Д-р Мехмед Ахмедов: Гонят ме, защото не бях послушен

В момента той се занимава със семейния бизнес, включващ бензиностанция с магазин и заведение, в които бил съдружник.

Според него съвпадението на часовете на прегледите и операциите се дължало на това, че преглеждал и през нощта и нямало това как да се отчете в реалния час. На другия ден сестрата го отчитала в работно време. Докторът разказва, че по негово време в болницата са инвестирани 1,1 млн. лв. в ремонти, които са очевидни.

Той отхвърля обвиненията, че е купил скъпи котли, защото чешките например били 170 000 лв., а той доставил два турски по 20-ина хиляди евро. За техниката възмутено коментира, че е доставил нов ехограф на мястото на 20-годишния, че е купил нови наркозни апарати. Направил 2 нови лаборатории и ремонтирал 2 отделения. Отрича обвиненията, че е имал полза от купуването на линейката и служебната кола, а бензиностанцията пък била построена, преди да стане шеф.

"Получих 10 наказателни постановления от финанансовата ревизия с дребни нарушения с глоби от общо 5000 лв. Едни са, че не съм пуснал обява във вестника на Европейския съюз за процедури, за което ме глобяват с по 500 лв."

Докторът смята, че е поредната жертва на истерията да се търсят на всяка цена виновни, пък какви са доказателствата не е важно. Съзира и политически елемент в разследването. Признава, че не са му останали приятели нито в болницата, нито в ДПС.

"Те парите се виждат. Ако имах, децата ми нямаше да живеят със семействата си на квартира в Омуртаг. Глобите ми са за технически грешки и ще ги платя. Няма да се занимавам с адвокати. Гонят ме, защото не съм бил послушен. Гледах интересите на болницата и тя работеше добре, а сега - не", отсича докторът.

От думите се разбра, че от водещо значение не е било дали концепцията за упра­вление на сектора на бивша­та министърка е била пра­вилна, А това, че в ГЕРБ били установили начин на работа, според който всички законо­проекти се изработват от съвместни групи от депутати и министерства, винаги се взе­ма политическо решение от ГЕРБ и чак тогава идеите се огласяват.

Относно номинацията на д-р Стефан Константинов за здравен министър Фидосова заяви, че се провеждат не­прекъснато срещи с колеги­те от комисиите по здравеопазването, по бюджет и фи­нанси, за да се уточнят след­ващите стъпки в здравната реформа, фидосова отрече,че кандидатурата на Кон­стантинов е свързана с ДСБ. Докторът бил избран по ре­шение на премиера Бойко Борисов.


Анестезиолози бягат да работят в чужбина
Анестезиолози стягат куфарите и бягат в чуж­бина в търсене на добро заплащане. Това е една от причината за огром­ния им дефицит, аларми­ра д-р Димитър Боянов, шеф на отделението по реанимация в сливен­ската болница „Д-р Иван Селимински", в писмо до здравното министер­ство. Кризата на кадри се е задълбочила до толкова, че към момента у нас работят едва 40% от нужните анестезиолози и реанимационни се­стри. Д-р Боянов настоя­ва за спешни мерки и на­меса на държавата. Са­мо през м. г. отделението по реанимация в Сливен са напуснали четирима анестезиолози. Двама от тях вече работят в Ан­глия и Германия, а други­те - в частни болници.


Загубил ли е премиерът доверие в Дянков?
Всяка една идея в здравеопазването, която осигурява повече финанси, е добре дошла. Но напоследък в системата идеите са много повече от хората, които могат да ги реализират.

Замисълът - парите от здравни вноски да се вземат от Симеон Дяков, ни кара да се замислим. Първо: не е ли по-добре изобщо да не се дават на финансовия министър (както предлагат от "Синята коалиция"), за да не се налага по-късно да му се взимат?Или просто премиерът е загубил доверие в своя финансов министър?

Второ: ако тези средства и в бъдеще ще продължат да крепят фискалния резерв, то отнетите от него пари за здраве няма ли да доведат до рухване на валутния борд? Едва ли някой има такава идея.

Трето: не е ясно как ще бъдат управлявани събираните левове от здравните вноски. Ще бъдат инвестирани, ще има законово регламентиран инвестиционен портфейл или ще се търси минимална доходност? И как така финансист №1 ще управлява парите, които сега той дава за осигуровките на пенсионери, деца, безработни, като той има задачата единствено да ги превежда на касата. Както е по закон, и то не на 3 месеца, а към края на всеки следващ!

Властта трябва да разбере, че здравното осигуряване е краткосрочен осигурителен риск, не е като пенсионното. Защото днес българинът се разболява, днес парите му трябват, а не някога в бъдещето. По тази логика правителството да чертае новите си стратегии. А идеята обществен съвет или какъвто и да е друг да управлява събраните здравни вноски означава заобикаляне на здравното осигуряване!

Д-р Хасан АДЕМОВ, депутат от ДПС


Постоянно изкуствено сърце помпа кръвта на юноша

Имплантацията продължи 10 часа, за първи път се прави на дете
РИМ - Италиански кардиохирурзи, начело с док­тор Антонио Амодео, при­садиха за първи път в света постоянно изкуствено съ­рце на тийнейджър, съоб­щи агенция АНСА. Транс-плантацията е извършена в болница „Децата на Бог" в Рим на 30 септември и е продължила 10 часа.

Реципиентът е 15-годишно момче от Рим, чието име не се съобщава. То не може да бъде включено в списъ­ка за чакащи за присаждане на жив орган заради спе­цифично заболяване. Ста­ва дума са миопатия, при която мускулите на човек атрофират прогресивно и се стига до състояние, в което трудно се движат крайниците. Затова лека­рите от болницата са взели решение на рискуват и да поставят машинката вътре в гръдния кош. Така се из­бягвал рискът от инфекция, каквато често се получава, когато апаратът е извън тя­лото.

Изкуственият орган представлява хидравлична помпа, дълга около 4 см, те­жи 400 грама, поставена е в лявата камера на сърцето, и е свързана с възходящата аорта. Машинката работи на ток, чийто контакт е зад лявото ухо на пациента. Енергията идва от батерия, която се носи на колан на кръста. Най-удобно е за­реждането да става но­щем.

Засега състоянието на момчето е добро и лекарите се надяват, че организ­мът му ще приеме добре из­куствения орган. 24 часа след операцията пациен­тът разговарял с майка си. Съобщил й, че си мие зъби­те и не иска да бъде безпокоен. Специалистите пред­ричат, че присадената ма­шинка може да даде на момчето около 20-25 годи­ни живот, ако не възникнат усложнения.

Досега подобна трансплантация е правена само на възрастни.


Единение срещу кризата
Злите езици мърморят, че новият здравен министър д-р Стефан Константинов бил номиниран по идея на Иван Костов. И че бил „автентичен седесар". Може и да е така, но дали това ще се окаже зле или добре за здравеопазването, ще покажат близките месеци. Тъй че да не злобеем в аванс. Защото предупреждения от този род ми напомнят за разменените писма между Максим Горки и Ленин. От остров Капри заболелият от туберкулоза руски писател му се похвалил, че най-сетне си е намерил за лекар „отличен болшевик". На което вождът му отговорил: „Алексей Максимич, гледайте да е отличен лекар, а не отличен болшевик!"

Та и в нашия случай. Дано пък този път изборът да не е бил на кръстовище... Но тук има и друго. Д-р Константинов бил член или симпатизант на СДС (ДСБ). За министър Божидар Димитров пък се изписаха тонове хартия, че бил бесепар. Е, и какво? Ами ако положението е такова, ако ножът на кризата е вече опрял до кокал, какво лошо има, ако генералът се ориентира към „правителство на националното спасение"? И не е ли политическият ни елит изчерпан, компрометиран и дори напълно изгубил обществено доверие, та да е печеливша само нова формула на власт за национално спасение? Та това е най-подходящият повод за радикална промяна на партийната философия на ГЕРБ - да управлява в съгласие и с участието на представители и на другите национално отговорни политически сили? Нима не ни е дошло до гуша от междупартийния пехливанлък? И не сме ли на този хал и заради двайсетгодишните безпринципни политически борби?

Тъй че цялостна правителствена реконструкция е жизнено необходима. Но дано тя е в посока на националното единение, а не на злощастни прояви на партиен културизъм. Поне докато се роди алтернативата на Бойко!

Горан ГОТЕВ


Несвършените реформи се струпаха като лавина

Иван Игов - Премиерът е заобиколен от кариеристи
- Г-н Игов, дали ситуацията у нас не става твърде сложна, след като върху икономическата криза се натрупва тежката ситуация в социалната сфера, в здравеопазването? Има поредна смяна на министър, задават се протести, опозицията готви вот на недоверие.

- Ситуацията е абсолютно неопределена в момента и при това правителство на малцинството отвсякъде може да изскочи проблем. От моя гледна точка, за съжаление, премиерът в началото акцентира само върху това, което разбираше - вътрешен ред, сигурност и усвояване на фондове с цел повече работни места, което да даде тласък за излизане от кризата. И тъй като акцентът беше върху икономическата и сферата на сигурността, екипът му направо занемари социалната сфера. Беше ясно, че с времето ще настъпи голямо напрежение, което ще рефлектира някъде. Между другото, в абсолютно тежко състояние е образованието. И въпрос на време е и там кризата да предизвика катаклизми.

- Смятате ли, че в момента има свръх натиск от всички посоки върху премиера, който дава сигнали, че е притиснат, претоварен? Като имаме предвид, че властта и отговорността са концентрирани в него, трябва да се справя по всички фронтове, а навсякъде се отприщват проблеми. Как ще издържи на това натоварване?

- За съжаление, ние нямаме готови политици, политическа класа, които да са готови за това да попаднат на върха на властта, там е самотно. Колкото и човек да си мисли, че е подготвен и че може да се оправи, идва време, когато явно не успява и напрежението идва в повече. Цялата работа пак се състои в следното - Бойко Борисов се излъга, че има дълга скамейка. Той през цялото време говореше, че има експерти, има хора, с които може да работи. Повечето от тия експерти обаче останаха разочаровани, останаха встрани. Той, заобиколен в сферите, в които се е концентрирал, пропусна факта, че мислещите хора постепенно започнаха да се отдръпват и останаха кариеристите.

Реално, в момента той наистина е заобиколен от кариеристи. Гледам последните назначения, които се случиха. Както в здравеопазването, така и в образованието. Това са определено хора без опит, но с много силна политическа подкрепа и кариеристи - хора, които се опитват да правят това. Не казвам, че е лошо да си такъв. Но зад това я няма експертизата, няма ги хората, които наистина да разбират от здравеопазване, от социални грижи, от образование и т.н. Това се говореше много преди изборите -че когато една държава започва постепенно да излиза от кризата - нещо, което се случва с нас, всъщност последният натиск е именно върху социалната сфера - точно там парите липсват най-много, както и идеи за промяна.

- Премиерът даде много емоционално интервю, в което самият той се разкрива повече в личен план, като човек, ролята му на премиер сякаш остава на заден план. Признава, че му е много трудно, че е преуморен, обяснява, че не е самохвалко. Признава, че е натрупал невероятно напрежение. И между редовете се чете: Чуйте ме, и аз съм човек.

- Той е като едно дете... Всъщност всеки човек, който е в криза, точно това прави - започва да се оплаква и започва да усеща, че се отказва, че в един момент напрежението му идва много. Но пак казвам -всичко това е, защото той влезе във властта без хора, на които да има доверие и на които да разпределя отговорностите.

Реално до него има един-двама души - Фандъкова и Цветанов. Това са хората, с които той е сравнително политически близък и им има доверие. Не можеш да работиш толкова сам и толкова изолиран. Второто, което се случи, е, че правителството до голяма степен пропусна времето, в което се правеха реформи. Много хора са го казвали - че ако първите 6 месеца не се направят реформите, след това тази чиновническа прослойка се окопитва, изпълзява от дупката, в която се е скрила в прехода, и започва да налага себе си. Това го видях на практика как се случи в образованието и видях как всички закони, всички опити за реформи потънала в блатото.

Същото в момента се случва в здравеопазването и в социалната сфера. Всичките тези неща трябваше да бъдат готови преди изборите - и като законопроекти, и като идеи, и като модел как да се направи. Реформите да се направят в първите 6 месеца, когато и подкрепата ти е висока, и можеш да взимаш непопулярни решения, и опозицията не се е окопитила. Но това не се случи, беше изтърван моментът. И ако аз бих бил на негово място, бих започнал отначало.

- Звучи малко шокиращо! Сега, когато въртележката се върти на пълни обороти, да се започне отначало... А Борисов очевидно се чувства разочарован. Много обсъждана и дори иронизирана беше заканата му, че ако започне стачка, той ще си хвърли оставката. Той каза: „Изберете си друг, като не ме харесвате..."

- Хората не знаят, че той наистина е много емоционален човек. Аз лично не го познавам добре, но от хора, които наистина са му близки, разбирам, че винаги е бил много емоционален. Човек, който от юноша е прикривал вътрешната си неувереност с този мачовски вид. Така че нормално е в период на криза защитите да започнат да се пропукват и отдолу да се покаже истинският човек. Нямам нищо против да ме управлява чувствителен и емоционален човек, отколкото някакво дърво, което не разбира и не чувства какво се случва с него и около него.

В този смисъл нямам нищо против - както италианците, които харесват Берлускони точно защото е такъв - прилича на тях. И той е емоционален, изпуска си нервите, прави простотии. Тук нещата горе-долу са същите. Но пак казвам - лошото е, че беше изтърван моментът и сега всички тези несвършени реформи се струпаха обратно като лавина. Те просто започнаха да го затрупват и той наистина е в много неизгодно положение.

- Сещате ли се за премиери, които са по-чувствителни?

- Филип Димитров например, когото лично познавам, защото даже сме работили заедно на телефона на доверието, той - като юрист, аз - като психолог, също беше един изключително емоционален човек и това му изигра много лоша шега. Точно в най-критичния момент на прехода на държавата той всъщност даде властта.

Не вярвам, че Борисов ще направи същото. То даже не е до емоционалност. Хубаво е човек да е емоционален. И Обама е емоционален, и повече от големите лидери по света са такива, те са експресивни, затова хората ги харесват. Не можеш да бъдеш привлекателен за другите, ако не показваш емоция.

Лошото е, че тук, зад това, няма личната подготовка за справяне в такъв период на криза, и второ - няма ги хората, на които да се облегне. На мен ми направи много повече впечатление едно негово интервю отпреди няколко месеца, в което казва, че няма приятели. И това беше първият сигнал, с който показа, че има вътрешна, лична криза. Не мисля, че той няма да се справи. Но той не е удовлетворен от себе си, което е по-страшното. Тук емоцията е по-скоро от лична неудовлетвореност. Както на него, така и на всички ни се искаше нещата да се случат по-бързо, но просто изтърва времето за това.

- Макар че непрекъснато, с всички сили се опитва да убеди хората колко много е направил и прави. Във въпросното интервю заявява: „Работя от сутрин до вечер, полагам огромни усилия да изкарам държавата от кризата..."

- По-скоро ги повтаря на себе си. Това е по-скоро убеждение, опит да убедиш себе си, че нещата се случват добре. В смисъл че нещата все пак се случват. Но аз съм сигурен, че работи много, защото когато нямаш хора, на които да се облегнеш, и нямаш доверие, постепенно започваш да изземваш всякакви организационни прерогативи. Опитваш се всички канали и връзки, всички неща, които се случват в държавата, да минават през теб. А това просто е невъзможно за една държава. Ако в една малка фирма можеш да си го позволиш, в една държава не можеш. И като нямаш необходимата организация надолу и хората, на които да имаш доверие, нещата се пропукват отвсякъде.

В момента той наистина, за съжаление, е вкаран в ролята, в която е основната му професия - той просто е пожарникар в момента. Някъде лумва пожар и той хуква да го гаси. Това е лоша стратегия за един политик. Ти трябваше първо да бутнеш старата къща, да се опиташ да построиш нещо, което по-малко гори, а не да се опитваш да гасиш пожарите, които във всеки момент избухват навсякъде.

- Имаше късмета в такова тежко време да управлява държавата.

- Гледам позитивно на това, защото, съдейки по хората, с които разговарям, а и това, което аз мисля, че много хора ще продължават да го подкрепят. Първо - защото виждат човек, който има огромното желание да направи нещо за страната си. За първи път казваш: Този човек няма да открадне пари, да придобие пари, слава или друго. Той иска да направи нещо за другите. Проблемът е, че не знае точно как и се срамува да попита, изглежда.

Случи се интересно нещо на изборите - той наистина беше събрал много силен съвет от експерти, които след това не успя да използва. Ако попита мен какво трябва да направи, би трябвало да се върне отново назад, да се опита отново да привлече хора, които биха искали да помогнат в най-различни сфери и които не са във властта, не са на чиновническа позиция, не са обвързани с връзки и канали, които блокират тяхната инициативност, какъвто е случаят с чиновниците в министерствата. И в един момент, ако се наложи, да подмени голяма част от сегашното правителство. Смятам, че две трети от сегашното правителство просто не си вършат работата.

Но не бива персонално да сменя хора, преди да е сигурен, че има друг екип, който може да го смени. То е като в Космоса - преди да излети един екипаж, след него има поне още един резервен. За съжаление, това в България го нямаше, но има времето да подготви такива хора и тогава да пристъпва към смени, а не емоционално. Защото какво ще получи новият здравен министър - и вие имате представа какво става в едно министерство, където политическият кабинет се състои от 4-5 души, а всички отдолу са хора, които мислят само как да се запази статуквото. Така няма да стане реформата...

- Явно, че като човек, като личност има нужда от подкрепа.

- Има специален подход към справянето с такива модели. Но той като личност все още не се е провалил, не е направил нищо аморално - не е крал, не е направил нещо, което е ощетило държавата. Той има достатъчно вътрешни ресурси, за да може да се справи с тази ситуация.

- Президенти от ранга на Обама, а и в други мощни държави ползват ли помощта на психолози за дейността си?

- Тези хора, още преди да станат президенти, минават през много кандидатски кампании и им се прави личностен профил. Обикновено има такива модели за личностен профил, където слабите и силните им страни са изследвани, и то много подробно. Още преди да влезе във властта, този човек и хората около него знаят къде може да се издъни. Огромните агенции, които го консултират, общо взето, се стремят през цялото време да показват силните му страни и да бягат от слабите. Но у нас такова нещо определено няма.

- Но ако прочете тази информация, можем да му дадем идея да го направи.

- Не съм се замислял, но след като правим такива модели с бизнеса, в края на краищата политиката също е вид бизнес, така че човек трябва да се замисли за това нещо.

- Нека тогава да отбележим някои силни страни на Борисов. Има ли личностни преимущества?

- Може би това, което най-много привлича мен, а и другите, е, че на него му пука. Нагледахме се на политици, на които не им пука за другите. На него му пука за хората, и то за обикновените хора. Показва емоционалност. От друга страна, има това, което още древните гърци са нарекли харизма - т.е. нещо, което невинаги има точно психологическо обяснение. Това навремето хората са обяснявали, че тези хора са посочени от боговете. Но в него има тази харизма - умее да говори така, че да кара хората да му вярват и да ги увлича. Това също е много добро. Но казах, че липсата на екип го проваля в момента и затова се чувства толкова самотен.

- Какво ще се случи по-нататък?

- Ние нямаме алтернатива. Нямаме друг такъв политик, който да иска да направи нещо, дори с риск да се провали. И това е хубавото. Явно обаче му идва много в момента, но не бива да го съжаляваме, в края на краищата той сам се е съгласил на тази позиция. Просто той трябва да направи необходимите стъпки да преодолее тази ситуация на стрес, да започне много бързо да изгражда нови екипи и да направи реинженеринг на държавата.

Има достатъчно квалифицирани хора в България. Борисов, за съжаление, вярва малко повече на социологическата гилдия - около него има повече социолози с идеята, че те могат да му дават отговорите на базата на социологически анализи. Това не е вярно. С това, че ти се е качил или паднал рейтингът с 5 %, не значи как ще се справиш. Това по-скоро е някаква снимка на ситуацията. А България наистина има хора, които разбират от това и бизнесът вече инвестира в тези хора, започна да ги кани, за да извършат необходимата промяна.

Защо ли?

Анна-Мария Борисова е професор ендокринолог, казват, отличен специалист. Сигурно е повярвала, че хората, които я назначават на пост, за който няма опит, искат наистина да превърнат медицината и здравеопазването в управленски приоритет. И понеже през очилата си Борисова излъчва освен всичко останало и наивност, не се съмнявам, че

като същински Дон Кихот е тръгнала с копие да сразява страшните великани на рутината. След като обходи лекарските неволи, фискалните ребуси и елементарната демагогия, тя посочи кой е виновник за катастрофите в българското здравеопазване през последната година и пет месеца: Симеон Дянков!

Въобрази си, че прави откритие и това я изпълни с въодушевление. Не знаеше, че по този начин огласява опасна тайна: „Кралят е гол!" което е наказуемо.

Тук тя като лекар бръкна в раната, а това не се прощава. Даже насрочи по месеци лечение на системата с указания за самия Дянков. Бедната, не предполагаше, че няколко часа след това главата й ще хвръкне на ешафода.

Ако беше малко по-подготвена, Анна-Мария щеше да е наясно, че Бойко Борисов след спечелените избори извърши стратегически обрат в националната ни политика. Предишните взаимоотношения с различните финансови и икономически организации в света той ги трансформира в политика, която изцяло подчинява националния живот на могъща институция като Световната банка. Както в други бедни държави,Световната банка започна и у нас да прилага пакет от стереотипни мерки: „балансиране" на бюджета за сметка на икономиката и потреблението, за сметка на изсмукване и на последните човешки ресурси. Парите, нужни за „връзване" на бюджета, вече не идват от промишлеността и земеделието, а се вземат насила от социалната област (заплати, пенсии, добавки за различни категории хора), здравеопазването, науката, образованието и културата.

Парадоксът е в това, че този социален дарвинизъм, внедряван от Световната банка (най-вече в африкански и латиноамерикански страни), не води до финансова стабилност, а до дълбока разруха на икономиката, науката, образованието, здравеопазването и културата, до невиждано обедняване на населението.

Така в България се оформи - в границите на световната криза - нова криза на национална почва, резултат от антибългарския характер на политиката, провеждана от Световната банка, но и от неподготвеността и непрофесионализма на кадрите на ГЕРБ. Обяснимо е, че през управленския си мандат Бойко Борисов, като гарант на интересите на Световната банка и на част от червената олигархия, се зае с изпълнението на охранителни задачи на режима, докато управлението на държавата в останалите сфери го поеха емисарят на Световната банка Симеон Дянков и неговият наблюдател на по-високо равнище Кристалина Георгиева - довчерашен вицепрезидент на Световната банка.

Излиза, че сегашните разруха и агресия срещу жизнения стандарт на българина са предпоставени, даже програмирани, щом самите български управници са разрешили на Световната банка да бъде властелин в националното ни битие. Вярно е, че по този начин те си осигуриха солидна световна подкрепа, позитивни оценки от президента на Световната банка, които влияят и на брюкселската бюрокрация. Цената на такова „меценатство" обаче се заплаща от българския народ. Няма как в тази ситуация парите, които липсват за съставяне на бюджета, да не се извличат/източват от социалната мрежа, здравеопазването, науката, образованието и културата. Няма как да не се прилагат най-разнообразни медийни и полицейски ефекти, за да бъде манипулирана човешката маса и заставена да изтърпи запътването си към социалния и биологическия ад. Като при зрелия социализъм, обещаващ днешния дефицит да се компенсира със светлото комунистическо бъдеще, сега, само че много по-натрапчиво, се обещават на народа щастливи бъднини след десет години (ако през тези десет години народът се съгласи да гладува и да гази тинята на нищетата). Дянков през няколко месеца пуска по медиите сапунени мехури на надеждата, и то не без успех.

Нека помислим! При такъв тотален диктат на Световната банка върху днешната ни политическа власт кой всъщност е основното действащо лице? Премиерът или вицепремиерът Дянков -личен пълномощник на президента на Световната банка?

По време на социализма на големите строежи пращаха пълномощник на ЦК на БКП, за да помага на главния ръководител? Кой на кого помагаше и кой кого командваше? Така и сега Дянков не е просто подчинен на премиера, а е и нещо като политкомисар. Разбира се, че Бойко Борисов ще го махне, само ако получи нареждане от Вашингтон. Но Вашингтон по същата логика е в състояние да отстрани и Бойко Борисов.

Анна-Мария обаче назова, без да й трепне окото, името на Дянков като главния виновник за катастрофата в здравеопазването. Тоест не толкова бившите управляващи са първи по значимост виновници, не толкова лекарите и корумпираността им пречат на реформите, не толкова омразните комунисти са символ на злото в медицината, а представете си, иконата, конструкторът, машинистът на правителствения влак Симеон Дянков е възелът на конфликтите на упадъка и суматохата. Той е в дъното на злото и заради това само той може да хвърли спасителен пояс на здравеопазването ни.

Бойко Борисов в такава ситуация можеше да направи един-единствен ход - да освободи Анна-Мария от длъжност, защото министърката показа, че управляващите имат свое подземие.

Но тя наруши и една конвенция за пред обществото. Всеки министър да слуша и благодари на премиера, а не да мисли. Анна-Мария обаче си разреши да мисли и дава оценки. Тя постъпи като интелектуалец, а да се постъпва така е забранено. Всъщност нещата се развиха по очакван сценарий. Министър Борисова, въпреки белезите на диле-тантизъм в управленските й похвати, нямаше място сред сивата, посредствена и послушна масовка на ГЕРБ елита.

Опитаха да я напъхат като матрьошка във формите, които Борисов-Дянков предлагат на своите кадри. Но шило в торба не седи. И Анна-Мария дори и когато искаше да

бъде клише в общата структура на ГЕРБ, даже когато повтаряше спекулацията - първо реформа, после пари, не успя да скрие своята искреност и с радари на съвестта си удостовери, че принадлежи към лекарското съсловие.

Сега я замества доктор Стефан Константинов, гинеколог от Кюстендил. И той, като Борисова е без управленска практика, но затова пък бе заместник-председател на Българския лекарски съюз с професия символ: ще акушира здравия плод на реформираното здравеопазване! Перспективите пред д-р Константинов не са толкова блестящи, защото схемата за „безболезнено" удушаване на отечеството ни се запазва. Дянков няма да смени посоката, подадена от Световната банка, заради някакъв си лекар от Кюстендил. Така че д-р Константинов ще трябва да глътне въдицата и да служи вярно на Дянков. Струва ми се, че той е по-опитен в занаята на послушанието от Борисова, пък и вероятно съзнава каква е сегашната му роля -на стачкоизменник!

Гастролът му ще се състои на „спектакъла" през следващата седмица - вота на недоверие заради политиката в здравеопазването, поискан от парламентарната опозиция. Ако се справи със задачата, има шансове да получи чадър от Борисов и Дянков. Докога, до кой пореден дъжд, не се знае.

Вотът на недоверие в Народното събрание можеше да се предложи и във връзка със съсипиите в социалната област, науката, образованието и културата. В телевизионно предаване бившият здравен министър проф. Гайдарски каза, че според него в социалната сфера золумите били по-фрапиращи и затова вотът, трябвало да „атакува"

дискриминациите в социалния статут на българина. Ще вметна, въпрос на избор - навсякъде все същото изпепеляване на ресурси, все същото погазване на социални, научни, образователни, здравни и културни права.

Вътрешното ми убеждение, че вотът е не само навременен, но и морален като тревога за оцеляването на българина, на българския народ. Също така смятам, че ГЕРБ и „Атака" не бива толкова да се безпокоят, тъй като тяхната победа е в кърпа вързана: парламентарното мнозинство им е обезпечено!

Дотук нещата са ясни. Колебая се обаче дали парламентарната дискусия ще е достатъчно целенасочена, съдържателно богата и безкомпромисна.

Твърде е възможно опозицията да центрира полемиката главно около оставките на двамата здравни министри, което ще бъде грешка, тъй като става въпрос за провеждана политика с две лица, отговорни за големите неблагополучия - Бойко Борисов и Симеон Дянков.

Съмнявам се дали опозицията ще набере смелост да назове факта, че хаосът и

катастрофата в здравеопазването са брънка, пряко следствие от съгласието на Б. Борисов нашата страна да бъде опитно поле за експерименти на Световната банка. Традиционната десница, въпреки заклинанията на Ив. Костов, ще стовари основните вини върху двамата уволнени здравни министри Нанев и Борисова и няма да акцентува върху мефистофелските, злоумишлени изпълнения на Дянков, още по-малко ще си позволи да говори за господарите му. Лидерите на ДПС също ще избегнат темата за задкулисните договорености на ГЕРБ. Освен това ръководителите на ДПС, които флиртуват с неолибералната фразеология, може би няма да отстоят докрай принципа за общодостъпност до здравеопазването. Дай боже, да ме опровергаят! Левицата ще бъде според мен по-принципиална, тя по-определено ще насочи вниманието към глобалната проблематика. Съмнявам се обаче дали част от левите депутати няма да предпочетат някак по-отдалеч да наблюдават споровете в пленарната зала. Не е тайна, че за мнозина от левите депутати Световната банка е „свещена крава", а изповядваната от тях геополитическа позиция ги подтиква да търсят обяснения за краха по-скоро в неопитността и произволните похвати на бившите министри Нанев и Борисова. Те ще критикуват, естествено, и Дянков, но без връзка със задграничните му наставници. Не бива също да се забравя, че Б. Борисов е „коз" на част от червената олигархия, а тя е заинтересована от частично, но не и от цялостно дискредитиране на политиката на ГЕРБ и кабинета, факт е, че хора от елита на БСП продължават да се надяват на бъдещо съюзяване на БСП с ГЕРБ (соцпартията да стане съпридружна партия на Бойко Борисов!). От месец и половина президентът Георги Първанов, който открито влезе в проблемен и обоснован сблъсък с разбиранията на ГЕРБ за управление на България, възприе поведението на изчакване и на по-смекчена критика на актовете на правителството. В БСП за първи път през септември толкова ярко и недвусмислено афишираха позициите си вътрешните „дясна" и „лява" партия. Те имат фундаментални различия за мисията на лявата идея в съвременния свят; връзките на левицата с червената олигархия; значението на неолиберализма като модернизация на социалната идея; отношението към плоския данък или към валутния борд и пр,. и пр. Такива нагласи и настроения, а техен център би трябвало да е парламентарната група на Коалиция за България, не могат да не рефлектират върху парламентарния дебат: приглушеност на критиката, неучастие в конфликтните ситуации.

Съществува още една особеност, свързана със социалната чувствителност на всички депутати. За депутатите от ГЕРБ нещата са очевидни - желязна дисциплина и внедрена култура на немислене. „Атака" ще стъпва по живи кости, но няма да се отрече от конюнктурата. Синята коалиция ще си измива ръцете като Пилат Понтийски. За ДПС и БСП споделих своите опасения и надежди. Страхувам се и от това, че съвсем различно е вече положението на депутата и пациента. Пациентите конкретно, осезаемо пострадват, говори се и за смъртни случаи, свързани с реформите. Депутатите обаче не попадат в такива епизоди, те влизат с по-голяма доза условности в „кожата" на потърпевшите хиляди и хиляди българи. Значи нужни са им допълнителни усилия на духа и съвестта, за

да постигнат солидарност с „унижените и оскърбените", с жертвите на прехода.

Но и при такова наличие на раздвоение в отделни политически сили, вотът е полезен като граждански жест и възможност за популяризиране на една покъртителна и застрашаваща съществуването на българите истина. Важен е като поставяне на начало в разгръщането на свободно обществено мнение за онези действия на ГЕРБ и неговите съюзници, които се конфронтират с живота и интересите на хората.

Що се отнася до професор Анна-Мария Борисова, възможно е в близко време тя да се освободи окончателно от фобията на всеобщия страх, а и от преклонението пред едноличната власт. Всъщност с последните си заключения за правителствения субект Симеон Дянков, Анна-Мария вече повдигна завесата и показа знаци на гражданско поведение. Нужно й е да направи като лекар специалист още една стъпка, за да се приближи по-плътно до каузата на своите колеги, до разбирането, че терминът реформа не е равнозначен на ликвидиране, финансово ограбване на системата и унижаване на лекарското съсловие.