш да говориш френски, той ня­ма да говори с тебе. Ако разбираш така хубаво езика, има как­во да говориш, той ще размени няколко думи.

По някой път вие искате да намерите Христа и да гово­рите с Него. Като не Му знаете езика, какво ще Му кажете? Пред­ставете си, че вие отивате в Небето и почнете да Му раз­правяте за всичките патила, които имате на Земята. Как­во ще Му разправяте на Христа, че си бил ученик, че са те скъ­сали 4­5 пъти, или че си бил чиновник, или във военното ми­нистерство, или в министерството на просветата, или в ня­кое друго министерство, и са те уволнявали? Или учител си бил в отделенията или в прогимназията, или в гимназията, в университета професор си; мислиш ли, че тия работи в Невидимия свят са интересни за тях?

Българите са посрещнали сега Дан Колов в Пловдив ­ пове­че от 10 000 души, този герой. Е, в какво седи геройст­вото? Все трябва да има нещо да занимава човешкия ум. Има нещо за човека: докато се научи кое е съществено, дълго време ще мине. И трябва да има едно вътрешно разположе­ние да се учите, да разбирате потънкостите.

Вземете сега, всич­ки обичате музиката, нали? И хубаво е. По някой път не си доволен, че някой не ви свирил добре. Че, музиката е един резул­тат. Най-първо, колко време, колко хиляди години са мина­ли, докато на хората им дойде на ума да създадат един ин­струмент. Тънка работа е. Вие мислите, докато им дойде на ума да построят известен инструмент, да вложат струни и от тази повърхност да излезе звук навън... Има разни ин­стру­менти: цигулка, арфа, китара и тия, новите инструменти; и после, струни има направени там. Как им е дошло на ума, че някоя ципа от червата трябва да отсекат и да ги опънат; пък и лъкът, трябват косми пак опънати. Как им е дошло на ума? После направили азбука на нотите. Тури­ли едно пето­линие. И ти всичко туй трябва да превърнеш в музика. Да знаеш как да четеш. Направиш една погрешка, някоя нота не е вярна, онзи казва: “Има нещо, което липсва.” Онзи, кой­то свири, той е много взискателен. Казваш: “Няма нищо от това.” Е, има нещо. Музикантин не трябва да прави погрешки! Че прави погрешки, извинявам. Едно малко леке, хвърлено върху една бяла дреха ­ колкото да е малко, който го вижда, не е при­ятно.

И казвам: Колцина музиканти могат да свирят така от­лично, съвършено? Много малко са. И по някой път ме учуд­ва паметта на някои такива музиканти. Да кажем, запомнил той с хиляди ноти в ума си, после ­ отношенията им на тези ноти. Къде се намира всичко това? И всичко това го свири от­лично! В живота по същия начин е създадено. Писали са ня­кои преди нас, живели са и са написали нещо и ние трябва да свирим. Сега, Бетовен е писал нещо по музиката, Моцарт е писал. И постоянно казват: “Какво искаш да ти изсвиря, Бет­овен, Моцарт, Лист, кой от авторите?” И ако те не бяха пи­сали, който седне, той трябва да напише. И сега казва: “Кой автор искаш? Весело или тъжно?” Казва: “От еди-кого си ще свириш.”

Тези неща ви навеждам за обяснение и от тях трябва да из­вадите една поука. Българинът, който е практичен, казва: “Ци­гулар къща не храни.” Той е материалист, казва: “Ако ос­тане светът да се поддържа с цигуларство, отиде и се не види.” Цигулката нито оре, нито къща храни, но сватба без цигулка не става. Това са средства, улеснение. Един човек, който знае да пее, свири, минава животът по-лесно. Онзи, кой­то знае, знанието е един резултат, трябва да знаеш. Зна­ние трябва да има човек. Той трябва да знае да свири, но доб­ре да свири. Сега, един цигулар посветява 20 години най-малко, за да може да даде концерт.

И вие искате да имате един добър живот. И този живот по същия начин трябва да се придобива. Постепенно се при­до­бива той. Той съществува, има го в света. Но туй съчета­ние, да се научиш как да употре­биш добрия живот, да го из­ползуваш, там е науката. И сега каз­ват: човек трябва да се роди добър. Той трябва да се роди гени­ален. Но все-таки, и идеалният цигулар, и той трябва да се занимава. Ако не се за­нимава по няколко часа на ден, ге­ни­ал­ността нищо няма да му помогне. Човек, и да е роден до­бър, по наследство да има това, все-таки той трябва да работи над себе си. Не само да работи, но да знае какво да работи. Като повтаряш неща­та, хубаво е повторението, донася нещо, но пов­то­рението на известни работи е губене на време. А губенето на време е свързано с много постижения. Защо някои повта­рят много? Забравят. Един ученик ще си научи урока, ще го про­чете веднъж, два пъти, 3, 4, 10 пъти, а някой го прочете вед­нъж и го запомни. Кое е по-хубаво: да прочетеш 10 пъти уро­ка или само веднъж да го прочетеш? Веднъж е много кра­си­во, втори път друго ще прочетеш. И след като си прочел веднъж урока, ще зависи от твоята способност. Учиш, ще те изв­ади учителят. Ако не знаеш как да го разправиш, урока, ще ти тури може би 2, 3, 4 и като се върнеш вкъщи, си нераз­по­ложен, защото не си знаел как да разкажеш урока. Не е въп­рос, че не си могъл да разправиш по естествена история за магарето, или по Закон Божий. Че било упорито магарето, ри­тало. Пак ти тури учителят единица. Защо? Че не си разби­рал нищо за него. Върнеш се вкъщи, ученикът е нераз­по­ло­жен, че еди­ница има за магарето. След туй стане въпрос, май­­ка­та каже: “Предста­вете си, единица има заради магаре­то!”

Аз сега навеждам тия работи, вас такива работи постоян­но ви смущават. Магарето все ще ви смущава, понеже не зна­ете как да го разправяте. Разправете добрата страна на ма­гарето. Магарето има една много добра страна. Аз съм слу­шал, сега както разправят за магарето, те разправят това, ко­ето не е съществено, само модата на магарето. Един ми раз­правя на една съвременна дама каква е нейната шапка. Един ден ме питат: “Какво си направил?” Рекох: Една дама е дошла горе, в малката къща (верандата над къщата). По­ви­­ка­ха я, тук е дошла, пък много е взискателна. Искат да є купя една нова шапка. И аз є купих една шапка от тенеке. И каз­вам, понеже е седяла сираче, осинових я отнякъде. Важна дама, много е страдала, в колиба е живяла, прозорци е няма­ла, пък аз є направих прозорци отвсякъде. Да може да се обър­неш навсякъде и всичко да гледаш. Сега, туй, ще кажете, е един много неестествен разговор. Какъв е този разговор? Къ­щата, но вече не казвам, че е къща, но една дама, доста при­ятна, като ме види, се ухили, весела е. Добре ме посреща, по­неже шапката є е от тенеке. Много прозорци има, стъкла натургали.

Казвам: Има една добра страна, която трябва да разбира­те в живота. Хубавото в живота седи в това: трябва да видим онова усилие, което са положили хиляди и милиони разумни съ­щества, които са работили преди нас. И ние се ползуваме от техните резултати. И трябва да благодарите за това. За­при­мер колко хиляди години е взело, докато се напише тази книга? (Библията.) Казвате: “А, Библията.” Събрано едно бо­гатство, колко хиляди години, повече от 3000 години, писа­ли са един автор, втори, трети. Събрано е туй знание. Не само това, но всичкото знание, което ние го учим сега, колко хиляди хора са положили своя живот, написан материал, и наготово ние трябва да се ползуваме. Онези хора, които са създали модата, дрехите, обущата, които са направени, раз­ните книги, които са написани, после, разни инструменти, кои­то са създадени. Ние мислим, че тази работа е лесна. И за много малки работи се безпокоим. Аз съм наблюдавал хора, за много малки работи в яденето ­ и се тревожи. Вземе­те някой човек, има такъв вкус, особен. Като погледне, че лу­­кът не бил изпържен така, цял въпрос прави мъжът на же­­ната; или че лукът не е нарязан на ситно. Мода е там. Пре­­ди 30­40 години мода беше лукът трябва да се опържи мно­го хубаво в тигана. Горко на онази домакиня, ако лукът не е опържен добре, както трябва! И после, че яденето трябва да бъде отгоре червено, да има доста червен пипер и масло, че той като го погледне, да му иде на сърцето. Ако не е пре­пър­жен лукът, и малко масло има, цял въпрос прави.

Туй е в обикновения физически живот. И ако дойдем в духов­ния живот, пак същите погрешки правим. Ще дойде ня­кой и казва: еди-кой брат не е живял добре. Че какво не жи­вее добре? Че не си знае думите. Че нецензурно говори. Какво значи нецензурно? Аз още не съм чул някои нецен­зурни думи. Е, цензура има. Когато печаташ нещо, печатът е ограничен, ще мине през цензура.

Е, не е ли по-хубаво човек сам да бъде цензура на своите ду­ми, отколкото друг да го цензурира отвънка? И прави са ­ ценз. Говорът е една музика в духовния свят. Ако ти не знаеш как да говориш... Че, говорът е най-хубавата музика. Няма по-хубаво нещо от говора! Всичките други изкуства бледнеят при говора. Силата на човека седи в това да знае как да гово­ри. Ти, като можеш да говориш, всичко можеш да постигнеш. Ако не знаеш да говориш, нищо не можеш да постигнеш. И говоренето на човека зависи от думите.

Сега, говорът е за човека на Земята; а ако влезнете в Не­ви­димия свят, в духовния свят, за тях най-същественото е ми­сълта! Ако не знаеш как да мислиш... Ако пък се покачиш, туй, което те наричат херувими и серафими, по какво се отли­чава едно такова същество? Кое е същественото качество за тях? Ще кажете, че те били пламък. То е външната страна. Тия същества знаят как да чувствуват. Че херувими и серафи­ми са същества на чувствения свят. Туй, което те чувствуват, то е винаги вярно. Те носят чувствата на Любовта. И ако един човек знае във възприятие да носи чувствата на Любов­та, той ще бъде един херувим. Ако знае добре да мисли, той ще бъде един ангел. А ако знае как да говори, той ще бъде човек. А пък ако не знае как да говори, ще бъде едно живот­но. Ако чувствуваш добре, херувим и серафим ще бъдеш. Ако мислиш добре, ангел ще бъдеш. Ако говориш добре, чо­век ще бъдеш. Ако не говориш добре, единица ще има; ако не чувствуваш добре, единица ще има; и ако не мислиш добре, единица ще има!

Сега, тия неща ще ги съедините. Вие искате да бъдете щаст­ливи. Щастието седи в следното: най-първо да знаеш как да мислиш ­ тъй, както преди тебе онези, които са мисли­ли; и да знаеш как да чувствуваш ­ както онези преди те­бе са чувствували; и да знаеш да говориш ­ както другите преди те­бе са знаели да говорят. Три неща трябва да учи човек. Да мис­лите добре! И онези, които сега мислят, те са по техния обра­зец. И ние не можем да имаме друг образец освен онази, пра­вата мисъл. Когато аз говоря за правата мисъл, под­разбирам един свят, който преди хиляди и милиони години тия същества са мислили. И ние, хората на Земята, трябва да мислим като тях. И ония, които са чувствували, които са пред трона на Бога, и онези, които са говорили добре. И щаст­ливият живот на човека седи в мисълта, в чувството и в говора на човека. Три неща. Другото може да забравите. Не, не трябва да го забравите. Според мен трябва да се забра­вят само лошите работи. Ако трябва човек нещо да забрави, аз позволявам: само най-лошите работи забравете, а доброто ни­кога не забравяйте.

Правата мисъл. Ако имате една права мисъл, ще се усили ва­шата памет. Ако имате права мисъл, ще се усили вашият жи­вот, вашето здраве и всичко в живота. Законът е същият. Ако имате тия прави чувства, както тия същества, същият за­кон е. И ако говорите право, пак същите резултати ще има­те. Някои сега искат да бъдат щастливи хора. Никой не мо­же да бъде щастлив, ако не знае да мисли право, ако не знае да чувствува и ако не знае как да говори. Най-фината нау­ка е тази. Има да я учите не година, не две, и след като я учи­те хиляди и хиляди години, пак ще ви бъде приятно, че учи­те, и ще видите, че едва сте стъпили на тази велика наука. Да знаеш да мислиш. То е едно неизследимо богатство на човеш­ката мисъл ­ да мисли. Ще има нещо, което ще учите, ще учите и пак ще ви бъде приятно.

И туй може да го уподобя: вземете начина и процеса [на] яде­нето. Това е яденето. Яденето в природата не е труд, то е едно забавление приятно. Тези съ­щества, като мислили за хората да има да се учат на много работи, че им създали ед­но забавление. И най-приятното забавление, това е ядене­то. По-приятно забавление от яденето няма. Ти седиш и при­ятно е, което е сготвено; пък ако не харесаш яденето на други­те хора, сготви си сам. Веднъж аз посетих един дом, дето до­ма­кинята казва, че мъж є можел да готви по-хубаво от нея. Понеже аз отидох за гост, той се зае и тя отстъпи място на домакина, понеже бил по-майстор. Действително направи нещо хубаво. Сега, лошо ли е мъж да знае да готви? Не е лошо. Ако знае жената да готви хубаво... И мъжът, и жената трябва да знаят да готвят. Някой път могат да си услужват. Една почивка; когато той е занят, жената трябва да сготви.

Сега, тия са съчетания, които да преведете. Някой път е ху­баво, когато хората мислят. То е резултат на живота. То е гот­вене. Но хубаво е ние да мислим, и ние да знаем да сгот­вим. Хубаво е, когато хората готвят ­ чувствуват, имат хубави чув­ства за нас; но хубаво е и ние да имаме такива чувства; ху­баво е, когато хората говорят сладко, но хубаво е и ние да го­­ворим сладко. Прости работи са те. Но в тия прости работи седи щастието на човека. Щастието е един резултат. Всички хо­ра търсят щастието. Аз съм чел за щастието. Определили са щастието. Има една книжка написана, Кришнамурти обос­­новава своето учение за щастието. Той не говори за лю­бовта, казва: “Елате да ви заведа при този, дето се намира щас­тието.” Хубаво е, както е описал, и доста потънко. Като един източен тип е описал вътрешната страна ­ той взима без­личното, казва: човек не може да бъде щастлив, който е свър­зан с личния живот. Той трябва да изхвърли личността. Да стане безличен, само така може да бъде щастлив.

Докато ти мислиш, според неговото учение... не според него­­во­то учение, според неговото схващане, ако ти мислиш, че си учи­тел, ти не можеш да бъдеш щастлив; ако ти мислиш, че си жена, че си мъж, че си дете, ти не можеш да бъдеш щаст­­лив. И докато ти мислиш, че си богат, че те докачил ня­кой, че обуща нямаш, че дрехи нямаш, че това нямаш, че онова нямаш; щом мислиш и положителното, и отрицател­ното, ти не можеш да бъдеш щастлив.

Той казва: безличното е да считаш благото на всички хора като че е твое благо. И да си доволен. И в погрешките на всички хора да виждаш сво­ите погрешки. И в доброто на всички хора, и в техните по­грешки да виждаш своите погреш­ки. Е, как ще разберете това сега? Туй е цяла метафи­зика. Ти си се докачил, казал ти някой: “Ти си невежа.” Не­вежа е общо за всичките. Щом съм аз невежа, който ме е ро­дил, е бил такъв. Че за една цигул­ка казват: “Тази цигулка е съвсем проста.” Цигулката е безлична и не се докача. Ако тя имаше съз­нание, щеше да се докачи. Че, не е виновата тя. Че [вино­ват е] онзи, който [я] е направил такава. Дъска е тя, не е по­грешката в цигулката. Е, представете си, че цигула­рят е майс­тор човек. Но дървото не е седяло 200 години, да е изсъх­нало, няма тия вибрации, не може да издава тона, дъс­ката не е хубава.

То е личността навсякъде. Вие всички имате един личен живот. Мислите ли, че като идете в онзи свят, ще носите ли съ­щата личност както тук, на Земята? Конят мисли, като влез­не в човешкия свят, ще си носи ли копитата, опашката, кос­мите си, гривата си, после, ще мяза ли на кон или не? И не­говите философи ще докажат, че като влезне в човешкия свят, той ще си има своите копита, и 4 крака ще има, и опаш­ката си ще носи. Питам: Ако един кон влезне в човеш­кия свят като един ученик, какъв успех ще има? Ако го туриш като ученик на един чин? Как ще влезне в училището, като кон? Как ще седне и как ще учи? Как ще седне конят в тази кон­ска форма, ако не иска да изгуби копитата си? Ще се из­мени той непременно! Нищо не трябва да остане у него от кон­щината!

Сега вие мислите, като влезнете в духовния свят, ще мя­зате ли на такива хора? Ще се измени всичко туй. И ни помен няма да остане! И онова, което ще видите, ще бъде хиляди пъти по-хубаво, отколкото формата, която сега имате. Нас ни е страх да не би да изгубим себе си някъде. Мисля, да ви при­веда един пример е хубаво. Но този хубав пример има една страна, която ще даде нещо лошо. Лошото ето в какво седи. То е само уподобление. Искал един да иде на баня, но не бил ходил на баня; и му казват: който иде там, трябва да се съблече гол. ­ “Как, ще се изгубя между голите. Дрехи като нямам, как ще се позная? И обуща като нямам, и всич­ко? Гол в банята?” И тогава му дошло на ума: турил си една мар­те­ница на ръката, че като влезне вътре, гледа между хо­рата, и се погледне, казва: “А, аз съм още.”

Това са анекдоти, това са примери малко пресилени, но туй е по отношение на нашата мисъл и по отношение на на­шите чувства и онова, което говорим. И ние имаме извест­ни възгледи, които не са прави. И търсим хубавото в живота там, дето не се намира. Той влиза в банята, ще се изгуби вът­ре? И не му трябва в една построена баня, може и без та­ка­ва баня. Той може навсякъде да си стопли вода и да се из­мие вкъщи, отколкото да иде в една гражданска баня. Сега могат да се създадат всичките [...] Пък онези, които оти­ват на баня, вече има лекар, има ред закони: които влизат, да не бъдат болни ­ защото има бани за здрави хора, ­ да не са болни от някоя заразителна болест. Но всички, които вли­зат в банята, трябва да бъдат здрави. И има бани за болните хора. И животът по същия начин е едно учреждение. Светът е едно учреждение, в което вие влизате да живеете. И тогава тряб­ва да спазвате ония основни правила.

Основни правила наричам: Да мислиш добре ­ това е едно пра­вило. Да чувствуваш добре ­ това е второто правило. Да говориш добре ­ това е третото правило. Три правила има. Като влезеш в банята, веднага ­ цензура. Донасят ти билети: ако можеш да мислиш право, ако можеш да чувству­ваш право и ако можеш да говориш право, добре, пущат те в ба­нята. Ако не можеш да говориш право, да чувствуваш и мис­лиш право, казват: в тази баня не се позволява да влезеш. В този свят, в банята подразбирам: да имаме постижения. В ба­нята ще оставим кирта си, а ще придобием чистотата. За мен една баня е символ на чистота. Да бъдем чисти, аз разби­рам баня. Някой ми говори за чистота. Аз уподобявам: тряб­ва да се съблека гол; и ще се умия. И след като се умия, тази вода ще смъкне всичкия ми кир, ще се отворят порите ми; и след като съм се окъпал, аз ще излезна, ще се облека с хуба­вите дрехи и тогава ще влезна в света на Божествените про­явле­ния.

Та, за всеки човек се казва: Чисти трябва да бъдете. Като иде­те на баня, чисти трябва да бъдете. Пазете чистотата, ко­ято сте придобили в банята. Понеже, ако не я пазите, ще трябва пак наново да идете. Пък за една баня много скъпо се плаща. На тия, духовните бани, много голяма е таксата. Аз ще ви кажа едно: 25 милиона английски стерлинги е един билет! И като се окъпеш веднъж, втори път ще кажеш: “До­статъчно е.” Ако те питат: “Искаш ли друга баня?”, ще каже­те: “Една баня е достатъчна.” Затова, ако питате мен, не гу­бе­те своята чистота. Понеже, ако изгубите чистотата, не мо­же да я добиеш. Понеже в такава баня много скъпо се пла­ща. И много време трябва да мине, докато те пуснат. Вче­ра един ми разправя, казва: всичките хора се спъват от усула.* Усул трябва навсякъде. Всяко нещо имало усул. Е, как ще го на­мериш този усул? Тя е турска дума. (Значи начин, из­куство.) Ти като вземеш цигулката или някой инструмент ­ китара, има един усул. В цигулката има един усул, в пението има друг усул. И в писането има един начин, който е много ле­сен. Ако знаеш. Ако не ­ много мъчно е, ти ще се измъч­ваш.

Аз ще ви кажа сега усула. Усулът е в правата мисъл. Усу­лът е в правите чувства. Усулът е в правото говорене. И то­­га­ва, аз тургам друго правило. Аз не го тургам, но са го ту­­­рили. Бъди доволен, че можеш да мислиш! Бъди доволен, че можеш да чувствуваш! Бъди доволен, че можеш да гово­-

* усул (ар.-тур.) ­ диал. леснина, метод, способ, начин.

риш! За три неща бъди доволен! И като ти дойде голямото не­щас­тие, върни се тогава, бъди доволен, че Господ ти е дал ум, че можеш да мислиш, бъди доволен, че можеш да чувст­ву­ваш, бъди доволен, че можеш да говориш. Какво по-хубаво от туй? Ако говориш, хората ще намираш; ако мислиш, анге­лите ще намираш; ако чувствуваш, херувимите и серафимите ще намираш. Че, те са големи постижения!

Следователно спре­те се сега на новата мисъл ­ правата мисъл. Правата мисъл ще ви свърже с напредналите същест­ва. Пра­во мислят ангелите. Добрите чувства ще ви свържат с на­пред­налите същества ­ херувимите и серафимите, които под­държат Божия трон, които поддържат Свещения огън на жи­вота. И после, външната страна на живота ­ говорът, чо­веш­ката реч, която е свързана с най-разумните същества, които хиляди и хиляди години преди вас са живели.

И по-добри постижения от туй, което Бог е създал в све­та, няма! Зад Него седи небитието. Ако ви попитат какво не­що има зад мислите, зад чувствуванията и зад говора? Ни­що. Щом изгубиш говора, ти изгубваш всичко; щом изгубиш мисълта, изгубваш всичко; и щом изгубиш чувствувани­ята, ти изгубваш всичко! Всичко, това е мисълта. Всичко, това е чувствуванието. Всичко, това е Словото. И Писанието казва: Бог чрез Словото създаде света. И рече, и стана.

Та казвам: Радвайте се на това, на което вие сте наслед­ни­ци. ­ “В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог.”*
Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)
6 ч сутринта

(На поляната ­ гимнастическите упражнения.)

30-о неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 26.IV.1936 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев

* Евангелие от Иоана, гл. 1, ст. 1.