Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
| глава на Посланието към римляните е
едно от най-силните опровержения на това мнение в цялата Библия. Въпросът, с който Павел започва та- зи глава, всъщност означава: „Отхвър- лил ли е Бог Своите л1оде напълно?"; или: „Отхвърлил ли е Бог всеки отделен изра- илтянин напълно?" Отговорът е: „Да не бъде!" Работата е в това, че макар и Бог да е отхвърлил Своя народ, както това става съвсем ясно от 11:15, това не оз- начава, че е отхвърлил всички израилтя- ни. Самият Павел е едно доказателство, че Бог не е отхвърлил всички израилтя- ни напълно. Защото той самият е изра- илтянин, от Авраамовото семе, от Ве- ниаминовото племе. Неговите акреди- тиви като евреин са безукорни. 11:2 И така, първата част от този стих ни казва, че Бог не е отхвърлил на- пълно Своя народ, който е предузнал. Положението в този момент е анало- гично на полоЖението, което е същест- вувало по времето на Илия. Тогава голя- мата част от народа е обърнала гръб на Бога, за да се покланя на идоли. ПолоЖе- нието е било толкова лошо, че Илия е трябвало да се моли против Израил, вместо да се моли за него! 11:3 Трябвало е да напомни на ГОС- ПОД, че народът е принудил пророците да замълчат, като ги е избил, и че е уни- щоЖил Бчикишпе олтари, като ги е раз- копал. Струвало му се е, че единствени- ят верен на Бога глас е неговият и че Жи- вотът му е в огромна опасност. 11:4 Оказало се е обаче, че полоЖение- то не е било толкова отчайващо, колко- то е смятал Илия. Бог е казал на проро- ка, че е оставил за Себе Си седем хиляди мъЖе, които твърдо са отказали да пос- ледват масите и да се поклонят на Ваа- ла. 11:5 Това, което е било вярно за тога- ва, е вярно и за сега: Бог никога не оста- ва без Свои свидетели. Той винаги има един верен остатък, избран от Него ка- то специален обект на Неговата благо- дат. 11:6 Бог не избира този остатък на ос- нование на делата на хората, а чрез Сво- ята суверенна, избираща благодат. Тези два принципа - благодатта и делата - са взаимноизклЬчващи се. Дарът не моЖе да бъде заработен. Това, което получа- ваме като подарък, не моЖе да бъде ку- пено. НезаслуЖеното не моЖе да бъде заслуЖено. За щастие БоЖият избор се основава на благодат, а не на дела; в про- тивен случай никой никога нямаше да бъ- де избран. 11:7 И така, заключението е, че Изра- ел не е успял да получи оправдание, защо- то го е търсел със собствени усилия, а не чрез съвършеното дело на Христос. Ос- татъкът, избран от Бога, е успял да по- лучи оправдание чрез вяра 6 Господ Исус Народът е пострадал от така наречена- та умствена слепота. Отказът да при- еме Месията е довел до намаляване на неговите способности и предразполоЖе- ние да Го приеме. 11:8 Това е било предсказано и в СЗ, че ще се случи (Ис. 29:10; Второзак. 29:4). Бог е оставил тези хора, за да изпаднат в едно състояние на безчувственост, в което да станат неспособни да възпри- емат духовните реалности. Тъй като 369 Римляни 11  отказваш да видят Господ Исус като
Месия и Спасител, те вече загубват и способността да Го вшкдат. Тъй като не Желаят да чуят умоляващия ги БоЖий глас, Бог ги поразява с духовна слепота. Това уЖасно наказание продълЖава и до днес. 11:9 Давид също е предусещал БоЖие- то наказание върху Израел. В Псалм 69:22, 23 той е описал отхвърления Ме- сия като Един, Който призовава Бога да обърне трапезата им в „примка и улов- ка". Тук „трапезата" означава всички привилегии и благословения, които са би- ли излети върху Израел чрез Христос. Това, което е трябвало да бъде благос- ловение, се е превърнало в проклетия. 11:10 В този пасаЖ от Псалмите страдащият Спасител също призовава Бога да направи така, че да се помрачат очите им и слабините им непрестанно да се тресат. 11:11 Сега Павел задава един друг въп- рос: „Спънаха ли се, та да паднат?" Тук ние моЖем да добавим думата оконча- телно или завинаги. Спънаха ли се, за да паднат и никога повече да не се вдигнат? Апостолът решително отрича такова едно твърдение. Целта на Бога е да въз- станови. Според нея вследствие на това падане спасението ще дойде на езичници- те, което ще възбуди Израел към рев- ност. Тази ревност има за крайна цел връщането на Израел при Бога. Павел не отрича падането на Израел. Точно обратното - той го признава как- то в този стих: „„.чрез тяхното откло- нение дойде спасението на езичници- те..."; така ц в следващия: „...ако тяхно- то отклонение значи богатство за све- та." Но той горещо се противопоставя на идеята, че Бог е приклк>чил отноше- нията Си с Израел завинаги. 11:12 Вследствие на отхвърлянето на евангелието от Израел народът е загу- бил БоЖието благоволение и евангелие- то е било дадено на езичниците. В този смисъл отклонението на logeume озна- чава „богатство за езичниците" и загу- бата за Израел - придобивка за езичници- те. Но ако това е така, колко повече бла- гословения на света ще донесе възстано- вяването на Израел! Когато се обърне към Господа в края на Скръбните годи- ни, Израел ще стане проводник на благос- ловения за другите народи. 11:13 Тук апостолът се обръща към езичниците (11:13-24). Някои смятат, че той се обръща към езичниците-хрис- тияни в Рим, но ние мислим, че пасаЖът е адресиран към един друг вид читатели - към езическите народи като цяло. Чи- тателят би могъл по-добре да разбере този пасаЖ, ако види как Павел говори за Израел като народ и за езичниците ка- то едно цяло. Тук той не говори за БоЖи- ята църква, защото в този случай ние се изправяме пред ВъзмоЖността църква- та да бъде отсечена (11:22), а това изоб- що не се подкрепя от Библията. Тъй като е апостол на езичниците, за Павел е напълно естествено да им гово- ри открито. Правейки това, той само изпълнява своята слузкба. 11:14 Той се опитва по всякакъв начин да подбуди към ревност тези, които са негови сънародници, за да моЖе да бъде използван да спаси някои от тях. Павел знае, а и ние знаем, че той самият не мо- Же да спаси никого. Но Бог на спасението отъЖдествява Себе Си със Своите слу- Жители толкова пълно, че им позволява да казват, че правят нещо, което само Той моЖе да прави. 11:15 Този стих разглеЖда в една по- различна светлина аргумента от 11:12. След отхвърлянето на Израел като Бо- Жий избран, земен народ това привилеги- ровано място е било дадено на езичници- те. В преносен смисъл това означава „примирение на света". Възстановяване- то на Израел по време на хилядолетно- то господство на Христос ще бъде като едно оЖиВяване или възкресяване на све- та. Случилото се с Йона, който е един об- раз на Израел, илкхтарира това събитие. 370 Римляни 11  Изхвърлянето на Йона от кораба по Вре-
ме на бурята е довело да избавлението или спасението на натоварените на ко- раба езичници. Възстановяването на Йо- на и неговата проповед сред Жителите на Ниневия са довели до спасението на един град, пълен с езичници. Следовател- но временното отхвърляне на Израел от Бога води до проповядване на благовес- тието на една шепа езичници, а възста- новяването на Израел ще доведе до вли- зането на огромни мноЖества от езич- ници В БоЖието царство. 11:16 Тук Павел използва две метафо- ри. Първата е свързана с идеята за пър- вото от тестото и цялото тесто, а втората - с корените и дървото. За първото от тестото моЖем да проче- тем в Числа 15:19-21, където се казва, че от него се е правела пита, която се е при- насяла като възвишаем принос на Госпо- да. Идеята е, че ако част от тестото се отдели за Господа, то и цялото тесто, от което е направена тази част, е пос- ветено на Господа. Що се отнася до прилоЖението на та- зи метафора, моЖе да се каЖе, че първо- то от тестото е Авраам. Той е бил свят В смисъл, че Бог го е отделил за Се- бе Си. И това се отнася не само за него, но и за цялото негово избрано потомст- во. Това са хора, отделени от света, за да бъдат в полоЖение на външна приви- легированост пред Бога. Втората метафора е свързана с идея- та за корените и клоните. Ако коренът е отделен, за да бъде свят, то и клоните са отделени. Авраам е коренът в сми- съл, че е първият, който е бил отделен от Бога, за да образува едно ново общес- тво, различно от другите народи. Щом Авраам е бил отделен, то и тези, които са произлезли от него като избрано по- коление, също са отделени. 11:17 Тук апостолът продълЖава да развива метафората с корените и кло- ните. Отрязаните клони са картина на оне- зи от дванадесетте израелски племена, които не са вярващи. Поради това че са отхвърлили Месията, те са били отст- ранени от привилегированото място на избран БоЖий народ. Но само някои от клоните са били отрязани. Има един ос- татък от Израел, в който влиза и Па- вел, който е приел Господа. Дивата маслина е образ на езичници- те, които тук се разглеЖдат като един народ. Те са присадени на маслината. Заедно с тях те са споделили тлъсти- ната и корена на маслината. Езичници- те споделят привилегиите на полоЖени- ето, което е било дадено на Израел пър- воначално и което все още принадлеЖи на вярващия остатък от Израел. В тази илкгстрацця е ваЖно да се види, че основният ствол на маслината не е толкова Израел, колкото линията от привилегировани пред Бога поколения през различните векове. Ако стволът беше Израел, тогава щеше да се получи нелогичната картина на отрязване на Израел от Израел, който отново ще се присади пак към Израел. ВаЖно е също така да се разбере, че ди- вата маслина не е църквата, а езичници- те, които се разглеЖдат като един на- род. В противен случай има опасност да се допусне възмоЖността за откъсване на истински вярващи от БоЖието благо- воление, а Павел вече показа, че това е невъзмоЖно (Рим. 8:38,39). Когато казваме, че стволът на масли- ната са привилегированите пред Бога по- коления през различните векове, какво имаме предвид под „привилегировани по- коления"? Имаме предвид това, че Бог е решил да отдели някои хора, които да за- емат едно място на специална близост до Него. Те ще бъдат отделени от оста- налия свят и ще имат специални приви- легии. Ще имат един статут, който ние наричаме „статут на облагодетелства- на нация". През различните векове на чо- вешката история Бог си има хора, които образуват един специален вътрешен кръг. 371 Римляни 11  Народът на Израел е първият от то-
зи привилегирован кръг от хора. Те са Бо- жият древен, избран, земен народ. Но за- ради това, че са отхвърлили Месията, някои от тези клони са били отрязани и са загубили своето положение на „сино- ве-л1обимци". Езичниците са били приса- дени на маслината и са споделили с вяр- ващите юдеи корена и тлъстината. Ко- ренът ни напомня за Авраам, с който за- почва този привилегирован род. Тлъсти- ната на маслината ни говори за негова- та продуктивност - за богата реколта от маслини и зехтин, който се произвеж- да от тях. Тук тлъстината означава привилегиите, които произтичат от единението с маслината. 11:18 Но езичниците не трябва да се държат към юдеите като хора, които се смятат за по-свети от тях, нито да се хвалят, че са no-висши от тях. Всяка та- кава хвалба означава недоглеждане на факта, че не езичниците са поставили началото на линията от привилегирова- ни поколения, а че линията от привиле- гировани поколения е поставила тях там, където са - в едно положение на специално благоволение. 11:19 Павел очаква, че въображаемият езичник, с който той „води" този спор, може да каже: „Отрязаха се еврейски клони, за да бъда присаден аз и други езичници." 11:20 Апостолът признава, че до извес- тна степен това твърдение е вярно. На- истина са били отрязани еврейски клони и наистина са били присадени езичници- те. Но това е станало заради неверието на Израел, а не защото езичниците са имали някаква заслуга пред Бога. Езични- ците са били присадени, защото като на- род те са стояли поради вяра. Този израз - ти стоиш поради вяра - създава впе- чатлението, че Павел говори за истинс- ки вярващи. Но това не е непременно та- ка. Единственият начин, по който езич- ниците стоят поради вяра, е, че те по- казват повече вяра в сравнение с юдеи- те. Нека да си припомним как Исус каза на стотника-езичник: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра" (Лука 7:9). А по-късно Павел каза на юдеите в Рим: „Затуй да знаете, че това Божие спасе- ние се изпрати на езичниците; и те ще слушат" (Деян. 28:28). Обърнете внима- ние на последните думи: „те ще слу- шат". Като народ днес езичниците са по-възприемчиви към евангелието, от- колкото Израел. Тук „да стоиш" е об- ратното на „дападнеш". Езичниците са присадени на това място. Но нека този, който стои, да внимава да не падне. Езичниците не трябва да се изпълват с гордост, а да се боят. 11:21 Щом Бог не се колебае да отре- же естествените клони от привилеги- рования род, няма причина да вярваме, че Той ще пощади дивите маслинени клони при подобни обстоятелства. 11:22 И така, в притчата за маслина- та ние виждаме две противопоставящи се страни на Божия характер - Негова- та благост и Неговата строгост. Бо- жията строгост се вижда в отстраня- ването на Израел от положението на об- лагодетелствана нация. Божията бла- гост се изразява в даването на евангели- ето на езичниците (вж. Деян. 13:46; 18:6). Но Божията благост не трябва да се приема като нещо неотменимо. Езични- ците също могат да бъдат отрязани, ако не поддържат тази относителна възприемчивост, която Спасителят на- мери у тях по време на земното Си слу- жение (Мат. 8:10; Лука 7:9). Добре е непрекъснато да си спомняме, че Павел не говори за църквата или за отделните вярващи, а за езичниците ка- то такива. Няма такова нещо, което да може някога да отдели Тялото на Хрис- тос от Главата, и няма такова нещо, ко- ето да може някога да отдели вярващия от Божията любов, но езичниците мо- гат да бъдат отстранени от сегашно- то си положение на специални привиле- гии. 11:23 Освен това отстраняването на Израел от мястото им на привилегиро- 372 Римляни 11  бан народ не е окончателно. Ако те ка-
то нация не останат в неверие, няма ни- каква причина Бог да не ги постави об- ратно в първоначалното им привилеги- ровано полоЖение. За Бога не е невъз- можно да направи това. 11:24 Всъщност за Бога процесът на възстановяването на Израел ще бъде много по-лек, отколкото процесът на поставянето на езичниците в това по- ложение. Израилтяните са първоначал- ните клони на дървото на БоЖието бла- говоление и затова са наречени „естест- вените клони". Езическите клони израс- тват на една дива маслина. ПрисаЖда- нето на едно диво маслинено клонче на питомна маслина е нещо неестествено, или - както казва Павел - нещо „против естеството". ПрисаЖдането на естес- твени клони на първоначалната питом- на маслина е един напълно естествен процес. 11:25 Сега апостолът ни открива, че бъдещото възстановяване на Израел е не само възмоЖност, но и сигурен факт. Това, което Павел разкрива сега, е тай- на - една истина, която не моЖе да бъде позната от ограничения човешки инте- лект, а трябва да му бъде известена. Па- вел я открива сега, така че вярващите езичници да не се мислят за мъдри и да гледат на kxjeume от високо. Тази тай- на гласи следното: Частично закоравяване сполетя Из- раил. То не засяга цялата нация, а само невярващата й част. Това закоравяване е временно. То ще продълЖи само „докато влезе пълното число на езичниците". „Пълното число на езичниците" се отнася до времето, когато последният вярващ ще бъде при- бавен към църквата и когато завърше- ното тяло на Христос ще бъде грабна- то на небето. „Пълното число на езич- ниците" е различно от „Времената на езичниците" (Лука 21:24). „Пълното чис- ло на езичниците" съвпада с времето на Грабването. Изразът „времената на езичниците" се отнася до целия период на езическо владичество над евреите, който започва с вавилонското робство (2 Летоп. 6:1-21) и завършва с връщане- то на Христос на земята, за да царува. 11:26 И макар че умствената слепота на Израел ще бъде отмахната по време на Грабването, това не означава, че це- лият Израел ще бъде спасен веднага. Ще има евреи, които ще се обръщат и по време на Скръбните години, но целият избран остатък няма да бъде спасен, до- като Христос не се върне на земята ка- то Цар на царете и Господ на господари- те. Когато казва, че „целият Израел ще се спаси", Павел всъщност иска да каЖе, че целият вярващ Израел ще се спаси. Не- вярващата част от нацията ще бъде уншцоЖена при Второто пришествие на Христос (Зах. 13:8,9). Само тези, които казват: „Благословен Царят, Който иде в Господното име!", ще бъдат пощадени и ще влязат в царството. Това има предвид и Исая, когато гово- ри за Избавителя, Който идва в Сион и който ще отвърне нечестията от Яков (Ис. 59:20). ЗабелеЖете, че Христос ид- ва не във Витлеем, а в Сион, тоест тук става въпрос не за Първото, а за Второ- то Му пришествие. 11:27 Това е същото време, за което се говори 6 Исая 27:9 и в Еремия 31:3, 34: времето, когато Бог ще отнеме техни- те грехове при условията на Новия За- вет. 11:28 И така, като едно обобщение на настоящото полоЖение на Израел моЖе да се каЖе, че що се отнася до благовес- тието, те са неприятели заради езич- ниците. Те са неприятели в смисъл, че са отрязани, отместени или отчуЖдени от БоЖието благоволение, за да моЖе бла- говестието да отиде сред езичниците. Но това е само едната страна на мо- нетата. Що се отнася до избирането, те са възл)обени заради бащите, тоест заради Авраам, Исаак u Яков. 11:29 Причината, поради която те все още са възлк>бени, е, че БоЖиите дарове 373 Римляни 11 и призвание са неотменими. Бог никога
не взима обратно Своите дарове. След като веднъЖ даде едно безусловно обе- щание, Той никога не отстъпва от него. Той даде на Израел специални привиле- гии, които са изброени в 9:4, 5. Призова го, за да бъде Негов земен народ (Ис. 48:12), отделен от всички останали на- роди. Нищо не моЖе да промени БоЖии- те цели. 11:30,32 Някога езичниците не бяха по- корни на Бога, но когато Израел отхвър- ли Месията и благовестието за спасени- ето, Бог се обърна към езичниците с ми- лост. Нещо подобно ще се случи и в бъдеще. Израел ще придобие милост, когато се раздразни до ревност от показаната към езичниците милост. Някои хора про- повядват, че kxjeume ще бъдат възста- новени чрез милостта, която им показ- ват езичниците, но ние знаем, че това не е вярно. Възстановяването на Израел ще дойде чрез Второто пришествие на Христос (вЖ. 11:26,27). 11:32 При първото четене на този па- саЖ човек моЖе да получи погрешната представа, че Бог своеволно осъЖда и logeume, и езичниците на неверие, така че да нямат никакъв избор. Но това не е така. Неверието е тяхно собствено де- ло. Смисълът на стиха е следният: след като е намерил, че и logeume, и езичници- те са непокорни, Бог ги „затваря" в то- ва състояние, така че да не могат да из- лязат от него по никакъв друг начин ос- вен при Неговите условия. Това непокорство дава Възможност на Бога да покаЖе към всички милост - и към kxjeu, и към езичници. Бог е показал милост към езичниците и ще покаЖе ми- лост и към logeume, но това не означа- ва, че Той ще осигури спасението на всич- ки. Тук се говори за милост, показана към народите като цяло. ДЖордЖ Уилям каз- ва така: „След като Бог изпита и еврейския, и езическите народи, и след като и двете групи от народи не издърЖаха на провер- ката, Той ги затвори в неверие, за да се види, четене заслужават спасение и че са загубили всички права и всички основания да имат БоЖието благоволение. Както и за да моЖе да покшке милост към всич- ки тях чрез неизбродимите богатства на Своята благодат." и Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|