НАСТОЯЩЕ, МИНАЛО И БЪДЕЩЕ

29. НАСТОЯЩЕ, МИНАЛО И БЪДЕЩЕ

Ще прочета 3-та глава от Второ послание към Солуня­ном.

“В начало бе Словото”
Всеки ден, който човек преживява, си има своето времен­но предназначение. Трябва да се съпоставят нещата добре, за да ги разбира човек. В разбирането и прилагането на Словото е силата, с която човек може да се подвизава. По някой път верующите се отегчават от многото преповторе­ние. Ако не се преповтарят работите, както трябва, стават отег­чи­тел­ни. Нещо, което си разбрал веднъж, да ти го пре­пов­та­рят, няма си място. Запример пита те някой: “Знаеш ли български?” Пита веднъж, два пъти, три, четири пъти и най-после кажеш: “Е, зная, какво ще ме питаш? Роден съм бъл­га­рин, как да не зная български?” И туй е, тъй да кажем, по отношение на езика. Но по какво трябва да се отличава един българин? Или по какво трябва да се отличава един хрис­тия­нин, или един верующ в Новото Учение? Все трябва да има нещо. Един музикантин се отличава по туй да знае да свири. Един певец се отличава по това да знае да пее. Един художник, един скулптор ­ че знае да вае. Един шивач се отличава със своето изкуство. Все трябва да има нещо чо­век, с което специфично да го отличават. Е, дружество си, има много работи да се учат. Има работи, които вие още не сте сънували; а един ден ще почнете да ги сънувате. Защото най-първо хората започват да сънуват работите, а после се реа­ли­зират нещата. Под думата “сънуване” разбирам неща, които са далеч.

Запример как ще поставите вие миналото, бъдещето и на­стоящето? Може да поставите три изгрева. Три положения мо­же да се съпоставят. Може да поставим бъдещето като един бъдещ изгрев; а миналото е един залез; а настоящето е пъ­лен ден. И тогава, хората винаги ядат на обяд. И можем да изкараме едно криво заключение. Няма само един обяд. Хо­рата ядат; гладният и на обяд яде, и вечер яде, и прави и за­кус­ка. Така че съпоставяме: бъдещето ­ изгрев, миналото ­ залез, настоящето е пълният ден.

Какво ще разберете сега? Виждаме тогава действител­ния живот ­ бъдещето не е дошло, миналото е минало, а на­­сто­ящето е ден, обед е. Ние мислим, че бъдещето не е дош­ло ­ значи слънцето не е изгряло.

Сега, противоречието, което ще се яви. Настоящето е ден; тогава, ако бъдещето е изгрев, тогава казваме: бъдещето не е дошло, ние го чакаме да дойде. А пък миналото, което е минало, нищо не е. Как ще примирите бъдещето и мина­лото? Малко философия трябва. Оплетени са работите. Да ги примирите. Противоречия са това. Видими противоречия са те. То е съвсем друга опитност на съзнанието.

Когато говорим за изгрева, ние разбираме живота на ан­ге­лите; когато говорим за настоящето, ние разбираме жи­во­та на Бога ­ Бог как се проявява. А когато говорим за зале­за, ние разбираме човешкия живот, за миналото. Мина­ло­то е все човешко. Човек живее все в миналото. И всички вие все се въодушевлявате все с миналото. Казвате: “Едно вре­ме аз какво направих.” А за бъдеще, понеже човек нищо не е направил, то е животът на ангелите. Това е едно обясне­ние, сега. Бъдещето е на същества, които седят по-високо, раз­брали са живота. Най-първо иде животът на ангелите, пос­ле ­ животът на Бога, а най-после идваме ние. Ние сме залез. Вече има съвсем друго разбиране. Не че слънцето си е зами­нало някъде. И всъщност, когато у нас е залез, на друг е изгрев. Когато у нас е обяд, на друг е изгрев. И т.н.

Е, как ще примирите противоречията? Вие седите в света, едновременно до вас седи един и вие казвате: “Много доб­ре вървим вече.” Тъй, вас ви е приятно, казвате: “Много доб­ре вървим.” Усещате, че голям прогрес имате. А до вас седи друг, казва: “Никакъв прогрес няма, много на зле оти­ваме.” Двамата седят и слушат Словото. Е, как ще примири­те противоречията? Някой седи, той схваща нещата по чо­веш­ки. Другият се подигнал в живота. Този, който се прими­рил с всичко в живота, той схваща нещата по Божественому. Ка­то човек, ти не можеш да се примириш с всичко в света. Ще кажат: “Примирете се.” Можеш да се примириш с всичко в света само в Божественото.

Че, как ще разбирате? Има не­ща, от които човек не може да се убеди. Има положения, в които човек не може да се убеди. Е, как ще го изясните? Пред­ставете си, че ти си вдиг­неш лявата ръка и си удариш една плесница на дясната си ръка. Ще се докачиш ли? Ще є простиш. Дигнеш дясната ръка, хай­де на другата ръка една плесница. Е, кому ще се сър­диш? И ще се сърдиш ли на дясната ръка, да є кажеш: “Не искам да те видя”? И като се разсърдиш на лявата и дясната ръка, как­во ще правиш? Представете си сега, че ти се сърдиш на дяс­ната ръка и на лявата и викат те на гости, тръгнеш на раз­ходка и понеже си гневен, дадат ти да ядеш, а ти седиш, ръ­цете ти не помагат. Казват: “Яж де!” Как ще ядеш?

Тоест, тряб­ва да се съпоставят нещата. Като се каже някой път: “Тряб­ва да прощаваме”, трябва да имате една ясна представа. Ти не можеш да не простиш на дясната си ръка и на лявата. Как­вото и да направят, ти заличаваш, каз­ваш: “Няма нищо, те са моите ръце; те правят някои погреш­ки, но те не го пра­вят от съзнание.”

Тъй трябва да мислите вие. Има някой чо­век, който ви е плеснал, но той е дясната ръка на Бога, или той е лявата ръка на Бога ­ как ще се сърдите вие? Ако ти се разсърдиш на този, който ви е плеснал, понеже Бог го оби­ча, ти съвсем ще се отдалечиш. По същия закон, ако ти се докачиш на двете си ръце, ти ще останеш гладен, нищо повече! Предста­вете си, че вие се разсърдите на краката си. И мнозина има, които са разсърдени на краката си ­ не могат да ходят. Всич­ки­те пара­лизирани хора са разсърдени на краката си. Който се раз­сърдил на очите си, ослепява; които се разсърди на уши­те си, оглушава; на езика си ­ онемява. Питам сега, аз раз­глеж­дам въпроса: ако ти се разсърдиш на ръцете си, на краката, на очите си, ушите, на устата си, питам: какво си при­добил тога­ва? Каква философия е това? Аз ви давам едно ново гле­ди­ще, не че сега го създавам, но има същества, на­пред­нали същества и на Земята има, така мислят. Как тогава, обиди ме някой кръвно, не мога да му простя? Е, за мен, аз при­ми­рявам нещата, казвам: аз прощавам. ­ “Ама ти си мно­го мекушав човек.” ­ Че какво няма да є простя? Трябва ми ръ­ката да пиша. И като є простя на нея... Не пише ръката, ка­то не я обичам. Щом є кажа, че я обичам, ръката е готова ве­че на всичко. Казва тя: “Каквото кажеш, аз ще го направя. Каквото кажеш, ще го направя.” И ръката не се противопо­ста­вя на човек, който я обича. И в кал да я туриш, тя влиза; и в помията. Не е ли тъй? Какво ли не прави ръката за любов. Мо­же ли да кажете, че не е тъй? И в боята влиза, и очерня се, и всичко. Казва: “Няма нищо.” Щом я обичаш, всичко пра­ви. А щом не я обичаш, тя винаги е много бяла и красива, и на всякъде не влиза вече. Тогава?

Е, хубаво, ако Господ ви обича, вие като вашата ръка ще влизате навсякъде. Какво ще кажете тогава? Сега, моят из­вод. Вие не сте го мислили това. Че като ви обича Господ и вие Го обичате, ще влезнете навсякъде. Както вашата ръка. И ако нямате това съзнание, щом като усещате Божията Лю­бов, трябва да бъдете готови на всичко. Да няма нищо, за което да кажеш: “Аз туй не мога да направя.”

Та казвам: Не че нямате желание, вие имате желание, но вие някой път съпоставяте вашето разбиране; тъй както едно време един турски съдия, от тези турските мирови съ­дии... В турския език Силистра и Силиврия еднакво се пишат. Този отива един да му извади паспорт, да му позволи да оти­де до Силистра, той пише, пише, Силистра не може да напи­ше, понеже и двете еднакво се пишат, казва: “Че ти тряб­ва да идеш в Силиврия.” ­ “Че как?” ­ “Е, там трябва да идеш.” И вие по някой път, като не можете да напишете нещата както трябва, казвате: “Вие трябва да идете за Силив­рия.”

Сега, туй изяснение трябва да го турите малко по-далеч. За­пример вие казвате, че някои неща не се отнасят до вас. Не. Всичко се отнася до вас. Един ден има отношение до вас. Но някои нямат разбиране, казва: “Защо така този ден е такъв? И като днешния ден никога да не ми се случва.” А друг казва: “Такъв ден всякога да ми се случи.” Е, кой е на пра­вата страна? Защо единият иска този ден да му се случи, а другият не иска? Кой е на правата страна? И двамата са пра­ви. Те изтичат от едно лично гледище. То значи: такива със­тояния като днешните да не ми се случат или да се случат. Това той разбира. Трябва да се преведе: което ми се случва, а не денят да не ми се случи. А такива състояния, такова мое голямо неразбиране като днешното, втори път да не ми идва. То е тъмно за мен. Ти си като в мъгла. Така трябва да пре­ведете. Ако кажеш, че “днешния ден не го искам, да не идва”, ти изхождаш от едно неразбрано гледище на нещата. Все­ки ден носи своето благословение. Хората са все същи. Но има едно вътрешно разбиране.

Сега, другото. Неразбраното, ето как го обяснявам. Вас мо­же един човек да ви е много неприятен по една много мал­ка причина, която просто седи у вас, а не у него. При­чината, дето той ви е неприятен, седи у вас. Вие сте ходили на работа и по невнимание ­ да допуснем, че сте работник ­ и ръката ви до лакътя е ударена, а лакътят е много деликатно мяс­то, и се образува рана, че тази ръка не искате никой да ви я бута, да не я пипне. Един ден този човек идва и като ви обича, хване ви ръката и вие подскочите от болка. Ти го погледнеш малко кръвнишки, казваш: “Не разбираш ли, че ме боли?” Питам: Кой е крив? Който иска да си покаже любовта към вас, или вие, който е повредил вашата ръка? Вие, които сте си повредили ръката. И трябва да бъдете вни­мателни. Някой път казвате: “Аз такава любов не искам.” Докогато ръката ви е смазана, то такава любов е несъвмес­тима с вашето разбиране. Но ако вашата ръка оздравее, как­во трябва да бъде вашето поведение? Да допуснем, че някой човек донесе добра храна, но вашият стомах се намира в раз­стройство; ядете вие, но коя е причината за вашето раз­стройство? Който ви донесе храната ли? Вие ще кажете: “Той не е ли разумен?” Кой не е разумен? Онзи, който донесе хра­на­та, или вие, които не сте знаели да пазите стомаха си?

Та, първата причина за онова разстройство, което някой път пре­търпявате, все седи във вас. Някой път казвате: “Гос­под така ме е създал.” Да, Господ създаде деня, но Господ не съз­даде нещастните дни. Изгрева Бог създаде, ангелите съз­­дадоха, а залеза хората създадоха. А обеда Бог създаде. Тъй че ангелите създадоха сутринта, изгрева, Бог ­ пълния ден, а ние създадохме залеза на Слънцето. Ако ние не напра­вих­ме за­леза, той няма да дойде. А ние сме, които подписахме на Слън­цето за Силиврия да иде. Слънцето пита: “Да заляза ли?” Ние каз­ваме: “Да залезе Слънцето.” Понеже ние не го обичаме, каз­ваме: “Хайде, да си върви!” А ако не го напишем така, то няма да залезе.

Е, хубаво. То е буквалното схващане. Вие имате едно прекрасно състояние... Да обясня сега какво е зале­зът. Вие имате едно прекрасно вътрешно, духовно състо­яние. Но някой път на това прекрасно вътрешно състояние, вие му подпишете да си върви. Като му подпишете паспорта и то си замине, цялата ваша Земя се обърне. Изчезне Слън­цето и вие се намирате в едно противоречие в живота. И след туй, за да се оправдаете, казвате: “Господ така нареди не­щата.” Не, не ги нареди така нещата. Господ нареди пъл­ния ден. Пълният ден е от Бога, щастието е от Бога, нещас­тието е от нас, а идването на щастието е от ангелите. Един ангел ти донася щастие, а Бог поддържа това щастие. А ти, ако не внимаваш, можеш да го изгубиш. И сега, всичката нау­ка седи в туй: Онова, което Бог ви е дал, да го пазите!

Едно малко обяснение. Трябва да пазиш очите си. Как? Ня­кой път онези, които работят при силен огън, или някой път не внимавате, приближавате очите си. Много внимател­ни тряб­ва да бъдете към очите си, да не ги повредите; или може да ги изгорите; или от голямо усърдие може да повре­дите ръ­ката; или, да покажете на хората, че сте голям пеше­ходец, мо­же да си повредите краката. Или, има места, дето може да повредите крака си. Някой път, за да покажете, че имате голя­ма любов към хората, може да си повредите и сърцето. От голяма любов може да повредите сърцето си.

Аз не препо­ръчвам пресилване в нищо. Не се пресил­вайте в нищо! Пазете очите си, ръцете си, краката, ушите, всич­ко, което имате, пазете го! Нали казват: “Да го пазиш като очите си.” Понеже очите се пазят.

Та, пазете сега онова, което имате. Вие искате други да го пазят. И взимате Господ да го пази. Господ го пази. Само ти да не се повредиш сам. Господ всички пази. И всякога най ни пази Господ, когато Го слушаме и изпълняваме Воля­та Му. Той бди над нас. И казва Писанието, че ни е написал на дланта Си. И тогава казвам: Не слизай от Божията длан!

И апостол Павел, понеже сте чели това, загатва така, че някои верующи, като станат верующи, не искат да работят вече. Да допуснем, че някой, преди да е бил християнин, е работил усилено, като занаятчия, земледелец; но като стане верующ, казва, че не трябва да се пресилва. И казва: “Толко­ва време аз работих, и сега, понеже работя за Господа, няма да работя като земледелец.” Не. Ти дълго време ще работиш, да ликвидираш със земледелието. Понеже, като зем­леделец, ти си нашарил задниците на своя добитък, бил си ги много. Използувал си ги, да кажем 20 години си работил зем­леделие като неверующ и всичкият добитък се оплаква от тебе. Сега 20 години ще работиш пак земледелие, да покажеш христи­ян­ството на добитъка си. Ще ги гледаш, ще ги милваш; няма да ореш по 8­9 часа, а само 3­4 часа ще ги впря­гаш и ще ги на­храниш, да познаят, че в тебе има една промяна в твоя живот. Е, питам сега... И след туй, след 20 години, ти имаш право да напуснеш земледелието.

Е, да допуснем сега, че ти си ученик в едно училище, че искаш вече да свършиш гимназия. Да допуснем, 7 години ти е взело да свършиш гимназия, а ти си се скарал с всичките. Ка­то се обърнеш в Новото Учение, пак ще се обърнеш, ще се върнеш назад между всички ученици; пак в гимназията още веднъж, ще свършиш гимназията по всичките правила. Да не кажеш нито една обидна дума, нито една лоша дума. Тъй разбирам, да свършиш гимназия. Така ще свършиш и по всичко “6” ще имаш.

И да допуснем, че си бил учител някъде. Някой сега е станал учител. Че в Новото Учение, вие трябва пак да се по­върнете назад; пак ще станете учител. “Аз ­ казва ­ не искам да учителствувам.” Аз ви подписвам за Силиврия, комуто и да е. Че си завършил, и всичките ученици да са доволни от тебе. Ще напуснеш учителствуването. Ще кажат там: “Целият си живот трябва да бъдеш учител.” То е един занаят. И всичко това са занаяти; и всичките занаяти тряб­ват. Понеже учителството е един най-лек занаят. Един учител е като един капелмайстор. И всеки учител, капелмайстор, си носи една малка тояжка; пък някои учители се ухитрили и носят една малка тояжка в джеба си или в палтото си ­ молив; и погледнеш, като съгреши някой ученик, той извади тояжката си, извади и тефтера, почне да чете нещо. И поглед­неш, след един, два, три, четири дена ученикът е изключен. Ако е в гимназията, изключен е за поведение.

Но помнете, че и вие сте ученици. Тогава има над вас друг учител. И един ден вие уволните едного и вашият учител, и той изважда своята тояжка, и той ви уволнява. Каквото пра­виш, ще ви го направят. Законът е тъй.

Сега, вас ви се вижда малко странно това, нали така? Ед­на ясна идея да ви представя. Не правете тъй. Правете туй, което е добро, понеже при вас ще се повърне. Представе­те си, че вие имате един комин, през който искате да излезне­те нагоре. Но не може да излезнете из комина. Имате една ябъл­ка, топка, хвърляте я и не може да излезе из комина. Та­зи ябълка иде донякъде и се повърне пак надолу. И вие тряб­ва да внимавате, да не ви пукне главата.

Туй, което хвърляте нагоре, то ще се повърне при вас. Поне­же такъв е законът. Всички тия неща, които се хвърлят нагоре, се връщат към изходната точка, отдето са тръгнали. Вие не може да разберете, че вашите мисли, желания, по зако­на на теготението* ще се върнат при вас. И по този на­чин вие, с всяка една мисъл, желание, като се повърне при вас; вие като го хвърлите нагоре, то ще се повърне при вас. Туй е всичката философия на живота. Затуй трябва да бъдете мно­го внимателни ­ топката на вашата глава ще се удари. Ако вие се разсърдите на Слънцето, че искате да го задявате с камъни, този камък ще се повърне при вас. Няма мисъл, доб­ра или зла, която да не се повърне при вас. Плодовете на

* теготение (рус. тяготение) ­ остар. притегляне.

едно дърво падат при корените. Законът е такъв! Никога един плод не пада по-далеч от корена на дървото. Туй е важ­но. Ако искате да се самовъзпитате, вие мислите, че каквото пра­вите, е право. Ако всичко, което правите, е право, отде то­гава произтичат вашите нещастия? Често вие казвате: “Аз съм порядъчен, порядъчно живея, а съм нещастен.” Че как то­гава? ­ “Ама хората.” ­ Не. Аз ще ви докажа, че има хора, които, без да има някой да живее около тях, пак са нещастни. Казва: “Жена ми ме измъчва.” Съгласен съм. Тъй. Някой се оплаква от жена си, която е при него; а друг тъжи за жена си, която я няма при него. Питам: Ако философията е права, за­що човек да е недоволен ­ никой няма при него и той пак стра­да. Жена му не го мъчи. Ако тази жена, която не го обича, ако тя се махне, той мисли, че ще бъде щастлив. И това не е. Но ако обичаш една жена и тя си замине... Сега, раз­съж­давайте право. Тогава ­ другото положение. Ако же­ната, която ти си обичал, ако тя си замине, какъв е вътреш­ният повод? Защо тя трябва да остане?

Или, преведете примера. Ако ти имаш едно състояние и си го изгубил, кои са поводите? Кой е станал причина туй състо­яние да си замине от тебе? Причина си ти! Нищо пове­че! Ако така не разбирате, вие не може да разберете ония важните въпроси, които стоят пред вас. Дотогава, докато вие мислите, че Господ така е създал света, не другояче... Тряб­ва да разберете: всичко, което Бог е създал, е разумно! И в Бога няма нищо неразумно. Всичко, което Бог прави, е добро! И следователно, щом кажем, че всичко е от Бога, защо ще роптаете? Ако е от Бога страданието, добре дошло, ще ми е приятно. Боледувам ­ добре дошло, от Бога е. Безпаричие ­ от Бога е. Каквото и да дойде в света, не разбирам само едностранчиво живота. Ако така разбираме, е право. Тогава и болест, и здраве, и богатство, и сиромашия; и ученост, и невежество, щом е от Бога, ако ние така вярваме, нещата ще се сменят. Понеже Бог е добър и благ, Той винаги помага. Ако така вярваме, Той ще смени нашето състояние. Но всъщност въпросът не е така. То е така: и като помислим, че и страданията са от Бога, Бог ни премахва страданията, да знаем, че не Той е причина на страданията. Ние, като вяр­ваме в Него, ние преставаме да боледуваме. А като се обез­верим в Него, тогава идат нашите силни изпитания.

Вся­кога има едно обезверяване у човека, което човек не го виж­да. Човек е едно същество крайно колебливо. Някой път ние се обезверяваме. И тъй може да се обезвериш за една секун­да. Но туй ще се отрази върху положението ти. Мно­го мъч­но е човек да задържи едно състояние на вяра, ни­кога да не се поколебае неговото сърце. Някой път ти мине мисъл­та, че “Господ си играе с мене”. То е обезверя­ване. Или мине ти мисълта: “Забравил ме е Господ.” И то е обезверяване. Или някой път мине мисълта, че “Той не гледа с добро око, аз толкова Му се моля, по 3­4 пъти на ден, а онзи никак не се моли, и къща има, и деца, а мен ми побеля главата”. Ще мине една малка мисъл такава. Даже, и някой път и на един све­тия минава такава мисъл. И някой път защо светиите се па­зят? То са най-големите изпитания на све­тиите в света. Че те трябва да дойдат до положение да не желаят любовта на никого. Те я желаят, но постоянно трябва да се отказват. За­при­мер ще ги пазят... А той, и като го одум­ват, и като ло­шо мислят, и като не го обичат, той ще мине като че го оби­чат. То е най-трудно състояние: да не те обичат и ти да мис­лиш, като че те обичат. Не те обичат, хукат те, плюят те и ти да мислиш, че хубаво говорят и да се усмихнеш. То е най-трудното положение на светиите! Някой казва, иска светия да стане. Този е най-тежък изпит на светиите. И всички светии там пропадат. Малко светии има такива, го­леми светии. Другите, дотам като дойдат, все са светии, а като дойдат до този изпит, на 100 светии един издържа из­пита! А другите се повръщат назад. И на светията му е жал­­ко. На един светия се позволява 99 повторения. Господ е мно­го снизходителен към тях, понеже е трудно туй изпи­та­ние. Че ако той пропадне, 99 пъти може да пропадне, но на стот­ния път като дойде, той трябва да преодолее, да издър­жи. На стотния път като дойде и първокласен светия става!

Та, вие, ако сте направили първия опит и не сте го издър­жали, имате още 98; ако сте държали два пъти, имате още 97; ако сте [държали] три пъти, и т.н. До 99 пъти имате шанс да правите, да издържате. Та, не се обезсърчавайте.

Но да се повърнем към съществената мисъл. Аз ви гово­рих преди: на всинца ви трябва мекота. Единственото усло­вие, при което може да постигнете всичко, това е мекотата. То е мярката. Мекотата, това е материалът, от който ще на­пра­виш нещо ­ то е плът, то е почва, то е основа. Това са въз­можности, това са средства. Всичкото е тя. Мекотата е мяс­то, откъдето вие ще вземете, възприемете материал за ра­бо­та. Без мекота, всичко ще бъде само тъй, въображаемо. А в мекотата ще имате материал да работите. А щом рабо­тиш, ти можеш да прогресираш. А без мекота нищо не се по­сти­га. Какъв земледелец е този, който няма нива? Какъв зем­ле­делец е този, който няма рало и впрегателен добитък? Ка­къв учен човек ще бъде този, на когото очите са развалени и книги няма и пособия няма?

Значи, възможностите, които ни са дадени сега в света, това е мекотата! Мекотата е нещо повече, но аз само сравня­вам. Живейте в мекотата и я използувайте. Тъй, както сега сте живи в мекотата, но малко сте придобили. Запример сегаш­ните хора горят, но горението не е пълно. Запример, ако вземеш един килограм газ, ако знаеш как да я употре­биш, ти с едно кило може да прекараш 6 месеци. Ако можеш да развиеш енергията на туй горение. А сега с едно кило газ, не зная, колко време прекарвате вие? Най-голямата лампа ако се вземе, отива доста газ. А туй в съвременния живот го нари­чат: икономия трябва да се прави. Хиляди години Земя­та е седяла без хора. Защо? За да се набере потенциална енер­гия или вещество, което се намира в Земята.

И сегаш­ните хора, за да си развият своята мисъл, кине­тич­на мисъл, те имат все какво да работят ­ докато се намери усло­вия, с какво да работят. Ако нямаше дървета, с какво щяха да работят дърводелците? Ако ги нямаше глинените сло­еве на Земята, с какво ще се занимават нашите геолози? И ако ги нямаше тия небесни тела, с какво ще се занимават астро­лозите? И ако ги нямаше елементите, с които светът е образуван, с какво ще се занимават химиците? И мога да ви изброя такива ред положения. Значи толкова хиляди годи­ни минаха, за да се създаде светът, и трябва да се съобразя­ваме с Волята Божия във всичките положения. Това е Новото Уче­­ние ­ във всички положения. Не както сега хората разби­рат. Отчасти, дето го разбират, съгласни сме с тях, а дето не раз­бират право, всичко туй трябва да се коригира. И всеки един от вас постоянно трябва да коригира в себе си. И да не кажеш: “Дотегна ми да коригирам.” И хиляди пъти ще кори­ги­­раш! Лошо ли е да коригираш? Сто тетрадки имаш. Ако учи­телят коригира тетрадките, някой път учениците не са доволни; а някой път учителят като им коригира тетрад­ките, учениците намразват учителя си. Казват: “Той е много пе­дант, за най-малката погрешка, и зачерква.” Гневят се уче­ни­ците.

Не се гневете, тетрадките ви може да са нашарени с по­грешки ­ радвайте се, че има някой да ви показва погрешки­те. По някой път гледам, някой, като му покажеш една по­греш­­ка, той се разсърди. И мисли, че много хубаво прави. По някой път гледам, някой новоначинающ по английски, учи английски, като ми говори, говори, брътви нещо, казвам му: “Кажи как се пише на английски думата?” Той ми я сри­ча. Рекох: Така не се произнася. Гледам, един говори на френ­ски, минавам, като всички, аз не зная много на френски, но как­вото зная на френски, го зная много добре. Никога не каз­вам, че зная френски, но каквото зная на френски, го зная тъй, отлично. То е един френски език, но език е на ангелите; има един английски език на ангелите; има и един български език на ангелите. А земните езици не съм ги научил още. Мо­дер­ни езици. На френски сега се уча.

Но да се повърнем. Тези неща ги навеждам като едно изяс­не­ние на онази велика Истина. Светът е едно училище. И засега няма по-хубаво състояние от да бъдеш ученик. То е най-хубавото нещо. Няма по-хубаво нещо от ученичество. И не желайте това. И мнозина от вас стават нещастни, поне­же не искате да се учите. Казвате: “Дотегна ми да уча.” Какво ис­каш да станеш? Той иска да стане господар. А ти, да ста­неш гос­по­дар, значи да си намериш беля на главата. И всич­ки­те паде­ния на хората произтичат от желанието, че искат да ста­нат господари. Щом станеш господар, ти трябва да си един първокласен светия, да си минал през всичките изпити. И тогава, да станеш господар. А сега, със своето знание, да ста­неш господар, ти ще си създадеш туй, което индусите нари­чат лошата карма в живота. Лошата карма ще създа­деш. Аз съм слушал, мнозина казват: “Как го търпи туй съ­щество Господ? Как не го е махнал? Ако аз съм, ще го мах­на.” Тегли резолюция, иска да го махне. Този човек е дясната страна на Бога, а той иска да го махне от света. Вие не знаете кого Господ обича и кого не обича. Вие това не сте учили още. Най-обичните хора от хората са най-необичните от Гос­пода! А най-необичните хора от хората са най-обичните на Бога! По някой път аз така виждам. Тези, които са най-обич­ни от хората, Господ никак не ги обича. А тези, които не са оби­чани от хората... Не че е грешен ­ да ви кажа тази дума, аз ще ви оставя едно впечатление лошо. Аз ще туря по-мека ду­ма. Аз даже окото си не помръдвам, да го видя; не искам и един поглед да хвърля на него. Че ти не искаш поглед да хвър­лиш, а Господ и двете Си очи, постоянно погледът Му е вър­ху него. Ти не искаш да го видиш, а Господ постоянно го гле­да. Та, ако сте от онези, за които никой от вас не иска да ви погледне, Той, Господ с двете Си очи ви гледа. Туй е вели­ката Истина в света, ако искате да знаете! Защо е така? За­щото е така. Ето на какво основание отгоре. Този човек, ко­гото хората обичат, той постоянно е съсредоточен, за тях мис­ли, за Господа не мисли, да гледа за него. На него не е буд­но съзнанието. И Господ казва: “Няма защо да го гледам.” А онзи, понеже никой не го гледа, за да не се отчае, Господ го утешава. Той гледа към него. Тъй щото, като дойдат ония изпи­тания в живота ­ има Един да ви гледа! Не казвай: няма кой да ви гледа! Бащата казва, че синът не го гледа. Възмож­но е.

Та, сега ви наведох на мисълта... Туй е като ученици, как­ва трябва да бъде вашата нова мисъл. Като говоря за меко­тата, разбирам ония условия, които Бог е турил за ваши­те възможности да се подвизавате. Използувайте ги. И не се суетете с това, с което хората се суетят. Всичко в света е съз­да­дено за вас като ученици. Всичко в света е създадено за вас, като пособие. Казвам: Има неща, които вие даже и не подозирате и не може да се ползувате. И още хиляди годи­ни може да се живее на Земята, за да се разбере Земята. Аз съм слушал, някой казва: “Втори път не искам да се прераж­дам, да дойда на Земята.” Вие ще се върнете на Земята, тъй как­то някой обран поп.

Ето как е излязла тази поговорка за обрания поп. Той като служил, спечелил пари. Понеже кръщавал, проповядвал хуба­во, и спечелил хубаво. И казва: “Дотегна ми да погреб­вам хора, да ги кръщавам и да ги венчавам.” И хвърлил кили­мяв­ката си и казва: “Свободно да си поживея и аз! Попски не искам да живея.” Обрали го разбойници и не знаел какво да направи. Турил си килимявката и джубето*, пак се върнал, каз­ва: “Пак ще се женят хората.”

Хубаво щяло да бъде да не ви обират, но ако ви обират, пак се върнете, повторете нещата. Обрания поп, аз другояче го тълкувам. Ако не сполучите, върнете се наново, поправете ва­шата погрешка. И втори път гледайте да не ви обират, да не бъдете обран поп. Или, поп какво значи? Поп значи баща. Да не бъдете един обран баща.

Сега да ви преведа какво значи обран поп. Ти си баща. Умре син ти, умре дъщеря ти ­ ти си обран поп. Ако хубавите мис­ли и хубавите чувства изчезнат, ти си обран поп. Обран баща. Аз по-дълбоко тургам тия работи. Мен обраният поп не ме интересува. Но ти изгубиш хубавите мисли, чувства и ху­ба­вите постъпки. Туй е заключението. То са бисерите на чо­вешкия живот. Едно знание, тази Божествена мисъл, носи я като огърлица; едно хубаво желание носи го като огърлица; едно хубава постъпка, радвай се на постъпките. Понеже доб­ри­те мисли и чувства и постъпки, те са дар от Бога!

Пазете онова, което Бог ви е дал, което сте намерили. Рад­вай се, понеже то е от Бога! И което сте чувствували, рад­вайте се, понеже и то е от Бога! За всичко се радвайте, то е Правият Път, в който ученикът трябва да върви.
Божият Дух носи всичките блага на живота! (Три пъти.)
6.10 ч сутринта
(На поляната ­ упражненията.)

29-о неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 19.IV.1936 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев

* джуби (ар.-тур.) ­ връхна дреха от сукно, обикнове­но подплате­на с кожа.