Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
вечен Живот, но някои ще имат по-голе- ми способности да му се наслаЖдават, отколкото други. Вечният Живот е не- що повече от безкрайно съществуване. Това е един качествено нов Живот, изо- билен Живот, който Спасителят ни е обещал В Йоан 10:10. Това е Животът на Самия Христос (Кол. 1:27). 2:8 „Онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоря- ват на неправдата", ще получат за наг- рада „гняв и негодувание". Те „не се по- коряват на истината". Това означава, че те никога не са отговорили на призи- ва на евангелието, а са предпочели да се покорят на неправдата като на техен господар. Техният Живот се характери- зира с борби, препирни и непокорство - сигурно доказателство, че никога не са били спасени. 2:9 Тук апостолът отново повтаря БоЖията присъда за двата вида работ- ници и двата вида дела, като този път сменя реда на тяхното изброяване. Присъдата на всеки, който прави зло, ще бъде „скръб и неволя". Тук отново трябва да подчертаем, че злите дела на един човек изявяват неговото зло сърце и неверието му. Тези дела са външен из- раз на вътрешното отношение на чове- ка към Господа. Изразът „първо на кмрина, после и на гърка" показва, че БоЖият съд ще бъде според дадената привилегия или получе- ната светлина. Юдеите са били първи по привилегированост като избран от Бога народ на земята, затова те ще бъ- дат първи и по отговорност. Тази стра- на на БоЖия съд ще бъде разгледана по- нататък и в пасаЖа от 12 до 16 стих. 2:10 Присъдата на всеки, „който пра- ви добро" - и 1одеин, и грък, ще бъде „сла- ва и почест, и мир". Но нека не забравя- ме, че никой не моЖе да прави добро пред Бога, ако най-напред не е повярвал и не се е доверил на Господ Исус Христос. Изразът „първо на logeima, после и на гърка" не показва пристрастие, тъй ка- то текстът казва, че БоЖият съд е без- пристрастен. Този израз показва исто- рическия ред, който следва разпростра- нението на евангелието, според казано- то в 1:16. То е било разгласено най-нап- ред на logeume и първите вярващи са би- ли kxjeu. 2:11 Една друга истина за БоЖия съд е това, че „Бог не гледа на лице". В човеш- ките съдилища се оказва предпочитание на хората с добър външен вид, богатст- во и влияние; но Бог е абсол1отно безп- ристрастен. Никакви съобраЖения от расово, социално или личностно естест- во не могат да Му повлияят. 2:12 Както споменахме no-горе, паса- Жът от 12 до 16 cm. подчертава исти- ната, че съдът'на Бога ще бъде според получената светлина. Тук Павел има предвид два вида хора - едните, които нямат закон (езичниците); и другите, които са под закон (logeume). Това вклкочва всички, с изклкзчение на тези, които са в БоЖията църква (ВЖ. 1 Кор. 10:32, където човечеството е разделено на тези три групи). Онези, „които са съгрешили без... за- кон", без закон и ще погинат. Тук не се казва, че ще бъдат съдени без закон, а че ще погинат без закон. Те ще бъдат съ- дени според даденото им от Бога откро- вение, но тъй като не са успели да Живе- ят съобразно това откровение, ще поги- нат. Тези, „които са съгрешили под закон", ще бъдат съдени от закона и ако не са 317 Римляни 2  му се подчинили, също ще погинат. Зако-
нът изисква пълно подчинение. 2:13 Това, че някой притеЖава закона, не е достатъчно. Законът изисква съ- вършено и непрекъснато подчинение. Ни- кой няма да бъде считан за праведен са- мо защото знае какво казва законът. Единственият начин за получаване на оправдание под закона е да го спазваш из- цяло. Но това не е възмоЖно, тъй като всички хора са грешници. Затова този стих no-скоро описва едно идеално поло- Жение, отколкото условие, което моЖе да се достигне от човека. НЗ ни учи много ясно, че за човека е не- ВъзмоЖно да се оправдае чрез спазване на закона (8Ж. Деян. 13:39; Рим. 3:20; Гал. 2:16,21; 3:11). БоЖието намерение нико- га не е било спасението да става чрез за- кона. Дори и човек да моЖе да го спазва идеално от един момент нататък, той пак няма да моЖе да се оправдае, защото Бог ще иска от него сметка и за време- то преди този момент. Следователно под твърдението „законоизпълнители- те ще бъдат оправдани" трябва да раз- бираме, че законът изисква послушание и че ако някой моЖе да бъде послушен на закона от момента на своето раЖдане, той ще бъде оправдан. Но голите факти показват, че няма такъв човек. 2:14 14 и 15 cm. са една скоба към 12а cm., където се казва, че езичниците, ко- ито съгрешат без закон, без закон и ще погинат. Сега Павел обяснява, че макар и законът да не е бил даден на езичници- те, те имат вродено познание за добро- то и злото. Те инстинктивно знаят, че е лошо да се лъЖе, да се краде, да се пре- л1ободейства и да се убива. Единствена- та заповед, която не знаят по инс- тинкт, е заповедта за съботния ден, за- щото тя засяга повече ритуала, откол- кото морала. И така, изводът е, че „езичниците, които нямат закон", са сами за себе си закон. Те сами си формират кодекс на добро и лошо поведение на базата на сво- ите морални инстинкти. 2:15 „Те показват действието на за- кона, написано на сърцата им." В тех- ните сърца не е написан самият закон, а неговото действие. Действието, което законът трябва да извърши в Живота на израелците, моЖе да се види до извест- на степен в Живота на езичниците, фак- тът, че езичниците знаят, че е добро да се почитат родителите например, по- казва „действието на закона, написано на сърцата им". Освен това те знаят, че някои неща са лоши по принцип. Тяхна- та съвест, която действа като индика- тор, потвърЖдава това инстинктивно познание, а мислите им непрекъснато преценяват кое от техните действия е правилно и кое - неправилно, като го осикдат иди оправдават, забраняват или позволяват. 2:16 Този стих е продълЖение на мисъл- та от 12 cm. Той ни казва кога ще бъдат съдени онези, които нямат закон, и те- зи, които са под закон. Така апостолът стига до една последна истина за БоЖия съд, а именно - че Бог ще съди и „тайни- те... на човеците", а не само известния на всички грях. Тайният грях от настоя- щето ще стане явен при Съда на големия бял престол. Съдията в този търЖест- Вен момент ще бъде Исус Христос, тъй като Отец е „дал на Сина да съди всич- ки" (Йоан 5:22). Когато Павел казва: „според моето благовестие", той има предвид „според както учи моето благо- вестие". „Моето благовестие" означава „благовестието, което аз проповядвам", което е същото като благовестието, което другите апостоли проповядват. 2:17 Апостолът сега се обръща с въп- рос към един трети вид хора: „Юдеите, на които е бил даден законът, загубени ли са?" Отговорът, разбира се, е: „Да, те също са загубени!" Няма съмнение, че много logeu смятат за себе си, че са „имунизирани" против БоЖия съд. Те мислят, че Бог никога не би изпратил в ада един евреин, докато езичниците ще горят като сухи съчки в огъня на ада. Сега Павел трябва да раз- 318 Римляни 2  руши тази тяхна представа, като им по-
каЖе, че при известни обстоятелства езичниците могат да бъдат по-близо до Бога, отколкото евреите. Най-напред той изреЖда онези неща, за които 1одеинът смята, че му осигуряват Вътрешен достъп до Бога. Той се нари- ча 1одеин и следователно е член на избра- ния БоЖий народ на земята. Обляга се на закона, който никога не е имал за цел да бъде облегалка, а да събуЖда чувството на греховност в съвестта на човека. Хвали се с Бога, с единствения истинен Бог, Който е влязъл в уникални договор- ни отношения с народа на Израел. 2:18 Знае БоЖията воля, тъй като има нейното най-общо описание в Писания- та. РазсъЖдава меЖду „различни мне- ния", тъй като законът го учи да преце- нява моралните стойности. 2:19 Гордее се, че е водач на морално и духовно слепите, светлина на тези, ко- ито са в тъмнината на невежеството. 2:20 Смята се за знаещ да наставлява простите и да учи младенците, защото има в закона „олицетворение на знание- то и на истината". 2:21 Но това, с което се хвали logeu- нът, не е променило Живота му. То гово- ри за една гордост, основана на нацио- налната му принадлежност, религия и познание, без свидетелството на морал- ната промяна. Той поучава другите, но не смята да прилага тези уроци за себе си. Проповядва да не се краде, а не прак- тикува това, което проповядва. 2:22 Когато забранява прелкйюдейст- вото, кодеинът се дърЖи според правило- то: „Това, което говоря, правете, но спо- ред делата ми не вършете." И макар че наистина мрази идолите и се гнуси от тях, не се колебае да светотатства, ка- то моЖе би действително обира езичес- ките храмове. 2:23 Хвали се със закона, но това не му пречи да опозорява Бога, като престъп- ва Неговите свещени заповеди. 2:24 Това изобилие от думи, без покри- тие от дела, кара езичниците да хулят Boikuemo име. Като всички хора, те съ- дят за Господа по тези, които се нари- чат Негови последователи. Така е било В дните на Исая (Ис. 52:5), така е u сега. Всеки от нас трябва да си зададе въпро- са: Ако от Исус Христос хората моЖеха да видят само това, което вюкдат в теб (напиши името си), какво вшкдат те? 2:25 Освен със закона кодеите се горде- ят и с ритуала на обрязването. Това е една дребна хирургическа операция на ко- Жичката на половия орган на еврейските момченца. То е било дадено от Бога ка- то белег на завета, който Той е склк>чил с Авраам (Бит. 17:9-14), и е обозначавало отделянето на специален народ за Бога от света. След известно време евреите са започнали да се гордеят толкова мно- го с обрязването, че са наричали езични- ците с презрителното име „необрязани- те". Тук Павел свързва обрязването със за- кона на Мойсей и посочва, че то е играло ролята на белег само докато е било под- крепено от Живот на подчинение. Бог не обича ритуалите сами по себе си. Той не се задоволява с показни церемонии, без вътрешна святост. Затова обрязване- то на кодеин, който престъпва закона, е същото като необрязването. Когато апостолът говори 6 този па- саЖ за „законоизпълнителите", думите му не трябва да се разбират в абсолю- тен смисъл. 2:26 И така, ако един езичник се при- дърЖа към морала, предписан от закона, дори и да не е под закон, неговото необ- рязване ще бъде по-приемливо от обряз- ването на един съгрешил Ьдеин. В този случай е обрязано сърцето на езичника и това единствено има значение. 2:27 По-доброто поведение на езични- ка осъЖда кздеина, който, при все че има писан закон и обрязване, не спазва зако- ва, нито Живее според обрязването - Жи- вот на отделяне и освещение. 319 Римляни 2, 3 2:28 Според Бога истинският 1одеин не
е просто човек, В чиито Вени тече АВра- амоВа кръв, или човек, който носи беле- га на обрязВането Върху тялото си. Един чоВек моЖе да има и двете и да бъде мо- ралната утайка на света. Господ не се влияе от Външни, национални или религи- озни белези- Той търси вътрешна искре- ност и чистота. 2:29 Истинският togeuH е този, който е не само АвраамоВ потомък, но и Живее благочестив Живот. Този пасаЖ не учи, че всички вярващи са kxjeu или че църква- та е БоЖият Израел. Павел просто го- вори за родените като евреи, като под- чертава, че само произходът и спазване- то на заповедта за обрязването не са достатъчни. Те трябва да бъдат подп- латени и с вътрешно съдърЖание. Истинското обрязване е обрязването на сърцето, а не просто една хирургичес- ка операция на старото, покварено ес- тество. Тези, които съчетават този външен белег с вътрешно благочестие, получа- ват похвала от Бога, а не от хората. В този стих има една игра на думи, която не моЖе да се види В преводния текст. Думата „1одеин" идва от „Юда", което означава „похвала". Истинският 1одеин е този, който получава похвала от Бога заради своя характер. 