Трудът е един от четирите фактора на производството
Изтегляне 436.5 Kb.
|
Свързани:
KULTURNO POZNAVATELEN TURIZYM
| Предлагането на работна сила се определя от обективни и от субективни фактори.
Обективните фактори, от които зависи предлагането на работна сила, са свързани с населението на страната. Между населението на страната и тази част от него, която може да бъде реален контингент на трудовия пазар, съществува определена връзка. Съвкупното предлагане на работна сила в страната зависи не само от числеността и увеличаването на населението на страната, но и от това, как се увеличава онази част от него, която е в трудоспособна възраст. Трябва да се има предвид, че не цялото население в трудоспособна възраст може да бъде контингент на трудовия пазар. За да се достигне до възможното съвкупно предлагане на работна сила, което произтича от населението в трудоспособна възраст, от него трябва да се приспаднат; инвалидите и лицата в трудоспособна възраст, които са загубили напълно своята трудоспособност; населението в трудоспособна възраст, заето в армията-военнослужещите; населението в трудоспособна възраст, което се обучава в различните по степен учебни заведения и в школи с откъсване от производството; лицата в трудоспособна възраст, които са регистрирани като търговци, работят като земеделски стопани или на граждански договор, упражняват занаят или свободна професия, т.е. лицата, които упражняват стопанска дейност; лицата в трудоспособна възраст, които по субективни причини не са заети и не търсят платена заетост. За да се определи обаче действителното съвкупно предлагане на работна сила в страната към възможното съвкупно предлагане на работна сила, което произтича от населението в трудоспособна възраст, трябва да се добавят: младежите в подтрудоспособна възраст, които са заети или търсят платена заетост; пенсионерите в трудоспособна и надтрудоспособна възраст, запазили своята трудоспособност, които са заети или търсят платена заетост; инвалидите с частична трудоспособност, които са заети или търсят платена заетост; учащите се с откъсване от производството, които са заети или търсят платена заетост; Определеното по този начин възможно съвкупно предлагане на работна сила е по-голямо или по-малко в зависимост от миграционните процеси. При равни други условия: емиграцията води до намаляване на възможното съвкупно предлагане на работна сила на националния трудов пазар; имиграцията води до увеличаване на възможното съвкупно предлагане на работната сила в страната. Всички фактори, които оказват влияние върху увеличаването или намаляването на контингента на трудовия пазар от трудоспособното население, от населението в надтрудоспособна възраст, както и факторите, които оказват влияние върху емиграцията и имиграцията, са, от които зависят увеличаването или намаляването на предлагането на работна сила. Например всички фактори, които оказват влияние върху здравето и трудоспособността на населението и на заетите, са обективни фактори, определящи предлагането на работна сила. Обективни фактори, оказващи влияние върху предлагането на работна сила, са и факторите, от които зависят и промените в числеността на армията, на обучаващите се в различните по степен учебни заведения с откъсване от производството, на заетите със собствен бизнес и т.н. Субективните фактори, които определят предлагането на работна сила, са тези, от които зависи решението на индивида и на неговото семейство за платена заетост. А то обикновено се определя от: разполагаемите ресурси, разходите за поддържането на желания жизнен стандарт, финансовата изгода от платената заетост, предпочитанията, семейната сигурност и сравненията. Индивидуалното предлагане на труд зависи преди всичко от ресурсите , с които разполага семейството. Те могат да бъдат ресурси от свободно време, от доходи на индивида или на семейството и от спестявания. Индивидуалното предлагане на труд изпитва непосредствено влияние и на разходите за поддържане на желания жизнен стандарт. Те зависят от издръжката на живота, от финансовите задължения на индивида и на неговото семейство, от размера на данъчните плащания за притежаваното имущество, както и от трансфера на средства от обществото и индивида и неговото семейство. При равни други условия индивидуалното предлагане на труд е толкова по-голямо, колкото: е по-голяма издръжката на индивида и на неговото семейство/ инфлацията, която предизвиква поскъпването на живота, обикновено увеличава индивидуалното предлагане на труд/; са по-големи задълженията на индивида и на неговото семейство; е по-голям размерът на данъчните плащания за притежаваното имущество; е по-малък трансферът на средства от обществото към индивида и към членовете на неговото семейство за образование и квалификация, за подпомагане издръжката на децата, за социално подпомагане, за здравеопазване и др. Всеки индивид, преди да вземе решение за замяна на част от своето свободно време с платена заетост, преценява и финансова изгода от платена заетост-предлагания доход за положения труд. При това той отчита и: данъка върху работната заплата и допълнителните изгоди, който трябва да заплати; задължителните лични социални, здравни и други осигуровки, които трябва да направи при наемането си на работа; транспортните разходи по повод и във връзка с избраната заетост; допълнителните разходи за храна по време на работа; усилията, времето и средствата за поддържането на квалификацията; другите специфични разходи, налагащи се от избраната платена заетост. Във връзка с това трябва да се има предвид, че всеки индивид и всяко семейство имат свой критерий за това, срещу какво реално увеличение на доходите биха заменили част от своето свободно време за платена заетост. Този критерий е тъй наречения критичен доход. Счита се: когато предлаганите реални доходи за дадена платена заетост са по-високи от критичния доход, хората отдават предпочитание на платената заетост толкова повече, колкото повече предлаганите реални доходи превишават критичния доход; когато предлаганите реални доходи за дадена платена заетост са по-ниски от критичния доход, хората отдават предпочитание на свободното време; когато предлаганите реални доходи за дадена платена заетост са равни на критичния доход, хората остават безразлични към нея. Доминира схващането, че при равни други условия увеличаването на реалните доходи за платената заетост води до увеличено предлагане на работна сила. При това обаче трябва да се има предвид, че увеличеният доходи на семейството водят до такъв жизнен стандарт, който поражда потребност от повече свободно време. Поради това по-високите реални доходи за платена заетост над определено равнище могат да доведат до намаляване на индивидуалното предлагане на труд. При вземането на решение за платена заетост обикновено се отчита и нейната цена.Това са разходите на семейството за осигуряване на свободно от неплатена заетост време на един или друг от неговите членове, което би могло да се предложи за платена заетост. Това могат да бъдат разходи за закупуване на трудоспестяващи домакински уреди, за изменение в начина на хранене, за поддържане на домакинството, за гледане на децата и др. Когато се разглежда цената на платената заетост, трябва да се добави и преразпределението на част от семейните задължения между членовете на семейството, за да бъде реално освободено време за платена заетост. Платената заетост на едни членове на семейството може да увеличи неплатената заетост на други негови членове. В цената на платената заетост трябва да са включат и разходите, които ще направят заетите по повод и във връзка с избраната платена заетост. Индивидуалното предлагане на труд зависи и от предпочитанията на хората. Някои предпочитат да работят и за сравнително ниски реални доходи, но да се освободят от някои неприятни за тях задължения. Предпочитанията към платена заетост могат да бъдат свързани и с възможността за социална идентификация , за професионално развитие, за себедоказване и себереализация. Други, при същите условия отдават предпочитание на неплатената заетост в домакинството и домашното стопанство, както и на отглеждането и възпитанието на децата. Цената на предпочитаната неплатена заетост са пропуснатите доходи от неплатената заетост. Изтегляне 436.5 Kb. Сподели с приятели:
|