72
(5.11)
след решаването на (5.11) се получава:
(5.12)
където:
Δt е времето за
изменението на скоростта от V0до
V1,
S;
– неговата стойност е 120
km/h2, но за да може времето да се изчисли в
S е необходимо
ускорението да се превърне в km/hs;
V – скоростта на движение,
km/h.
По метода на математичната индукция се извежда обобщената формула:
(5.13)
където
i=1÷n е броят на избраните скоростни интервали.
Общото време за целия участък следователно е:
(5.14)
Извеждане на
зависимостта След умножаване на УДВ, (5.6) с и елементарни преобразувания се получава:
(5.15)
след интегрирането на (5.15) се получава:
(5.16)
73 решението е:
(5.17)
Аналогично се получава и обобщената формула:
(5.18)
Извеждане на зависимостта
След решаването на (5.12) спрямо
V1 - Vo, заместване на получения резултат в (5.17) и елементарни преобразувания се получава:
(5.18)
Обобщената формула е:
(5.19)
Разгледаният аналитичен метод за решаване на УДВ е лесен за употреба и не изисква използването на специализирани програмни продукти. Като
пример той лесно се въвежда в Microsoft Excel за изчисляването на конкретни задачи.
Приложението му е основно при провеждането на изчисления за къси железопътни участъци. При по-дълги другите методи, с разработените програмни продукти са по-удобни.
5.2.3. Графичен метод за решаване на уравнението за
движение на влака Графичният метод за решаване на уравнението за движение на влаковете е сравнително стар и при съвременното развитие на компютърната техника, не се използва. Изучава се главно по
методически съображения, тъй като се характеризира с нагледност, възможност за бързо откриване на допуснати грешки и простота на решението при достатъчна точност на получените резултати.
Този метод се основава на принципа на крайните нараствания и на геометричната връзка между диаграмите на равнодействащите сили – f
R
(V)
и интегралната крива –
V(s).
Тази връзка е следствие от общата взаимозависимост на равнодействащите силите – f
R
и пътя – s
от скоростта –
V
. 74
Видът на диаграмата на равнодействащите сили за прав хоризонтален участък от пътя е показан на фиг. 5.2.
Фиг. 5.2. Диаграми на равнодействащите сили – f
R
(V)
1. диаграма на относителна теглителна сила – f
(V);
2. диаграма на относителна ускоряваща сила – f
y
(V);
3. диаграма на относителна основна съпротивителна сила при движение под тяга – w
0
(V);
4. диаграма на относителна основна съпротивителна сила при движение по инерция и при спирачен режим – w
0И
(V);
5. диаграма на
относителната спирачна сила–b(v);
6. диаграма на относителна резултантна спирачна сила – b
R
(v).
При извършване на тягови изчисления по графичния метод се използват: f
y
(v)
– при режимите: ускорение, равновесно
движение и постоянна мощност;
w
0И
(v)
– при режим на свободно движение; b
R
(v)
– при спирачен режим.
При движение по участъци от пътя с положителен
или отрицателен наклон, относителното допълнително съпротивление от наклона на пътя (
wi) се отчита чрез изместване на началото на координатната система. Това се извършва наляво или надясно в зависимост от знака и големината на наклона, което е показно със стрелки на фиг. 5.2. Допълнителното съпротивление от кривите се прибавя към това от наклона преди започване на тяговите изчисления.
Сподели с приятели: