Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
| главата, искаме да отбелеЖим, че из-
разите „небесно царство" и „БоЖие царство" имат едно и също значение в 23 и 24 cm., което означава, че двата термина са синонимни. И. Относно възнаграждението на труда на работниците на лозето (20:1-16) 20:1,2 Тази притча, която продълЖава беседата за наградите от края на 19 гл., онагледява факта, че всички учени- ци на Христос ще бъдат възнаградени, но наградите им ще бъдат различни и ще се определят от духа, с който са слуЖили. Притчата разказва за един стопа- нин, който излязъл рано сутринта да наеме работници за своето лозе и се спазарил с тях да му работят за един пеняз на ден (доста солидна сума за онова време). Нека приемем, че те са започнали работа в 6 ч. сутринта. 20:3, 4 В 9.00 ч. стопанинът намерил още няколко ненаети работници на пазара. С тях той не се споразумял за заплащането, а само, им дал дума, че ще им плати каквото трябва, след което те отишли на работа. 20:5-7 По обед и в 3.00 ч. следобед стопанинът наел още мъЖе, като и на тях казал, че ще им даде „каквото е право". В 5.00 ч. следобед намерил още свободни работници, които стояли на пазара не защото били мързеливи, а за- щото не моЖели да си намерят рабо- та. Той и тях изпратил на лозето, без да се уговаря за заплащането. Обърнете внимание на факта, че са- мо първите работници са били наети, след като са се споразумели със стопа- нина за заплащането. Всички други ос- тавят въпроса със заплащането на волята на стопанина. 20:8 В края на работния ден стопа- нинът накарал своя касиер да плати на работниците, като започне от последния и завърши с първия. (Така първите Видели какво получават ос- таналите.) 20:9-12 Всички получили еднакво зап- лащане - по един пеняз. МъЖете, кои- то започнали работа В 6.00 ч. сутрин- та, мислели, че ще им се плати повече, но също получили по един пеняз. В ре- зултат на това те се почувствали силно огорчени - В края на краищата те не само работили повече от всич- ки, но работили и през най-горещото време. 20:13, 14 Отговорът на стопанина към един от тях ни дава вечните поу- ки от притчата. Най-напред той каз- ва следното: „Приятелк), не те онеп- равдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз? Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя послед- ния както и на тебе." Първите се спазаряват да работят за един пеняз на ден и получават точно толкова. Другите се оставят на милостта на стопанина и получават според негова- 128 Mameii 20  ma милост. По-добре е да оставиш
наградата си в ръцете на Господ, от- колкото да склкзчваш споразумение с Него. 20:15 После стопанинът казва: „Не ми ли е позволено да сторя със свое- то, каквото искам?" Това, което трябва да научим от тези думи, е, че Бог е суверен. Той моЖе да прави то- ва, което Желае. А това, което Той Желае, е винаги правилно, справедливо и почтено. След това стопанинът до- бавя: „Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?" Този въпрос изобличава егоистичния характер на човешката природа. МъЖете, които работят от 6.00 ч. сутринта получа- ват точно толкова, колкото заслуЖа- ват, но въпреки това завиЖдат на ос- таналите, че са получили същото за по-малко труд. Нека си признаем, че и много от нас също си мислят, че това е малко нечестно. Но то е само още едно доказателство, че в небесното царство ние трябва да възприемем един съвършено различен начин на мис- лене, че трябва да се отървем от то- зи ненаситен дух на съперничество и да започнем да мислим като Господ. Стопанинът знае, че всички тези мъЖе имат нуЖда от пари: той им плаща според необходимостта, а не според алчността. Никой не получава по-малко от това, което заслуЖва, и всички получават според нуЖдите си и според нуЖдите на техните семейст- ва. Според ДЖеймз Сткзард поуката се състои в това, че „човекът, който мисли да се пазари за крайното си въз- награЖдение, винаги ще сгреши, дока- то БоЖията милостива лкзбов винаги ще има последната неоспорима ду- ма"38. Колкото по-задълбочено изслед- ваме притчата в тази светлина, тол- кова повече осъзнаваме не само нейна- та истинност, но и изключителната и красота. МъЖете, които стопани- нът нае в 6.00 ч. сутринта, трябваше да прибавят като допълнително въз- награЖдение към надницата си и изк- лкзчителната възмоЖност да слуЖат на такъв забележителен господар през целия ден. 20:16 Исус завършва притчата с ду- мите: „Така последните ще бъдат първи, а първите последни" (вЖ. 19:30). При получаването на награди- те ще има изненади. Някои, които са си мислели, че ще бъдат първи, ще ос- танат последни, защото тяхното слуЖение е било вдъхновявано от гор- дост и амбиции. Други, които са слу- Жили с лк)бов и благодарност, ще полу- чат по-големи награди. Делата и заслугите, с които сме се хвалели, Бог ще ни покаЯсе, че са грях. Малките милости, които сме забравили, Той ще ни показке, че са за 'Христос. От анонимен автор Й. Относно Неговата смърт u възкресение (20:17-19) От 29 cm. става ясно, че Господ на- пуска Перея и тръгва към Ерусалим през Ерихон. Още веднъЖ Той се отде- ля насаме с дванадесетте Си учени- ци, за да им каЖе какво ще се случи, когато стигнат в светия град. Там Той ще бъде предаден на главните свещеници и кншкниците (един явен намек за измяната на Юда); ще бъде осъден на смърт от logeuckume вода- чи, които няма да могат да Му нало- Жат смъртно наказание поради липса- та си на власт, но ще Го предадат на езичниците, т. е. на римляните, кои- то ще Го поругаят, ще Го бият и ще Го разпънат. Но смъртта няма да има власт да задърЖи своята плячка, защото на третия ден Той ще възк- ръсне. К. Относно почетните места в царството (20:20-28) Следващите стихове са особено тъЖ- но свидетелство за човешката приро- 129 Mameii 20  ga. В момента, В който Спасителят
за трети път предсказва на ученици- те Си мъките, които Го очакват, техните умове са заети най-вече с въпроса за собствената им слава, а не със страданията на техния Господ. „Първото предсказание за страдани- ята на Христос предизвиква възраже- нията на Петър (16:22). Второто Му предсказание е последвано от въпроса, „кой е по-голям в небесното царство?" Като капак на всичко това след тре- тото предсказание идва амбициозното Желание на Яков и Йоан да седнат от дясната и от лявата Му страна в цар- ството. Всички те упорито си затва- рят очите пред предупрежденията за беда и ги отварят само пред обещани- ята за слава, получавайки една погреш- на, материалистична представа за царството." (Всекидневни белеЖки на Библейското друЖество) 20:20, 21 Майката на Яков и Йоан идва при Господ и Го моли да даде си- новете й да седнат от дясната и от лявата Му страна В Неговото царст- во. Желанието на тази Жена да пос- тави синовете си близо до Исус и на- деЖдата и да види Неговото идващо царство й правят чест, но не моЖем да не отбелеЖим, че тя не успява да разбере истинските принципи за раз- даване на почестите в небесното цар- ство. В Евангелието от Марко (10:30) се казва, че самите синове отправят та- зи молба към Господ, което те моЖе би правят по нейно указание. ВъзмоЖ- но е обаче и тримата да отиват при Господ едновременно. В случая това няма особено значение. 20:22 Исус открито им заявява, че те не разбират какво молят. Те ис- кат Венец без кръст, трон без Жерт- вен олтар и слава без страданието, което Води към нея. Затова Господ им задава следния насочващ Въпрос: „Мо- Жете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия?" ТоВа, което трябва да разберем тук, е значението на думата „чаша". Исус току-що ни го е обяснил В 18 и 19 cm., където Той ни е казал, че трябва да пострада и да умре. Яков и Йоан казват, че са способни да споделят Неговите страдания, ма- кар че тази тяхна увереност сигурно се основава много повече на чувства, отколкото на знание. 20:23 Исус ги уверява, че те наисти- на ще пият от Неговата чаша. Яков ще стане мъченик, а Йоан ще бъде преследван и изпратен на заточение на остров Патмос. Робърт Литъл пи- ше, че наистина „Яков умира като мъ- ченик, а Йоан Живее като мъченик". След това Исус обяснява, че Той не моЖе своеволно да раздава почести в царството; Неговият Отец е дал спе- циално основание за раздаване на зас- лугите. Те веднага си помислят, че става въпрос за нещо като „полити- ческо покровителство" и решават, че близките им отношения с Христос им дават право да поискат специални по- чести. Тогава Исус им казва, че тук не става въпрос за лични предпочитания. Според БоЖието право местата от лявата и дясната страна на Христос ще се дадат на основание на мъките, изстрадани за Него. ТоВа значи, че най-почетните места В царството ще се дадат не непременно на христи- яни от първия век: някои хора, които Живеят сега, също могат да ги спече- лят чрез страдания. 20:24 Другите десет ученици оста- ват много недоволни от молбата на Зеведеевите синове. Вероятно тяхно- то негодувание е породено от факта, че те също искат да заемат най-по- четните места в царството, но ето че Яков и Йоан ги изпреварват! 20:25-27 Този разговор дава на Исус възмоЖност да направи едно револю- ционно изказване за величието в царс- твото. Езичниците считат за велики онези, които са господари и имат го- ляма власт над останалите. В царст- 130 Mameu 20 вото на Христос величието се проявя-
ва чрез служението. Онзи, който се стреми към величие, трябва да стане слуга; и всеки, който Желае да бъде пръв, трябва да стане роб. 20:28 Човешкият Син ни дава идеал- ния пример за смирение в служението. Той дойде на света не за да Му слу- Жат, а за да слуЖи и да даде Живота Си като изкупление за мнозина. Ця- лото предназначение на Неговото превъплъщение може да се изрази нак- ратко с две думи - слуЖене и даване. Не е ли удивително това, че Господ смири Себе Си дотам, че прие да се ро- ди в ясли и да пострада на кръста! Той даде Своя живот като откуп за много хора. Неговата смърт удовлет- ворява всички справедливи искания на Бога по отношение на греха. Тя е дос- татъчна, за да заличи всички грехове на всички хора по света, но може да направи това само за онези, които са- ми Го приемат като Господ и Спаси- тел. Вие, самият, приели ли сте Го? Л. Изцелението на двамата слепи (20:29-34) 20:29, 30 Сега Исус вече е пресякъл ре- ка Йордан откъм Перея и е пристиг- нал в Ерихон. В момента, в който Той напуска града, двама слепи мъже за- почват да викат след Него: „Смили се за нас, Господи, Сине Давидов!" Обръ- щението „Сине Давидов" показва, че независимо от своята физическа сле- пота мъжете притежават такова ос- тро духовно зрение, че могат да раз- познаят Исус като Месията. Те мо- гат да се приемат като представите- ли на вярващия остатък от Израел, който ще признае Исус като Христос, когато се върне, за да владее (Ис. 35:5; 42:47; Римл. 11:25, 26; 2 Кор. 3:16; Откр. 1:7). 20:31-34 Множеството се опитва да ги накара да млъкнат, но те продъл- жават още по-настойчиво да викат след Исус. На въпроса Му какво искат те не се впускат в_ подробни обясне- ния, както ние често правим, когато се молим, а Му казват точно своето желание: „Господи, да се отворят очите ни." Конкретната им молба получава и конкретен отговор. Исус се съЖалява над тях и докосва очите им. Те незабавно проглеЖдат и тръг- ват след Него. Гейбелин дава следния коментар върху този пасаж: „Вече знаем от предишните случаи какво е символичното значение на из- целението чрез докосване в това Еван- гелие. Винаги, когато Господ изцелява чрез докосване, това е свързано с Него- вото лично присъствие на земята и милостивите Му взаимоотношения с Израел по време на тази диспенсация. Изцелението чрез Словото, без телес- ното присъствие на Господ, или изце- лението, когато някой се докосне до Него чрез вяра, се отнася до времето на Неговото отсъствие от земята, когато езичниците ще отидат при Не- го с вяра и ще бъдат изцелени. "39 Когато сравняваме този случай със сходните случаи в Евангелията на Марко (10:46-52) и на Лука (18:35-43), виждаме някои различия, които е трудно да си обясним. Матей говори за двама слепци, докато Марко и Лука - само за един. Някои изследователи предполагат, че Марко и Лука споме- нават само този слепец, когото поз- нават - Вартимей, докато Матей споменава и двамата слепеца, тъй ка- то неговото Евангелие е написано из- рично за logeume, за които трябва да има двама свидетели, за да бъде едно. свидетелство валидно (2 Кор. 13:1). В Марко и Матей се казва, че събитие- то е станало на излизане от Ерихон, докато в Лука е записано, че това се случва, когато Исус отива към Ери- хон. Всъщност по онова време е имало два Ерихона - стар и нов, и чудото ве- роятно става, когато Исус напуска единия и влиза в другия. 131 Mameii 21  XII. Представянето u отхвърлянето
на Царя (21-2'3 гл.) А. Триумфалното влизане на Исус в Ерусалим (21:1-11) 21:1-3 След излизането Си от Ерихон Исус минаВа през източната страна на Елеонския хълм, където се нами- рат Витания и Витфагия. Оттук пъ- тят Му заобикаля през 1оЖния край на Елеонския хълм, слиза В ЙосафатоВа- та долина, пресича потока Кедрон и се изкачва до Ерусалим. Тук Той изпраща двама от ученици- те Си до Витания, знаейки предвари- телно, че там ще намерят Вързана ослица и осле с нея. Исус им заръчва да отвърЖат Животните и да ги дове- дат при Него. Ако някой им се скара за това, което правят, те трябва да му обяснят, че ослицата и ослето трябват на Господа. Тогава собстве- никът ще престане да се сърди. Въз- можно е притеЖателят на магарета- та да е познавал Исус и вече да Му е предлагал помощта си. ВъзмоЖно е обаче и да не Го е познавал, което е още една илюстрация на Всезнанието и Всемогъщието на Господа. Всичко стаВа така, както го е предсказал Исус. 21:4, 5 ТоВа събитие се случва в из- пълнение на пророчествата от Исая u Захария: „Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, Кротък и възседнал на осел и на осле, роЖба на ослица." 21:6 След като учениците намятат на Животните дрехите си, Исус възся- да ослето (Марко 11:7) и тръгва към Ерусалим. Моментът е исторически. Според сър Робърт Андерсън вече са изминали шестдесет и девет седмици от пророчеството на Даниил (моЖе- те да прочетете неговите изчисления в книгата „Идещият Принц"). Това, което следва, е посичането на Месия- та (Дан. 9:26). Влизането на Исус в Ерусалим е още един Негов преднамерен и явен опит да покаЖе, че именно Той е Месията. Ланг отбелязва: „Исус съзнателно изпълнява едно предсказание, което по Негово време се тълкува от всички като пророчество за Месията. Ако преди това Исус смя- таше, че е опасно да се разпространява истината за Неговата самоличност, сега Той мисли, че премълчаването и е немислимо... Оттук нататък никой няма да мозке да каЖе, че Исус никога не е заявил истината за Себе Си по един категоричен начин. Когато по- късно Ерусалим бъде обвинен в убийст- вото на своя Месия, той няма да мо- jke да казке, че неговият Месия е про- пуснал да даде един знак за Себе Си, ед- накво разбираем за всички."40 21:7, 8 Господ стига до града по път, постлан с дрехи и палмови клон- ки, придруЖен от възторжените Вико- ве на хората около Него. За един кра- тък миг Той е признат за Цар. 21:9 Множествата викат: „Осанна на Давидовия Син! Благословен, Кой- то иде в ГОСПОДНОТО име!" Този цитат от Пс. 118:25, 26 говори яВно за идването на Месията. Първоначално „Осанна!" е означавало „Спаси сега!". По-късно думата приема значение на хвала. Както обръщението „Да Ви до- вият Син", така и Възклицанието „Благословен, Който иде в ГОСПОД- НОТО име!" явно показват признава- нето на Исус като Месия. Той е Бла- гословеният, Който идва със силата на Йехова, за да върши Неговата воля. В Евангелието от Марко е записано, че мноЖествата викат още: „Благос- ловено градущето царство на баща ни Давида [което иде В Господното име]" (Марко 11:10). Това показва, че хората са очаквали скорошното въздигане на царството със Христос на трона на 132 Mameii 21 Давид. С възклицанието „Осанна във
висините!" тълпата призовава небе- сата да се присъединят към земята в хвалението на Месията и едновремен- но с това моЖе би призовава Бога да ги спаси от най-високото място в не- бесата. Марко в 11:11 пише, че след като влиза в Ерусалим, Исус отива в храма, но не в самата сграда, а в двора на храма. Както моЖе да се предполага, храмът е БоЖият дом, но Исус не се чувства там като у дома Си, защото свещениците и хората отказват да Му дадат полагаемото Му се място. След като го разглеЖда за малко, Спа- сителят се оттегля заедно с дванаде- сетте апостоли във Витания. Неделя вечер е. 21:10, 11 МеЖдувременно хората в града започват да се чудят кой е Той. Техният отговор е, че Исус е проро- кът от Назарет в Галилея. Това по- казва, че много малко хора наистина разбират, че Исус е Месията. След по- малко от седмица непостоянната тълпа ще закрещи точно обратното: „Разпни Го!" Б. Изчистването на храма (21:12,13) 21:12 При да започне Своето общест- вено слуЖение, Исус изгонва търговци- те от стените на храма (Йоан 2:13- 16). Но печалбарството от допълни- телни данъци отново се разпростра- нява във външния двор на храма. Про- даЖбата на Жертвени Животни и пти- ци при изключително високи цени вър- ви с пълна пара. Срещу допълнително възнаграждение сарафите обменят чуЖда валута за половин пеняз, който logeume трябва да платят като так- са за влизане 6 храма. Сега, когато слуЖението на Исус наблиЖава своя край, Той отново изгонва печалбари- те от храма. 21:13 Изричайки едновременно цита- ти от Исая u от Еремия, Исус осъЖда светотатството, търгашеството и високомерието. С цитат от Исая 56:7 Той им напомня, че Желанието на Бога е храмът да бъде „молитвен дом", до- като хората са го направили „разбой- нически вертеп" (Ер. 7:11). Изчистването на храма е първото открито действие на Исус след влиза- нето Му в Ерусалим. Чрез него Той твърдо утвърЖдава Своето господс- тво в храма. За хората днес това събитие съдър- Жа едно двойно послание. В Живота на църквата ние наистина се нуЖдаем от пречистващата сила на Господ, за да моЖем да се отървем от властта на базарите, суперите и хилядите други машинки за правене на пари. Освен то- ва в личния си Живот ние непрекъсна- то имаме нуЖда от очистващото действие на Господ в нашите тела, които са храмове на Светия Дух. В. Възмущението на свещениците и книЖниците (21:14-17) 21:14 В следващия момент ние вшкда- ме нашия Господ да лекува слепите и куците в двора на храма. Навсякъде, където отива, Исус привлича нуЖдае- щите се и не ги отпраща, без да е от- говорил на техните нуЖди. 21:15, 16 Но злите очи на главните свещеници и кншкниците не преста- ват да Го следят. И когато чуват как децата приветстват Христос като Давидов Син, сърцата им се изпълват с гняв. Тогава те се обръщат към Не- го с въпроса: „Чуваш ли какво казват тия?", като че ли очакват, че Той ще забрани на децата да се обръщат към Него като към Месия. Ако Исус не бе- ше Месията, това щеше да бъде едно подходящо време да заяви този факт веднъЖ завинаги. Но Неговият отго- вор показва, че децата са прави. В от- говора Си Исус цитира Пс. 8:2 от Сеп- туагинтата: „Из устата на младен- ците и сучещите приготвил си хва- ла." Щом тези, които всички считат за вещи познавачи на Словото, не Же- 133 Mameu 21  лаят да Го Възхвалят като Помаза-
ник, тогава нека да Му се поклонят малките деца! Много често децата притеЖаВат духовно проникновение, което не отговаря на тяхната въз- раст, и техните думи на вяра и лк>боВ донасят необикновена слава на Гос- подното име. 21:17 След като оставя религиозни- те водачи да разсъЖдаВат върху тази история, Исус се връща във Витания и прекарва там нощта. Г. Безплодната смокиня (21:18-22) 21:18, 19 На сутринта, когато се връ- ща в Ерусалим, Исус вшкда една смо- киня и отива при нея, очаквайки да на- мери малко плодове, за да засити гла- да Си. Като не намира нищо друго ос- вен листа, Той казва: „Отсега ната- тък да няма плод от тебе до века." И смокинята изсъхва незабавно. В Евангелието от Марко (11:12-14) се казва още, че сезонът не е за смоки- ни, от което някои могат да заклю- чат, че наказанието на смокинята се дълЖи на някакъв каприз или неблаго- разумие. Но това е така само на пръв поглед. Как тогава да обясним това противоречие, като знаем, че това не моЖе да е истина? Смокините в библейските земи са давали първо едни ранни плодове, кои- то са моЖели да се ядат, преди да се появят листата. Тези плодове са били предвестници на по-късната, нормал- на реколта. Когато смокинята не да- вала по-ранен плод, какъвто бил случа- ят с това дърво, тя не давала плод и по-късно. Това е единственото чудо на Хрис- тос, което донася no-скоро прокля- тие, отколкото благословение; което разрушава Живот, а не оЖивотворява. Много често тази случка се изтъква като един труден проблем за тълкува- не. Този род критика обаче гоВори най- вече за едно невеЖестВо по отноше- ние на Личността на Христос. Той е Бог, Върховен Господар на вселената. Някои от Неговите действия моЖе и да ни изглеЖдат малко странни, но ние винаги трябва да подхоЖдаме към тях с предпоставката, че те винаги са правилни. В конкретния случай Господ знае, че смокинята никога няма да ро- ди плодове и прави тоВа, което един стопанин би направил с, безплодното дървото в градината си - би го отся- къл. Дори и онези, които критикуват Господ за проклятието на смокинено- то дърво, признават, че това е едно символично действие. Това събитие показва как Господ тълкува бурното Му посрещане от Ерусалим. Както ло- зата и маслината, така и смокинята са символи на народа на Израел. Кога- то Исус идВа при него, Той ВиЖда само листа, без никакви плодове, което го- вори за едно чисто формално призна- ване на Бога. Исус е гладен за плодове- те от този народ. Липсата на тези ранни плодове го- Вори на Исус, че този народ няма да даде и по-късни плодове, което е и причината Той да прокълне смокиня- та. Това проклятие предвещава нака- занието, което ще се изсипе върху Из- раел В 70 год. сл. Хр. Нека не забравяме, че само невярва- щата част от израелския народ ще ос- тане безплодна завинаги; след Грабва- нето ще има един остатък от този народ, който ще се върне при Месия- та. Той ще роди за Него плод по време на годините на Голямата скръб и Хи- лядолетното Му господство. И макар че главното значение на това събитие се свързва със съдбата на израелския народ, то моЖе да се отнесе и до хората от всички възрас- ти, които „много говорят, но нищо не вършат". 21:20-22 Когато учениците изразя- ват учудване от внезапното изсъхване на дървото, Господ им казва, че стига да имат Вяра, те биха могли да изВър- 134 Mameii 21  шат u no-големи чудеса. Биха могли да
каЖат на една планина „Дигни се и се хвърли в морето!" и това ще стане. И всичко, каквото и да поискат в мо- литва, ще стане. И отново трябва да обясним, че всички тези обещания - на пръв поглед неоснователни - трябва да се разби- рат в контекста на цялото Библейско учение. 22 cm. не означава, че христия- ните могат да молят за каквото си поискат и да мислят, че ще го полу- чат, а трябва да се молят според ус- ловията, дадени от Библията. Д. Властта на Исус се поставя под съмнение (21:23-27) 21:23 Когато Исус идва в двора на храма, главните свещеници и старей- шините прекъсват Неговото пропо- вядване, за да Го попитат кой Му е дал власт да поучава, да извършва чу- деса и да изчиства храма. Те се надя- ват да Го уплетат в мреЖите си неза- висимо от Неговия отговор. Ако Той каЖе, че има власт като БоЖий Син, те ще Го обвинят в богохулство. Ако каЖе, че е получил тази власт от хо- рата, ще могат да Го опозорят. Ако каЖе, че я е получил от Бога, ще Го предизвикат да го докаЖе. Това са хо- ра, които се считат за единствените пазители на вярата и за единствени- те професионални познавачи, които имат власт да контролират религиоз- ния Живот на човека поради това, че имат религиозно образование, и пора- ди това, че са назначени от по-Висшес- тоящи човешки инстанции. Исус няма никакво официално образование и ни- какво специално назначение от управ- ниците на Израел. Предизвикателно- то отношение на главните свещеници и старейшините отразява вечното недоверие на професионалните религи- озни слуЖители към хората, получили властта си чрез небесно помазание. 21:24, 25 Господ предлага да им обяс- ни каква е Неговата власт, ако те от- говорят на един Въпрос: „Йоановото кръщение откъде беше? От небето или от човеците?" Под „Йоановото кръщение" тук Исус има предвид Йоа- новото слуЖение. Всъщност въпросът на Исус моЖе да се перифразира така: „Кой е дал власт на Йоан, за да извър- шва своето слуЖение? Неговото наз- начение от човеци ли е или от Бога? Имал ли е той пълномощия от израел- ските управници?" Отговорът е ясен - Йоан е бил изпратен от Бога. Него- вата власт е дошла по БоЖие благово- ление, а не по човешко назначение. Свещениците и старейшините изпа- дат в затруднение: ако каЖат, че Йо- ан е бил изпратен от Бога, ще паднат в собствения си капан, тъй като сами- ят Йоан беше казал на хората, че Исус е Месията. Освен това, след ка- то Йоановата власт е била дадена от Бога, те защо не са се покаяли и не са повярвали в Христос? 24:26 От друга страна, ако каЖат, че Йоан не е бил упълномощен от Бо- га, ще застанат на едно мнение, кое- то ще ги направи за посмешище пред хората, които вярват, че Йоан е Бо- Жий пророк. ПолоЖителният отговор на въпроса за слуЖението на Йоан во- ди до полоЖителен отговор и на въп- роса за слуЖението на Христос: Исус е Месията, Чийто предвестник е Йо- ан. 21:27 И така, свещениците и ста- рейшините не Желаят да погледнат фактите в очите и решават да изпол- зват невеЖеството за оправдание, ка- то казват, че не знаят какъв е източ- никът на властта на Йоан. Тогава Исус им казва: „Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща." Защо да им казва нещо, което те Вече зна- ят, но не Желаят да признаят? Е. Притчата за двамата сина (21:28-32) 21:29-30 Тази притча е едно сериозно порицание на главните свещеници и 135 Mameii 21 cmapeuuiuHume за неЖеланието им ga
отговорят на призива на Йоан за по- каяние и Вяра. В нея се говори за един човек, който помолил двамата си си- на да отидат да работят на лозето му. Първият отказал, но после проме- нил решението си и отишъл. Вторият се съгласил да отиде, но не отишъл. 21:31, 32 Когато Исус ги пита кой от двамата синове е изпълнил волята на баща си, религиозните водачи от- говарят „Първият", без да съзнават, че с този отговор осъЯсдат сами себе си. След това Господ дава тълкувание на притчата. Бирниците и блудници- те са като първия син. Те не казват Веднага, че се подчиняват на проповед- та на Йоан Кръстител, но после мно- го от тях наистина се покайват и стават вярващи. Религиозните Водачи са като втория син. формално те каз- ват, че признаВат проповедта на Йо- ан Кръстител, но всъщност никога не признават своите грехове и не вярват в Спасителя. Затова истинските грешници влизат в БоЖието царство, докато самодоволните религиозни во- дачи остават вън от него. Това поло- Жение не се е променило и в наши дни. Има отяВлени грешници, които прие- мат евангелието с много по-голяма готовност от хората, които са надя- нали облеклото на фалшивата набоЖ- ност и нямат никаква вяра. Думите „Йоан дойде при вас в пъ- тя на правдата" означават, че той е дошъл да проповядва необходимостта от праведност чрез покаяние и Вяра. Ж. Притчата за лозарите злосторници (21:33-46) 21:33-39 По-нататък, пак В отговор на Въпроса за Властта, Исус разказва притчата за един стопанин, който насадил лозе и го оградил с плет, пос- ле изкопал в него лин ... построил кула и го дал под наем на едни лозари, след което заминал в една далечна страна. Когато дошло Времето на гроздобера, изпратил свои слуги при лозарите, за да му дадат неговия дял от реколта- та, но лозарите набили единия, убили втория, а третия умъртвили с ка- мъни. Изпратил и други слуги, но ло- зарите ги посрещнали по същия начин. На третия път той изпратил сина си, като си мислел, че ще покаЖат уваЖение поне към него. Знаейки мно- го добре, че той е наследникът, лоза- рите го убили с мисълта, че сега ще могат да грабнат наследството му. 21:40, 41 На това място Господ пре- късва притчата, за да попита свеще- ниците и старейшините какво ще стори стопанинът на лозарите. Те Му отговарят, че „злосторниците лк)то ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им". Тълкуването на притчата не е трудно. Бог е стопанинът, а Израел - лозето (Пс. 80:8; Ис. 5:1-7; Ер. 2:21). Плетът е Мойсеевият закон, който разграничава кздеите от езичниците и ги съхранява като народ, отделен за Господа. Линът, посредством мето- нимия, означава плода, който Израел трябваше да произведе за Бога. Кула- та говори за Внимателния надзор, кой- то Йехова упраЖнява над СВоя народ. Наетите лозари са главните свещени- ци и книЖниците. Бог неколкократно изпраща Своите слуги, пророците, при народа на Изра- ел, за да изискат от него плодове на братство, сВятост и лк>бов. Но хора- та преследват пророците, а някои от тях дори и убиват. Най-накрая Бог из- праща Сина Си, като си мисли: „Ще почетат Сина Ми" (37 cm.). Главните свещеници и книЖниците казват: „То- Ва е наследникът": едно признание с фатални последици. За себе си те признаВат, че Исус е БоЖият Син (въпреки че пред хората Го отричат), като по този начин отговарят на соб- ствения си въпрос за това, кой е дал 136 Mameu 21, 22 тази власт на Христос. Властта на
Христос произлиза от факта, че Той е Бог-Син. В притчата се посочва изрично как- ва е тяхната реакция на този факт: „Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му" (38 cm.). Техните думи означават следно- то: „Ако Го оставим на свобода, всич- ки ще повярват в Него и римляните ще дойдат и ще ни отнемат и приви- легированите ни места, и народа" (Йоан 11:48). Затова те се отричат от Него, изхвърлят Го навън и Го раз- пъват на кръста. 21:42 Думите, с които главните све- щеници и книжниците отговарят на въпроса на Исус за това, какво ще нап- рави стопанинът на лозето, са осъж- дение на самите тях, както им показ- ва и Самият Исус в 42 и 43 cm., къде- то Той цитира Пс. 118:22: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи." Кога- то Христос (камъкът) отиде при строителите (водачите на Израел), Той намери, че в техните планове за строеж нямаше място за Него. Те Го бяха изхвърлили като нещо безполезно. Но след смъртта Си Той възкръсна от мъртвите и Бог Му даде най-важ- ното място в Своя дом - Той стана „глава на ъгъла". „Затова и Бог Го превъзвиши, и Му подари името, кое- то е над всяко друго име" (фил. 2:9). 21:43 После Исус недвусмислено зая- вява, че БоЖието царство ще се от* неме от Израел и ще се даде на хора, които ще принасят плодовете му. И точно така и става. Бог оттегля бла- говолението Си от еврейския народ и го наказва със слепота. Народът, кой- то отхвърли своя Месия, бе сполетян от закоравяване. Пророчеството, че Божието царство „ще се даде на на- род, който принася плодовете му", се отнася: (1) или до църквата, която се състои както от вярващи евреи, така и от вярващи неевреи - „свят народ, лЬде, които Бог придоби" (1 Петр. 2:5); (2) или до вярващия остатък от израелския народ, който ще живее по време на Второто пришествие. Изку- пеният Израел ще принесе плодове за Бога. 21:44 „И който падне върху тоя ка- мък, ще се смаЖе; а върху когото падне, ще се пръсне." В първата поло- вина на този стих камъкът е на земя- та; във втората половина той е опи- сан като падащ от високо. Това е една картина, която много напомня за две- те пришествия на Христос. Когато Той дойде за първи път, еврейските водачи се препънаха в Него и бяха сма- зани на парчета. Когато дойде отно- во, Той ще слезе на земята, за да съди, и ще разпръсне враговете Си като прашинки. 21:45, 46 Главните свещеници и фа- рисеите разбират, че тези притчи со- чат към тях и им се дават като отго- вор на техния въпрос за властта на Христос. Те биха желали да Го уловят още тогава и още на това място, но се боят от хората, които все още смятат Исус за пророк. 3. Притчата за сватбата на царския син (22:1-14) 22:1-6 Исус все още не е приклЬчил разговора Си с главните свещеници и фарисеите. Следващата притча за сватбения обяд е още една илкзстра- ция за оттеглянето на Божието бла- говоление от облагодетелствания из- раелски народ и приемането на езични- ците като гости на сватбената тра- пеза. Тук Исус сравнява небесното царство с един цар, който искал да направи сватбено тържество за своя син. Поканата била отправена на два етапа. Първоначално царят изпратил една предварителна покана чрез слуги- те си, на която получил пряк отказ. Втората покана гласяла, че обядът вече е сложен. Някои, които били пре- 137 Mameu 22 калено заети с работата си или с ни-
Вите си, посрещнали поканата с през- рение; други и отговорили с насилие, като хванали слугите и ги оскърбили, а някои даже убили. 22:7-10 Царят толкова се разгневил, че унищоЖил убийците и изгорил гра- да им. После скъсал списъка с имената на поканените и издал обща покана към всички, които биха пожелали да дойдат. След тази покана на сватбе- ната трапеза не останало нито едно празно място. 22:11-13 Сред гостите обаче се на- мерил един, който не бил облечен в сватбарска дреха. Когато го попита- ли защо няма сватбарска дреха, той нищо не могъл да отговори. Тогава царят наредил на служителите си да изгонят този човек навън в нощта, където имало „плач и скърцане със зъби". Служителите в 13 cm. са раз- лични от служителите в 3 cm. 22:14 Господ завършва притчата с думите: „Защото мнозина са покане- ни, а малцина избрани." Според тази притча царят е Бог, а неговият син - Господ Исус. Сватбе- ната трапеза е символ на небесното веселие, което характеризира небесно- то царство. Някои тълкуватели гово- рят тук и за църквата на Христос ка- то за Неговата невяста, но ние смя- таме, че това само излишно усложня- ва картината. Главната идея тук е идеята за отхвърлянето на Израел, а не идеята за призоваването на църква- та и нейната съдба. Първият етап от поканата е мо- ментът на служението на Йоан Кръс- тител и дванадесетте апостоли, кои- то милостиво канят Израел да дойде на сватбата, но народът отхвърля поканата. Думите „но те не искаха да дойдат" получават най-ужасното си изпълнение в Разпятието. Вторият етап от поканата е вре- мето на разпространението на еван- гелието сред евреите, за което се го- вори в Деяния на апостолите. Някои се отнасят към благата вест с през- рение, други посрещат вестителите с насилие, като убиват повечето от апостолите. Царят, справедливо разгневен на Из- раел, изпраща „армиите Си", т. е. Turn и неговите римски легиони, за да уни- щожат Ерусалим и неговия народ през 70 год. от н. е. Това са „Негови ар- мии", 8 смисъл че Бог използва тези легиони като инструменти, за да на- каже Израел. Официално те са Негови, въпреки че не са Го познавали лично. В наше време Бог е отвърнал лице- то Си от Израел и е дал евангелието да се разпространява сред езичниците - „зли и добри", сред всички обществе- ни слоеве (Деян. 13:45, 46; 28:28). На сватбата всеки се проверява дали има истинска вяра. Човекът без сватбарс- ка дреха е онзи, който само на думи се нарича участник в сватбения обяд, но който никога не е бил облечен в Божи- ята праведност чрез Господ Исус Христос (2 Кор. 5:21). Всъщност нико- га не е имало и няма да има извинение за човека без сватбарска дреха. Както обяснява Райри, в онези дни е имало обичай гостите, които не са имали специални сватбарски дрехи, да полу- чават такива на самата сватба. Този човек явно не се е възползвал и от то- ва предложение. Без Христос той не може да отговори нищо на въпроса с какво право е влязъл в царството (Римл. 3:19). Неговата съдба е да бъде изхвърлен навън, в света на тъмнина- та, където има „плач и скърцане със зъби". Плачът е символ на страдания- та в ада. Някои тълкуват скърцането със зъби като непрекъсната омраза и бунт срещу Бога. Ако е. така, това противоречи на представата, че ог- ньовете на ада упражнявали пречист- ващо действие. 14 cm. се отнася до цялата притча, а не само до човека без сватбарската дреха. Мнозина са поканените (пока- 138 Mameii 22  ната на евангелието стига go мнози-
на), но малцина са избраните. Има хо- ра, които отказват да приемат пока- ната, а някои от онези, които отгова- рят благосклонно, не я приемат искре- но. Всички, които отговарят положи- телно на благата Вест, са избраните. Единственият начин, по който човек моЖе да разбере дали е от избраните или не, е да се запита какви са му от- ношенията с Господ Исус Христос. Както казва ДЖенкинз: „Всички са по- канени да се Веселят на сватбата, но не всички Желаят да се доверят на Раздавача на сватбени дрехи, за да мо- гат да участват в празника." И. Кесаревото на Кесаря, а БоЖието на Бога (22:15-22) 22 гл. е пълна с въпроси, задавани от три групи от хора, които се опитват да провокират БоЖия Син с цел „да Го впримчат в говоренето Му". 22:15, 16 Първи се опитват да нап- равят това фарисеите и иродианите. Общата омраза към Спасителя е обе- динила тези две враЖдебни една на друга партии. Те имат за цел да под- мамят Христос да направи някое по- литическо изявление, заради което да могат да го обвинят В измяна. И та- ка, те решават да се възползват от разделението на logeume no въпроса за верността на императора. Една част от logeume се противопоставят на политиката на подчинение на импера- тора езичник. Друга част, към която принадлеЖат иродианите, показва по- голяма търпимост. 22:17 В началото на разговора фари- сеите и иродианите изказват няколко неискрени похвали по отношение на чистотата на характера на Исус, на Неговата истинност и безстрашие, след което изстрелват подвеЖдащия въпрос: „Право ли е да даваме данък на Кесаря или не?" Ако Исус отговори с „Не", не само Ще настрои срещу Себе Си иродиани- те, но и ще бъде обвинен в подстрека- телство за бунт срещу римското пра- вителство, фарисеите веднага ще Го арестуват и ще Го подведат под от- говорност. Ако отговори с „Да", ще влезе в конфликт с национализма на logeume и ще загуби до голяма степен подкрепата на обикновените хора, ко- ято да този момент пречи на усилия- та на водачите да се разправят с Не- го. 22:18, 19 Исус открито ги изоблича- ва като лицемери, които се опитват да Му слоЖат капан. После им казва да Му покаЖат един пеняз - монета- та, с която плащат данъците на рим- ското правителство. Всеки път, кога- то logeume виЖдат образа и титлата на Цезар върху монетата, тя им на- помня неприятната истина, че Живе- ят под езичническа власт и че плащат данъци на езичниците. Пенязът тряб- ва да им напомня, че подчиненото им полоЖение към Рим е резултат от техния грях и че ако бяха останали верни на Бога, никога нямаше да им се налоЖи да поставят този въпрос с плащането на данъци. 22:20, 21 След това Исус ги пита: „Чий е този образ и надпис?", на кое- то те са принудени да отговорят, че е на Кесаря. Тогава Господ им казва: „Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а БоЖиите на Бога." Така въпросът им се връща отново при тях. фарисеите и иродианите много се надяват да излоЖат Исус с този въпрос, но всъщност излагат са- ми себе си, защото не плащат данъка си на Бога. Колкото и да е унизително за тях, те плащат данъка си на импе- ратора, но за съЖаление пренебрегват БоЖиите искания по отношение на техния Живот. Защото в този мо- мент пред тях стои Онзи, Който.е „отпечатък" на БоЖието Същество (Евр. 1:3), а те отказват да Му дадат полагаемото Му се място. 139 Mameu 22 Отговорът на Исус показва, че вяр-
ващият има двойно гражданство. От една страна, той е длъЖен да се под- чинява и финансово да подкрепя чо- вешкото правителство, под чието уп- равление Живее; да не злослови по ад- рес на своите господари и да не рабо- ти за сваляне правителството си, а да се моли за хората, които са на власт. От друга страна обаче, като граЖданин на небесното царство той е длъЖен да се подчинява на Бога. Ако двете царства се противопоставят едно на друго, той трябва да предпо- чете верността към Бога пред вер- ността към земното царство (Деян. 5:29). Когато цитират 21 cm., много хора обръщат особено голямо внимание на думите, които ни казват да отдаваме дълЖимото на Кесаря, и много малко се замислят за това, което дълЖат на Бога. По този начин те допускат съ- щия грях като фарисеите. 22:22 Когато фарисеите чуват от- говора на Исус, те разбират, че са надхитрени. Единственото нещо, кое- то им остава да направят, е да се за- чудят и да си отидат. Й. Садукеите и тяхната гатанка за възкресението (22:23-33) 22:23, 24 Както споменахме по-рано, садукеите са представители на либе- ралните теолози по онова време, кои- то отричат възкресението на тяло- то, съществуването на ангелите и чу- десата. Като цяло онова, което отри- чат, е много повече от това, което признават. И така, няколко садукеи идват при Исус и Му разказват една история, 6 която идеята за възкресението е представена във възмоЖно най-глупа- вата светлина. В нея се говори за за- кона за брака меЖду роднини (Второ- зак. 25:5), според който, ако един евре- ин умре, без да остави деца, неговият брат трябва да се оЖени за вдовица- та, за да остане името на семейство- то в Израел и за да се запази семейно- то наследство. 22:25-28 В гатанката на садукеите се говори за една Жена, която загубва първия си мъЖ, след което се оЖенва за един от неговите братя. Вторият брат също умира, така че тя се оЖен- ва за третия, и т. н. до седмия. Най- накрая умира и Жената. Сега садукеи- те задават въпроса, с който се надя- ват да униЖат Този, Който е самото възкресение (Йоан 11:25): „И тъй, Във възкресението на кого от седмината ще бъде Жена? Защото всички я има- ха." 22:29 В основата на този въпрос стои аргументът, че учението за въз- кресението съдърЖа непреодолими трудности и следователно то не е ни- то достатъчно разумно, нито истин- но. Исус отговаря, че трудностите не се съдърЖат в учението, а в техните умове и в невеЖеството им по отно- шение на Светите Писания и БоЖия- та сила. . Преди всичко те не познават Писа- нията, защото Библията никъде не казва, че съпруЖеските отношения ще продълЖат да съществуват и на небе- то. Въпреки че мъЖете ще продълЖат да бъдат мъЖе, а Жените - Жени, всич- ки те ще бъдат като ангели, в смисъл че няма да се Женят. Освен това садукеите не познават и БоЖията сила. Щом Бог е създал хо- рата от прах, моЖе ли за Него да бъде проблем да възкреси праха на тези, ко- ито са умрели, и да го извае отново в тела, облечени със слава! 22:30-32 После Господ Исус използва един аргумент от Библията, за да по- каЖе, че възкресението е съвършено необходимо. В Изход 3:6 Бог говори за Себе Си като за Бог ...на Авраам, ...на Исаак ...и на Яков. Исус особено под- чертава думите, че „Той не е Бог на мъртвите, а на Живите". Бог е склк>- чил завети с тези хора, но те умират, 140. Mameu 22 npegu заветите да са изцяло изпълне-
ни. Как моЖе Бог да гоВори за Себе Си като за Бог на трима мъЖе, които са 6 гроба? МоЖе ли Бог, Който Винаги удърЖа обещанията Си, да не изпълни обещанията, които е дал на тези хора, които са Вече мъртВи? Има само един отгоВор на тези Въпроси - Възкресени- ето. 22:33 Естествено множествата се чудят на Неговото учение. Ние също! К. Голямата заповед (22:34-40) 22:34-36 Когато фарисеите чуват, че Исус накарал техните противници са- дукеите да замълчат, те също идват при Него за разговор. Техният гоВори- тел, един законник, иска от Исус да им посочи коя е най-голямата заповед на закона. 22:37, 38 Исус много умело обобщава задълЖението на човека към Бога и го посочва като първата и най-голяма за- повед: „Да възл!обиш ГОСПОДА твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум." Към това Марко добавя „и с всичката си сила" (Марко 12:30). Това означава, че най- ваЖното задълЖение на човека е да обича Бога с цялото си същество. Както вече посочихме, сърцето е из- разител на емоционалната ни природа, душата - на волята, умът - на инте- лекта, а силата - на физическата ни природа. 22:39, 40 След това Исус казва, че второто задълЖение на човека е да обича блиЖния си както себе си. Барнс пише, че „л1обовта към Бога и човека съдърЖа в себе си цялата рели- гия: пораЖдането на тази лкзбоВ беше целта на МойсееВия закон, пророците, Спасителя и апостолите". Ние тряб- ва по-често да се замисляме върху ду- мите: „Да 6ъзлк)биш блшкния си как- то себе си." Помислете си само колко много обичаме себе си и каква голяма част от нашия ЖиВот преминава в гриЖи за осигуряване на собственото ни спокойствие. Представете си как- во би станало, ако ние излеехме цяла- та тази л1обов Върху нашите блиЖни. А сега го направете! ТоВа поведение не е естествено, нали? То е свръхес- тествено! Само родените отново мо- гат да се дърЖат по този начин, и то само тогава, когато позволят на Христос да направи тоВа чрез тях. Л. ДавидоВият Син не е Дабидобият Господ (22:41-46) 22:41, 42 Докато фарисеите още се Възхищават на думите на Христос, Той им задава един проВокационен Въп- рос: „Какво мислите за Христа? Чий Син е?" Повечето фарисеи не вярват, че Исус е Христос, и продълЖават да ча- кат Месията. Исус не ги пита: „Какво мислите за Мен?" (макар че въпросът Му е зададен и В този смисъл), но ги пита за нещо по-общо - Той иска да разбере чий Син ще бъде според тях Месията, когато се появи. Те правилно отговарят, че Месията ще бъде потомък на Давид. 22:43, 44 Тогава Исус цитира Пс. 110:1, където Давид казва: „Рече ГОС- ПОД на моя Господ: седи отдясно Ми, докле полоЖа враговете Ти под нозете Ти." Първото споменаване на Господ се отнася до Бог-Отец, а вто- рото - до Месията. Така че Давид го- вори за Месията като за свой Господ. 22:46 Сега Исус поставя въпроса: „Ако прочее Давид Го нарича Господ, как е Негов Син?" Отговорът е, че Месия- та е и Господ, и Син на Давид, т. е. и Бог, и Човек. Като Бог Той е Господ на Давид, а като Човек Той е негов Син. Ако фарисеите бяха проявили Жела- ние да се поучат от Исус, щяха да раз- берат, че Той е Месията - ДаВидоВ Син по кръвна линия от Мария и Бо- Жий Син по думите, делата и поведе- нието Си. 141 Mameu 22, 23  22:46 Те обаче отказват да разбе-
рат. Напълно объркани от Неговата мъдрост, фарисеите прекъсват опи- тите си да Го впримчат в своите Въп- роси, но решават да използват друго оръЖие - насилието. М. Пазете се от големите приказки и празните дела (23:1-12) 23:1-4 В началните стихове на тази Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|