Уилиям макдоналд к о г нови
I. Уникално място в Канона
Изтегляне 13.85 Mb.
|
I. Уникално място в Канона Горният убоден цитат е от особено зна- чение, тъй като неговият аВтор като много други автори отрича авторство- то на Петър за Второто послание, ка- то при това признава, че „това, което ние вшкдаме в Посланието, е Петрово по характер и дух"1. Странното е, че те- зи две твърдения обобщават по един сбит начин уникалния принос на Второ- то Писмо на Петър. Сред все по-надвис- ващата тъмнина на отстъплението това кратко Писмо ни кара да обърнем погледа си напред към идването на Гос- пода. То ни напомня много за Живота и личността на Петър и наистина „вдъх- ва" Христос на онези, които му позволя- ват да направи това. П. Авторство Наскоро един водещ американски консер- вативен изследовател на НЗ каза следно- то: „Второто Послание на Петър, също като книгите на Данаил и Исая от СЗ, е мястото, където мъЖете се прощават с детството що се отнася до стрикт- ната ортодоксалност на библейския критицизъм." Съвременните тълкува- тели дори не се опитват да опровергаят авторството на Петър при това Пос- лание; те приемат за дадено, че той не е написал това Писмо. В сравнение с всич- ки останали новозаветни книги приема- нето на Второто послание на Петър за автентична книга от НЗ създава и някои по-сериозни проблеми от тези, които обаче определено не са толкова сериозни, колкото се опитват да ги представят. Външни доказателства Обикновените цитати от Поликарп, Игнатий и Иреней не могат да се прило- жат за Второто послание на Петър. Но ако Посланието на Юда е написано след Второто послание на Петър, както учи и ранната църква, в Юда ние имаме едно свидетелство за това Послание от вре- мето на първи век (вшк Въведението към Юда). Германският изследовател Тео- дор Цан смята, че нямаме нуЖда от по- вече доказателства. За първи път след Юда Второто Послание на Петър е ци- тирано от Ориген, следван от Методий Олимпийски (мъченик от времето на ца- руването на император Диоклетиан) и от фумилиан Кесарийски. Евсевий приз- нава, че повечето християни приемат това Послание, докато самият той има някакви съмнения. Второто послание на Петър не е вклЬчено в Мураторианския канон, но в него не е вклкочено и Първото послание на Петър, а освен това самият канон е доста фрагментарен. Макар и да има съмнения относно автентичността на това Послание, ДЖером заедно с други водещи представители на църковните отци - Атанасий и Августин, най-накрая го приема като част от БоЖестВените Писания. Неговото решение е последва- но от цялата църква и това полоЖение остава до периода на Реформацията. Защо Второто послание на Петър има по-слаби външни доказателства в срав- нение с другите книги? Първо, защото то е много кратко и явно има много мал- ко копия и освен това не съдърЖа голя- мо количество уникален материал. Пос- ледното е особено ваЖно за неговото приемане: книгите на еретиците винаги добавят някакви противопоставящи се 223 2 Петър  доктрини или най-малкото допълват
доста странно апостолската доктрина. ТоВа моЖе би е главната причина да вни- маваме при прекалено бързото отнася- не на Второто послание към ранните ве- кове: има няколко псевдопиграфни (лъЖ- ливи) книги, които използват името на Петър за въвеЖдането на гностични ереси, като „Откровението на Петър" например. И на последно място, ваЖно е да се знае, че докато Второто послание на Петър е една от антилегоменните кни- ги (за които мненията се противопоста- вят), то никога не е било смятано за лъзкливо Писание от нито една църква. Вътрешни доказателства Тези, които отричат авторството на Петър за това Послание, използват ка- то аргумент разликите в стила меЖду Първото и Второто послание. Но разли- ките меЖду Първото и Второто посла- ние на Петър не са толкова големи, кол- кото разликите меЖду двете Послания и останалите книги от НЗ. И двете Пос- лания използват широк и ярък диапазон от думи, които показват много съвпаде- ния с проповедите на Петър от Деяния- та и със събития от неговия Живот. Съвпаденията със случки от Живота на Петър, които се срещат в тази кни- га, са били използвани както като аргу- ментира" такаикатоаргументи„про- тив" неговото авторство. Някои от хо- рата, които отхвърлят авторството на Петър, казват, че Посланието се нуЖ- дае от още повече съвпадения; други пък казват, че съвпаденията били прекалено много, което говорело за фалшификация! Но каква моЖе да бъде причината за фал- шифицирането на тази книга? Макар и изклкзчително изобретателни при из- мислянето на теории против авторст- вото на Петър, противниците на това Послание все още не са успели да измис- лят нещо убедително. Когато изучаваме самото Послание обаче, откриваме няколко вътрешни до- казателства, които показват, че него- вият автор наистина е Петър. В 1:3 авторът говори за вярващите ка- то за хора, призовани чрез Господната слава и сила. Това ни напомня за Лука 5:8, където Петър е толкова поразен от Господната слава, че казва: „Иди си от мене, Господи, защото съм грешен чо- век." Когато авторът съветва своите чи- татели как биха могли да не се препънат (1:5-10), ние незабавно си спомняме за препъването на Петър и за скръбта, ко- ято му донесе то. Текстът на 1:14 е особено ВаЖен. От него разбираме, че Господ Исус е уведо- мил автора, че той скоро ще умре. Това напълно съответства на пасаЖа в Йоан 21:18, 19, където Исус открива на Пе- тър, че ще бъде убит, когато остарее. В пасаЖа от 13 до 15 cm. се споменават няколко пъти думите „хиЖа" (скиния) и „смърт" (изход), които се използват и от Лука при описанието на преобраЖени- ето. Едно от най-убедителните доказа- телства за авторството на Петър е по- зоваването нй преображението в 1:16-18. Авторът на Посланието е бил един от присъстващите на святата планина. То- ва означава, че той моЖе да бъде или Пе- тър, или Йоан, или Яков (Мат. 17:1). Но в началото на това Писмо (1:1) се споме- нава името Петър, а не Йоан или Яков. Във 2:14,18 ние срещаме думата „под- мамват". Тази дума произхоЖда от гла- гола „deleago" - „улавям с примамка", ду- ма от риболовния речник, която особено добре подхоЖда на рибаря Петър. В 3:1 авторът намеква за едно първо свое Писмо, което е най-вероятно Пър- вото послание на Петър. Освен това в 3:15 той прави едно много лично изказва- не за Павел, което е присъщо само за апостол. И една последна дума, която пораЖда асоциации с Живота на Петър, се намира в 3:17. Съществителното „утвърЖде- ние" е производно на глагола „утвърЖда- 224 2 Петър 1  вам" - същия глагол, който е използван
от Исус в Лука 22:32: „И ти, когато се обърнеш, утвърди братята си." Той се среща също така и в 1 Петр. 5:10 и в 2 Петр. 1:12 като „утвърди" и „утвърде- ни". И най-накрая трябва да кажем, че спо- ред нас една сериозна причина за враж- дебното отношение към Второто пос- лание на Петър и съмненията относно неговото авторство, което се наблкзда- ва и при пасторалните Послания, е при- съствието на едно много остро осъжде- ние на отстъпилите от вярата. Докато изучаваме Посланието, ние ще видим и други вътрешни доказателства за авторството на апостол Петър, но това, което е важно да направим, е да се обърнем към самото Писмо и да се опи- таме да видим какво Господ иска да ни каже чрез него. III. Датиране Датирането на Второто Послание е свързано явно с проблема за неговата ав- тентичност. Онези, които смятат, че то е фалшифицирано, определят една да- та някъде през втори век. Тъй като ние смятаме, че църквата не е направила грешка, като е приела Писмото като част от Канона както от историческа, така и от духовна гледна точка, бихме посочили като вероятна дата за негово- Схема на изложението
то написваме времето преди смъртта на Петър (67 или 68 сл. Хр.), т. е. 66 или 67 г. сл. Хр. IV. Историческа обстановка и основни теми на Посланието В основата на това Писмо личат ясно две основни нишки, които се борят една срещу друга: пророческото слово (1:19- 21) и лъЖлиВото слово (2 гл.). Петър ве- че вижда, че на хоризонта започват да се появяват лъжеучители, „които ще въве- дат тайно гибелни ереси", водещи до без- нравственост и разпуснатост на пове- дението; хора, които ще се присмиват на идеята за идещия съд (3:1-7). Това, което се вижда като нещо бъдещо по времето на Посланието на Петър, вече е насто- яще по времето на посланието на Юда (4 cm.). Когато християнският свят загуб- ва интереса си към Пришествието на Христос и се настанява удобно в света (по времето на Константин и след него), моралът на църквата започва шеметно да пада надолу. Същото се отнася и за църквата днес. Интересът към проро- ческите истини, наблк>даван през девет- надесети век, в много църковни кръгове днес е затихнал, а либерализмът в живо- та на някои църкви показва, че Петър е бил вдъхновен да напише много истини, които ще бъдат валидни за целия пери- од на християнството.'
Коментар I. Поздравление (1:1,2) 1:1 Симон Петър представя себе си ка- то слуга и апостол на Исус Христос. Не- говата простота и скромност са пора- зителни. Той е станал слуга по избор, а апостол - по небесно назначение. Петър не използва никакви помпозни титли или фрази, за да покаже своето положение. Единственото нещо, което той иска да покаже, е благодарното признание на за- дължението си да служи на възкръсналия Спасител. 225 2 Петър 1  Тези, към които е адресирано това
Писмо, са хора, които са получили съща- та скъпоценна вяра като Петър и него- вите съработници. Това е всичко, което знаем за тях. МоЖем да предположим, че това е едно обръщение към вярващи езичници, които са получили същата вя- ра като вярващите евреи - „еднаква с нас скъпоценна вяра". Бог приема по ед- накъв начин всички, които се спасяват чрез Неговата благодат - било то евреи или езичници, мъЖе или йени, роби или свободни. Вярата вклЬчва всичко, което вярва- щите са получили, когато са приели хрис- тиянството. Петър обяснява, че тази вяра е „чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос". Той иска да ка- Же, че Бог е справедлив, когато дава та- зи еднаква вяра на всички, които вярват в Господ Исус. Смъртта, погребението и възкресението на Христос осигуряват справедливо основание, на базата на ко- ето Бог моЖе да покаЖе благодат на грешниците чрез вяра. Дългът на греха е платен изцяло и сега Бог моЖе да оп- равдае безбоЖния грешник, който вярва в Неговия Син. Названието „нашия Бог и Спасител Исус Христос" е едно от многото наи- менования в НЗ, което подчертава абсо- лютната боЖественост на нашия Гос- под Исус Христос. Ако Той не е Бог, то- гава това название е абсолкшшо безсмис- лено. 1:2 Възвишената молитва на апосто- ла за неговите читатели е благодат и мир да им се умноЖат „чрез познаване- то на Бога и на Исуса, нашия Господ". Той им поЖелава да имат това познание чрез утвърдителната и обновителна благодат на Бога във всекидневния им Живот и иска те да бъдат пазени чрез БоЖия мир, който надвишава всяко чо- вешко познание. Но това не означава, че те трябва да приемат тази благодат и този мир на малки глътки. Петър им по- Желава тези благословения непрекъсна- то да им се умноЖават! Как моЖе да стане това? Чрез позна- ването на Бога и на Исуса, нашия Гос- под. Колкото по-добре познаваме Бога, толкова повече ще ни се умноЖават Не- говата благодат и мир. Това моЖе да стане най-успешно, когато обитаваме непрекъснато в тайното място на Пре- възвишения, а не когато Го посещаваме само от време на време там. Онези, ко- ито Живеят в светилището, а не в пок- райнините на храма, ще намерят тайна- та на БоЖията благодат и мир. II. Призив за постигане на утвърден християнски характер (1:3-21) 1:3 Този пасаЖ трябва да събуЖда огро- мен интерес у всеки вярващ християнин, тъй като той ни учи как да се предпазва- ме от съгрешаване в този Живот и как моЖем да бъдем уверени, че ще влезем победоносно в следващия. Най-напред трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко необходимо, за да водим свят Живот. Това подсигурябане е свиде- телство за Неговата сила: „Неговата божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за Живота и за благочес- тието." Така както Неговата сила ни спасява най-напред, така тя ни дава спо- собност да Живеем свято след това. Първо тя ни подарява Живот, а после благочестие. Благовестието е БоЖията сила за спасение от наказанието за гре- ха и от неговата сила, от осъЖдението и осквернението. „Всичко, що е потребно за Живота и за благочестието", вклк)чва първосве- щеническото дело на Христос, слуЖени- ето на Светия Дух, дейността на ангел- ските същества във връзка с нас, новия Живот, който получаваме при обръщени- ето, и поученията на БоЖието слово. Силата да Живеем свят Живот идва „чрез познаването на Този, Който ни е призовал". Така както Неговата боЖес- твена сила е изворът на святост, така Неговото познаване е пътят, по който придобиваме тази святост. Неговото познаване е вечен Живот (Йоан 17:3), а 226 2 Петър 1  напредъкът В Неговото познаване е нап-
редък в светостта. Колкото по-добре познаваме Този, Който ни е призовал, толкова повече започваме да приличаме на Него. Християнското призвание е една от лк)бимите теми на Петър. Той ни на- помня, че: (1) Ние сме били призовани от тъмнината в Неговата чудесна светли- на. (2) Били сме призовани да следваме Христос по стъпките на Неговите страдания (1 Петр. 2:21). (3) Били сме призовани да отвръщаме на хулите с бла- гословения (1 Петр. 3:9). (4) Призовани сме в Неговата вечна слава (1 Петр. 5:10). (5) Призовани сме чрез слава и си- ла (2 Петр. 1:3). Последните думи озна- чават, че Той ни е призовал, като ни е разкрил чудесните тайни на Своята лич- ност. Савел от Tape е бил призован по пътя към Дамаск, когато е видял БоЖи- ята слава. Един Христов ученик казва така: „Аз погледнах в Неговото лице и завинаги изгубих възможността да въз- приемам нещата, които са различни от Него." Той също е бил призован чрез Не- говата слава и превъзходство. 1:4 Сред „всичко, що е потребно", да- дено ни чрез БоЖията сила, за да водим свят Живот, са и „скъпоценните нам и твърде големи обещания'' в словото. Изчислено е, че в Библията Бог ни е дал най-малко 30 000 обещания. ДЖон Бънян е казал ВеднъЖ така: „Пътят на Живота е постлан с такъв дебел килим от обе- щания, че не е възмоЖно да направиш и една крачка по него, без да стъпиш вър- ху някое от тях." БоЖиите обещания са последното от седемте скъпоценни неща, които Пе- тър споменава в своите две Писма. На- шата вяра е по-скъпоценна от злато (1 Петр. 1:7). Скъпоценна е кръвта на Христос (1 Петр. 1:19). Христос, Живи- ят Камък, е скъпоценен в БоЖиите очи (1 Петр. 2:4). Той е скъпоценен и като Крайъгълен камък (1 Петр. 2:6). Скъпо- ценен е за всички, които вярват в Него (1 Петр. 2:7). Нетленното украшение на кротък и тих дух е скъпоценно пред Бо- га (1 Петр. 3:4). И най-накрая, скъпоцен- ни са БоЖиите обещания (2 Петр. 1:4). Нека да си припомним някои от обеща- нията, свързани със светия Живот. (1) ОсвобоЖдение от властта на греха (Рим. 6:14). (2) Достатъчна благодат (2 Кол. 12:9). (3) Сила да се подчиняваме на Неговите заповеди (фил. 4:13). (4) Побе- да над дявола (Як. 4:7). (5) Изходен път при всяко изпитание (1 Кор. 10:13). (6) Прощение, когато изповядаме греховете си (1 Йоан 1:9)., (7) Отговор, когато Го призовем (Пс. 50:15). Тогава няма защо да се чудим, че Пе- тър казва, че БоЖиите обещания са скъ- поценни и твърде големи! Тези обещания помагат на вярващия да избяга от про- излязлото от страстите разтление на света. Бог ни е обещал да ни даде всичко, което ни е необходимо, за да устоим на съблазните. Когато пред нас се изпра- вят съблазни, ние моЖем да се опрем на тези обещания. Те ни дават сила да избя- гаме от покварата на света - сексуалния грях, пиянството, мръсотията, мизери- ята, измамата и съперничеството. ПолоЖителният резултат от това бягство е, че ние моЖем да станем „участници на божественото естест- во". Това става по време на обръщение- то. След това, докато Живеем в практи- ческо наслаЖдение от БоЖиите обеща- ния, ние ставаме все повече съответни на Неговия образ. Така например Той ни е обещал, че колкото повече гледаме Гос- подната слава „като в огледало", толко- ва повече се преобразяваме в същия образ (2 Кор. 3:18). Ние осъществяваме това обещание на практика, като четем Не- говото слово, изучаваме Христос Такъв, Какъвто Той ни Го е разкрил, и Го след- ваме. Когато правим това, Светият Дух ни променя така, че започваме да се преобразяваме в Неговия образ от една степен на слава в друга. 1:5 3 и 4 cm. показват, че Бог ни е дал всичко необходимо за небесния Живот. И понеЖе ни го е дал, ние трябва да бъдем 227 2 Петър! усърдни да го прилагаме. Бог не ни осве-
щава против нашата воля и без нашето участие. От наша страна трябва да има Желание, решение и дисциплина. Развитието на християнския харак- тер предполага вярата като нещо даде- но. Нали в края на краищата Петър пи- ше на християни - хора, които вече са преЖивели спасението чрез вяра в Гос- под Исус Христос! Затова той не им каз- ва, че трябва да се снабдят с вяра; той приема, че те вече я имат. Вярата трябва да се допълни със се- дем качества на светостта, които не се добавят едно след друго, а всички едно- временно. Бащата на Том Олсън четял този па- саЖ на синовете си по следния начин: „Прибавете на вярата си добродетел- та или смелостта на Давид; на смелост- та на Давид благоразумието на Соло- мон; на благоразумието на Соломон твърдостта на Йов; на твърдостта на Йов благочестието на Даниил; на благо- честието на Даниил братолЬбието на Йонатан; u на братолЬбието на Йона- тан лЬбовта на Йоан." 2 А Ленски пише следното: „ИзреЖдането на тези седем доброде-
Първото качество е добродетелта. Добродетелта моЖе да означава набоЖ- ност, доброта или нравствено превъз- ходство, макар че и трите могат да се вклк>чат в значението на думата благо- честие. Добродетелта също така моЖе да означава духовна смелост да заста- неш пред този враЖдебен свят и сила да защитиш правото. Не моЖем да не си спомним за сме- лостта на мъчениците. Архиепископ Кренмар бил изправен пред избора или да подпише декларация, че се отрича от Христос, или да изгори на кладата. От- начало той отказал да подпише, но пос- ле, вследствие на огромен натиск, подпи- сал. По-късно разбрал огромната си грешка и уведомил палачите си да при- готвят кладата. По негова собствена молба му разбързали ръцете. Тогава той вдигнал дясната си ръка и казал: „Това е ръката, която подписа декларацията! Ръката, която се съблазни! Нека тя пос- трада първа!"4 Смелостта трябва да се допълни с благоразумие и особено с благоразумие, основано на духовната истина. Това още ВеднъЖ подчертава колко е ВаЖно да изу- чаваме БоЖието слово и да се подчинява- ме на неговите свещени принципи. Когато чета словото на Исус, аз научавам все повече за Него. Аз чувам гласа Му от всеки стих и общувам непрекъснато с Него. Елайза Xtoum Чрез практическото опознаване на
1:6 Бог ни е призовал на дисциплиниран Живот. Някой беше нарекъл това конт- ролиращата сила на волята под дейст- вието на БоЖия Дух. Ние трябва да сме дисциплинирани 6 молитвата, в библейс- ките часове, в разпределението на вре- мето си, в обуздаването на телесните си апетити, в освещението си. Един от примерите за такова себе- обуздание е апостол Павел. „И тъй, аз така тичам, не като към нещо неиз- вестно; така удрям, не като че бия въз- духа; но уморявам тялото си и го пороб- вам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да съм останал неодоб- рен" (1 Кор. 9:26,27). 228 2 Петър 1  За да изучи no-добре света на птици-
те, големият естественик Одк>бон ре- шил да поЖивее известно време сред при- родата. Робърт Ли описва неговите пре- живявания така: „ За него физическите неудобства не бя- ха нищо в сравнение с успеха на неговите изследвания. Той мозкеше да стои непод- вшкен часове наред в мрак и дъзкд и да се чувства щастлив, когато след неколко- седмично чакане мозкеше да прибави един-единствен факт към описанието на някаква птица. Понякога му се налагаше да стои потопен до шия в застояла вода почти без да диша, докато десетки от- ровни змии минаваха покрай главата му и огромни алигатори плуваха напред-на- зад покрай мълчаливия му пост. „Никак не беше приятно - казваше той, докато лицето му гореше от ентусиа- зъм, - но какво от това? Нали успях да снимам онази птица!" 5 Примерът на другите, спешните нуЖ- ди на загиващия свят и опасността от проваляне на личното ни свидетелство са достатъчни основания за себеобузда- ние, така че Христос да получи най-доб- рото от нашия Живот. Себеобузданието трябва да се допъл- ва от твърдост, т. е. от търпеливо из- дърЖане на преследвания и враЖдебно отношение. Ние никога не трябва да заб- равяме, че християнският Живот е едно предизвикателство за твърдост и из- дръЖливост. Не е достатъчно само да започнем славно; трябва да моЖем да из- дърЖим докрай въпреки всички труднос- ти. Представата за християнството като за едно непрекъснато изкачване на планински върхове не е реалистична. Ос- вен върховите моменти има и всекиднев- на, рутинна работа, черен труд и разоча- рования, горчива болка и провалени пла- нове. Твърдостта е изкуството да по- несеш и преодолееш всичко това въпре- ки всички обстоятелства, които са про- тив нас. След твърдостта идва благочестие- то. Нашият Живот трябва да бъде по Бога с цялата практическа святост, ко- ято означава това. Поведението ни трябва да съдърЖа такъв свръхестест- вен елемент, че всички да познаят, че сме деца на небесния ни Баща и да вшк- дат семейната прилика в нас. Павел ни напомня, че „благочестието е за всичко полезно, понеЖе има обещанието и за се- гашния, о за бъдещия Живот" (1 Тим. 4:8). 1:7 Братол1обието ни изявява пред света като Христови ученици: „По то- ва ще познаят всички, че сте Мои учени- ци, ако имате л1обов помеЖду си" (Йоан 13:35). JI 1обовта към братята култивира лкь бов към цялото човечество. Тя не е про- дукт на емоциите, а на волята; не е ня- какво сантиментално чувство, което ние преЖивяваме, а заповед, която изпъл- няваме. Шобовта в НЗ е свръхестестве- на. Невярващият не моЖе да обича по на- чина, по който му заповядва Библията, защото той няма небесен Живот. За да моЖеш да обичаш своите врагове и да се молиш за своите убийци, ти трябва да имаш небесен Живот. ЛЬбовта се изра- зява в даването: „Бог толкова възлкоби света, че даде..."(Йоан 3:16). Ние моЖем да изявим своята л1обо6 към другите, ка- то им дадем нашето време, таланти, богатства и Живот. Т. Макали е баща на Eg Макали, един от петте млади мисионери, убити от индианците аука в Еквадор. Една нощ, докато се молехме на колене на Господа, той каза: „Господи, дай ми да Живея дос- татъчно дълго, за да видя спасени онези хора, които убиха нашите момчета, за да мога да ги прегърна и да им каЖа, че ги обичам, защото те обичат моя Хрис- тос." Такава е християнската л1обов - да моЖеш да се молиш така за убийците на своя син. Тези седем качества формират пълно- ценния християнски характер. 1:8 По пътя на ученичеството не мо- Же да има застой - моЖе да има или нап- редък, или упадък. В двиЖението напред 229 2 Петър 1 има сила и сигурност; в движението на-
зад - само опасности и провал. Отказът от постоянство в развити- ето на християнския характер води до безделие, безплодие, слепота, късогледс- тво и забрава. Безделие. Само Животът, Живян в об- щение с Бога, моЖе да бъде наистина ре- зултатен. Водителството на Светия Дух ни предпазва от безделни действия и ни прави максимално работоспособни. В противен случай ние се бием с въобра- Жаем противник или шием без конец. Безплодие. ВъзмоЖно е човек да знае много за Господ Исус Христос и въпре- ки това да остане безплоден в това свое знание. Отказът от прилагане на прак- тика на това, което знаем, неизбеЖно води до безплодие. Вливането на води в Мъртво море без съответното излива- не е довело до неговото умиране. Също- то става и в духовния свят. 1:9 Късогледство. Има различни степе- ни на увреденост на зрението. Късоглед- ството е такава форма на увреденост на зрението, според която човекът виЖ- да по-добре близкото, отколкото далеч- ното; т. е. той Живее повече за настоя- щето, отколкото за бъдещето. Толкова е зает с материалните неща, че изобщо не забелязва духовните. Слепота. Всеки човек, у когото липс- ват изброените no-горе седем качества, е сляп. Той не разбира кое е основното в неговия Живот. Не моЖе да оценява пра- вилно духовните стойности. Живее в един мрачен, пълен със сенки свят. Забрава. И последно, човекът, който няма тези седем качества, „е забравил, че е бил очистен от старите си грехо- ве". Истината за неговото избавление е загубила привлекателността си за него. Той е тръгнал обратно към мястото, от което е бил избавен, и си играе с гре- хове, които са причинили смъртта на БоЖия Син. 1:10 И така, Петър увещава читате- лите си да затвърдят своето призвание и избиране. Това са двете страни на Бо- Жия план за спасение. Избирането се от- нася до Неговото суверенно, Вечно право да избира индивиди, които да Му принад- леЖат; призванието се отнася до Него- вото действие във времето, което осъ- ществява този Негов избор на практи- ка. Нашето избиране е станало преди сътворяването на света; призоваване- то ни става по време на нашето обръще- ние. Хронологично първо идва избиране- то, а след това - призванието. Но като хора ние преЖивяваме първо призовава- нето, а след това разбираме, че сме би- ли избрани от Него още от вечността. Ние не моЖем да затвърдим нашето призвание и избиране повече, отколко- то те са затвърдени от Бога: БоЖиите намерения никога не могат да бъдат осу- етени. Но моЖем да ги затвърдим за се- бе си, като все повече растем 6 прилика на Господа. Когато изявяваме плода на Духа, ние даваме сигурно доказателство за това, че наистина Му принадлеЖим. Светият Живот доказва истинността на нашата вяра. Светият Живот ни предпазва и от препъване. Тук не става въпрос за пада- не във вечно осъЖдение, защото делото на Христос ни е освободило от него. Тук става въпрос за опасност от падане в грях, опозоряване или временно отстъп- ление. Ако ние не напредваме в небесния си Живот, има опасност изобщо да про- валим Живота си. Но ако вървим по Ду- ха, никога няма да бъдем счетени за не- годни да Му слуЖим. Бог пази християни- на, който върви към Него. Опасността идва, когато изпаднем в духовната ле- ност и слепота. 1:11 В непрекъснатия духовен растеЖ има не само сигурност, но и обещание за „голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Хрис- тос". Тук Петър говори не за факта, че ние имаме достъп до небесното царст- во, а за това какъв моЖе да бъде този достъп. Единственият начин, по който ние моЖем да влезем в небесното царс- тво, е вярата в Господ Исус Христос. 230 2 Петър 1 Но някои хора ще имат no-широк достъп
до това царство от други. Вярващите ще получат различни награди. А тук се казва, че степента на тези награди ще зависи от степента на съобразяване със Спасителя. 1:12 Докато разглеЖда настоящото и бъдещо приложение на предмета на него- вото Писмо, Петър не престава да на- помня на своите читатели колко е 8аЖ- но да развиват християнски характер. Макар и да знаят това, добре е непрекъс- нато да си го припомнят. Същото се от- нася и за нас. Макар и да сме утвърдени в истината, която сега дърЖим, вина- ги има опасност да се отклоним от нея или да я забравим. Затова винаги тряб- ва да си я повтаряме. 1:13 И това е не само негово намере- ние, но и негово задълЖение - да подтик- ва светиите чрез непрекъснато напом- няне, докато е Жив. Той се чувства за- дълЖен да ги предпазва от духовна дрям- ка дори и когато приблиЖава края на Жи- вота си. 1:14 Господ Исус вече е известил на Пе- тър това, че той ще умре, и начина, по който ще умре (Йоан 21:18,19). Оттога- ва са изминали много години. Остарява- щият апостол знае, че това е естестве- ният ход на Живота и че смъртта му ве- че наблиЖава. Това знание го подтиква да стане по-решителен в гриЖата си за духовното благосъстояние на БоЖиите хора през времето, което му остава. Апостолът говори за своята смърт като за оставяне на земното си обита- лище или лапускане на тялото („тая... хшка"). Също както хиЖата е временно Жилище за хора, които пътуват, така и тялото е мястото, където ние Живеем, докато сме пътници на тази земя. При смъртта хиЖата или палатката се ос- тавят. При Грабването тялото ще бъ- де възкресено и изменено. Библията го- вори за тялото в неговото вечно и прос- лавено състояние като за здание или дом (2Кор.5:1). Фактът, че Петър знае за близката си смърт, не отменя истината за скорош- ното завръщане на Христос за Негови- те светии, както понякога се тълкува това. Истинските вярващи винаги са очаквали Христос да се върне всеки мо- мент. Петър е знаел, че няма да бъде Жив, когато Христос се завърне, само чрез специално откровение. 1:15 Апостолът е решен не само да на- помня лично на светиите колко е ваЖен духовният прогрес, но се е постарал да остави писмен документ, който да им напомня това и след смъртта му. Него- вите Писма ще припомнят на вярващи- те неговите увещания по всяко време. В резултат на това Писмата на Петър осветяват пътя на вярващите мъЖе и Жени вече повече от деветнайсет века и ще продълЖат да правят това до идва- нето на нашия Спасител. Освен това си- гурни древни предания разказват, че в ос- новата си Евангелието от Марко преда- ва спомените на очевидеца апостол Пе- тър, неговия духовен водач. От този текст става ясно колко е ваЖно писменото слуЖение. Писаното слово е много по-трайно от казаното слово. Чрез написаното слово слузкение- то на човека продълЖава и след като тя- лото му отиде в гроба. Думата за смърт, която Петър из- ползва тук, има общ корен с думата из- ход. Това е същата дума, която се упот- ребява за смъртта на Христос в Лука 9:31. Смъртта не е край на едно същест- вувание, а преминаване от едно място в друго. Тези стихове имат специално значение за нас, тъй като ни показват кое е ваЖ- но за БоЖия човек, който Живее в сянка- та на смъртта. Изразът „тия работи" се среща четири пъти в този пасаЖ - в 8,9,12 и 15 стих. Великите и основни ис- тини на християнската вяра придоби- ват огромна стойност, когато ги пог- леднем от прага на вечния свят. 1:16 Последните стихове от 1 глава са посветени на идването на Христос в 231 2 Петър 1 слава. Петър най-напред говори за сигур-
ността на апостолското свидетелство, а след това и за сигурността на проро- ческото слово. Като че ли тук апосто- лът свързва НЗ със Стария и казва на своите читатели да се придърЖат към това обединено свидетелство. Най-напред той подчертава, че апос- толското свидетелство се основава върху фактите, а не върху басните. Ко- гато са обявили „силата и пришестви- ето на нашия Господ Исус Христос", апостолите не са следвали „хитроиз- мислени басни" или митове. Конкретното събитие, за което Пе- тър намеква тук, е преображението на Христос на планината. Там е имало три- ма свидетели от апостолите - Петър, Яков и Йоан. „Силата и пришествието" е един друг художествен начин6 да се ка- Же „идването в сила" или „мощното ид- ване" на Господ Исус Христос. Преобра- жението е един преобраз на идването на Христос в сила на земята, за да царува. Това става ясно от описанието на съби- тието от Матей. В Матей 16:28 Исус казва: „Истина ви казвам: има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Човешкия Син идещ в царството Си". Веднага след това (в 17:1-8) е описано преобраЖение- то. На планината Петър, Яков и Йоан ВиЖдат Господ Исус в същата слава, в която Той ще бъде по време на хилядо- годиишото царство. По такъв начин ду- мите на Господа от 16:28 биват изпъл- нени в 17:1-8. Сега Петър подчертава, че разказът на апостолите за преобраЖението не е нещо, основано на басни (гр. „митове"). Това е една дума, която често се изпол- зва от някои съвременни теолози, за да критикуват Библията, като казват, че тя трябва да се „демшпологизира". Та- ка например Балтман говори за „мито- логичната страна" на НЗ, а ДЖон Робин- зън призовава християните да признаят, че голяма част от Библейския текст представлява митове: „През миналия Век бе предприета една болезнена, но решителна крачка напред, като бе признато, че Библията наисти- на притеЖава „митологична страна", която представлява вакна част от ре- лигиозната истина. Постепенно почти всички, с изклЬчение на крайните фунда- менталисти, признаха, че разказите за сътворението и падението в книгата Би- тие представят най-дълбоки истини за човека и природата, но под формата на митове, а не като история, което не на- малява тяхната валидност ни най-мал- ко. И наистина, беше особено вазкно при защитата на християнската истина да се признае и потвърди, че тези разкази не са исторически документи и поради то- ва не могат да бъдат равностойни на ал- тернативните описания В антропологи- ята и космологията. Всички ония, които не признават това разграничение, запя- ват в един хор с Томас Хъксли и неговите приятели." 7 За да опровергае обвинението, че тех- ните разкази се основават на митове, Петър два три свидетелства от плани- ната на ПреобраЖението: свидетелст- вото на очите, наушите и на телесното присъствие. Що се отнася до свидетелството на очите, апостолите могат да каЖат, че те са очевидци на Господното величие. Йоан свидетелства: „И видяхме славата Му, слава като на Единородния от От- ца" (Йоан 1:14). 1:17 Следващото свидетелство е сви- детелството тушите. Апостолите са чули гласа на Бога, Който е казал: „Този е Моят 6ъзл1обен Син, в Когото е Мое- то благоволение." Този разбираем израз на признание на Господ Исус е дошъл до Него от великолепната слава, т. е. от яркия светещ облак на славата, наречен Shekinah, който е символизирал БоЖие- то присъствие. 1:18 Имайки предвид Яков, Йоан и се- бе си, апостол Петър подчертава, че те съвсем ясно са чули гласа на Бога, когато са били с Господа на святата планина. И 232 2 Петър 1 така, ние имаме свидетелството на
трима свидетели, което според Матей 18:16 е напълно достатъчно и автори- тетно. Най-накрая Петър добавя свидетелс- твото на физическото присъствие: „ко- гато бяхме с Него на светата планина." Това е едно истинско преживяване, кое- то не моЖе да се постави под съмнение. Ние не знаем коя е планината на Пре- ображението, но ако моЖехме да узнаем, сигурно щяхме да я покрием досега със светилища.8 Петър я нарича „светата планина*' не защото е била свята сама по себе си, а защото е била отделена за мяс- то на едно свято събитие. 1:19 И така, пророческото слово е потвърдено за нас. СтарозаВетните пророци са предсказали идването на Христос в сила и голяма слава. Събити- ята на планината на Преображението са потвърдили тези пророчества. Събити- ята, които са видели апостолите, не са отменили старозаветншпе пророчест- ва, нито са ги направили още по-сигурни, а просто са добавили едно потвърЖдение на тези пророчества. Апостолите са ви- дели предварително славата на бъдещо- то царство на Христос. Преводът на ф. У. Грант на остана- лата част от 19 cm. моЖе да ни бъде от голяма полза: „...и вие добре правите, че внимавате на него (като на светило, ко- ето свети в тъмно място, догде се за- зори и зорницата изгрее) в сърцата ви." Обърнете внимание на скобите, които използва Грант. Според неговия превод ние трябва да внимаваме в сърцата си. В НИПБКДЖ u в много други версии те- зи скоби липсват и следователно текс- тът гласи „...догде се зазори и зорница- та изгрее в сърцата ви", което предс- тавлява една практическа трудност при тълкуването. Пророческото слово е светилото, ко- ето свети. Тъмното място е светът. Зазоряването белеЖи края на настоя- щия Век на Църквата (Рим. 13:12). Из- гряването на зорницата представлява идването на Христос за Неговите све- тии. По този начин пасаЖът иска да ни каЖе, че ние винаги трябва да дърЖим пророческото слово пред очите си и да го пазим в сърцата си, защото то ще ни слуЖи като светлина в този тъмен свят, докато свърши векът на църквата и Христос дойде на облаците, за да граб- не Своите хора, които Го чакат, и да ги занесе в небето. 1:20 В последните два стиха на тази Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|