Уилиям макдоналд к о г нови
:14 Тук се дава още една причина защо грехът няма да има власт над
Изтегляне 13.85 Mb.
|
6:14 Тук се дава още една причина защо грехът няма да има власт над вярващи- те. Първата причина беше, че нашето старо естество е било разпънато с Христос (6:6). Втората причина е, че ние не сме под закон, а под благодат. Грехът наистина господства над чове- ка, който е под закон. Защо? Защото за- конът му казва какво да прави, но не му дава силата да го прави. Освен това за- конът събуЖда скрити Желания в падна- лата природа на човека да прави това, което е забранено. Както казва стара- та поговорка: „Забраненият плод е най- сладък." Грехът няма власт над човека, който е под благодат. Вярващият е умрял за греха. Той е получил сила за свят Живот чрез обитаващия в него Свети Дух. И ос- вен това е мотивиран да Живее свято от лк>бов към Спасителя, а не от страх да не бъде наказан. Благодатта е единст- веното нещо, което произвеЖда свя- тост. Както казва Дени: „Това, което ни освобоЖдава от греха, не е ограниче- нието, а вдъхновението. Светиите се раЖдат не на планината Синай, а на хъл- ма Голгота."21 6:15 Онези, които се страхуват от благодатта, казват, че тя дава възмоЖ- ност на човека да съгрешава. Павел ре- шително изобличава това твърдение, като най-напред поставя проблема, а след това твърдо отрича ВъзмоЖност- та за такова нещо. Ние сме без закон, но не сме беззаконни. Благодатта означава свобода да слуЖиш на Господа, а не сво- бода да съгрешаваш против Него. В 6:1 бе зададен въпросът :"Ще продъл- Жим ли да съгрешаваме?" Тук се задава въпросът: „Ще продълзким ли да съгре- шаваме поне малко?" Отговорът и в двата случая е едно решително: „Да не бъде!" Бог не моЖе да насърчи какъвто и да било грях. 6:16 Всеки знае, че когато се покори на някого като на свой господар, става не- гов слуга. По същия начин, ако ние се про- дадем на греха, ставаме негови слуги и тръгваме по пътя, който води до вечна- та смърт. И от друга страна, ако ние из- берем да се покорим на Бога, нашият Жи- вот ще бъде свят. Слугите на греха са свързани с веригите на вината, страха и нещастието, а БоЖиите слуги са свобод- ни да вършат това, което обича новото им естество. И така, защо да бъдем слу- ги, когато моЖем да бъдем свободни? 6:17 „Да благодарим на Бога, че вие, ко- ито бяхте едно време слуги на греха, се покорихте от сърце на въздействието на Христовото учение, когато попаднах- те под неговото влияние" (ПБДЖБф). Християните от Рим са се подчинили с цялото си сърце на благодатта, под чи- ето въздействие са попаднали, вклкти- телно и на учението, проповядвано от Павел в това Писмо. 6:18 Правилното учение води и до пра- вилно поведение. Подчинението на исти- ната е довело до освобождението на те- зи християни от греха като техен госпо- дар, така че те са станали слуги на правдата. Изразът „освободени от гре- ха" не означава, че те вече не са имали грешна природа, нито пък означава, че те повече не са извършвали грешни дейс- 343 Римляни 6, 7  тбия. Целият контекст показва, че тук
става Въпрос за освобождение от греха като господстваща сила в техния Жи- вот. 6:19 В 18 cm. апостолът говори за слу- гите на правдата, като той много доб- ре разбира, че тези, които Живеят пра- ведно, всъщност не са слуги. „Практи- ческата праведност не е робство, освен когато говорим за нея като човеци."22 Преди своето обръщение вярващите са предавали телата си като слуги на всякакъв вид нечистота и беззаконие. Сега те трябва да посветят същите тези тела като слуги на правдата, та- ка че да Живеят свят Живот. 6:20 Когато са били слуги на греха, единствената свобода, която са позна- вали, е била свободата да не се подчиня- ват на правдата. Това е било едно от- чайващо състояние - да бъдеш вързан от всякакво зло и свободен от всякакво доб- ро! 6:21 Павел ги предизвиква (и нас също) да направят „инвентаризация" на плодо- вете на Живота си като неспасени - пло- довете на тези действия, за които вяр- ващите сега се срамуват. Маркъс Рейн- зфорд е направил такава инвентариза- ция и е съставил следния списък: „ 1. Злоупотреба със способностите. 2. Уншкение на чувствата. 3. Пропиляваш на времето. 4. Спекулиране с влиянието. 5. Онеправдаване на най-добрите ни при- ятели. 6. Проиграване на най-добрите ни интереси. 7. Оскърбяване на лЬбовта и особено на БоЖията лЬбов. Или - ако трябва да обобщим всичко с една дума - СРАМ."23 Краят на всички тези неща е смърт. „Всеки грях - казва А. Т. Пиърсън - води към смъртта и ако ние упорито продъл- Жаваме да го извършваме, стигаме до нея и като цел, и като плод."24 6:22 Обръщението променя изцяло по- лоЖението на човека. Сега той е освобо- ден от греха като господар, на който слуЖи, и е станал доброволен слуга на Бо- га. В резултат на това той има за плод светостта и за край - вечния Живот. Вярващият, разбира се, има вечен Жи- вот още сега, но в този стих се говори за получаването на вечния Живот в негова- та пълнота, включително и за получава- нето на прославеното възкресено тяло. 6:23 Апостолът обобщава темата чрез едно трикратно противопоставя- не: Двама господари - грехът и Бог. Два пътя - заплащането на греха и
Две последствия - смъртта и вечни- ят Живот. И. Мястото на закона в Живота на вярващия (7 гл.) В тази глава апостолът започва да от- говаря на един въпрос, който той неиз- беЖно очаква да му бъде зададен: „Каква е връзката мезкду християнина и зако- на?" МоЖе би, когато е отговарял на то- зи въпрос, Павел е имал предвид най-ве- че вярващите евреи, тъй като законът е бил даден на Израел, но принципите, ко- ито той разглеЖда, могат да се прило- Жат също толкова успешно и към вярва- щите езичници, които биха имали глу- постта да Желаят да Живеят под зако- на като начин на Живот, след като са би- ли оправдани. В 6 глава видяхме, че смъртта е слоЖи- ла край на тиранията на греховната при- рода в Живота на БоЖиите деца. Сега ще видим, че смъртта също така слага край на господството на закона над всички, които са му подвластни. 7:1 Този стих е свързан с 6:14: „...не сте под закон, а под благодат." Връзката е следната: „Вие трябва да знаете, че не сте под закон - или да не би да не съзна- вате факта, че законът има власт над човека само докато той е Жив?" Павел говори на тези, които познават фунда- менталните принципи на закона и следо- вателно знаят, че законът няма какво да каЖе на един мъртвец. 7:2 За илк>страция на тия думи Павел дава пример с това как смъртта прекъс- 344 Римляни 7  6а брачния договор меЖду мъЖа и Жена-
та. Жената е свързана с мъЖа си чрез брачния закон само докато той е Жив. Но когато мъЖът и умре, тя се осво- боЖдава от този закон. 7:3 Ако мъЖът и е Жив и Жената се омъЖи за друг мъЖ, тя става прелкзбо- дейка. Но ако мъЖът й умре, тя е сво- бодна да се омъЖи отново, без изобщо да извършва каквото и да било престъпле- ние. 7:4 При разглеЖдане прилоЖението на този пример не е необходимо да приема- ме всяка подробност буквално. Така нап- ример нито мъЖът, нито Жената пред- ставляват закона. Смисълът на приме- ра е, че както смъртта прекъсва брачни- те отношения, така и смъртта на вяр- ващия с Христос слага край на властта на закона над него. ЗабелеЖете, че Павел не казва, че зако- нът е мъртъв. Законът продълЖава да изпълнява функцията си на изобличител на хората в грях. И освен това, когато Павел употребява местоимението „ние" в този пасаЖ, той има предвид онези вяр- ващи, които са били logeu, преди да дой- дат при Христос. Ние сме умрели спрямо закона чрез Христовото тяло, което Той отдаде на смърт. И вече не сме свързани със зако- на, а сме свързани с възкръсналия Хрис- тос. Единият брак е прекъснат от смъртта и сега е скл1очен нов брак. Се- га, когато сме освободени от закона, ние моЖем „да принасяме плод на Бога". 7:5 Това споменаване на плода е повод да си спомним какъв беше плодът, кой- то принасяхме, когато бяхме плътски. Думата „плътски" или „в плътта" явно не означава „телесни" или „в тялото". «Плътски" е начин да се опише полоЖе- нието ни преди спасението. Плътта то- гава е била основата на нашето полоЖе- ние пред Бога. Ние сме разчитали на то- ва, което сме били, или на това, което сме правели, за да спечелим БоЖието благоволение. „Плътски" е точно обрат- ното на „Христови". Преди обръщението си ние сме били ръководени от греховните страсти, ко- ито са се възбуЖдали чрез закона. Това не означава, че законът ги е породил, а че като ги е назовал и след това забранил, законът е възбудил у нас силното Жела- ние да ги вършим! Тези греховни страсти са намерили израз във физическите ни части, така че, когато се поддадем на изкушение, ние да- ваме отровния плод, който води в смъртта. На едно друго място апосто- лът нарича този плод „делата на плът- та": „... блудство, нечистота, сладост- растие, идолопоклонство, чародейство, враЖди, разпри, ревнования, ярости, пар- тизанства, раздори, разцепления, завис- ти, пиянства, пирувания" (Гал. 5:19-21). 7:6 Сред многото чудесни неща, които ни се случват при обръщението, е и то- ва, че ние „се освободихме от закона". Това е резултат от умирането ни с Христос. Тъй като Той е умрял като наш Представител, и ние сме умрели с Него. В смъртта Си Христос е задово- лил всички изисквания на закона, като е заплатил уЖасното наказание, до което води неспазването на закона. Затова ние сме освободени от закона и от неговото неизбеЖно проклятие. Наказанието е платено веднъЖ завинаги. Бог няма да иска друг да Му плати - Господ Исус веднъЖ и още веднъЖ -аз и ти. Огастъс М. Топлейди Сега ние сме свободни, за да слуЖим
7:7 От всичко това моЖе да изглеЖда, че Павел критикува закона. Той вече ка- за, че вярващите са мъртви за греха и че са мъртви и за закона, и това моЖе би 345 Римляни 7  сьздаВа Впечатлението, че законът е не-
що лошо. Но това не е така. В 7:7-13 ПаВел описва ваЖната роля, която законът е изиграл в собствения му Живот, преди да бъде спасен. Той под- чертава, че законът сам по себе си не е грешен, но че той изявява греха в човека. Законът го е изобличил и му е показал ог- ромната порочност на неговото сърце. Докато се е сравнявал с другите хора, Павел се е чувствал сравнително почтен човек. Но в момента, В който изисквани- ята на БоЖия закон са дошли Върху него с огромната си изобличителна мощ, той е застанал безмълвен и е бил осъден. Заповедта, която е открила с особена сила греха в него, е десетата заповед: „Не погкелавай." Човек поЖелава в ума си. И въпреки че Павел моЖе би не е бил извършил нито един от по-теЖките и сериозни грехове, в този момент той е разбрал колко покварен е бил неговият мисловен Живот. Той е разбрал, че злите мисли са също толкова грешни, колкото и злите дела. Животът на неговите мисли е бил омърсен. Неговият външен Живот моЖе да е бил и сигурно е бил от- носително чист, но вътрешният му Жи- вот е бил като един филм на уЖасшпе. 7:8 „Но грехът, понеЖе взе повод от заповедта, произведе в мене всякакво тикелание." Когато законът забранява всякакво поЖелание, покварената човеш- ка природа изпитва още по-голямо Жела- ние да върши забраненото. Така напри- мер законът всъщност казва: „Ти не трябва да си представяш в своя ум ни- какви незаконни сексуални връзки. Не трябва да Живееш в свят, пълен с греш- ни фантазии." Законът забранява мръс- ния, извикващ неприлични асоциации мис- ловен Живот, но за съЖаление той не ни дава силата да се справим с този проб- лем. В резултат на това хората, които Живеят под закона, все повече и повече се отдават на един нечист сексуален мис- ловен Живот в сравнение с времето пре- ди получаването на закона. Те разбират, че когато едно нещо се забранява, падна- лата природа на човека все повече го по- Желава. „Крадените води са сладки и хляб, който се яде скришом, е вкусен" (Пр.9:17). „Без закон грехът е мъртъв" (отно- сително погледнато). Грешната приро- да е като спящо куче. Когато законът дойде и каЖе: „Недей!", кучето се събуЖ- да и започва да вилнее и да прави точно това, което не трябва да прави. 7:9 Преди да бъде изобличен от закона, Павел е бил Жив - т. е. неговата грешна природа е била сравнително неизявена и той е Живял в блаЖено невеЖество по отношение на огромната яма от нечис- тота в сърцето си. „Но когато дойде заповедта...", т. е. когато заповедта го е изобличила с голя- ма сила, неговата грешна природа е оЖи- Вяла напълно и той е разбрал, че колкото повече се опитва да се подчини, толкова по-малко успява да стори това. Той е ум- рял в смисъл, че е загубил всякаква надеЖ- да да постигне спасение със собствени сили или благодарение на собствения си характер. Умрял е за всяка мисъл, която му е говорела за неговата собствена при- съща доброта. Умрял е за всяка надеЖда, че ще моЖе да се оправдае, като спазва закона. 7:10 Така Павел е открил, че самата заповед, която трябва да докарва Жи- вот, всъщност му докарва смърт. Как- во има предвид Павел, когато казва, че заповедта е била назначена да докарва Живот? МоЖе би тези думи ни препра- щат към Левит 18:5, където Бог казва: „Затова пазете повеленията Ми и съд- бите Ми, чрез които, ако човек прави това, ще Живее. Аз съм Йеова, вашият Бог." В идеалния случай законът обеща- ва Живот на тези, които го спазват. Предупредителният надпис на клетка- та на лъва гласи: „Стой по-далече от мреЖата!" Ако човек послуша предуп- реЖдението, ще остане Жив. Но ако не послуша и протегне ръка, за да погали лъ- ва, ще умре. 346 Римляни 7  7:11 И отново Павел подчертава ис-
тината, че вината не е в закона. Вината е в обитаващия в човека грях, който го насьсква да прави това, което законът забранява. Грехът измами човека така, че той повярва, че забраненият плод не е толкова лош в края на краищата, че ще му донесе щастие и че той ще моЖе да се справи с него. Той му внуши да повярва, че Бог крие от него удоволствия, които са за негово добро. По този начин грехът го уби, в смисъл че вдъхна смърт на най- големите му надеЖди да заслуЖи или да спечели някога спасението си. 7:12 Законът сам по себе си е свят и всяка заповед е свята, справедлива и добра. Когато си мислим за това, ние непрекъснато трябва да си спомняме, че законът е добър. Законът е бил даден от Бога и е следователно съвършен като из- раз на волята Му за Неговите хора. Сла- бостта на закона се крие в „суровината", с която той има работа: той е бил даден на хора, които вече са били грешници. Те са имали нуЖда от закона, за да им даде познанието за греха, но освен това са имали нуЖда и от Спасител, Който да ги избави от наказанието и силата на гре- ха. 7:13 „Това, което е добро", се отнася до закона, както изрично се казва и в пре- дишния стих. Павел задава въпроса: „За- конът ли стана смърт за мен?", което означава: „Законът ли е виновникът, който осъЖда Павел (и всеки един от нас) на смърт?" Отговорът, разбира се, е: „Да не бъде!" Виновникът е грехът. За- конът не е породил греха, но го е показал в цялата му грешност. „Чрез закона ста- ва само познанието на греха" (3:206). Но това не е всичко! Каква е реакцията на грешната човешка природа, когато све- тият БоЖий закон й забрани да прави не- Що? Отговорът ни е добре познат. То- ва, което до този момент е спяло като скрито Желание, сега се събуЖда и става изгаряща страст! По този начин чрез заповедта грехът става изключително грешен. 7:14 До този момент апостолът опис- ва едно минало събитие в своя Живот, а именно - драматичното преЖивяване, при което той е изпитал дълбокото изобличение в грях под действието на за- кона. Сега той започва да говори в сегашно време, за да опише едно преЖивяване, ко- ето е имал, след като се е новородил, а именно - конфликта меЖду двете приро- ди и невъзможността да намери избав- ление от силата на обитаващия 6 него грях със собствени сили. Павел признава, че „законът е духовен", т. е. свят сам по себе си и приспособен за духовното доб- ро на човека. Но апостолът също така разбира, че той самият е плътски, тъй като не е преЖивял победа над властта на обитаващия грях в неговия Живот. Той е „продаден под греха". Апостолът се чувства продаден като роб, чийто господар е грехът. 7:15 Сега Павел описва борбата, която става във вярващия, който не знае исти- ната за своето отъЖдествяване с Хрис- тос в смъртта и възкресението. Това е борбата меЖду двете естества в чове- ка, който е тръгнал да изкачва планина- та Синай, за да търси светостта. Хари фостър обяснява това така: „Тук вшкдаме един човек, който се опитва да постигне светостта със соб- ствениусилия, борейки се с всички сили да изпълни светите и праведни Ъсакии запо- веди (12 спи), и който в края на краища- та разбира, че колкото повече се бори, толкова състоянието му става по-лошо. Той е като войник, който участва в губе- ща битка, и това не бива да ни изненадва, тъй като падналата човешка природа няма сила да победи греха и да Аивее свя- то."25 ЗабелеЖете колко често се употребя- ва местоимението в 1 л. eg. ч. - аз, мене, ми, ме: повече от четиридесет пъти в пасаЖа от 9 до 25 стих! Хората, които преЖивяват това, което Павел е преЖи- вял в Римляни 7 глава, са поели свръхдо- за от „витамин Аз". Те непрекъснато се 347 Римляни 7  самонаблкодават, търсейки победа В сво-
ето „Аз" - където тя изобщо не може да се намери. За жалост, голяма част от съвремен- ната християнска психологическа кон- султация насочва вниманието на консул- тиращия се върху самия него, като по този начин утежнява неговото състоя- ние, вместо да го облекчава. Хората имат нужда да знаят, че са умрели с Христос и са възкръснали с Него, за да вървят В нов живот. И тогава, вместо да се опитват да се усъвършенстват в плътта, те ще я оставят в гроба на Христос. Когато описва борбата между двете природи, Павел казва „не зная какво пра- вя". Той е една раздвоена личност - и раз- бойник, и почтен гражданин едновремен- но. Той открива, че се наслаждава на не- ща, които не желае да върши, и че прави онова, което мрази да прави; 7:16 Когато по този начин върши не- ща, които неговото добро естество осъжда, апостолът застава на едно мне- ние със закона и осъжда себе си, защото законът също ги осъжда. Така той се съг- ласява вътрешно, че законът е добър. 7:17 Това го довежда до заклк>чението, че обвиняемият не е новият човек в Христос, а старото, покварено естест- во, което живее в него. Тук ние трябва да бъдем много внимателни и да не се опит- ваме да извиняваме нашето съгрешава- не, като го приписваме на живеещия в нас грях. Ние сме отговорни за това, което правим, и не трябва да използваме този стих, за да се отърваваме от отговор- ността. Целта на Павел тук е да прос- леди източника на своето грешно пове- дение, а не да го извини. 7:18 Никой от нас не може да върви напред по пътя на светостта, ако не разбере това, което Павел е разбрал тук - „че в мене, сиреч в плътта ми, не Жи- вее доброто". Плътта тук означава злата, покварена природа, която всеки от нас е наследил от Адам и която все още живее във всеки вярващ. Тя е източ- никът на всяко зло дело, което извърш- ваме. В нея няма нищо добро. Това знание ще ни освободи от всеки опит да търсим добро в старата си при- рода, както и от разочарованието, кое- то изпитваме, когато погледнем към нея и не намерим никакво добро. Освен това то ни освобождава и от прекалена заетост със собственото ни „аз". Няма особено голям смисъл от самонабл1оде- нието. Както казва благочестивият шотландец Робърт Мъри Мъкчейни, добре е винаги, когато веднъж погледнем към себе си, да погледнем десет пъти към Христос. За да подчертае още веднъж колко е безнадеждно състоянието на нашата плът, апостолът възкликва, че има же- лание да върши това, което е добро, но няма сили да го осъществи на практика. Проблемът е в това, че той търси изхо- да вътре в себе си. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|