Уилиям макдоналд к о г нови


:16,17 Междувременно Петър



страница10/77
Дата01.01.2018
Размер13.85 Mb.
#39005
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   77

12:16,17 Междувременно Петър стои
пред вратата и продълЖава да чука. Ко-
гато най-после те отварят вратата и
го пускат да влезе, всичките им съмне-
ния изчезват и на тяхно място идва буй-
ната радост. Петър бързо въдворява
тишина и им разказва накратко за чуд-
ното си избавление от затвора, като ги
помолва да разкаЖат за това на Яков
(вероятно сина на Алфей) и на братята,
и си излиза от къщата. Не е възмоЖно
да узнаем къде отива след това.

12:18,19 Когато на сутринта нещаст-
ните войници откриват, че Петър лип-
сва, всички изпадат в паника. За Ирод,
който не е свикнал да бъде побеЖдаван,
това е също една уЖасна новина. Нито
едно от оправданията на войниците не
моЖе да го убеди. Всъщност техните оп-
равдания са толкова незадоволителни и
толкова го вбесяват, че той заповядва
да ги убият, след което отива в Кесария,
за да лекува наранената си гордост.

12:20 Поради някаква неизвестна при-
чина Ирод е много сърдит на Жителите
на Тир и Сидон, две търговски приста-
нища на брега на Средиземно море. Хора-
та от тези градове се възползват от
възмоЖността, която им предлага по-
чивката му в Кесария, за да се сдобрят с
него, тъй като са зависими от вноса на
Жито от Юдея. Спечелвайки на своя
страна личния съветник на царя - Власт,
те се опитват да възстановят чрез не-
го дипломатическите си отношения с
Ирод.

12:21-23 Един ден, облечен в цялата си
царска одеЖда, Ирод застава на престо-
ла, за да дърЖи реч пред тях. Народът за-
почва да вика: „Глас Бшкий, а не човеш-
ки!" И тъй като Ирод не прави нищо, за
да отрече тази почит, нито въздава
слава на Бога, един ангел от Господа го
поразява с уЖасна болест и той умира.
Това става през 44 год. сл. Хр.

Така онзи, който уби Яков, за да угоди


на logeume, беше убит от Този, Който

единствен моЖе да унищоЖи както тя-


лото, така и душата в ада. Ирод поЖъна
това, което беше посял.

Г. Първото мисионерско

пътешествие на Павел: Галатия
(12:24-14:28)


12:24 МеЖдувременно евангелието неп-
рекъснато разширява границите на своя
обхват. Бог обръща човешката ярост в
хвала и с остатъка от яростта се опас-
ва (Пс. 76:10). Осуетява намеренията на
народите и утвърЖдава намеренията на
Господа (Пс. 33:10,11).

12:25 След като изпълняват мисията


си в Ерусалим и занасят помощта от ан-
тиохийската църква, Варнава и Савел се
връщат отново в Антиохия,52 като взе-
мат със себе си и Марко, племенник на
Варнава, който по-късно написва Второ-
то Евангелие.

Не е известно дали Варнава и Савел са


били в Ерусалим по време на убиването
на Яков, затварянето на Петър или
смъртта на Ирод.

Много тълкуватели на Библията смя-


тат, че 13 гл. белеЖи един преломен мо-
мент в Деянията на апостолите. Някои
дори смятат, че с нея започва вторият
том на Деянията. Апостол Павел вече
определено е заел първото място, а Ан-
тиохия и Сирия са станали центърът,
от който ще се започне разпространени-
ето на благата вест сред езичниците.

13:1 Както научихме в 11 гл., в Антио-
хия вече има църква. Вместо един пас-
тор или свещеник църквата има много
хора с различни дарби. В нея има най-мал-
ко пет пророци и учители. Както вече
казахме, пророкът е човек, който има
специална дарба от Светия Дух да полу-
чава откровения от Бога и да проповяд-
ва на другите. В истинския смисъл на ду-
мата пророците са били БоЖиите гово-
рители и са моЖели често да предсказ-
ват бъдещи събития. Учителите са хо-
ра, на които Светият Дух дава умение
да тълкуват или да обясняват БоЖието

63

Деяния 13

СлоВо на другите по един прост и разби-
раем начин.

Тук са дадени следните имена на про-


роци и учители:

1.Варнава. Ние Вече познаваме този
прекрасен слуЖител на Христос и Ве-
рен съратник на Павел. Тук той е спо-
менат на първо място вероятно зара-
ди старшинството си въВ Вярата или
в слуЖението си за Христос.
2. Симеон, наречен още Нигер. От име-
то моЖем да научим, че той е бил ев-
реин по роЖдение и е дошъл моЖе би от
някоя африканска еврейска общност.
ВъзмоЖно е също rriaka да е възприел
името Нигер (черен или мургав) допъл-
нително - за по-голямо удобство при
работата му с езичниците. Но, разби-
ра се, той моЖе наистина да е бил
тъмнокоЖ, както показва името му.
За него не се знае нищо повече.
З.Луций от Киринея. МоЖе би той е
един от първите киринейци, които
отидоха в Антиохия, за да проповяд-
ват за Господ Исус (11:20).

  1. Манаин (също като старозаветното
    име Менахим). За него се казва, че е бил
    възпитан заедно с четверовластника
    Ирод. Интересно е да се види, че един
    човек, който е Живял толкова близко
    до злия Ирод Антипа, е станал един от
    първите проповедници на християнс-
    ката вяра. Титлата четверобласт-
    ник означава, че Ирод е Владеел над ед-
    на четвърт от царството на своя ба-
    ща.

  2. Савел. Макар и на последно място в
    този списък, Савел става Живо превъп-
    лъщение на истината: „Последните
    ще бъдат първи."

Тези пет души показват, че ранната
църква е обединявала различни хора, без
да е разделяла хората по цвета на коЖа-
та или по някакъв друг признак. „Мери-
лото, по което са се приемали новите хо-
ра, не е било кой си ти, а на кого принад-
леЖиш."

13:2 Тези пророци и учители се съби-
рат заедно (и вероятно с цялата църк-

ва), за да се молят и да постят. От це-


лия контекст става ясно, че под думите
„слуЖеха на Господа" трябва да се раз-
бира, че те прекарват времето си заед-
но в молитва и застъпничество. Чрез
поста те се отричат от естествените
Желания на тялото, за да се съсредото-
чат още повече върху духовните си за-
дълЖения.

Но защо се събират да се молят заед-


но? Ще бъде ли абсурдно, ако каЖем, че
те правят това заради голямата отго-
ворност, която чувстват, че носят за
евангелизирането на света? Текстът не
ни казва, че това молитвено събрание е
продълЖило цялата нощ, но подтекс-
тът ни подсказва, че то сигурно е било
много по-сериозно и по-продълЖително
от обичайните „молитвени събрания"
днес.

Докато те се молят, Светият Дух яс-


но им казва да отделят... Варнава и Са-
вел за работата,
за която ги е призовал.
МеЖду другото това е едно много ярко
свидетелство за Личността на Светия
Дух. Ако Той беше само едно влияние, ни-
ма щеше да използва такива думи! И все
пак как точно Светият Дух предава
Своето послание на пророците и учите-
лите?

Макар и в Библията да нямаме ясен


отговор на този Въпрос, бихме могли да
предполоЖим, че Той им казва това чрез
един от пророците - Симеон, Луций или
Манаин.

Тук първо се споменава името на Вар-


нава, а след това на Савел. Но когато се
говори за тях след връщането им в Ан-
тиохия, първо се споменава името на Са-
вел, а след това на Варнава.

Това е един изключително ваЖен стих


за ролята на Светия Дух в практическо-
то ръководене на ранната църква и за
чувствителността на учениците към
Неговото Водителство.

13:3 След като Светият Дух изявява
волята Си по този начин, вярващите
продълЖават да постят и да се молят.
После трима от тях (Симеон, Луций и

64

Деяния 13

Манаин) полагат ръце на Варнаба и Са-
Вел. ТоВа не е официалното „ръкополага-
не", което се практикува в християнския
свят днес, където един високопоставен
църковен слуЖител придава духовен сан
на друг, по-нископоставен слуЖител от
него. Това е просто един израз на обще-
нието меЖду тях и тези двама Вярващи
в делото, за което Светият Дух ги е
призовал. Идеята за ръкополагането ка-
то акт, който дава изключителна власт
за извършване на „тайнства" и други
църковни обичаи, е непозната в НЗ. Бар-
нхауз коментира този проблем така:

Голяма грешка в съвременния начин


на Живот на църквата е разбирането, че
един-единствен човек моЖе да притеЖа-
ва всички необходими дарби за ръководе-
не на местното събрание. Според това
разбиране едно събрание моЖе да има не-
колкостотин членове, но само един пас-
тор. Той трябва да моЖе да проповядва,
да утешава и да прави всичко останало,
което се очаква от един пастор. На прак-
тика седем от осемте дарби, за които
става въпрос в нашия текст (Римляни
12:6-8), трябва да сеупраЖняват от един
официално назначен слуЖител, като са-
мо една трябва да се упраЖнява от чле-
новете на събранието. И коя е тя? Дарба-
та на даването на пари. Нещо тук не е
съвсем както трябва!


Някой моЖе да попита, да не би да ис-
кам да каЖа, че и миряните трябва да
проповядват. Определено - gal Ако един
мирянин има разбиране върху Библията,
той трябва да използва тази своя дарба
и да проповядва при всяка възмоЖност.
Разрастването на двиЖението на обик-
новените миряни е от голямо значение и
е още една стъпка в правилната посока
-назад към времето на новозаветния на-
чин на Живот на църквата." 53

Нека да си припомним, че Варнава и Са-


вел работят за делото на Господа вече
почти осем години и не са новаци в Хрис-
товото слуЖение. Те вече са изпитали
какво означава да бъдеш „ръкополоЖен
от Прободените Ръце". Сега техните

съслуЖители в Антиохия изразяват сво-


ето единодушие с тях и одобрение на спе-
циалното им поръчение за отнасяне на
евангелието на езичниците.

Думите „и ги изпратиха" означават


буквално „и ги освободиха" за делото.

13:4 С този стих започва така нарече-
ното първо мисионерско пътешествие
на Павел. Разказът за тоВа пътуване
продължава до 14:26. Неговата глаВна
цел е евангелизирането на Мала Азия.
Второто мисионерско пътешествие на
Павел има за цел отнасянето на еванге-
лието до Гърция. Третото мисионерско
пътешествие на Павел вклк)чва освен
няколкото повторни посещения на Мала
Азия и Гърция, и главното му посещение
в провинция Азия и Ефес. Мисионерски-
те пътешествия на Павел покриват
един период от около петнайсет години.

(При описване пътешествията на Па-


вел имената на посетените от него мес-
та ще бъдат указани, като се изписват
с главни букви при всяко тяхно първо спо-
менаване.)

При пътуването им от Антиохия за


Сирия двамата безстрашни апостоли
отиват най-напред в СЕЛЕВКИЯ, мор-
ски пристанищен град на около шестнай-
сет мили от Антиохия, откъдето отп-
луват за остров КИПЪР.

13:5 След като слизат В САЛАМИН,
на източния бряг на Кипър, те посеща-
ват различни синагоги и проповядват
словото там. По онова време в синагоги-
те има обичай да се четат и разясняват
Писанията и всеки евреин има право да
участва в това четене. Йоан Марко слу-
Жи на двамата апостоли като „прис-
лузкник". Отивайки най-напред в синаго-
гата, Варнава и Савел изпълняват бо-
Жественото наставление, според което
евангелието трябва да се проповядва
първо на евреите, а след1 това и на езич-
ниците.

13:6 Тръгвайки от Саламин, ВарнаВа и
Савел преминават целия остров до ПА-
фА, която се намира на западния бряг.

65

Деяния 13

Саламин е главният търговски център
на острова, а Пафа е неговата столица.

13:7, 8 Там те срещат един еврейски


лъЖепророк и магьосник на име Варии-
сус (което значи „син на Исус" или „син на
Йешуа"). По някакъв начин този магьос-
ник е тясно свързан със Сергии Павел,
римския проконсул54 или администра-
тивния управител на острова, за който
се казва, че е „един разумен човек". Ко-
гато последният извиква Варнава и Са-
вел,
за да чуе БоЖието слово, магьосни-
кът се опитва да им попречи, вероятно
под влиянието на дявола, който иска да
осуети разпространението на евангели-
ето.

В 8 cm. той е наречен с името Елима,


което означава „мъдрец". Това, разбира
се, е едно ужасно изкривяване на значени-
ето на тази дума.

13:9,10 Разбирайки, че Сергии Павел е
човек, който искрено търси истината, и
че магьосникът е неин враг, Савел отк-
рито изобличава Елима, без изобщо да го
щади. За да не би някой да сгреши и да
предположи, че Савел говори възбудено
под влияние на плътта, текстът изрич-
но споменава, че в този момент той го-
вори „изпълнен със Светия Дух". Съсре-
доточавайки погледа си върху магьосни-
ка, Савел го обвинява, че е „пълен с вся-
какви лукавщини и с всякакво коварст-
во". Името Вариисус не може да измами
Савел и той сваля тази негова маска, ка-
то го нарича с правилното му име - „си-
не дяволски". Магьосникът е враг на
„всичко, що е право"; той прави всичко
възможно, за да извращава Божията ис-
тина.

13:11 По-нататък, говорейки със спе-
циалната наказателна власт, която му
е дадена като на апостол, Савел му каз-
ва, че той, Елима, ще ослепее и няма да
вижда за известно време. Поради това
че се е опитал да задържи другите, като
проконсула, в състоянието на духовна
слепота, той самият ще бъде наказан се-
га с физическа слепота. Тогава върху не-
го незабавно пада „помрачаване и тъм-

нина" и той започва да се лута, „търсей-
ки да го води някой за ръка".

Образът на Елима би могъл да се раз-


глежда като символ на народа на Израел,
който не само не пожелава да приеме
Господ Исус, но се опитва да попречи и
на другите да Го приемат. В резултат
на това народът на Израел е наказан за
известно време с духовна слепота. Най-
накрая един остатък от Израел ще се
покае; ще приеме Исус като Месия и ще
се обърне.

13:12 Явно това Божие чудо с наказа-
нието оказва силно влияние върху про-
консула; но още по-силно от него е влия-
нието на учението, което той чува от
Варнава и Савел. Той става истински
вярващ в Господ Исус, първият трофей
на милостта по време на първото миси-
онерско пътешествие.

Забележете, че в този пасаж (9 cm.)


Лука за първи път използва езическото
име на Савел - Павел, вместо еврейско-
то му име Савел. Тази промяна идва да
покаже, че евангелието все повече и по-
вече ще се разпространява сред езични-
ците.

13:13 Излизането на Павел на преден
план в повествуванието личи и в думите
„Павел и друЖината му". И така, „Па-
вел и друЖината му" напускат Пафа и
тръгват на север към ПАМфИЛИЙС-
КА ПЕРГА. Памфилия е римска провин-
ция, разполоЖена на източния бряг на
Мала Азия. Перга е нейната столица, ко-
ято се намира на седем мили във вът-
решността на провинцията.

Точно там Йоан Марко се отделя от


тях и се връща в Ерусалим. МоЖе би той
не одобрява идеята за проповядване на
евангелието на езичниците! Павел смя-
та това негово отделяне за такава го-
ляма грешка, че отказва да го вземе на
второто си мисионерско пътешествие.
Това довеЖда до голям разрив в отноше-
нията на Павел и Варнава, в резултат на
което техните бъдещи пътища като
християнски работници се разделят (ср.
15:36-39). Впоследствие Марко отново

66

Деяния 13

спечелва доверието на апостол Павел (2
Тим. 4:11).

Повече подробности за посещението в


Перга не са дадени.

13:14, 15 Следващата спирка в това
пътуване е ПИСИДИЙСКА АНТИО-
ХИЯ, на около сто мили северно от Пер-
га. И отново двамата глашатаи на кръс-
та отиват в синагогата в съботния
ден. След прочитането на Писанията
началниците на синагогата, които раз-
бират, че техните гости са евреи, ги по-
канват да говорят, ако имат да каЖат
някоя увещателна дума на хората. Тази
свобода при възвестяване на евангелие-
то в синагогите няма да продълЖи мно-
го дълго.

13:16 Павел, който никога не изпуска
възможност да проповядва евангелието,
става и се обръща към събраните хора в
синагогата. Неговото намерение е да
направи кратък преглед на еврейската
история, да разкаЖе на своите слушате-
ли събитията, свързани с Живота и слу-
Жението на Христос, като им обърне
особено внимание върху възкресението
на Христос, да им съобщи за прощение-
то на греховете чрез Спасителя и да ги
предупреди за уЖасните последствия от
отхвърлянето Му.

13:17 Павел започва своето послание с


БоЖия избор на народа на Израел като
Негов народ на земята. След това бързо
преминава към времето, когато израел-
ците Живеят като чугкденци в египет-
ската земя и когато великата БоЖия
милост ги избавя от потисничеството
на фараона, като ги извеЖда „с издигна-
та мишца" оттам.

13:18 В продълЖение на четиридесет
години Бог „ги води и храни в пустиня-
та" - тоест Бог се гриЖи да снабди всич-
ки техни нуЖди. Това Той прави въпреки
непрекъснатите им оплаквания.

13:19-22 Четиристотин и четириде-
сетте години, за които Павел говори
тук, обозначават един период, който
вклктва времето на патриарсите, и по
този начин и времето на съдиите.55

След въвеЖдането им в ханаанската


земя Бог дава на Израел съдии... до вре-
мето на пророк Самуил. Когато наро-
дът шикелава да има цар като другите
народи, Бог им дава за цар Саул, Кисовия
син, мъзк от Вениаминовото племе, кой-
то царува над тях четиридесет години.
Заради неподчинението му Бог го сваля
от трона и издига вместо него за цар
Давид, на когото е изказана голяма пох-
вала: „Намерих Давида, Йесеевия син, чо-
век според сърцето Ми, който ще из-
пълни всичката ми воля." 22 cm. включ-
ва цитати от Псалм 89:20 и от 1 Книга
на царете 13:14.

13:23 От разказа за Давид Павел мно-
го бързо преминава върху разказа за Исус,
Един от „неговото потомство". Както
беше казал някой: „В проповедите на Па-
вел всички пътища водят до Христос."
За нас е много трудно да оценим сме-
лостта, която се е изисквала при пропо-
вядването на израелците на вестта, че
Исус е Спасителят, Който Бог им е дал
по обещание. Нито един от тях не е гле-
дал на Исус по този начин!

13:24 След този кратък увод Павел
отново се връща назад към времето на
слуЖението на Йоан Кръстител. Преди
идването на Христос (тоест преди Не-
говото обществено слуЖение) Йоан е
проповядвал кръщението на покаяние
на целия израелски народ. Това означава,
че той им е съобщил за идването на Ме-
сията и им е казал, че те трябва да се по-
каят, за да се подготвят за Неговото
идване. Признакът на тяхното покая-
ние е било кръщението им във водите на
река Йордан.

13:25 Йоан нито за миг дори не е допус-
нал хората да си помислят, че той моЖе
да е обещаният Месия. До края на слуЖе-
нието си той не е престанал да поясня-
ва, че не е Този, за Когото говорят про-
роците. Всъщност той не е бил достоен
да развърЖе обувките на краката на То-
зи, Чието идване е възвестявал.

13:26 Обръщайки се към своите слуша-
тели с думите „братя, потомци от Ав-

67

Деяния 13

раамовця род", Павел им казва, че „вест-
та на това спасение" е била изпратена
най-напред на израелския народ. Исус е
дошъл най-напред да потърси загубени-
те овце от израелския дом. И учениците
получават наставление да проповядват
своето послание най-напред на този на-

род-


13:27,28 Но хората в Ерусалим и тех-
ните началници не са познали в Исус
дългоочаквания Месия. Те не са разбрали,
че Той е Този, за Когото са писали проро-
ците. Когато са слушали пророчества-
та за Месията в Писанията всяка събо-
та,
те не са ги свързвали с Исус от На-
зарет. Вместо това самите те са ста-
нали средството за изпълнението на те-
зи Писания, като са Го осъдили. И макар
че не са намерили в Него нищо „достой-
но за смърт", пак са Го предали на Пи-
лат, за да бъде убит.

13:29 В първата половина на този стих
извършителите на действието на глаго-
ла „изпълниха" са целият еврейски на-
род, който изпълни Писанията, като от-
хвърли своя Месия. Във втората полови-
на на стиха извършителите на действи-
ята на глаголите „снеха" и „шшикиха"
са Йосиф от Ариматея и Никодим, кои-
то с лЬбов погребват тялото на Господ
Исус.



Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   77




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница