Уилиям макдоналд к о г нови


В. Обръщението на Савел от Tape (9:1-31)



страница8/77
Дата01.01.2018
Размер13.85 Mb.
#39005
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   77

В. Обръщението на Савел от Tape
(9:1-31)


9:1,2 9 гл. отбелязва повратен момент
в Деянията на апостолите. Досега най-
забелеЖителната фигура беше апостол
Петър, който проповядваше на народа
на Израел. Отсега нататък това място
ще се заеме от апостол Павел, който все
повече и повече ще проповядва евангели-
ето на езичниците.

Тук Савел от Tape е моЖе би 6 начало-


то на тридесетте си години. Той вече е
считан от равините за един от най-обе-
щаващите млади хора в kxjeuckama вяра.
Що се отнася до неговото усърдие, той
надминава всички свои връстници.

Наблюдавайки темповете, с които се


разраства християнската вяра, извест-
на на всички като „Пътят", Савел раз-
бира, че тя представлява сериозна запла-
ха за собствената му религия. Затова
той се залавя да унищоЖи тази гибелна
„секта" с все по-голяма ревност. Така
например той получава официално разре-
шение от първосвещеника, което му
позволява да отиде в Сирия и да претър-
си Дамаск, за да открие ученици на Исус,
и „да ги докара вързани в Ерусалим", за
да бъдат изправени на съд и наказани.

9:3-6 На път към Сирия, близо до Да-
маск, внезапно около Савел блясва свет-
лина от небето, която го накарва да
падне на земята, и той чува глас, който
му казва: „Савле, Савле, защо Ме го-
ниш?" На въпроса на Савел: „Кой си Ти,
Господи?", Господ му отговаря: „Аз съм
Исус, Когото ти гониш."

За да моЖем да разберем какво чувст-


ва Савел в този момент, трябва да си
припомним, че дотогава той е бил убе-
ден, че Исус от Назарет е мъртъв и че е
бил погребан в един еврейски гроб. И че
след като водачът на сектата е унищо-
Жен, това, което остава да се направи,

е да се унищоЖат и Неговите последова-


тели. Така земята ще бъде очистена от
тази напаст.

Но в този момент по един възмоЖно


най-убедителен начин Савел научава, че
Исус не е мъртъв, но че е възкръснал от
мъртвите и че е бил прославен отдясно
на Бога в небесата! Гледката на Този
прославен Спасител променя основно по-
соката на Живота на Савел.

Също така Савел научава, че като е


преследвал учениците на Исус, той е
преследвал Самия Господ. Болката, коя-
то се причинява на частите на Тялото
на земята, се чувства от Главата на Тя-
лото в небесата.

В този случай Савел получава най-нап-


ред знание относно учението и едва след
това знание относно задълЖенията си.
Най-напред той научава кой е Исус и ед-
ва след-това е изпратен в Дамаск, къде-
то получава инструкциите си.

9:7-9 МъЖете, които придружават
Савел, остават като вцепенени: те чу-
ват глас от небето, но не го разбират
като Савел (22:9). Те не виЖдат Госпо-
да; само Савел Го виЖда и разбира, че в
този миг Господ го призовава да стане
апостол.

Гордият фарисей сега трябва да бъде


заведен за ръка... в Дамаск, където ос-
тава три дни, без да вшкда. През това
време той нито яде, нито пие.

9:10-14 МоЖем да си представим какъв
е ефектът от тази новина върху хрис-
тияните в Дамаск. Те вече знаят, че Са-
вел е тръгнал за Дамаск, за да ги аресту-
ва, и сигурно се молят на Бога да ги пред-
пази по някакъв начин. МоЖе би дори се
осмеляват да се молят за обръщението
на Савел! Сега изведнъЖ християните
чуват, че първият враг на Вярата е ста-
нал християнин, и не могат да повярват
на ушите си.

Когато Господ казва на Анания, един


от вярващите в Дамаск, да отиде и да
посети Савел, Анания изказва пред Не-
го всичките опасения на сърцето си от-
носно този човек. Но Господ го уверява,

52

Деяния 9

че Савел Вече не ги преследва, а се моли,
и го изпраща да отиде в къщата на Юда
на улица „Права".

9:15,16 Господ има прекрасни планове
за Савел: „...той Ми е съд избран да раз-
гласява Моето име пред народите и ца-
ре, и пред израилтяните; защото Аз ще
му покздка колко много той трябва да
пострада за името Ми."
Апостол Павел
ще бъде главно апостол сред езичници-
те
и това негово слуЖение ще го доведе
пред царе; но освен това той ще пропо-
вядва и на своите сънародници по плът,
и там ще преЖивее най-теЖкшпе гоне-
ния.

9:17, 18 В един трогателен израз на
християнска милост и лкзбоб Анания
проявява пълното си единство с новопо-
вярвалия Савел, като полага ръце на не-
го и го нарича „Брате", и му обяснява
целта на посещението си. Анания е до-
шъл, за да моЖе Савел да получи обрат-
но зрението си и да се изпълни със Све-
тия Дух.

ЗабелеЖете, че тук Светият Дух се


дава на Савел чрез полагането на ръце
от един обикновен ученик. Анания е един,
така да се каЖе, обикновен „мирянин."
Това, че Господ използва за това голямо
събитие човек, който не е апостол,
трябва да бъде сериозен укор за всички,
които се опитват да ограничат духов-
ните привилегии само за определен кръг
от хора, наречени „духовници".

При обръщението на един човек неиз-


менно се случват няколко неща. Има ня-
колко белега, които показват истин-
ността на това обръщение. Това се от-
нася и за обръщението на Савел. Какви
са тези белези? френсис Диксън изброя-
ва част от тях в следния списък:

1. Най-напред Савел среща Господа и чу-


ва Неговия глас (Деян. 9:4-6). Той полу-
чава боЖествено откровение, което
единствено моЖе да го накара да се
смири и да се посвети на истината по
начина, по който той прави това по-
късно.


  1. Изпълва се с копнеЖ да се подчинява на
    Господа и да изпълнява Неговата воля
    (Деян. 9:6).

  2. Започва да се моли (Деян. 9:11).

  3. Кръщава се (Деян. 9:18).

  4. Свързва се и започва да общува с Бо-
    Жии хора (Деян. 9:19).

  5. Започва мощно да свидетелства (Де-
    ян. 9:20).

  6. Расте в благодат (Деян. 9:22).

СлуЖението на „обикновения"
християнин

Едно от най-ваЖните неща, които нау-


чаваме от Деянията, е, че християнст-
вото е двиЖение на обикновените хора
и че делото на свидетелстването не е
дадено само на една специална група или
класа от хора, като свещениците или ду-
ховниците, а е дадено на всички вярващи.

Харнек казва, че:

Най-големите победи на църквата
през ранните й години в Римската импе-
рия не са спечелени от учителите или
проповедниците, или апостолите, а от
обикновените мисионери." 42

Дийн Инге пише, че:

Християнството започва като една
пророческа религия на обикновения миря-
нин... и ще продължава и в бъдеще да зави-
си от участието на обикновените вярва-
щи."43

Брайън Грийн заявява, че:

Бъдещето на християнството и на
евангелизирането на света лезки в ръце-
те на обикновените мъЖе и Ясени, а не в
ръцете на професионалните християнски
слуЖители." **

Лейтън Форд смята, че:

Църквата, която възпира редовите си
членове от свидетелстване, нарушава
както намерението на Главата на църк-
вата, така и примера на ранната хрис-
тиянска църква... Евангелизирането е за-
дача на цялата църква, а не само на от-
делни нейни „избрани " членове." 4S

И последно, ДЖ. Спйоарт коментира


така:

53

Деяния 9

В ранната църква ние вшкдаме как
Всеки член на местното събрание излиза
в света, за да печели души за Христос
чрез личен контакт с хората, след което
води тези новородени бебета-християни
обратно в местното събрание, където те
се наставляват в Господното учение и се
укрепват във вярата на Изкупителя. Те
на свой ред също излизат в света, за да
правят същото." ^

Простите факти сочат, че В апостол-


ската църква не е имало такъв човек, ка-
то свещеник или духовник, който единс-
твен да ръководи местното събрание.
Нормалната местна църква се е състо-
яла от светии, епископи и дякони (фил.
1:1). В контекста на НЗ всички светии са
били слуЖители. Епископите са били
старейшините, надзирателите или ду-
ховните водачи. Дяконите са били слу-
жители, които са изпълнявали задълЖе-
ния, свързани с финансите на местната
църква и др.

Нито един епископ или старейшина не


е заемал пост на свещеник. Имало е ня-
колко старейшини, които са работели
заедно като „овчари" на събранието.

Някой би могъл да попита: „Ами апос-


толите, пророците, благовестителите,
пасторите и учителите? Нима те не са
били свещениците на ранните църкви?"
Отговорът на тази въпрос се съдърЖа
в Ефесяни 4:12-16. Тези дарби са били да-
дени за „назиданието" на светиите, за да
могат (светиите) да изпълняват „дело-
то на слуЖението" и по този начин да из-
граЖдат „Христовото тяло". Тяхната
цел не е била да отделят една част от
членовете като постоянни официални
ръководители на местното събрание, а
да действат така, че един ден местно-
то събрание да моЖе да стане самосто-
ятелно. Тогава те ще могат да се пре-
местят на друго място, за да установя-
ват и да укрепват други събрания.

Според църковните историци систе-


мата на духовенството е възникнала
през втори век и не е била позната през
периода, описан в Деянията на апостоли-

те. Тя винаги е представлявала пречка за


еВангелизирането на света, тъй като
при нея прекалено много неща зависят
от прекалено малко хора.

Вярващите в НЗ не са само слуЖите-


ли; те са и свещеници. Като свети све-
щеници те имат непрекъснат достъп до
БоЖието присъствие чрез вяра, за да Му
принасят духовни Жертви (1 Петр. 2:5).
Като царски свещеници те имат приви-
легията да свидетелстват за Този, Кой-
то ги е призовал „от тъмнината в Сво-
ята чудесна светлина" (1 Петр. 2:9).
Свещенството от всички вярващи не оз-
начава, че всеки има правото да пропо-
вядва или поучава на обществени места;
то засяга най-вече правото на поклоне-
ние и свидетелстВане. Но то също така
означава, че в църквата вече няма специ-
ална свещеническа класа, която да уп-
раЖнява пълен контрол върху поклонени-
ето и слуЖението.

9:19-25 Учениците от Дамаск отва-
рят широко сърцата си и домовете си за
Савел и той много скоро тръгва по сина-
гогите, за да проповядва смело, че Исус
е Бшкият Син. Това довеЖда до голямо
смайване сред неговите еврейски слуша-
тели. Те знаят за неговата омраза към
името на Исус. Как се е случило така, че
той сега проповядва, че Исус е Бог? Ни-
ма това е възмоЖно?

Ние не знаем колко дълго е било първо-


то посещение на Савел в Дамаск, но от
Галатяни 1:17 научаваме, че той е напус-
нал Дамаск и е отишъл в Арабия за нео-
пределен период от време, след което се
е върнал отново в Дамаск. Къде бихме
могли да вместим това пътуване на Са-
вел в Арабия в деветата глава на Деяни-
ята на апостолите? МоЖе би меЖду 21 и
22 стих?

Много от БоЖиите слуЖители, преди


да започнат да проповядват, са имали
подобен опит като опита на Савел в
Арабия или в пустинята.

В Арабия Савел е имал възмоЖност да


разсъЖдава върху някои велики събития,

54

Деяния 9

които са се случили В негоВия Живот, и
особено Върху евангелието за БоЖията
благодат, което му е било поверено. Ко-
гато се връща В Дамаск (22 cm.), той ве-
че моЖе да се изправи срещу logeume в си-
нагогите и да им доказва, че Исус е Ме-
сията на Израел. Това толкова ги вбеся-
ва, че те правят заговор срещу Живота
на този, който някога е бил един от пър-
вите от тях, а сега е „отстъпник", „ре-
негат" и „изменник". Савел успява да из-
бяга с помощта на учениците си, които
го спускат през нощта в голям кош през
една дупка в градската стена. Това него-
во излизане е доста позорно, но Савел е
Вече човек със съкрушено сърце, а хората
със съкрушено сърце могат да търпят
да бъдат опозорявани заради Христос.

9:26-30 От човешка гледна точка най-
опасното място за Савел в този мо-
мент е Ерусалим. Но увереността, че
той прави това по БоЖията воля, го ка-
ра да се чувства сигурен в своята безо-
пасност.

Доста се спори дали това е първото


пътуване на Савел в Ерусалим като
християнин, тоест пътуването, което
той предприема три години след своето
обръщение (Гал. 1:18). При първото си
посещение на Ерусалим той не се среща
с други апостоли освен с Петър и Йоан.
27 cm. ни казва, че Савел е доведен при
апостолите.» от Варнава, което моЖе
би означава, че той го завеЖда само при
Петър и Яков, а моЖе би и при Всички
апостоли. Ако последното е Вярно, то
тогава тук става дума за едно второ пъ-
туване на Савел до Ерусалим, за което
не се говори никъде другаде.

Първоначално учениците от Еруса-


лим се страхуват да приемат Савел,
тъй като се съмняват в искреността на
неговата изповед. Варнава остава верен
на името си и се дърЖи като истински
син на утешението, като приобщава Са-
вел към апостолите, разказвайки им за
неговото обръщение и безстрашното му
свидетелстване за Христос в Дамаск.
Когато го виЖдат да проповядва смело

в името на Господ Исус в Ерусалим, вяр-
ващите сами скоро разбират, че Савел
наистина е бил искрен в своята изповед.
Хората, които най-силно се противопос-
тавят на неговото проповядване, са
гръцките logeu. Когато останалите
братя виЖдат, че Животът на Савел е
заплашен от тези logeu, me го завеЖдат
в крайморска Кесария, откъдето го из-
пращат в родния му град Tape, близо до
Ьгоизточния бряг на Мала Азия.

9:31 Следва период на малък отдих за
църквите в Палестина. Това е време на
заздравяване и количествен и духовен
растеЖ на местните събрания.

III. Църквата до края на земята
(9:32-28:31)


А. Петър проповядва евангелието на
езичниците (9:32-11:18)


9:32-34 Разказът сега се връща отново
към Петър, който обикаля вярващите
от различните части на Юдея и стига до
Лида, северозападно от Ерусалим, по пъ-
тя към Йопия (съвременната Яфа или
Яфо). Там той намира един парализиран
човек, който е на легло от осем години.
Извиквайки го по име, Петър му казва,
че Исус Христос е неговият Изцелител,
и Еней веднага става и вдига леглото, на
което леЖи. Много е вероятно Еней да
получава по едно и също време както ду-
ховен Живот, така и физическо изцеле-
ние.

9:35 Изцеленият от парализата си чо-


Век става едно Живо свидетелство за
Господа в град Лида и по цялото крайб-
реЖие на Саронското поле. В резултат
на това събитие много хора се обръщат
към Господа.

9:36-38 Йопия е главното морско прис-
танище на Палестина, разполоЖено на
Средиземно море около тридесет мили
северозападно от Ерусалим. Сред хрис-
тияните от този град има и една Жена с
добро сърце на име Тавита,47 известна
с това, че шие дрехи за бедните. Внезап-

55

Деяния 9,10

но тази Жена умира и учениците изпра-
щат двама души при Петър в Лида, ко-
ито да го извикат да дойде незабавно.

9:39-41 Когато пристига, Петър ги за-
варва, че всички... плачат горчиво. Вдо-
виците му показват дрехите, които е
шиела Сърна, но Петър ги помолва да из-
лязат от стаята, после коленичва и се
помолва, след което заповядва на Тави-
та да стане. В същия миг Жената е въз-
кресена и Петър я представя на нейните
християнски приятели.

9:42 Чудото с това възкресение ста-
ва известно по цяла Йопия и много хора
повярват в Господа. ИзглеЖда, че повяр-
валите след изцелението на Еней са по-
вече от повярвалите след възкресение-
то на Тавита (сравнете 42 с 35 cm.).

9:43 Петър остава в Йопия много вре-
ме, като Живее в къщата на един коЖар
на име Симон. Споменаването на профе-
сията на Симон тук не е без значение.
КоЖарството се е смятало от евреите
за недостойно занятие, тъй като хора-
та, които са упраЖнявали тази профе-
сия', са били в непрекъснат контакт с те-
лата на мъртви Животни, което ги е
правело ритуално осквернени. фактът,
че Петър е Живял заедно със Симон, по-
казва, че той вече не се е чувствал зави-
сим от този еврейски предразсъдък.

Много често изследователите на Биб-


лията казват, че тук в три поредни гла-
ви ни е разкрито обръщението на един
от потомците на Ной. Етиопският ско-
пец (от 8 гл.) принадлеЖи към потомс-
твото на Хам. Савел от Tape е потомък
на Сим; а Корнилий, за когото Става ду-
ма в 10 гл., е един от потомците на
Яфет. Това е едно удивително свидетел-
ство за факта, че евангелието е предназ-
начено за всички раси и за всички култу-
ри и че всички тези различия биват на-
пълно заличени в Христос. Както видях-
ме във 2 глава, Петър използва клкзчове-
те, които му дава Господ, за да отвори
вратите на царството за евреите; сега,
в 10 глава, той ще направи същото и за
езичниците.

10:1,2 В началото на главата се гово-
ри за събития, които се развиват в Ке-
сария, на около тридесет мили северно
от Йопия. Корнилий е римски офицер.
Като стотник той е командир на около
сто мъЖе и е прикрепен към така наре-
чения „италийски (италиански) полк."
Най-ваЖното за него обаче е неговата
набоЖност. Той е един благочестив чо-
век, който се бои от Бога, щедро разда-
ва милостиня на обеднелия еврейски на-
род и се моли непрекъснато. Райри пред-
полага, че най-вероятно Корнилий е
„един почти готов прозелит - човек,
който вярва в Бога на Съда и Неговото
управление, но все още не е предприел
стъпки, за да стане изцяло прозелит".48

Въпросът дали той действително е


бил спасен човек, остава открит. Тези,
които твърдят, че е бил спасен, смятат
това на основание на 2 и 35 cm., където
Петър (явно имайки предвид Корнилий)
казва, че всеки, който Му се бои и върши
правото, е угоден на Бога. Другите
твърдят, че Корнилий не е бил спасен
преди 11:14, където се цитират думите
на един ангел, който му обещава, че Пе-
тър ще му каЖе думи, чрез които ще се
спасят той и целият му дом. Ние смята-
ме, че Корнилий е пример за човек, кой-
то Живее според светлината, която му
е дал Бог. И тъй като тази светлина не
е била достатъчна за неговото спасение,
Бог е направил така, че да получи необхо-
димата светлина на евангелието. Преди
да дойде Петър, Корнилий не е имал си-
гурността на спасението, но е усещал
все пак някакво родство меЖду себе си и
тези, които се покланят на истинския
Бог.

10:3-8 Около 3.00 часа един следобед
Корнилий виЖда в ясно видение ангел от
Бога, който влиза при него и го назовава
по име. ПонеЖе е езичник, Корнилий не
разбира слуЖението на ангелите като
евреите и затова се изплашва и нарича
ангела „Господ". Ангелът му казва, че
Бог добре знае за неговите молитви и
милостини, и му заръчва да изпрати хо-

56

Деяния 10

pa 6 Йопия, за да повикат един чоВек на
име Симон Петър, който е отседнал у
някой си к<мкар Симон... край морето.49

Без изобщо да се противопоставя,


стотникът изпраща при Петър двама
от своите слуги и един богобоязлив вой-
ник.

10:9-14 На следващия ден около обяд
Петър се качва на покрива на къщата,
за да се помоли. Той е гладен и му се яде,
но яденето още не е готово. Гладът се
оказва една добра подготовка за това,
което скоро ще му се случи. Изпадайки в
унес, Петър вшкда голямо платнище,
което слиза от небето към земята,
спускано за четирите си краища. В него
има всякакви видове четириноги Жи-
вотни... птици и влечуги - както чисти,
така и нечисти. След това един глас каз-
ва на гладния апостол: „Стани... заколи
и яЖ!" Петър,
който знае, че Мойсееви-
ят закон забранява на евреите да ядат
каквото и да било нечисто Животно, от-
говаря с историческото противоречие:
„Никак, Господи!" Във връзка с това из-
речение СкродЖи дава следния комен-
тар: „Всеки, който казва: „Никак", нико-
га не трябва да добавя „Господи"; а кой-
то искрено казва: „Господи", никога не
трябва да добавя: „Никак."

10:15, 16 Когато Петър обяснява, че
никога не е нарушил това правило и че ви-
наги е ял само чисти храни, гласът от не-
бето казва: „Което Бог е очистил, ти за
мръсно го не считай." Този диалог се
повтаря три пъти, след което платни-
щето се вдига обратно към небето.

Ясно е, че смисълът на видението с


платнището е много по-дълбок от прос-
тото ядене на чиста или нечиста храна.
С идването на християнската вяра тези
правила за храненето Вече престават да
ваЖат. Истинският смисъл на видение-
то е, че Бог иска да каЖе на Петър, че
Той скоро ще отвори пътя на вярата за
езичниците. Като евреин Петър винаги
е гледал на езичниците като на нещо не-
чисто, враЖдебно и чуЖдо, като на хора,
които са далече от Бога и нямат нищо

общо с Него. Но сега Бог иска да направи


нещо съвсем ново. Езичниците (предста-
вени от нечистите Животни и птици)
ще получат Светия Дух така, както Го
получиха и евреите (чистите Животни и
птици). Всички различия на национално и
религиозно ниво ще бъдат заличени и
всички истински вярващи в Господ Исус
ще бъдат равни в християнското обще-
ние.



Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   77




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница