Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

33. Вътрешният говор

“Добрата молитва”

“Молитвата на Царството”

“В начало бе Словото”
Ще ви прочета 12-а глава от Евангелието на Иоана.
“Духът Божий”
Много пъти хората се запитват: Какво от това, ако човек спо­лучи? Какво ще се ползува, ако сполучи нещо? Някой каз­ва: Какво иде след любовта? След любовта иде страда­нието. Който иска повече от любовта, повечето е страдани­ето. Някой казва: “Като живея, какво от това?” Е, какво иде след живота? Смъртта. Който не иска живота, ще дойде смърт­та. Казва: “Като се обърне човек към Бога, какво от това?” Трябва да разбирате в какво седи обръщането. Или ако стане праведен човек? То е неразбиране на живота. Пита: “Като стана праведен, какво ще придобия?” Защото човек не е придобил това, което трябва да придобие. Даже и във вся­ко едно отношение човек се занимава все с играчки още. То­ва е забавачница. Вие ще кажете тъй на себе си: “Че, какво ще добием?” И вие не сте добили това, което трябва. Добийте го, че тогава ще видите. Какво нещо е едно придобиване? И по някой път искате всичките ваши желания да бъдат задово­лени. Ама вие не знаете какво нещо е да бъде задоволено жела­нието на човека. Много пъти хората искат неща, които им са абсолютно непотребни. Не само непотребни, ама те мис­лят, че ако им се задоволят желанията, те ще бъдат щаст­ливи, ще имат най-голямото щастие.

Можем да кажем, че сегашните нещастия на света не са нищо друго освен молитвите на хората “това да имам, онова да имам”. И сега Господ им дава онова, което те искат. И то­гава на другата страна хората казват... сега в хората има едно желание, че без да живеят тъй, както трябва, пак Господ с тях да постъпва, понеже било много добре за Него да по­стъпва тъй, както те искат.

Сега вие имате понятие, че вървите по правия път. Но какъв говор имате? Имате и онази опитност, че много пъти заме­няте говора на Бога с говора на човеците. Смесвате рабо­ти­те. Но има лъжливи пари, които имат същата стой­ност, но са лъжливи. Като дадеш тия звонкови пари на един банкерин, той веднага ще направи едно различие. Сега не гле­дайте само да се говори. Какво може да се постигне в го­вора? Има един прав закон: какво постига човек в едно яде­не? Или, какво постига в една вдишка или издишка? Вас ви се струва, че те са много маловажни работи. Но от всич­ките тия малки работи има една вътрешна връзка; ако не я изпълниш, лошо идва до тебе.

Някой път искате да се лекува­те. Един начин ще ви дам за вашето недоволство. Някой път и праведният човек, и в него влезне едно недоволство. Каз­ва: “Защо трябва да живея? Мен ми дотегна да живея.” Да се спре човек най-малко една, две, три минути, без да диша, да задържи дишането си, въз­духа, само за три минути. Да се задържи, и той ще смени сво­ето състояние; той ще има една опитност в себе си. Туй, ко­ето не е вярно. Той казва: “Не искам да живея вече.” Че ти не искаш да живееш, подразбира се: искаш да смениш жи­вота си. Искаш да не страдаш. Можеш да не страдаш. Ис­каш да не бъдеш сиромах. Може да се смени туй състоя­ние. Ти само зна­еш как. Обаче погрешката е там, че човек иска нещата да станат лесно и друг да ги направи заради* него. Ти ако си градинар, можеш да имаш хубав пипер, ако имаш вода и поне веднъж да го поливаш. Но ако посееш този пипер и не го поливаш, ти нищо няма да имаш.

Та казвам: В един смисъл, човешките мисли трябва да се обработват; ти не можеш, в този живот или където и да е, ни­кога не можеш да постигнеш онова, което желаеш, ако нямаш съответствующи мисли. Запример вземете, вие ис­кате хората [да не] остаряват. Защо остаряват? Те трябва да изучат защо остаряват. Хората се разболяват. И правед­ният може да боледува. И праведният се разболява. Тук, на Земя­та, по някой път праведните и на Земята падат, и горе, на Не­бе­то, падат. И там има падане. Защото ангелите, които бяха чисти и свети, паднаха част от тях. Писанието казва: пад­­наха. И ги турили в бездната, та ги вързали и пазят ги, да ги съди Господ.

Та казвам: Може във вас да дойде едно разколебание. Има някои хора са много усърдни в началото. Че са усърдни, като онзи млад момък, който се оженил за една много кра­сива мома. Че първата година на техния живот, той дал на сво­ята възлюблена 3000 целувки; на втората година є дал 2000 целувки; на третата година є дал 1000 целувки. И почнал да ги намалява, докато дошъл до една целувка на годината. Е, питам сега, вие ще кажете: “Не говорете за целувките.” Е, за какво да говоря? ­ “И не говорете за ядене.” ­ За какво да говоря? ­ “Говорете за наука.” ­ Е, в какво седи науката? Го­ворете за онова, кое е онова, което е накарало момъка да даде 3000 целувки през първата година? Казва: “Много я оби­чам.” Добре. Значи, с целувките обичта изчезнала. И по­степенно се смалявала, смалявала, докато дошло вече само до една целувка.

Туй е само да се даде едно изяснение. И защо хората тряб­ва да се целуват? Без целувка не може ли? Може. За кои? За умрелите може без целувка. А за живите целувки трябва да има. Без целувки не може ли? Може. Умрелите без целувки, а живите в [...] И тогава, целувките определят сте­пента на живота. Умрелият като се съживи едва, почва,

* заради ­ диал. вместо.

той ще даде една целувка. И като оживява, почва повече це­лувки. И многото целуване показва, че този човек е жив. Тъй е сега. Ако вие така не разбирате, като се прилепят две уста, целувка ли е това? Не. Това не е целувка. Че ако някой си прилепи своите уста до крака, това целувка ли е? Аз не съм говорил за целувката. И даже вие не знаете какво нещо е целувката. Е, какво разбирате за това? Вие, макар да сте це­лували много пъти, но не знаете какво нещо е целувката. Зна­ете, че е нещо хубаво и някой път от целувката ставате дово­лен. Но рядко се случва и двамата да са доволни. Еди­ният е доволен, другият е недоволен. Сега, не е работа. Недо­во­лен е, има си пак причина.

Та казвам: Трябва сега този живот, именно новият жи­вот, който трябва да възприемете; вие имате сега стария жи­вот. Старият живот и новият живот се размесили; вашите ста­ри разбирания и новите разбирания, всичко туй, като един химик, вие трябва да отлъчите старото от новото. Не че старото е лошо; но то, старото, вече седи само да подкрепя не­щата. В старото няма онова, което ние търсим. Няма го в ста­рото. Онзи, сегашният плод, който се е сушил на слънце­то, няма тази сочност, която имат новите плодове, които сега растат.

Та, не мислете, като остареете. Та вие остарявате, без да искате. И как може да се избавите от вашата старост? Сър­цето е младо. Тъй като седите и се оглеждате, вие като се оглеждате, мислите, че сте млади, но като се огледвате в огле­далото, станало е една промяна във вас. Не само про­мяна, но в много неща има промяна. Вие като станете стар, лю­бовта изчезва от вас. И всичките стари хора са все такива ки­сели. Ама кисели, знаем как. Като оцет. И религиозни хора, като остареят, и те стават кисели. Не че вашето естест­во се е изменило, но влизате вече в един свят, който трябва да раз­бирате, да не се заблудите.

Та ви казвам: Пазете вашето състояние, което всички има­те. Всички трябва да пазите онзи вътрешен мир. С как­вито хора дружиш, такъв ставаш. Сега, законът е един. “Ама ­ казва ­ къде е Господ?” Сега да оставим този въпрос. Има две разбирания къде е. Ти в ума си, щом отправиш своята ми­съл и започнеш да мислиш за Него, ако изолираш всички други мисли, веднага в тебе ще стане една промяна и ти ще Го намериш къде е. И у тебе ще дойде нещо отнякъде. Ведна­га ще дойде в тебе едно състояние, което ще измени твоето раз­по­ложение. Да кажем, може да си нервен, неразпо­ложен, отчаян. Постепенно туй ще се смени у тебе.

Сега, на туй може да направите и друг един опит. Да ви­ди­те, че този за­кон е верен. Почни да мислиш за някой лош човек ­ вед­нага ще се смени твоето състояние. Ти ще придобиеш негово­то настроение. Това е необходимо за вас, да знаете закона. Дръж­те връзка с всички хора. Разбирайте в дадения случай ка­къв е този човек. Почни да мислиш за някой учен човек ­ вед­нага ще придобиеш едно настроение за учение. Почни да мис­лиш за някой музикантин ­ веднага ще придобиеш туй музикално настроение. Да. С каквито хора дружиш...

