Влияние на трудовия пазар върху производството

Състоянието на трудовия пазар е функция от демографската ситуация в страната и от състоянието на производството. В същото време обаче той може да се разглежда като един от факторите, които оказват влияние върху производството, върху състоянието и развитието на работната сила, както и върху икономическата активност на населението и на заетите. Това влияние е различно и зависи от съотношението, в което се намират търсенето и предлагането на работна сила.

1. 
   Подтиква държавните институции да търсят възможности за разширяване на производството. Когато броя на търсещите платена заетост дълго време надвишава значително предлаганите работни места, държавата /в преобладаващата част от случаите/ се стреми към такова въздействие върху икономиката, което, ако не балансира пазара на работната сила, поне може да намали разликата между нейното търсене и предлагане до приемливо равнище.
   
2. 
   Мотивира част от хората, които принудително са загубили своите работни места и не могат да намерят платена заетост с притежаваната квалификация, да се заемат с повишаването на своята квалификация или да се преквалифицират. По такъв начин те увеличават своята конкурентно способност, а оттук и шансовете си за намиране на подходяща заетост.
   
3. 
   Мотивира част от хората, които продължително и безуспешно търсят платена заетост, но не могат да намерят желаната от тях трудова реализация, да напуснат трудовия пазар. Това е групата на обезкуражените лица, на тези, които са загубили надежда, че могат да намерят платена реализация, след като са направили всичко, което зависи от тях.
   
4. 
   Мотивира част от работниците и служителите, които принудително са загубили своите работни места, да изоставят търсенето на реализация в областта на наемния труд и да търсят възможности за икономическата си реализация като предприемачи.
   
5. 
   Мотивира заетите да повишават своята подготовка и професионално квалификационното си равнище до изискванията на организацията; да поддържат интензивността на труда до стандартите, които са определени за заеманото от тях работно място; да спазват стриктно трудовата, производствената и технологичната дисциплина в организацията; да проявяват желаната от работодателите активност в трудовия процес. Това е основното, което укрепва тяхната конкурентна способност спрямо намиращите се на външния трудов пазар, увеличава шансовете им да запазят работното си място, дори да се развиват.
   
6. 
   Стабилизира, а при определени условия може да доведе и до намаляване на трудовото възнаграждение и на допълнителните изгоди на работниците и служителите. Това зависи преди всичко от финансовите възможности на организацията. Преобладава обаче мнението, че когато търсенето на работна сила е по-ниско от нейното предлагате, работодателя може да не бъде толкова благосклонен към увеличаване на трудовото възнаграждение.
   
7. 
   Увеличава относителната договора сила на работодателите, респективно намалява относителната договора сила на организациите на работниците и служителите при воденето на колективните преговори, при сключването на споразумения и на колективни трудови договори на национални и на отраслово /браншово/ равнище, в региона и в отделната организация.
   

• 
  по-голям броя на лицата, загубили принудително своите работни места;
  
• 
  по-продължително времето, през което те не могат да намерят своята трудова реализация;
  
• 
  по-силна социалната защита на тези, които са останали без работа;
  
• 
  по-продължителна защита на безработните.
  

1. 
   Когато възникне потребност от увеличаване обема на производството, организациите ще бъдат принудени да търсят такива организационни, технически и технологични решения, които ще им позволят да реагират адекватно на потребностите на пазара, без да увеличават броя на заетите. Често в такива случаи рационализацията на производството и увеличаването на производителността на труда водят до такива радикални изменения в организацията, които намаляват потребностите от работна сила и пораждат необходимост от закриване на работни места.
   
2. 
   Производство, което изпитва недостиг на работна сила и не може да го компенсира чрез по-високата производителност на труда, обикновено търси възможности за задоволяване на своите допълнителни потребности чрез международния трудов пазар. Широкото използване на този трудов пазар обаче в много случаи създава проблеми на страната в бъдеще.
   
3. 
   Когато националният трудов пазар е дефицитен на работна сила, организациите прибягват до привличането на работници и служители, заети на друго място, като им предлагат по-висока заплата и/или по-големи допълнителни изгоди. В началото това може да доведе до известен успех. При дефицитния пазар на работна сила обаче то неизбежно поражда верижна реакция. Организациите, за да задържат необходимите им работници и служители, увеличават заплатата им и/или допълнителните изгоди до онова равнище, което предлагат конкурентите. В отговор на това се появяват нови оферти за по-високи заплати и допълнителни изгоди и т.н. В крайна сметка при определени условия търсенето на изход от недостига на работна сила чрез предоставянето на по-високо възнаграждение би могло да доведе до неприемлива за работодателите цена на работната сила с произтичащите от това последици за заетостта. При определени условия е възможен и друг резултат: да се задвижи веригата заплати - цени - заплати с произтичащите от това последици за производството, заетостта и жизнения стандарт на хората.
   
4. 
   Недостигът на работна сила неизбежно проглушава интереса на заетите за висока трудова активност, за професионално квалификационно усъвършенстване. Причината за това са сравнително големите гаранции заетите да запазят своите работни места. Нещо повече, както показва практиката, дефицитът на работна сила деформира мотивационните въздействия на организациите.
   
5. 
   Трудовият пазар, дефицитен на работна сила, е една от основните причини за предислокацията на производството в страни, където има не заета работна сила, която по своето качество отговаря на изискванията на съответната техника и технология. Към това трябва да се добави и интересът на големите компании от по-евтината работна сила и от по-ниските разходи за производство и реализацията на продукцията. Интернационалната предислокация на производството обикновено оказва положително влияние върху икономиката и върху пазара на работната сила в страната, в която се базира съответното производство. То намалява и напрежението на съответния национален трудов пазар. Интензификацията на този процес обаче може да вземе такива размери, че трудовият пазар на страните, които изнасят производства да се превърне от дефицитен на работна сила в дефицитен на работни места.
   
6. 
   Трудовият пазар, дефицитен на работна сила, води до увеличаване на относителната договорна сила на работниците и служителите, респективно до намаляване на относителната договорна сила на работодателите при воденето на колективните преговори, при сключването на споразумения и на колективни трудови договори както на национално, така и на отраслово /браншово/ равнище, в региона и в отделната организация.