Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
| глава на ъгъла" - камъкът, без който
постройката не моЖе. Без Него не моЖе да съществува нищо. Без Него няма спа- сение. Той е единственият Спасител: „защото няма под небето друго име, да- дено меЖду човеците, чрез което тряб- ва да се спасим". Когато четем пасаЖа от 8 до 12 cm., нека не забравяме, че тези думи са изре- чени от човека, който три пъти се от- рече от Господ с клетви и проклятия. 4:13 Сухата и изпълнена с формализъм религия никога не е могла да търпи въо- душевения и Жизнен евангелизъм, който произвеЖда такива плодове в сърцата и Живота на хората. Тя се вбесява от фак- та, че някакви „неграмотни и неучени човеци" могат да окаЖат такова огром- но Влияние Върху обществото, докато тя с цялата си мъдрост „изобщо не успя- ва да се издигне над плътта и кръвта". „В Новия Завет няма разлика между духовници и миряни. Тази разлика е една отживелица на католицизма. Джон Хъс се бори и у мря в Чехословакия за доктри- ната, че всички вярващи са свещеници. И досега символът на Хъс е чашата на об- щението, поставена върху една отворе- на Библия. Точно тези истини - за царс- кото свещенство и за всеки вярващ -сви- детел на Христос - са движещата сила в ранната църква. Без помощта на съвре- менната техника или транспорт, без превода или наличието на писаното Сло- во, евангелието на Божията благодат разтърси цялата империя така, че се по- явиха светии дори и в императорското семейство. Бог ни призовава да се върнем към примитивното християнство."18 Членовете на синедриона са особено впечатлени от дързостта на Петър и Йоан. Те с удоволствие биха ги отхвър- лили като необразовани и невеЖи хора от Галилея, но в тяхното самооблада- ние, в изпълнения им със сила Живот и в безстрашието им има нещо, което ги ка- ра да си спомнят за Исус по времето на процеса. Така те решават, че тяхната дързост се дълЖи на това, че са били за- едно с Исус в миналото. Истинското обяснение, разбира се, се крие във факта, че в този момент апостолите са изпъл- нени със Светия Дух. 4:14-18 За тяхно съЖаление човекът с изцелената ръка, който стои в залата като едно Живо доказателство, не им дава никаква възмоЖност да опроверга- ят чудото. Във връзка с този момент ДЖаует пи- ше следното: „Хората могат да победят един хрис- тиянин с остротата на своите аргумен- ти. Те лесно могат да постигнат победа при един интелектуален спор. Но аргу- ментът на възстановения живот е непо- бедим. „А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противо- речат. "1д За да обсъдят своята по-нататъшна стратегия, събраните изпращат Петър и Йоан за известно време вън от залата. Техният проблем е следният: те не мо- гат да накаЖат апостолите заради то- 35 Деяния 4  Ва, че са извършили едно добро дело, но
ако не спрат тези „фанатици", тяхната собствена религия моЖе да бъде запла- шена много сериозно. Затова те вземат решение да забранят на Петър и Йоан да говорят на хората за Исус било откри- то, било в лични разговори. 4:19,20 Петър и Йоан не могат да се съгласят с това решение. Те най-напред трябва да бъдат верни и отговорни пред Бога и след това пред човеците и, ако са честни, водачите ще признаят, че това наистина е така. Апостолите са били свидетели на възкресението и възнесени- ето на Христос. Те са слушали Негови- те поучения ден и нощ и са отговорни да свидетелстват за своя Господ и Спаси- тел Исус Христос. 4:21,22 Слабото място в позицията на водачите моЖе да се види във факта, че те не могат да накаЖат апостолите: всички хора знаят, че е станало велико чудо. Изцеленият човек, на възраст по- вече от четиридесет години, е добре из- вестен на обществото, тъй като от дълго време нещастното му състояние е представлявало тъЖна гледка за посе- тителите на храма. Така че единствено- то нещо, което моЖе да направи синед- рионът, е да заплаши апостолите и да ги освободи. 4:23 С инстинкта на свободни БоЖии синове, веднага след като властите ги пускат на свобода, апостолите отиват при своите вярващи братя. Те търсят и намират общение със „задъханото, сгу- шено стадо, чиято единствена „вина" е Христос". И така, през всички векове ед- на от проверките за християнския ха- рактер е дали един човек търси и нами- ра общение и утеха в обществото на други християни. 4:24-26 Веднага след като светиите чуват какво се е случило, те извикват към Господа в молитва. Те Го наричат с обръщението „Владико" - една много рядко използвана дума в НЗ, с която све- тиите възхваляват Господа като Съз- дателят на всичко (и следователно по- виеш от всички същества, които сега се противопоставят на Неговата истина). След това те използват думите на Да- вид от Псалм 2, които той изрича във връзка със съпротивата на управляващи- те срещу Неговия Христос. Всъщност Псалмът сочи напред към времето, ко- гато Христос ще дойде, за да установи Своето царство, и когато царете и уп- равниците ще се опитат да осуетят тази Негова цел. Но ранните християни разбират, че ситуацията в техните дни е подобна на тази, и прилагат думите на Псалма към своите обстоятелства. Както вече казахме, чрез небесното уме- ние, с което те вплитат Свещеното Пи- сание в своите молитви, те показват ед- на истинска духовност. 4:27, 28 Тук ние виЖдаме начина, по който вярващите прилагат думите от този Псалм. Точно там, в Ерусалим, римляните и евреите се съЬзиха заедно срещу светия СлуЖител20 на Бога - Исус. Ирод е представител на евреите, а Пилат - на езичниците. 28 cm. завърш- ва доста изненадващо. Човек би могъл да каЖе, че тези водачи са се събрали, за да извършат това, което вече са планира- ли в злите си сърца. Вместо това тук се казва, че те са се събрали, за да извър- шат всичко, което БоЖията ръка и Бо- Жията воля вече са определили да ста- не. Метисън ни дава следното обяснение: „ Тук идеята е, че техните усилия да се
Те не си позволяват да диктуват на 36 Деяния 4  Бога как да накаЖе тези зли хора, а
просто оставят случая на Него.
4:31 И когато молитвата свършва, мястото... се разтърсва - материален израз на присъстващата духовна сила. Всички се изпълваш със Светия Дух, ко- ето показва, че това, което вършат, е в пълно послушание на Господа, според вървеЖа им в светлината и в пълна от- даденост на Бога. Така те продълЖават да говорят БоЖието Слово с дързост, което е един ясен отговор на молитва- та им в 29 cm. В Деянията на апостолите са споме- нати седем случая с хора, които се изпъл- ват или са пълни със Светия Дух. Обър- нете внимание на целите или резулта- тите от това изпълване:
4:32-35 Когато сърцата на хората го- рят от лЬбов към Христос, те също та- ка горят и от лк)бов един към друг. Тази лкзбов се изразява в даването. И така, ранните християни показват истин- ността на своя общ Живот в Христос, като взаимно споделят това, което имат. Те не се дърЖат като егоисти, ко- ито не могат да се разделят с личното си имущество, а смятат, че то принад- леЖи на всички останали техни братя и сестри. Винаги, когато е необходимо, те продават ниви или къщи и донасят па- рите от продаденото на апостолите, за да ги разпределят според нуЖдшпе. ВаЖ- но е да се отбелеЖи, че разпределението се извършва „според колкото имаше нуЖда", а не според нечие хрумване и на определено време. Ф. Грашп ни дава следното обяснение: „И така, това не е отричане на право-
Малко хапливи, но за съЖаление много верни и често прилоЖими са и следните сравнения на Ф. Маршал: „При едно сравнение на ранното и съв- ременното християнство някой беше ка- зал: „Не е ли тюкно да си помислим, че ако евангелистът Лука описваше съвре- менното християнство вместо прими- тивното християнство, неговите думи от Деяния 4:32-35 биха звучали така: ,,...А множеството на тези, които казваха, че са повярвали, имаше едно твърдо сърце и една каменна душа и всеки казваше, че всичко от имота му е негово: и всичко им беше по модата. И те свидетелстваха за привлекателността на този свят; и го- ляма егоистичност почиваше над всички тях. ИмеЖду тях имаше много, на кои- то липсваше лЬбов, защото много от тях бяха стопани на ниви и на къщи и продаваха част от тях, за да виЖдат имената си по страниците на вестници- те, и разпределението на похвалите се из- вършваше на всекиго според колкото имаше Желание." 23 Хората, чийто Живот е напълно отда- ден на Господа, като че ли притеЖават някаква тайнствена сила. Думите от 33 cm. не са случайно съвпадение: „И апос- толите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господа Исуса; и го- ляма благодат почиваше над всички тях." ИзглеЖда, че когато Бог намери хора, които Желаят да Му отдадат то- 37 Деяния 4,5 Ва, което притеЖават, Той придава на
свидетелството им удивителна привле- кателност и сила. Много хора смятат, че това разделя- не на имуществото меЖду християните е само временен етап в Живота на ранна- та църква и че то не трябва да се прие- ма като пример за подражание и от нас. Такъв един начин на мислене само под- чертава още повече собствената ни ду- ховна бедност. Ако ние носехме силата на Петдесетница в сърцата си, щяхме да имаме и плодовете на Петдесетница в Живота си. Райри пише следното: „ Това не е „християнски комунизъм." Християните са продавали имотите си напълно доброволно (34 cm.). Правото да притежаваш не е било отменено. До мо- мента на даването на парите на апосто- лите християнското общество не е уп- разкнявало контрол върху тях. Разпреде- лението не се е отъждествявало на прин- ципа на равенството, а на принципа на необходимостта. Това не са комунисти- чески принципи. Това е християнска бла- готворителност от най-чист вид." 24 Обърнете внимание на два признака, които характеризират ранната църква - „голяма сила" и „голяма благодат" (33 cm.). В тази връзка Ванс Хавнър изброя- ва още четири признака: „голям страх" (5:5,11); „голямо гонение" (8:1); „голяма радост" (8:8; 15:3); „голямо число" повяр- вали (11:21). 4:36,37 Тези стихове могат да се разг- леЖдат като един малък увод към 5 гла- ва. Тук описанието за щедростта на Варнава стои като фон, на който още по-ясно ще се открои разказът за лъЖли- вото лицемерие на Анания. Като левит Йосиф... наречен от апостолите Варна- ва, не би трябвало да притеЖава земя. Неговата част от притеЖанието на зе- мята трябва да е Господ. Ние не знаем как или защо той има тази земя, но зна- ем, че законът на лк>бовта е подействал толкова силно в този син на увещание- то, че той продава земята и слага пари- те при краката на апостолите. 5:1-4 Когато Бог работи мощно, Са- тана винаги стои много близо - готов да се противопоставя, да покварява и да се сраЖава. Явно щедростта на Варнава и другите прави силно впечатление на Анания и Сапфира. МоЖе би те също искат да по- лучат подобна похвала и затова реша- ват да продадат от имота си и да дадат част от полученото на апостолите. Техният грях се състои в думите, с кои- то те излъгват, че дават всичките по- лучени пари, а не само част от тях. Ни- кой не ги кара да продават от имота си, нито пък - след като са го продали - да дават всичките пари, които са получили. Те излъгват, че са дали всичко на Госпо- да, тъй като задърЖат част от парите, които са получили за нивата. Петър обвинява Анания, че е излъгал не само хората, но и Светия Дух. Излъг- вайки Светия Дух, той излъгва Бога, тъй като Светият Дух е Бог. 5:5, 6 На това място Анания пада мъртъв и няколко по-млади мъЖе го из- насят навън, за да го погребат. Това е ед- но теЖко наказание от страна на Бога, което обаче не засяга въпроса за спасени- ето на Анания и за неговата вечна сигур- ност. Тук Бог no-скоро показва Своето недоволство от първата поява на грях в църквата Си. „Както казва един ученик на Библията - цитира Ричард Б1ос, - един от двамата трябва да си отиде - или Анания, или Духът." „Новородената чис- тота на ранното християнско общест- во е била толкова голяма, че никаква лъ- Жа не е могла да Живее в него." 5:7-11 Около три часа по-късно, кога- то се появява Сапфира, Петър я обвиня- ва за това, че се е съкгаила с мъЖа си, за да изкушат Господния Дух. Той й разказ- ва какво се е случило с нейния съпруг и ii предрича същата съдба. Сапфира ведна- га пада до краката му и издъхва и мла- деЖите я изнасят навън, за да я погре- бат. Произнасянето на тази присъда от Петър е пример за специалната и нео- 38 Деяния 5  бикноВена Власт, която Господ дава на
апостолите. МоЖе би тоВа е изпълнение на Неговото обещание от Йоан 20:23: „На които простите греховете, просте- ни им са; на които задържите, задърЖа- ни са." Същата тази Власт моЖе да се Види и В предаването на един съгрешил християнин „за погубване на плътта" (1 Кор. 5:5). Ние обаче нямаме основание да вярваме, че тази власт е продълЖила да се дава и след времето на апостолите. 5:12-16 След смъртта на Ананця и Сап- фира апостолите продълЖават да из- вършват чудеса, докато хората се тру- пат около тях „в Соломоновия трем". Чувството за БоЖието присъствие и си- ла е толкова Живо, че хората се страху- ват да се присъединят към тях с лека ръ- ка, както и да казват, че са вярващи, без наистина да са такива. Но обикновени- те хора ги величаят и много от тях стават вярващи в Господ Исус. Наро- дът изнася болните по улиците на пос- телки и на легла, за да моЖе, когато Пе- тър минава оттам, да ги докосне сянка- та му. Животът на апостолите показ- ва наличие на вяра и сила, които могат да бъдат видени от всеки. Те са като ка- нали, които Бог използва, за да благосло- ви другите. От градовете около Еруса- лим идват болни и измъчвани от нечис- ти духове и всички се изцеляват. От Евр. 2:4 става ясно, че тези чудеса са били БоЖият метод за свидетелства- не по времето на апостолите. Със завър- шването на НЗ в писмен вид необходи- мостта от такива знамения до голяма степен е отминала. Що се отнася до съв- ременните „изцелителни кампании", трябва да отбелеЖим една много ваЖна подробност от текста: от тези, които хората донасят при апостолите, „всич- ки се изцеляваха". Това не моЖе да се ка- Же за съвременните „целители чрез вя- ра". 5:17-20 Действието на СВетия Дух не- изменно Води, от една страна, до обръ- щение и, от друга, до Жестоко противо- поставяне. Така е и тук. Първосвещени- кът (вероятно Каяфа) и неговите прия- тели садукеите са вбесени от факта, че тези пламенни ученици на Христос имат Влияние Върху народа. Те се страхуват от всяко нещо, което заплашва изключи- телното им полоЖение на единствени религиозни водачи и особено от учение- то за възкресението на тялото, което напълно отричат. Неспособни да се справят с апостоли- те по друг начин освен чрез насилие, те ги арестуват и затварят в тъмница. През нощта един Господен ангел извеЖ- да апостолите от затвора и им казва да се върнат в храма и да говорят на хора- та „всичките думи на тоя Живот". В начина, по който Лука разказва за чудот- ворната намеса на ангела, не личи никак- ва изненада или учудване. МоЖе би сами- те апостоли са били изненадани, но за това не се казва нищо в текста. Ангелът уместно нарича християнс- ката вяра „този Живот". Тя не е само едно просто верук» или сбор от доктри- ни, а Живот - Животът на възкресени- ето на Господ Исус, който Той дава на Всеки Вярващ в Него. 5:21 На разсъмване апостолите пропо- вядват в храма. МеЖдувременно първос- вещеникът, синедрионът и цялото старейшинство се събират на съвеща- ние и изпращат слуЖители 8 тъмница- та, за да им доведат затворниците. 5:22-25 Изумените слуЖители им дона- сят новината, че всичко в тъмницата е наред с изклкочение на затворниците - тях ги няма! Вратите са закл1очени здраво, страгкаршпе стоят на постове- те си, но затворниците са изчезнали. Но- вината е поразителна. „Какво ли ще пос- ледва от всичко това?" - си мислят на- чалникът на храма и първосвещеншш- те. „Докъде ли ще стигне това популяр- но двиЖение?" Техните въпроси са пре- къснати от пристигането на пратеник, който им съобщава, че избягалите зат- ворници се намират на старото си мяс- то в храма и поучават хората! Нека се възхитим на смелостта на ранната цър- 39 Деяния 5  кВа и нека се опитаме да запазим нейна-
та способност да защитава убеждения- та си на всяка цена. 5:26 Апостолите са доведени в синед- риона без никакво насилие от страна на слуЖителите, които се страхуват, че хората ще ги убият с камъни, ако се дър- Жат грубо към тези последователи на Исус. Повечето обикновени хора изпит- ват голяма почит към апостолите. 5:27,28 Тук първосвещеникът говори от лицето на целия синедрион. „Строго ви запретихме да не поучавате в това име" - казва той, като умишлено избяг- ва да назове Господ Исус Христос по име, и добавя: „Напълнили сте Ерусалим с учението си", изричайки неволно един комплимент относно резултатността на апостолското слуЖение. Последните му думи: „Възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек", показ- ват, че той изобщо не съзнава, че сами- те те вече направиха това, когато изви- каха: „Кръвта Му да бъде върху нас и на чадата ни" (Мат. 27:25). 5:29-32 Неотдавна апостолите се по- молиха Бог да им даде да говорят Слово- то с дързост. И сега, изпълнени с дадена им отгоре смелост, те отговарят на първосвещеника, че е ло-правилно да се покоряват на Бога, а не на човеците. След това апостолите категорично им заявяват, че Исус е бил възкресен от Бо- га; че Израел Го е убил, като Го е прико- вал на дърво; и че Бог Го е възвисил „до десницата Си за Началник и Спасител". Като такъв Той иска „да даде покаяние на Израиля и прошение на греховете". Накрая апостолите добавят, че те са Негови свидетели за тези неща, както и Светият Дух, Когото Бог дава на оне- зи, които Му се подчиняват, като вяр- ват в Сина Му. Думите „Бог... възкреси Исуса..." (30 cm.) моЖе да се отнасят както до Него- вото превъплъщение, така и до Негово- то възкресение. Вероятно тук апосто- лите искат да каЖат, че Бог Го е възк- Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|