После, по някой път има, ако искате вие да се утешите... Каз­вате запример: “Утеши ме.” Лесно, утехата лесно може да дойде. Едно време беше мъчно, сега е лесно. Какво? Ако е лятно време, иди, тури си гърба на едно дърво. И погледайте дър­вото 10­15 минути и веднага ти ще възприемеш състоя­нието и разположението на дървото. И ще се смени твоето състояние. Вие ще видите, че туй дърво седи тихо и спокойно.

Някъде не си добил нещо. Молил си се много и на молит­вата ти не се отговори. Да се успокоиш, иди и седни на един ка­мък и ще видиш, че този камък, без да е придобил нещо, седи там. Какво ще кажеш? Но философия има. Ако си при­добил, то е едно състояние. Ти като камъка ще придобиеш онова, което се пада на камъка. Като едно растение ще при­до­биеш онова, което се пада на растението. Ти като животно ще придобиеш онова, което се пада на животното; и като чо­век ще придобиеш, което се пада на човека.

Хората са на сте­пени. Всеки приема туй, за което е готов. На другата страна вие трябва да знаете какво може да напра­вите. Вземе­те един прост пример, искате да учите музика. Сега, някои имат разположение да пеят и не пеят. Някои нямат разполо­же­ние. “Аз ­ казва ­ не искам да пея.” Не иска да пее. Понеже мал­ко е даровит. Малко вода има той. Вода им трябва на тях. Но същевременно, вземете онзи човек, който има един добре охранен кон ­ като се качи на каруцата, и върви. А някой си има едно халаше, едва крета. И той тръгва. Удряй ти с камшика колкото искаш ­ не върви. Не ти е охранен този кон. Ти ще охраниш коня си и тогава този кон ще тръгне като другия. Охрани коня си и каруцата ти ще тръгне, ще върви. Има нужда някой път да питате: “Ти как охрани своя кон?” Аз не питам как, отде знае тази дарба. Не. Казвам: Ето как охраних този кон и като ти кажа, почни и ти по същия начин да го храниш тогава.

Сега, туй отхранване в музиката ­ ти трябва да изучаваш. За­що? Най-първо ти ще изучаваш музиката само за себе си. Туй може да бъде. И после ще изучаваш музиката, ще я учиш за своите ближни; а пък ако искате вие онази величествена му­зика, да пеете тъй както трябва, и него мога да ви кажа как ще стане. Тогава ще пееш най-първо за Бога. И ти трябва да имаш вече едно добро схващане. И тогава можеш да ста­неш такъв певец, както го няма никакъв на Земята! И ако някой казва, че познава хората... Ако пее някой, аз го позна­вам доколко познава хората и къде е той. Зная за себе си ли пее. Защото има хора, на които пението е вързано. Те живеят само за животните. Той мисли само за животните, главата му е само с овце, говеда, коне, кокошки, къщи. И той минава за човек. Човек на говедата. Това е степен на развитието.

И ако ти искаш да минеш от едно състояние, тъй, да се по­чув­ст­ву­ваш човек, казваш: “Аз съм човек.” Виж какво пре­бъдва в твоя ум, какви мисли са твоите нови мисли. Не че тряб­ва да напуснеш старото, да се освободиш от старото. Не можеш да се освободиш. Да се освободим от старото, да се освободим от Земята, от този светски живот, вие трябва да напуснете Земята, трябва да престанете да живеете. Не мо­же да скъсате връз­ките си с окръжающата среда. А когато искате да зами­нете за другия свят, не може там. Но щом искате да живеете на Земята, непременно трябва да имате връзка. И щом имате тая връзка, трябва да знаете как да използувате тия връзки.

Та, когато дойдат сега тия противоречия, които трябва да изучавате... Защото вие трябва да изучавате и противоре­чието, и съвременната наука във всичките [нейни] форми и кло­­нове. Който разбира, дава например как да постъпвате в даде­­ния случай. А да знаеш как да постъпваш, трябва у тебе ухо­то ти да е развито, и окото ти. Ако ти недовиждаш, няма да можеш да ходиш право. Ако не знаеш как да слушаш, пак ще се роди едно друго противоречие от слушането. Има едно вътрешно слушане. Вземете, запример, които знаят как­во има да ги сполети. Аз наричам учен човек [този], който знае какво ще го сполети. И върви по същия път приготвен. Не го е страх него. Тоест [...], но ако иска да избегне, може.

