Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
10:17-23а Докато Петър все още раз- мишлява върху това видение в сърцето си, слугите на Корнилий пристигат пред вратата на Симоновата къща и питат за него. Воден от Духа, Петър слиза от покрива на къщата и поздравява хората. Когато разбира каква е целта на тяхно- то посещение, той ги поканва вътре и ги оставя да преспят. Слугите изказват похвала на своя господар, като го нари- чат „човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име меЖду целия logeuc- ки народ". 10:236-29 На следващия ден Петър тръгва за Кесария с тримата слуги на Корнилий и някои братя от Йопия. Яв- но те пътуват цял ден, тъй като се каз- ва, че влизат в Кесария „на другия ден". В очакване на тяхното пристигане Корнилий извиква „роднините си и близките си приятели". Когато влиза Петър, Корнилий пада пред краката му в знак на поклонение, но апостолът го вдига и му казва, че и той е човек като него. Добре би било всички самоназначи- ли се „последователи" на Петър да след- ват докрай неговия пример, като забра- няват на хората да коленичат пред тях! ВиЖдайки всички тези хора, събрани в къщата на Корнилий, Петър им обясня- ва, че като евреин той не е трябвало да влиза в такава къща, но Бог му е открил, че не трябва повече да смята езичници- те за мръсни или нечисти. След това ги пита за какво са го извикали. 10:30-33 Корнилий веднага разказва за видението, което е имал преди четири дни, когато ангелът го е уверил, че мо- литвите му са били чути, и му е казал да 57 Деяния 10  изпрати хора при Петър. Забележете,
че гладът за БоЖието Слово 8 сърцето на един езичник получава похвала от Бо- га. Накрая Корнилий казва: „И тъй, ние всички присъстваме тука пред Бога, за да чуем все, що ти е заповядано от Гос- пода." Човек с такова отворено сърце и готово да слуша със сигурност ще полу- чи боЖествено наставление. 10:34,35 Преди да каЖе своето посла- ние, Петър се обръща към хората с едно откровено признание. До този момент той е вярвал, че БоЖието благоволение е дадено само на народа на Израел. Сега той разбира, че Бог не се отнася с благо- воление към човека заради това, че той принадлеЖи към един определен народ, а че Му е угоден всеки, който има честно и смирено сърце - било той евреин или езичник: „... но във всеки народ оня, кой- то Му се бои и върши правото, угоден Му е." Има две основни тълкувания на 35 cm.:
Ние смятаме, че това е правилното тълкуване на стиха. 10:36-38 След това Петър напомня на своите слушатели, че макар посланието на евангелието да е изпратено първо на iogeume, Исус Христос... е Господар на всички - както на togeume, така и на езичниците. Неговите слушатели сигур- но са чули словото на Исус от Назарет, което е тръгнало от Галилея по време- то, когато е кръщавал Йоан, и се е разп- ространило по цяла Юдея. Този Исус, Който е бил помазан от Светия Дух, е Живял един Живот на пълно отдаване на другите, като е правел благодеяния и е изцелявал всички, които са били угне- тявани от дявола. 10:39-41 Апостолите са свидетели на всичко, което е извършил Исус. Те са пъ- тували заедно с Него по цяла Юдея и Ерусалим. Независимо от безгрешния Му Живот хората са Го убили, като са Го повесили на дърво; но на третия ден Бог Го е възкресил и Му е дал да се яви на предварително избрани от Него сви- детели. Доколкото ни е известно, нито един невярващ не е видял Господ Исус след възкресението Му. Но апостолите не само са Го видели - те са яли и пили с Него. Това показва, че тялото на Спаси- теля след възкресението е било осезае- мо, материално, физическо. 10:42 След възкресението Господ е дал поръчение на апостолите да свидетелс- тват за Него, че „Той е определеният от Бога Съдия на Живите и мъртвите." Това съответства на много други тек- стове в Писанията, които казват, че Отец е предал целия съд на Сина (Йоан 5:22). Това, разбира, се означава, че като Човешки Син Господ Исус ще съди както евреите, така и езичниците. 10:43 Но речта на Петър не свършва с истината за съда, а продълЖава с вели- ката истина за евангелието, която обяс- нява начина, по който човек моЖе да из- бегне съда. Както са свидетелствали и всички пророци от СЗ, всеки, който вярва в името на Месията, ще получи прошение на греховете. Това не е пред- лоЖение, отправено само към Израел, а към целия свят. Вие искате ли да позна- ете прощението на греховете? Тогава повярвайте в Него! 58 Деяния 10,11  10:44-48 Докато Петър още говори...
Светият Дух се излива върху езичници- те и всички започват да говорят на ези- ци, величаейки Бога. Това е знак за всич- ки присъстващи, че Корнилий и негово- то семейство наистина получават Све- тия Дух. Вярващите евреи от Йопия са смаяни, че езичниците получават Све- тия Дух просто така, без да са еврейски прозелити. Но Петър не е повлиян от този предразсъдък. Той веднага разбира, че Бог не прави разлика меЖду евреи и езичници, и предлага домът на Корнилий да се кръсти. Обърнете внимание на израза „тия, които приеха Светия Дух, както и ние". Тези езичници се спасяват по същия начин, както и кодеите - чрез вяра. Ня- ма и намек за спазване на закона, нуЖда от обрязване или някаква друга заповед или ритуал. Обърнете също внимание на поред- ността на събитията при приемането на Светия Дух от езичниците:
Това е и поредността на събитията при сегашната диспенсация, когато Бог призовава от народите народ за Своето Име, валидна както за евреите, така и за езичниците. След това милостиво дело на БоЖия Дух в Кесария вярващите съвсем естес- твено се помолват на Петър да остане при тях няколко дни. 11:1-3 Слухът за проповядването на Петър сред езичниците и за тяхното спасение стига много бързо до Юдея. И когато Петър се връща в Ерусалим, много от обрязаните започват да се ка- рат с него за това, че бил ял с езичници- те. Под „обрязаните" тук трябва да се разбира християни с еврейски произход, които все още Живеят със старите си разбирания. Така например те вярват, че за да моЖе един езичник да получи пълно благословение от Господа, той трябва да се обреЖе. Мислят, че Петър е напра- вил грешка, като е ял с езичници. 11:4-14 За да се защити, Петър им раз- казва за всичко, което се е случило - как е видял във видение да се спуска от небе- то едно платнище; как на Корнилий му се е явил един ангел; как при него са дош- ли пратеници от Корнилий; как Духът Му е заповядал да отиде при тях и да ги придруЖи; и как Светият Дух се е излял върху езичниците. И тъй като Бог е действал по толкова много, и то ясно разбираеми начини, всяка съпротива или противопоставяне биха означавали про- тивопоставяне на Самия Бог. В този разказ Петър добавя няколко интересни подробности, които не се спо- менават в предишната глава:
11:15 Според разказа на Петър Све- тият Дух е слязъл на езичниците в на- чалото на неговото говорене. Текстът в Деяния 10:44 създава впечатление, че той вече е говорил известно време. Ве- роятно той е започнал да говори, но пре- ди да продълЖи нататък, е бил прекъс- нат. 11:16 След слизането на Светия Дух върху езичниците Петър веднага си спомня за Петдесетница и за обещание- то на Господа, че Неговите ученици ще бъдат кръстени със Светия Дух. Той разбира, че обещанието е било изпълне- но частично на Петдесетница и че сега отново се изпълнява. 59 Деяния 11  11:17 След това Петър се обръща към
обрязаните със следния Въпрос: ако Бог е избрал да излее Духа на езичниците как- то е направил преди това и на евреите, които са повярвали, кои е той, че да се противопоставя на Бога? 11:18 Не моЖем да не признаем, че ко- гато тези евреи-християни чуват разка- за на Петър, те веднага разпознават действието на БоЖията ръка и се обръ- щат на 180 градуса. Всичките им възра- Жения изчезват и на тяхно място заста- ва възхвалата към Бога, Който дава по- каяние за Живот и на езичниците. Б. Създаването на църквата в Антиохия (11:19-30). 11:19 Повествуванието отново се връ- ща към времето на преследванията след убиването на Стефан. Това ще рече, че събитията, които са описани в следва- щите стихове, стават преди повярване- то на Корнилий. Разпръснатите от гоненията хрис- тияни отнасят евангелието до:
Те обаче не проповядват евангелието „на никой друг... освен на logeume". 11:20,21 Някои от вярващите кипър- ци и киринейци обаче, които отиват в Антиохия, проповядват евангелието и на гърците.50 Господ благославя тяхно- то свидетелство и голям брой хора по- вярват и се обръщат към Господа. Ф. Грант коментира този факт така: „ВиЖте по какъв удивителен начин се развенчава тук формализмът. Ние не знаем името на нито един човек, който Бог използва в това дело." Идването на християнството в Ан- тиохия е ваЖен етап в Живота на църк- вата. Антиохия се намира на река Ел Аси (Оронт) в Сирия, северно от Палестина. Тя е третият по значение град в Римска- та империя и днес се смята за „ПариЖ на древния свят". Оттук Павел и неговите другари тръгват no-късно на своите ми- сионерски пътешествия, за да занесат евангелието на езичниците. 11:22-24 Когато новините за голямо- то духовно съЖивление стигат до църк- вата в Ерусалим, тя решава да изпрати в Антиохия добродушния и внимателен Варнава. Този добър човек веднага забе- лязва, че Господ работи мощно сред те- зи езичници, и ги насърчава да продълЖат да „пребъдват в Господа с непоколебимо сърце". Колко хубаво, че тази млада цър- ква е била посетена от един такъв „до- бър човек, пълен със Светия Дух и с вя- ра!" Докато той е там, към Господа се прибавя значително мноЖество от по- вярвали. Освен това се запазва единст- вото с църквата в Ерусалим. 11:25,26 След това Варнава си спомня за Савел от Tape! Нека припомним, че именно той беше завел Савел при апос- толите в Ерусалим и че след известно време учениците трябваше да спасяват Савел от заговорите на logeume, като го изведат от града в кош през стената. Оттогава той Живее в родния си град Tape. Воден от Желанието си да насърчи Савел в неговото слуЖение и да облаго- детелства църквата в Антиохия с него- вите проповеди, Варнава взема Савел от Tape и го довеЖда в Антиохия. Този чудесен тандем работи заедно в църква- та в Антиохия в продълЖение на цяла една година и поучава значително мно- Жество от хора. Най-напред в Антиохия учениците се наричат християни. Без съмнение това име е имало унизително значение по то- ва време, но от тогава до сега всички, ко- ито обичат Спасителя, обичат и това име. Във връзка с църквата в Антиохия ДЖ. Сткоарт ни предлага следния коментар: „Благочестивият ф. Б. Мейър е казал следното: „Антиохия завинаги ще оста- не в аналите на християнската история 60 Деяния 11,12  с дейността на няколкото неръкополо-
Жени и неизвестни ученици, избягали от Ерусалим след преследването на Савел, които се осмеляват да проповядват евангелието на гърците и да съберат но- воповярвалите в едно събрание, напук на всички основни традиции на Ьдеизма." Ако тези вярващи бяха излезли от ед- на съвременна църква, в която цялото слуЖение е съсредоточено в ръцете на един човек, този славен период в истори- ята на християнството никога нямаше да бъде записан. Колко е трагично, че в съвременната средна църква дарбите на слуЖението на Светия Дух остават неи- зявени и неизползвани поради липсата на възмоЖности за слуЖение на средния вяр- ващ. Дотогава, докогато хората от едно местно събрание продълЖават да имат един платен пастор, който да се гршки за тях, едно нещо със сигурност няма да ста- не - светът никога няма да бъде евангели- зиран. Да благодарим на Бога за всички доброволни неделни наставници, неделни учители и ръководители на библейски ча- сове и така наречени „миряни". Ако всич- ки те трябваше да получават заплата за своята работа, тогава много малко цър- кви щяха да се справят със своите финан- сови проблеми. " 51 11:27-30 И макар че Аншиохия става отправната точка за разпространение на евангелието сред езичниците, тя за- винаги остава в добри и сърдечни отно- шения с църквата в Ерусалим, която пък е отправната точка за евангелизиране- то на евреите. Това моЖе да се види и от следния факт. По това време в Антиохия идват ня- кои пророци от Ерусалим. Тези пророци са вярващи, които получават дарба от Светия Дух да бъдат БоЖии говорите- ли. Те получават откровения от Госпо- да и ги съобщават на хората. Един от тях, Агав, предсказва, че по целия свят ще настане голям глад, който наистина настава по времето на императора Клавдий. Тогава антиохийските учени- ци решават да изпратят помощ на сво- ите братя-християни, които Аивеят в Юдея. Това е едно много трогателно до- казателство за падането на стената, която разделя евреите от езичниците и за заличаването на всички древни проти- воречия меЖду хората чрез кръста на Христос. Тези ученици изявяват БоЖи- ята милост, като дават единодушно, спонтанно и колкото трябва. Те дават „всеки според състоянието си", ф. У. Грант казва така: „Днес всеки дава спо- ред излишеството си, като най-богати- ят дава най-малко." Парите се изпращат „до презвитери- те чрез ръката на Варнава и Савла". Това е първото споменаване на презви- терите (или старейшините) във връзка с църквата. Идеята за старейшините не е била чуЖда за евреите, тъй като и в синагогите е имало старейшини. Тук не се дава никаква информация за това как са били избрани тези старейшини в Еру- салим. В църквите на езичниците ста- рейшините са били назначавани от апос- толите или от техните представители (14:23; Тит 1:5). Характеристиките на старейшините се дават в 1 Тимотей 3:1- 7 и Тит 1:6-9. В. Преследването на вярващите от Ирод u неговата смърт (12:1-23) 12:1, 2 Сатана упорито продълЖава да преследва църквата. Този път той пра- ви това чрез цар Ирод. Това е Ирод Аг- рипа I, внук на Ирод Велики. Той е назна- чен за цар на Юдея от римския импера- тор Клавдий. Ирод съблк>дава закона на Мойсей и прави всичко възмоЖно, за да угоди на kxjeume. В подкрепа именно на тази политика той притеснява някои от църквата и убива с меч Йоановия брат Яков. Това е същият онзи Яков, който беше отишъл заедно с нашия Господ и с Петър и Йоан на хълма на Преображението, и чиято майка беше помолила Господ два- мата и сина да седнат до Христос в Не- говото царство. 61 Деяния 12 Тази глава ни дава една интересна въз-
моЖност да изучим някои от начините, по които Бог действа със Своя народ. Яков е убит от врага, но Петър избягва смъртта по един чуден начин. Като хо- ра ние веднага започваме да се питаме за- що Бог показва такова предпочитание към Петър. Вярата почива на БоЖията лкзбов и мъдрост и ние знаем, че: Благословеното от Бога „зло" е за наше добро, а неблагословеното „добро" - за наше зло. И всичко е добро, макар и да изглеЖда зло, ако по Неговата добра воля е дошло. фредерик фейбър 12:3,4 Юдеите реагират толкова въз- торЖено на убиването на Яков, че Ирод веднага се залавя да направи същото и с Петър. Но вече е настъпил празникът на безквасните хлябове, а по време на религиозните празници обикновено не е прието да се извършват екзекуции. Ос- вен това евреите са прекалено заети със своите ритуали, за да могат да оценят услугата на Ирод, и затова той решава да изпрати Петър в затвора до края на Пасхата. Там апостолът" е пазен от шестнадесет войници в групи от по че- тирима души. 12:5 Църквата в Ерусалим, за която споменът за смъртта на Яков е все още много ярък, се моли усърдно за Петър. Според Морган „тази несигурна, но усър- дна молитва се оказва по-силна и от Ирод, по-силна и от самия ад". 12:6-11 През нощта, когато Ирод въз- намерява да изведе Петър от затвора, апостолът спи дълбоко меЖду двама войници окован с вериги. Някой беше на- рекъл неговия дълбок сън „победа на вя- рата". МоЖе би Петър си спомня обеща- нието на Господ, че той ще доЖивее до дълбоки старини (Йоан 21:18), и вярва, че Ирод няма да успее да го убие по-рано. ИзведнъЖ се появява един ангел от Гос- пода и цялата килия се изпълва със свет- лина. Побутвайки Петър по ребрата, ангелът го събуЖда и му казва да стане веднага. Веригите незабавно падат от ръцете на Петър. След това ангелът кратко и твърдо му заповядва да се опаше, да си обуе сандалите, да си слоЖи дрехата и да го последва. Макар и замаян, Петър тръгва след ангела и преминава незабе- лязано първата и втората страЖа на затвора. Когато стигат до Желязната врата, която води в града, тя се отва- ря сама като под въздействието на фо- точуВстВителна клетка. Едва когато изминават една улица и ангелът изчез- ва, Петър идва на себе си и разбира, че това не е сън, а че Господ го е избавил по един чуден начин от ръката на Ирод и от kxjeume. 12:12 Спирайки се достатъчно дълго, за да размисли, той идва до заклкзчение- то, че учениците се молят в къщата на Мария, майката на Йоан... Марко. То- ва сигурно е едно молитвено събрание, продълЖило през цялата нощ, тъй като бягството на Петър от затвора вероя- тно става в ранните утринни часове. 12:13-15 Петър почуква на вратичка- та на портата и започва да чака. Едно момиче на име Рода (на гр. Роза) излиза да отговори на почукването, но е тол- кова развълнувано, че забравя да отвори вратата, и изтичва обратно, за да съо- бщи новината на ония, които се молят! Всички решават, че то е лудо, и не се сму- щават да му го каЖат, но момичето продълЖава да настоява, че апостолът наистина стои пред вратата. Тогава те казват: „Това е неговият ангел." Към тези вярващи са били отправени не малко укори заради липсата на дове- рие в техните молитви, което личи от искрената им изненада, когато молит- вите им получават отговор. Но вероят- но всяка критика от този род води нача- лото си до голяма степен от собствена- та ни гузна съвест. Вместо да ги укоря- ваме, би трябвало да се радваме, че Бог отговаря и на молитвите без вяра. Всич- 62 Деяния 12,13   ки ние проявяваме склонност да бъдем
съмняващи се вярващи. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|