Уилиям макдоналд к о г нови


ресил в превъплъщението Му, за да бъде Спасител



страница6/77
Дата01.01.2018
Размер13.85 Mb.
#39005
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   77

ресил в превъплъщението Му, за да бъде
Спасител.

5:33-37 Тези думи на апостолите са из-
пълнени с такава дълбока и осъзната
убеденост, че еврейските началници за-
почват да мислят как да ги убият. На
това място в действието се намесва Га-
малиил, един от най-изтъкнатите рави-
ни на Израел и учител на Савел от Tape.
Неговият съвет не означава, че той неп-
ременно е християнин или че поддърЖа
християните. Той само показва една Жи-
тейска мъдрост.

След като заповядва да изведат апос-


толите за известно време от залата,
Гамалиил най-напред напомня на синед-
риона, че ако това двшкение не е от Бо-
га, то ще се провали, като дава за срав-
нение две илкострации: (1) примера с Тев-
да, един самоличен водач на около чети-
ристотин бунтовници, който е бил
убит и чиито последователи веднага са
се разпилели; и (2) примера с Юда от Га-
лилея, друг фанатичен водач, подстрека-
тел на неуспешен бунт против дърЖава-
та, който също така е бил убит и чиито
последователи също така са се разпръс-
нали.

5:38,39 Ако тази християнска религия
не е от Бога, най-доброто нещо, jtoemo
моЖе да се направи, е да се остави, тъй
като скоро „ще се повали". Противопос-
тавянето само ще я укрепи още повече.
(Този аргумент не е съвсем правилен.
Много безбоЖни институции са процъф-
тявали в продълЖение на векове. Всъщ-
ност те са спечелили много повече при-
върЖеници, отколкото истината. Но
ако аргументът не е валиден за човешко-
то време, той все пак е валиден за БоЖи-
ето.)

От друга страна, ако двиЖението е от


Бога, продълЖава речта си Гамалиил, те
няма да успеят да го повалят и могат да
попаднат
в уЖасното полоЖение на хо-
ра, които се борят против Бога.

5:40 Логиката на аргументите на Га-
малиил допада на еврейските началници,
които, като извикват апостолите, на-

40

Деяния 5,6

реЖдат да ги бият, после им забраняват
да говорят в името на Исус и ги пускат.

Това е един абсолкмпно безсмислен и нес-


праведлив бой, израз на предубедено от-
ношение към БоЖията истина.25 Запо-
ведта, която придружава боя, е също та-
ка безсмислена и напразна: те биха мог-
ли да наредят на слънцето да не свети и
да имат същия успех както като наре-
дят на учениците да мълчат и да не го-
ворят нищо в името на Исус!

5:41,42 Боят върху учениците има две
неочаквани последици. На първо място
той им донася радост, „задето се удос-
тоиха да претърпят опозоряване за
Исусовото име", което те толкова оби-
чат. И на второ място той ги изпълва с
още по-голямо усърдие и постоянство, за
да поучават и да благовестяват всеки
ден в храма и по домовете, че Исус е
Христос.

И така, още веднъЖ Сатана успява да


надхитри сам себе си!

Християните и властта

Колкото повече ранните християни раз-


пространяват евангелието, толкова по-
вече се увеличава опасността от конф-
ликт с управляващите власти и особено
с религиозните водачи, които по онова
време имат значително влияние в граЖ-
данското управление. Вярващите са под-
готвени за това противопоставяне и ре-
агират хладнокръвно и с достойнство.

Като цяло християните смятат, че


трябва да се отнасят към управляващи-
те с уваЖение и да им се подчиняват,
тъй като те са назначени от Бога и са
БоЖии слуЖители, които трябва да ра-
ботят за общото благо;

Затова когато, без да знае, Павел по-


рицава първосвещеника, веднага му се из-
винява, като цитира Изход 22:28: „Да не
злословиш началника на рода си" (Деян.
23:5).

Но когато човешките закони се про-


тивопоставят на БоЖиите заповеди,

тогава християнинът трябва да се про-


тивопостави на властите и да изтърпи
съответните последствия независимо
какви могат да бъдат те. Така напри-
мер, когато забраняват на Петър и Йо-
ан да проповядват евангелието, те от-
говарят: „Право ли е пред Бога да слуша-
ме вас, а не Бога, разсъдете; защото ние
не моЖем да не говорим това, що сме ви-
дели и чули" (4:19, 20). И когато Петър
и апостолите са обвинени, че продълЖа-
ват да проповядват в Христовото име,
Петър отговаря: „Подобава да се поко-
ряваме на Бога, а не на човеците" (5:29).

Никъде няма и намек за опит или при-


съединяване към опит за сваляне на
властта. Независимо от преследвания-
та и потисничеството единственото
нещо, което те Желаят на своите управ-
ници, е доброто (26:29).

Едва ли има нуЖда да споменаваме, че


християните никога не биха се униЖили
до такава степен, че да се опитват да се
подмазват на властта. Управителят
Феликс например напразно чака да полу-
чи подкуп от Павел цели две години
(24:26).

Християните имат пълното право да


се възползват от своите граЖдански
права (16:37; 21:39; 22:25-28; 23:17-21;
25:10,11).

Но самите те не се ангаЖират в поли-


тиката на този свят. Защо това е та-
ка? Пряк отговор на този въпрос няма,
но от Писанието става ясно, че то е та-
ка, защото християните имат една-
единствена цел - проповядването на
Христовото евангелие, и тяхното от-
даване на тази цел е толкова пълно, че
нищо не моЖе да ги отвлече от нея. Те
твърдо вярват, че отговорът на всички
човешки проблеми се намира в евангели-
ето; и тази тяхна увереност е толкова
силна, че нищо друго не моЖе да ги задо-
воли, а още по-малко такова второсте-
пенно нещо като политиката.

6:1 Ако дяволът не моЖе да надвие


чрез нападения отвън, той се опитва да

41

Деяния 6

направи това чрез разцепления отвътре.
Това моЖе да се види и от следващите
стихове.

По времето на ранната църква е било


нещо обичайно помощите за вдовиците
в църквата да се разпределят всеки ден,
тъй като те не са имали никакви други
доходи. Някои от вярващите в църквата
- гръцкоговорещи евреи, се оплакват, че
техните вдовици не получават същите
помощи като еврейските вдовици (от
Ерусалим и Юдея).

6:2,3 Дванадесетте апостоли разби-
рат, че все по-голямото разрастване на
църквата налага да се вземат някакви
мерки за разрешаването на тези пробле-
ми, и тъй като самите те не Желаят да
изоставят Бшкието слово, за да се зани-
мават с финансови въпроси, решават, че
църквата трябва да определи „седем ду-
ши с одобрен характер, изпълнени с Ду-
ха и мъдрост", за да решават тези вре-
менни задачи на църквата.

Въпреки че тези хора не са наречени дя-


кони, едва ли ще сгрешим, ако ги наречем
такива. В израза „да прислушваме на
трапези" думата „прислу&вам" има съ-
щия корен като съществителното „дя-
кон", така че спокойно моЖем да каЖем,
че тяхната работа е била да „дяконст-
ват" на трапезите.

Техните качества могат да се обоб-


щят накратко така: това са хора

  1. С одобрен характер" - почтени.

  2. Изпълнени с Духа" - духовни.

  3. „Изпълнени... с мъдрост" - практични.

По-подробно описание на качествата
на дяконите могат да се прочетат в 1
Тим. 3:8-13.

6:4 Така апостолите могат да посто-


янстват „в молитвата и в слугкението
на словото".
Тук е особено ваЖно да се
обърне внимание на последователност-
та - най-напред в молитвата, след то-
ва в слуЖението на словото. Апостоли-
те си поставят за цел първо да говорят
с Бога, а след това - на хората за Бога.

6:5,6 Съдейки по имената на седемте


избрани мъЖе, те са били гръцкоговоре-
щи евреи преди повярването си. Това е
една отстъпка пред вярващите, които
са направили оплакването. Оттук ната-
тък никой от тези вярващи няма да мо
Же да обвини християните от Ерусалим
и Юдея в пристрастие. Когато БоЖия-
та л1обов изпълни човешките сърца, тя
побеЖдава всякаква дребнавост и егои-
зъм.

Само двама от дяконите стават по-


късно известни - Стефан, който е и пър-
вият мъченик на църквата, и евангелис-
тът филип, който по-късно отнася
евангелието до Самария и посреща Па-
вел в Кесария.

След като се помолват, апостолите


изразяват своето одобрение за избора на
църквата, като полагат ръце на седем-
те избрани мъЖе.

6:7 Ако приемем, че 7 cm. принадлеЖи


към предишните няколко стиха, моЖе да
направим заклкочение, че избирането на
дякони, които да се занимават с текущи-
те проблеми на църквата, довеЖда до го-
лям напредък в работата по разпрост-
ранението на евангелието. Колкото по-
вече се разпространява Бшкието слово,
толкова повече се увеличава броят на
учениците, които се прибавят към съб-
ранието в Ерусалим, и толкова по-голям
брой еврейски свещеници стават после-
дователи на Господ Исус.

6:8 Сега разказът се спира върху съдба-


та на един от дяконите - Стефан,27 ко-
гото Бог мощно използва, за да извърш-
ва чудеса и да проповядва евангелието.
Той е първият човек в Деянията освен
апостолите, за когото се казва, че е из-
вършвал чудеса. Дали това означава по-
вишение на по-високо слуЖение в резул-
тат на това, че се е оказал верен в слуЖ-
бата си като дякон, или е просто едно
допълнително слуЖение, което той из-
вършва едновременно с първото? На то-
зи въпрос е трудно да се отговори на ос-
нование само на информацията в текс-
та.

42

Деяния 6,7

6:9 Противопоставянето на мощно-
то слуЖение на Стефан идва от синаго-
гата. Синагогите са били местата, къ-
дето евреите са се събирали всяка събо-
та, за да изучават закона. Те са се нари-
чали по имената на хората, които са ги
посещавали. Вероятно либертинците са
били евреи, които са били освободени от
робство от римляните. Киринея е бил
град в Африка и вероятно някои от него-
вите евреи са се били заселили в Еруса-
лим. Александрийците са били евреи,
дошли от един пристанищен град в Еги-
пет, който е носел това име. Киликия е
била кгаоизточна провинция в Мала Азия,
а Азия - провинция в Мала Азия, състоя-
ща се от три територии. Явно от всич-
ки тези области е имало евреи, които са
били основали синагоги във или близо до
Ерусалим.

6:10-14 Оказва се, че тези ревностни
евреи не са достойни противници на
Стефан в спора, който започват с него,
тъй като той говори с мъдрост и със си-
лата на Духа, на които те не могат да
противостоят. В отчаян опит да го на-
карат да замълчи те тайно наговарят
някакви хора да лъжесвидетелстват за
него и да каЖат, че е изрекъл хулни думи
срещу Мойсей и Бога.28 Скоро след това
Стефан е изправен fcpeg синедриона и е
обвинен в богохулство срещу това свя-
то място и срещу закона. ЛъЖесвидете-
лите изопачават думите му, като каз-
ват, че е казал, че Исус ще разруши хра-
ма и ще промени цялата система, която
Мойсей е дал на Израел.

6:15 Членовете на синедриона чуват
обвиненията, но когато поглеЖдат Сте-
фан, вшкдат, че лицето му не е лице на
демон, а „на ангел". От лицето му струи
тайнствената красота на човек, напъл-
но отдаден на Господа и твърдо решен
да отстоява Истината на всяка цена;
човек, повече загршкен за това, което
мисли Бог, отколкото за това, което ще
каЖат хората. В Стефан членовете на
синедриона виЖдат част от славата на

Христос, отразена в лицето на един ве-


рен Негов последовател.

7 гл. съдърЖа майсторската защитна


реч на Стефан. В началото тя започва
много спокойно с нещо като преглед на
еврейската история. По-нататък в нея
се говори за Живота на Йосиф и Мойсей
- двама души, издигнати от Бога, които
в началото са били отхвърлени от Изра-
ел, но no-късно са били признати за изба-
вители и спасители. И макар че Стефан
не сравнява техния Живот с Живота на
Христос, аналогията е толкова явна, че
се налага сама. След това Стефан надъл-
го и нашироко прави една уЖищоЖител-
на атака на израелските водачи, като ги
обвинява в противопоставяне на Све-
тия Дух, убиване на Праведния и неспаз-
ване на БоЖия закон.

Стефан сигурно знае много добре, че


Животът му е в опасност. Една компро-
мисна и умиротворителна реч би могла
много лесно да го избави от тази опас-
ност, но той предпочита да умре, вмес-
то да предаде своята свещена вяра. Не-
говата смелост е достойна за възхище-
ние!

7:1-8 Тази първа част от речта на
Стефан ни връща назад във времето към
началото на еврейската история. Тук не
става много ясно защо Стефан говори
толкова дълго за Авраам, но моЖем да
предполоЖим, че той иска:

  1. Да ни покаЖе дълбоката си осведоме-
    ност и лк)бо8 към израелския народ.

  2. Да ни подготви за разказа за Живота
    на Йосиф и Мойсей, които символизи-
    рат отхвърлянето на Самия Христос.

3. Да ни покаЖе, че начинът, по който
Авраам се е покланял на Бога, е бил уго-
ден за Него, въпреки че той не Му се е
покланял на едно определено място.
(Стефан е обвинен, че говори хулни ду-
ми за храма - „това място.")
Най-характерните моменти в биогра-
фията на Авраам са следните:

1. БоЖият призив за излизане от Месопо-


тамия (2 и 3 cm.).

43

Деяния 7

  1. Пътуването на АВраам go Харан (4
    cm.).

  2. БоЖието обещание за земята, която
    ще му покаЖе, въпреки че самият пат-
    риарх не получава нищо от нея, поради
    което му се налага да купи пещерата
    Махпелах като място за погребване (5
    cm.), като изпълнението на това обе-
    щание все още предстои (Евр. 11:13-
    40).

  3. БоЖието предсказание за робството
    на Израел в Египет и последвалото го
    избавление (6 и 7 cm.). И двата елемен-
    та на това предсказание са изпълнени
    от хора, които са били отхвърлени от
    народа: Йосиф (9-19 cm.) и Мойсей (20-
    36). Четиристотинте години, за ко-
    ито се говори най-напред в 6 cm. и в Би-
    тие 15:13, се отнасят до времето, в
    което еврейският народ е бил притес-
    няван в Египет. Четиристотин и
    трийсетте години, за които се споме-
    нава в Изход 12:40 и Галатяни 3:17, пок-
    риват периода, който започва с прис-
    тигането на Яков и семейството му в
    Египет и свършва с времето на изли-
    зането им от Египет и даването на за-
    кона. През първите тридесет години
    на престоя им в Египет израелците не
    са били преследвани; точно обратно-
    то - към тях са се отнасяли с доста
    голяма почит.

  4. Заветът на обрязването (8а.)

6. РаЖдането на Исаак, след това на
Яков u накрая на дванадесетте пат-
риарси
(86.) Така стигаме до Йосиф,
един от дванадесетте синове на Яков.
7:9-19 От всички прототипи на Хрис-
тос в СЗ Йосиф е най-яркият и най-инте-
ресният образ, макар че това никъде не
се казва изрично. Без съмнение разказът,
който проследява Живота на Йосиф
стъпка по стъпка, представлява остро
изобличение на евреите от времето на
Стефан, които не могат да не си спом-
нят това, което са направили с Исус от
Назарет!

1. Йосиф беше продаден в Египет от


братята си (9 cm.).


  1. Този, когото израелците отхвърлиха,
    получи сила и слава в Египет (10 cm.).

  2. Братята на Йосиф бяха принудени да
    отидат в Египет поради глада, но не
    познаха своя брат (11 и 12 cm.)

  3. Йосиф се откри пред тях за втори
    път и тогава този, когото те отх-
    върлиха, стана спасител на семейст-
    вото (13 и 14 cm.). ЗабелеЖете също,
    че като че ли съществува противоре-
    чие меЖду броя на израелците, споме-
    нати в 14 cm. (седемдесет и пет), и
    броя на израелците, споменати в Би-
    тие 46:27 (седемдесет). Обяснението
    е следното: Стефан цитира гръцкия
    превод на текста на Битие 46:27 и Из-
    ход 1:5, където са споменати седемде-
    сет и пет души, докато староеврейс-
    кият текст говори за седемдесет ду-
    ши, което говори за един по-различен
    начин на преброяване на семейството
    на Яков.29

  4. Смъртта на патриарсите и погребва-
    нето им в ханаанската земя (15 и 16
    cm.). Тук се появява още една труд-
    ност. Този стих казва, че Авраам е ку-
    пил мястото за погребване от Емор,
    докато Битие 23:16,17 казва, че Авра-
    ам е купил пещерата Махпелах от Еф-
    рон пред синовете на Хет и че Яков е
    купил земя в СиЯем от синовете на
    Емор (Бит. 33:19). Тук има няколко
    възмоЖности: (1) МоЖе би Авраам е
    купил земя както в Сихем, така и от
    Ефрон, а Яков е купил мястото в Си-
    хем по-късно. (2) МоЖе би Стефан из-
    ползва името Авраам вместо името
    на неговия потомък Яков. (3) ВъзмоЖ-
    но е Стефан да е слял покупките на Ав-
    раам и Яков в едно за по-голяма крат-
    кост.30

  5. Разрастването на семейството на
    Яков в Египет и тяхното робство
    след смъртта на Йосиф (17-19 cm.). То-
    зи момент ни подготвя за следващия
    аргумент в речта на Стефан - отно-
    шението на народа към Мойсей.
    7:20-43 С все по-нарастваща смелост

Стефан показва, че еврейският народ ве-

44

Деяния 7

че gBa пъти е отхвърлил спасители, ко-
ито Бог е издигнал, за да го избавят.
Мойсей е вторият такъв пример.

Стефан е обвинен, че хули Мойсей


(6:11). Той обаче доказва, че не той, а на-
родът на Израел трябва да бъде обвинен
- народът е този, който е отхвърлил из-
брания от Бога водач.

Сега Стефан прави кратък преглед на


Живота на Мойсей:

  1. Раждането, младеЖките години и об-
    разованието на Мойсей в Египет (20-
    22 cm.). Характеристиката „силен в
    слово" се отнася вероятно до негови-
    те писания, тъй като самият той каз-
    ва за себе си, че не е особено красноре-
    чив (Изх. 4:10).

  2. Отхвърлянето на Мойсей от негови-
    те братя, след като защитава един
    от тях от египтянина (23-28 cm.).
    Обърнете внимание на 25 cm.! Колко
    много ни напомня той за отхвърляне-
    то на Христос от Собствения Му на-
    род!

  3. Изгнаничеството на Мойсей в мадиа-
    мската земя (29 cm.).

  4. Явяването на Бога в горящия храст,
    когато Той изпраща Мойсей обратно
    в Египет, за да освободи народа си (30-
    35).

  5. Мойсей става спасителят на народа
    (36 cm.).

  6. Пророчеството на Мойсей за идващия
    Месия (37 cm.).

  7. Неговата дейност като законодател
    на събранието в пустинята (38 cm.).

  8. Отхвърлянето на Мойсей за втори
    път от народа, който започва да се
    покланя на златното теле (39-41 cm.),
    Идолопоклонничеството на Израел
    (42 и 43 cm): макар и да казва на думи,
    че принася... Жертви на Господа, наро-
    дът всъщност носи скинията на Мо-
    лох (една от най-отвратителните
    форми на идолопоклонство в древ-
    ността) и се покланя на Рефан (звезд-
    но боЖество). Заради този грях Бог
    предупреждава народа, че ще го заведе
    в робство във Вавилон. Затова тук се

казва, че Бог ще го пресели „оттатък
Вавилон", а не „оттатък Дамаск", ма-
кар да е вярно и едното, и другото.
„И така, историята се повтаря. Във
всяко поколение ние откриваме едно и съ-
що развитие на събитията. Хората не се
променят.
Когато застанат пред Бозки-
ето послание, не разбират (25 cm.). Кога-
то получат призив да дивеят в мир, от-
казват да чуят
(27). Когато Бог им изп-
рати избавител, го отхвърлят (39). Ко-
гато бъдат избавени от теЖкото си по-
лоЖение, предпочитат да се поклонят на
безполезните идоли вместо на милости-
вия Бог (41). Такава е човешката приро-
да - бунтовна, неблагодарна и глупава.
Бог също не се променя. Богът, Който го-
вори на Мойсей, беше Същият Бог, Кой-
то говори и на неговите предци
(32). То-
зи Бог чува, когато хората изпаднат в бе-
да (34), и идва да ги освободи (34). Той во-
ди Своя народ от смърт към Живот
(36).
Той предава на собствените им страсти
хората, които съзнателно Го отхвърлят
(42). Такъв е нашият велик Бог - милос-
тив, силен и свят. Той е винаги Един и
Същ - каквото и да се случи (Шал. 3:6). За
слушателите на Стефан това е едно пре-
дупреждение да не си играят с Бога, как-
то и едно уверение, че всяко БоЖие обеща-
ние стои непоклатимо до века." 3I

7:44-46 Стефан е обвинен, че говори
против храма. Той отговаря на това об-
винение, като напомня на своите слуша-
тели за времето, когато Израел е носел


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   77




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница