Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
1:23,24 Ако някой слуша словото, без да променя своето поведение, прилича на човек, който поглеЖда себе си набър- зо в огледалото всяка сутрин, след кое- 141 Яко81  mo cu omuBa u напълно забравя какъв е
бил. Той не извлича полза нито от огле- далото, нито от това, което е видял. В нашия външен вид има, разбира се, неща, които не моЖем да променим; но бихме могли поне да се смирим! И когато огле- далото ни казва: „Измий се!; или: „Изб- ръсни се!; или: „Среши се!"; или: „Изчет- кай се!"; бихме могли поне да направим това, което ни се казва. Иначе огледало- то няма никаква практическа стойност за нас. Много е лесно да четем Библията фор- мално или защото се чувстваме задъл- жени да правим това, без изобщо да бъ- дем засегнати от това, което четем. Вшкдаме какви трябва да бъдем, но бър- зо забравяме и Живеем така, като че ли сме вече съвършени. Този вид самодовол- ство е голяма пречка за духовното раз- витие. 1:25 Противоположният тип човек е човекът, който вниква в БоЖието сло- во и непрекъснато го прилага на практи- ка. Неговото съзерцателно и разсъди- телно отношение води до практически резултати в Живота. За него Библията е „съвършеният закон на свободата". Нейните предписания не са теЖки, защо- то му казват да върши това, което не- говата нова природа обича да върши. Подчинявайки й се, човекът започва да се чувства наистина освободен от човеш- ките традиции и плътския начин на мис- лене. Истината го прави свободен. Това е човекът, който извлича полза от Биб- лията. Той не забравя това, което чете, а се стреми да го Живее, като го практи- кува всеки ден. Неговото обикновено детско послушание води до неизброими благословения за душата му. Той е „бла- Жен в дейността си". 1:26, 27 Тук има противопоставяне меЖду суетното и чистото и непороч- но благочестие. Благочестието е свър- зано с външното ни поведение, което се обуславя от нашата вяра. То засяга мно- го повече външната изява на вярата (в смисъл на слуЖение и поклонение), от- колкото доктрините, в които вярваме. „Ако някой счита себе си за благочес- тив, а не обуздава езика си... неговото благочестие е суетно." Такъв човек съб- людава всички религиозни ритуали и на външен вид изглеЖда много набоЖен; но всъщност мами себе си. Бог не се задово- лява с ритуали; Той търси практическо благочестие. Необузданият език е само един от при- мерите на суетното благочестие. Вся- ко поведение, което не съответства на християнската вяра, е суетно. Има една история за един продавач, който се смя- тал за много „набоЖен" човек. Той Живе- ел в един апартамент точно над магази- на си и всяка сутрин викал отгоре на своя помощник: -Иване!
Яков казва, че това благочестие е су- етно. Това, което Бог търси, е практическо- то благочестие, което кара човека да се интересува искрено от другите и пази Живота му чист. Като пример за „чис- то и непорочно благочестие" Яков по- сочва човека, който посещава нуЖдаещи се сирачета и вдовици и се пази неопет- нен от света. С други думи, практическата изява на новороЖдението се състои в милостиви дела и Живот на отделяне от света. Гай Кинг нарича тези добродетели практи- ческа л1обов и практическа святост. Ние трябва да изпитваме личната си вяра, като си задаваме следните въпро- си: „Чета ли аз Библията със смиреното Желание да приема укорите от Бога и да 142 Яков 1,2  бъда поучаван u променян от Него?
Стремя ли се да обуздавам езика си? Оп- равдавам ли своя характер, или искам да го победя? Как реагирам, когато някой започва да говори цинично? Моята вяра извява ли се в милостиви дела към тези, които не могат да ми се отплатят?" IV. Осъзкдение на лицеприятието (2:1-13) Първата половина на втора глава изоб- личава лицеприятието. Предпочитание- то е нещо съвсем чуЖдо както на приме- ра на Господ Исус Христос, така и на по- ученията 6 НЗ. В християнството няма място за снобизъм или дискриминация. 2:1 Първо, лицеприятието е явно заб- ранено. Забележете най-напред, че това предупреждение е отправено към вярва- щите, което личи от обръщението „братя мои". Под вярата на прославе- ния наш Господ Исус Христос трябва да се разбира християнската вяра. Тук не става въпрос за упованието или довери- ето, а за онази истина, която Той ни е дал. Когато свърЖем всичко това в ед- но изречение, ще получим следното: „Братя мои, когато прилагате христи- янската вяра на практика, не бъдете пристрастни." Снобизмът и класовите различия нямат нищо общо с истинско- то християнство. Угодниченето на чо- веци няма място в присъствието на Гос- пода на славата. Презирането на други- те заради полоЖението, в което са се ро- дили, расовата им принадлежност, по- лът или бедността са практически ед- но отричане на вярата. Тази заповед не се противопоставя на други пасаЖи в НЗ, които ни учат, че вярващите трябва да се отнасят с необходимото уваЖение към управниците, господарите, старей- шините и родителите. Има някои взаи- моотношения, които са дадени от Бога и които трябва да се зачитат (Рим. 13:7). В този пасаЖ става въпрос за по- казване на по-голяма почшп към хора по- ради това, че са облечени по-богато или защото притеЖават някои други изкус- твени отличия. 2:2-4 Това се потвърЖдава и от Живо- писната ситуация, описана от Яков в па- саЖа от 2 до 4 cm. Гай Кинг е озаглавил този пасаЖ много подходящо като „Къ- согледият разпоредител". Мястото на събитието е местното християнско събрание.4 Току-що е пристигнал един за- белеЖителен господин с модерни дрехи и златен пръстен на ръката. Разпореди- телят му се покланя и прави реверанс, след което завеЖда белеЖития посети- тел да седне най-отпред на видно място. Когато се връща обратно при вратата, разпоредителят открива, че е дошъл още един посетител. Този път това е един беден човек, облечен в скромни дре- хи. (Изразът „оплескани дрехи" не озна- чава непременно, че дрехите му имат нуЖда от пране. Той е облечен бедно, в съответствие със скромното си поло- Жение в обществото.) Този път врата- рят сръчно се справя с неловкото поло- Жение, като предлага на посетителя да застане прав отзад или да седне пред не- го. ИзглеЖда невероятно, че някой моЖе се дърЖи по този начин, и повечето от нас смятат, че ситуацията е пресилена, но когато погледнем в собствените си сърца, ще видим, че е точно така и че ние самите често правим тези различия по- меЖду си, като по този начин ставаме „пристрастни съдии". МоЖе би най-уЖасяващият пример за пристрастие в днешната църква е диск- риминацията по отношение на хора от други националности и цвят на коЖата. В много случаи вярващи с черен цвят на коЖата са били .отделяни от другите или поне карани да се чувстват неудоб- но. Не винаги повярвали евреи са били приемани сърдечно. Християни от орие- нталските страни също са били дискри- минирани по различни начини. Вярно е, че в областта на расовите отношения има огромни проблеми, но християните трябва да бъдат верни на боЖествени- те принципи. Наше задълЖение е да да- 143 Яков 2  дем практически израз на истината, че
всички вярващи са едно в Христос Исус. 2:5, 6а Пристрастието е абсолкмпно противно на християнската вяра. Паса- Жът от 5 до 13 cm. показва това съвсем явно. Там са дадени четири сериозни при- чини защо един вярващ не трябва да се дърЖи сервилно към богатите и да пре- небрегва бедните. Първата причина е, че по този начин ние показваме пренебрежение към един човек, който е уваЖаван от Бога. Бог е избрал бедните на този свят да бъдат богати на вяра и „наследници на царст- вото, което е обещал на тия, които Го лк>бят". Бедните са БоЖиите избрани, БоЖиите наследници и хората, които л1обят Бога. Ние непрекъснато откри- ваме в Писанията, че онези, които се съ- бират под Христовото знаме, не са бо- гатите, а бедните. Сам нашият Господ каза: „на сиромасите се проповядва бла- говестието" (Мат. 11:5). Обикновените хора бяха онези, които Го слушаха с удо- волствие; не богатите и аристократи- те (Марко 12:37). Сред призованите ня- ма мнозина мъдри, нито мнозина силни, нито мнозина благородни, а има глупави, немощни, долни, презрени и не особено ваЖни (1 Кор. 1:26-29). Обикновено бога- тите хора са бедни на вяра, защото вместо да уповават на Господа, упова- ват на богатството си. От друга стра- на, бедните са избрани от Бога, за да бъ- дат богати на вяра. Един статистичес- ки анализ на Жителите на БоЖието цар- ство би показал, че повечето от тях са били и са бедни. Но в царството те ще заемат места на богатство и слава. Колко е глупаво и рисковано тогава да се отнасяме с пренебреЖение към онези, ко- ито един ден ще бъдат възвисени в цар- ството на нашия Господ и Спасител. 2:66 Втората причина за това колко е глупаво да раболепничим пред богатите е, че като класа те са онези, които са по- тискали БоЖия народ. Тук аргументът с богатите като че ли малко ни обърква, тъй като богатият, за когото става въпрос в началото на главата, явно е вярващ. Това обаче не означава, че бога- тите, за които става въпрос в 6 cm., съ- що са вярващи. Аргументът на Яков е следният: „Защо да сме пристрастни към някои хора само защото са богати? Ако правим това, показваме почит към онези, които първи са ни измъчвали и са ни влачели по съдилищата." Калвин много добре схваща силата на този аргу- мент, задавайки следния въпрос: „Защо да почитаме нашите палачи?" 2:7 Третата причина е, че богатите непрекъснато злословят и хулят по ад- рес на името на Христос - почтеното име, с което се наименуват вярващите, християни или последователи на Хрис- тос. Макар и злословенето по адрес на Господа да не е нещо, върху което един- ствено богатите имат монопол, вярно е, че онези, които тормозят бедните вярващи, често правят това, като ху- лят и използват най-грозни думи срещу Спасителя. При това полоЖение трябва ли вярващите да показват специално от- ношение към някого просто защото е бо- гат? Обикновено отличителните беле- зи, които съпровоЖдат богатството, не носят слава на Господ Исус. Изразът „почтеното име, с което се именувате" моЖе да се преведе също и като „почте- ното име, на което сте призовани". Ня- кои виЖдат в това намек за християнс- кото кръщение. Вярващите се кръща- ват в името на Господ Исус. Това е и името, което богатите най-често ху- лят. 2:8 Четвъртият довод на Яков е, че когато показваме пристрастие към бо- гатите, ние нарушаваме закона, който казва: „Да обичаш блшкния си като се- бе си." Това е „царският закон", защото е издаден от Царя и защото е цар на всички закони. ВъзмоЖно е разпоредите- лят да е намерил извинение за своето отношение към богатия, като си е казал, че просто се е опитвал да обича блшкния си както себе си; но това не моЖе да из- вини отношението му към бедния. Ако 144 Яков 2 наистина обичахме блшкните си както
себе си, щяхме да се отнасяме към тях така, както бихме искали другите да се отнасят към нас. А ние със сигурност не бихме искали да ни презират само защо- то сме бедни; Затова и ние не трябва да се отнасяме презрително към другите по тази причина. От всички поучения в Библията това твърдение е моЖе би най-революционно- то: обичай блшкния си както себе си. Помислете си само какво значи това! Това значи, че ние трябва да се гршким за другите така, както се гршким за се- бе си; че трябва да сме способни да раз- деляме материалните си придобивки с онези, които не са така привилегировани като нас. И най-вече, трябва да правим всичко, което е по силите ни, за да могат бедните да имат възможността да опознаят нашия благословен Господ. Прекалено често нашите решения се ба- зират на прогнозите как действията ни биха могли да ни засегнат лично. Ние сме егоцентрични хора. Стремим се към бо- гатите, защото се надяваме да получим нещо от тях - както в социално, така и в материално отношение. Пренебрегва- ме бедните, защото не очакваме да по- лучим нищо от тях. Царският закон забранява такова егоистично използва- не на другите. Той ни учи да обичаме блшкния си както себе си. Ако искаме да разберем кой е нашият блшкен, от исто- рията за добрия самарянин (Лука 10:29- 37) ще научим, че всеки човек, изпаднал в нуЖда, която моЖе да се задоволи, е наш блшкен. 