Уилиям макдоналд к о г нови
Крит. Когато стигат до подветрената страна на острова
Изтегляне 13.85 Mb.
|
Крит. Когато стигат до подветрената страна на острова, с много трудности успяват да запазят ладията, като я дър- пат и накрая я вдигат на борда на кора- ба. След това завързват корпуса на ко- раба, за да предотвратят разпадането му под влиянието на теЖките вълни, ка- то се боят да не бъдат тласнати Върху Сиртис, залив на африканския бряг, из- вестен с опасните си плитчини. За да из- бягат от тази опасност, те свалят платната и се носят по водите така. 27:18,19 След еднодневно плаване, ос- тавени на милостта на бурята, те за- почват да изхвърлят товара през борда. На третия ден изхвърлят и корабните принадлежности. Без съмнение В кораба вече има доста вода и затова е необходи- мо да намалят товара, за да предотвра- тят потъването му. 27:20 В продължение на много дни ко- рабът се мята безпомощно, без пътни- ците да могат да виЖдат нито слънце- то, нито звездите и без никаква възмоЖ- ност за ориентация. Накрая изчезва вся- каква надеЖда за спасение. 27:21-26 Заедно с глада расте и отчая- нието. Хората не са яли от много дни. Вероятно те работят през цялото вре- ме, за да запазят кораба, като изгребват вода. МоЖе би вече няма никакви съдове и приспособления за готвене. Неразполо- женията, страхът и отчаянието са им отнели всякакъв апетит. Храна има, но Желание за ядене няма. Тогава Павел застава меЖду тях и им казва едно послание на надеЖдата. Най- напред той неЖно ги укорява, че не е... трябвало да отплуват от Крит, след което ги уверява, че корабът ще бъде за- губен, но нито една душа от него няма да умре. Как е разбрал това? Един ангел 117 Деяния 27  от Господа му се е явил тази нощ и му е
казал, че трябва да застане пред Цезаря в Рим. Бог е подарил на апостола всички, които пътуват с него, в смисъл, че всич- ки ще останат Живи. Затова трябва да са бодри. Павел вярва, че всички ще бъ- дат добре, дори и корабът да претърпи корабокрушение на някой остров. Тоузър ни дава следния проникновен коментар: „Когато подухва топлият kvken вя- тър, корабът с Павел на борда отплува леко, без никой да знае кой е той и каква голяма сила на характера се крие зад та- зи не особено впечатлителна външност. Но когато Върху тях се нахвърля страш- ният североизточен бурен Вятър „еврок- лидон", величието на Павел става позна- то на всички в кораба. Макар и затвор- ник, апостолът съвсем буквално поема управлението на кораба, взема решения и дава заповеди, който означават за хора- та Живот или смърт. И аз мисля, че та- зи критична ситуация извакда на показ нещо, което не е било ясно дори и на Па- вел. Когато е започнала бурята, красива- та теория се е превърнала в ясни и твър- ди факти." 82 27:27-29 От напускането на Добри пристанища са изминали четиринадесет дни. Корабът сега се носи безпомощно в една част от Средиземно море, позната като Адриатическо море - морето меЖ- ду Гърция, Италия и Африка. Около сре- дата на нощта моряците усещат, че се приближават към някаква суша - моЖе би чуват как буретата се чукат в брега. Когато за първи път измерват дълбочи- ната, откриват, че е двадесет разтега (около 46 м) и след още малко време - петнадесет разтега. За да избегнат засядането на кораба, моряците спус- кат четири котви откъм кърмата и започват да чакат зората. 27:30-32 Уплашени за Живота си, някои от моряците решават да стигнат до брега с малката лодка. Те вече свалят лодката през носа на кораба под предлог, че пускат още котви, когато Павел раз- бира за това и разкрива заговора им на стотника. Апостолът предупреждава, че ако моряците не останат на кораба, другите пътници няма да се спасят. То- гава войниците отрязват възкетата, с които е завързана лодката, и я оста- вят да падне в морето. Така моряците са принудени да останат на кораба и да се опитат да спасят не само своя Живот, но и Живота на останалите. 27:33, 34 ПасаЖът от 33 до 37 cm. е озаглавен от Филипс като „здравият ра- зум на Павел". За да моЖем действител- но да оценим сериозността на момента, ние добре трябва да знаем какво означа- ва буря в морето. И освен това не тряб- ва да забравяме, че Павел не е капита- нът на кораба, а само пътуващ затвор- ник. Малко преди разсъмване Павел насто- ява пред хората да похапнат, като им напомня, че не са яли нищо вече две сед- мици. Време е да похапнат нещо, още по- вече че това ще помогне за тяхното спа- сение. Апостолът ги уверява, че никой няма да загуби дори косъм от главата си. 27:35 След това им дава пример, като сам взима хляб, благодари на Бога пред всички и започва да яде. Колко често ние се смущаваме да се молим пред другите! Но колко често тази наша молитва го- вори повече от всяка проповед. 27:36,37 Това ободрява хората и всич- ки вземат от храната. На кораба има двеста седемдесет и шест души. 27:38-41 След като хапват, пътници- те намаляват товара на кораба, като изхвърлят Житото в морето. Сушата е съвсем близо до тях, но те не я вшк- дат. Тогава решават да избутат кора- ба колкото е възмоЖно по-близо до бре- га. Откачат котвите и ги оставят в морето. След това отвързват кормила- та, развиват грота и се отправят към брега, като насочват кораба към място, където морето бие от двете страни (вероятно някакъв провлак меЖду два острова). Там носът се забива здраво в 118 Деяния 27,28  пясъка, а кърмата започва да се разгло-
бява под напора на вълните. 27:42-44 Войниците решават да уби- ят затворниците, за да не би да избя- гат, но стотникът, който иска да спа- си Павел, ги разубеЖдава да не правят това. Той нареЖда на всички, които мо- гат да плуват, да отидат на брега, а ос- таналите да се спасяват на дъски или на други части от кораба. По този начин целият екипаЖ и всички пътници изли- зат Живи на сушата. 28:1,2 Когато стигат на сушата, път- ниците и екипаЖът разбират, че остро- вът се нарича Малта. Някои от Жите- лите на острова са наблюдавали кора- бокрушението и са видели как Жертвите се борят с вълните, за да стигнат до брега. Те се отнасят много човеколкзби- во към корабокрушенците, които са из- мръзнали и измокрени до кости от мо- рето и от дъЖда, и им наклаЖдат огън. 28-3 Но докато правят огъня, от храс- талака изскача змия и ухапва Павел по ръката. До този момент тя е леЖала скрита неподвшкно някъде меЖду клони- те. При хвърлянето на съчките в огъня усойницата бързо се е съвзела и се е нах- върлила върху апостола. Това, че се е за- лепила за ръката му, означава не само че се е увила, но че го е и ухапала. 28:4-6 В началото местните Жители заклЬчават, че апостолът сигурно е убиец, защото въпреки че се е избавил от корабокрушението, правосъдието не престава да го преследва, и очакват, че или ще отече, или внезапно ще падне мъртъв. Но когато Павел не показва ни- какви симптоми на отравяне, Жителите променят мнението си и решават, че Павел е бог. Това е още едно доказател- ство за непостоянството и изменчи- востта на човешкото сърце и ум. 28:7 Първенецът на остров Малта по това време е Поплий. Той е собственик на големи площи земя близо до мястото на корабокрушението. Този богат римс- ки слуЖител приема сърдечно Павел и неговите приятели, като им дава подс- лон в продълЖение на три дни - докато успеят да си осигурят постоянни места за пребиваване през зимата. 28:8 ГриЖата на този езичник не оста- ва незабелязана. По същото време баща- та на Поплий е болен от треска и дизен- терия. Павел отива при него, помолва се и като полага ръце на него, го изцеля- ва. 28:9, 10 Новината за чудото стига бързо до края на острова. През следва- щите три месеца хората не престават да носят болните си при Павел, който изцелява всички. Жителите на Малта показват своето уваЖение към апосто- ла и Лука, като ги изпращат с много по- чести при тяхното заминаване и им по- даряват много неща, които ще им бъдат необходими при пътуването до Рим. 28:11 След трите зимни месеци плава- нето отново е безопасно и стотникът заедно със затворниците се качва на един александрийски кораб... който е презимувал на острова. Знакът на ко- раба е Близнаците, тоест Castor and Pollux. Това са богове, които моряцшпе- езичници считат за свои покровители. 28:12-14 От Малта те стигат до Си- ракуза, столицата на Сицилия, която се намира на източния и бряг. Там корабът престоява три дни, след което отива в Ригия, на самия край на Югозападния бряг на Италия. След еднодневно пътуване с попътен вятър от 1ог екипаЖът успява да измине 180 мили на север покрай запад- ния бряг на Италия и пристига в Поти- оли, на северния бряг на Неаполския за- лив. Потиоли се намира на около 150 ми- ли на к>гоизток от Рим. Там апостолът намира християнски братя, с които има радостта да прекара седем дни. 28:15 Тук не се казва как новините за пристигането на Павел в Потиоли сти- гат до Рим, но се казва, че две различни групи от братя излизат да го посрещ- нат. Едните изминават четиридесет и три мили на Югоизток от Рим, за да стигнат до Алпиевото търЖище, а дру- гите - тридесет и три мили на Югоиз- 119 Деяния 28  ток, за да стигнат до Трите кръчми,
където ги посрещат. Този бълнуващ из- раз на л1обов от страна на римските све- тии е голяма радост и насърчение за Па- вел, който се чувства много ободрен. 28:16 След пристигането си в Рим Па- вел получава разрешение да Живее в ед- на частна къща заедно с двама войници, които да го пазят. Й. Животът на Павел под домашен арест и свидетелстването му пред logeume в Рим (28:17-31) 28:17-19 В съответствие със своята практика да свидетелства първо на loge- ume, Павел изпраща покана до религиоз- ните им водачи. Когато те идват в къ- щата, където е той, апостолът им обяснява своя случай. Той им казва, че ма- кар и да не е направил нищо против ев- рейския народ или против техните оби- чаи, logeume от Ерусалим са го предали в ръцете на римляните, за да го съдят. Езическите властници не са могли да на- мерят никаква вина в него и са искали да го освободят, но когато logeume са се възпротивили на това, апостолът е бил принуден да се отнесе до Цезаря. Кога- то е направил това оплакване, апосто- лът не е имал намерение да обвини в не- що народа си, а само да се защити. 28:20 Точно защото не е виновен в ни- какво престъпление против еврейския народ, апостолът е повикал главните римски к>деи при себе си. Всъщност той е вързан с тая верига „заради това, за което Израил се надява". Това, за което Израел се надява, означава изпълнението на обещанията, дадени от Бога на ев- рейските патриарси, и по-специално обе- щанието за Месията. Под изпълнението на тези обещания, естествено, се разби- ра и възкресението на мъртвите. 28:21,22 Юдейските водачи казват, че не знаят нищо за апостол Павел. Те ни- то са получавали писма от Юдея за не- го, нито е идвал някой от техните бра- тя к>деи, за да им говори против за него. Но те искат да чуят нещо повече от са- мия Павел, защото навсякъде говорят против християнската вяра, чийто про- поведник е той. 28:23 След известно време много от тези togeu идват в къщата, където Жи- вее Павел, за да чуят повече неща от не- го. Апостолът се възползва от тази въз- моЖност и свидетелства пред тях за БоЖието царство и ги уверява за Исус, обосновавайки се с цитати от Мойсее- вия закон и от пророците „от сутрин- та до вечерта". 28:24 Някои повярват на посланието, което той им донася, други не повяр- ват. (Неповярването е нещо по-силно от простото неприемане на послание- то. То говори за отхвърляне.) 28:25-28 Когато вшкда, че като цяло еврейският народ още веднъЖ отхвърля благовестието, Павел цитира Исая 6:9 u 10, където пророкът получава поръчение да проповядва на хора, чиито сърца са затлъстели, чиито уши са натегнали и чиито очи са затворени. Апостолът от- ново чувства как сърцето му се къса от болка, когато проповядва евангелието на хора, които не Желаят да го чуят. Ка- то взема предвид това отхвърляне на евангелието от logeume, Павел заявява, че то ще бъде занесено на езичниците, които ще го слушат. 28:29 Невярващите logeu си отиват „с голяма препирня помеЖду си". Както казва Калвин, пророчеството, което им цитира Павел, възбуЖда в тях безбоЖно- то начало, което отхвърля Месията. То също така пораЖда и гняв срещу онези к>деи, които Го приемат. Реформато- рът прави още едно интересно наблк>де- ние: „Всеки, който казва, че евангелието на Христос причинява препирни, казва това без никакво основание, тъй като е съвсем явно, че тези препирни произлизат само от упоритостта на човека. И наистина, ако искаме да се наслаждаваме на мира с Бога, трябва да водим война с онези, ко- ито се отнасят към Него с презрение." ** 120 Деяния 28 28:30 След това Павел остава в Рим
цели две години, като Живее в отделна къща, взета под наем, и слуЖи на хора- та, които непрекъснато идват да го по- сещават. Вероятно по това време той написва и Посланията към ефесяните, филипяните, колосаните и филемон. 28:31 През този период той се радва на значителна свобода, която му позволява да проповядва за БоАието царство и да поучава за Господ Исус Христос с пъл- но дръзновение, без никой да му забра- нява това. Така завършва книгата Деянията на апостолите. Някои хора смятат, че тя завършва доста внезапно. Но ние смята- ме, че поръчението, за което се говори в началото, е изпълнено. Евангелието е достигнало до Ерусалим, Юдея, Самария и в езическия свят. Събитията в Живота на Павел след края на Деянията могат да се извадят от по-късните му писания. Общоприето е мнението, че след из- тичането на двете години в Рим, негови- ят случай е разгледан от Нерон, който го освобоЖдава. След това апостолът се отправя от- ново на пътешествие, наречено от нас четвъртото мисионерско пътешествие на Павел. Той посещава следните места, макари не непременно в същата после- дователност:
З.ЕфЕС(1 Тим. 3:14).
Нямаме никаква информация защо, ко- га или къде Павел е арестуван за втори път, но знаем, че е бил закаран за втори път в Рим като затворник. Този път затворничеството му е било много по- теЖко, отколкото първия път (2 Тим. 2:9). Апостолът е бил изоставен от по- вечето си приятели (2 Тим. 4:9-11) и е знаел, че времето на неговата смърт е наблиЖило (2 Тим. 4:5-8). Преданието разказва, че апостол Па- вел е бил обезглавен вън от Рим в 67 или 68 год. сл. Хр. За негова възхвала моЖете да прочетете думите, изречени от са- мия него във 2 Кор. 4:8-10, 6:4-10 и 11:23:23-28, както и нашия коментар върху тези вдъхновяващи обобщения. П   осланието на Деянията
След като прочетем Деянията на апос- толите, е добре да си припомним прин- ципите и практиката на ранните хрис- тияни. Какво характеризира отделните Вярващи и местните събрания, към кои- то те принадлежат? Най-напред трябва да каЖем, че хрис- тияните от първи век са Живели на пър- во място и главно за интересите на Гос- под Исус. Техният цялостен мироглед е бил Христосоцентричен. Главната при- чина за тяхното съществуване е било свидетелството им за Спасителя и те са се предавали на тази задача с голяма пламенност. В свят, зает изклк>чител- но с проблема за своето оцеляване, е съ- ществувало едно здраво ядро от усърд- ни християни, които са търсели най-нап- ред БоЖието царство и Неговата прав- да и за които всичко останало е било под- чинено на това величествено призвание. Даует изразява своето възхищение от първите ученици със следния коментар: „ Учениците са били кръстени със... све- тия, пламтящ ентусиазъм, взет напра- во от Бозкия олтар. Този огън е давал си- ли на всяка друга цел и смисъл на киво- та им. Той е бил в душите на апостоли- те като пещ на голям презокеански ко- раб, даваща му енергия, за да преодолее всякакви бури и поглъщащи дълбини. Ни- що не е могло да спре тези мъЖе! Нищо не е могло да им попречи да вървят... Всички техни дела и всички техни речи 121 Деяния 28  звучат като една голяма заповед. Те са
имали топлина и са имали светлина, за- щото са били кръстени със силата на Светия Дух."85 Сърцевината на тяхното послание е било възкресението и славата на Господ Исус Христос. Те са били свидетели на възкръсналия Спасител. Хората са уби- ли Месията, но Бог Го е възкресил от мъртвите и Му е дал най-почетното място в небесата. Всяко коляно трябва да Му се поклони - на Него, прославения Човек, Който е отдясно на Бога. В един свят на омраза, злоба и алчност учениците са показвали лкобов към всич- ки. Те са отговаряли с неЖност на прес- ледванията и са се молели за своите убийци. Тяхната лк)бов към другите християни е карала противниците им да възкликват: „ВиЖте как се обичат те- зи християни!" Животът им е бил Живот на Жертва, Живот, посветен на разпространението на евангелието. Те не са гледали на мате- риалното си имущество като на своя лична собственост, но като на нещо, на което те са били БоЖии настойници. Навсякъде, където е имало истинска нуЖда, те са оказвали помощ, която да отговори незабавно на нуЖдата. ОръЖията на тяхната борба не са би- ли материални, а духовни, и благодарение на Бога са били толкова мощни, че са мо- Жели да разрушават крепости. Вярващи- те са разбирали, че не се борят срещу ре- лигиозни или политически водачи, а сре- щу злите сили в небесните места. Зато- ва те са вървели напред въоръЖени с вя- ра, молитва и БоЖието слово. За разли- ка от исляма християнството не е рас- тяло благодарение на употребата на си- ла. Ранните християни са Живели отделе- ни от света. Те са били в света, но не са били от света. Що се отнася до тяхно- то свидетелстване, те непрекъснато са установявали връзки с невярващите, но никога не са правели компромис със сво- ята вярност към Христос, отдавайки се на грешните удоволствия на света. Пъ- тували са из чуЖдите страни като чуЖ- денци и странници, като са се стремели да бъдат благословение за всички, без да участват в тяхното осквернение. Какво е било отношението на ранни- те християни към политиката и социа- лните проблеми на деня? Според тях ця- лото зло и всички проблеми на света про- излизат от грешната природа на човека. За да се излекува злото, трябва да се пре- махне причината. Политическите и со- циалните реформи лекуват симптоми- те, а не самата болест. Само евангелие- то моЖе да изтръгне корените на бо- лестта, като промени човешката при- рода. Затова ранните християни не са хабели усилията си с разни второстепен- ни лекарства, а са проповядвали еванге- лието както навреме, така и без време. Навсякъде, където е отивало евангелие- то, гнойните рани или са изчезвали на- пълно, или са намалявали значително. Ранните вярващи не са били изненада- ни и когато са започнали да ги преслед- ват. Те са очаквали това. Вместо да ис- кат възмездие или търсят отмъщение, те са предавали делото си на Бога, Кой- то е единственият справедлив Съдия. Вместо да търсят как да избягат от съ- да, те са се молели Бог да им даде сме- лост, за да проповядват Христос на всички, които срещнат. Целта, която е стояла пред ученици- те, е била евангелизирането на света. За тях не имало разлика меЖду мисионерс- твото у дома и мисионерството в чуЖ- бина. За тях целият свят е бил една ни- ва. Благовестието не е било единствена- та и крайна цел на тяхната дейност, в смисъл че те не са се задоволявали само да доведат души при Христос, след кое- то да ги оставят сами, а са събирали но- воповярвалите в местни събрания. Там те са ги учели на словото и на молитва и по всякакъв начин са укрепвали вярата им. После новоповярвалите са били при- зовавани да отидат и да занесат посла- нието и на други хора. 122 Деяния 28  Установяването на тези местни цър-
кви е придало устойчивост на делото и е осигурило възможност за благовества- не в съседните на тях области. Тези мес- тни събрания са растели съвсем естест- вено, тоест те са били самоуправляващи се, саморазрастващи се и самофинанси- ращи се единици. Всяко отделно събра- ние е било независимо от останалите, макар между тях да е имало общение на Духа. Всяко отделно събрание се е стре- мяло да създаде други събрания в близки- те места, като всяко отделно събрание се е финансирало само. Не е имало няка- къв централен финансов орган или ръко- водна организация. Местните църкви са били най-вече ду- ховни убежища за вярващите, а не места за достигане на неспасените. Дейности- те на църквата са включвали разчупва- нето на хляба, молитвата, изучаването на Библията и общението. Събранията за проповядване на евангелието не са се организирали в църквите, а навсякъде, където е имало възможност да се срещ- нат невярващи - в синагогите, на пазари- те, на улиците, в затворите и в отдел- ните къщи. Църквите не са се събирали в специал- но построени за целта сгради, а по домо- вете на вярващите. Това е давало въз- можност за по-голяма подвижност на църквата по време на преследване и за по-бързо и лесно „преминаване в нелегал- ност". В началото не е имало никакви деноми- нации. Всички вярващи са били части на Христовото тяло и всяка местна църк- ва е била образ на световната църква. Също така църквата не е била разде- лена на духовници и миряни. Нито един човек в събранието не е притежавал из- кл1очителните права върху поучението, проповядването, кръщаването или про- веждането на Господната вечеря. Всеки вярващ е имал някаква дарба и е бил сво- боден да я упражнява. Онези, които са имали дарбата да бъ- дат апостоли, пророци, благовестите- ли, пастори и учители, не са се стреме- ли към получаване на някакви официални постове в църквата. Те са имали за зада- ча да назидават светиите във вярата, които от своя страна да стигнат до по- ложение, когато също ще могат да слу- жат на Господа всеки ден. Надарените мъже от новозаветния период са получа- вали всичко необходимо за своето служе- ние чрез специално помазание от Светия Дух. Това е обяснението за особено сил- ното влияние, което неучени и необразо- вани мъже са упражнявали върху своето време. Никой от тях не е бил „професи- оналист", в смисъла, който ние влагаме в тази дума днес, а непрофесионален про- поведник с помазание отгоре. Разгласяването на посланието в книга- та Деянията на апостолите е било прид- ружено често от знамения и чудеса, и различни дарове на Светия Дух. И макар че тези чудеса присъстват много по-яр- ко в първите глави, те не спират и до края на книгата. След установяването на едно местно събрание апостолите или техните пред- ставители са назначавали старейшини - мъже, които са служели като духовни наставници и които „са пасели стадо- то". Всяко местно събрание е имало ня- колко старейшини. Съгласно текста на Деянията на апос- толите съществителното „дякон" ня- ма значение на някаква специална цър- ковна служба. Но глаголната форма на тази дума се използва за обозначаване на служба за Господа - както духовна, та- ка и материална. Ранните вярващи са се кръщавали чрез пълно потапяне. Общото впечатление е, че вярващите са се кръщавали скоро след своето повярване. В първия ден на седми- цата учениците са се събирали заедно, за да си спомнят Господа чрез разчупване- то на хляба. Тази служба може би не е би- ла толкова официална като днес. Изг- лежда, че ранните християни са разчуп- вали хляба, когато са се събирали да ядат заедно или за празника на лкзбовта. 123 Деяния 28   Ранната църква е била пристрастена
към молитвата. Молитвата е била Жиз- нената граница меЖду нея и Бога. Нейни- те молитви са били горещи, усърдни и из- пълнени с вяра. Учениците също така са постели, което им е помагало да се със- редоточат върху духовните неща, без да се разсейват и без да заспиват. След една такава молитва и пост про- роците и учителите в Антиохия са пре- поръчали ВарнаВа и СаВел за едно специ- ално мисионерско пътешествие. И два- мата са били слуЖили на Господа извес- тно време преди това. Препоръчването на тези двама слуЖители не е било офи- циално ръкополагане, а признаване от страна на водачите в Антиохия, че Све- тият Дух наистина ги е призвал. То е из- разявало и пълното сърдечно одобрение на събранието на работата, която са за- почвали Варнава и Савел. Хората, изпращани да слуЖат като благовестители, не са били контролира- ни от своето местно събрание, а са би- ли съвсем свободни да слуЖат според во- дителството на Светия Дух. Но те са давали отчет пред местното събрание за благословенията, с които Бог е подк- репил техните усилия. В това отношение църквата не е била някаква слоЖно организирана система, а Жив организъм, който е действал в пос- тоянно подчинение на водителството на Господа. Главата на църквата, Хрис- тос в небето, е управлявал отделните части, които непрекъснато са били го- тови да се учат, да бъдат лесно подвшк- ни и да могат да носят отговорност. И така, вместо един твърдо установен модел на слуЖение В Деянията на апос- толите ние ВиЖдаме една голяма гъвка- вост и липса на всякакъв формализъм. Така например никъде не е казано колко дълъг трябВа да бъде престоят на един апостол В дадено място. В Солун ПаВел е престоял три седмици, а В Ефес - три години. Всичко е зависело от времето, необходимо за изграЖдане на светиите, така че те да могат сами да продълЖат християнското си слуЖение. Има хора, които смятат, че апосто- лите са съсредоточили своите усилия главно в големите градове, тъй като са разчитали на установените вече църкви да се разпространят сами в покрайнини- те. Но това дали наистина е било така? Дали апостолите са следвали такава ед- на строга и неизменна стратегия, или са получавали заповеди от Господа всеки ден, които са ги насочвали било към голе- ми и ваЖни центрове, било към незначи- телни селца? Без съмнение едно от най-значителни- те Впечатления, които получаваме от тази книга, е това, че ранните вярващи са очаквали и са разчитали на водителс- твото на Господа. Те са се били отказа- ли от всичко заради Христос. Не са има- ли нищо и никого освен Самия Господ; ча- кали са от Него всекидневни напътст- вия и не са оставали разочаровани. ИзглеЖда, че пътуващите християнс- ки проповедници са имали обичай да пъ- туват по двама. Обикновено единият от двамата е бил по-млад слуЖител, който по този начин е бил обучаван. Апостолите непрекъснато са търсели верни млади мъЖе, които да станат техни ученици. В някои моменти Господните слуЖи- тели са се издърЖали сами: така напри- мер Павел е работил като майстор на палатки. В други моменти те са били из- дърЖани с помощ, давана с л!обов от от- делни лица или цели църкви. Друго ваЖно заклк>чение е, че духовни- те водачи са били признавани като таки- ва от светиите, които са работели с тях. Те са говорели с Власт, дадена им от Светия Дух. И Същият Свети Дух е да- вал на другите Вярващи истински духо- вен инстинкт да се подчиняват на тази власт. Учениците са се подчинявали на човешките власти до определена сте- пен. Тази степен се е определяла от то- ва дали тези Власти са позволявали, или са забранявали проповядването на еван- 124 Деяния 28 гелието. При втория случай учениците
са предпочитали да се подчиняват на Бо- га, вместо на човешката власт. Когато са били наказвани от граЖданските влас- ти, те са понасяли наказанието, без да се съпротивляват и без да заговорничат против управляващите. Евангелието е било проповядвано най- напред на евреите, но когато еврейски- ят народ е отказал да го приеме, блага- та вест е била отнесена на езичниците. Заповедта „първо на kxjeume" е била из- пълнена исторически в книгата на Дея- нията. Сега евреите се намират в също- то полоЖение пред Бога както езичници- те - меЖду тях и езичниците няма раз- лика: „... понеЖе всички съгрешиха и не заслуЖават да се прославят от Бога." СлуЖението на ранната църква е било свързано с голяма сила. Поради страха от гонения хората не са изповядвали лес- но вярата си в Христос. Грехът в църк- вата се е разпознавал бързо и в някои слу- чаи е бил Жестоко наказван от Бога, ка- то например случая с Анания и Сапфира. Накрая бихме искали да завършим с един последен и траен извод, който про- изтича от изучаването на Деянията: ако ние следваме примера на ранната църква по отношение на вярата, посве- щението и неуморното слуЖение, цели- ят свят моЖе да бъде евангелизиран в Живота на нашето поколение. 125 Деяния - Крайни белеЖки Крайни белеЖки
ват с целия този процес, са много теЖки, но временни. В Псалм 18:5 същата дума е използвана и в изра- за „връзките на преизподнята".
126 Деяния - Крайни белеЖки
127 Деяния - Крайни белеЖки
(17:6), докато в Ефес са наречени asiarchs (19:31). „Всички тези титли представля- ват местните управляващи власти в различните градове, като главни- ят представител на властта във всяка провинция е римският управи- тел или проконсул. фактът, че Лу- ка споменава съвсем точно титли- те, характерни за отделните гра- дове, показва, че той много добре познава своята работа, което още повече трябва да увеличи доверие- то ни в достоверността на негови- те писания." С. Е. Stewart, Tracing from the Acts od the Apostles, p. 272.
128 Деяния - Крайни белеЖки  12). Вярващите евреи биха се съб- 74)
лазнили, ако Видят Вярващите езич- ници да нарушават тези правила (Деян. 15:21). 75)
78. 76)
е бил някой от дворовете на храма. 82)
72(18:18) В оригиналния mekcm причас- тието „остригвайки се" [бел. на преВ.: 8 бълг. превод: „като си ост- рига"] се намира непосредствено следиметонаАкилаиемногодале- 84) че от името на Павел. (В гръцкия текст 18 cm. е едно изречение.) 73) (19:8) Stuart, Tracings, p. 285. 86) (19:15,16) F. B. Meyer, quoted by W.
(19:23-37) Диана е латинското име на гръцката богиня на плодородие- то Артелшда. ,(21:23,24) Grant, „Acts," p. 147. (22:14-16) Това моЖе да се перифра- зира така: „Стани (anastas) и се кръсти (baptisai); умий си греховете (apolousai), като призовеш (epikalesamenos) името на Господа." (26:9-11) Времето на гръцкия глагол тук е conative imperfect: „Опитах се да ги накарам..." (26:29) Morgan, Acts, p. 528. (27:13-17) В критическия (НО) текст се каз&а„евраквилон". (27:13-17) В критическия (НО) текст се казва „Кавдий ". (27:21-26) A. W. Tozer, That Incredible Christian, p. 134. (28:9,10) ВъзмоЖно е едновременно с изцелителната дарба на Павел Лу- ка също да е използвал своите уме- ния на лекар. Ако Бог не одобряваше лекарската професия, едва ли би из- брал лекар за автор на 28% от НЗ (Евангелието от Лука и Деянията)! (28:29) John Calvin, The Acts of the Apostles, 11:314. В критическия (НО) mekcm 29 cm. е изпуснат. (Екскурс) J. H. Jowett, Things that Matter Most, p. 128. 129 Деяния - Библиография Библиография
Arnot, William, The Church in the House: A Series of Lessons on the Acts of the Apostels., New York: Robert Cater & Brothers, 1873. ' Blaiklock, Е. М., The Acts of the Apostles, TBC., Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans Publishing Company, 1959. Calvin, John, The Acts of the Apostles, 2 vols. Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans Publishing Company, 1977. Erdman, Charles R.,
Philadelphia: The Westminster Press, 1919. Kelly, William,
London: C. A. Hammond, 1952. Martin, Ralph, '
Philadelphia: A. J. Holman Company, 1978. Morgan, G. Campbell,
New York: Fleming H. Revell Co., 1924. Rackham, R. B.,
London: Methuen, 1901. Ryrie, Charles Caldwell,
Stuart, C. E., Tracing from the Acts od the Apostles, London: E. Marlborough and Company, n.d.
130 Посланието на ЯкоВ „[Яков е] пророк, който говори като пророк... - ч с език, който по своята убедителност няма равен бранната християнска литература, с изклкзчение на беседите на Исус." Теодор Цан Въведение Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|