Сега може да кажете: “Как стават тия работи?” Мнозина каз­­ват: “Искаме да видим нещата.” Но не е външното виж­дане на нещата. Ти виждаш един човек, но то е сянката от­вън­­ка, която съществува в самата реалност. Когато дой­деш в съприкосновение с реалността, с душата на един човек, вът­ре едно състояние има, там ти ще усетиш едно топло чув­ство, което с години то не се изменя. Една такава мекота, в която няма никаква грапавина. Дотогава, докато ти се без­покоиш в живота си, тревожиш се за [това-]онова, ти не си в реал­ността на живота. Тебе те обгръща сянката на живота. Ня­ма [го] онова сочното, което да ти даде спокойствие. Или до­тогава, докато ти се съмняваш в баща си, в майка си, в брата, сестра си, в когото и да е, щом се съмняваш, ти не си в реалността на живота. Защото онзи закон е, че каквото е тво­ето отношение към другите, такова ще бъде и тяхното отно­шение към тебе.

Сегашните музиканти, учените музиканти, изучават обер­­­­то­­но­вете. Има обертонове. Може да четете едно музи­кал­но творение, парче. Тоест, когато един тон е правилен, той има отглас в тази насока нагоре. Е, хубаво. А пък когато то­нът не е верен, никакви обертонове няма. Ако в живота си, когато право мислиш, има този отглас, този музикален от­глас, тонът ти е прав. И тогава, в какво седи правотата? Как­то когато онзи, който пее, има обертонове, произвеждат се такива, така и всеки един от вас, който е тръгнал в пътя на Истината. Щом взема вече да говоря за проявата, щом все­ки ден вземам правилно тона, веднага вече има едно обна­дежд­ване. Човек вижда надалече едно хубаво, светло бъдеще. А онзи пък, който не пее както трябва, той мрачково, тъмно виж­да. Не вижда. И не знае как. Той сега иска и се тревожи. В туй състояние той се тревожи има ли Господ или няма.

Раз­бе­рете сега. “Забравили са ме” ­ казва. Че, ако хората не ис­кат да слушат един певец, де е погрешката? В слушателя или в него? В него е. Той не знае да пее. И слушателите не ис­кат да го слушат. А ако пее хубаво, хей! ­ ще го слушат и от­татък ще минат. И сега, в пението трябва да има [...], при се­гашните условия, човек трябва да излезне из пението. Пе­нието е като една крава, дойна крава. Ако дава хубаво мляко, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 кила, тази крава струва. А ако идеш и нищо не дава кравата?

Та казвам: Ако вие от вашия живот, като [от] една крава, не можете да изкарате малко мляко, питам: какъв ще бъде жи­во­тът ви? И какво ще бъде вашето вярване? Имате нужда вие да вярвате. Но мислете, че животът не седи само от един. Хи­ляди хора, всичките хора, с които вие се срещате, вие няма­те еднакви отношения. Срещате някои хора, вашето съз­нание е будно. Един човек ви интересува повече ­ значи, по-тяс­на е връзката; с друг, даже като минете, вие не сте го ви­дели.

Та, един ден, когато човек дойде до онази висока степен на живота, той ще познава живота и хората; ще има с повече хора връзка. Колкото с повече хора имаш връзка, е по-добре. Кол­кото с по-малко хора имаш връзка, толкова по-зле. Аз нари­чам връзка отношението, което имат хората. Срещнеш ня­кой човек ­ виж нещо от него. И той да види друго в тебе. И той да може, и ти да можеш. Защото всичките хора на Зе­­мя­та, това са проводници на великите Божии блага: дар­бите, които Бог е дал на хората и всички условия да се разви­ват.

Та, ще пазите сега връзките! Вие ако искате да живеете, вие можете да живеете както искате. Но не може човек да жи­вее както иска. Правилният живот върви само по един път. В широкия смисъл, път, в който има много разкло­нения, то е път на правилна обич. Често вие мислите: “Ама, той не заслужава.” Дайте на някой, който не се е учил по музика, най-хубавия инструмент ­ той само ще дрънка нещо на него. Но онзи, който се е учил как да свири, той от този ин­стру­мент ще изкара най-хубави звуци. Турете един светия меж­ду най-лоши хора ­ той ще изкара хубавото от тях. Тога­ва, защо като онзи свят, които разпънаха Христа... Казва: това са 500 милиона сега. Нали са 500 милиона от тия хора, кора­восърдечните, които се обърнаха? Как ги обърна? Не ги е обърнал още. Но разтопяват се, варят се и ще се сварят най-после. Още след 2000 години, ще има хиляда милиона.

Тогава, колко души имаше във времето на Христа? Сега, това ви казвам на вас, за да не се обезсърчите. Но най-първо, като окачиха Христа на кръста, нямаше никой. Всички се раз­бягаха. Нямаше нито един. Даже те [не] бяха, които Го оби­чаха. И те побягнаха. След три или десетина дена имаше доста, 120 души, и после имаше 3000 души. Откъде дойдоха те? И постепенно почнаха да се увеличават.

И във вашия живот ще се случи някой път, ще минете през една такава опитност на Христа, мистическа, че ще усе­тите такава празнота, като че всички са ви изоставили, ни­кой за вас не мисли. И тогава ще дойдат онези, които ви оби­чат, ще ви снемат от кръста. Ще дойде Никодим, ще взе­ме вашето тяло, ще ви тури в гроба. Тогава ще дойде Божест­ве­ният ангел, ще ви освободи от тия връзки. И после ще ви потър­сят вашите ученици ­ вашите хубави мисли. И посте­пен­но ще се измени животът ви.

Сега, този е пътят! Няма друг път! Не мислете, че туй из­веднъж ще стане. Най-първо ще ви посрещнат с финикови вей­ки. Че, не е ли същият закон? Онази, младата мома, ней­ният възлюблен като я срещнал, тя е радостна и весела. Но се случва, че нейният възлюблен я напуснал, връща є писма­та. “Намерих си друга” ­ казва. Че, то е разпъване. Какво е състоянието на тази, младата мома?

Аз само за обяснение казвам това. Не говоря за вас. Гово­ря на другите. А сега работата е, аз като давам един пример, вие мислите, че този пример е за вас. Не. То е само да можеш да влезеш във връзка. Вие не сте намерили още вашия въз­люб­лен. Той не е дошъл. Дошли са възлюблени при вас, за които аз ви казвам, след десетина дена ще ви напуснат. Той ще ви напусне и ще ви стане тежко. Тогава, всеки ден, когато вие много скърбите, ще знаете, че не е дошъл, закъснял е той. А когато съвършено се обезсърчите ­ той си е намерил дру­га вече. Той казва: “Намерих си друга вече.”

Аз не ви обяс­ня­вам, за да ви стане лесно. По някой път имате една така­ва дървена философия, дървена логика. Из­вед­нъж казва: Ако е тъй, то трябва всичките... Не. В края на краищата све­тът има една велика цел. Цел, за която на всич­ки съ­щества ще им бъде добре. В какво седи тази цел? Един ден, когато на всички същества, които са на Земята, ще им бъде доб­ре; и всички ще бъдат радостни и няма да има едно съ­щество, което да не е доволно. Това е смисълът на живота. Дото­гава, докато хората не са доволни, не са дошли до целта. Каз­­вам: Като дойдат до целта, като пристигнат до целта, то­га­ва вече другояче ще изучаваш живота. Ще знаеш в тази цел, в какво седи животът.

Та казвам сега на вас: Вас ви очаква, някои от вас ви очак­ва една доста горчива опитност, която има да преминете. Но след тази опитност ви очаква нещо много хубаво! Ако не ми­нете горчивата опитност, ще дойде злото. Сега, защо, за как­во, то е друг въпрос. Но ще минете сега. Като минете та­зи опитност, ще дойде нещо добро в живота ви.

Та казвам: Ня­кой не може сега да постигне онова, което иска; не може да го постигнете със сегашното си верую, вярване. Сегашните ви вярвания са доста слаби, конците ви, и се много късат. Он­зи, който най-малките неща го спъват в живота, за най-малките неща се дразни, не можеш да разчиташ на него.

Та казвам сега: Ако искате вие да добиете каквото и да е благо, висше благо... Някъде трябва да добивате, а някъде тряб­ва да запазвате вашето благо, което ви се дава. И да зна­­­ете как да ги употребите. Че, Христос можеше ли да из­дър­­жи този изпит? Той каза: “Както Ме е Отец научил.” Да­же онова, което Христос е правил, говорил, колко неща Той занесе със Себе Си. Много неща имаше да говори, Той ви­дя, че светът не е готов. Даже сега колцина от вас... Вие го­­ворите за любовта, или говорим за знанието, за мъдростта, хи­­ляди неща има, които вие не знаете; и хиляди неща от лю­бовта, които даже не сте ги сънували. Имате най-обикно­ве­ните състояния, заблуждения. Някой човек си мисли, че е мно­го силен. Не се лъжете. В сравнение с Бога силата ви по ня­кой път е сила на един комар. Ти си силен човек, вземеш и набиеш някой човек; после дойде друг, по-силен от тебе, и той те хване и те набие. Тогава ти се обезсърчиш, видиш, че не си силен. Остава онзи, той казва: “Да знае, че аз какво мо­га да направя!” Дойде друг, по-силен от него, и той го хване и го набие. Туй е низходящият път на живота.

Започ­нете сега да заучвате тия работи. Онзи, който може да те набие, той много хубаво прави. Той те окъпал. Но почнете друго да мислите: че може да дойде един, който мо­­же да ти направи едно добро. То е същият закон. Дойде друг в този низходящ път и човек се насърчава. Дойде друг и направи още по-голямо добро. Тогава?

Сега, някой обича да говори, сега, има такива кореспон­денти, не вестникари, как ги наричат тия? (­ “Репортьори.”) Той ходи да събира новини и ги изкарва навън. Та, и вие сте един такъв кореспондент ­ влезнете в едно общество и започ­нете да търсите отрицателните страни ­ еди-кой какъв е. Не е лошо това, хубаво е да се знае. Този такъв, онзи такъв. Всич­ко туй е предисловие на една наука. Хубаво е. Отивате най-първо, изнасяте някои лоши работи. Не е лошо. Хубаво е. Отлично. Един ден пък почнете да изнасяте хубавите рабо­ти. От тебе зависи. Можеш да идеш да кажеш: той такъв, той такъв. А можеш да идеш и да кажеш добрата страна на този човек. Казал някой: “Страшна пияница е този човек! От сутрин до вечер той пие. Страшен пияница, опропасти до­ма си!” А друг казва: “Аз го зная за много трезв човек.” ­ “Как?” ­ “Не пие.” ­ “Как не пие?” ­ “Така, не пие. Като спи, не пие. Аз това зная за него.”

Та е хубаво някой път лошият човек да заспи. А хубаво е някой път добрият човек да се събуди. Защото лошият, като е буден, той не може да работи, да направи което си знае. Но като заспи, добър човек ще стане. Това е тълкувание на живота. Хубаво е някой път човек да замръзне, а хубаво е някой път човек тъй да се освободи от хората. Хубаво е ня­кой път човек да има по-тънки дрехи, че да трепери, да за­мръзне, да мисли за търпението. А хубаво е някой път човек да се облече с хубави дрехи, да се накичи с пръстени, с нанизи, и да каже: “Хубав е животът!”

Аз разглеждам живота от две становища. Онзи, който ще възприеме Божествения живот, на тях им пожелавам да имат хубавите нанизи; а на тези, които не знаят как да упот­ре­бят благата, на тях ­ спането, треперенето, сирома­шията, болести. Тъй. И животът става осмислен. Нищо повече. Вие ще кажете: “Каква ми е съдбата? Много ми е опре­делена съдбата.” Ти сам определяш съдбата си. Понеже, като не искаш да служиш на Бога както трябва... Според онова, което ти правиш, това и ти дава.

Обърнете един нов лист сега. Не мислете, аз не разглеж­дам въпроса вие как сте отвън. Аз не разглеждам външния живот. Външно вие всички сте светии. Светии сте! Ако аз съм на един километър от най-лошия човек, светия е той за мен. Ако ида много близо до него, тогава работата става лоша. Стойте надалеч от хората. И тогава, едно правило има: от лошите хора надалеч стой, а при добрите хора, на­близо стой. Че онзи, който те обича, онези, които те обичат, нада­леч [не] стойте от тях, наблизо стойте при тях. Който не те обича, надалеч стойте. А вие не знаете, идете при този, кой­то не ви обича, и после казвате: “Много лоши хора са.” Тога­ва, те са лоши, пък и вие не сте от умните. И ти не си умен. Ако искаш ти за себе си един начин за разбиране... Ще ка­жеш: “Не съм от умните.” Умни трябва да бъдете! То е отношение.

Сега, този е правият път. И ако вие започнете да живеете по този начин, животът ви ще почне микроскопически да се из­меня. Аз наричам, един живот се изменя, когато има една микро­скопическа придобивка. Винаги, ако всеки ден ти не придобиваш нещо, ти си се спрял в своето развитие. Отиваш в обратен път. Всеки ден трябва да имаш една малка придо­бив­ка. И няма какво да говориш едно време как беше. Едно време, аз разглеждам едно време, любовта ти беше като лю­бовта на животните, а сега тази любов е престанала, а дошла е любовта на човека. А тя се различава. Тази любов се разли­ча­ва. Ако ти в любовта си не минаваш през всичките стадии на живота, ти не можеш да познаеш любовта. И тогава, ако ис­каш да познаеш един човек, да го обичаш, ти трябва да го дър­жиш в ума си; и то не като едно животно, а да го държиш като един човек. Ако ти искаш да се запознаеш с любовта на един ангел, ти трябва да го държиш като ангел в ума си. Ако този ангел не можеш така да го държиш в ума си, никога не можеш да го обичаш. Ако искаш да се запознаеш с лю­бовта на Бога, тряб­ва да държиш Бога в ума си, нищо повече! И трябва да се освободите от всичките тия форми, които хората са създа­ли в миналото. Те не са потребни на нас. Трябва да се освобо­ди­те от старото. То е един цимент, който сковава хората. Тряб­ва да се освободите от ония чувства, в които няма тази лю­бов, която е потребна за сегашното развитие. Сега онези от вас, които са готови, противоречията, които съществуват сега, трябва да ги измените. Та, в природата има един закон, който след време ще измени всички. Вие ще дойдете до едно със­тояние, дето искате­не искате, вие ще се измените. И най-лошият от вас, и най-користолюбивият, ще дойде едно вре­ме да стане като светия. И простре се на земята и изгуби сво­ята сила. Всичко е суета. Той ще почне да говори: “Всичко е суета.” Ама нищо няма да придобиеш. Ще пъшкаш, ще се мо­лиш на Бога, че искаш да измениш живота си. Казва: “Не, къс­но е, то е решено.” И ще те въздигнат, и не чакай да те пони­жат на Земята. Да дойде туй положение, че да искаш да ста­неш добър. Но стани добър, докато си на краката си. Защото тогава всички добри стават.

Мен ми разправят за един пример, за един ловец, който хо­дил за мечки. Като погледнал, една мечка гони го, реве по­дире му, и той я гони. И той, за да се избави, вдига пушката си, и като стреля, ударил мечката отпред, двата є крака. Пад­­нала тя на земята, отива той при нея и тя си турила кра­ката, моли се, казва: “Аз направих погрешка”, но моли се, казва: “Недей ме убива.” И видял той: текат є сълзи, от меч­ката.

Щом човек види, че неговата сила не работи, веднага се сме­ня състоянието. Няма да гоните хората като някоя мечка. Защото този, когото гониш, ще ти тегли един куршум и ти ще станеш слаб. Ще видиш. Сега, из живота, те са естествени изяс­нения. Сега ­ грешката. Всички сте въоръжени. И най-сла­бият може да ви направи голяма пакост. Един свещеник ми разправя, че детето му умряло. Ухапала го една муха и зара­зява се. Една муха го ухапва и става инфекция, и то умира.

Та, и най-слабият човек в света някой път може да ви уха­пе и да ви направи една инфекция. Помнете, че има един свят, от който вие се влияете. Туй, което окултистите наричат ду­хове. Това са същества, които знаят много добре своето из­куство. Те са същества, които лесно може да разстроят ва­шия дом. Те дойдат някой път, ти не живееш с жена си мно­го добре, но те тъй ще направят, ще докарат един друг мъж, ще кажат: “Този мъж е.” И почнат да внушават, казват: “Човек не трябва да има само един мъж, ама този мъж” ­ и се образуват известни интриги. И тогава влезнат в мъжа, ще кажат: “Я малко прибери своята жена!” И започват се ин­три­гите. Сега туй, което става в светския живот. Вие ще ка­жете: “Колко са неразумни хората!” Не, не. Че, и вие го правите. И в духовния свят, и в религиите, и там има същото. Ще почнеш ти да гледаш как хората се молят. Какво е тях­ното верую. Не ти трябват тия работи. Можеш да кажеш: този човек е по-добър, онзи е по-добър. Не е по-добър, ама ти гледай този човек работи ли. Та, интриги всякога ще ста­ват. И аз зная сега между вас и навсякъде много работи. Тия духове сега са влезли, и тук ги има.

И помнете едно: ако вие ги приемете, аз ще ги вържа най-после! Всичките тия лоши духове трябва да бъдат вър­зани, нищо повече! Ще дойдем до едно място, дето снизхож­де­ние няма да има. Сега е време! И онези от вас, които не ис­кат да се учат... Ама в света... И света ще го вържа! Нищо по­вече! Всички ще бъдат вързани, няма да остане нито един не­вързан. Всичко туй, което виждате. Ама казвам за вас, ко­ито разбирате закона. Сега ви казвам, не ви казвам да вяр­вате, един ден като видите вързан света, да знаете, че е така. Аз ще го вържа! Не мислете, че когато аз вържа света... То е война! Така. Тъй, няма само да кажа нещата. И не мис­лете, че когато вие искате да вържете злото... Вие трябва да зна­ете как да го вържете. Ако искаш ти по онзи правилен път... Който не разбира, той не трябва да върже.

Аз ви проповядвам учение за слабите. То е Любовта. С нея. Пък когато дойде един ден, когато влезне Мъдростта, дру­ги са законите там, с които тя ще управлява света. Та каз­вам: Слабите от вас, които не разбирате, ще държите с Лю­бовта. Ще действувате с Любовта. Пък онези, които ще дейст­вуват със закона на Мъдростта, вие трябва да имате зна­ние. И щом замениш методите на Любовта с методите на Мъдростта, вие трябва да разбирате тия двата метода. В употреблението на едина метод има връзка. Ти трябва да имаш знанието, за да употребиш метода на Любовта; и за да употребиш метода на Мъдростта, ти трябва да имаш любов. И мъдрост без любов не може. Ще дойде един ден, когато вие едновременно ще употребите, ще боравите и с двата метода, и с двата закона.

Та казвам: Не се спирайте върху нещата. Бъдете господа­ри на себе си! Изправете погрешките си. Защото някои мис­лят, че нямат погрешки. Всичките имате погрешки. И в реда на нещата е да имат погрешки. Но изправете погрешките си. Погрешките трябва да произтичат отнякъде.

Да стане сега: Правата мисъл. Правата мисъл е служение на Бога! То е идеалът на хората на Земята. Три идеала има: слу­жение на себе си, служение на ближните и служение на Бога! Служение на себе си вече знаете, и служение на ближ­ния. Но служение на Бога, то е Великият Идеал, към който се стремим. Онази цел, в която един ден ще бъдат всички. Ще кажете: “Ама защо трябва да го вържат, този човек?” За да се освободи светът. Понеже, като се подвизавате в све­та, тряб­ва да имате за цел целта, към която се стремите. Ка­то влез­нете в онзи свят, в който всички хора един ден ще бъдат сво­бодни. И като влезнете в този живот, няма да мислите, че животът няма смисъл. Развитие ще има, как не. И там за­почва истинският живот.

Има един живот, който е без страдание, извънка страда­нието. На Земята без страдание не може. А в Небето без стра­дание може. Да знае да служи човек. Казвате: Какъв ще бъде животът? Ти като излезнеш из областта на страда­нията, тогава ще влезнеш в областта на живота, на щастието. Дето ще разбираш и ще кажеш: “Това е животът! Затова съм страдал и всичко.” Страданията, които сега ги претърпя­вате, то е, за да минете към онова, което за бъдеще ще доби­ете.

Та казвам, турете си сега в ума, та като страдате, ще ка­жете: “Ние страдаме, за да намерим щастието.” Страдаш, по­неже не си постигнал това, не си постигнал онова, всичко. Христос беше ли щастлив? Христос дойде да опита именно от какво се нуждаят хората. И постоянно сега Христос внася ония методи, които са за подобрението на дома ви; трябва да се подобрят ближните, и целият народ. И вие трябва да зна­ете това. Искате възпитание, да се подобри народът. Тряб­ва да знаете методите. Искате да се възпитате. Не е лесна работа възпитанието. Възпитанието не седи в нищо друго освен ­ дайте на човека съответствующа храна! Възпита­ние значи да знаеш как да го отхраниш.

Та казвам: Турете хубава храна, с която вие да се възпи­та­те и да придобиете, да станете силни. А в какво седи сега силата? Най-първо трябва да бъде човек силен в Любовта! И ако ти не се научиш да бъдеш силен в Любовта, ти в нищо не можеш да бъдеш силен. Започнете сега оттам, отдето тряб­ва. Вие започвате със силата там, дето не е. Започнете със силата на Любовта по който и да е начин. Не се отказ­вайте от Любовта. Вървете по стъпките на Любовта. Нищо по­вече!
“Отче наш”
6.33 ч сутринта
(На поляната ­ гимнастически, евритмически упражне­ния.

Слънцето грее!)


33-то неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 13.IX.1936 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев