Трудът е един от четирите фактора на производството
Пазарът на труда и цената на работната сила
Изтегляне 436.5 Kb.
|
Свързани:
KULTURNO POZNAVATELEN TURIZYM
| Пазарът на труда и цената на работната сила
Пазарът на труда и неговият продукт - цената на работната сила /работна заплата/, са органическа съставна част, на цялостната пазарна икономика. При пазарната икономика на общо основание стоков характер има и работната сила, разбирана като съвкупност от физически и духовни способности, които притежава съответния човек и като работник ги използва в процеса на материалното и духовното производство. Следователно и работната сила като всяка друга стока се продава и купува на пазара - в случая на пазара на труда. Възприето е тази покупко-продажба на работната сила да се нарича наемане, откъдето произтичат и наименованията “наемен работник” и “наемен труд”. В този смисъл на пазара на труда наемният работник играе ролята на продавач, а собственика на средствата за производство е купувач, или както е възприето да се казва той е работодател. Тяхното пазарно взаимодействие изразява търсенето и предлагането. В резултат от него се формира цената на работната сила, т.е. работната заплата. Наемният работник се отчуждава от своята работна сила като стока, но в замяна на това той получава нейната цена - работната заплата. Работодателят става собственик на тази работна сила, но срещу изплащането на нейния паричен /ценови/ еквивалент - работната заплата. Известна е постановката, че в най-общ смисъл доходът може да се разглежда като “приток на пари” под въздействието на три фактора: труд, земя и капитал. В своя чист вид наемният работник е “носител” само на труда, разглеждан като процес на приложение на неговите умствени и физически възможности. В този смисъл и работната заплата, която той получава заради функционирането на неговата работна сила, е ядрото /главната субстанция / на дохода му. Доколкото обаче като правило наемният работник не получава други източници на доход, то работната заплата като негов типичен доход играе обикновено играе ролята на решаващ компонент на разходите, които прави за своето възпроизводство. Поради това на него никак не му е безразлично при какви условия продава своята работна сила и дали получената в случая работна заплата е неин точен /коректен / паричен еквивалент. През призмата на този интерес на наемния работник и при равни други условия от правилното решаване на разглеждания проблем зависят неговата трудова мотивация, равнищата на неговото потребление и жизнения му стандарт, качеството на живота му и накрая-общото възпроизводство на работната сила и населението. Заедно с това е необходимо да се отбележи, удовлетворяването на интересите на работника е от полза не само за него, а и за работодателя му, респективно за социалната държава като организация, която защитава тези две групи от своите граждани. Ето защо цялостния процес по образуването и изразходването на работната заплата е своеобразен център на държавната политика по доходите-обективно работната заплата играе ролята на приоритетен детерминант. Нещо повече, световният опит ярко демонстрира, че от стабилността и последователността на тази политика зависи целокупният просперитет на икономиката, държавата и обществото. Функциите на пазара на труда като заплатообразуващ механизъм произтичат от стоковия характер на работната сила. Именно пазарът на труда е мястото, където се срещат носителите на свободна работна ръка , и собствениците на свободни работни места, които предлагат работа. Работната заплата/ цената на стоката работна сила/ се образува като резултат от взаимодействието между интересите на тези две страни /контрагенти/ на трудовия пазар. Интересът на бъдещият наемен работник е да продаде своята работна сила на колкото може по-висока цена, в основата на която стоят основните средства за достойно съществуване. Интересът на работодателя е противоположен-да купи работната сила на възможно най-ниската цена. Тази цена за него е разход, какъвто са всички останали елементи на издръжката/себестойността/ на произвежданата продукция или осъществяваната дейност. При това положение интересът на работодателя е в крайна сметка и при равни други условия по този начин да реализира по-голяма печалба. В резултат на тези разсъждения може да се направи изводът, че работната заплата като цена на стоката работна сила се формира на пазарна основа под въздействието на три основни фактора: -необходимите средства за нормално съществуване-от позициите на наемния работник; -нормата на печалбата-от гледна точка на работодателя; -съотношението между търсенето и предлагането на работна сила, което се формира на пазара на труда и е израз на сблъсъка на интересите на наемните работници и работодатели. Ето защо в чисто технологичен смисъл може да се каже, че именно съотношението между пазарно търсене и предлагане на работна сила е онзи механизъм, който, като балансира интересите на наемния работник и работодателя, фактически формира равнището на работната заплата-за даден момент и в динамика. Това съотношение може да има три основни състояния: когато има безработица и търсенето на работна сила е по-малко от нейното предлагане; когато е налице обратният случай, т.е. работната ръка е дефицитна. Когато между търсенето и предлагането има определен баланс. Разбира се, и трите случая трябва да се разглеждат в относителен смисъл-преди всичко като тенденция. Главните причини за това са няколко: съотношението между търсенето и предлагането на работна сила има многопластов характер- в количествен и качествен аспект, в териториален, отраслов и професионален разрез, по време и др.; отделните състояния се отличават с изключителна динамичност, от която произтича тяхната взаимна трансформация; във времеви смисъл отражението, което дадено състояние има върху работната заплата, е задочно-то винаги е следствие; като правило/както показва и световният опит/винаги е налице определено равнище на безработица/наричано още естествена безработица/, което намалява т.нар. пазарна сила на тези, които търсят работа. В контекста на изложеното е логично да се подчертае, че всеки вид състояние на пазара на труда е резултат от действието и взаимодействието на множество фактори. Ето защо от степента на тяхното откриване и изучаване и от съобразяването с изискванията им ще зависи ефективното функциониране на пазара на труда като заплатообразуващ механизъм- ще може да се говори, че той е управляем. В случая намесата на социалната държава е необходимост, тъй като само по този начин тя ще може успешно да коригира”несправедливостите на пазара”. В институционален смисъл и в условията на нашата страна ролята на функциониращ пазар на труда /трудова борса/ може и трябва да се изпълнява от Националната служба па заетостта, респективно от нейните териториални органи-бюрата по труда. Те трябва да бъдат мястото, на което в национален и регионален мащаб да си дават среща наемните работници и работодателите. На практика тази дейност на бюрата по труда следва да се конкретизира и материализира чрез функционирането на системата за договаряне на работната заплата, на всеки нейни структури-вертикални равнища и хоризонтални звена. В този смисъл механизмът за договаряне на работната заплата е не само продължение функциониращият пазар на труда, но и негова фактическа реализация. Тази характеристика на системата за договаряне на работната заплата се подчертава още по-силно, когато се анализира веригата от договорени заплати, формирани в резултат от нейното цялостно и вътрешно взаимозависимо функциониране. Особено важен момент в случая е изискването, че на всяко следващо равнище на договаряне не се допуска влошаване на постигнатите договорености на предходните равнища.Това се отнася както за връзката между формите на колективното трудово договаряне-национално, браншово и фирмено, така и за зависимостта на индивидуалните от колективните договорености. В истинския смисъл на думата обаче най-естествено /неопосредствено/ е индивидуалното договаряне, при коато се осъществява пряк контакт между работодателя и наемния работник. Следователно в условен смисъл пазарът на труда може да се разглежда като три взаимосвързани подсистеми:като”невидима ръка”, като дейност на бюрата по труда и като функционираща система за договаряне на работната заплата. В светлината на изложеното и в методологичен план могат да се формулират основните технологични страни на формирането на работната заплата като цена на стоката работна сила преди всичко при прехода към пазарна икономика. Първо.Както в управлението на пазара на труда, така и в организацията на работната заплата следва да се институционализират онези икономически форми, методи и средства, респективно адекватната им нормативна база на всички равнища, които съответстват на изискванията на пазарната икономика и преди всичко на закона за стойността. Второ. В съответствие с възпроизводствената функция на работната заплата следва да се изгради система от икономически нормативи за необходимите средства за съществуване, които последователно да изразяват: - стойността на средната /по качество и ефективност от нейното използване/ работна сила, т.е. равнището на средната работна заплата при конкретните исторически и социално икономически условия у нас за даден период. В това отношение е необходимо да се спазва правилото, че равнището и динамиката на работната заплата се определят там, където реално възникват трудовоправните отношения - социалния минимум като норматив за необходимите доходи, в това число и определено равнище на работната заплата, който осигурява задоволително /при съответните социално икономически условия/ възпроизводство на работната сила - жизнения минимум като норматив за най-ниския размер на работната заплата, необходим за възпроизводството на работната сила, чиито характеристики са най-ниската квалификация и изпълнението на елементарни работи, и то при най-неблагоприятни условия на труд. Трето. При прехода към пазарна икономика, когато инфлационния процес е много активен, е необходимо от гледна точка на възпроизводствената функция на работната заплата да се изгради механизъм за непрекъснато привеждане на номиналната работна заплата към равнището на реално необходимите средства за съществуване. Изтегляне 436.5 Kb. Сподели с приятели:
|