Уилиям макдоналд к о г нови
:6-8 Ние трябва да се приблиЖаВаме към Бога с вяра, без да се съмняваме
Изтегляне 13.85 Mb.
|
1:6-8 Ние трябва да се приблиЖаВаме към Бога с вяра, без да се съмняваме. Трябва да вярваме, че Той ни обича и се гриЖи за нас и че за Него няма нищо не- ВъзмоЖно. Ако се съмняваме в Неговата доброта и сила, няма да имаме никаква устойчивост по време на изпитания. В един момент моЖе да уповаваме твърдо на Неговите обещания, в друг - да си мис- лим, че не ни обича. Тогава ще прилича- ме на морски вълни, които ту се издигат на голяма височина, ту падат главолом- но надолу в пропастта, тласкани и блъс- кани от ветровете. Бог не се прославя от вярата, която непрекъснато се лкпи- ка меЖду оптимизма и песимизма. Той не дава боЖестВена мъдрост на такива ко- лебливи и непостоянни хора (7 и 8 cm.). ПасаЖът от 5 до 8 cm. ни показва, че из- точникът на мъдростта е Бог; че мъд- ростта моЖе да се получи чрез молитва; че е достъпна за всички; че Бог я дава щедро и без да укорява; и че основното условие е ние да искаме с вяра, без да се съмняваме ни най-малко. 1:9 На пръв поглед 9,10 и 11 стих като че ли въвеЖдат една съвършено нова те- ма или най-малкото отварят скоба в текста. Но това не е така. Яков продъл- Жава да развива същата тема, като да- ва конкретни примери. Независимо дали човек е беден, или богат, той моЖе да из- влича трайни духовни облаги от сътре- сенията и нещастията в Живота. Така например, когато един брат „в по-долно състояние" е обезкураЖен и недоволен, винаги моЖе да се зарадва, че е БоЖий наследник и сънаследник на Исус Хрис- тос. МоЖе да намери утеха в истината, че всичко е негово и че той е Христов, а Христос - БоЖий. Този „по-долен" брат 136 Яков!  вероятно няма никаква вина за скромно-
то си полоЖение. Няма причина да вярва- ме, че той е мързелив или безотговорен. Но Бог е сметнал за необходимо да го постави в това социално полоЖение и за- това той се намира в него. МоЖе би то- зи човек никога нямаше да приеме Хрис- тос, ако беше богат. Сега, след като Го е приел, той е получил всички духовни благословения в небесните места. Тога- ва какво да прави? Трябва ли да се бунту- ва срещу това свое полоЖение в Живота? Трябва ли да се оЖесточава и да заВиЖ- да? Разбира се, че не! По-добре да прие- ме обстоятелствата, в които Бог го е поставил и над които той няма никаква власт, и да се радва на духовните си бла- гословения. Има прекалено много християни, кои- то се бунтуват срещу своя пол, възраст, ръст и дори срещу самия Живот. Моми- чета, които имат способности да игра- ят бейзбол, искащ да бъдат момчета. Млади хора искат да са стари; стари - да са млади. Ниски забиЖдат на високи, ви- соки - на ниски. Някои дори казват: „Предпочитам да съм мъртъв!" Всичко това е толкова нелепо! Ние, християни- те, трябва да приемаме нещата, които не моЖе да променим, като дадени от Бога. Те са нашата съдба, която Бог е определил за нас, и ние трябва да извле- чем максималното от тях за Негова сла- ва и за благословение на другите. Трябва да моЖем да каЖем като апостол Павел: „Но с БоЖията благодат съм какъвто съм" (1 Кор. 15:10). И докато забравяме своите физически недостатъци и отда- ваме себе си в слуЖба на другите, посте- пенно ще разберем, че духовните хора ни обичат заради това, което сме, а не за- ради това, как изглеЖдаме. 1:10,11 След това Яков се обръща към богатия. Но странно защо, той не каз- ва: „Нека богатият да се радва на свое- то богатство." Вместо това казва, че богатият трябва да се радва, „когато се смирява". Това е 8 пълно съгласие с каза- ното от Еремия 9:23,24: „Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си и богатият да не се хвали с богатство- то си; но който се хвали, нека се хвали с това, гдето разбира и познава Мене, че съм Господ, Който извършвам ми- лост, правосъдие и правда на земята; понеЖе в това благоволя, казва ГОС- ПОД." Богатият моЖе да намери истинска причина за радост, ако се освободи от материалното си богатство. МоЖе би обратите в неговата търговия ще го на- карат да се обърне към Господа. Или, ако вече е християнин, ще моЖе да преЖивее загубата на богатството си много по- леко, знаейки, че на небето той има „по- добър и траен имот" (Евр. 10:34). Земно- то богатство е преходно; то е като „полския цвят" (Ис. 40:6,7). Ако един чо- век няма нищо друго освен материално- то си богатство, всичките му планове свършват до гроба. Яков дава примера с преходността на тревата, за да подчер- тае колко е кратковременен Живота на богатия и колко нетрайно е неговото бо- гатство. Той „ще повехне в пътищата си". Това, което се подразбира от този пример, е, че нито слънцето, нито изсу- шителният вятър могат да засегнат ду- ховните ценности. Всяко изпитание, ко- ето отмества вниманието ни от пре- ходните неща и го съсредоточава върху небесните неща, крие благословение. По този начин същата благодат, която въздига „по-долните", смирява богати- те. И в двата случая има основание за ра- дост. 1:12 На края на въпроса за светите из- питания Яков произнася благословение върху тези, които издърЖат на изпита- нията. Когато един такъв човек е издър- Жал на проверката или се е оказал одоб- рен, той ще получи венеца на Живота. Венецът на Живота е победният венец, който ще получим на Христовото съди- лище. Тук не се казва, че вечният Живот се получава като награда за издърЖани- те изпитания, а че този, който прояви 137 Яко81  твърдост, ще получи за това почести и
ще се наслаждава по-пълно на вечния Жи- вот в небето. Чашата на всеки ще бъде пълна на небето, но хората ще получат различни по големина чаши - различни възмоЖности да се наслаЖдават на не- бесния Живот. МоЖе би това е и значени- ето на термина венеца на Живота; той говори за едно по-пълно наслаЖдение на небесните благословения. Нека сега да видим как прилагаме те- зи знания за светите изпитания в нашия Живот. Каква е нашата реакция, когато в Живота ни дойдат трудни моменти? Дали се оплакваме непрекъснато; или се радваме и благодарим на Господа за тях? Дали говорим на всички за тях или ги по- насяме тихо и търпеливо? Дали Живеем в бъдещето, очаквайки подобрение на об- стоятелствата, или Живеем в настоя- щето, търсейки действието на БоЖия- та ръка във всичко, което идва върху нас? Дали се предаваме на самосъЖале- ние и търсене на съчувствие, или се от- даваме на слуЖение на другите? 1:13 Темата на този пасаЖ са несвети- те изкушения (13-17 cm.). Така както све- тите изкушения имат за цел да ни пока- Жат доброто в нас, така несветите имат за цел да ни покаЖат злото. Кога- то се изкушаваме да извършим грях, не трябва да мислим, че изкушението идва от Бога. Що се отнася до вярата, Бог на- истина изпитва хората, но Той никога не ги изкушава да вършат каквото и да би- ло зло. Самият Той няма нищо общо със злото и не подмамва никого към зло. 1:14 Човекът винаги е готов да прех- върли на друг отговорността за своите грехове. Ако не моЖе да обвини Бога, мо- Же да възприеме идеята на съвременна- та психология, според която грехът е бо- лест. По този начин той се надява да из- бегне съда. Но грехът не е болест; той е морално падение, за което човекът ще трябва да отговаря. Има хора, които до- ри се опитват да търсят причината за греха в неЖиви неща. Но материалните „неща" не са грешни сами по себе си. Гре- хът не е произлязъл от тях. Когато каз- ва: „А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст", Яков проследява много точно произхода на проблема. Грехът произлиза от нас, от нашата студена, зла, паднала и пок- варена природа. Исус каза: „Защото от сърцето произхоЖдат зли помисли, убийства, прелЬбодейства, блудства, краЖби, лъжесвидетелства, хули" (Мат. 15:19). Думата „страст'',1 която Яков изпол- зва в 14 cm., моЖе да означава всякакъв вид Желание - както добро, така и зло. Самата дума е неутрална в морално от- ношение, но в НЗ, с изклЬчение на някол- ко примера, тя се използва, за да обозна- чи зли Желания, какъвто е и случаят тук. Страстта се оприличава на паднала Же- на, която излага на показ всички свои прелести, за да подмами Жертвите си. Всички ние се изкушаваме. Всички имаме долни страсти и нечисти поЖелания, ко- ито непрекъснато ни подтикват да съг- решаваме. Но дали, когато се завличаме и подлъгваме от собствените си страс- ти, сме само едни безпомощни Жертви? Не, защото ние моЖем да прогоним всич- ки мисли за греха и да мислим само за то- ва, което е чисто и свято (фил. 4:8). Ос- вен това, когато сме в някое много теЖ- ко изпитание, моЖем да извикаме към Господа и да си спомним, че „Името на Господа е яка кула; праведният прибяг- ва в нея и е поставен нависоко" (Пр. 18:10). 1:15 Ако това е така, защо тогава съг- решаваме? Ето го и отговора: защото „тогава страстта зачева и разкда грях". Вместо да прогоним злата мисъл, ние моЖем да й дадем още повече място, да я подхраним и да и се наслаЖдаваме. Този акт на съгласие се оприличава на по- лов акт. Страстта зачева и раЖда едно отвратително бебе, наречено ГРЯХ. То- ва е друг начин да каЖем, че ако мислим прекалено дълго за нещо забранено, най- накрая ще го извършим. Целият този процес на зачеване и раЖдане на грях е 138 Яков!  описан по един Живописен начин във 2
Книга на царете 11:1-27 чрез случката с Давид и Витсавее. „А грехът, като се развие напълно, разкда смърт", казва Яков. Грехът не е нещо безплодно; той си има свое потом- ство. Твърдението, че грехът раЖда смърт, моЖе да се разбира по няколко на- чина. Първо, грехът на Адам доведе до физическата смърт както на него, така и на неговото потомство (Бит. 2:17). Но грехът също така води и до вечна, ду- ховна смърт - окончателното разделя- не на човека от Бога и от благословени- ето (Рим. 6:23а). В известен смисъл гре- хът моЖе да означава смърт и за вярва- щия. Така например в 1 Тим. 5:6 се казва, че когато една вярваща Вдовица Живее сладострастно, тя е Жива умряла. Това означава, че тя пропилява Живота си и престава напълно да осъществява цели- те, заради които е била спасена. Прекъс- ването на общението с Бога е един вид „Жива" смърт за християнина. 1:16,17 Много често хората, които из- падат в грях, започват да обвиняват Бо- га вместо себе си. Те все едно питат своя Създател: „Защо си ме създал та- къв?" Но това е също една самоизмама. От Бога идват само добри неща. Той е източникът на всяко добро и на всеки съвършен дар. Яков описва Бога като Отец на свет- лините. В Библията името Отец поня- кога има значение на Създател или Из- точник (вЖ. Йов 38:28). Затова моЖем да каЖем, че Бог е Създателят или Из- точникът на светлините. Но какво оз- начава думата „светлините"? Най-нап- ред тя, разбира се, означава светлината на небесните тела - на слънцето, луна- та и звездите (Бит. 1:14-18; Пс. 136:7). Но освен това Бог е Източникът и на цялата духовна светлина. Следователно Бог е Източникът на всички видове светлини във вселената. У Него „няма изменение или сянка от промяна". Бог не е като небесните тела, които Той е създал. Те непрекъснато се променят; но Той - никога. МоЖе би Яков мисли не са- мо за умиращата светлина на слънцето и на звездите, но и за променящото им се полоЖение спрямо земята по време на въртене. Променливостта е характер- на черта на слънцето, луната и звезди- те. Изразът „сянка от промяна" моЖе би означава сянка, причинена от промя- на. Това моЖе да се свърЖе и със сенки- те, които падат на земята вследствие на въртенето й около слънцето, а моЖе да се свърЖе и със затъмненията. Напри- мер слънчевото затъмнение се получава, когато сянката на луната падне върху земята. При Бога нещата изобщо не стоят така: в Него няма никаква промя- на, нито сянка, причинена от промяна. Неговите дарове са съвършени като Са- мия Него. Затова е немислимо Той да подлъгва хората към грях. Изкушенията произлизат от злата природа на човека. И така, нека да си зададем няколко въпроса във връзка с несветите изкуше- ния. Позволяваме ли на злите мисли да свият гнездо в нашия ум или се стараем по-бързо да ги изгоним? Когато съгре- шим, казваме ли, че не сме могли нищо да направим? Виним ли Бога, или търсим вината у себе си? Ш.Бшкието слово (1:18-27) Яков говори за Бога като за Отец на светлините. Сега той ни напомня, че Бог е и наш Отец, Който ни е създал с едно уникално предназначение в това Негово- то огромно творение. Ние моЖем да из- пълним това наше предназначение само като се подчиняваме на „словото на ис- тината" (19-27 cm.). 1:18 Този пасаЖ описва онази част от нашето новороЖдение, която се извърш- ва от БоЖието слово, според както Све- тият Дух го прилага към нас. Стихът гласи следното: „От Собствената Си воля ни е родил чрез словото на истина- та, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания." „От Собствена- та Си воля": тези думи ни казват какво е подтикнало Бога, за да ни спаси. Той не 139 Яко81  е бил принуден да ни спаси поради някак-
ва наша заслуга, но го е направил заради Своята Собствена свободна воля. Ние нито сме заслуЖили, нито сме заработи- ли, нито сме потърсили Неговата лкобов по някакъв начин. Той ни е възлк>бил на- пълно доброволно. Това не е ли още едно основание за поклонение! Той „ни е ро- дил": тези думи описват факта на наше- то новороЖдение. Чрез това духовно раЖдане ние ставаме Негови деца - едно взаимоотношение, което никога няма да се промени, тъй като раждането нико- га не моЖе да се върне назад. „Чрез сло- вото на истината": Библията е средс- твото за новороЖдението. Без Библия- та ние не моЖем да узнаем пътя на спа- сението; дори никога нямаше да узнаем, че има спасение! „За да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания." Във връзка с пър- вия плод моЖем да направим три ваЖни извода. Най-напред първият плод на ед- на Жътва е първият сноп узряло Жито. Християните, на които пише ЯкоВ, са едни от първите вярващи от времето на християнската диспенсация. Разбира се, всички вярващи са „един вид пръв плод на Неговите създания", но това, ко- ето Яков има най-вече предвид тук, са първите плодове от еврейските христи- яни. На второ място първият плод се принася на Бога в благодарност за Него- вата щедрост и като признание, че всич- ко идва от Него и Му принадлеЖи. По този начин всички вярващи се предста- вят пред Бога като Жива Жертва (Рим. 12:1, 2). И на трето място първият плод е обещание за бъдещата реколта. Яков оприличава своите читатели на първите Житни снопове на Христовата Жътва, които ще бъдат последвани от други вярващи през следващите векове и които са примери, изявяващи плодовете на новото творение. Най-накрая Господ ще насели цялата земя с хора като тях (Рим. 8:19-23). Пълната реколта ще бъ- де оЖъната, когато Господ Исус се вър- не на земята, за да господства. Дотога- ва те трябва да се подчиняват на Хрис- тос така, както ще Му се подчинява це- лият свят по време на хилядолетното господство. И макар че в този пасаЖ се говори главно за християните от първи век, той моЖе да се прилоЖи към всеки един от нас, който почита името на Христос. 1:19а Останалата част от тази гла- ва ни дава практически указания за това как да бъдем първи плодове на Неговите създания. Тя очертава практическата праВедност, която трябва да характе- ризира новородените чрез Словото на Истината. Ние знаем, че сме били създа- дени, за да изявяваме БоЖията истина. И така...2, нека изпълняваме своите отго- ворности. Ние трябва да бъдем бързи да слуша- ме. Това е една необикновена заповед, в която има и много хумор. Тя звучи поч- ти така: „Бързайте да слушате!", кое- то означава, че ние трябва да бъдем го- тови да слушаме БоЖието слово, а та- ка също и благочестивите съвети и уве- щания. Трябва да сме готови да бъдем поучаваш от Светия Дух. И трябва да бъдем бавни да говорим. Наистина е из- ненадващо колко много неща за нашето говорене ни казва Яков! Най-напред той ни предупреждава, че трябва да сме пред- пазливи, когато говорим. Дори и самата природа ни учи на това. Epictetus е забе- лязал това много отдавна: „Природата е дала на човека един език, но две уши, за да моЖе да слуша два пъти повече, от- колкото да говори." Соломон с голямо удоволствие би се съгласил с Яков. Той е казал: „Който пази устата си, опазва ду- шата си, а който отваря широко устни- те си, ще погине" (Пр. 13:3). И освен то- ва: „В многото говорене грехът е неиз- беЖен; но който въздърЖа устните си, е разумен" (Пр. 10:19). Хората, които не се въздърЖат, когато говорят, накрая съгрешават. 1:196,20 Трябва да бъдем бавни да се гневим. Гневливият човек не върши правдата, която Бог очаква от Своите 140 ЯкоВ1  деца. Избухливите хора създават пог-
решна представа за Христос у другите. Винаги е било истина, че „който скоро не се гневи, е по-добър от храбрия, и който владее духа си - от завоевател на град" (Пр. 16:32). 1:21 Друг начин да изявим себе си като първи плодове на Неговите създания е да отхвърляме всяка нечистота и прели- ваща се злоба. Тези пороци приличат на омърсени дрехи, които трябва да махнем от себе си веднъЖ завинаги. Нечистота- та вклкгава всякаква мръсотия - и духов- на, и нравствена, и физическа. Изразът „преливаща се злоба" моЖе да се отнася до онези форми на злото, които са оста- нали у нас от времето на нашето неве- рие. Той също така моЖе да означава грях, който прелива от нашия Живот и засяга Живота на другите. Или моЖе да означава изобилно зло и в този случай Яков описва не толкова неговата голе- мина, колкото неговия интензитет. Ка- то цяло значението на израза е ясно. За да моЖем да получим повече истини от БоЖието слово, трябва да сме морално чисти. Друго изискване за получаване на пове- че боЖествени истини е кротостта. Напълно е възмоЖно един човек да чете Библията, без изобщо да и позволи да му говори. Той моЖе да я изучава съвсем ака- демично, без тя изобщо да го засегне. То- ва, което моЖе да ни направи напълно не- чувствшпелни и неотзивчиви, са нашата гордост, коравосърдечие и грях. Само онези, които са изпълнени с кротост и смирение, могат да очакват да извлекат максимална полза от Писанията. „Ще води кротките с правда и ще научи крот- ките на пътя Си" (Пс. 25:9). „Но пак, на този ще погледна, на оня, който е сиро- мах и съкрушен духом, и който трепери от словото Ми" (Ис. 66:2). Яков нарича Писанието „Всаденото слово, което моЖе да спаси душите ви". Идеята тук е, че при новороЖдението словото става като един сВещен Влог В Живота на християнина. Вместо „всаде- ното слово" текстът на РИ казва „вро- деното слово". Това слово „моЖе да спа- си душите ви". Библията е средството, което Бог използва, за да ни новороди. Той използва това средство, за да ни спа- си не само от наказанието на греха, но и от неговата сила; да ни спаси не само от вечното осъЖдение, но и от понасяне на вреда в този Живот? Без съмнение оба- че в този стих Яков говори за настоя- щия, продължителния аспект на нашето спасение. 1:22 Само приемането на „всаденото слово" не е достатъчно; трябва и да му се подчиняваме. В това да притеЖаваш Библията или дори да я четеш като ли- тературно произведение няма особена полза. Необходимо е и дълбоко Желание да слушаш какво ти говори Бог и да Же- лаеш безпрекословно да правиш всичко, което Той ти казва. Необходимо е прак- тическо осъществяване на Библията в Живота. Словото трябва да стане плът в нашия Живот. Никога не трябва да си позволяваме да се обръщаме към Писани- ята, без да им позволяваме да променят Живота ни към по-добро, формалната л1обоВ към БоЖието слово и позирането като ученик на Библията е един вид са- моизмама. Необходимо е нашето нарас- тващо познание на словото да произвеЖ- да у нас прилика с Господ Исус. Натруп- ването на интелектуални познания вър- ху Библията без практическо подчинение моЖе да се окаЖе капан вместо благос- ловение. Ако ние непрекъснато учим как- во трябва да правим, без наистина да го правим, ще изпаднем в депресия и ще се почувстваме обезсърчени и загрубели. „Знание без деяние води до отчаяние." Освен това не бива да забравяме, че с времето нашата отговорност пред Бо- га нараства. Най-доброто съчетание е да четем словото и да му се подчинява- ме безусловно. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|