3:1 ПаВел продълЖава темата за вина- та на kxjeume и В първите осем стиха на тази глава. Тук се „появява" и неговият еврейски „опонент", който започва да „разпитва" апостола. „Разпитът" про- тича в следния ред: ОПОНЕНТЪ ТНА ПАВЕЛ: Ако всичко, което казваш в 2:17-27, е истина, тога- ва какво предимство има (одеинът и каква е ползата от обрязването? 3:2 ПАВЕЛ: Юдеите са имали много и специални привилегии. Най-ваЖната от тях е, че на тях са били поверени Божес- твените писания. Старозаветните Пи- сания са били дадени на kxjeume, за да ги запишат и да ги спазват, но как са отго- ворили те на тази огромна привилегия? Като цяло те са показали чудовищна липса на вяра. 3:3 ОПОНЕНТЪТ НА ПАВЕЛ: Добре, съгласен съм, че не всички logeu са повяр- вали. Това означава ли, че Бог няма да спази Своите обещания? В края на краи- щата нали Той избра Израел за Свой на- род и склкми определени договори с него? МоЖе ли неверието на някои да накара Бог да наруши думата Си? 3:4 ПАВЕЛ: Разбира се, че не! Винаги, когато се поставя въпросът кой е верен - Бог или човекът, трябва да знаем, че Бог е верен, „а всеки човек лъЖлив". То- ва е значението и на думите на Давид в Пс. 51:4: „...за да бъдеш оправдан, когато говориш, и да излезеш непорочен, когато съдиш." Нашите грехове слуЖат само за да потвърдят Верността на БоЖиите думи. 3:5 ОПОНЕНТЪТ НА ПАВЕЛ: Ако е така, защо Бог ни осъЖда? Ако нашата неправда прави БоЖията правда да се откроява още по-ярко, как моЖе Бог да ни нанася гняв? (Тук Павел изрично от- белязва, че при цитирането на тези въп- роси той използва типични човешки ар- гументи.) 3:6 ПАВЕЛ: Това е един несериозен ар- гумент, който не заслуЖава внимание. Ако имаше някаква вероятност Бог да бъде неправеден, как тогава Бог ще съди света? А ние всички признаваме, че Бог ще съди света. 3:7 ОПОНЕНТЪТ НА ПАВЕЛ: Но ако моят грях носи слава на Бога, ако моята невярност утвърЖдава Неговата вяр- ност, ако човешкият гняв е за Негова похвала, как тогава моЖе Бог непрекъс- нато да ме осъЖда като грешник? 3:8 Защо да не моЖем да каЖем... ПАВЕЛ: Нека да те прекъсна и да ти каЖа, че някои хора действително обви- няват нас, християните, че използваме този аргумент, но това е клевета. ОПОНЕНТЪТ НА ПАВЕЛ: Защо да не моЖем да каЖем: „Да вършим зло, за да дойде добро"? 320 Римляни 3 ПАВЕЛ: Тоба, което мога да каЖа, е, че
осъЖдението на хората, които говорят така, е спрабедливо. (Всъщност последният аргумент, кол- кото и да изглеЖда глупаб, непрекъснато се използва срещу евангелието на БоЖи- ята благодат. Хората казват: „Ако спа- сението е просто чрез Вяра В Христос, тогава моЖеш да правиш каквото си ис- каш и да Живееш в грях. След като БоЖи- ята благодат свръхизобилства над чо- вешкия грях, тогава колкото повече съг- решаваш, толкова повече изобилства Неговата благодат." Апостолът отго- варя на това възражение в 6 гл.) 3:9 ОПОНЕНТЪТ НА ПАВЕЛ: Тогава да не би да искаш да каЖеш, че ние, toge- ите, сме по-добри от грешните езични- ци? Или според други версии: „Да не би ние, kxjeume, да сме по-лоши от езични- ците?" Отговорът и при двата случая е, че те не са нито по-добри, нито по-лоши. Всички сме грешни. Това води до втория въпрос в разсъЖ- денията на Павел. Той вече е показал, че езичниците са загубени; че самодоволни- те моралисти - и кодеи, и езичници - съ- що са загубени; че и kxjeume са загубени. Сега той се обръща към въпроса: „Всич- ки ли хора са загубени?" Отговорът е: „Да, ние вече обвиних- ме всички хора, че са под грях." Това оз- начава, че в това отношение kxjeume не се различават от езичниците. 3i 10 Ако са необходими още доказател- ства, тези доказателства могат да се намерят 8 СЗ. Там най-напред ние виЖ- даме, че грехът е засегнал всеки човек, роден от човешки родители (3:10-12), а след това - че грехът е засегнал цялото човешко същество (3:13-18). Бихме мог- ли да перифразираме тези думи така: „Няма нито един праведен човек" (Пс. 14:1). 3:11 Няма нито един човек, който да разбира правилно Бога. Няма нито един, „който да търси Бога" (Пс. 14:2). Оста- вен сам на себе си, падналият човек нико- га няма да потърси Бога. Това моЖе да стане само в резултат на действието на Светия Дух. 3:12 Всички са се отклонили от Бога. Цялото човечество се е развратило. Ня- ма нито един човек, който да прави доб- ро - няма ни един (Пс. 14:3). 3:13 Гърлата им са като отворени гробове. Говоренето им е непрекъснато лъЖа (Пс. 5:9). „Аспидова отрова има под устните им" (Пс. 140:3). 3:14 Устата им са пълни с проклинане и омраза (Пс; 10:7). 3:15 Краката им бързат да ги заве- дат на места, където да проливат не- Винна кръв (Ис. 59:7). 3:16 След себе си оставят опустоше- ние и разорение (Ис. 59:7). 3:17 Никога не знаят как да намерят пътя на мира (Ис. 59:8). 3:18 Нямат никакъв страх от Бога (Пс. 36:1). И така, това е „рентгеновата сним- ка" на човешката раса. Тя показва всео- бща неправда (3:10); невеЖестВо и неза- висимост от Бога (3:11); отклонение, безполезност и липса на каквато и да би- ло доброта (3:12). Човешкото гърло е об- лоЖено с развала, езикът на човека гово- ри лъЖа, устата му е пълна с отрова (3:13) и проклинане (3:14); краката му бързат към убийство (3:15); след себе си оставя разрушение и скръб (3:16); не знае как да твори мир (3:17) и не се бои от Бо- га (3:18). Тук ние ВиЖдаме пълната пок- вареност на човека, което означава, че грехът е засегнал цялото човечество и че освен това той е засегнал и всяка част на човешкото същество. Очевидно не всеки човек извършва всички ВъзмоЖни грехове, но неговата природа е такава, че моЯсе да ги извърши. Ако Павел искаше да даде един по-пъ- лен каталог на'греховете, той сигурно щеше да вклкзчи и сексуалните грехове - прел1ободейство, хомосексуализъм, лес- бийство, перверзия, съвкупление с Жи- вотни, проституция, изнасилване, мъЖ- ка проституция, порнография и цинизъм. Би могъл да спомене и греховете, свърза- 321 Римляни 3  ни с Войната: унищоЖение на невинни де-
ца, зверства, газови камери, пещи, кон- центрационни лагери, инструменти за мъчение, садизъм. Би могъл да спомене и семейните грехове: изневяра, развод, по- бой над съпругите, нравствена Жесто- кост, лошо отношение към децата. При- бавете към всичко това и престъплени- ята на убийството, осакатяването на хора, краЖбшпе, обирите, злоупотреби- те с пари, вандализма, рушветчийство- то, корупцията, а така също и греховете на речта: псувните, неприличните вицо- ве, непристойния език, клетвите, бого- хулството, лъЖите, клеветите, клкоки- те, злословенето, недоволството и оп- лакването. Има и други лични грехове ка- то: пиянството, наркоманията, гор- достта, завистта, скъперничеството, неблагодарността, мръсните мисли, ом- разата и ненавистта. Този списък моЖе да бъде продълЖен като че ли до безкрай- ност - замърсяване на околната среда, безразборно изхвърляне на отпадъчните продукти, расизъм, експлоатация, изма- ма, измяна, неспазване на обещанията и т. н. Има ли нуЖда от още доказателс- тва, за да разберем, че човекът е поква- рен? 3:19 Когато Бог даде закона на Изра- ел, той, така да се каЖе, взе проба от чо- вешката раса. Резултатът от този опит доказа, че Израел не е годен да от- говори на Неговите изисквания, и Бог с основание прилоЖи този резултат към всички останали народи. Същото прави и здравният инспектор, когато взема проба от водата в един кладенец. След като изследва пробата и открие, че во- дата е замърсена, той прави заклкочение, че всичката вода в този кладенец е за- мърсена. Затова и Павел пише, че когато зако- нът казва нещо, той го казва на онези, които са под закона - т. е. на народа на Израел, така че всяка уста - както на Ьдеина, така и на езичника - да бъде зат- ворена и целият свят да застане на под- съдимата скамейка пред Бога. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|