Уилиям макдоналд к о г нови



страница5/77
Дата01.01.2018
Размер13.85 Mb.
#39005
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   77
глава на ъгъла" - камъкът, без който
постройката не моЖе. Без Него не моЖе
да съществува нищо. Без Него няма спа-
сение. Той е единственият Спасител:
„защото няма под небето друго име, да-
дено меЖду човеците, чрез което тряб-
ва да се спасим".

Когато четем пасаЖа от 8 до 12 cm.,


нека не забравяме, че тези думи са изре-
чени от човека, който три пъти се от-
рече от Господ с клетви и проклятия.

4:13 Сухата и изпълнена с формализъм
религия никога не е могла да търпи въо-
душевения и Жизнен евангелизъм, който
произвеЖда такива плодове в сърцата и
Живота на хората. Тя се вбесява от фак-
та, че някакви „неграмотни и неучени
човеци" могат да окаЖат такова огром-
но Влияние Върху обществото, докато
тя с цялата си мъдрост „изобщо не успя-
ва да се издигне над плътта и кръвта".

В Новия Завет няма разлика между


духовници и миряни.
Тази разлика е една
отживелица на католицизма. Джон Хъс


се бори и у мря в Чехословакия за доктри-
ната, че всички вярващи са свещеници. И
досега символът на Хъс е чашата на об-
щението, поставена върху една отворе-
на Библия. Точно тези истини - за царс-
кото свещенство и за всеки вярващ -сви-
детел на Христос - са движещата сила в
ранната църква. Без помощта на съвре-
менната техника или транспорт, без
превода или наличието на писаното Сло-
во, евангелието на Божията благодат
разтърси цялата империя така, че се по-
явиха светии дори и в императорското
семейство. Бог ни призовава да се върнем
към примитивното християнство."18

Членовете на синедриона са особено


впечатлени от дързостта на Петър и
Йоан. Те с удоволствие биха ги отхвър-
лили като необразовани и невеЖи хора
от Галилея, но в тяхното самооблада-
ние, в изпълнения им със сила Живот и в
безстрашието им има нещо, което ги ка-
ра да си спомнят за Исус по времето на
процеса. Така те решават, че тяхната
дързост се дълЖи на това, че са били за-
едно с Исус в миналото. Истинското
обяснение, разбира се, се крие във факта,
че в този момент апостолите са изпъл-
нени със Светия Дух.

4:14-18 За тяхно съЖаление човекът с
изцелената ръка, който стои в залата
като едно Живо доказателство, не им
дава никаква възмоЖност да опроверга-
ят чудото.

Във връзка с този момент ДЖаует пи-


ше следното:

Хората могат да победят един хрис-


тиянин с остротата на своите аргумен-
ти. Те лесно могат да постигнат победа
при един интелектуален спор. Но аргу-
ментът на възстановения живот е непо-
бедим. „А като видяха изцеления човек
стоящ с тях, нямаха какво да противо-
речат. "

За да обсъдят своята по-нататъшна


стратегия, събраните изпращат Петър
и Йоан за известно време вън от залата.
Техният проблем е следният: те не мо-
гат да накаЖат апостолите заради то-

35

Деяния 4

Ва, че са извършили едно добро дело, но
ако не спрат тези „фанатици", тяхната
собствена религия моЖе да бъде запла-
шена много сериозно. Затова те вземат
решение да забранят на Петър и Йоан да
говорят на хората за Исус било откри-
то, било в лични разговори.

4:19,20 Петър и Йоан не могат да се
съгласят с това решение. Те най-напред
трябва да бъдат верни и отговорни пред
Бога и след това пред човеците и, ако са
честни, водачите ще признаят, че това
наистина е така. Апостолите са били
свидетели на възкресението и възнесени-
ето на Христос. Те са слушали Негови-
те поучения ден и нощ и са отговорни да
свидетелстват за своя Господ и Спаси-
тел Исус Христос.

4:21,22 Слабото място в позицията на
водачите моЖе да се види във факта, че
те не могат да накаЖат апостолите:
всички хора знаят, че е станало велико
чудо. Изцеленият човек, на възраст по-
вече от четиридесет години, е добре из-
вестен на обществото, тъй като от
дълго време нещастното му състояние
е представлявало тъЖна гледка за посе-
тителите на храма. Така че единствено-
то нещо, което моЖе да направи синед-
рионът, е да заплаши апостолите и да ги
освободи.

4:23 С инстинкта на свободни БоЖии
синове, веднага след като властите ги
пускат на свобода, апостолите отиват
при своите вярващи братя. Те търсят и
намират общение със „задъханото, сгу-
шено стадо, чиято единствена „вина" е
Христос". И така, през всички векове ед-
на от проверките за християнския ха-
рактер е дали един човек търси и нами-
ра общение и утеха в обществото на
други християни.

4:24-26 Веднага след като светиите
чуват какво се е случило, те извикват
към Господа в молитва. Те Го наричат с
обръщението „Владико" - една много
рядко използвана дума в НЗ, с която све-
тиите възхваляват Господа като Съз-
дателят на всичко (и следователно по-

виеш от всички същества, които сега се


противопоставят на Неговата истина).
След това те използват думите на Да-
вид
от Псалм 2, които той изрича във
връзка със съпротивата на управляващи-
те срещу Неговия Христос. Всъщност
Псалмът сочи напред към времето, ко-
гато Христос ще дойде, за да установи
Своето царство, и когато царете и уп-
равниците ще се опитат да осуетят
тази Негова цел. Но ранните християни
разбират, че ситуацията в техните дни
е подобна на тази, и прилагат думите на
Псалма към своите обстоятелства.
Както вече казахме, чрез небесното уме-
ние, с което те вплитат Свещеното Пи-
сание в своите молитви, те показват ед-
на истинска духовност.

4:27, 28 Тук ние виЖдаме начина, по
който вярващите прилагат думите от
този Псалм. Точно там, в Ерусалим,
римляните и евреите се съЬзиха заедно
срещу светия СлуЖител20 на Бога
- Исус. Ирод е представител на евреите,
а Пилат - на езичниците. 28 cm. завърш-
ва доста изненадващо. Човек би могъл да
каЖе, че тези водачи са се събрали, за да
извършат това, което вече са планира-
ли в злите си сърца. Вместо това тук се
казва, че те са се събрали, за да извър-
шат всичко, което БоЖията ръка и Бо-
Жията
воля вече са определили да ста-
не.

Метисън ни дава следното обяснение:

Тук идеята е, че техните усилия да се
противопоставят на божествената во-
ля са се оказали в съЬз с нея... Събирайки
се на един военен съвет, който има за цел
да осъди Христос, те - без да съзнават
това - подписват договор за Неговото
прославяне. ...Нашият Господ не потуша-
ва бурите, които се надигат срещу Него;
а се издига над тях и работи чрез тях." 21

4:29, 30 След като са изразили увере-
ност във всепобеЖдаващата сила на Бо-
га, християните изтъкват три конк-
ретни молби:
1. „Погледни на техните заплашвания."

Те не си позволяват да диктуват на



36

Деяния 4

Бога как да накаЖе тези зли хора, а
просто оставят случая на Него.

  1. „Дай на Твоите слуги... пълна дър-
    зост." Тяхната лична безопасност ня-
    ма никакво значение. Най-ваЖното е
    те да са безстрашни, когато пропо-
    вядват Словото.

  2. Докато Ти простираш ръката Си да
    изцеляваш." Ранното проповядване на
    евангелието е било придружено от сви-
    детелството на Бога чрез знамения-
    та и чудесата, които са били извърш-
    вани чрез името на... Исус Тук те се
    молят Бог да продълЖи да потвърЖда-
    ва слуЖението на апостолите по то-
    зи начин.

4:31 И когато молитвата свършва,
мястото... се разтърсва - материален
израз на присъстващата духовна сила.
Всички се изпълваш със Светия Дух, ко-
ето показва, че това, което вършат, е в
пълно послушание на Господа, според
вървеЖа им в светлината и в пълна от-
даденост на Бога. Така те продълЖават
да говорят БоЖието Слово с дързост,
което е един ясен отговор на молитва-
та им в 29 cm.

В Деянията на апостолите са споме-


нати седем случая с хора, които се изпъл-
ват или са пълни със Светия Дух. Обър-
нете внимание на целите или резулта-
тите от това изпълване:

  1. За говорене (2:4; 4:8; и тук.)

  2. За слуЖение (6:3).

  3. За пасене (11:24).

  4. За мъмрене (13:9).

  5. За умиране (7:55).

4:32-35 Когато сърцата на хората го-
рят от лЬбов към Христос, те също та-
ка горят и от лк)бов един към друг. Тази
лкзбов се изразява в даването. И така,
ранните християни показват истин-
ността на своя общ Живот в Христос,
като взаимно споделят това, което
имат. Те не се дърЖат като егоисти, ко-
ито не могат да се разделят с личното
си имущество, а смятат, че то принад-
леЖи на всички останали техни братя и
сестри. Винаги, когато е необходимо, те

продават ниви или къщи и донасят па-


рите от продаденото на апостолите, за
да ги разпределят според нуЖдшпе. ВаЖ-
но е да се отбелеЖи, че разпределението
се извършва „според колкото имаше
нуЖда", а не според нечие хрумване и на
определено време.

Ф. Грашп ни дава следното обяснение:

И така, това не е отричане на право-
то на собственост, а лЬбов, която не
отминава с безразличие нуЖдата на дру-
гия. Това е инстинкт на сърца, които са
намерили своето истинско имущество в
един свят, в който се намира възвисени-
ят Господ." 22

Малко хапливи, но за съЖаление много


верни и често прилоЖими са и следните
сравнения на Ф. Маршал:

При едно сравнение на ранното и съв-


ременното християнство някой беше ка-
зал: „Не е ли тюкно да си помислим, че
ако евангелистът Лука описваше съвре-
менното християнство вместо прими-
тивното християнство, неговите думи
от Деяния 4:32-35 биха звучали така: ,,...А
множеството на тези, които казваха, че
са повярвали, имаше едно твърдо сърце и
една каменна душа и всеки казваше, че
всичко от имота му е негово: и всичко им
беше по модата. И те свидетелстваха за
привлекателността на този свят; и го-
ляма егоистичност почиваше над всички
тях. ИмеЖду тях имаше много, на кои-
то липсваше лЬбов, защото много от
тях бяха стопани на ниви и на къщи и
продаваха част от тях, за да виЖдат
имената си по страниците на вестници-
те, и разпределението на похвалите се из-
вършваше на всекиго според колкото
имаше Желание." 23

Хората, чийто Живот е напълно отда-


ден на Господа, като че ли притеЖават
някаква тайнствена сила. Думите от 33
cm. не са случайно съвпадение: „И апос-
толите с голяма сила свидетелстваха
за възкресението на Господа Исуса; и го-
ляма благодат почиваше над всички
тях." ИзглеЖда, че когато Бог намери
хора, които Желаят да Му отдадат то-

37

Деяния 4,5

Ва, което притеЖават, Той придава на
свидетелството им удивителна привле-
кателност и сила.

Много хора смятат, че това разделя-


не на имуществото меЖду християните
е само временен етап в Живота на ранна-
та църква и че то не трябва да се прие-
ма като пример за подражание и от нас.
Такъв един начин на мислене само под-
чертава още повече собствената ни ду-
ховна бедност. Ако ние носехме силата
на Петдесетница в сърцата си, щяхме да
имаме и плодовете на Петдесетница в
Живота си. Райри пише следното:

Това не е „християнски комунизъм."


Християните са продавали имотите си
напълно доброволно (34 cm.). Правото да
притежаваш не е било отменено. До мо-
мента на даването на парите на апосто-
лите християнското общество не е уп-
разкнявало контрол върху тях. Разпреде-
лението не се е отъждествявало на прин-
ципа на равенството, а на принципа на
необходимостта. Това не са комунисти-
чески принципи. Това е християнска бла-
готворителност от най-чист вид." 24

Обърнете внимание на два признака,


които характеризират ранната църква
- „голяма сила" и „голяма благодат" (33
cm.). В тази връзка Ванс Хавнър изброя-
ва още четири признака: „голям страх"
(5:5,11); „голямо гонение" (8:1); „голяма
радост" (8:8; 15:3); „голямо число" повяр-
вали (11:21).

4:36,37 Тези стихове могат да се разг-
леЖдат като един малък увод към 5 гла-
ва. Тук описанието за щедростта на
Варнава стои като фон, на който още
по-ясно ще се открои разказът за лъЖли-
вото лицемерие на Анания. Като левит
Йосиф... наречен от апостолите Варна-
ва, не би трябвало да притеЖава земя.
Неговата част от притеЖанието на зе-
мята трябва да е Господ. Ние не знаем
как или защо той има тази земя, но зна-
ем, че законът на лк>бовта е подействал
толкова силно в този син на увещание-
то,
че той продава земята и слага пари-
те при краката на апостолите.

5:1-4 Когато Бог работи мощно, Са-
тана винаги стои много близо - готов да
се противопоставя, да покварява и да се
сраЖава.

Явно щедростта на Варнава и другите


прави силно впечатление на Анания и
Сапфира. МоЖе би те също искат да по-
лучат подобна похвала и затова реша-
ват да продадат от имота си и да дадат
част от полученото на апостолите.
Техният грях се състои в думите, с кои-
то те излъгват, че дават всичките по-
лучени пари, а не само част от тях. Ни-
кой не ги кара да продават от имота си,
нито пък - след като са го продали - да
дават всичките пари, които са получили.
Те излъгват, че са дали всичко на Госпо-
да, тъй като задърЖат част от парите,
които са получили за нивата.

Петър обвинява Анания, че е излъгал
не само хората, но и Светия Дух. Излъг-
вайки Светия Дух, той излъгва Бога,
тъй като Светият Дух е Бог.

5:5, 6 На това място Анания пада
мъртъв и няколко по-млади мъЖе го из-
насят навън, за да го погребат. Това е ед-
но теЖко наказание от страна на Бога,
което обаче не засяга въпроса за спасени-
ето на Анания и за неговата вечна сигур-
ност. Тук Бог no-скоро показва Своето
недоволство от първата поява на грях
в църквата Си. „Както казва един ученик
на Библията - цитира Ричард Б1ос, - един
от двамата трябва да си отиде - или
Анания, или Духът." „Новородената чис-
тота на ранното християнско общест-
во е била толкова голяма, че никаква лъ-
Жа не е могла да Живее в него."

5:7-11 Около три часа по-късно, кога-
то се появява Сапфира, Петър я обвиня-
ва за това, че се е съкгаила с мъЖа си, за
да изкушат Господния Дух. Той й разказ-
ва какво се е случило с нейния съпруг и ii
предрича същата съдба. Сапфира ведна-
га пада до краката му и издъхва и мла-
деЖите я изнасят навън, за да я погре-
бат.

Произнасянето на тази присъда от


Петър е пример за специалната и нео-

38

Деяния 5

бикноВена Власт, която Господ дава на
апостолите. МоЖе би тоВа е изпълнение
на Неговото обещание от Йоан 20:23:
„На които простите греховете, просте-
ни им са; на които задържите, задърЖа-
ни са." Същата тази Власт моЖе да се
Види и В предаването на един съгрешил
християнин „за погубване на плътта" (1
Кор. 5:5). Ние обаче нямаме основание да
вярваме, че тази власт е продълЖила да
се дава и след времето на апостолите.

5:12-16 След смъртта на Ананця и Сап-


фира апостолите продълЖават да из-
вършват чудеса, докато хората се тру-
пат около тях „в Соломоновия трем".
Чувството за БоЖието присъствие и си-
ла е толкова Живо, че хората се страху-
ват да се присъединят към тях с лека ръ-
ка, както и да казват, че са вярващи, без
наистина да са такива. Но обикновени-
те хора ги величаят и много от тях
стават вярващи в Господ Исус. Наро-
дът изнася болните по улиците на пос-
телки и на легла, за да моЖе, когато Пе-
тър минава оттам, да ги докосне сянка-
та му. Животът на апостолите показ-
ва наличие на вяра и сила, които могат
да бъдат видени от всеки. Те са като ка-
нали, които Бог използва, за да благосло-
ви другите. От градовете около Еруса-
лим идват болни и измъчвани от нечис-
ти духове и всички се изцеляват.

От Евр. 2:4 става ясно, че тези чудеса


са били БоЖият метод за свидетелства-
не по времето на апостолите. Със завър-
шването на НЗ в писмен вид необходи-
мостта от такива знамения до голяма
степен е отминала. Що се отнася до съв-
ременните „изцелителни кампании",
трябва да отбелеЖим една много ваЖна
подробност от текста: от тези, които
хората донасят при апостолите, „всич-
ки се изцеляваха". Това не моЖе да се ка-
Же за съвременните „целители чрез вя-
ра".

5:17-20 Действието на СВетия Дух не-


изменно Води, от една страна, до обръ-
щение и, от друга, до Жестоко противо-
поставяне. Така е и тук. Първосвещени-

кът (вероятно Каяфа) и неговите прия-
тели садукеите са вбесени от факта, че
тези пламенни ученици на Христос имат
Влияние Върху народа. Те се страхуват
от всяко нещо, което заплашва изключи-
телното им полоЖение на единствени
религиозни водачи и особено от учение-
то за възкресението на тялото, което
напълно отричат.

Неспособни да се справят с апостоли-


те по друг начин освен чрез насилие, те
ги арестуват и затварят в тъмница.
През нощта един Господен ангел извеЖ-
да апостолите от затвора и им казва да
се върнат в храма и да говорят на хора-
та „всичките думи на тоя Живот". В
начина, по който Лука разказва за чудот-
ворната намеса на ангела, не личи никак-
ва изненада или учудване. МоЖе би сами-
те апостоли са били изненадани, но за
това не се казва нищо в текста.

Ангелът уместно нарича християнс-
ката вяра „този Живот". Тя не е само
едно просто верук» или сбор от доктри-
ни, а Живот - Животът на възкресени-
ето на Господ Исус, който Той дава на
Всеки Вярващ в Него.

5:21 На разсъмване апостолите пропо-


вядват в храма. МеЖдувременно първос-
вещеникът, синедрионът и цялото
старейшинство се събират на съвеща-
ние и изпращат слуЖители 8 тъмница-
та, за да им доведат затворниците.

5:22-25 Изумените слуЖители им дона-


сят новината, че всичко в тъмницата
е наред с изклкочение на затворниците
- тях ги няма! Вратите са закл1очени
здраво, страгкаршпе стоят на постове-
те си, но затворниците са изчезнали. Но-
вината е поразителна. „Какво ли ще пос-
ледва от всичко това?" - си мислят на-
чалникът на храма и първосвещеншш-
те. „Докъде ли ще стигне това популяр-
но двиЖение?" Техните въпроси са пре-
къснати от пристигането на пратеник,
който им съобщава, че избягалите зат-
ворници се намират на старото си мяс-
то в храма и поучават хората! Нека се
възхитим на смелостта на ранната цър-

39

Деяния 5

кВа и нека се опитаме да запазим нейна-
та способност да защитава убеждения-
та си на всяка цена.

5:26 Апостолите са доведени в синед-
риона без никакво насилие от страна на
слуЖителите, които се страхуват, че
хората ще ги убият с камъни, ако се дър-
Жат грубо към тези последователи на
Исус. Повечето обикновени хора изпит-
ват голяма почит към апостолите.

5:27,28 Тук първосвещеникът говори
от лицето на целия синедрион. „Строго
ви запретихме да не поучавате в това
име"
- казва той, като умишлено избяг-
ва да назове Господ Исус Христос по
име, и добавя: „Напълнили сте Ерусалим
с учението си", изричайки неволно един
комплимент относно резултатността
на апостолското слуЖение. Последните
му думи: „Възнамерявате да докарате
върху нас кръвта на тоя човек", показ-
ват, че той изобщо не съзнава, че сами-
те те вече направиха това, когато изви-
каха: „Кръвта Му да бъде върху нас и на
чадата ни" (Мат. 27:25).

5:29-32 Неотдавна апостолите се по-
молиха Бог да им даде да говорят Слово-
то с дързост. И сега, изпълнени с дадена
им отгоре смелост, те отговарят на
първосвещеника, че е ло-правилно да се
покоряват на Бога, а не на човеците.
След това апостолите категорично им
заявяват, че Исус е бил възкресен от Бо-
га; че Израел Го е убил, като Го е прико-
вал на дърво; и че Бог Го е възвисил „до
десницата Си за Началник и Спасител".
Като такъв Той иска „да даде покаяние
на Израиля и прошение на греховете".
Накрая апостолите добавят, че те са
Негови свидетели за тези неща, както
и Светият Дух, Когото Бог дава на оне-
зи, които Му се подчиняват, като вяр-
ват в Сина Му.

Думите „Бог... възкреси Исуса..." (30


cm.) моЖе да се отнасят както до Него-
вото превъплъщение, така и до Негово-
то възкресение. Вероятно тук апосто-
лите искат да каЖат, че Бог Го е възк-



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   77




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница