Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

28. БОЖЕСТВЕНАТА ВРЪЗКА

“Добрата молитва”

“Отче наш”

“Молитвата на Царството”

“В начало бе Словото”

“Бог е Любов”

Хубавото в живота е новото, не старото. Сега разглеж­дайте право. Често човек си прикачва известни качества, ко­ито той избягва. Младост и старост, това са състояния на чо­вешката душа. Човек не може да бъде нито млад, нито стар. Но в дадения случай може да бъде млад и може да бъде стар. И когато човек си прикачва едно качество, че е млад донякъде и после остарее. И после не знае след старост­та какво ще бъде. Иска да се подмлади, а не може. Остаре­лият иска да каже, че едно време е бил силен, млад, пъргав и ще замяза като онзи турчин, който прескачал един голям трап. Стар ­ на 60­70 години, иска да покаже, че може както на младини. Казва: “Колко такива трапове ги прескачах!” Но сега паднал в трапа и като слезнал долу, казва: “Аз сега съм остарял.”

Сега искам да ви наведа на новата страна на живота. Тряб­ва да се говори, че трябва да вярваме в Бога, че трябва да се покаем, че човек трябва да бъде усърден, че трябва да има любов. Те са обикновени работи. Ама правдив трябва да бъде човек, милосърд. Те са основите. Коя къщница, като влез­не в един дом, една къща, няма да има врата? И няма да има най-малко един прозорец, огнище, и една тенджера, и една пирустия*, и няма да има панички? Тия са работи обик­но­вени. Това са пособия на дома. Обаче онзи живот, кой­то не произлиза нито от врата, нито от огнището, нито от про­зореца и тенджерата.

Един наш брат, доста напреднал, го хва­щат няколко ду­ши евангелски проповедници, тъй, като го заобикалят, каз­ват: “Ти трябва да се покаеш, ти си голям греш­­ник, трябва да дойдеш при нас и да познаеш Господа Исуса Христа.” Оне­зи, които още не са се покаяли, искат дру­гите хора да се покаят. И то е едно особено разбиране. Как­­во разбирате вие ­ покаяние? Покаянието разбира един нов живот! Да хванеш един нов път! Хванал си един крив път, та да хванеш един нов път. Но като хванеш един нов път, няма нужда на всяка спирка да ти кажат: “Трябва да се покаеш.” И то е един път, свършена работа. ­ “Е, дъл­жиш ли ми ти?” ­ “Да.” То е покаяние. “Плащам.” Веднъж пла­щам и свършена работа. На разбраните хора казвам: Веднъж плащам. ­ “Ама ще пла­тиш ли, да не ме излъжеш? И такива увъртания да няма.” На другия ден казва: “Трябва да платиш.” И той всеки ден ме среща и казва: “Ще платиш.” По някой път то е една сла­бост у хората.

Сега, защо искат те да се покае човек? Чудни са, всички го­­ворят за покаяние. Е, хубаво, след като се покае човек, кое иде след покаянието? Ако един млад момък се разкае пред една млада мома, защо се разкайва той? Той се раз­кайва, че е направил едно престъпление. И може много мало­-

* пирустия (гр.) ­ железен триножник, който се слага на огнище под съдове за готвене.

важно да е престъплението. Изгубил донякъде нейната лю­бов. И той се разкайва. След като се разкайва, кое иде? Лю­бов­та иде на мястото. Всеки ден той да се извинява: “Ще изви­ниш, ще ме простиш” и т.н., не само веднъж, то свър­шено е. Любовта е, която ще заглади всичко. То е процес. То е животът.

Та казвам: Това, което е разделило хората, и в общество­то пак има същата опасност. Казва: “Ама ние живеем добре. Не живеем тъй.” То е пак същото. “Ама какво ще каже све­тът?” Чудна работа. Та светът ли е мярка заради* нас? Тия хора в света, които нямат мярката за живота, ние искаме от тях. И те търсят ние да им покажем, а ние искаме от тях да се научим. Че, ако светът е едно мерило, тогава да приемем всич­ко онова, което светът учи. Значи, разбираме външната стра­на на света. По думата “свят” ние разбираме един стар чо­век, който е остарял и нищо не може да върши. За мен све­тът е един стар дядо, на 120 години вече, и не му остава ни­що друго освен да си замине за другия свят. И защото тряб­ва да замине там. И там е мястото, дето може да се об­но­ви този човек. Там, в другия свят, туй, което алхимиците под­държат, че може да се подмлади човек. Но такива ретор­ти** на Земята нямаме още сега. Трябва много по-голяма култура. И понеже човек, като се родил на Земята, той изгу­бил тази първоначална топлина, и сега не може да се подмла­ди. Че, едно яйце, което е снесено, то съдържа тази топлина. Не само топлината на кокошката, но самото яйце раз­вива една динамическа топлина, за която съвременните уче­ни хо­ра нямат понятие още. И тази топлина ще му дава условия на новия живот, да се прояви. И новият живот, в който никой човек не може да се прояви, докато топлината на Духа не се яви в него. Туй, дето казва: “Ако не се родите изново, от Дух и вода”, то е топлината. За да се развиват но­вите условия и тия дарби и способности, които Бог е турил в човека.

* заради ­ диал. за.

** реторта ­ (лат.) кълбест огнеупорен лабораторен съд с дълго и из­вито встрани гърло, който се използва за химически опити, протича­щи при силно нагряване.

Сега, апостол Павел, който е бил един познавач и е имал една дълбока опитност, той под думата “да служим на истин­ния Бог”... Трябва сега знание. Вие трябва да се учите всич­­ките. Запример, имате едно състояние мрачно ­ трябва да знаете на какво се дължи туй състояние. Или имате някое неразположение на духа ­ трябва да знаете на какво се дължи туй неразположение. Или някакво съмнение, или някой път се заражда във вас желание да ви уважават, почитат хо­рата ­ трябва да знаете защо. Или пък желание имате вътре да знаете подбудителните причини и какво трябва да се знае в дадения случай. Зависи какво изкуство имате. Цигу­ларят трябва да знае да свири хубаво. Ораторът трябва да знае да говори хубаво. Домакинята трябва да знае да готви добре. Перачът трябва да знае да пере хубаво. Адвокатът трябва да знае да защищава добре. Съдията трябва добре да осъжда.

Та, в дадения случай има известни специални служби. Но животът сам по себе си ... Трябва да знаем как добре да живеем. Може някой да каже: “Аз не живея добре.” Но това още нищо не показва. То е отрицателното. Да зная как да живея, е изкуство! [Не] само да констатираме факта, че всич­ки не живеем добре, а трябва да се живее. И в този живот тряб­ва да се живее. Именно отсега трябва да се учите как да се подмладите.

Най-първо вътрешно човек по ум трябва да се подмладя­ва. Той не може физически да се подмлади. Невъзможно е ти да подмладиш физическото тяло. Ти най-първо трябва да подмладиш ума си, трябва да подмладиш сърцето си и след това може да подмладиш и тялото си. За да подмладиш ума си, ти трябва да знаеш как да мислиш. Че ти ако посто­янно внасяш стари мисли, ако постоянно в ума ти седи твоят стар живот, и като момък, едно време, какъв си бил, преди 20 години как си живял, как си вървял, и цитираш някой ав­тор... Е, какво е казал Питагор? Е, хубаво. Мен ме интере­су­ва една истина на Питагора. Ако тази истина е млада, мога да живея. Ако тази истина е умряла още в негово време, не е жива, аз не искам да я възкресявам. И какво е казал апостол Па­вел. Мен ме интересува сега [това], което е живо. Словото е живо. Она­зи Истина, в която ние сега живеем, тя е жива. И може да хо­ди с нас, може да бъде в нашия ум, може да бъде в на­ше­то сърце.

Сега, туй като ви казвам, то е научно изяснение. Не тряб­ва да разбирате, че Истината не е във вас. Защото, ако Исти­ната не е с вас, вие не може да живеете. Ама ще кажете: беки* не сте в Истината? Не, вие сте в Истината. Ще кажете: Ама Любовта? Вие сте и в Любовта. Та вие сте и в Мъдрост­та. Но Истината не е проникнала във всичките дълбочини във вас. Вие в Любовта живеете, и в Мъдростта, и в Истината жи­веете. Че живеете показва, че сте в нея. А за вашето вът­решно разбиране, за отношенията ви към Бога, вие сега тряб­ва да разберете Истината. Истината трябва да проникне във вътрешния живота на човека. Когато Истината проникне, ти ще чувствуваш една вътрешна свобода, няма да бъдеш огра­ни­чен, няма да се страхуваш, ще бъдеш радостен, тъй как­то детето е радостно при майка си и при баща си; както при­­ятелят е радостен при приятеля си. Или ще бъдеш тъй до­волен, както човек при един ясен ден при слънцето. Ще бъ­деш свободен. А не в един ден, когато всичко наоколо е об­лачно. Щом човек не е проникнат от Истината вътре, е огра­ден с такива облаци, е с една понижена температура и той не може да бъде свободен.

Та казвам сега: Дошла е една епоха, в която взима надмо­щие, в това училище трябва да си помагате. Вие седите и не сте всички на една степен, нямате еднакво разбиране. Вие каз­вате: “Духът ще ме научи.” Знаете ли вие, имате ли опит­ност? Отвънка Духът ви учи, но знаете ли вътре как учи Ду­хът? Казвате: “Отвътре ще ме научи Духът.” Аз бих желал да зная вашата вътрешна опитност. Отвънка знаете как учи Ду­хът. Майка ви нали ви е учила по някой път доста, как учи отвънка? Учителите нали знаете как учат отвънка? Най-пър­во учителят преподава един урок по аритметика и след туй те дигне, казва: “Драганчо, я кажи какъв беше пред­метът.” И започва. След като ще разправи онова, което учи­телят е определил, ще му даде една задача и ще каже: “Реши тази задача.” Той според правилата, които учителят е дал,

* беки (белки, белким) (от тур.) ­ разг. нима.

така ще му реши задачата. Или може да му даде една тема, да я развие по правилата на словесността. И учителят ще определи предмета, дали е постъпил съобразно със законите на човешката реч.

Най-първо наблюдавайте в себе си мислите ли право. Необходима е една права мисъл. Не външно, вътрешно права ли е мисълта. Защото, щом мислите право, ще имате мир в ду­шата си. Щом сме неуверени в своята мисъл, дали известно поло­жение, което изнасяме, е право или не, в самия мен ще вне­се едно малко колебание. Или онова, което чувствуваме, не отвънка, как хората живеят ­ за мен то е хубаво, но вът­реш­­но. Има друго едно общество отвътре, което не се лъже. Ти мо­­жеш да декламираш и щом влезеш в този свят ­ в дру­гия, вът­­решния свят, ще ти дадат едно стихотворение. Ако си в България, ще ти дадат едно стихотворение на някой ви­­ден български списател. Ако си французин, на някой фран­цу­зин ще ти дадат, или ако си англичанин... И ще го из­де­кла­мираш по всичките правила. И щом влезнеш във вътреш­ния свят, там няма от никакъв поет да ти искат, а ще кажат в 5 минути или в 10 минути отгоре да създадеш едно първо­клас­­но стихотворение от 4­5 куплета. Ако ти дадат 10 минути от­­го­ре, те са достатъчни. Трябва да работи умът ти като бръс­­­нач. Представете си, че ви дадат задача да напише­те ед­но стихотворение от 4 куплета, как ще започнете? Пър­вата ду­ма каква ще бъде трябва да знаете именно.

Аз сега не че искам от вас да направите стихотворение, то е трудна работа. За да може човек туй да направи, трябва да бъде един първо­класен светия. И като дойде един ден све­тия по правилата, на изпит пред това общество, изведнъж да се покаже, че е све­тия първокласен. Минава за светия ­ ще кажат: “Искаме да ни издекламираш нещо.” Както, като дойде някой музикант, казват: “Искаме да изсвирите нещо от Бетовен, някоя част от неговата симфония или от него­вите песни.” Тъй ще кажат на един светия! И той да разправи не­що, да разкаже. И туй разказване той ще го намери. Туй, ко­ето той ще каже в дадения случай, ще се породи в едно по-висше общество и отгоре ­ каквото там е написано. Туй, което сега съществува, той ще го преведе и ще го издекла­мира. Ние, запример, поезията на Земята не можем да прене­сем на Небето ­ поезията на Небето ще снемем на Земята. Небесните работи отгоре се отразяват. Отражение си имат. И тогава, как ще пренесете едно земно стихотворение на не­бесен език?

Запример как ще преведете българската дума “зора” на ан­глийски език? Или на френски? На английски с една дума не може да преведете “зора”. Трябва да турите най-малко три думи за българската “зора”, за да изразите тази дума. Бъл­­гарският език в туй отношение е по-богат. На английски няма дума да кажат: “Зора е.” Англичанинът казва: “break of day” (Деянията на апостолите 20:11), ама на български, щом е българският брег*, така го превеждат в Библията. Че апостол Павел в Посланията казва навсякъде, че говорел с тях до зазоряване ­ “even till break of day” (20:11). До зазоря­ване.

И казвам: Ако от английски превеждате на български, мъч­но е. Някой път има някои изрази, които не могат да се пре­ведат. Вие не можете да преведете думата “амин”. На бъл­гарски вие не можете да преведете думата “субстанция”, или “есенция” ­ може с няколко думи. Трябва да знаете. Е, как ще преведете думата “любов”? На един небесен език как бихте я превели?

Ти в Небето никога не можеш да кажеш, че “аз Ви оби­чам”. Тук можеш да го кажеш, там не можеш да го кажеш. И ако някой от вас иде, тук първо ще кажеш, че “Ви обичам”, и после любовта ще дойде. А в Небето не можеш да кажеш, че обичаш. Най-първо любовта ще дойде и после ще кажеш, че обичаш. Тук този процес става несъзнателно. Ти като ка­жеш, че обичаш, тогава ще съзнаеш, че обичаш. Ти, преди да кажеш, почваш да я съзнаваш. Будно съзнание се изисква. Тук, като си се събудил, знаеш, че си се събудил. А в Небето, като спиш, знаеш, че си се събудил. В Невидимия свят ти зна­­еш, че душата е будна, а на Земята не е така. Ти спиш на физическия свят, някой път не знаеш буден ли си или спиш. И като се събу­диш, ти знаеш, че си спал. А в Небето туй със­то­яние съв­сем не е така. Тук, на Земята, ти можеш да обидиш някого, а в Небето ти да обидиш някого ­ отиде и се не видя. Тук мо­же да се обидиш и да се извиниш сто пъти, а там, като оби­диш някого, не можеш да се видиш! И двамата ако се оби­дят, и двамата ще слезнат на Земята и ще минат най-мал­ко 1000 години, докато се изглади тази работа. Ще изчез­нат един от друг. Затуй някои искат да идат в Небето и рая. Какво е раят? Казват, хубаво място е раят.

И тогава вие ще се намерите в положението... Не вие, но казвам за изяснение това. Като сравнявам другия живот, ще се намерим в положението на Настрадин Ходжа. Казал му някой гадател, че той след три дни ще умре. Той отишъл, про­стил се с жена си и казва: “Отивам в онзи свят.” Оставил заве­щанието си. И понеже му останали три дена, изкопал един трап. Вижда една хубава круша, гледа ­ крушите са жъл­ти. Лежи на земята в трапа и крушите падат отгоре. Той лежи и яде. И чака. Първият ден изтекъл спокойно. Той за­почнал да се съмнява дали е в този свят или е в онзи. Той, като мислил, мислил, мисли, че почти е в рая ­ пада една круша, друга круша. Казва: “Хубаво е тук да живея. Жена ми ме хукаше, и Слънцето ме грее...” Минава и вторият ден, тре­тият ден, чува се шум, звънци отдалеч. Любопитен човек, той мисли, че идват някои да го вземат за другия свят. Казва: “Непременно идват тия за Настрадин Ходжа.” Казва: “Със звън­ци, с пение идат.” И се готви за онзи свят. А то са били ка­ми­лари. Той става от трапа и изпоплашват се камилите и из­почупват грънците. Хващат го камиларите и го набиват ху­баво. Не може да си даде отчет той защо го бият. Но се ре­шил да се върне той при жена си дома. Връща се той, пита го тя: “Какво има на онзи свят?” ­ “Всичко е много хубаво, кру­шите падат отгоре. Но ако подплашиш камилите, има бой.”

Та казвам: Често човек, преди да иде в онзи свят, все ще подплаши камилите. И там е всичката опасност. Сега, ду­ма­та подплашване на камилите има по-широк смисъл. Чуваш ти една мисъл, проповядва някой и дойде съвсем друга мисъл. По някой път не схващаш какво иска да каже говори­те­лят. Запример някой път проповедникът има предвид, че някои от неговите слушатели не живеят добре. Ако е евангел­ски проповедник, той ще нагласи една беседа, да ги оправи там. Е, приятно е веднъж да чуеш това, но да седиш и 20­30 години все да констатирваш, че този имал погрешка, онзи ­ той, животът, няма смисъл. Животът е едно изкуство. За­щото най-после онзи слушател... Проповедникът като вижда по­стоянно погрешките на своите членове, и те ще почнат да виждат неговите погрешки. Защото и проповедникът, и той си има погрешки. Я идете при някой българин, да видите как знаят погрешките на поповете, хей! Такива потънкости са забелязали, какви ли не. Или да кажем, вие станете рели­гио­зен човек и ще тръгнете да проповядвате. Пазете се ­ като проповядвате едно нещо, ще ви проповядват на вас друго нещо. Един български проповедник ми разправя, след като проповядва, казва: “Убедих се, повярвах в Новото Уче­ние, то ще спаси света!” И казва ми: “Като те изпратил Гос­под да ми проповядваш, много ти благодаря, че си дошъл, не можеш ли да ми дадеш малко пари назаем?” Намерил се в трудно положение. Малко пари назаем иска. И проповед­никът се намира в трудно положение. Защото проповедни­кът, като проповядва, той очаква да му дадат нещо. Всички про­по­ведници, с малко изключение, все очакват да им се даде нещо. Много мъчно е да се говори. Все очакваш. Ако не очакваш да ти платят с пари, ще очакваш поне да останат тъй доволни от казаното. Или поне да ти кажат една сладка ду­ма, че казал си нещо хубаво. И ако не ти кажат една сладка дума, и ако те не останат доволни и нищо не ти платят, и ти си недоволен, чудиш се дали си проповедник или какво си?

Та казвам: Между учител и ученици трябва да се образу­ва една връзка, тъй както се образува между Слънцето и рас­ти­телното царство. Въпросът не е да говорим за про­поведници и за какво да е учение. Въпросът е сега да се обра­зува една Божествена връзка, нова връзка. Аз съзнавам, че стари връзки има доста. Аз съм видял хора с хиляди връзки и ако бихте ги погледнали, както аз съм виждал по някой път! Няколко пъти аз съм виждал и не искам да гледам втори път. Аз само веднъж съм видял такова нещо. Като погледнах един човек, го видях тъй, с милиони нишки, нишки тънки, фи­ни нишки, и с микроскоп се виждат, все свързан. Навсякъ­де овързан той за Земята. И някой път рече да се мръдне, но не може да се дигне никак. Не може да се освободи. Малки ниш­ки са те, но милиони нишки. Всичко овързано от главата му, краката му, ръцете му. Добре свързан е той. И като речеш да идеш към Небето, всичките нишки трябва да скъсаш. Ре­чеш нанякъде, но поопъне те, заболи те, не искаш да я скъ­саш. Ако речеш да я скъсаш, известна болка се яви. Всяка една болка е помръдване на една нишка. И тя ви бодне. Нещо ви бодне или дойде ревматизъм ­ това са нишки, които ви дър­жат. Или зъб ви заболи. Все са нишки това. И по някой път някой пита: “Как лекуваш хората?” А по някой път тия ниш­­ки се удвояват. Когато е по една нишка, иди-дойди, чо­век е свикнал, но щом се удвоят нишките, раждат се болезне­ни състояния. И тогава ­ моята медицина. Тази, втората ниш­ка, по някой път с ножици мъчно се реже. Но като скъсаш и отрежеш, веднага болестта изчезне. Ако не можеш да скъ­саш нишката, болест има именно там.

Сега, туй не е в проти­воречие. Онова, което лекарят ще упот­реби за известен на­чин за лекуване, то е същият начин. Във всяко лекуване тряб­ва да се създаде един вътрешен им­пулс. Ти си фиксирал една ми­съл, че си болен. И тук преди ня­­колко време един млад брат по известни причини беше ста­нал много умен. Малко пожълтял. Пък светиите така по­жъл­тяват, а той ­ млад, преждевременно пожълтял. Пожъл­те­­ли очите му, лицето му, казвам: умен станал. Лекарите му каза­ха да лежи на гърба си, да се не движи. Това ­ лекарите. Аз му рекох: Не си болен. То ще мине. Нищо повече! Лимони ще ядеш. Нищо друго. Е, не е болен той. То е известно състо­яние вътре. Състояние на чувствата. Човешките чувства по ня­кой път ферментират. Жълтеницата е ферментиране на чув­ства­та. Когато чувствата почнат да ферментират, фермен­та­­ция се явява и тогава става разстройство в симпатическата нерв­на система. И от тия сокове, които служат за храносми­лането, проникват в тия съсъди и се явяват в известни облас­ти. Щом се спре процесът на ферментацията, всичко се по­върне назад.

Следователно всяко едно чувство, което човек притежа­ва, трябва да бъде чисто, да не ферментира. Човешките чув­ства не трябва да ферментират; и човешките мисли не трябва да ферментират. Гниющи чувства и мисли могат да фермен­ти­рат. Едно чувство може да ферментира, но щом слезне на физи­ческото поле, и дойдат тия примеси. И новият живот имен­но в това седи: да премахне във всичките ония подкваси, които служат да ферментират хубавите мисли и нашите чув­ства. Една чиста мисъл никога не ферментира; едно чисто жела­ние никога не ферментира. И мисълта ви може да стане нечис­та отвънка. Понеже тя може да дойде отвънка, вие мо­же никак да не знаете и да не подозирате. И чувствата мо­гат да се подквасят, без вие да знаете; и мислите могат да под­квасят и да ферментират. Те са неща възможни. Туй, ко­ето наричат влияние. Туй състояние може да влезне във вас. И без да знаете вие, може да дойдете в съприкосновение с един човек. Даже след години може да знаете как са опетнени ва­шите чувства. Може и той да не е виноват и може и втори да не е виноват, и трети, и ред поколения, предават се тия не­ща. Има известна нечистота в природата, която може да се проникне така, както един газ в сърцето ви. Псалмопе­вецът казва: “Когато говоря, Господи, постави страж на ус­тата ми.” Ако нямаш ти един страж, ако Божественият Дух в тебе, ако онова будно съзнание не е, не ти показва, ти въз­дър­жай се. Някой път подхлъзване става, без да знаеш. И след време ще познаеш, че си направил една пакост на себе си, без да знаеш. И ние носим последствията. Може би преди години си говорил, а сега ти иде едно тягостно състояние, ще се пръснеш в себе си. Туй е една нечиста мисъл, попаднала в душата ти, в мислите на човека или в неговите чувства.

Сега се изисква хигиена на чувствата и хигиена на мисли­те. Най-първо в Новото Учение здравословното състояние зависи от хигиената. И всички трябва да знаете законите на тази хигиена. И аз като ви говоря за Любовта, в Любовта има един начин. Тук често вие се влияете от една мисъл. Каз­вате: “Еди-кой си не ме обича.” Вие се покваряте. Помне­те, че в света вие не сте пратени да ви обичат хората. Не. Не сте пратени да ви обичат. Бог, Който ви е пратил, Той ви оби­ча! И Неговата Любов ви е достатъчна. Това е. Това тряб­ва да съзнавате. Аз съзнавам, че има Един, Който ме обича! Бог, в Когото живея, Той е, Който ме обича. А всички хора живеят в Бога. Бог, Който ме обича, ако изпълнявам Него­вата Воля, Той може според Своето разположение да пока­же Любовта Си чрез когото и да е. Ако Той не покаже Лю­бов­та чрез когото и да е ­ чрез хората, аз зная, че Той не ме обича. Няма защо да казвам, че еди-кой си не ме обича. Най-после, неговото съзнание няма да бъде ангажирано с мене. Или може някой да дойде и да каже: “Ама, не ме оби­чаш.” Как познавате вие, че някой не ви обича? То е мъчно. Никога не може да познаете туй. И в тази любов има една вът­решна лъжа. Когато една мома обикне един момък, тя ви­наги си представлява вътре, че не го обича. Казва: “А, то­зи сополян­ко, поплювко.” А вътре говори друго. Отвънка го­вори така. А някой път тя казва, че го обича. А вътре казва нещо друго. А-а, тук има едно признание на любовта отвънка. Има едно признание отвътре.

Та ви казвам сега: Пазете се от тия, те са две положения. Вие сте ги имали, имате ги и сега. Не че вие го искате това. Вие го имате наследено от хиляди години. Идат тия неща. Не сме ние на нашия живот единствените фактори. Много пъти у нас се явяват много чувства и мисли, които идат от съв­сем друг източник. Те ни са дадени като предметно уче­ние.

Съзнанието, запример, трябва да е така будно, че като дой­де тази мисъл, да я знаете, че тя не е ваша. Дойде нещо, ка­же: “А, не го обичам.” То, съзнанието, вътре трябва да бъ­де будно, да кажеш: “Тази мисъл не е моя.” Не я съзнаваш. Аз я съзнавам, тъй, като мина покрай едно животно, което е умряло, съзнавам, че е умряло. Но туй, лошото, което чувст­ву­вам в моя нос, то не произтича от самия мен. То иде отвън, само реагира на моите усети. Следователно аз съзнавам, че има един предмет отвънка, който не реагира правилно на мо­ето обоняние. Или има нещо в моите чувства или мисли, ко­ето не реагира правилно в нас. Туй трябва да го знаете. Каз­вате: “Мирише нещо туй.” Откъде иде то?

Та казвам: В новия живот ще се пазите, пазете се от вът­решни заблуждения. Понеже тия вътрешни заблуждения, ло­шото е там, че те спъват правилния процес, правилното раз­витие, по което вървим. И те стават причина ние да оста­ряваме преждевременно и да спрем да се учим. Някои, като четат Библията, казват: “Няма какво да уча повече.” Библи­ята има нещо, след като я четеш, ще се отвори едно място, тъй, в Библията има думи, които, ако ги произнесеш, те ще те свържат... ще те свържат с един свят, отдето иде знанието. Да кажем, ти искаш да обичаш някого, но всеки човек, кого­то вие искате да обичате, той е врата заради* вас, през която вие може да влезнете и да видите Божествения свят. И следо­ва­телно всеки човек, когото вие може да обикнете, ако той за вас не стане врата, да влезнете през него, да видите света, любовта ви към него не е правилна, нито неговите отноше­ния към вас са правилни. Ако той не ви пуща да влезете в ду­хов­ния свят, любовта ви към него не е правилна. И когото вие обичате, трябва да бъде врата, през която да минете; и ако той ви обича, вие трябва да бъдете врата за него. Следова­телно един за други трябва да бъдете врата за доброто ­ той да влезне и да види доброто. То не може да се предаде (доб­рото), ако ти не го опиташ. И Христос казва тъй: “Ако Ме оби­чате”, “Аз съм врата”. Че, величието на Христа беше в то­ва, че всички като през една врата ще влезнат, да видят то­зи свят. Да направят една връзка. Той не говори за нещо, ко­ето е въображаемо. Казва: “Аз съм врата. И които ще влез­нат, ще видят.” “Както Ме е Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих.”

Тия са новите неща. А тия неща, че ние не живеем добре, че туй нямаме, те са стари неща, обикновени работи. Слу­шали сме ги, слушали; искате да имате деца, къщи, пари ­ те са стари работи. Искате да бъдете млади.

Новото е да намерите трите врати на живота. Вратата на Любовта, вратата на Божията Мъдрост и вратата на Бо­жи­ята Истина. Те са трите врати, през които като влезете, ще ги намерите. Че хубаво, но тогава на всичките хора в све­та ще кажете, че вие сте пратени, за да извършите Волята Бо­жия. Имате едно предназначение. И ако не се учите, как то­гава през вас ще се прояви? Една струна, която я тургам на цигулката си, трябва да бъде доброкачествена, и тя ще се под­чини на всичките условия. Ще я навия на ключките, там ще я опна аз, а тя ще мълчи и няма да ми каже колко аз да я опна. И тя си мълчи. Нагласявам я аз; като я наглася, тогава по нея мога да свиря. Ако тя ще ми даде наставления... Тя ще мълчи. Аз съм, който познавам.

Вие може да бъдете като една струна, която Бог опъва в живота. Вие сте струни, туре­­­ни там. Духът ще започне да нагласява, след туй ще прокара лъка Си отгоре. И тогава, с пръстите Си като прокара отгоре, вие ще издавате хубавите тонове. И ако хубаво предавате, ще ви кажат: “Добра е тази струна!”

Това са новите схващания. А старите: ама да бъдем доб­ри, да бъдем свети, че да ни освети Господ. Те са неразбрани работи. Как ще ни освети Господ? Освещението иде от послу­шанието. А какво подразбира “послушание”? Ние слушаме само когото обичаме. Ти не можеш да слушаш, ако не оби­чаш. И следователно послушанието е обосновано на еле­мен­тарната Божествена Любов. За да те слуша човек, за да те обича, той непременно трябва да направи Любовта като ос­но­­ва. И тогава в него ще има едно послушание! А щом има послушание, всички неща идат по правилен път.

Та казвам: Така трябва да се учите сега като ученици. Уче­ници да бъдете. Мен не ме интересуват погрешките на хо­рата. Мен ме интересува същественото знание; мен ме инте­ре­сува тяхното пение. Певецът ме интересува, пението. По­пей ми малко, и ще слушам. Приятна ми е цигулката, ако свири. Поетът ме интересува онова, което пише. Орато­рът ме интересува, неговата реч ме интересува. Онзи духовен човек ме интересуват неговите чувства, онова, което излиза от него. Слънцето ме интересува за неговата светлина.

И ние трябва да вземем участие в Божията Любов. Не тъй, как­то я разбираме ние, ние искаме да разберем Божията Лю­бов извънка хората. Божията Любов ще я разберем във водата, ще я разберем във въздуха, в светлината, в земята, в растенията, в рибите, в млекопитающите, ще я разберем в хората. И после ще кретаме нагоре. Ще я разберем в ангелите и в по-напредналите духове. Една лествица* има, безбройни про­явления, в която ще учим проявленията на великата Бо­жия Любов. То е една цяла наука и то е великият смисъл, за който всички вие сте призвани, да се учите сега. И когато е бил Христос на Земята... Сегашните евангелисти говорят все за онзи Христос, Който е бил преди 2000 години. Разпра­вят за Него. Бе, казвам, говорете за сегашния Христос. Ама тях ги е страх да говорят за новия Христос; понеже Той е вече на 2000 години, много стар e, остарял е Христос. Тогава е бил на 30 години, а сега да говорите за Него, вече е близо на 2000 години. Тях ги е страх, казват: много стар е. Те за младия Хрис­тос говорят, когато е бил на 33 години. Но те не са чо­веш­ки години. Христос е още млад. Едва Христос е на два дена. Хиляда години са като един ден. Христос едва сега е... То­гава Той беше едно пеленаче, а сега е на две години едно мом­ченце. Две хиляди години, те са два Божествени дена. Че какво ще ми разправят евангелските проповедници? Така се говори по човешки. А по Божественому, щом стане на 33 годи­ни, то е грамаден живот. Тридесет и три години съвсем друг смисъл има. “На 33 години” ­ то съвсем друга наука е тя.

Та, първото нещо: Бъдете врата на онези, които обичате; а които ви обичат, да бъдат врата заради вас. И онези, които вие обичате, вие да бъдете врата за тях. Това е засега. Това ще учите. Онези, които ви обичат, ще бъдат врата за вас. И онези, които вие обичате, вие да бъдете врата за тях.
6.25 ч сутринта
Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)


28-о неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 12.IV.1936 г., 5 ч сутринта

София ­ Изгрев