Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
11:33 Това заключително славословие е един кратък преглед на цялото Посла- ние и на боЖествените истини, които бяха разкрити до този момент. В свое- то излоЖение Павел представя чудния план за спасение, чрез който един спра- ведлив Бог моЖе да спаси безбоЖните грешници и едновременно с това да ос- тане справедлив. Той показа как делото на Христос донесе повече слава на Бога и повече благословения на хората, от- колкото слабата и благословенията, ко- ито Адам загуби чрез своя грях. Обясни как благодатта произвеЖда сбятост по начин, по който законът никога не моЖе да произведе. Проследи неразкъсваемата верига от БоЖии намерения от предузна- ването до окончателното прославяне. Постанови доктрината за суверенния избор и съпровождащата я доктрина за човешката отговорност. И най-накрая, проследи справедливостта и хармония- та на БоЖиите диспенсационни взаимо- отношения с Израел и езическите наро- ди. Сега нищо не моЖе да бъде по-подхо- дящо от един изблик на хВаление и прек- лонение. „О, колко е дълбоко богатството на премъдростта и знанието на Бога! Богатството на Бога! Бог е богат на милост, лкзбов, благодат, вярност, сила и благост. Мъдростта на Бога! Неговата мъд- рост е безкрайна, неизследима, несравни- ма и непобедима. Знанието на Бога! „Бог е всемогъщ - казва Артър Пинк - Той знае всичко: всичко възмоЖно, всичко актуално, всич- ки събития, всички същества, всичко в миналото, настоящето и бъдещето."45 Неговите решения са непостижими: те са прекалено дълбоки, за да могат да 374 Римляни 11,12  бъдат разбрани напълно от човешкия
ум. Пътищата, по които Бог подреЖда творението, историята, изкуплението и провидението, надхвърлят ограничени- те човешки възможности за разбиране. 11:34 Нито едно сътворено същество не моЖе да познае ума на ГОСПОДА, с изкл1очение на това, което Той избира да му открие. И дори тогава то вшкда „не- ясно, като в огледало" (1 Кор. 13:12). Ни- кой няма право да съветва Бога. Бог ня- ма нуЖда от нашите съвети и не би имал никаква полза от тях (Ис. 40:13). 11:35 Никой никога не е направил нещо, с което да задълЖи Бога (вЖ. Йов 41:11). Нима има подаръци, които ние бихме могли да дадем на Вечния и които да Го поставят в полоЖение да трябва да ни сеотплаща? 11:36 Всемогъщият не се нуЖдае от нищо и от никого. Той е източникът на всяко добро. Той е активният Агент, Който поддърЖа и управлява цялата все- лена. Той е Обектът, за Когото всичко е било направено. Всичко е предназначе- но да Му носи слава! „Нему да бъде слава до векове. Амин." Ш. Послушание: благовестието в Живота (12-16 гл.) Останалата част от Посланието към римляните представлява отговор на въпроса: „Какъв трябва да бъде всекид- невният Живот на онези, които са били оправдани по благодат?" В процеса на отговора Павел разглеЖда нашите за- дълЖения към другите вярващи, към об- ществото, към враговете ни, към властта и към по-слабите ни братя. А. Лично освещение (12:1,2) 12:1 Сериозното и благочестиво раз- мишление върху БоЖиите милости, ко- ито бяха изявени в предхождащите гла- ви, моЖе да доведе до едно-единстВено заключение: ние трябва да представим телата си „в Жертва Жива, свята, бла- гоугодна на Бога". Телата ни означават всички наши части и в преносен смисъл - целия ни Живот. Пълното отдаване е единственото разумно* слуЖение. Това слуЖение е ра- зумно 6 смисъл, че ако БоЖият Син е ум- рял за мен, то най-малкото, което мога да направя, е да Живея за Него. „Ако Исус Христос е Бог и е умрял за мен - казва го- лемият атлет Нормън Стъд - то няма Жертва, която да не мога да направя, за- щото е прекалено голяма за мен."46 В из- вестния химн на Айзък Уотс се казва съ- щото: „Л1обов така прекрасна и толко- ва добра, си заслуЖава не само Живота, душата, но и всичко мое на света." Вместо „разумно слуЖение" моЖе да се каЖе „духовно слуЖение". Като вярва- щи-свещеници ние не идваме при Бога об- лечени с телата на убитите Животни, а с духовното слуЖение на посветения си Живот. Освен че Му принасяме нашето свещенослуЖение (Рим. 15:16), ние Му принасяме и нашето хваление (Евр. 13:15), и нашите блага (Евр. 13:16). 12:2 На второ място Павел ни съвет- ва да не бъдем съобразни с тоя свят или, както Филипс перифразира този израз: „Не позволявайте на света да ви модели- ра по своя образец." Когато дойдем в Бо- Жието царство, трябва напълно да се откаЖем от светския начин на мислене и на Живот. Светът (буквално векът) в смисъла, в който се употребява тук, означава об- ществото или системата, която све- тът е построил, за да се чувства щаст- лив без Бога. Това е едно царство, което е напълно антагонистично на Бога. „Бо- гът" и „князът" на този свят е Сатана (2 Кор. 4:4; Йоан 12:31; 14:30; 16:11). Всич- ки невярващи са негови поданици. Той се стреми да привлече и да задърЖи хората чрез похотта на плътта, Желанието на очите и тщеславието на Живота (1 Йо- ан. 2:16). Светът има своя собствена по- литика, изкуство, музика, религия, забав- ления, начин на мислене и начин на Жи- * Според текста на НИПБКДЖ. - Бел. на прев. 375 Римляни 12  Bom, и се старае да накара Всеки чоВек да
стане съобразен на неговата култура и обичаи. Той мрази свободомислещите хо- ра като Христос и Неговите последова- тели. Христос умря, за да ни освободи от този свят. Светът е разпънат на кръст за нас и ние също сме разпънати на кръст за него. Вярващият, който оби- ча света, е предател за Господа. Всеки, който обича света, е Враг на Бога. Колкото Христос е от света, толко- ва и Вярващите са от света. Но те се из- пращат в света, за да свидетелстват, че делата му са зли и че спасението мо- Же да се придобие от всички, кошпо по- вярват в Господ Исус Христос. Ние не само трябва да бъдем отделени от све- та, но трябва и да се преобразяваме чрез обновяването на своя ум. Това означава, че трябва да мислим по начина, по който Бог мисли, който е разкрит в Библията. Тогава ние ще моЖем да почувстваме прякото водителство на Бога в собст- вения ни Живот и ще открием, че Него- вата воля не е неприятна и трудна за из- пълнение, а добра, благоугодна и съвър- шена. И така, тук ние откриваме три кл1о- ча за познаване на БоЖията воля. Първи- ят е клк>чът на отдаденото тяло; вто- рият - отделеният от "света Живот; и третият - преобразеният ум. Б. Слугкение чрез духовните дарби (12:3-8) 12:3 Тук Павел говори чрез благодатта, която му е била дадена като на апостол на Господ Исус. Сега той ще ни покаЖе различни видове правилно и неправилно мислене. Първото, което казва апостолът, е, че в евангелието няма нищо, което да на- сърчава чувството на превъзходство у когото и да било, и ни съветва да бъдем смирени, когато упраЖняваме дарбите си. Ние никога не трябва да имаме прека- лено високи представи за собствената си ВаЖност, нито пък да заВиЖдаме на другите. Трябва да разберем, че всеки чо- век е уникален и че всеки от нас има ваЖ- на функция, която трябва да изпълнява за нашия Господ. Трябва да бъдем довол- ни и щастливи от мястото, на което Бог ни е разпределил в Тялото, и да се стремим да упраЖняваме дарбите си с всичката сила, която Бог ни дава. 12:4 Човешкото тяло има много час- ти, но всяка от тях изпълнява уникална функция. Здравето и благосъстоянието на тялото зависят от правилното фун- кциониране на всяка отделна част. 12:5 Същото се отнася и за тялото на Христос. То се характеризира с единст- во („едно тяло"), разнообразие („мнози- ната") и взаимна зависимост („части... един на друг"). Дарбите, които имаме, не са ни дадени, за да ги използваме егои- стично за себе си или за да парадираме с тях пред другите, а за доброто на тяло- то. Нито една дарба не е достатъчна са- ма по себе си и нито една не е излишна. Когато разберем всичко това, ние мис- лим „скромно" (12:3). 12:6 Сега Павел ни дава наставления как да използваме някои от дарбите. Из- броените тук дарби не вклкочват всички дарби. Това е no-скоро един представи- телен, а не изчерпателен списък на дар- бите. Нашите дарби се различават сиоред дадената ни благодат. С други думи, Бо- Жията благодат разпределя различните дарби на различни хора. А Бог ни дава не- обходимата сила или способност да из- ползваме онези дарби, които имаме. И така, ние сме отговорни да използваме тези дадени ни от Бога способности ка- то добри настойници. Тези, които имат дарбата да пророку- ват, трябва да пророкуват „съразмер- но с вярата*4. Пророкът е БоЖий говори- тел, който прогласява Господното сло- во. Предсказанието също моЖе да бъде част от пророчеството, но това не е за- дълЖшпелно. Според ХодЖ „6 ранната църква пророците са били хора, които са говорели под непосредственото влияние 376 Римляни 12 на БоЖия Дух, разкривайки някое божес-
твено послание, отнасящо се go gokmpu- нална истина, настоящо задължение, или бъдещо събитие 6 зависимост от слу- чая".47 Тяхното слуЖение е документирано за нас в НЗ. Днес не моЖе да има никакви бо- говдъхновени, пророчески допълнения към християнското учение, тъй като вя- рата е била дадена на светиите веднъЖ завинаги (8Ж. Юда 3). Следователно съв- ременният пророк е просто човек, кой- то изявява БоЖия ум така, както е раз- крит в Библията. Стронг казва следно- то: „Всички съвременни пророчества, кои- то са истинни, представляват едно пов- торно издание на Христовото послание -разгласяването и изясняването на ис- тината, която вече е открита в Писани- ята. " ^ Онези от нас, които имат дарбата да пророкуват, трябва да пророкуват съ- размерно с вярата. Това моЖе да озна- чава „според правилата или нормите на вярата", тоест според доктрините на християнската вяра такива, каквито са разкрити в Библията. И също така мо- Же да означава „според мярката на наша- та вяра", тоест според количеството вяра, което Бог ни е дал. Повечето пре- води добавят към думата „вяра" прила- гателното „нашата", което обаче лип- сва в оригинала.49 12:7 Слузкението е едно много широко понятие, което означава слуЖба за Гос- пода. То обаче не вклк)чва дейностите, функциите и задълЖенията на съвремен- ните свещеници (в смисъла, който хора- та влагат в това днес). Човекът, който има дарбата на слуАението, има сърце на слуЖител. Той забелязва всяка въз- моЖност да послуЖи на другите и ведна- га я сграбчва. Учителят е този, който моЖе да обяс- нява БоЖието слово и да го влага в сър- цата на своите слушатели. Независимо каква е дарбата ни, ние трябва да ii се отдаваме с цялото си сърце. 12:8 Дарбата на увещанието означа- ва способност да убедиш светиите да ус- тоят на всяко зло и да ги насърчиш да се стремят да покорят нови върхове за Христос в святост и слуЖение. Раздаването е небесен дар, който дава на един човек способности и сила да вшк- да нуЖдите на другите и да им помага да ги удовлетворят. Той трябва да прави това „щедро". Дарбата на управлението или водене- то е свързана най-вече с работата на старейшините (и моЖе би дяконите) в местното събрание. Старейшината е един „подовчар", който върви пред ста- дото и го води гриЖливо и с усърдие. Дарбата на милостта е свръхестест- вена способност и талант за помагане на хората, които са изпаднали в беда. Онези, които имат тази дарба, трябва да я показват доброволно. Всички ние, разбира се, трябва да показваме милост доброволно. Една християнка разказва следното: „Когато моята майка остаря и вече не моЖеше да се гриЖи сама за себе си, мъ- Жът ми и аз я поканихме да Живее с нас. Аз правех всичко ВъзмоЖно, за да я нака- рам да се чувства удобно. Готвех ii, пе- рях я, извеЖдах я на разходка с колата и изобщо стремях се да задоволя всичките й нуЖди. Но макар и да вършех всичко то- ва с готовност, вътрешно не се чувст- вах щастлива. Някъде в подсъзнанието си непрекъснато се бунтувах срещу та- зи намеса в личния ми Живот. Понякога майка ми ми казваше: „Ти вече не се сме- еш. Защо?" Разбирате ли, аз показвах ми- лост, но не я показвах с радост." В. Взаимоотношения с обществото (12:9-21) 12:9 След това Павел изреЖда някои ха- рактеристики, които всеки вярващ трябва да развива в отношенията си с другите християни и с невярващите. Л1обовта не трябва да бъде само една маска, а да бъде нелицемерна - истинс- ка, искрена и непресторена. 377 Римляни 12  Ние трябва да се отвращаваме от
всякакво зло и да се прилепваме към доб- рото. В този контекст злото вероятно означава „всички видове отношения и действия на нелк>бов, злоба и ненавист". За разлика от него доброто означава „всяка проява на свръхестествена лк>- бов". 12:10 В отношенията си с тези, които са от домочадието на вярата, ние тряб- ва да показваме своята л1обов с нежност и внимание. Студеното безразличие или обикновеното приемане не отговарят на отношенията в семейството. Трябва да предпочитаме да вшкдаме как се оказва почит към другите, а не към нас. На една християнска среща няколко из- вестни християни били застанали заед- но в една малка стаичка в очакване да се изкачат на сцената. Сред тях бил и един възлк>бен слуЖител на Христос. Преди да дойде неговият ред да се качи на сце- ната, там вече имало няколко души. Ко- гато застанал на вратата, публиката го посрещнала с буря от аплодисменти. Братът бързо отстъпил назад и се при- съединил към аплодисментите, за които той искрено смятал, че са предназначе- ни за другите. 12:11 Живописният превод на Мофат на този стих гласи следното: „Никога не позволявайте на усърдието ви да свие знамена, поддържайте пламъка на духа, слуЖете на Господа." Тук апостолът ни напомня думите на Еремия от 48:10: „Проклет да бъде оня, който върши де- лото Господно небреЖно." Човече, не пилей Живота си! Помни, грехът обграЖда те отвсякъде! Животът е като един изсъхнал лист, като сълза, която капва в кратък миг. Човече, не хаби минутите! Бъди светило и гори като запален факел в тъмния всемир! Хърейшиъс Боунър 12:12 Независимо от обстоятелства- та, в които се намираме, ние моЖем и трябва да се радваме в нашата надезк- да - надеЖдата за идването на Спасите- ля, за изкуплението на нашите тела и за вечната ни слава. Освен това апосто- лът ни казва, че трябва да бъдем твър- ди в скръбта, тоест да моЖем да я по- насяме смело. Тази всепобеЖдаваща твърдост е единственото нещо, което моЖе да обърне нещастието в слава Ние трябва да постоянстваме в молитва- та. Делата се вършат в молитва и по- бедите също се постигат в молитва. Молитвата носи сила в Живота ни и мир в сърцата ни. Ние се приблиЖаваме най- много до всемогъщието, което е въз- моЖно за смъртния човек, когато се мо- лим в Името на Господ Исус Христос. Следователно всяко пренебрегване на молитвата е в ущърб на самите нас. 12:13 НуЖдаещи се светии има нався- къде: безработни; болни, които дават огромни суми за лекарства; забравени проповедници и мисионери в далечни страни; възрастни граЖдани, чиито до- ходи са намалели значително. Истински- ят Живот в Тялото означава споделяне на чуЖдите нуЖди. „Никога не въздърЖайте ръката си да даде храна на гладния и да приготви лег- ло за нуЖдаещия се" (ПБДЖБф). Гос- топриемството е един позабравен оби- чай у християните. Много от нас се из- виняват с малките си домове или апар- таменти, за да не приемат гостуващи- те си братя и сестри. Не трябва да заб- равяме, че когато приемаме БоЖиите деца, ние все едно приемаме Самия Гос- под. Нашите домове трябва да бъдат като дома на Лазар във Вшпания, къде- то Исус обичаше да остава. 12:14 Тук апостолът ни призовава да показваме милост към нашите преслед- вачи, вместо да се опитваме да им вър- нем това, което са ни сторили. За да мо- Же да отвърне на Жестокостта с добро- та и на обидата с внимание, човек наис- тина има нуЖда от небесен Живот, за- 378 Римляни 12 щото естествената реакция на човека е
да проклина и да си отмъщава. 12:15 Сьпричастието е способност да споделяш заедно с другите техните чув- ства и преживявания. Ние сме склонни да завшкдаме, когато другите се радват, и да ги отминаваме с безразличие, когато тъЖат. БоЖият път ни учи да влезем в радостите и скърбите на онези, които ни заобикалят. 12:16 Да бъдем единомислени един към друг не означава, че трябва да мис- лим еднакво за неща, които не са ваЖни. Тук става въпрос не толкова за еднак- вост на мисленето, колкото за хармск ничност на взаимоотношенията. Трябва да избягваме всякакъв сноби- зъм и трябва да бъдем еднакво отзивчи- ви както към богатите и известните хора, така и към бедните и скромните. Когато един виден християнин пристиг- нал на гарата на едно градче, водачите на местното християнско събрание дош- ли да го посрещнат с разкошна лимузина, която трябвало да го отведе в един лук- созен хотел. „Къде обикновено отсядат гостуващите проповедници при вас?" - попитал християнинът. Отговорили му, че недалеч от гарата Живеело възраст- но семейство, в чийто дом обикновено отсядали гостуващите проповедници. „И аз предпочитам да отседна там" - казал той. И отново апостолът ни предупреЖда- ва да не считаме себе си за мъдри. Съз- нанието, че ние нямаме нищо, което да не сме получили, трябва да ни предпазва от прекалено високо мнение за собстве- ното ни „аз". 12:17 Да отвръщат на злото със зло е нещо обикновено за хората от света. Хората казват: каквото повикало, та- кова отговорило; каквото си е надробил, това и ще сърба. Но това Желание за от- мъстителност не трябва да има място в Живота на изкупените. Те трябва да се дърЖат достойно пред лицето на обида- та и оскърбленията, както и при всички останали обстоятелства на Живота. „Промишлявайте" означава „мислете" или „внимавайте да вършите". 12:18 Християните не трябва да ста- ват причина за излишни караници и пре- пирни. БоЖията праведност не се изра- ботва с войнственост и гняв. Ние тряб- ва да обичаме мира, да творим мир и да Живеем в мир. Когато засегнем някого или когато някой нас ни засегне, трябва неуморно да работим за мирно разреше- ние на конфликта. 12:19 Трябва да се противопоставяме на склонността да си отмъщаваме за злото, което са ни сторили. Изразът „дайте място на БоЖия гняв" моЖе да означава „позволете на Бога да се погри- Жи за проблема вместо вас" или „остане- те пасивен и не се съпротивлявайте". Останалата част от стиха говори в полза на първото тълкуване - оставете проблема в БоЖиите ръце и позволете на БоЖия гняв да се погриЖи за неговото разрешение. Отмъщението е прерога- тив на Бога. Ние не трябва да си присво- яваме това, което е Негово право. Той ще ни отплати в подходящото време и по подходящия начин. Ленски пише след- ното: „Бог много отдавна е разрешил пробле- ма за справедливото наказание на злот- ворците. Нито един от тях няма да из- бегне съда. Всеки отделен случай ще бъде разгледан съвършено справедливо и ще бъ- де наказан съвършено справедливо. Ако някой от нас се опита да се намеси, то- ва ще бъде абсолЬтна самонадеяност." -50 12:20 Християнството излиза извън границите на несъпротивлението и нав- лиза в сферата на активното доброт- ворство. То не унищоЖава своите враго- ве с насилие, а ги обръща чрез лкзбовта. То храни врага, когато е гладен, и утоля- ва ЖаЖдата му, когато е Жаден, като по този начин трупа „Жар на главата му". Ако някой смята, че трупането на Жар на главата е Жестоко нещо, то той яв- но не разбира правилно значението на този израз. Да трупаш Жар на главата на един човек означава да го накараш да 379 Римляни 12,13 се засрами за своята враждебност, като
се дърЖиш с него с необичайна топлота. 12:21 Дарби обяснява първата част на този стих така: „Ако моята избухли- вост стане причина за твоята избухли- вост, то ти си бил победен от злото."51 Големият негърски учен ДЖордЖ Уошингтън Карвър каза веднъЖ: „Нико- га няма да позволя на някой човек да про- вали Живота ми, като ме накара да го мразя."52 Като вярващ човек той не ис- ка да позволи на злото да го победи. „Но ти побеждавай злото чрез добро- то." За християнското учение е харак- терно, че то не остава при забраната да се прави нещо, а винаги предлага полоЖи- телна алтернатива на тази забрана. Злото моЖе да се победи чрез доброто. Това е едно оръЖие, което ние трябва да използваме по-често. Стентън се е отнасял към Линкълн с голяма злоба и омраза. Казвал е, че няма нуЖда да ходят до Африка, за да намерят горила, тъй като истинската горила мо- Же да се намери в Спрингфилд, Илинойс. Линкълн приел предизвикателството, без да се обиЖда, и няколко години по-къс- но назначил Стентън за министър на войната, тъй като чувствал, че той е най-подходящият за тази слуЖба. След убийството на Линкълн Стентън зая- вил, че Линкълн бил най-великият човек, когото той познавал. Лкзбовта била по- бедила омразата.53 Г. Взаимоотношения с управляващи- те органи (13:1-7) 13:1 Оправданите чрез вяра са длъЖни да се подчиняват на човешките власти. Всъщност това задълЖение се отнася за всички, но тук апостолът говори специ- ално за вярващите. Бог е постановил чо- вешките власти след потопа, като е ка- зал: „Който пролее човешка кръв, и него- вата кръв от човек ще се пролее"(Бит. 9:6). Това постановление е дало власт на хората да съдят хора, извършили прес- тъпления, и да наказват виновните. Във всяко общество, в което същест- вува ред, трябва да има управление и под- чинение на това управление. В противен случай то би изпаднало в едно състояние на анархия, което не би му позволило да оцелее. По-добре да има каквото и да би- ло управление, отколкото да няма никак- во. Затова Бог е постановил да има чо- вешки власти и нито една човешка власт не моЖе да съществува извън Не- говата воля. Това не означава, че Бог одобрява всичко, което правят човешки- те властници. Той със сигурност не одобрява корупцията, Жестокостта и тиранията! Но факт е, че „колкото власти има, те са отредени от Бога". Вярващите могат да Живеят победо- носен Живот както в демократично об- щество, така и в конституционна мо- нархия и дори в тоталитарен реЖим. Ни- то едно земно управление не е по-добро от хората, от които се състои. Затова нито едно човешко управление не е съ- вършено. Единственото идеално управ- ление е благотворната монархия, управ- лявана от Господ Исус Христос като Цар. Добре е да припомним, че Павел е написал тази глава за подчинението на човешкото управление по време на уп- равлението на вероломния Нерон. Това са били много теЖки дни за християни- те. Нерон ги е обвинил за подпалването на един поЖар, който е унищоЖил поло- вината Рим (и който моЖе би е бил под- пален от самия него). Някои от вярващи- те са били потапяни в катран и запалва- ни като горящи факли, които са осветя- вали неговите оргии. Други са били заши- Вани в Животински коЖи и хвърляни на дивите зверове, които са ги разкъсвали на парчета. 13:2 И въпреки това е истина, че все- ки, който не се подчинява или се бунту- ва срещу властта, не се подчинява и се бунтува срещу Бога, Който е постано- вил тази власт. Който се противи на за- конната власт, заслуЖава наказание. Разбира се, има и едно изклктение. Ако една власт нареди на християнина да съг- реши или да направи компромис с вер- 380 Римляни 13  ността си към Исус Христос, тогава
той не е длъжен да ii се подчини (Деян. 5:29). Нито една власт няма право да за- повядва на човешката съвест. Следова- телно има случаи, когато вярващият трябва да си навлече гнева на човеците, като се подчини на Бога. В такива случаи той трябва да бъде готов да заплати на- казанието без излишни оплаквания. При никакви обстоятелства вярващият не трябва да се бунтува или да участва в опити за свалянето на властта. 13:3 Като правило хората, които пра- вят това, което е право, няма нужда да се боят от властта. Само нарушители- те на закона могат да се страхуват от наказание. Затова, ако някой иска да жи- вее, без да се бои, че ще бъде глобен, изп- равен на съд или хвърлен в затвора, трябва да живее като гражданин, който спазва закона, и тогава ще получи не по- рицание, а похвала от властта. 13:4 Владетелят - било то президент, управител, кмет или съдия - е Божий слу- жител и представител на Господа. Той може да не познава Бога лично и въпреки това официално той е Негов човек. Та- ка например Давид няколко пъти нарича злия Саул „Господния помазаник" (1 Ца- ре 24:6,10; 26:9,11,16,23). Независимо от неколкократните опити на Саул да от- неме живота на Давид, Давид не позво- лява на хората си да убият царя. Защо? Защото Саул е цар и като такъв е Гос- подният помазаник. Като Божии служители владетелите трябва да работят в полза на хората - в полза на тяхната сигурност, спокойс- твие и всеобщо добруване. Ако някой се осмели да наруши закона, ще трябва да плати за това, тъй като управлението има власт да го изправи на съд и да го на- каже. Изразът „той не носи напразно сабята си" е едно сериозно предупрежде- ние по отношение на властта, с която Бог облича управлението. Сабята може да се изтълкува като символ на най-вис- шата власт на владетеля, тоест на не- говото право да въздава смъртно нака- зание. Затова не може да се каже, че смъртното наказание е било валидно са- мо за старозаветното време, но не и за новозаветното. Тук имаме едно твърде- ние в НЗ, което означава, че управление- то има власт да отнеме живота на един човек, който е извършил престъпление, заслужаващо смъртно наказание. В под- крепа на противното становище хората използват текста от Изход 20:13, къде- то се казва: „Не убивай." Но тази запо- вед се отнася за убийството, а смъртно- то наказание не е убийство. Староев- рейската дума за „убивай" означава пре- думишлено убийство, както е преведена и в НИПБКДж.54 Смъртното наказание се постановява в СЗ като необходимо при някои особено сериозни престъпле- ния. И отново апостолът ни напомня, че владетелят е Божий служител, като този път добавя, че е и „мъздовъздател за докарване гняв върху този, който върши зло". С други думи, освен че е слу- жител на Бога за наша полза, той също така служи на Бога, като наказва нару- шителите на закона. 13:5 Смисълът на този стих е, че ние трябва да се подчиняваме на властта по две причини - поради страх от наказание и поради желание да пазим чиста своята съвест. 13:6 Ние дължим на управлението не само подчинение, но и финансова подкре- па, като плащаме данъци. Ние имаме полза да живеем в общество, в което има законност и ред, полиция и пожарна охрана, и трябва да си разделим разходи- те за поддържането на всичко това. За да се поддържа стабилността в едно об- щество, правителствените чиновници отдават своето време и способности и затова имат право на подкрепа. 13:7 фактът, че вярващите са граж- дани на небето (фил. 3:20), не ги осво- бождава от отговорността към човеш- ките власти. Те трябва да плащат всич- ки данъци, с които се облагат техните доходи, недвижимо имущество и лична 381 Римляни 13 собственост. ТрябВа да плащат и необ-
ходимите мита върху стоката, която пренасят от една страна в друга. Тряб- ва да се страхуват да не разсърдят оне- зи, които имат за задача да следят спаз- ването на закона; да показват почит към имената и слуЖбите на всички граж- дански слуЖшпели (дори и когато не мо- гат да уваЖават личния им Живот). В тази връзка християните никога не трябва да се поддават на изкушението да изричат обидни думи по адрес на пре- зидента или министър-председателя. Писано е: „Да не злословиш началника на рода си" (Деян. 23:5). Д. Благовестието във връзка с бъдещето (13:8-14) 13:8 В основата си първата част на то- зи стих означава: „Плащайте сметките си навреме." Това не е забрана на каква- то и да било форма на дългове. Има ня- кои дългове в нашето общество, които са неизбеЖни: повечето от нас непрекъс- нато дълЖат пари за ежемесечните си сметки за телефона, газта, електричес- твото, водата и др. Не е възмоЖно да се занимаваш с бизнес, без да теглиш заеми. Този стих no-скоро ни предупреждава да не натрупваме неизплатени дългове. Но освен това има и някои принципи, които трябва да ни водят в това отно- шение. Ние не трябва да правим дългове за маловаЖни неща. Също така не тряб- ва да правим дългове, когато нямаме на- деЖда да ги изплатим. Трябва да избягва- ме да купуваме неща на изплащане, свър- зани с натрупването на голяма лихва; да избягваме да вземаме пари назаем, за да купим нещо, чиято стойност се обезце- нява. Като цяло трябва да носим финан- сова отговорност, като Живеем скром- но и се простираме според чергата си и никога не забравяме, че „който взема на- заем, е слуга на заемодавеца" (Пр. 22:7). Единственото задълЖение, което ни- кога не отпада, е задълЖението ни да се обичаме. Гръцката дума за „лк>бо8", ко- ято се използва в Посланието към рим- ляните с едно-единствено изклкочение (12:10), е „agape" и означава дълбока, нее- гоистична и свръхестествена обич, коя- то един човек има към друг човек. Тази несветска лк>бов не се предизвиква от някакво достойнство в обичания човек, а е напълно незаслуЖена. Тя се различава от всяка друга лк>бов в това, че е отп- равена не само към приятелите, но и към враговете. Шобовта „agape" се изявява в даване- то, и то най-често в Жертвоготовното даване. Така например „Бог толкова въз- лк>би света, че даде Своя Единороден Син". Христос възлкоби църквата и даде Себе си за нея. „Agape" засяга no-скоро волята, от- колкото емоциите, фактът, че има за- повед да се обичаме, показва, че това е нещо, което моЖем да изберем да пра- вим или да не правим. Ако ставаше въп- рос за една неуправляема емоция, която връхлита върху нас неочаквано, ние едва ли щяхме да носим някаква отговорност. Това обаче не означава, че емоциите не вземат никакво участие. Нито един необърнал се човек не моЖе да проявява тази небесна лкобов. Всъщ- ност дори един вярващ не моЖе да я по- каЖе със собствени сили. Тя моЖе да бъ- де показана само чрез силата на обита- ващия в нас Свети Дух. Лк)бовта намери своето съвършено изявление на земята в Лицето на Господ Исус Христос. Нашата лкзбов към Бога се изявява в послушанието на Неговите заповеди. Човекът, който обича своя блиЖен, е изпълнил закона или най-малкото онази част от закона, която ни учи да обича- ме своите блиЖни. 13:9 Апостолът посочва онези запове- ди, които забраняват действия на нелкь бов към нашите блиЖни. Това са запове- дите против прел1ободейството, убийс- твото, краЖбата, лъЖесвидетелство- то и поЖелаването. Л1обо8та не използ- ва тялото на друг човек, докато блудс- твото го използва. Л1обовта не отнема 382 Римляни 13,14 Живота на друг човек, а убийството го
отнема. Лкзбовта не краде имущество- то на друг човек, а краЖбата го отнема. Л1обовта не нарушава справедливостта по отношение на друг човек, а лъжесви- детелството го нарушава.55 Лк>бовта не подхранва зли Желания по отношение на собствеността на друг човек, а поЖе- ланието ги подхранва. „...и коя да било друга заповед." Която и друга заповед да беше споменал Павел (като например: „Почитай майка си и ба- ща си"), пак щеше да стигне до същата заповед: „Да обичаш ближния си както себе си." Това означава да се отнасяш с него със същата лк>бов, със същото вни- мание и със същото уваЖение, с което се отнасяш към себе си. 13:10 JDoooBma никога не се стреми да върши зло на другия, а търси доброто и уваЖението на всички. Следователно он- зи, който действа в л1обов, действител- но изпълнява изискванията на втората плоча на закона. 13:11 Останалата част от главата насърчава Живота на духовна будност и морална чистота. Времето е кратко. Диспенсацията на благодатта наблшка- ва към своя край. Късният част налага да отхвърлим от себе си всякаква сънли- вост и бездействие. Спасението е по- близо до нас сега, отколкото когато и да било. Спасителят идва, за да ни отведе в дома на Отца. 13:12 Настоящото време е като нощ на греха, която току-що е изтекла. Де- нят на вечната слава е на път да се за- зори за вярващите. Това означава, че ние трябва да отхвърлим от себе си всички мръсни дрехи на това, което е от света - тоест всичко свързано с неправдата и злото, и „да се облечем в оръжието на светлината" - тоест да слоЖим защит- ната дреха на светия Живот. Съставни- те части на БоЖието въоръЖение са описани в Ефесяни 6:14-18. Те описват елементите на истинския християнски характер. 13:13 ЗабелеЖете, че ударението тук пада на практическия християнски Жи- вот. Тъй като сме деца на деня, ние трябва да ходим като синове на светли- ната. Какво общо има християнинът с шумните гощавки, пиянските разправии, сексуалните оргии, Жестокостите, пре- пирните и завистта? Нищо общо. 13:14 Най-добрата линия, която мо- Жем да следваме, е най-напред да се об- лечем с Господ Исус Христос. Това озна- чава, че трябва да възприемем Неговия начин на Живот и да Живеем така, както Той е Живял; да Го приемем като наш Во- дач и Пример. На второ място ние не трябва да се грижим за страстите на плътта. Плътта тук означава нашето старо, покварено естество. Плътта непрекъс- нато иска да й угаЖдаме с удобства, раз- кош, непозволени сексуални преЖивява- ния, празни развлечения, светски удовол- ствия, разпуснатост, материализъм и т. н. Ние се грижим за плътта, когато купуваме неща, които са свързани с изку- шенията; когато търсим леки пътища, за да съгрешаваме; когато отдаваме предимство на физическото пред духов- ното. Ние не трябва ни най-малко да угаЖдаме на плътта, а no-скоро да „не и даваме никакви възмоЖности за изява" (ПБДЖБф). Това именно е и пасаЖът, който Бог използва, за да обърне блестящия, но много плътски Августин към Христос и към чистотата. Когато стига до 14 cm., Августин се предава на Господа. От този момент нататък той е познат в историята като „свети" Августин. Е. Взаимоотношения с другите вярващи (14:1-15:13) 14:1 ПасаЖът от 14:1 до 15:13 разглеЖ- да ваЖни принципи, които имат за цел да ръководят БоЖиите хора при решаване- то на въпроси от второстепенно значе- ние. Това са и въпроси, които много чес- то стават причина за конфликти сред вярващите, както ще видим след малко. Слабият християнин е християнинът, 383 Римляни 14 който има необосновани скрупули по от-
ношение на въпроси от второстепенно значение. В конкретния случай той би могъл да бъде един обърнал се к>деин, който Все още изпитва угризения във връзка с яденето на неотговаряща на ев- рейските религиозни изисквания храна или с работенето в събота. Първият принцип е следният: слабият християнин трябва да се приеме в мест- ното събрание, но не за да се спори с не- го заради необоснованите му скрупули. Християните могат да общуват щаст- ливо един с друг, без непременно да имат еднакво мнение по въпроси от второс- тепенна ВаЖност. 14:2 Вярващият, който Живее в пълно наслаЖдение от християнската свобода, има вяра, основаваща се на учението на НЗ, че всички храни са чисти. Те са осве- тени чрез БоЖието слово и молитва (1 Тим. 4:4,5). Вярващият със слаба съвест моЖе да изпитва угризения, когато яде свинско или някакво друго месо. Той мо- Же да бъде вегетарианец. 14:3 СледоВателно Вторият принцип е, че трябва да има взаимна търпимост. Зрелият християнин не трябва да прези- ра своя слаб брат. А слабият брат пък не трябва да осьзкда като грешник някой, който обича да яде шунка, скариди или омари. Бог го е приел в Своето семейст- во и неговото полоЖение е непроменли- во. 14:4 Третият принцип е, че всеки вяр- ващ е слузкител на Господа, и затова ние нямаме никакво право да го съдим, като че ли сме негови господари. Всеки слуЖи- тел стои пред своя собствен Господар, за да бъде одобрен или неодобрен. Един човек моЖе да погледне на друг човек с чувство на студено снизхоЖдение, мис- лейки си колко скоро вярата му ще пре- търпи корабокрушение заради неговите разбирания по тези въпроси. Но това от- ношение не е правилно. Бог ще направи да стоят поддръЖниците и на двете стра- ни на проблема. Той има достатъчно власт да направи това. 14:5 Някои еврейски християни все още гледат на пазенето на съботния ден ка- то на задълЖение. Те чувстват угризе- ния да вършат каквато и да било работа в събота. В този смисъл те уваЖават един ден повече от друг ден. Други вярващи нямат тези к>дейски скрупули. Те уваЖават всеки ден еднак- во. Те не смятат, че шестте дни на сед- мицата са обикновени, а само единият - свещен; за тях всички дни са свещени. Но какво трябва да бъде отношение- то ни към Господния ден - първия ден на седмицата? Той не трябва ли да има спе- циално място в Живота на християни- те? НЗ ни показва, че първият ден от седмицата е денят на Господното възк- ресение (Лука 24:1-9). През следващите два Господни дни Христос се е срещал със Своите ученици (Йоан 20:19,26). Све- тият Дух е бил даден в деня на Петде- сетница, който също е бил първият ден на седмицата: празникът на Петдесет- ница се е чествал седем недели след праз- ника на Първите плодове (Лев. 23:15,16; Деян. 2:1), който е символизирал Хрис- товото възкресение (1 Кор. 15:20, 23). Учениците са се събирали да разчупват хляба в първия ден на седмицата (Деян. 20:7). Павел наставлява коринтяните да събират милостиня в първия ден на сед- мицата. Така че Господният ден наисти- на изпъква като някакъв специален ден в НЗ, но вместо да бъде ден на някакво за- дълзкение, какъвто е съботата, той е ден на привилегия. Освободени от еЖед- неВните си задълЖения, ние моЖем да го отделим за поклонение и слуЖение на на- шия Господ. Никъде в НЗ не се казва, че християни- те трябва да пазят съботата. И в също- то време ние ВиЖдаме принципа на отде- ляне на един от седемте дни като ден на почивка след шестте трудови дни. Независимо от мнението, което чо- век моЖе да има по този въпрос, принци- път е следният: „... всеки да бъде напъл- но уверен в своя ум". Нека да поясним обаче, че този принцип моЖе да се при- 384 Римляни 14 лага само за случаи, които са неутрални
6 морално отношение. Когато става Въпрос за фундаментални доктрини на християнската Вяра, не моЖе да има мяс- то за индивидуални мнения. Но там, къ- дето нещата не са нито добри, нито ло- ши сами по себе си, моЖе да има различ- ни мнения и ние не трябва да позВоляВа- ме на такива неща да пречат на нашето общуване. 14:6 В този стих човекът, който пази деня, е Вярващ евреин, който все още из- питва угризения, когато работи в събо- та. Той не гледа на съботата като на средство за получаване или запазване на спасението, а просто мисли, че прави не- що, което се харесва на Господа. По съ- щия начин човекът, който не пази деня, прави това, за да почете Христос, Кой- то е самото тяло, а не просто сянката на вярата (Кол. 2:16,17). Този, който се чувства свободен да яде храни, непозволени от 1одейския закон, навеЖда глава и благодари на Бога за то- ва. Същото прави и вярващият, който има слаба съвест и яде само кашер*. И двамата търсят БоЖието благослове- ние. И в двата случая Бог се почита и полу- чава благодарение. Тогава има ли смисъл това да става причина за конфликти и препирни? 14:7 Господството на Христос изпъл- ва всеки елемент от Живота на вярва- щия. Ние не Живеем за себе си, а за Госпо- да. Не умираме за себе си, а за Господа. Вярно е, че това, което правим и казва- ме, засяга другите, но тук не се набляга на този момент. Това, което Павел ис- ка да подчертае, е, че Господ трябва да бъде целта и обектът на Живота на Всички Негови хора. 14:8 Всяко нещо, което вършим в Жи- вота си, е обект на разглеждане и одоб- рение от страна на Христос. Ние го про- веряваме, като се опитваме да си предс- тавим как би изглеЖдало то в Неговото * Храни, отговарящи на еврейските религио- зни изисквания. - Бел. на прев. присъствие. Дори и в смъртта ние се стремим да прославим Господа, докато отиваме, за да бъдем с Него. Ние Му при- надлеЖим както в Живота, така и в смъртта. 14:9 Една от причините, поради която Христос умря и о&ивя, е, за да бъде наш Господар и ние да бъдем Негови добро- волни поданици, посвещавайки Му с ра- дост своите благодарни сърца. Негово- то господство ще продълЖи дори и в смъртта, когато телата ни ще леЖат в гроба и духовете ни, а душите ни ще бъ- дат в Неговото присъствие. 14:10 И защото това е така, наисти- на е глупаво педантичният еврейски християнин да осъЖда брат си, който не спазва еврейския календар и религиозни- те изисквания за храната. Също толко- ва глупаво е, когато един силен брат пре- зира своя слаб брат. Истината е, че все- ки от нас ще застане пред Христовото съдилище56 и че това ще бъде единстве- ната оценка, която ще има значение. Това съдилище ще се занимае със слу- Жението на вярващия, а не с неговите грехове (1 Кор. 3:11-15). Това ще бъде един съд на оценка и раздаване на награ- ди, който ще се различава от съда над езическите народи (Мат. 25:31-46), а та- ка също и от съда на Големия бял прес- тол (Откр. 20:11-15). Последният е окончателният съд над всички хора, ко- ито са умрели като безбоЖници. 14:11 Сигурността на факта, че ние наистина ще застанем пред този съд (Ьета) на Христос, се подкрепя и от един цитат от Исая 45:23, в който Самият Йехова заявява твърдо, че всяко коляно ще се преклони пред Него, признавайки Неговата върховна власт. 14:12 И така, ясно е, че всеки от нас ще отговаря пред Бога за себе си, а не за сво- ите братя. Ние прекалено много съдим един другиго, и то без да имаме нито власт, нито знание за това. 14:13 Вместо да съдим своите братя християни за неща, които нямат значе- ние в морално отношение, ние трябва да 385
Римляни 14 решим да разсъждаваме така - никога
да не правим нещо, което ще попречи на духовното развитие на нашия брат. Ни- то едно от тези незначителни неща не е достатъчно ВаЖно за нас, за да дадем по- вод на брат си да се спъне или да се съб- лазни. 14:14 Павел знае, а и ние знаем, че вече няма нечисти храни, както са били нечис- ти за logeume, Живеещи под закона. Хра- ната, която ние ядем, е осветена от Бо- Жието слово и молитва (1 Тим. 4:5). Тя е осветена от словото в смисъл, че Библи- ята специално я отделя като добра. И е осветена от молитва, като помолим Бога да я благослови за Своя слава и за ук- репване на телата ни за Неговото слу- Жение. Но ако един слаб брат смята, че за него е грешно да яде например свинс- ко месо, тогава за него това ще бъде неп- равилно. Яденето на свинско месо за не- го ще означава да насили своята отдаде- на на Бога съвест. Когато Павел казва, че „нищо не е са- мо по себе си нечисто", трябва да раз- берем, че той говори само за ония неща, които нямат значение в морално отно- шение. В Живота има много неща, които са нечисти, като например порнографс- ката литература, неприличните вицове, сексфилмшпе и всякаква друга форма на неморалност. Но християните не се ос- кВерняват ритуално, като ядат храни, които МойсееВият закон счита за нечис- ти. 14:15 Когато аз седна да ям заедно с ня- кой по-слаб брат, трябва ли непременно да отстоявам законното си право да ям раци или омари, когато той смята, че това е грешно? Ако аз направя това, ве- че не ходя в л1обовта, защото л1обовта не търси своето, а мисли за другия. Лк> бовта пренебрегва своите законни пра- ва, за да съдейства за благополучието на другия. Една чиния с храна не е толкова ВаЖна, колкото духовното добруване на „онзи, за когото е умрял Христос". И ако аз егоистично демонстрирам своите права в тези случаи, мога да нанеса не- поправима вреда в Живота на по-слабия си брат. Всеки от нас моЖе да разбере колко безсмислени са тези конфликти, когато си спомни, че душата на неговия по-слаб брат е купена на такава висока цена - скъпоценната кръв на Агнето. 14:16 И така, принципът тук е, че ние не трябва да позволяваме на тези вто- ростепенни неща, които са напълно неу- трални сами по себе си, да стават причи- на за другите да ни осъЖдат заради на- шата „разпуснатост" или „липса на лкь бов". Това е все едно да Жертваме добро- то си име заради една чиния чорба. 14:17 Това, което действително има значение в БоЖието царство, не са пра- вилата за хранене, а духовните реалнос- ти. БоЖието царство е сферата, в коя- то Бог е признат за ВърховенТосподар. В най-широк смисъл то вклк>чва всички, които дори и само на думи изповядват принадлежност към Бога. Но кръгът на истинското царство вклк>чва само но- вородените. Това е и смисълът на БоЖи- ето царство тук. От поданиците на царството не се очаква да бъдат експерти по храненето, гастрономи или познавачи на различни- те марки вина. Техният Живот трябва да се характеризира с практическа прав- да, мир и хармония на характера и ум, настроен за радост в .Светия Дух. 14:18 Няма значение какво яде или как- во не яде човек. Това, което печели висо- ката оценка на Бога и одобрението на човеците, е светият Живот. Тези, кои- то поставят ударението върху правда- та, мира и радостта, слуЖат на Хрис- тос, като се подчиняват на Неговите поучения. 14:19 И така, тук ние виЖдаме още един принцип: вместо да се караме за ма- ловаЖни неща, трябва да полагаме всич- ки усилия да поддърЖаме мира и хармо- ничните отношения в християнското събрание. Вместо да ставаме причина за препъване на другите, като им налагаме своите права, трябва да се стремим да ги назидаваме в най-свята вяра. 386 Римляни 14,15 14:20 Бог върши работа в Живота на
всяко едно от Неговите деца. Страшно е дори да си помислим, че заради някое на- ше разбиране по такъв маловаЖен въп- рос като яденето, пиенето или пазенето на дните ние моЖем да възпрепятства- ме това дело в Живота на някой по-слаб брат. За едно БоЖие дете сега всички храни са чисти. Но за него ще бъде пог- решно да яде дадена храна, ако по този начин съблазнява някой брат или става причина той да се препъне в своя христи- янски вървеЖ. 14:21 Хиляди пъти по-добре е да се въз- дърЖим и да не ядем месо, нито да пием вино, нито нещо друго, чрез което мо- Жем да спънем брат си или да станем причина той да се подхлъзне в духовно отношение. Да се откаЖем от законни- те си права в този случай означава да платим една съвсем малка цена в гршки- те си за слабия ни брат. 14:22 Аз мога да имам пълна свобода да ям всякаква храна, знаейки, че Бог ни я е дал, за да я приемаме с благодарение, но не бива да парадирам лекомислено с та- зи своя свобода пред по-слабите си бра- тя. По-добре би било да я упраЖнявам скрито, когато няма опасност да съблаз- ня някого. Добре е да ходим в пълно наслаЖдение от своята християнска свобода, без да се чувстваме ограничени от неосновател- ни угризения. Но още по-добре е да пред- почетем да пренебрегнем законните си права, вместо да се осъЖдаме, че сме станали причина за препъване на други- те. Този, който избягва да съблазнява другите, е блазкен човек. 14:23 Що се отнася до слабия брат, за него е грешно да яде нещо, заради което изпитва угризения на съвестта. Тогава той не яде от убеЖдение, защото съ- вестта му не е чиста А когато човек на- силва съвестта си, той върши грях. Наистина, човешката съвест не е не- погрешим водач; тя трябва да бъде обу- чавана от БоЖието слово. Но както пи- ше Мерил Ангър, „Павел тук постановя- ва един закон, според който човек тряб- ва да следва гласа на своята съвест дори когато тя не е достатъчно обучена; за- щото в противен случай ще бъде разру- шен моралът на личността."57 15:1 Първите тринайсет стиха от 15 Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|