Тържествуващият Христос Размишления за историята на великата борба
Изтегляне 2.75 Mb.
|
|
Умиращият Яков изрече това пророчество почти хиляда и седемстотин години преди смъртта на Христос. Самият Христос отдръпна завесата, за да може пророческото око на Яков да проследи историята на наследниците си... Той видя сред това племе да се издига чуден Съветник - това беше обещаният Потомък, Сило, Божият Пратеник, който щеше да основе духовно царство. Яков видя времето, когато скиптърът повече нямаше да бъде в ръцете на Юда. Народите щяха да се съберат под знамето на Христос. Когато евреите застанаха пред Пилат, за да арестува Христос, те казаха: “Нямаме друг цар освен Цезаря.” Чрез това те признаха, че наистина скиптърът се е отнел от Юда. (Ръкопис 110, 1897)
Добротата е истинското величие “След като господарят му видя, че Господ беше с него... Йосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше. И той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.” (Битие 39:3, 4) Бог може да направи и най-скромните последователи на Христос по-скъпоценни от чисто злато, дори повече от офирско злато, ако се оставят в Неговата преобразяваща ръка. Те трябва да бъдат решени да използват по най-благороден начин всяка способност и възможност. Божието слово трябва да бъде предмет на тяхното изучаване и техен водител при вземането на решение кое е най-възвишеното и най-доброто във всички случаи. Единственият безгрешен характер, съвършеният Образец, представен пред тях в евангелието, трябва да бъде изучаван с най-дълбок интерес. Единственият съществен урок, който трябва да бъде усвоен, е че само добротата е истинското величие... Най-слабият последовател на Христос се е съюзил с Безкрайната Сила. В много случаи Бог може да направи малко с учени мъже и жени, защото те не чувстват нуждата да се облягат на Него, който е източникът на всяка мъдрост... Ако се доверявате на своята собствена сила и мъдрост, със сигурност ще се провалите. Бог призовава към пълно и цялостно посвещение и няма да приеме нищо по-малко от това. Колкото по-трудно е положението ви, толкова повече се нуждаете от Исус. Любовта и страхопочитанието към Бога пазеха Йосиф чист и неопетнен в двора на царя... Невъзможно е да стоиш на издигнато възвишение без да си в опасност. Бурята оставя незасегнато обикновеното равнинно цвете, но се бори с дървото, извисяващо се над планинския хълм. Има много хора, които Бог може да използва, ако са бедни – Той може да ги направи полезни там и да ги увенчае със слава после – но преуспяването ги е провалило. Те са били завлечени в ямата, защото са забравили да бъдат смирени – забравили са, че Бог е тяхната сила – и са станали независими и самодоволни. Йосиф издържа изпитанието на характера в нещастието и златото не потъмня от преуспяването. Той показа същата свята почит към Божията воля, когато беше в затворническата килия, както и когато стоеше до трона. Йосиф носеше религията си навсякъде и това беше тайната на непоклатимата му вярност. Като представител на Христос, ти трябва да притежаваш всепроникващата сила на святостта. Трябва да бъдеш скрит в Исус. Не си в безопасност, докато не се хванеш за ръката на Христос. Трябва да се пазиш от всякаква самонадеяност и да подхранваш такъв дух, който по-скоро ще страда, отколкото да извърши грях. Никоя спечелена победа не е така ценна, като победата над себе си. Егоистичните стремежи и желанието за върховенство ще умрат, когато Христос поеме контрола над чувствата. (Ръкопис 14, 1889)
Не трябва да бъдем контролирани от обстоятелствата “Господ благослови дома на египтянина заради Йосиф... А Йосиф беше строен и красив.” (Битие 39:5, 6) Мнозина обвиняват обстоятелствата и изтъкват като оправдание за състоянието си неблагоприятната ситуация и това, че са захвърлени в обществото на не религиозни, угаждащи на себе си и невъздържани хора. Но не се заблуждавайте. Вие можете да влияете на обкръжението си, вместо да се поддавате и да бъдете оформяни по характер от обстоятелствата. Благочестието ще издържи изпитанието, защото то притежава жив корен, който да го поддържа, и извор, който да го подхранва. Покварата на човешката сърце е това, което го кара да обича приятелството на лекомислените и безбожните. Истинската тайна на всички истински последователи на Исус и тяхната постоянна, неопетнена цялост, е любовта към истината и към праведността. Техният морален вкус не е покварен и макар че са заобиколени от злото, дълбокото дело на истината, изработено в сърцата им, ги пази във верността и непоколебимостта им към Бога, дори и в много лоши обстоятелства. Това е плодът, който израства на дървото на християнина – вярата, която осъзнава Божието присъствие и помощ по всяко време. Те постоянно се боят да не си навлекат неодобрението на Бога, когото почитат и когото обичат. Точно този принцип запази Йосиф сред изкушенията. Вие трябва да изграждате истинска вяра в Бога, в Неговата милостива доброта и вяра в присъствието Му. Трябва да се молите така, както никога не сте се молили преди. Албърт [един приятел] не е полезен за теб и ти не си полезна за него, защото не употребявате силата на влиянието си за добро. Вашето влияние засилва изкушенията на Сатана и всеки от вас отдалечава другия от истината, чистотата и святостта. Ангелите се изчервяват от вашите думи и действия. Станали сте изкушение един за друг. И двамата трябва силно да смирите душите си в подножието на кръста и да се научите на кротост и смирение на сърцето. Само истинската набожност, втъкана в характера, ще направи младите хора светлина в света... Страхът от Бога – колко малко от него съществува сега!... Съществуват хора, които ще бъдат като мъжете и жените, помагащи в построяването на ковчега. Те чуват истината, те имат всяка възможност да станат хора с морална стойност, но не избират приятелството на добрите, а на порочните. Ако има влияние, което не е небесно, те се събират с такива хора и се обединяват с тях, и макар че играят роля в подготовката на истината, която ще приготви един народ да устои в деня на Господа, те ще загинат във всеобщото разрушение като дърводелците на Ной, които помагаха да се построи ковчега. Бог да помогне вие да не бъдете в тази група. (Писмо 36, 1887. Ръкописи. Т. 18) 30 март Истинският характер се разкрива в действията “Жената на господаря му хвърли очи на Йосиф и му каза: Легни с мен. Но той отказа и каза на жената на господаря си:... как да извърша аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?” (Битие 39:7-9) Според Божието провидение Йосиф беше лишен от своя щастлив дом и ученията и примера на боящия се от Бога баща, и жребият му беше хвърлен в едно семейство от непросветени езичници. Там добродетелта му беше жестоко изпитана. За живота на един млад човек отделянето от домашното влияние и мъдрите съвети и излизането на нови сцени и мъчителни изпитания, е винаги критичен период... Бог беше с Йосиф в неговия нов дом. Той вървеше по пътя на дълга - понасящ злото, но не и вършещ злото. Затова той получаваше Божията любов и защита, защото внасяше религиозните си принципи във всичко, което предприемаше. Каква голяма разлика има между случая на Йосиф и случаите на млади хора, които очевидно си пробиват път направо във вражеска земя, като се излагат на жестоките нападения на Сатана. Йосиф страдаше заради праведността, докато някои други сами си докарват изпитанията. Йосиф не скри своята религия или решително благочестие, за да избегне преследването. Бог даде благоденствие на Йосиф, но насред благоденствието дойде най-мрачното бедствие. Съпругата на господаря му беше разпусната жена, която подтикваше стъпките му към ада. Щеше ли Йосиф да се откаже от моралното злато на характера си и да се поддаде на съблазните на една порочна жена? Щеше ли да си спомни, че Божието око е върху него? Малко изкушения са по-опасни или по-фатални за младите хора от изкушението на чувствеността и никое изкушение, на което се подадат, няма да се окаже толкова пагубно за душата и тялото за вечността. Благополучието на цялата му бъдеще беше окачено на едно мигновено решение. Йосиф спокойно обърна очите си към небето за помощ, измъкна се от свободната си горна дреха, като я остави в ръката на изкусителката си, и докато очите му блестяха от упорита решителност, вместо от несвята страст, той възкликна: “Как да извърша аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?”... Истинската религия се простира до всички мисли на ума, като прониква до всички тайни мисли на сърцето, до всички мотиви за действие, до обектите и посоката на чувствата, до цялата рамка на нашия живот. “Бог ме вижда” ще бъде лозунгът, стражата на живота ни... Но Йосиф беше християнин... Той навлезе в проблемите на затворниците. Той беше весел, защото беше християнски благородник. Чрез тази дисциплина Бог го приготвяше за позиция на голяма отговорност, почит и полезност, а той беше склонен да учи... уроците, които Господ искаше да му предаде. (Писмо 3, 1879. Ръкописи. Т. 4) 31 март Порокът не побеждава добродетелта “И господарят му взе Йосиф и го хвърли в тъмницата... Но Господ беше с Йосиф и показваше благост към него, и предразположи тъмничния началник към него.” (Битие 39:20, 21) Където и да сте поставени, трябва да бъдете укрепвани от твърди принципи. Влезте в живота, решени с Божията помощ да оставате твърдо верни на нещата, които са честни, истинни, прекрасни и с добра репутация. Страхът от Бога, обединен с любовта към това, което е благородно, чисто и възвишено, ще ви пази от непочтени действия... Колко приятен и удовлетворяващ ще бъде споменът през целия живот, че макар да сте били изложени на много и жестоки изкушения, ръцете ви не са били опетнени от непочтеност и сърцата ви не са били осквернени от любими изкушения... Какъв урок за всички младежи имаме в историята на Йосиф. При него моралната чистота беше запазена въпреки силните изкушения. Колко жестоко и изкусително беше нападението над неговата добродетел! Идващо от такъв източник и в такава форма, то имаше всички възможности да поквари един млад ум. Йосиф беше спасен от своите религиозни принципи, които го накараха веднага и твърдо да устои на сатанинската хитрост. Неговата изкусителка, чиято цел беше осуетена, злонамерено се опита да унищожи този младеж, чиято добродетел не успя да поквари, и обвини Йосиф точно в това престъпление, което той не искаше да извърши... Бог превърна затворничеството на този млад човек в средство за неговото издигане. Ако не беше това злонамерено действие от страна на Потифаровата съпруга, Йосиф никога нямаше да стане министър-председател на Египет. Въпреки че порокът сякаш тържествуваше, докато добродетелта беше стъпкана в праха, Йосиф не вгорчи съдбата си с роптаене. Той имаше истинска религия... Бог преподаваше на Йосиф важни уроци. Той го приготвяше за един пост на доверие, почит и полезност. Йосиф се научи да управлява, като първо се научи да се подчинява. Той смири себе си, а Бог го възвиси. Библейската религия никога не унижава вярващия. Точно обратното, тя издига и облагородява всички, които примат и се покоряват на ученията й. Страхът от Бога е силна защита за младежите. С този щит те могат да преминат неопетнени и през най-покваряващи сцени. Скъпи сине [Едсън], не се издигай над простотата на един смирен християнски живот. Нека характерът на Йосиф бъде твой характер. Нека неговата сила да устоява на изкушенията бъде твоя сила. Твоите усилия ще имат успех, ако ги правиш с Божията сила. Исус помага сега. Молитвата на твоята майка е благословението на Исус винаги да почива върху теб. (Писмо 20, 1868) 1 април Можем да израстваме във вярата като Моисей “С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава за кратко време на греха.” (Евреи 11:24, 25) Египет, по онова време най-великото царство на земята, предложи на Моисей най-високо почитания пост. Но той не прие привлекателното изкушение, “защото издържа като човек, който вижда Невидимия.”... Силата на Моисей беше в неговата връзка с Източника на всяка сила, Господ Бог на войнствата. Той се издига величествено над всеки земен мотив и напълно поверява себе си на Бога. Той размисли, че принадлежи на Господа. Макар да беше обвързан с официалните интереси на египетския цар, той постоянно изследваше законите на Божието управление и така вярата му растеше. Тази вяра беше ценна за него. Тя беше дълбоко вкоренена в почвата на по-ранните поучения, които беше получил, и наученото в живота му трябваше да го подготви за великото дело на избавянето на Израел от робството... След убийството на египтянина, той осъзна, че не е разбрал Божия план, избяга от Египет и стана овчар. Вече не правеше планове за велики дела, но стана много смирен. Мъглата, която забулваше ума му, се разнесе и той обучи ума си да търси Бога като прибежище. Той разпозна Божието присъствие в обкръжението си. Цялата природа сякаш беше изпълнена с присъствието на Невидимия. Той позна Бога като един личен Бог и докато размишляваше върху Неговия характер, все повече и повече усещаше присъствието Му. Намери убежище във вечните ръце. Бог говореше с Моисей лице с лице, както човек говори със своя приятел. Ярките лъчи на Слънцето на Правдата проникваха в сърцето и в дълбините на ума му. Бог беше неговото прибежище. Бог беше неговото обиталище, неговия дом... И вие като Моисей можете чрез вяра да издържите, като такива, които виждат Невидимия. Господ желае да ви подари скъпоценна опитност. Бог има за вас едно дело, което трябва да свършите. Можете да се стремите към по-възвишени, вечни неща. Бог е близо до всички, които Го призовават с цяло сърце. Какво са предимствата и почестите, които светът ви предлага, когато ги сравним с привилегиите на Божиите синове?... Сенките на мрака скоро ще изчезнат. Идва зората. Краят на борбата е много близо. Има корона на живот, приготвена за всеки, който е бил участник с Христос в страданията Му. (Писмо 21а, 1893. Ръкописи. Т. 14)
Божиите методи на обучение са различни от човешките “Моисей побягна от Фараон и се засели в Мадиамската земя.” (Изход 2:15) Моисей прекара четиридесет години като пастир на стада, за да бъде подготвен да разбира себе си и да се пречисти, като изхвърли всичко от себе си и така Господ да може да осъществи Своя воля в него. Господ не взема за Свои работници просто едни роботи в ум и чувства. И двете са важни за извършване на делото, но тези човешки елементи на характера трябва да бъдат пречистени от недостатъци не чрез говорене за Божията воля, но чрез вършене на Неговата воля. Ако някой желае да върши Божията воля, той ще разбере учението. Моисей беше подложен на Божието обучение. Той издържа един дълъг процес на умствено обучение, за да стане подходящ за водач на Израелевите армии. Избраните от Бога хора ще получат вдъхновение, но не и онези, които имат високо мнение за собственото си умствено превъзходство. Всеки човек, когото Бог ще използва, за да върши волята Му, трябва да мисли скромно за себе си и да се стреми да получи светлината с упорита сериозност. Бог няма да изисква от никой човек да става послушник, да се самоунижава доброволно и да става все по-неспособен. Бог призовава всеки, с който работи, към най-възвишеното мислене, молитва, надежда и вяра. Мнозина, подобно на Моисей, трябва да се отучат от доста неща, за да научат точно уроците, от които имат нужда. Моисей трябваше сам да се обучи чрез най-строгата умствена и морална дисциплина и Бог работеше с него преди да стане способен да обучава умовете и сърцата на другите. Той беше получил наставления в египетски двор. Нищо не беше пренебрегнато като ненужно, за да бъде обучен като пълководец на армии. Фалшивите теории на египтяните идолопоклонници бяха всадени в ума му и заобикалящите го влияния и нещата, които гледаше, не можеха лесно да бъдат отхвърлени или поправени. Така се получава и с мнозина, които са имали погрешно обучение в която и да е област. Всички идолопоклоннически безсмислици на езическите науки трябваше да бъдат премахнати – малко по малко, точка по точка – от ума на Моисей. Йотор му помогна да постигне правилна вяра в много неща, както я разбираше самият той. Той вървеше нагоре към светлината, където можеше да види Бога с неразделено сърце. Бог Йехова му се разкри. Това цялостно умствено обучение в Египет и обучението му като пастир в планините, на чист въздух, направиха мисълта му дълбока и силата му да върши Божието слово голяма. (Ръкопис 45, 1890. Ръкописи. Т. 2) 3 април Трябва винаги да се облягаме на Бога “С вяра [Моисей] напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа като човек, който вижда Невидимия.” (Евреи 11:27) Моисей беше Божие дете, избрано за специално дело. Тъй като беше осиновен от дъщерята на фараона, той беше високо почитан от хората в царския двор. Всички имаха огромно желание да го възхваляват като евентуален царски внук. Те гледаха на него като наследник на трона. Моисей беше умен човек и Бог в провидението Си го постави на място, където можеше да придобие знание и да се подготви за велико дело. Той получи цялостно обучение на генерал. Когато излизаше, за да срещне врага, той успяваше; а при завръщането си от битката цялата армия пееше в негова възхвала. Въпреки това Моисей постоянно поменеше факта, че Бог ще избави децата на Израел със Собствената Си ръка. Макар и учен човек сред египтяните, той получи в службата си за фараона определена настройка, която го правеше неспособен за чудесното дело, което трябваше да извърши. Тази слабост се прояви, когато той посети братята си и “видя някакъв египтянин, че биеше един евреин.” Моисей взе случая в свои ръце и насаме “уби египтянина и го скри в пясъка.”... За да може Моисей да стане подходящ за определеното му дело, небесният Бог го отдели от предишната му среда. Той трябваше да постъпи в едно друго училище – училището на Провидението. Каква промяна настъпи в живота и работата на Моисей!... Ако преценяват това преживяване от човешка гледна точка, наблюдателите биха обявили невероятен провал по отношение на Моисей. Вместо да позволи на този учен генерал, който беше считан за напълно подготвен да върши определеното му дело, да върви напред и да осъществи това, което беше предсказано, че трябва да осъществи, Господ го изпрати в планините, за да получи такова обучение, което щеше да го направи подходящ за израелев генерал... Бог планира Моисей да остане сам, като се обляга на Неговата силна ръка, за да се научи да се моли и да вярва... Всеки трябва да има лична опитност. Ние постоянно трябва да учим уроците, които Провидението е предвидило да научим... Ако се поставим на място, където очакваме другите да ни обгръщат с подкрепата си, ако зависим от тленна помощ, ние всъщност няма да познаваме своята собствена сила, защото не устояваме сами с Божията помощ. Когато сме захвърлени на място, където трябва сами да устоим, коренът на нашата вяра се захваща за единствената сигурна опора – безкрайния Бог. (Ръкопис 36, 1885) 4 април Трябва да работим за настоящето и за вечността “...поразяваше египтяните, а избави нашите къщи.” (Изход 12:27) Вечните интереси на всеки един от нас са поставени на карта. Всички ще бъдем изпитани и изкушени. Мнозина се държат така, сякаш няма дявол, няма изкусител, нито борба между доброто и злото. Докато не осъзнаете, че има нещо, срещу което да се борите, краката ви ще се подхлъзват. Някой ще дойде в църквите ни с някаква вест и вие няма да можете да различите светлината от тъмнината и най-вероятно ще приемете тъмнината за светлина. “Затова помни как си приел и си чул и го пази, и се покай. И така, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец и няма да знаеш в кой час ще дойда върху теб.” (Откр. 3:3) Мнозина се сближават твърде много със света. Мнозина не са обърнали внимание на светлината, която ни призовава да подложим децата си на най-добрите влияния, където те ще чуват истината. Мнозина не са обърнали внимание на наставлението от Господа да вземат децата си от обществените училища и да ги дадат в училища, където могат да научат истините от Божието слово, заповед след заповед, правило след правило. Обучението им трябва да бъде подготовка за обучението, което ще продължи в по-висшето училище в небето. Когато Божиите съдби щяха да паднат над египетската земя, Христос чрез Моисей даде наставления на израелтяните да съберат децата си вътре и да ги държат под собствения си покрив. Ако някои се намереха в къщите на египтяните, те нямаше да избегнат язвите. Дръжте децата си близо да вас и възможно най-далеч от светските и лоши влияния. Господ иска да приготвите децата си за бъдещия вечен живот. Ако не внимаваме, децата ни ще попият същия дух на неверие, който се разкри между древните израелтяни, поради което Бог не успя да ги въведе в Обещаната земя. Нека да си сложим цялото Божие всеоръжие и да се държим като хора, което чакат своя Господ да слезе с небесните облаци. Когато правите това, ще бъдат обръщани души. Вашите проповедници няма да се трудят месец след месец без да могат да доведат нито един човек при истината. Трябва да ловите души. Понякога ще хващате риба, а понякога не, но трябва да постоянстваме в Божето дело, като знаем, че Той ни е дал една вест за невярващите – вест, която ще прокара пътя си към много сърца. (Ръкопис 161, 1904)
5 април
Божият външен печат символизира вътрешната вяра “А когато децата ви попитат: какво искате да кажете с този обред? Ще отговорите: Това е пасхално жертвоприношение за минаването на Господа, Който отмина къщите на израелтяните в Египет.” (Изход 12:26, 27) Всеки човек според своя характер се присъединява към групата с един от двамата предводители – Принцът на живота или принцът на мрака... ако служим на греха, ще получим наградата на нарушителите на закона на Йехова пред съдийския трон на Христос... Всички покани, дадени от един милостив Бог – дадени, но пренебрегнати, отказани и отхвърлени – ще бъдат представени на всеки човек поотделно, както и присъдата, която ще определи съдбата на душата за вечно блаженство или за наказание с огъня на Божия гняв, който ще сложи завинаги край на историята на грешниците. Условието, поставено пред евреите в Египет в онази нощ, когато бяха убити първородните, беше всяко семейство да покаже такава вяра в дадената от Бога вест, която щеше да ги накара да действат със съвършено покорство към наставленията, дадени им от Бога. Всички членове на семейството трябваше да се съберат в жилищата на евреите. Те трябваше да ядат Пасхата, напълно подготвени за тръгване, дори с тоягите си в ръце. Бог щеше да извърши Своето дело на съд и това щеше да накара фараона да осъзнае, че Господ, Той е Бог, и че освен Него няма друг бог. Божият ангел щеше да мине край къщите на евреите, които имаха поръсена кръв по трегерите и праговете. Този знак трябваше да бъде зачетен. Но представете си, че обитателите на къщата бяха лекомислени и не съберяха децата си при себе си у дома. Или представете си, че децата, които бяха родени и възпитани в Египет, сметнеха това само за една приумица и за напълно ненужно, и отблъснеха молбите на родилите си, като измислеха някакво извинение, както хората, поканени на сватбеното тържество. Тогава Божието наказание нямаше да ги пощади, но ударът със сигурност щеше да падне и върху първородните от евреите, както върху първородните на египтяните. Какво е състоянието на тези, които пазят Божиите заповеди и имат вярата на Исус? Ако в семействата има хора, които отказват да се покоряват на Господа и да пазят съботата, тогава върху тях не може да се постави печата. Запечатването е залог от Бога за пълната сигурност на Неговите избрани. Запечатването показва, че вие сте Божиите избрани. Той ви е определил за Себе Си. Като запечатани от Бога, ние сме закупено от Христос притежание, и никой не може да ни вземе от ръката Му. (Ръкопис 59, 1895. Ръкописи. Т. 15)
Последиците от закоравяването на сърцето срещу Бога “И Господ закорави сърцето на египетския цар Фараон, така че той преследваше израелтяните.” (Изход 14:8) Когато силната и убедителна светлина от Бога дойде, за да разкрие великия Аз Съм, фараонът беше принуден да отстъпи. Но веднага щом натискът беше премахнат, неговото неверие се възвърна и той се противопостави на голямата светлина, която Бог беше дал. Когато отхвърли доказателството от първото чудо, той пожъна семената на неверието, което, оставено на естественото си развитие, роди реколта от своя собствен сорт. След това царят не искаше да бъде убеден от никое действие на Божията сила. Монархът закорави сърцето си и продължи стъпка по стъпка към неверието, докато в цялото обширно египетско царство първородните – гордостта на всеки дом – бяха поразени със смърт. След това той забърза след израелтяните с армиите си. Опита се да върне един народ, избавен от ръката на Всемогъществото. Но той се бореше с една Сила, по-велика от всяка човешка сила, и затова загина във водите на Червеното море с войнството си. Тези, които презират Божия закон, извършват същия грях като фараона. Те закоравяват сърцата си. Божият глас бива отхвърлен заради човешки теории, заради сатанински внушения и заблуди. Светият Дух бива отблъснат и отхвърлен. Греховете на бащите се въздават върху децата... Каталог: MEDIA%20SET -> index.php?path=A.DATA%20SDABG.NET -> PERIODIKI MEDIA%20SET -> За Windows има само един вид архив формат MEDIA%20SET -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: " MEDIA%20SET -> Жак Секвейра вечното евангелие изкупителната Божия любов MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението Изтегляне 2.75 Mb. Сподели с приятели:
|