Уилиям макдоналд к о г нови



страница4/77
Дата01.01.2018
Размер13.85 Mb.
#39005
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   77

23

Деяния 2

шен признак на измиването на греха, кой-
то те са извършили, като са отхвърли-
ли Христос (а така също и на техните
собствени грехове). То ги взима от ев-
рейската земя и ги поставя на христия-
нска земя. Но кръщението не ги спасява.
Само вярата в Христос мозке да напра-
ви това. Всяко друго послание е друго
благовестие, което трябва да бъде прок-
лето (Гал. 1:8,9).

Райри дава едно друго обяснение на


кръщението за прощение на греховете:

Това не означава, че те трябва да се


кръстят, за да им бъдат простени грехо-
вете, тъй като навсякъде другаде в Но-
вия Завет греховете се прощават вслед-
ствие на вярата в Христос, а не вследст-
вие на кръщението. Това означава, че те
могат да се кръстят, защото греховете
им са простени. Гръцкият предлог eis (за)
има значение на „заради" не само тук, но
и в такива nacaiku, като Матей 12:41, къ-
дето единственото значение ма?ке да бъ-
де „те се покаяха чрез [или заради; а не за]
Йоновата проповед". За тези хора от
Петдесетница прощението на греховете
става възмоЖно заради покаянието. И
едва след прощението те могат да се
кръстят." 8

Петър уверява своите слушатели, че


ако се покаят и се кръстят, ще прие-
мат дара на Светия Дух. Всяко насто-
яване, че това е редът, който трябва да
се спазва и от християните в наши дни,
означава погрешно разбиране на отноше-
нията на Бога с хората в ранните годи-
ни на църквата. Според едно много доб-
ро наблюдение на Баркър в неговата кни-
га „Наместникът на Христос" в Деяни-
ята има четири групи от вярващи, като
за всяка група последователността на
събитията при приемането на Светия
Дух е различна.

Тук, в Деян. 2:38, се говори за еврейски-


те християни. При тях последовател-
ността е следната:

  1. Покаяние.

  2. Кръщение Във вода.

  3. Приемане на Светия Дух.

Обръщението на самаряните е описа-
но в Деян. 8:14-17. Там ние четем за след-
ните събития:

  1. Те повярват.

  2. Кръщават се във вода.

  3. Апостолите се молят за тях.

  4. Апостолите полагат ръцете си вър-
    ху тях.

  5. Самаряните получават Светия Дух.

Обръщението на езичниците е предс-
тавено в Деян. 10:44-48. Там последова-
телността е следната:

  1. Повярване.

  2. Приемане на Светия Дух.

  3. Кръщение във вода.
    Последната общност от вярващи е

групата на Йоановитеученици, за която
се разказва в Деян. 19:1-7:

  1. Те повярват.

  2. Кръщават се повторно.

  3. Апостол Павел полага ръцете си
    върху тях.

  4. Приемат Светия Дух.

Дали това означава, че Деянията на
апостолите ни предлага три начина на
спасение? Разбира се, че не! Спасението
е било, е и винаги ще бъде на основание на
вярата в Господа. Но по време на преход-
ния период, описан в тази книга, Бог е из-
брал да променя реда на събитията,
свързани с получаването на Светия Дух
по причини, които на Него са Му били
угодни и които Той не е избрал да ни от-
крие.

Но ако е така, кой от тези начини е ва-


лиден за нас днес? Той като Израел е от-
хвърлил като цяло Месията, еврейският
народ е загубил всички привилегии, които
е имал. Днес Бог призовава от езичници-
те народ за Своето Име (Деян. 15:14). И
така, днес последователността на съби-
тията при приемането на Светия Дух е
последователността от Деяния 10:

  1. Повярване.

  2. Приемане на Светия Дух.

  3. Кръщение във вода.

Ние вярваме, че тази последовател-
ност се отнася както за евреите, така
и за езичниците. Това би могло да проз-

24

Деяния 2

Вучи на някои доста произволно, но ние
бихме искали да попитаме: „Кога е спря-
ла да се прилага последователността за
евреите от 2:38 и е започнала дй се при-
лага последователността на събитията
от 10:44-48?" Никой не моЖе да ни каЖе
някакво определено време, нали? Но в Де-
янията ние наблюдаваме едно постепен-
но двшкение на евангелието от евреите
(които го получават най-напред и които
неколкократно го отхвърлят) към езич-
ниците. В края на книгата народът на
Израел вече е загубил до голяма степен
БоЖието благоволение. Неговото неве-
рие е станало причина той да напусне и
привилегированото си място на избран
БоЖий народ. През периода на църквата
той ще бъде считан на едно ниво с ези-
ческите народи и БоЖият ред за езични-
ците, описан в Деяния 10:44-48, ще ВаЖи
за всички.

2:39 След това Петър напомня на слу-


шателите си, че обещанието за Светия
Дух е за тях и за децата им (еврейския
народ), а така също и за „всички далеч-
ни" (езичниците), „колкото... Бог ще
призове".

Същият този народ, който беше ка-


зал: „Кръвта Му да бъде на нас и на ча-
дата ни" сега получава уверение за ми-
лост както за себе си, така и за децата
си, при условие че се довери на Господа.

Често пъти този стих се използва пог-


решно, за да се проповядва, че децата на
вярващите родители автоматично по-
лучават привилегиите на завета или че
са спасени. СпърдЖън коментира това
мнение по следния начин:

Нима БоЖията църква не знае, че „ро-


деното от плътта е плът, а роденото
от Духа е Дух?" „Кой моЖе да извади чис-
то от нечисто?" Естественото раЖда-
не предава нечистотата на природата и
не моЖе да предаде мира. Новият Завет
изрично ни казва, че БоЖиите синове се
раЖдат „не от кръв, нито от плътска
похот, нито от мъЖка похот, но от Бо-


и О

Това, което е ВаЖно да се отбелеЖи, е


че обещанието не е само „на вас" „и на
чадата ви", но „и на всички далечни,
колкото Господ, нашият Бог, ще призо-
ве при Себе Си". Това практически
вклк>чва всички, както и местоимение-
то „всеки" от поканата на евангелието.

2:40 Тук не е записано цялото послание
на Петър, но същността на казаното
от него докрая е, че неговите еврейски
слушатели трябва да избавят себе си
„от това извратено поколение", което
отхвърли и уби Господ Исус. Те могат да
направят това, като приемат Исус за
свой Месия и Спасител и като открито
се отрекат от всякаква връзка с винов-
ния израелски народ чрез християнското
кръщение.

2:41 В резултат на тази проповед се
появяват много Желаещи да се кръстят
като външен признак на вътрешното
приемане10 на поучението на Петър ка-
то поучение от Господа.

В този ден към обществото от вярва-


щи се прибавят около три хиляди души.
Ако най-доброто доказателство за слу-
Жение на Светия Дух е обръщението на
нови души, тогава слуЖението на Петър
е наистина слуЖение на Светия Дух. Си-
гурно морякът от Галилея си спомня в
този момент думите, които му каза
Господ: „Ще ви направя ловци на човеци"
(Мат. 4:19). А моЖе би си спомня и едни
други думи: „Истина, истина ви казвам,
който вярва в Мене, делата, които вър-
ша Аз, и той ще ги върши; защото Аз
отивам при Отца" (Йоан 14:12).

Обърнете внимание колко предпазли-


во е отбелязан броят на обърналите се
към Господа - около три хиляди души.
Добре е всички Господни слуЖители да се
поучат от тази предпазливост, когато
отчитат така наречените обръщения.

2:42 Доказателството за истинското
повярване е постоянството. Тези ново-
повярвали християни доказват истин-
ността на своята изповед, като посто-
янстват в:

25

Деяния 2

1. „Учението на апостолите" - т. е. бо-

гобдъхноВените поучения на апостоли-


те, които най-напред са били пропо-
ВядВани устно, а по-късно са били запи-
сани В НЗ.

  1. Общението." Едно друго доказател-
    ство за ноВия Живот е Желанието на
    новопоВярВалите да бъдат заедно с
    БоЖиите хора и да имат общи неща с
    тях. Съществува едно чувство на от-
    деленост от света и на Живот 6 едно
    общество на общи интереси с други
    християни.

  2. Преломяването на хляба." В НЗ то-
    зи израз се използва както за Господна-
    та вечеря, така и за обикновеното
    ядене. Кое точно значение се използва
    в конкретния текст, трябва да се оп-
    редели от смисъла на пасаЖа. Тук под
    „преломяването на хляба" явно се има
    предвид Господната вечеря, тъй като
    е безсмислено да се казва, че те са пос-
    тоянствали В яденето. От Деяния
    20:7 научаваме, че ранните християни
    са имали обичай да се събират за раз-
    чупването на хляба в първия ден на сед-
    мицата. Във връзка с Господната ве-
    черя в първите години на църквата се
    е организирал празник на лк>бовта ка-
    то израз на лк)бовта на светиите един
    към друг. За съЖаление появата на зло-
    употреби е довела до прекъсването на
    тази чудесна инициатива.

  3. Молитвите." Това е последният
    принцип на ранната църква, който из-
    разява пълната зависимост на христи-
    яните от Господа както по отноше-
    ние на поклонението и водителство-
    то, така и по отношение на съхранени-
    ето и слуЖението.

2:43 Хората са обхванати от чувство
на дълбоко страхопочитание. Великата
сила на Светия Дух е толкова явна, че
сърцата на хората се изпълват с кро-
тост и смирение. Всички са обхванати
от удивление, като гледат многото чу-
деса и знамения, които стават чрез
апостолите. Чудесата са свръхестест-
вени явления, които предизвикват удив-

ление и възхищение. Знаменията са чуде-


са, които имат за цел да предадат някак-
ва поука. Едно чудо моЖе да бъде еднов-
ременно и свръхестествено явление, и
знамение.

2:44, 45 Вярващите непрекъснато са
заедно и имат всичко общо. Толкова
мощна и безгранична е БоЖията лкобоВ
В техните сърца, че те не гледат на имо-
та си като на нещо свое, а като на нещо
общо (4:32). Там, където има истинска
нуЖда, вярващите продават стоката и
имота си и разпределят парите от про-
даЖбата. Така меЖду отделните хрис-*
тияни има равенство.

МеЖду вярващите съществува единс-


тво на сърцата и интересите, в което ес-
тественият егоизъм на падналия човек е
погълнат от пълнотата на една л1обов,
родена от усещането за божествената
лк>бов. Те са заедно по такъв начин, че
всичко тяхно е общо - не чрез закон или
по външна принуда, а чрез съзнанието за
това, което те са в Христос, и за това,
което е Христос за всеки един от тях и
общо за всички. Обогатени от Него чрез
едно благословение, което никой не моЖе
да сншки и което става толкова по-голя-
мо, колкото повече Му слуЖат, вярващи-
те продават стоката и имота си и раз-
пределят парите на всички според нуЖда-
та на всекиго. "п

Много хора днес спорят, като казват,


че ние не трябва да следваме този при-
мер на ранните християни. Също толко-
ва ще бъде прав и човек, който казва, че
не трябва да обичаме блиЖните си как-
то себе си. Това споделяне на всичко, ко-
ето човек притеЖава като недвиЖими
имоти и пари, е неизбеЖният резултат
от изпълнения с Духа Живот. Някой бе-
ше казал: „Един истински християнин не
моЖе да търпи да има прекалено много,
когато другите имат прекалено малко."

2:46 Този стих ни разкрива влиянието
на Петдесетница върху религиозния и се-
мейния Живот.

Що се отнася до религиозния Живот,


ние трябва да си спомним, че ранните но-

26

Деяния 2

ВопобярВали християни са били хора, из-
раснали В еврейска среда. И макар че цър-
кВата Вече е съществувала, връзките им
с еврейския храм не са били отрязани с
един удар. Процесът на сваляне на вех-
тите дрехи на kxjeuckama вяра е продъл-
жил през целия период, описан от книга-
та Деяния. И така, вярващите продъл-
жават да посещават богослуженията в
храма,12 където слушат да се четат и
тълкуват Старозаветните Писания.
Но освен това, продълЖават да се съби-
рат и по домовете, за да правят това, за
което говори 42 cm.

Що се отнася до семейния им Живот,


за него се казва, че те разчупват хляб по
къщите си, като приемат храната си „с
радост и простосьрдечие". Тук е ясно,
че това разчупване на хляба се отнася
до всекидневното им хранене. Радостта
от спасението изпълва всяка една под-
робност от техния Живот, обвивайки
обикновеното с ореол на слава.

2:47 Животът на тези, които са изба-
вени от властта на тъмнината и са пре-
несени в Царството на л1обовта на Бо-
Жия Син, става един непрекъснат химн
на хвалеше и една прекрасна благодарс-
твена песен.

В началото вярващите имат „благо-


волението на всички л1оде". Но това не
продълЖава дълго. Естеството на хрис-
тиянската вяра е такова, че неизменно
предизвиква събуЖдането на омразата и
противопоставянето в човешките сър-
ца. Спасителят предупреди Своите уче-
ници да се пазят от популярността
(Лук. 6:26) и им обеща гонения и скръб
(Мат. 10:22, 23). Така че това благово-
ление е само временно и скоро ще бъде за-
местено от непреклонно противопоста-
вяне.

„А Господ всеки ден прибавяше на


църквата ония, които се спасяваха."
Християнското общество расте всеки
ден от прибавянето на новоповярвали.
Онези, които чуват евангелието, носят
отговорността да приемат Исус Хрис-
тос чрез един определен акт на тяхната

воля. Това, че Господ избира и прибавя, не


премахва човешката отговорност.

И така, тази глава ни разказва за изли-


ването на Светия Дух, за паметното об-
ръщение на Петър към събраните евреи,
за обръщението на едно огромно мно-
Жество и за начина на Живот на ранните
вярващи. Това е обобщено много красиво
в 13-ото издание на Енциклопедия Бри-
таника, в главата за историята на цър-
квата:

Най-забелеЖителното нещо в Живо-


та на ранните християни е тяхното Жи-
во чувство, че те са БоЖий народ, призо-
ван и отделен от света за Бога. В тях-
ното мислене християнската църква не е
човешка институция, а боЖествено дело.
Тя е основана и ръководена от Бога и до-
ри светът е създаден специално заради
нея. Целият Живот на ранните христи-
яни - както личният, така и обществе-
ният - е бил определен... от тази предс-
тава. Те са гледали на себе си като на ед-
но общество, което е отделено от оста-
налия свят и е свързано с особени връзки.
Тяхното граЖданство е било на небето,
а не на земята, и принципите и законите,
чрез които те са се стремели да сеуправ-
ляват, са били също от небето. Настоя-
щият свят е бил само временен, а истин-
ският им Живот е предстоял в бъдеще-
то. Те са чакали Христос да се върне ско-
ро, така че делата, трудовете и удоволс-
твията на този свят са ги интересува-
ли много малко. ... Светият Дух е присъс-
твал и във всекидневния Живот на хрис-
тияните, и всичките християнски добро-
детели са били Негови плодове. В резул-
тат на тази вяра техният Живот е при-
добил един особено вдъхновен и пламенен
характер. Те не са Живеели като всички
останали обикновени хора, а като хора,
които са били издигнати и пренесени на
по-високи места."

Когато четем тези думи, не моЖем да


не осъзнаем колко далеч е отишла църк-
вата от първоначалния плам и солидар-

27

Деяния 2

Домашната църква и полуцърковните
организации

Тъй като тук13 (6 2:47) се среща за пър-


ви път думата църква (гр. ekklesia), ние
ще прекъснем за малко нашето разглеж-
дане, за да направим един кратък преглед
на централното място на църквата в
мисленето на ранните християни.

В Деянията на апостолите и в оста-


налите книги на НЗ църквата е това, ко-
ето ние често наричаме „домашна цър-
ква". Ранните християни са се срещали
главно по домовете, а не 8 специални об-
ществени сгради. Така религията е из-
лязла извън стените на специалните све-
щени места и се е настанила в дома, то-
ва универсално място за Живеене. Ангър
пише, че домовете са продълЖили да слу-
Жат за места на християнските събра-
ния в продълЖение на два века.14

Лесно моЖем да каЖем, че причината


за това събиране по домовете на христи-
яните сигурно е била от икономическо,
а не от духовно естество: толкова сме
свикнали с църковните катедрали и чер-
кви, че ги смятаме за БоЖия идеал.

Има обаче сериозни основания, които


ни карат да смятаме, че вярващите от
първи век са били по-мъдри от нас.

Първо, християнската вяра и голямо-


то ударение, което тя поставя върху
лк>бовта, изобщо не са съвместими с
идеята за изразходването на милиони ле-
вове за построяването на великолепни
сгради при наличието на такива огром-
ни нуЖди по целия свят. В тази връзка
Стенли ДЖоунс пише следното:

Разгледах изображението на малкия


Христос в катедралата В Рим, отрупа-
но със скъпоценни камъни, и след това из-
лязох и видях лицата на гладните деца.
Тогава се попитах: „Може ли Христос
- при вида на този глад -да се наслажда-
ва на тези скъпоценни камъни?" И след
това не престана да ме преследва мисъл-
та, че ако Той би могъл, аз не бих могъл
да се наслаждавам на Него. Този обсипан


от скъпоценни камъни образ на малкия
Христос и гладните деца са символ на
това, което сме направили, като сме об-
лекли Христос със скъпите одежди на вну-
шителните катедрали и църкви, оста-
вяйки без никакво внимание основните
беди в нашето човешко общество, къде-
то Христос живее гладен и необлечен в
безработните и неимотните."}5

Изразходването на такива огромни


средства за построяване на сгради, кои-
то се използват не повече от три, чети-
ри или пет часа седмично, не само не е ху-
манно, но не е и икономично. Как сме мог-
ли да позволим да бъдем отнесени в то-
зи нереален и неразумен свят, в който
сме се съгласили да харчим толкова мно-
го, за да получим в замяна толкова мал-
ко?

Нашите модерни планове за строеЖ са


една от най-големите пречки за разрас-
тването на църквата. Големите заеми
за изплащане на строеЖшпе на църковни-
те сгради са възпрели много църковни во-
дачи от разцепване и формиране на нови
църкви, тъй като всяка загуба на члено-
ве би се отразила пагубно върху изплаща-
нето на сградата и нейното поддърЖа-
не. С дългове са обременени дори и неро-
дените още деца и всяка надеЖда за раз-
мноЖаване на църквата се оказва безна-
деЖдно загубена.

Често се излиза с аргумента, че ако ис-


каме да привлечем нови хора към църква-
та, трябва да имаме внушителни цър-
ковни сгради. Освен че това е един плът-
ски начин на мислене, този довод изобщо
не съответства на новозаветния модел
на църквата. Ранната църква се е съби-
рала главно заради вярващите. Христи-
яните са се срещали заради учението на
апостолите, общението, разчупването
на хляба и молитвата (Деян. 2:42). Те не
са евангелизирали хората, като са ги ка-
нели да дойдат на техните неделни съб-
рания, а като са свидетелствали на оне-
зи, с които са срещали през седмицата.
Когато хората са се обръщали, те са би-

28

Деяния 2

ли завеЖдани В общението и топлотата
на домашната църква, за да бъдат нахра-
нени и насърчени.

Понякога е много трудно да накараш


един чоВек да отиде и да присъства на
богослуженията в някоя великолепна
църковна сграда. Това моЖе да породи
много силна реакция срещу формализма.
Също така съществува опасността чо-
век да си помисли, че е поканен да се при-
съедини от финансови съображения. „То-
ва, което църквата иска от теб, са пари-
те ти", е доста често срещано днес оп-
лакване. Но повечето от тези хора ня-
мат'ншцо против да посещават някой
библейски час в дома на християни. Там
те не трябва да се стремят да спазват
някакъв ред и могат да се радват на ед-
на неформална, непрофесионална и сво-
бодна от условности атмосфера.

Всъщност домашната църква е идеа-


лна за всяка страна и всяка култура. И
ако моЖехме да погледнем, света отст-
рани, сигурно щяхме да видим много по-
вече събрания, които се срещат по домо-
вете, отколкото някъде другаде.

За разлика от днешните внушителни


катедрали, църкви и други църковни сгра-
ди, както и една огромна поредица от ви-
соко организирани деноминации, мисии и
полуцърковни организации, апостолите
от Деянията не са направили никакъв
опит да образуват каквато и да било ор-
ганизация, в рамките на която да извър-
шват слуЖението си за Господа. БоЖия-
та единица за разпространяване на вяра-
та е била местната църква и за ученици-
те тя е била напълно достатъчна.

През последните години в християнс-


кия свят,се наблк>дава такъв огромен
бум в създаването на организации, че на
човек моЖе да му се завие свят. Всеки
път, когато у някой вярващ възникне но-
ва идея за развитие на Христовото де-
ло, той веднага се заема със създаването
на нова мисия, корпорация или институ-
ция!

Едно от последствията на това поло-


Жение е оттегляне от слуЖение на нада-

рени учители и проповедници, които се


превръщат в обикновени администра-
тори. Ако всички администратори от
мисиите слуЖеха на мисионерското по-
ле, необходимостта от обслуЖващ пер-
сонал щеше силно да намалее.

Друго последствие от размноЖаване-


то на организациите е харченето на ог-
ромни суми пари за реЖийни разноски
- пари, които биха могли да отидат за
разпространение на евангелието. По-го-
лямата част от парите, които се дават
на тези християнски организации, се из-
ползват не толкова за основната цел на
тяхното създаване, колкото за поддър-
Жането на самите тях.

Много често организациите пречат на


изпълнението на Великото поръчение.
Исус каза на Своите ученици да научат
народите на всичко, което им е заповя-
дал. Повечето от хората, които рабо-
тят за тези организации, откриват, че
не могат да поучават на цялата БоЖия
истина. На тях им се забранява да про-
повядват върху някои спорни въпроси от
страх да не отчуЖдат хората, които
поддърЖат финансово тези организации.

Размножаването на християнските


институции много често води до разцеп-
ления, завист и съперничество, които са
нанесли голяма вреда на свидетелство-
то за Христос.

Помислете за все по-голямото раз-


мноЖаване на християнските организа-
ции на работните ви места, у дома и в
чуЖбина. Всяка от тях претендира за ма-
лък на брой персонал и ограничени ресур-
си. И помислете сега колко от тези орга-
низации наистина дълЖат своето появя-
ване на чисто човешко чувство за съпер-
ничество, независимо че пред общество-
то заявяват, че то се дълЖи единствено
на БоЖията воля." (Всекидневни белеЖ-
ки на Библейското друЖество)

Също така е вярно, че организациите


много често намират начин да продъл-
Жат своето съществуване дълго след ка-

29

Деяния 2,3

mo са изпълнили своята мисия. Колело-
то на тяхното съществуване продълЖа-
ва да се върти на теЖки обороти, неза-
висимо че Видението на техните основа-
тели е забравено много отдавна и че сла-
вата на някогашното динамично двшке-
ние е помръкнала напълно. Това, което е
спасило ранните християни от грешка-
та на създаването на човешки организа-
ции за изпълнение на Господното дело, не
е примитивен наивитет, а духовна мъд-
рост. Г. X. Ленг пише така:

При сравняване слузкението на апос-


толите с по-обикновените съвременни
мисионерски методи един умен автор е
казал следното: „Ние основаваме мисии;
апостолите са основавали църкви." Раз-
ликата е чувствителна и болезнена.
Апостолите са основавали църкви и не са
основавали нищо друго, защото за целта,
която те са искали да достигнат, нищо
друго не е било необходимо или подходя-
що. На всяко място, където са работели,
апостолите са събирали новоповярвали-
те в едно местно събрание, в което са оп-
ределяли старейшини - винаги няколко,
никога един старейшина (Деян. 14:23;
15:6, 23; 20:17; фил. 1:1), които да ги нап-
равляват, управляват, пазят: мъзке, под-
готвени от Господа и признати от све-
тиите (1 Кор. 16:15; 1 Сол. 5:12,13; 1 Тим.
5:17-19); а така също и дякони, посочени
от събранието (Деян. 6:1-6; фил. 1:1), по
което тези мъЖе се различават и от
старейшините -за да се гршкат за мал-
кото, но много ваЖни временни задачи, и
най-вече за разпределянето на средства-
та в събранието... Цялата работа на
апостолите се е състояла в образуване-
то на други такива събрания. В НЗ няма
описана друга организация освен местно-
то събрание, нито пък моЯсем да наме-
рим такава дори в зародиш. "16

За ранните християни и тяхното апос-


толско ръководство местната църква е
назначеното от Бога общество на земя-
та, чрез което Бог е избрал да работи.

Единствената такава единица, на която
Бог обещава вечност, е църквата.

Д. Изцелението на куция мъЖ и
обвинението на Петър към Израел
(3:1-26).


3:1 Часът е три следобед, когато Петър
и Йоан влизат заедно в храма в Еруса-
лим. Както вече споменахме, известно
време след образуването на църквата
ранните еврейски християни са продъл-
Жили да посещават богослуженията в
храма. ТоВа е бил един период на приспо-
собяване и преход, тъй като скъсването
с 1одеизма не е станало мигновено. Днеш-
ните Вярващи нямат основание да след-
ват техния пример в това отношение,
тъй като днес ние имаме пълното ново-
заветно откровение, както и призива:
„Нека излизаме и ние към Него Вън от
стана, понасяйки позор за Него" (ЕВр.
13:13; ВЖ. също 2 Кор. 6:17,18).

3:2 Докато приблиЖават храма, Пе-


тър и Йоан виЖдат при вратата... на-
речена „Красивата", някакви хора, кои-
то носят един куц просяк. Безпомощно-
то състояние на този човек, който е куц
от роЖдение, е в пълна протиВополоЖ-
ност с красотата на храмовата пост-
ройка. То ни напомня за бедността и не-
веЖеството, които изобилстват в под-
ноЖието на големите катедрали, и за
безсилието на Великите църковни систе-
ми да помогнат на онези, които са недъ-
гави както физически, така и духовно.

3:3 Куцият мъЖ явно завинаги е загу-


бил надеЖдата си да бъде изцелен, зато-
ва се помолва на Петър и Йоан да му да-
дат милостиня.

3:4 Вместо да погледне на този човек


като на безпомощен нещастник, Петър
го виЖда като един, в който моЖе да се
изяви действието на великата БоЖия си-
ла! „Ако ние се оставим на Духа да ни во-
ди, няма да удряме напразно и да стреля-
ме във въздуха, а ще забелеЖим всички,
които Бог иска да благослови." (Избра-
но)

30

Деяния 3

Заповедта на Петър „Погледни ни"

няма за цел да привлече вниманието на


тълпата към него и Йоан, а само да по-
могне на просяка да съсредоточи внима-
нието си.

3:5,6 Все още неочакващ от тях нищо
друго освен пари, куцият човек съсредо-
точава вниманието си върху тях, след
което чува едно съобщение, което е кол-
кото разочароващо, толкова и поразява-
що. Що се отнася до милостинята, Пе-
тър не моЖе да му даде нищо, но моЖе да
му даде нещо друго: „В името на Исуса
Христа Назарянина, [стани] и ходи!"
Един умен стар проповедник беше казал:
„Куцият просяк помоли за милостиня, а
получи крака."

Говори се, че когато Тома Аквински


посетил веднъЖ папата в Рим, на маса-
та се броели някакви огромни суми пари.
Папата се похвалил: „Вече няма нуЖда да
казваме като Петър: „Сребро и злато аз
нямам!" Тома Аквински отговорил: „Ни-
то пък ще моЖете да казвате като Пе-
тър: „Стани и ходи!"

3:7 И когато Петър хваща човека за


ръката, за да му помогне да стане, без-
Жизнените до този момент крака и гле-
зени на болния се изпълват със сила, и
той става. Това е още едно напомняне за
чудното смесване на боЖественото и
човешкото в духовния Живот. Петър по-
мага на човека да стане и тогава Бог из-
вършва чудото. Ние сме длъЖни да из-
вършим това, което моЖем, а Бог ще из-
върши това, което не моЖем.

3:8 Чудото с изцелението е мигновено,


не постепенно. ЗабелеЖете как БоЖият
Дух усилва значението на думите, които
говорят за действие и двиЖение: „скочи,
изправи се... проходи, и влезе... и скача-
ше, и славеше..."

3:9,10 фактът, че просякът е леЖал
всеки ден пред вратата на храма, означа-
ва, че той е бил доста известна личност.
Затова и чудото с неговото изцеление
скоро става известно на всички. Хората
не могат да отрекат, че е било извърше-
но велико дело, но не могат да разберат

значението на това, което е станало с


него.

3:11 И докато изцеленият продълЖа-
ва да се дърЖи за Петър и Йоан като за
изцелители, всичките хора се стичат
„в тъй наречения Соломонов трем", кой-
то е част от площта на храма. Тяхно-
то учудване и удивление дават повод на
Петър да им проповядва.

3:12 Най-напред Петър отклонява


вниманието на хората от изцеления чо-
век и от апостолите, като им казва, че
обяснението за изцелението не трябва
да се търси в тях.

3:13-16 След това той много бързо на-
сочва вниманието им към истинския Ав-
тор на чудото. Това е Исус, Когото те
са предали, отрекли и убили. Него Бог е
възкресил от мъртвите и Го е просла-
вил в небето. Сега, чрез вяра в Него, то-
зи човек
е бил изцелен от своята немощ..

Святата смелост на Петър, когато


обвинява тези израелци, е наистина забе-
леЖителна. Неговото обвинение съдър-
Жа няколко неща:

  1. Те са предали Исус (на езичниците, за
    да Го убият).

  2. Те са се отрекли от Него в присъст-
    вието на Пилат, когато той е бил ре-
    шил да Го пусне.

  3. Те са се отрекли от Светия и Правед-
    ния и са поискали да им пусне един уби-
    ец (Варнава).

  4. Те са убили Началника (Автора) на
    Живота.

Обърнете внимание на отношението
на Бога към Исус, което е точно проти-
вополоЖно на отношението на хората:

  1. Той „Го възкреси от мъртвите" (15
    cm.).

  2. Той „прослави слуЖителя Си Исуса"
    не Сина Си Исуса, според английския
    превод на Библията от 1611 год.).

И забелеЖете най-накрая ударението
върху вярата в Христос като обяснение
на чудото с изцелението (16 cm.). В то-
зи стих, както и на други места, името
означава Личността. И така, „вяра в
името Му" означава „вяра в Христос".

31

Деяния 3

3:17 В този стих тонът, с който го-
вори Петър, показва явна промяна. След
като е обвинил израелците за смъртта
на Господ Исус, Петър сега се обръща
към тях като към свои братя и милос-
тиво им пояснява, че те са направили
това от незнание, като ги подканва да
се покаят и да се обърнат.

Тук казаното от Петър, че кодеите са


разпънали Господа от незнание, моЖе да
ни се стори като противоречие, тъй ка-
то всички знаем, че»Исус дойде при тях с
всичките доказателства за Своето Ме-
сиянство. Нима Той не извърши изуми-
телни чудеса сред тях? Нима не ги вбеси
със Своите твърдения за равенство с
Бога? Да, всичко това е вярно и въпреки
това те наистина не са осъзнавали фак-
та, че Исус Христос е Живият Бог. Те са
очаквали Месията да дойде не в смирена
.милост, а като велик Военачалник-Осво-
бодител. За тях Исус е бил един измам-
ник. N

Евреите наистина не са знаели, че Той


е БоЖият Син. МоЖе би те дори са си
мислели, че убивайки Го, правят услуга на
Бога. Самият Спасител каза по време на
Своето разпъване: „Защото не знаят
какво правят" (Лука 23:34), а Павел по-
късно писа: „Защото ако бяха я познали,
не биха разпнали Господа на славата" (1
Кор. 2:8).

Всичко това има за цел да увери израе-


лците, че макар и много голям, техният
грях все още подлеЖи на действието на
опростителната милост на Бога.

3:18 Без да извинява греха им, Петър
им казва, че Бог го е превъзмогнал, за да
изпълни Своите Собствени цели. Проро-
ците в СЗ също са предрекли, че Месия-
та ще пострада. Евреите са хората, ко-
ито са Му причинили тези страдания, но
въпреки това Той сега им се предлага ка-
то Господ и Спасител. Чрез Него те мо-
гат да получат прошение на своите гре-
хове.

3:19 Народът на Израел наистина ще


се покае и ще се обърне на 180°. Когато
направи това, техните грехове ще бъ-

дат заличени и ще дойдат освежител-
ни времена.

Не трябва да забравяме, че това пос-


лание е отправено изклк>чшпелно към из-
раелския народ (12 cm.) и че то показва,
че покаянието на народа трябва да пред-
хоЖда неговото възстановяване и бла-
гославяне. ОсвеЖителните времена...
от лицето на Господа се отнасят до
благословенията на бъдещото царство
на Христос на земята, както се казва и
в следващия стих.

3:20 След като Израел се покае, Бог ще
изпрати Месията - Исус. Както вече
споменахме, това се отнася до Второто
пришествие на Христос, когато Той ще
дойде, за да установи хилядолетното Си
господство на земята.

3:21 На това място неизбеЖно се зада-
ва следният въпрос: „Ако Израел се беше
покаял след проповедта на Петър, Гос-
под Исус щеше ли да се върне на земя-
та?" Големи БоЖии мъЖе са отговаря-
ли различно на този въпрос. Някои смя-
тат, че Той наистина щеше да се върне;
други - че не, защото обещанието не е
било истинско. Трети приемат, че думи-
те на Петър са пророчески и че като та-
кива те показват реда на събитията, ко-
ито действително ще станат. Въпро-
сът е изклк>чително хипотетичен, фак-
тите сочат, че Израел не се покая и че
Господ Исус не се върна.

От 21 cm. става ясно, че Бог е предви-


дил, че израелският народ ще отхвърли
Христос и че Неговото Второ пришес-
твие ще бъде предшествано от един пе-
риод на благодатта. Преди да дойде
„времето, когато ще се възстанови
всичко", Христос ще бъде приет от не-
бесата. „Времето, когато ще се възс-
танови всичко",
означава времето на
хилядолетното господство. То не озна-
чава всеобщо спасение, както някои
предполагат. Такова едно учение е чуЖ-
до на Библията. По-скоро това е време-
то, когато творението ще бъде освобо-
дено от робството на тлението и кога-

32

Деяния 3,4

mo Христос ще царуВа В правда като
Цар над цялата земя.

Това Време на възстановяването на


всичко е предречено от пророците В пе-
риода на СЗ.

21 cm. се използва също срещу доводи-


те за Грабването на църквата преди
времето на Скръбта. Аргументът е, че
ако небесата трябва да приемат Хрис-
тос до началото на хилядолетието, то
Той не моЖе да се върне, за да грабне цър-
квата и да я заведе у дома на небето. На-
шият контрааргумент е, че тук Петър
говори само на хората от Израел (12 cm.)
и че той разглеЖда изклк»чително отно-
шенията на Бога с този народ. И така,
що се отнася до народа на Израел, Гос-
под Исус ще остане в небесата до време-
то, когато ще дойде в края на периода на
Скръбта, за да царува. Но отделните еВ-
реи, които поВярВат В Него В периода на
църквата, ще бъдат заедно с Вярващите
езичници по Време на Грабването, което
моЖе да стане всеки момент. Освен то-
ва по време на Грабването Господ не на-
пуска небесата: ние отиваме при Него
ВъВ въздуха.

3:22 Като пример за едно старозавет-


но пророчестВо, което сочи напред към
славното господство на Христос, Пе-
тър цитира Второзаконие 18:15, 18, 19.
В този пасаЖ Господ Исус е описан като
БоЖий Пророк в златния век на Израел,
възвестяващ БоЖията воля и закон.

Когато Мойсей казва: „Господ твоят


Бог ще ти въздигне... Пророк както е
въздигнал мене"; той няма предвид про-
рок, който прилича на него по характер
или способности, а Пророк, Който при-
лича на него в смисъл, че и двамата са би-
ли въздигнати от Бога: Той ще въздигне
Него така, както е въздигнал Мойсей.

3:23 По време на хилядолетното цару-
ване на Христос на земята онези, които
откаЖат да Го слушат и да Му се подчи-
няват, ще бъдат окончателно унищоже-
ни. Разбира се, и тези, които Го отхвър-
лят днес, също ще претърпят вечно
осъЖдение, но основната идея тук е, че

и през хилядолетието Христос все още


ще царува с Железен кшрук и че онези, ко-
ито Му се противопоставят и които се
бунтуват против Него, ще бъдат изт-
ребени на времето им.

3:24 За да подчертае колко са много
пророчествата за времето на възстано-
вяването в СЗ, Петър добавя, че всички
пророци от Самуил и след него са гово-
рели за тия дни.

3:25 След това Петър напомня на сво-


ите еврейски слушатели, че обещанието
за тези дни на благословение е било даде-
но на тях като на синове на пророците
и потомци на Авраам. Нали Бог беше
направил завет с Авраам да благослови
в неговото потомство всички земни
племена! Всички обещания за благослове-
ние през хилядолетието се съсредоточа-
ват в Потомъка, тоест В Христос. Сле-
дователно те трябва да приемат Гос-
под Исус като Месия.

3:26 Бог вече е възкресил Своя Служи-
тел (3:13) и Го е изпратил най-напред до
народа на Израел. Под тези думи се има
предвид превъплъщението и Животът
на нашия Господ, а не Неговото възкре-
сение. Ако те Го приемат, Той ще от-
върне всички от тяхното нечестив.

В тази проповед на Петър, отправена


към народа на Израел, забелязваме, че
главната тема не е църквата, а царство-
то. И главното ударение се поставя не
толкова върху отделния индивид, колко-
то Върху цялата нация. БоЖият Дух се
носи над Израел в едно дълго търпение и
милост, умолявайки древния БоЖий на-
род да приеме прославения Господ Исус
като Месия, като по този начин ускори
идването на Христовото царство на зе-
мята.

Но Израел не иска да чуе.



Е. Преследването и растеЖът на

църквата (4:1-7:60).
4:1-4 Църквата е В навечерието на пър-
вите гонения. Верни на своята природа,
религиозните Водачи най-напред започ-
ват да преследват църквата. Свещени-

33

Деяния 4

ците, началникът на храма и садукеи-

те са първите, които се нахвърлят вър-
ху апостолите.

Според СкродЖи свещениците са оне-


зи, които олицетворяват религиозната
нетърпимост; началникът на храма
- политическата враждебност; а садуке-
ите
- неверието на рационализма. Саду-
кеите отхвърлят доктрината за възк-
ресението и това ги прави противници
на апостолите, тъй като възкресение-
то е основно полоЖение в поучението на
апостолите! СпърдЖън ни предлага след-
ния паралел:

Садукеите, както знаете, са поборни-


ците на „свободата"; те са либералите,
напредничавите мислители, хората със
„съвременно мислене" от наши дни. Ако
вие търсите някой, който да ви отгово-
ри с високомерно презрение, да ви ухапе с
някой сарказъм или да се отнесе към вас
с Жестока студенина, препоръчвам ви да
се обърнете към тези „ великодушни " гос-
пода. Те са толерантни към всички, с из-
клЬчение на онези, които дърЖат исти-
ната. За тях те пазят специален запас
от висококонцентрирана язвителност,
надвишаваща стократно горчивината
на пелина и Жлъчката. Те до такава сте-
пен изразходват своята толерантност
за грешните си братя, че не си оставят
и капчица за евангелистите." П

Садукеите са възмутени от факта, че


апостолите поучават народа, тъй като
смятат, че тази привилегия принадлежи
само на тях. Освен това, те са разгневе-
ни и от проповедта за възкресението на
(от) мъртвите в Исус. Защото, ако
Исус е възкръснал от мъртвите, то уче-
нието на садукеите е напълно погрешно.

Във 2 cm. изразът „възкресението на


(от) мъртвите" е много ваЖен, тъй ка-
то той опровергава популярното мне-
ние за всеобщо възкресение на края на
света. Този и други стихове говорят за

* В НВПБКДЖ и 6 някои други преводи на


Библията Вместо предлога „на" е използван
предлогът „от" като превод на гръцкия пред-
лог ек". - Бел. на прев.

възкресение измеЖду мъртвите, което


ще рече, че някои ще бъдат възкресени,
докато други (невярващите) ще оста-
нат в гроба, за да бъдат възкресени по-
късно.

Поради късното време водачите ре-


шават да задърЖат апостолите под не-
що като домашен арест до следващия
ден. (Чудото с изцелението от 3 гл. е би-
ло извършено някъде около 3.00 часа сле-
добед.)

Независимо от официалната съпроти-


ва срещу апостолите, много хора се об-
ръщат към Господа. Тук са споменати
около пет хиляди мъЖе (от гр. andres),
които се прибавят към обществото на
християните. Има тълкувания, които
приемат, че тези пет хиляди вклЪчват
трите хиляди спасени на Петдесетница;
други смятат, че това са нови души. Във
всеки случай тази цифра не вклкмва Же-
ните и децата.

4:5,6 На следващия ден религиозният


съвет или синедрионът свиква съвеща-
ние за разследване на случая, с което въз-
намерява да слоЖи край на тези общес-
твени размирици. За наша радост тяхно-
то намерение се превръща във възмоЖ-
ност за още едно обществено свидетел-
стване за Христос!

Заедно с водачите, старейшините и


кншкницшпе там са и:

  1. Първосвещеникът Анна, пред когото
    Господ е бил заведен най-напред. Той е
    бил първосвещеник преди това, но ве-
    роятно му е било разрешено да запази
    тази титла в знак на лк)безност.

  2. Каяфа, зетят на Анна, който е пред-
    седателствал процеса срещу Господ.

  3. Йоан и Александър, за които не знаем
    нищо друго освен имената им.

  4. И всички, които са били от първосве-
    шеническия род - мъЖе с първосвеще-
    нически произход.

4:7 Процесът започва с въпрос към
апостолите, с който ги питат с каква
сила или с кое име са извършили това чу-
до. Тогава Петър излиза напред и прави
своята трета успешна изповед на Хрис-

34

Деяния 4

moc npeg обществеността 6 Ерусалим.
ТоВа е една безценна Възможност за про-
поВядВане на евангелието пред религио-
зната институция и Петър се хВаща за
нея с ВъодушеВление и дръзноВение.

4:8-12 Най-напред той им казва, че при-
чината за тяхното нещастие е благоде-
янието, което апостолите са извърши-
ли на един немощен човек. Макар и Пе-
тър да не казва изрично, думите му се
подразбират като упрек, че изцеленият
е просел при Вратата на храма толкова
дълго Време, а Водачите не са могли да го
изцелят. Следващите думи на апостоли-
те раздират Въздуха като гръмотевица:
„чрез името на Исуса... Когото вие раз-
пнахте... чрез това име тоя човек стои
пред вас здрав". Бог е възкресил Исус от
мъртвите и това чудо е било извърше-
но чрез Неговата власт. Евреите няма-
ха никакво място за Исус в своите пла-
нове за строеЖ и затова Го отхвърлиха
и разпънаха. Но Бог Го възкреси от
мъртвите и Го възвиси в небесата. Та-
ка камъкът, който те презряха, „ста-
на



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   77




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница