Учейки ви да разбирате своето тяло и дух по един нов начин, „Анатомия на духа ви предоставя средства за постигане на духовна зрялост и физическо здраве

ВТОРАТА ЧАКРА:

Архетипната енергия на сефира Йесод, тайнството При­частие и физическата енергия на втората чакра ни учат, че партньорите по същество, са духовни пратеници, които разкриват пред нас собствените ни достойнства и слабости. От взаимоотношенията в дома и на работното място, до онези в обществената и политическа дейност, нито един съюз не е без духовен смисъл; всеки ни помага да израснем като индивиди. По-лесно ще можем да разберем стойността на нашите взаимоотношения, когато се освободим от склонността си да съдим и вместо това уважаваме човека и задачата, с която сме се заели.

Енергията на втората чакра е съчетание от противоположности. Всеобщата енергия на първата, представена от племенния интелект, се поляризира във втората чакра. Тази поля­ризация на силите е получила много наименования: ин/ян, анима/анимус, мъжко/женско, слънце/луна. Разбирането на значение­то на тези противоположности е ключът към работата с проблематиката на втората чакра. Енергиите на сефира Йесод и на тайнството Причастие се съчетават с полярните енер­гии на втората чакра, така че да “привличаме" към себе си други хора, които ни помагат да опознаем себе си. Известни изрази като „всеки с късмета си” и „когато ученикът е готов, учи­телят сам ще се появи" са признание за наличието на една сила, която действа „зад кулисите" и „организира" кога и къде да срещнем определени хора - винаги навреме. Духовното предизвикателство на втората чакра е да се научим да общуваме съзнателно с другите: да се съюзяваме с хора, които подкрепят нашето развитие и да отбягваме онези, които спъват растежа ни.

Физическата наука свързва енергията на втората чакра със закона за причината и следствието (всяко действие поражда еднакво по сила и противоположно по посока противодействие) и със закона за магнетизма (противоположно заредените частици се привличат). Приложени към взаимоотношенията, тези закони означават, че произведеното от нас енергийно своеобразие привлича хора, които са различни от нас и имат на какво да ни научат. Нищо не е случайно, преди да встъпим в който и да е съюз, освобождаваме енергията, която сме произвели. На този факт се дължи неповторимият дуализъм на втората чакра: колкото по-съзнателни ставаме, толкова по-съзнателно си служим с енергията на втората чакра.

Енергията на втората чакра ни помага да се издигнем в свое­то развитие над колективната енергия на племето. Изборът се ражда от противоположностите и дуализмът на вто­рата чакра винаги ще ни предизвиква да правим избори в този свят на противоположни полюси, на позитивни и негативни енергийни структури. Всеки избор, който правим, изпраща един „квант" от нашата енергия във вселената, която реагира на въздействията на човешкото съзнание.

Упражняването на правото на избор, с всички творчески и духовни последици е квинтесенцията на човешкия опит. Всич­ки духовни учения ни внушават, че възможността за избор е силата, която превръща нашия дух в материя, думите ни - в дела. Изборът е творчески процес.

Фактът, че нашият избор вплита духа ни в поредица от преживявания и срещи, е причината, поради която всички главни духовни традиции са обединени около един основен урок: Прави своите избори мъдро, защото всеки избор, който правиш, е творчески акт на духовна сила, за който носиш отговорност. Освен това, зад всеки избор, направен с вяра, стои цялата мощ на небето - причината, поради която “вяра, колкото синапено семе може да премести планината”. А всеки избор, напра­вен от страх, замърсява енергията на вярата.

В избора присъства и тайна, защото не знаем и няма да узнаем какьв ще бъде крайният резултат от който и да е избор направен от нас. Парадоксалната природа на избора е най-важният урок на втората чакра: това, което ни се струва правилно, може да се окаже погрешно; това, което ни се струва добро, може да завърши зле. Точно когато всичко върви гладко, хаосът обърква нещата.

Парадоксално е, че докато енергията на втората чакра ни подтиква да управляваме своя живот, урокът на втората чакра е, че нямаме власт над него. Ние сме физически същества и енергийни същества, но тъй като физическият свят не може да бъде управляван, задачата ни е да усъвършенстваме вътрешните реакции спрямо външния свят, своите мисли и емоции.

Въпреки това всички ние се борим като че ли безконечно, като преживяваме разочарование след разочарование, опитвайки се да управляваме своя живот. Не преставаме да търсим единствения голям избор, който завинаги ще постави живота ни в ред и задържаме хода на промяната, за да установим окончателен контрол върху всички и всичко. Това ли е най-подходящата професия? Най-подходящият партньор? Най-подходящото геог­рафско място? В постоянното търсене на този единствено правилен избор, даваме форма на своя страх от променящия се ритъм, който е самият живот. Опитвайки се да открием един­ствения човек или нещо, извън нас, което завинаги ще ни доне­се мир, сигурност, любов и здраве, пропускаме автентичната сила, която стои „зад нашите очи, не пред тях”. Истината, до която ни води парадоксалната природа на дуализма, е следната: Не е важно какво избираме; важни са причините, поради които правим определен избор – в тях е нашата сила, чрез, която влияем на крайния резултат.

Предизвикателството на втората чакра е да разберем как­ви са мотивите ни за избора, който правим. Нашите подбуди отразяват съдържанието на нашия дух. Със страх ли сме изпълнени, или с вяра? Всеки избор, който правим, обема енергията или на вярата, или на страха и крайният резултат от всяко ре­шение в известна степен отразява тази вяра или този страх. Динамиката на избора не ни позволява да избягаме от себе си или от своите решения.

Енергията на втората чакра е изключително подвижна, защо­то се стреми към творчество. Освен това е свързана с фи­зическото оцеляване: секс, власт, пари и разнообразието и трайността на взаимоотношенията. Когато започнем да воюваме за свое място във физическия свят, вътрешният конфликт между вярата и страха често тлее в нас, заровен под проблемите на оцеляването, които владеят мислите ни. Спосо­бен ли съм да изкарвам прехраната си? Да намеря партньор? Да се грижа за себе си?

Сенчестата страна на втората чакра съдържа най-често срещаните страхове: страх от насилие, предателство, финансова загуба, бедност. изоставяне, изолация, импотентност и нес­пособност да се грижим за себе си Всеки един от тези страхо­ве е способен да ни управлява и ръководи действията ни цял жи­вот. На библейски език тези страхове могат да бъдат опреде­лени като „идоли".

За да научим кои са мотивите ни - за да открием своите „идоли" - имаме нужда от взаимоотношения. За да създадем ед­на връзка, използваме част от своята енергия или лична сила. Когато връзката вече е факт, може да се запитаме, често пъти, несъзнателно: Тази връзка черпи ли сила от мен, или аз черпя си­ла от нея? Къде свършвам аз и къде започва другият? Каква е моята власт и каква е властта на другия? Не правя ли компромис със себе си, в замяна на сигурност или пари, или положение? Тези въпроси по същество не се отклоняват от нормата; лошо е, ко­гато започнем да разсъждаваме посредством противоположни категории: аз или ти, мой или твой, добър или лош, печелещ или губещ, богат или беден, правилен или погрешен.

Символно, тези противоречия олицетворяват отношение­то на повечето хора към Бога: моя ли е силата, или е Твоя - с мен ли си всъщност на тази земя, или трябва да се старая да управлявам всичко сам? Дори Божествена сила да дърпа конците, как да разбера какъв избор да направя? Това главно противоречие на вярата присъства и във всяка наша връзка.

Парадоксално е, че предизвикателството в управляването на тези противоположни енергии, е умението да ги балансираме със съзнание за вътрешното единство на вселената. Ние започваме това пътешествие с изследване на вътрешното про­тиворечие във взаимоотношенията. Взаимоотношението поражда противоречие, противоречието поражда избор, избо­рът поражда движение, а движението - ново противоречие. Ние се освобождаваме от този цикъл чрез избор, който надраства дуализма и привидните различия между нас и другите, между нас и Бога. Когато с всички сили се стараем да позорим друг човек и забравяме, че този човек е огледало, което отразява на­шите собствени качества, храним противоречието вътре в нас. И обратно, когато виждаме себе си и другите в символични съюзи, приемаме различията. Това е символичното значение на тайнството Причастие.

Енергиите на втората чакра създават живот, „движат Земята оставят своя отпечатък навсякъде и допринасят за продължаването на живота. Енергията на творчеството за разлика от вдъхновението - качество на седмата чакра – по своята същност, е физическа, свързана е със земята. Тя е усещането, че сме живи физически. Енергията на втората чакра ни дава инстинкта за самосъхранение и интуицията, както и жела­нието да творим музика, изкуство, поезия и архитектура, лю­бознателността да изследваме природата чрез науката и медицината. Тя ни въвлича във вътрешен диалог с противоположни­те полюси на личността, с нашите противоречиви наклоннос­ти и ни принуждава да създаваме връзки и взаимоотношения, за да разрешим тези противоречия.

Творческата енергия ни избавя от обичайните модели на поведение, мисли и взаимоотношения. Навикът е ад, към който хората се придържат в своя опит да спрат промяната. Но творческата енергия е готова да се бори с повторението на на­вика. Тези две сили, повторението и творчеството, са несъзвучни помежду си в човешката психика и ни подтикват да преобразуваме хаоса на нашия свят, като го осмисляме.

Енергията на втората чакра е едно от главните средства, с които разполагаме за справяне с делничните събития в нашия живот и за намиране на творчески решения на психологичните, физическите и духовните проблеми или въпроси на всекидневието. Блокирането на тази енергия може да предизвика импотентност, безплодие, вагинални инфекции, ендометриоза и депресия. Също така смущава нашето духовно развитие, сякаш заявява: „Стига ти това, което си видял и проумял; не бива да имаш нищо общо с учебния процес на живота" . Ако й се даде възможност да протича свободно, творческата енергия би подпо­магала постоянно преобразуването на нашия живот и би ни позволила да проникнем по-дълбоко в смисъла на събитията, които ни карат да се питаме защо се случва всичко.

Жена на име Кати ме потърси за преглед, след като нейният съпруг, на не повече от тридесет и пет години, починал при автомобилна катастрофа. Беше останала сама с две деца, кои­то трябваше да издържа. Нямаше образование или някаква ква­лификация. Не виждаше възможност да се справи с живота. Ка­за ми, че просто няма сили „да живее".

Беше ми ясно, както и на самата Кати, че страда от депре­сия. По време на прегледа забелязах, че има доброкачествена киста на яйчника, за която още не знаеше. Говорихме за това, колко е важно да остави миналото и да намери причина да продължи нататък, но това изискване й се струваше непосилно. Препоръчах й да се прегледа при лекар заради кистата и я помолих да изпълни една малка задача, с която да покаже, че желанието й да живее е пълноценно. Трябваше да си изгради зрителна представа за приток на нова енергия в нейния живот. Не беше чудно, че имаше новообразувание в областта на яйчника, тъй като не само беше загубила съпруга си, но нямаше и представа как да живее и сега оспорваше дори своята способност за физическо и финансово оцеляване. Оцеляването е главен въпрос на втората чакра.

"Задачата, която Кати избра като символ на ново начало, бе­ше да засажда цветя, което символизираше желанието й за нов живот. След всяко посадено цвете, казваше: „Засаждам едно ново начало за себе си и своите деца". Всеки ден работеше все по-съзнателно, за да пренесе своята енергия в настоящето. Не си позволяваше да мисли за миналото, свързано със съпруга й. Също така, отиде на преглед и нейният лекар потвърди, че има доброкачествена киста на яйчника: не представлявала заплаха, но трябвало да бъде проверявана периодично. После Кати прибави друга задача към своето градинарство; докато плевеше градина­та, повтаряше: ..Изтръгвам кистата от моето тяло".

След месец и половина започнали да й хрумват идеи как да си осигури доход. Била добра домакиня, умеела добре да готви и да шие, но никога не й било хрумвало да си изкарва прехраната чрез тези свои умения. Един ден нейна приятелка й се обадила, за да й каже, че току-що си е навехнала китката и не може да ушие всички костюми, които обещала за местна театрална продукция. Кати би ли се наела?

Тя се съгласила, отишла в театъра, дали й плат, кройки и указания за костюмите. След като прегледала чертежите, за­почнала да си играе и да отбелязва местата, в които можела да направи подобрение. Телефонирала на човека, отговарящ за кос­тюмите и предложила някои промени, които били посрещнати с одобрение. Нейните костюми имали успех. Скоро след това по телефона завалели предложения от други театрални продукции и частни моделиери.

Сега Кати има свое модно ателие и преуспяващ бизнес. Кис­тата постепенно изчезна. Тя винаги казва на хората в безизхо­дица, че трябва да започнат отначало, като им препоръчва да садят цветя с мисълта: „В този момент засаждам една творческа идея за себе си."

Историята на Кати показва как творческата енергия ни тласка напред по неподозирани пътища и разширява свободата на позитивния ни избор. Творческата идея има свое собствено енергийно поле и може да събере на едно място и по едно и също време хора и условия, необходими за осъществяването й. Символно, историята на Кати изразява и наличието на духовните енергии на сефира Йесод - потребността да творим - и на тайнството Причастие - магнитната сила, която излъчваме и която привлича помощници към нас, когато най-много се нуждаем от помощ.

Тъй като творческата енергия е подвижна, едно от най-го­лемите предизвикателства към нас е нейното разумно използ­ване. Ние най-често проявяваме творчество в уединението на своите мисли, но творческата енергия се изявява и в отноше­нията ни с хората. Така например, случва се творчески да укра­сяваме подробностите в историите, които разказваме, с користна цел или да манипулираме някого, за да получим каквото искаме. Това са постъпки, които използват енергията по негативен начин. Клюката и манипулацията “черпят" сила от втората чакра.

Негативните мисли и действия водят началото си от страха: колкото повече се страхуваме от предателство, от на­силие или финансова злоупотреба в една връзка, толкова по-не­гативно е нашето поведение. Позитивна или негативна, вярата дава различни резултати. Страхът, действа разрушително, когато влагаме вяра в него, като на първо място разрушава на­шата способност да се отнасяме с доверие към външния свят. Когато страхът ни управлява можем лесно да бъдем изкушени от идолите на секса, властта и парите, както и от всичко, на което те са въплъщение. Веднъж прелъстени, се отказва­ме от самоконтрол и се оставяме да бъдем управлявани от „пагубната сила": опустошена връзка, страх да не пресекне източникът ни на пари и сигурност, спомен за преживяване, което отдавна е трябвало да забравим, наркотик или алкохол. „Човек, който е хипнотизиран от страха, не мисли и действа с ясно съзнание, тъй като страховете, с които е заразен, блокират творческата енергия и идеите, които се захранват с енер­гия от втората чакра. Буквално и символно, втората чакра е де­теродния канал. Въпреки че новородените идеи имат собствено енергийно поле и се борят за правото си на живот подобно на новородените деца, страхът често отхвърля новата идея. Някои хора се страхуват да дадат на идеите - или взаимоотно­шенията - пространството, което им е необходимо, за да раз­цъфтят. Плашат се, когато, осъществявайки някоя своя идея, се налага да почерпят опит и знания от чужд източник. Или за­емат собственическа позиция - в смисъл, че щом са „родили" идеята, тя е тяхна и следователно контролират всичко и всички, свързани с нея. И двете реакции често завършват с „енерги­ен задух" - усещане за задушаване, пораждащо се у индивида от тираничен родител или партньор.

Джон посещаваше един от моите семинари, защото искаше да открие интуитивно ново професионално поприще. Отдавна мечтаел да създаде своя видеозаписна компания. Когато наближил четиридесетте, почувствал, че времето е дошло. „Сега или никога" - казал си той. Намерил двама партньори и заедно се впуснали в едно приключение, което вярвали, че ще се превърне в преуспяваща корпорация. Тримата заедно разработили план за работа и се заели да търсят инвеститори. Докато нещата би­ли в проект и все още само в областта на мечтите, царяло раз­бирателство между тримата. Кипели от енергия и амбиция и вярвали, че са белязани от успеха - вяра, която станала още по-силна, когато осигурили петима инвеститори.

Но притокът на капитал неочаквано ги поставил един сре­щу друг. Вместо да тласнат партньорите към следващия творчески етап, парите променили нагласата на Джон. Започнал да прави намеци, че всички идеи са най-вече плод на неговото творчество и затова трябва да ръководи по-нататък планирането. Амбициите на Джон прекършили творческия им устрем и шест месеца по-късно, когато голяма част от началния капитал била изразходвана, се оказало, че още не са реализирали нито един проект. Накрая тримата били принудени да прекратят сътрудничеството си и да обявят фалит. Джон обвиняваше своите партньори за провала, убеден, че са завиждали на талан­та му.

Свойствена на творческия потенциал на втората чакра е също и опасността от конфликт. Свещената истина на втората чакра, “Почитайте се взаимно", съдържа огромна духовна си­ла и отговор на въпроса как да се справим с тази духовна задача. Когато съблюдаваме истината “Почитайте се взаимно", извличаме най-доброто от себе си и другите. Символно, енергиите на сефира Йесод и на тайнството Причастие ни помагат да проявяваме уважение към друго човешко същество с уместна реплика, или признаване на равнопоставеността на другото ли­це във връзката. Творчеството е форма на причастие, обединя­ваща животосъздаващите енергии на хората, устремени към обща цел. Процесът на творчество често се оприличава на за­сяване на семена, което е още една метафора за енергията на фалоса, на сефира Йесод.

Джон не можеше да приеме факта, че неговите съдружници също имат талант, творчески идеи и амбиции. Вместо да ги уважава и да работи с тях, той се чувстваше заплашен от тях­ното присъствие. Когато го прегледах исках да му помогна да разбере причината за своя страх. Видях, че най-силно се страхува от импотентността, и че свързва сексуалната импо­тентност, както финансовото и творческото безсилие, със споделения авторитет. В същото време беше привлечен от идеята да твори съвместно с други хора. Това вътрешно противоречие можеше да се разреши чрез терапия, но Джон откло­ни предложението. Каза, че според него всяка работа трябва да има само един ръководител и че неговият проблем ще се реши, когато успее да намери група талантливи хора, разбиращи това негово изискване. Терапията нямало да промени неговите възгледи за управлението на едно предприятие, затова била излишна. Докато не осъзнаеше, че трябва да промени убежденията си, Джон щеше да продължи да ръководи начинания, обречени на не­успех. Всъщност напусна семинара, решен да намери друг екип от хора, които да ръководи.

Енергийните и физически „аборти", в резултат на страха, имат емоционални и често пъти физически последици. Жени­те, които правят аборт, защото съпругът не иска детето или самите тях, или защото се страхуват, че няма да могат да оси­гурят дом за детето, могат да получат увреждания на половата система - например фиброми. Веднъж Норм Шийли ме покани, за да се посъветва с мен за една пациентка, която беше по­лучила остро вагинално кръвотечение с неизвестна физическа причина. Докато преглеждах енергията й, забелязах, че има два аборта, нито един по собствено желание. Попитах Норм: „Каза ли ти за двата аборта?" Норм попита пациентката какво изпитва във връзка с абортите, за които не беше споменала при медицинския преглед. Тя не издържа емоционално и изля болката и вината, които й тежели от години. Тези травми бяха енер­гийната причина за кръвотечението.

Жените, абортирали по свое желание, които аз познавам, не се чувстват травматизирани от преживяното. По-скоро мисълта, че моментът не е бил подходящ да станат майки или да родят друго дете и че са имали правото да вземат това решение, им позволява да живеят спокойно със своя избор. Една моя позната сподели, че преди да направи аборт, е изпълнила риту­ал, изпращайки послание на духа на детето, което носела. Пре­дала на детето, че не може да му осигури подходящ живот. Би­ла убедена, че съобщението й е прието, защото веднага след аборта, сънувала сън, в който й се явил дух и казал, че й прощава.

Енергийният аборт, пропадането на една идея или проект, се случва много по-често от физическия - и при жените, и при мъжете. Той може да остави своя отпечатък, по същия начин, както преждевременното прекратяване на една бременност може да остави емоционални и физически белези за цял живот. Много делови жени, които са крайно заети с „раждането" на своята кариера, имат трудности със забременяването. Някои амбициозни мъже също имат проблеми с простатната жлеза и потентността.

Един мъж си спомни как вложил голяма част от своята енер­гия, пари и време в планирането на нов бизнес. Тъй като нямал достатъчно пари да започне сам, поискал финансова помощ от няколко свои познати. Повярвал, че ще го подкрепят и се заел да прави планове. След няколкомесечно изпипване на детайлите, се обърнал към своите партньори за обещаните пари. Всички се измъкнали. Неговото творение не видяло бял свят. Бил дълбоко наранен. Години наред носил в тялото си „смъртта" на своя проект като неродено дете. Каза, че не е успял да даде живот" на идеята си. Накрая получи злокачествен тумор на дебелото черво, от който почина няколко години по-късно. Неговата потребност да роди живот, която е еднакво силна и в мъжката, и в женската психика, го накара да изстрада този енергиен аборт.

Друг мъж ми каза, че веднъж неговата съпруга направила аборт без негово знание, защото смятала, че изборът е само не­ин. Когато научил, пренесъл енергията на този аборт - ярост­та и вината - в своята система. Като резултат, станал импо­тентен: тялото му повече отказало да произвежда живот.