Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Нито един извор
- VII. Мъдростта: истинската и лъгкливата (3:13-18)
- „земна, Животинска, бесовска". Тези три определения показват една низходя- ща градация. „Земна"
- „Животинска"
- 3:17 Мъдростта, която
- „Мъдростта, коя- то е отгоре... е пълна с милост и добри плодове." Тя е „пълна с милост"
- „А плодът на правдата се сее с мир от миротворцшпе."
- VIII. Алчността: причина и лечение (4гл.)
- 4:2,3 ПоЖелаваме... но не получаваме.
- „и се биете"
- „Нямате, защото не просите."
- „е вршкда про- тив Бога".
- Приятелството с този свят
- „Или мислите, че без нугкда казва Писанието, че Бог и до за- вист ревнува за духа, който е турил да Живее в нас"
- 4:6 „Но Той дава една по-голяма благо- дат."
- „Измивайте ръцете си, вие, грешни, и очиствайте сърцата си, вие, колебли- ви." Ръцете
- „Тъ- jkeme, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач и радостта ви в тъга."
3:11 Няма извор, от който да излиза едновременно и сладка, и горчива вода. Така трябва да бъде и с езика. Това, кое- то излиза от него, трябва да бъде само добро. 3:12 Водата от извора ни пои, а плодо- вете на смокинята ни хранят. Смокиня- та не моЖе да раЖда маслини, нито ло- зата - смокини. В природата всяко дър- во раЖда само един вид плодове. Как то- гава езикът моЖе да дава два вида плодо- ве - добри и лоши? Този текст не бива да се смесва с един подобен текст от Мат. 7:16-20. Там ние получаваме предупреждение да не очак- ваме добри плодове от лоши дървета. Злите хора могат да „произвеЖдат" са- мо зли дела. Докато тук ние имаме пре- дупреЖдение да не използваме езика, за да произвеЖдаме два различни вида плод. Нито един извор не моЖе да дава и со- лена, и сладка вода едновременно. Той дава или едната, или другата. Тези уроци от природата трябва да ни напомнят, че и нашето говорене трябва да бъде ви- наги добро. Това е проверката, на която Яков ни предлага да подлоЖим речта си. И преди да приклк>чим с този пасаЖ, нека си за- дадем следните няколко въпроса. Аз по- учавам ли другите на нещо, което сам не правя? Говоря ли зад гърба на другите? Това, което говоря, назидава ли и насър- чава ли другите или ги униЖава и обиЖ- да? Използвам ли непозволени думи и из- рази от рода на „Ей Богу!"; „Леле БоЖе!"; „БоЖе мой!"; „Бога ми!"; „БоЖе Госпо- ди!" и др.? Мога ли след търЖествено събрание да говоря празни приказки като например какви са били резултатите от последния мач? Присмивам ли се с думи от Свещеното Писание? Когато разказ- вам нещо, преувеличавам ли, зада предиз- викам по-голям интерес у хората? Вина- ги ли казвам истината, дори когато то- ва означава загуба на приятели, пари и полоЖение? VII. Мъдростта: истинската и лъгкливата (3:13-18) В този пасаЖ Яков разглеЖда разликата меЖду истинската и лъЖлиВата мъд- рост. Под „мъдрост" Яков няма предвид количеството знание, което има един човек, а начина, по който той Живее своя Живот ден след ден. Това, което има зна- чение, не е притеЖанието на самото зна- ние, а неговото прилагане. Тук е описан един портрет на истински мъдрия човек. Като цяло този човек е Господ Исус Христос; Той е Самата мъдрост (Мат. 11:19; 1 Кор. 1:30). Но също така моЖе да се каЖе, че е мъдър и човекът, който изя- вява Живота на Христос, в когото моЖе да се види плодът на Духа (Гал. 5:22,23). След портрета на истински мъдрия човек Яков ни предлага и един портрет на мъдрия според света човек. Това е чо- век, който действа според принципите на този свят. В него могат да се видят всички „достойнства", които величаят хората от света. Неговото поведение не дава никакви признаци за съществува- нето на небесен Живот вътре в него. 3:13 Когато човек е мъдър и разумен, това моЖе да се види по добрия му Жи- вот и кроткия му дух, който идва от мъдростта. Господ Исус, въплъщение- то на истинската мъдрост, никога не е бил горд и високомерен; винаги е бил „кротък и смирен на сърце" (Мат. 11:29). Затова всеки, който е наистина мъдър, ще носи печата на истинското смирение. 3:14 Човекът на светската мъдрост носи в сърцето си горчива завист и его- истични амбиции. Най-голямата страст в Живота му е да види собствените си 154 ЯковЗ  интереси осъществени. Той заВшкда на
всички свои съперници и не подбира ни- какви средства в борбата си с тях. Чув- ства се много горд заради своята мъд- рост, която му е донесла такива големи успехи. Но Яков казва, че това изобщо не е мъдрост и че неговата хвалба е праз- на. На практика тя отрича истината, че всеки човек, който е истински мъдър, е и истински смирен. 3:15 Дори и в християнското слуЖение е възмоЖно вярващите да си завшкдат един на друг и да се стремят към по-из- дигнати места. Винаги съществува опасността някой човек, който е мъдър по светски, да получи ръководно място в църквата. Ние трябва непрекъснато да бдим и да не позволяваме на светски- те принципи да ни водят в духовните де- ла. Яков нарича тази лъЖлива мъдрост „земна, Животинска, бесовска". Тези три определения показват една низходя- ща градация. „Земна" означава, че тази мъдрост не е от небето, а от земята. „Животинска" означава, че тя не е плод на Светия Дух, а е плод на ниските, Жи- вотински страсти на човека. „Бесовска" означава, че прибягва до действия, кои- то подхоЖдат на поведението на бесо- вете, а не на хората. 3:16 Там, където има завист и кра- молничество, там има и бъркотия, раз- ногласия и всякакъв друг вид лоши неща. Колко истина има в тези думи! Помисле- те си само за объркаността и неспокойс- твото на днешния свят - и всичко това, защото човекът отхвърли истинската Мъдрост и поЖела да действа според своята собствена измислена мъдрост! 3:17 Мъдростта, която идва от Бога, „е най-напред чиста". Тя е чиста както като идея и формулировка, така и като действие. Не е осквернена нито по дух, нито по тяло; нито в доктринално, ни- то в практическо отношение; нито ка- то вяра, нито като морал. Освен това тя е „мирол1обива". Това означава, че мъдрият човек обича мира и е готов да направи всичко възмоЖно, за да има мир, без обаче да Жертва чистотата. Това се ВиЖда от една история, която Лутер разказва, като използва приказката за двете козлета. Двете козлета се срещ- нали на тесен мост над една река. Нито едно от тях не искало да отстъпи и ни- то едно от тях не са осмелявало да се бие. „След известно време едното от тях легнало на моста, докато другото минало върху него. Така проблемът бил разрешен с мир. Поуката е ясна", казва Лутер: „Радвай се, ако си подлоЖил тя- лото си, за да минат върху теб с цел за- пазването на мира. Казвам „тялото си", не „съвестта си". Истинската мъдрост е „кротка". Тя е търпелива, а не заядли- ва; внимателна, а не груба и нахална. Мъдрият човек е кавалер; той щади чув- ствата на другите хора. Симпсън казва така: „Грубото, язвително поведение, острата забелеЖка, рязкото прекъсва- не... всичко това няма нищо общо с уче- нието на Утешшпеля." Следващата характеристика на мъд- ростта е, че тя е „умолима". Това озна- чава, че тя е отзивчива, леснодостъпна, податлива на убеЖдаване, готова да от- стъпи, когато истината налага това. Това е точно обратното на упорството и непреклонността. „Мъдростта, коя- то е отгоре... е пълна с милост и добри плодове." Тя е „пълна с милост" към оне- зи, които грешат, и е готова да им по- могне да намерят правилния път. Тя е състрадателна и неЖна. В нея няма от- мъстшпелност; на лошото отвръща с добро. В нея няма лицеприятие и съдене- то й е безпристрастно. И последно, мъд- ростта е „нелицемерна": не се предста- вя за нещо различно от това, което е. Нека сега да свърЖем всички тези мис- ли заедно и да нарисуваме портретите на двама души - на истински мъдрия чо- век и на човека с лъЖливата мъдрост. Истински мъдрият човек е смирен. Той смята, че всички останали са по-добри от него. Не си придава ваЖност, а кара другите да се чувстват спокойно в него- вото присъствие. Неговото поведение 155 ЯковЗ  не е като поведението на хората от све-
та; то е „неземно". Той не жиВее за тя- лото, а за духа. Думите и делата му те карат да си мислиш за Господ Исус. Жи- вотът му е чист. Той е чист и морално, и духовно. Освен това е миролкобив. Го- тов е да претърпи обидата и лъжливото обвинение, за да предотврати боя, и до- ри не се опитва да се оправдае. Внимате- лен е, нежен е и е състрадателен. С него лесно може да се дискутира, той винаги желае да види и другата гледна точка. Не е отмъстителен, а е готов винаги да прости на хората, които са му направи- ли зло. И не само това, но редовно показ- ва милост към другите и особено към онези, които не я заслужават. Отноше- нието му е еднакво към всички: той ня- ма л1обимци. Еднакво се отнася и към бо- гатите, и към бедните; не показва пред- почитание към известните за сметка на неизвестните хора. И на последно място той не е лицемер. Не говори едно, кога- то мисли друго. Никога няма да го чуете да ласкае някого. Винаги казва истината и никога не си слага маска. Човекът на светската мъдрост е точно обратното. Неговото сърце е пълно със завист и крамолничество. В желанието си да се обогати той не може да търпи никакъв конкурент или съпер- ник. В поведението му няма нищо благо- родно; то не може да се издигне по-висо- ко от земята. Той живее, за да задоволя- ва плътските си страсти - също като животните. Действа грубо, с измама, по дяволски. Под лъскавия му и добре изгла- ден костЬм се крие един нечист живот. Мислите му са мръсни, моралът му - долнопробен, говоренето му - срамно. Готов е да се скара с всеки, който не е съгласен с неговото мнение или който му се противопоставя по някакъв начин. Навсякъде вдига скандали - вкъщи, на ра- ботното си място, в обществото... Ря- зък е и е надменен; груб е и е коравосър- дечен. Хората не могат да стигнат лес- но до него; винаги ги държи на разстоя- ние от себе си. С него не е възможно да разговаряш нормално за каквото и да би- ло: той вече има мнение по дадения въп- рос и няма да го промени за нищо на све- та. Злопаметен е и е отмъстителен. Когато Види, че някой греши, не проявя- ва никаква милост, а го залива с поток от обиди, ругатни и низости. Оценява хората според ползата, която може да извлече от тях. Когато вече не може да ги „използва", т. е. когато вече не може да има никаква изгода от познанството си с тях, загубва интерес към това поз- нанство. И накрая, двуличен е и е неиск- рен. На него никога не можеш да разчи- таш - както за това, което казва, така и за това, което прави. 3:18 Яков завършва главата с думите: „А плодът на правдата се сее с мир от миротворцшпе." Този стих е свързваща- та нишка между току-що завършилата дискусия и следващата глава. Ние вече знаем, че истинската мъдрост е миро- лкзбива. В следващата глава се говори за конфликти при Божиите хора; но тук има едно напомняне, че животът прили- ча на растеж на полски растения. Тук се говори за стопани („миротВорците"), климатични условия („мир") и жътва („плодът на правдата"). Стопаните ис- кат да произВедат реколта от правда. Но дали това може да стане В атмосфе- ра на караници и препирни? Не, разбира се, плодовете трябва да се посеят в ус- ловия на мир и спокойствие. Това тряб- ва да бъде направено от хора, които оби- чат мира. Тогава те ще пожънат рекол- та от правда както в своя живот, така и в живота на тези, на които служат. И още веднъж Яков проверява нашата вяра, като този път подлага на изпита- ние мъдростта, която показваме Във всекидневния си живот. Всеки един от нас трябва да се запита: „Дали аз не ува- жавам високомерните хора от света по- вече от скромния вярващ в Господ Исус? Дали служа на Господа, без да ме интере- сува кой ще получи славата за това? Да- ли не използвам понякога съмнителни средства, за да получа резултати на вся- 156 Яков 3,4 ка цена? Готов ли съм да прибегна към
ласкателство, за да повлияя на някого? ДърЖа ли се язвително и-невнимателно към другите? Моите мисли, говорене и морал чисти ли са?" VIII. Алчността: причина и лечение (4гл.) Яков вече посочи, че мъдрият човек е ми- ролюбив човек. Сега той си спомня за уЖасното съперничество, което много често моЖе да се види и сред БоЖиите хора. Но каква е причината за всичко то- ва? Защо в църквите има толкова мно- го нещастни семейства и толкова мно- го разцепления? Защо са тези Жестоки враЖди сред християните в отделните страни и сред мисионерите в чуЖбина? Причината е, че ние непрекъснато се стремим да задоволим страстите си за удоволствия и материални придобивки и да имаме повече от другите. 4:1 ТъЖните факти сочат, че и сред християните има боеве и крамоли. Предположението, че този пасаЖ не се отнася за вярващите, е нереално и освен това принизява цялата му стойност. Каква е причината за всички тези враЖ- ди? Причината произлиза от силните страсти вътре в нас, които непрекъсна- то вок)ват да бъдат задоволени. Една от тези страсти е страстта за натруп- ване на богатства; друга-Желанието за известност; трета - стремеЖът към повече удоволствия, за задоволяване на телесните апетити. Тези силни Желания винаги Живеят вътре в нас; те никога не могат да бъдат задоволени. Ние никога не преставаме да искаме още и още. И въпреки това като че ли винаги има не- що, което ни пречи да получим това, ко- ето искаме. Незадоволеното Желание става толкова силно, че ние започваме да тъпчем тези, които мислим, че ни пречат. 4:2,3 ПоЖелаваме... но не получаваме. Искаме да имаме повече и по-добри неща от другите и, когато се опитваме да ги постигнем, започваме да се караме и да се поглъщаме един друг. Яков казва „и се биете", имайки предвид главно преносно- то значение на тази дума. Ние буквално не се бием, но гневът, завистта и Жесто- костта, които изпитваме, са убийци в зачатък. Иван и Мария току-що са се оЖенили. Иван има добра работа и прилична зап- лата. Мария иска да има хубава къща ка- то всички други млади семейства в цър- квата. Иван иска да си купят една модер- на кола. Мария иска да си купят модерни мебели и оборудване. Налага се да купят някои от тези неща на изплащане. Запла- тата на Иван не е достатъчна, за да покрие всички разходи. После се раЖда бебето, което означава допълнителни разходи и нарушаване на семейния бк>- дЖет. Мария иска повече пари, а Иван става груб и раздразнителен. Мария се разплаква и започва да го обиЖда. Скоро стените на къщата се тресат от скан- дали. Материализмът лека-полека раз- рушава дома. А моЖе би Мария завиЖда. Тя чувства, че семейството на Марин и Анета зае- ма по-високо полоЖение в събранието от тяхното семейство. Много скоро тя за- почва да прави злонамерени забелеЖки на Анета. Постепенно в битката се вклкоч- ват и Иван, и Марин. Малко по-късно към тях се присъединяват и други хрис- тияни от събранието. Накрая събрани- ето се разделя на две... И всичко това за- ради Желанието на един човек да е пове- че от останалите... Ето това е източникът на съперни- чеството и борбата меЖду вярващите. Те произлизат от Желанието да имаме повече от другите и от завистта към другите. „Да не падаме по-ниско от съ- седите" е популярният израз на това Же- лание, но по-точното му название е алч- ност, ненаситност или завист. Посте- пенно Желанието става толкова силно, че хората са готови почти на всичко, за да задоволят собствените си страсти. Те изобщо не могат да разберат, че ис- тинското удоволствие не се постига по 157 Яков 4 този начин, а от задоволството от то-
ва, че имаме храна и облекло (1 Тим. 6:8). Правилният подход за разрешението на този проблем е да започнем с молит- ва. „Не се карайте. Не се бийте. Молете се." Яков казва: „Нямате, защото не просите." Вместо да представим тези проблеми пред Господа в молитва, ние се опитваме да получим това, което иска- ме, със собствени усилия. Ако искаме не- що, което нямаме, трябва да го поиска- ме от Бога. И ако въпреки това не го по- лучим, какво означава това? Това озна- чава, че нашите мотиви не са били чис- ти. Ние не сме искали това нещо за Бо- Жия прослава или за доброто на нашите братя; искали сме го, за да угодим на соб- ствените си егоистични Желания. Бог не ни е обещал отговор на такива молитви. Какъв дълбок урок по психология има- ме в тези три стиха! Ако хората се за- доволяваха с това, което им се дава от Бога, колко уЖасни конфликти и непри- ятности щяха да бъдат избегнати! Ако ние обичахме нашите блиЖни както себе си, ако бяхме повече склонни да споделя- ме, отколкото да получаваме, колко мирни щяха да бъдат нашите отноше- ния! Ако следвахме заповедта на Спаси- теля да оставим всичко, вместо да нат- рупваме; да събираме богатства на небе- то, вместо да трупаме богатства на зе- мята - колко разпри и препирни щяха да престанат! 4:4 Яков осъЖда прекалената лк)бов към материалните неща, като ги нари- ча духовно прелЬбодейство.9 Бог иска от нас да обичаме първо и най-вече Него. Когато обичаме мимолетните неща на този свят, ние всъщност Му изневерява- ме. Алчността е един вид идолопоклонст- во. Тя означава, че ние силно Желаем то- ва, което Бог не иска да имаме; че сме поставили идоли в сърцата си; че ценим материалните неща по-високо от Бо- Жията воля. Затова алчността е идоло- поклонство, а идолопоклонството е ду- ховна измяна на Господа. ЛЬбовта към света „е вршкда про- тив Бога". Светът тук не означава пла- нетата, на която Живеем, или природа- та, която ни заобикаля. Светът е систе- мата, която човекът е изградил за себе си, опитвайки се да задоволи „похотта на плътта, поЖеланието на очите и тщеславието на Живота". В тази систе- ма няма място нито за Бога, нито за Не- говия Син. Тя моЖе да вклЬчва изкуст- вото, културата, образованието, наука- та или дори религията, но като цяло тя е свят, в който името на Христос или не е прието добре, или въобще е забранено, с изключение на външното му, формал- ното признаване. Накратко, това е све- тът на човека извън сферата на истин- ската църква. Приятелството с този свят означава вразкда с Бога. Точно то- зи свят разпъна Господа на Живота и сла- вата, като главната роля в Неговото убиване играеше религиозният свят. Колко невероятно, че вярващите могат някога да поискат да вървят ръка за ръ- ка със света, който уби техния Спаси- тел! 4:5 5 cm. е един от най-трудните сти- хове в Посланието: „Или мислите, че без нугкда казва Писанието, че Бог и до за- вист ревнува за духа, който е турил да Живее в нас?" Първата трудност е в това, че тук Яков като че ли цитира пасаЖ от Писа- нията, който обаче не моЖе да се наме- ри нито в СЗ, нито в апокрифните кни- ги. Тук биха могли да се дадат две въз- моЖни обяснения. Според първото обяс- нение моЖе да се предполоЖи, че макар и думите да не се намират в СЗ, Яков ги цитира като един общ извод от Писани- ята. Второто обяснение моЖе да се ви- ди в текста на РИ. Там стихът е разде- лен на два въпроса: „Или мислите ли, че Писанието говори напразно? Духът, кой- то Бог е турил да Живее в нас, ревнува ли до завист?" Тук идеята е, че Библията не говори напразно, когато осъЖда съ- перничеството и духа на света. 158 Яков 4 Втората голяма трудност при разби-
рането на този стих е значението на втората му част. Проблемът е дали „духът", за който става дума тук, е Све- тият Дух (както е в НИПБКДЖ10) или духът на страстната/течност. Ако ста- ва въпрос за първото, тогава стихът ще означава, че Бог е турил да Живее в нас Светия Дух, Който ревнува за нас до за- вист, искайки от нас да се посветим из- цяло на Христос. Ако се има предвид второто, тогава стихът ще означава, че духът, който Живее в нас, т. е. духът на завистта и ревността, е причината за цялата наша неВярност към Бога.* 4:6 „Но Той дава една по-голяма благо- дат." В първите пет стиха видяхме кол- ко зла моЖе да бъде старата природа на вярващия. Тук ние научаваме, че Бог не ни оставя да се борим със страстите на плътта със собствените си сили. Слава на Бога, че Той ни дава повече благодат или повече сила винаги, когато е необхо- димо (Евр. 4:16)! Той ни е обещал: „...и си- лата ти ще бъде според дните ти" (Второзак. 33:25). Бог дава по-голяма благодат на онзи, чийто товар натеЖи. Той дарява сила и власт, когато трудът сеумноЖи. На големите трудности изпраща мощ; на удвоените изпитания показва мост. Ани ДЖонсън флинт За да докаЖе, че Бог дава благодатта,
* Текстът В НИПБКДЖ гласи следното: „Или мислите, че без нуЖда казва Писанието: „Духът, който е турен в нас, ревнува до за- вист?" Оттук и тези две възможности за тълкуване на втората част на стиха. Текс- тът на Библията на бълг. ез. показва склон- ността на преводачите към първото тълку- ване. - Бел. на прев. 4:7 ПасаЖът от 7 до 10 cm. ни показва шест етапа, които трябва да следва ис- тинското покаяние. Яков протестира срещу греховете на светиите. Думите му пронизват като стрели сърцата ни. Те приличат на гръмотевици, които па- дат от БоЖия трон. Ние разбираме, че това са думи на Самия Бог и сърцата ни се прекланят пред силата на Неговото слово. Но остава въпросът: „Какво трябва да направим?" Първото нещо, което трябва да нап- равим, е да се покорим на Бога. Това оз- начава, че трябва да Му се предоставим изцяло и да сме готови да Го слушаме и да Му се подчиняваме. Трябва да бъдем отстъпчиви и смирени, а не горди и кора- вовратни. След това трябва да се сьп- ротивяваме на дявола, като си затваря- ме ушите и сърцата пред неговите пред- лоЖения и изкушения и като използваме Писанията като меч на Духа, за да го от- блъснем. Ако ние му се противим, той ще бяга от нас. 4:8 После трябва да се приблшкаваме към Бога. Това ние правим чрез молит- ва. Трябва да идваме при Него в отчаяна, изпълнена с вяра молитва, като Му каз- ваме всичко, което имаме в сърцето си. Когато така се приблиЖаваме към Него, ще видим, че и Той ще се приблшкава към нас. Ние си мислим, че Бог е далеч от нас заради плътското ни поведение и лк> бов към света, но когато се приблшким към Него, ще открием, че Той ни проща- ва и възстановява общението ни с Него. Четвъртата стъпка е описана в думи- те: „Измивайте ръцете си, вие, грешни, и очиствайте сърцата си, вие, колебли- ви." Ръцете говорят за нашите дейст- вия, а сърцата - за нашите мотиви и Же- лания. Ние измиваме ръцете си и очист- ваме сърцата си, като изповядваме и изоставяме греховете си както на прак- тика, така и вътре в себе си. Като греш- ни хора ние трябва да изповядваме зли- те си деяния; като колебливи лицемери ние трябва да признаваме смесените си подбуди. 159 Яков 4  4:9 Изповядването трябва да е придру-
жено от дълбока мъка заради греха. „Тъ- jkeme, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач и радостта ви в тъга." Времето, в което Бог ни посеща- ва чрез изобличението 8 грях, не е време за веселие. Това е време, когато ние трябва да паднем пред Него и да ридаем заради нашата греховност, безчувстве- ност, безсилие и безплодие; време, кога- то трябва да се смирим и да плачем за- ради нашия материализъм, л1обов към света и формализъм. Трябва да покаЖем плода на небесното покаяние както вът- решно, така и външно. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|