2:9 Да гледаш на лице означава да на- рушаваш царския закон. Това е и грях, и престъпление. Грехът е всяко несъот- ветствие с БоЖията воля; всяко неиз- пълнение на Неговите изисквания. Прес- тъплението е нарушение, на определен закон. Някои деяния са грешни, защото са неправилни в основата си и сами по се- бе си, но те стават престъпления, кога- то има определен закон, който ги забра- нява. Лицеприятието е грях, защото е неправилно само по себе си, но то става престъпление, защото е забранено чрез закон. 2:10 Когато нарушиш само една точка от закона, ставаш „виновен във всич- ко". Законът е като верига от десет час- ти. Дори да скъсаш само една част, ця- лата верига е скъсана. Бог не ни позволя- ва да спазваме само законите, които ни харесват, а да нарушаваме тези, които не ни харесват. 2:11 Същият Бог, Който забранява прел1ободейството, забранява и убийс- твото. Един човек моЖе да не извърши прелк>бодейство, но да извърши убийст- во. Тогава престъпник ли е на закона? Да, разбира се! Духът на закона ни каз- ва, че трябва да обичаме блшкните си както себе си. Прел1ободейството нару- шава тази заповед, но същото прави и убийството! А така също и високомери- ето и дискриминацията. Ако извършим дори един-единствен грях, ние не сме из- пълнили това, което ни е казано от зако- на. Д  есетте БоЖии заповеди
Тук бихме искали да прекъснем за малко нашия коментар и да разгледаме един ос- новен проблем в Писмото на Яков. Проб- лемът е следният: „Трябва ли христия- ните да спазват закона, или не?" Вшкда- ме съвсем ясно, че Яков подкрепя своите аргументи с примери от закона, като специално подчертава шестата и седма- та заповед, които забраняват убийство- то и прелк)бодейството. Освен това той обобщава последните пет заповеди с думите: „Да обичаш блшкния си като себе си." Но ние знаем много добре, че идеята за спазването на закона като на- чин на Живот от страна на вярващите се противопоставя на други пасаЖи в НЗ като например Рим. 6:14: „...не сте под закон, а под благодат"; Рим. 7:6: „...осво- бодихме се от закона..."; Рим 7:4: ,,...и вие умряхте спрямо закона чрез Христово- то тяло..." (8Ж. също Гал. 2:19; 3:13, 24, 145 Яков 2 25; 1 Тим. 1:8, 9; Евр. 7:19). фактът, че
християните не са длъЖни да спазват де- сетте БоЖи заповеди, е ясно изразен във 2 Кор. 3:7-11. Защо тогава Яков толкова говори на вярващите от този Век на Благодатта за закона? Първо, вярващите не са под закон като начин на Живот. Христос, а не законът е моделът за Живот на хрис- тиянина. Там, където има закон, има и наказание. Наказанието за нарушаване- то на закона е смърт. Христос умря, за да плати наказанието за нарушения за- кон. Следователно онези, които са в Христос, са освободени от закона и не- говото наказание. Но в закона има прин- ципи, които са с вечна стойност и които са валидни за хората от всички векове. Идолопоклонството, прелк)бодейство- то, убийството и краЖбата са грешни сами по себе си. Те са грешни както за вярващите, така и за невярващите. Ос- вен това девет от десетте заповеди се повтарят и в Посланията. Единствена- та заповед, която не се повтаря, е запо- ведта за съботния ден. На християните никъде не се казва, че трябва да спазват съботата или седмия ден от седмицата, тъй като тази заповед засяга ритуала, а не морала. Това, че кздеинът е работел в седмия ден, не е било погрешно само по себе си. Било е погрешно, защото Бог е казал, че този ден трябва да се отдели от другите. Накрая трябва да каЖем, че деветте заповеди, които се повтарят в Послани- ята, не се дават като закон, а като нас- тавление в правда за БоЖиите хора. С други думи, Бог не казва на християните: „Ако крадеш, ще бъдеш осъден на смърт"; или: „Ако извършиш нещо немо- рално, ще загубиш спасението си." Това, което Той казва, моЖе да се перифрази- ра така: „Аз те спасих по благодат. Се- га искам от теб да Живееш свят Живот от лк)бов към Мен. Ако искаш да разбе- реш какво очаквам от теб, ще го проче- теш в НЗ. Там ще видиш, че девет от де- сетте Мои заповеди са повторени. Но освен тях ще намериш и поученията на Господ Исус, които всъщност те призо- вават към един по-висок стандарт на по- ведение от този, който се" изисква от за- кона. " Затова моЖе да се каЖе, че Яков не поставя вярващите под закона и него- вото осъЖдение. Той не казва: „Ако по- казвате лицеприятие, нарушавате зако- на и затова се осъЖдате на смърт." 2  :12 Това, което Яков казва, е следно-
то: „Като вярващи вие не сте повече под закона на робството, а под закона на свободата - свободата да правите то- ва, което е правилно. Мойсеевият закон изисква от вас да обичате своите блшк- ни, но не ви дава силата да правите то- ва и ви осъЖда, ако не успеете да го нап- равите. Сега, когато сте под благодат, вие получавате силата да обичате свои- те блиЖни, а така също и наградата, ако ги обичате. Вие не го правите, за да се спасите, а защото сте спасени. Правите го не защото се страхувате от наказа- ние, а защото обичате Този, Който ум- ря за вас и възкръсна отново. Когато зас- танете пред Христовото съдилище, ще получите награда или ще претърпите за- губа според това дали сте отговорили, или не сте отговорили на Неговите изис- квания. Тогава ще става въпрос не за ва- шето спасение, а за вашата награда." Из- разът „така говорете и така постъп- вайте" засяга нашите думи и дела. Тряб- ва да има съответствие меЖду изповяд- ването и Живота. Не само когато гово- ри, но и когато действа, вярващият трябва да избягва лицеприятието. Таки- ва нарушения на закона на свободата ще бъдат съдени пред Христовото съдили- ще. 2:1313 cm. трябва да се разбира в свет- лината на целия контекст. Яков говори на вярващи, затова тук не става въпрос за вечното осъЖдение; това наказание е било платено на Голготския кръст вед- нъЖ завинаги. Тук става въпрос за отно- шенията на Бога към нас, докато Живе- ем в този свят като Негови деца. Кога- 146 Яков 2  mo не показваме милост към другите,
ние преставаме да Живеем в общение с Бога и рискуваме да понесем последстви- ята от нашето отстъпление. „Милостта тържествува над съда." Това моЖе да означава, че Бог е склонен повече да покаЖе към нас милост, от- колкото да ни съди (Мих. 7:18); съдът е нещо непривично за Него. То също така моЖе да означава, че ние моЖем да се рад- ваме пред лицето на съда, ако сме пока- зали милост към онези, които са заслу- ЖаВали наказание, но ако не сме показа- ли милост към тях, и към нас няма да бъ- де показана милост. И накрая това, че „милостта тържествува над съда", мо- Же да означава, че милостта е винаги по- велика от съда. Като цяло стихът по- казва, че ако ние покаЖем милост към другите, наказанието, което иначе би трябвало да изтърпим, ще бъде замес- тено от милост. Нека сега да видим какво е нашето соб- ствено полоЖение по този ваЖен въпрос за пристрастието. Показваме ли ние по- вече внимание към хората от нашата собствена раса, отколкото към онези, които имат друг цвят на коЖата? Дър- Жим ли се по-добре към младите, откол- кото към старите? По-отзивчиви ли сме към хората, които имат по-предс- тавителен външен вид, отколкото към скромните и обикновени хора? Стремим ли се към повече приятелства сред извес- тните хора, отколкото сред онези, кои- то са относително по-неизвестни? Из- бягваме ли хората с физически недъзи и предпочитаме ли да търсим компанията на силните и здравите хора? Показваме ли предпочитание към богатите за сметка на бедните? Обръщаме ли гръб на чуЖденците, дърЖим ли се пренебре- жително към хората, които говорят езика ни с чуЖд акцент? Докато си отговаряме на тези въпро- си, нека си спомним, че начинът, по кой- то се отнасяме към най-малко обичания наш брат, е начинът, по който се отна- сяме към Спасителя (Мат. 25:40). Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|