Уилиям макдоналд к о новия
:10 Това става още по-ясно от 10 cm. Йоан е изпълнител на Малахиево- то предсказание (3:1): той е вестите-
Изтегляне 12.82 Mb.
|
11:10 Това става още по-ясно от 10 cm. Йоан е изпълнител на Малахиево- то предсказание (3:1): той е вестите- лят, който ще дойде преди Господ, и ще подготви хората за Неговото ид- ване. И други са предсказвали идване- то на Христос, но Йоан е онзи избра- ник, който оповестява Неговото не- посредствено идване. Това е изразено много добре със следната мисъл: „Най-напред Йоан проправи път за Христос, след което Му направи път, за да мине." 11:11 Думите на Исус, когато казва, че „най-малкият в небесното царст- во е по-голям от него", са още едно до- казателство за това, че Той има пред- вид най-вече привилегированото поло- Жение на Йоан, а не неговия характер. Онзи, който е най-малък в небесното царство, сигурно не е по-добър от Йо- ан, но той сигурно има по-привилеги- ровано полоЖение. Да си граЖданин на небесното царство е много по-голяма привилегия от това да си вестител на неговото идване. Йоан има изключи- телната привилегия да подготви пъ- тя на Господа, но сега, на земята, той още не се радва на благословенията на небесното царство. 11:12 Още от началото на Йоаново- то слуЖение до хвърлянето му в зат- вора небесното царство страда от насилие, фарисеите и книЖниците оказват яростна съпротива. Цар 80 Mameii 11  Ирод прави всичко ВъзмоЖно да събо-
ри царството, като залови неговия вестител. „И които се насилят, го грабват/' Това твърдение моЖе да се изтълкува по два начина. От една страна, про- тивниците на царството полагат Всички усилия да превземат царство- то, за да го разрушат. Отхвърлянето на Йоан предвещава отхвърлянето на Самия Цар, а оттук и на самото царс- тво. От друга страна, хората, които са готови за идването на Царя, отк- ликват незабавно на вестта и с мак- симално напрежение на мускулите се стремят да стигнат до царството и да влязат в него. Това е значението и на Лука 16:16: „Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава БоЖието цар- ство се благовества и всеки насила Влиза в него." Тук царството се опис- ва като един обсаден град и всички хо- ра са се събрали отвън и блъскат по неговата стена, опитвайки се да вля- зат. Известно духовно насилие наис- тина е необходимо. Без значение кой от двата смисъла приема човек, основната идея е тази, че проповедта на Йоан предизвика буйна реакция, която води до значи- телни и чувствителни резултати. 11:13 „Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Йоан/' Всич- ки Писания от Битие до Книгата на пророк Малахия предсказват идване- то на Месията. Когато Йоан излиза на историческата сцена, неговата уникална роля не се състои само в про- рокуването - той трябва да провъзг- ласи изпълнението на всички предска- зания, които се отнасят до Първото идване на Христос. 11:14 Малахия предсказва, че преди появяването на Месията ще дойде Илия като Негов предвестник (Мал. 4:5, 6). Ако хората бяха поЖелали да приемат Исус като Месия, Йоан щеше да изпълни задачата на Илия. Йоан не е превъплъщение на Илия - това се отрича съвсем ясно в Евангелието от Йоан 1:21. Но той дойде преди Хрис- тос като олицетворение на духа и си- лата на Илия (Лука 1:17). 11:15 Не всички хора оценяват пра- вилно Йоан Кръстител, нито пък раз- бират дълбокото значение на негово- то слуЖение. Затова Господ добавя: „Който има уши да слуша, нека слу- ша!" Или, казано с други думи: „Бъде- те внимателни! Не изпускайте значе- нието на това, което слушате. Ако Йоан изпълнява пророчеството за Илия, то тогава Исус е обещаният Месия!" УтвърЖдавайки Йоан Кръс- тител, Исус утвърЖдава Своя иск да е БоЖият Христос. Приемането на единия води до приемане и на Другия. 11:16, 17 Но „поколението", на кое- то говори Исус, не Желае да приеме нито единия, нито Другия. Юдеите, които имат привилегията да видят идването на техния Месия-Цар, не Же- лаят нито Него, нито Неговия пред- вестник. Те са една голяма загадка. Исус ги сравнява с „деца, седящи по пазарите", които отказват да отк- ликнат на всички опити за сдобряване: не искат да се вклк>чат нито във ве- селието (когато приятелите им пред- лагат да им посвирят), нито в Жалее- нето (когато им предлагат да поигра- ят на погребение). 11:18, 19 Йоан Живее като отшел- ник и затова logeume казват, че има бяс. За разлика от него Човешкият Син яде и пие като всички нормални хора. Щом отшелничеството на Йоан е прекалено странно за тях, logeume би трябвало да са доволни от по-обик- новеното поведение на Исус. Но те пак не са доволни! За тях Той е „лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците". Разбира се, това тяхно обвинение е пълна измислица - Исус никога не яде или пие повече, от- колкото Му е необходимо. Той наис- тина е приятел на бирниците и греш- ниците, но не в смисъла, който те 81 Mameii 11  влагат. Той привлича грешниците към
Себе Си, за да ги спаси от техните грехове, но никога не споделя, нито одобрява греховете им. „Но пак мъдростта се оправдава чрез делата си." Господ Исус е оли- цетворение на самата мъдрост (1 Кор. 1:30). И макар че невярващите могат да го хулят, Той се оправдава чрез делата Си и чрез Живота на Сво- ите последователи. Независимо че го- ляма част от logeume могат да отка- Жат да Го признаят за Месията-Цар, Неговите претенции напълно се пот- върждават от Неговите чудеса и от духовното преобразяване на Неговите предани ученици. Б. Горко на непокаялите се галилейски градове (11:20-24) 11:20 Големите права носят и голяма отговорност. Няма градове, които да са по-облагодетелствани от Хоразин, Витсаида и Капернаум. Самият Бо- Жий Син върви по техните прашни улици, поучава техните привилегиро- вани Жители и извършва повечето от Своите велики дела там. Но въпреки тези съкрушителни доказателства те упорито отказват да се покаят. Ни- как не е чудно тогава, че Господ им предвещава такава теЖка съдба. 11:21 Най-напред Господ говори за Хоразин и Витсаида. Тези два града чуват милостивите увещания на своя Бог-Спасител, но въпреки това Го прогонват. След това Господ говори за Тир и Сидон, които попадат под БоЖието наказание заради своето идолопоклонничество и порочност. Но ако те бяха получили привилегията да видят чудесата на Исус, щяха да се смирят и да се покаят дълбоко. Зато- ва в сьдния ден съдбата на Тир и Си- дон ще бъде много по-лека от тази на Хоразин и Витсаида. 11:22 Думите „...наказанието ще бъ- де по-леко в съдния ден" показват, че ще има различни степени на наказани- ята в ада, както ще има различни сте- пени и на наградите в небесата (1 Кор. 3:12-15). Единственият грях, кой- то моЖе да изпрати човека в ада, е отказът му да се покори на Исус Христос (Йоан 3:366). ТеЖестта на наказанието в ада зависи от привиле- гиите, които той е отхвърлил, и гре- ховете, на които се е отдавал. 11:23, 24 Малко градове са така об- лагодетелствани като Капернаум. След като Назарет отхвърля Исус, той става родният Му град (9:1, вЖ. Марко 2:1-12). Някои от най-необикно- вените чудеса на Исус, които неопро- верЖимо свидетелстват за Неговото Месиянство, са извършени там. Ако порочният Содом, столицата на хо- мосексуализма, беше имал тази приви- легия, той щеше да се покае и да бъде пощаден. Капернаум е много по-обла- годетелстван от Содом. Неговите Жители трябваше да се покаят и с ра- дост да признаят Господа. Но той пропусна своя шанс. Извратеността на Содом беше много голям грях. Но няма по-голям грях от онзи, който Ка- пернаум извърши, като отхвърли све- тия БоЖий Син. Затова в съдния ден Содом ще получи по-леко наказание от Капернаум. Издигнат до небето в об- лагодетелстването си, Капернаум ще слезе до ада в наказанието си. Щом като Капернаум го очаква такава съд- ба, колко по-теЖка ще е съдбата на такива места, където има Библии в изобилие, където благовестието се го- вори по средствата за масова инфор- мация и където много малко са хора- та с извинение, ако изобщо има таки- ва. По времето на нашия Господ е има- ло четири известни града в Галилея: Хоразин, Витсаида, Капернаум и Тиве- риада. Исус произнася проклятия над първите три града без Тивериада. И какви са резултатите? Разрушението на Хоразин и Витсаида е толкова пъл- но, че днес не знаем къде точно са се 82 Mameu 11  намирали. Местоположението на Ка-
пернаум също не е съвсем изВестно. TuBepuaga обаче Все още същестВуВа. ТоВа удивително изпълнение на предс- казанието е още едно доказателство за ВсемогъщестВото на Спасителя и за богоВдъхноВеността на Библията. В. Как Спасителят реагира на Своето отхвърляне (11:25-30) 11:25, 26 Тези три галилейски града ня- мат нито очи, за да Видят, нито сър- це, за да обичат БоЖия Син. Той знае, че тяхното'отношение е показателно за отхвърлянето Му по-нататък В още по-широк мащаб. Какъв е Негови- ят отговор на тяхното неЖелание да се разкаят? Господ не отговаря с гор- чивина, циничност или отмъстител- ност, но издига гласа Си с благодар- ност към Бога, казвайки Му, че нищо не е в състояние да осуети Неговите върховни цели: „Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и на земята, за гдето си утаил това от мъдреците и разумните, а си отговорил на младен- ците." При тълкуването на този стих мо- гат да се допуснат две грешки. Най- напред трябва да каЖем, че с тези ду- ми Исус не изразява удоволствие от неизбеЖното наказание на галилейски- те градове. Освен това те не означа- ват, че Бог нарочно е отклонил свет- лината от мъдрите и разумните. Тези градове са имали Всички въз- моЖности да приемат Господ Исус, но те съзнателно са се отказали да Му се подчинят. Когато те отказват да приемат светлината и Бог се отказва да им я даде. Но БоЖият замисъл няма да пропадне. Ако интелигенцията не Желае да повярва, Бог ще разкрие Исус на смирените сърца. Той изпълва глад- ните с блага, а богатите отпраща празни (Лука 1:53). Онези, които се мислят за прекале- но мъдри и знаещи, за да имат нуЖда от Христос, заболяват от слепота на ума. Тези, които се признават за не- мъдри, получават откровение от Он- зи, „В Когото [са скрити] Всичките съкровища на премъдростта и на зна- нието" (Кол. 2:3). Исус благодари на Отца Си, че така е наредил, щото ако едни не Го приемат, други да Го прие- мат. Пред лицето на това колосално неверие Той намира утеха във всепо- беЖдаващия замисъл и цел на Бога. 11:27 Всичко е било предадено на Исус от Неговия Отец. От устата на всеки друг това изявление би прозВуча- ло изклкзчително нахално, но казано от Господ Исус, това е една проста истина. В този момент, когато съп- ротивата срещу Него се засилва, хора- та си мислят, че Той не е с ума Си, без да разбират, че Той говори истината. Събитията в Неговия Живот се разви- ват неудърЖимо по посока на величес- твения победен завършек. „И освен Отца никой не познава Сина". Има една тайна в личността на Христос, която ние не моЖем да разберем. Съ- четанието на боЖественото и човеш- кото в един Човек поставя въпроси, които объркват човешкия ум. Пробле- мът със смъртта например. Бог не моЖе да умре. А Исус е Бог, но Той ум- ря. И Въпреки това Неговата боЖест- вена и Неговата човешка природа са неразделими. Затова, макар че моЖем да Го познаваме, да Го обичаме и да уповаваме на Него, в Него има нещо, което само Отец моЖе наистина да познава. Но Високите тайни на Твоето име превъзхоЖдат ума на създанието Ти. Единствено Бащата мозке Сина Си Свой да разбере: О, Агнец БаЖий, колко достоен си Ти всяко коляно пред Теб да коленичи и да Ти се поклони! ДЖосая Кондър 83 Mameii 11 „Humo познава някой Отца освен
Сина и оня, комуто Синът би благо- волил да Го открие." Отецът също е неразгадаем. Само Бог е достатъчно Велик, за да разбере Бога. Човекът не моЖе да Го познае със сВоите собст- вени сили или разум. Но Господ Исус моЖе да Го познава и да Го открива на тези, които избира. Всеки, който поз- нае Сина, познава също и Бащата (Йо- ан 14:7). Накрая трябва да признаем, че кога- то се опитваме да обясним 27 cm., ние се докосваме до прекалено Високи за нас истини. Сега ние ВиЖдаме неясно като В огледало. Но дори и във веч- ността нашите ограничени мозъци няма да успеят напълно да оценят Бо- Жието величие, нито да разберат из- цяло тайната на Превъплъщението. Когато четем, че Бащата се открива само на онези, които са избрани от Сина, ние се изкушаваме да мислим, че става въпрос за своеволно избиране на определен брой лЬбимци. Следващият стих ни предпазва от такова тълку- ване. Господ Исус отправя обща пока- на към Всички, които са изморени и об- ременени да дойдат при Него, за да си починат. С други думи, хората, които Той избира, за да им открие СВоя Отец, са онези, които Му се доверя- ват като на Господ и Спасител. Кога- то разглеЖдаме тази покана, изпълне- на с безкрайна неЖност, нека си спом- ним, че Той я отправя след безочливия отказ на предпочетените галилейски градове. Човешката омраза и инат не успяват да задушат БоЖията лк>бов и милост. Елва Маклейн казва следното: „Въпреки че Израелският народ вър-
„...при Мене..." Предметът на наша- та Вяра не е някоя черква, Вероизпове- дание или свещеник, а Живият Хрис- тос. Спасението е В една Личност. Онези, които имат Исус, са толкова спасени, колкото Исус моЖе да ги нап- рави такива. „...всички, които се трудите и сте обременени..." За да моЖе наистина да отиде при Христос, човек трябва да признае, че е обременен от теЖестта на греха. Само онези, които съзнават, че са загубени, могат да бъдат спасе- ни. Повярването В Господ Исус Хрис- тос се предхоЖда от покаяние пред Бога. ,,...и Аз ще ви успокоя." ЗабелеЖете, че Господ ни дава успокоение даром; ние не си изработваме това успокое- ние, нито пък го заслуЖаВаме. Това е спокойствието на спасението, което ние получаваме, след като разберем, че Исус извърши изкупителното дело на кръста на Голгота. Това е и спо- койствието на съвестта, което след- Ва осъзнаването на факта, че наказа- нието на нашите грехове вече е пла- тено веднъЖ завинаги и че Бог няма да иска да Му се плаща Втори път. 11:29 Във 29 и 30 cm. поканата за спасение преминава в покана за слуЖе- ние. „Вземете моето иго върху си." Това означава, че ние трябва да се подчи- ним на Неговата воля и да предадем ръководството на Живота си на Него (Римл. 12:1,2). „...и научете се от Мен..." Когато ние приемем Неговото господство 84 Mameii 11,12  Във Всички области на нашия Живот,
Той започва да ни обучава по Свой на- чин. „...защото съм кротък и смирен на сърце..." За разлика от грубите и Висо- комерни фарисеи истинският Учител е мек и смирен. Онези, които Вземат Неговото иго Върху себе си, ще се нау- чат да заемат най-скромното място. ,,...и ще намерите покой на душите си." Това не е спокойствието на съ- вестта, а спокойствието на сърцето, което се постига, когато застанеш на най-ниското място пред Бога и чове- ка. Това е също така спокойствието, в което човек Живее, когато слуЖи на Христос и престане да се опитва да бъде велик. 11:30 „Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко." И отново тук виЖдаме една голяма разлика меЖду фарисеите и Христос. Исус казва за тях: „Защото свързват теЖки и непо- носими бремена и ги налагат върху плещите на хората, а самите те не искат нито с пръста си да ги помръд- нат" (Мат. 23:4). Хомотът на Исус е лек, той не Жули. Някой беше казал, че ако Исус имаше табела на вратата на своя дърводелски магазин, на нея щеше да пише: „Правя хомоти, които пас- ват идеално." Неговото бреме е леко. Това не означава, че в християнския Живот няма проблеми, изпитания, труд и душевни мъки. То означава, че ние не трябва да ги носим сами. Ние носим бремето си заедно с Него, а Той е достатъчно милостив към всяка на- ша нуЖда. Да му слуЖим, не означава да се чувстваме обвързани, а да се чув- стваме съвършено свободни. ДЖ. ДЖа- уит казва така: „Вярващият моЖе да направи съдбо- носна грешка, ако реши сам да носи товара на своя Живот. Бог никога не е искал човек да носи бремето си сам. В този смисъл моЖе да се каЖе, че Хрис- тос се занимава само с хомоти. Хомо- тът е ярем за двама, който се поста- вя на вратовете им, и Бог иска да бъде единият от двамата. Той Желае да раздели с теб всяка унизителна рабо- та. Тайната на един спокоен и победо- носен християнски Живот се крие в отказа да влачиш сам хамута на собс- твено си „аз" и да приемеш благия „ярем " на Майстора. "20 Г. Исус е Господар на съботата (12:1-18) 12:1 Тази глава гоВори за Все по-засил- ващата се реакция срещу Христос. Още малко и растящата злоба и враЖ- дебност на фарисеите ще прелеят бреговете на техните задръЖки. Проблемът, който ще отвори шлкзза, е спорният въпрос около съботата. В този съботен ден Исус и ученици- те Му минават през посевите. Учени- ците започват да късат класове и да ги ядат. Законът е позволявал да се къса Жито от чуЖдите ниви, стига са- мо да не се използва сърп (Втор. 23: 25). 12:2 Но фарисеите, които са напра- вили така, че да Живеят напълно за- конно като паразити, започват да ги обвиняват, че нарушават съботата. И макар че техните обвинения не са споменати изрично, моЖе да се пред- полоЖи какви са: (1) че Жънат (понеЖе късат зърното); (2) че вършеят (поне- Же търкат класовете меЖду ръцете си); (3) и че Веят (понеЖе отделят зърното от плявата). 12:3, 4 Исус отговаря на нелепото им оплакване с една случка от Живота на Давид. ВеднъЖ по време на заточе- ние той и мъЖете с него отиват в пустинята и ядат от присъствените хлябове - дванадесетте ритуални хля- ба, от които само свещениците имат право да ядат. Нито Давид, нито мъ- Жете с него са свещеници, но независи- мо от това Бог никога не ги обвинява в грях за това, което са направили. За- що не ги обвинява? 85 MameO 12 Обяснението е, че Божият закон ни-
кога не е искал да причини страдание на Верните Му хора. Давид не беше ви- ноВен за това, че е изгнаник. Той беше отхвърлен от един греховен народ. Ако неговото положение беше нормал- но, той и последвалите го мъже нико- га нямаше да трябва да ядат от при- съствените хлябове. Заради греха на Израел Бог разреши това иначе забра- нено деяние. Случаят с Исус и Неговите ученици е подобен на този. Господ Исус е за- конният Цар на Израел, но израелски- ят народ не признава Неговата вър- ховна власт. Ако Той беше заел пола- гаемото Му се място, Неговите пос- ледователи нямаше да бъдат принуде- ни да се хранят по този начин в съ- ботния или който и да е друг ден от седмицата. Историята се повтаря. Господ не осъжда Своите ученици, за- щото те не бяха сторили нищо лошо. 12:5 Исус припомня на фарисеите, че и свещениците оскверняВат събота- та, като убиват и жертват животни и извършват много други ритуали (Чие. 28:9, 10), но пак не са виновни, за- щото служат на Бога. 12:6 фарисеите знаят, че свещени- ците работят В храма Всяка събота, без да го оскверняват. Защо тогава те обвиняват учениците, когато „тук има повече от храма"? Този израз мо- же да се каже и така: „нещо, което е по-голямо от храма, е тук". „Нещо- то" е Божието царство, което е тук в Личността на Царя. 12:7 фарисеите никога не са разби- рали сърцето на Бога. В Осия 6:6 Бог казва: „Защото милост искам, а не зкертва." Бог издига състраданието по-високо от ритуала. Той предпочи- та да гледа как Неговите хора късат жито в съботния ден, за да утолят глада си, вместо да го съблк>дават толкова строго, че да си причинят фи- зическо страдание. Ако фарисеите разбираха това, нямаше да осъдят Христовите ученици. Но те ценяха много повече педантичното спазване на протокола, Вместо добруването на човека. 12:8 После Спасителят добавя: „За- щото Човешкият Син е Господар на съботата". На първо място Той е Он- зи, Който е постановил закона, и сле- дователно има най-голямо право да тълкува неговото истинско значение. Роуджърз казва така: „ИзглеЖда, че в тези стихове Матей, Воден от Духа, прави един бърз преглед на многото имена и слузкби на Господ Исус. Той е БаЖият син, Господарят на съботата, Моят слуЖител, Моят ВъзлЬбен, Да- Видовият Син, по-голям от храма, по- голям от Йона, по-Велик от Соломон. Матей прави това, за да показке колко огромен е грехът на ония, които отка- Жат да Го приемат и да Му признаят правата. "2^ Преди да продължим с разглеждане- то на следващото събитие - изцелени- ето на човека с изсъхналата ръка - ще спрем за малко, за да обобщим нак- ратко библейското учение за събота- та. О за съботата Съботният ден е бил и винаги ще бъде седмият ден от седмицата. След шестте дни на сътворението Бог е решил да си почине на седмия ден (Бит. 2:2). Тогава Той не заповядва на човека да пази съботния ден, въпреки че този принцип сигурно е бил част от Неговия замисъл - да има един почивен ден на всеки седем работни дни. Израелският народ е получил запо- ведта да спазва съботния ден в десет- те Божии Заповеди (Изх. 20:8-11). За- поведта за съботата се различава от другите девет заповеди, защото тя се отнася до установяването на някакъв външен ред, докато другите девет за- сягат установяването на вътрешен 86 Mameii 12  морален peg. Единственото основание
за погрешността да се работи в събо- та е това, че Бог е казал така. Други- те заповеди забраняват неща, които сами по себе си са погрешни. Забраната да се работи В съботния ден никога не се отнасяла до слуЖение- то на Господа (Мат. 12:5), в което Влизат такиВа действия, които са свързани с необходимостта (Мат. 12:3, 4) или с милостта (Мат. 12:11, 12). Девет от десетте БоЖи заповеди са повторени и в НЗ, но не във вид на закон, а като наставления за христия- ните, които Живеят В благодат. Единствената заповед, която христи- яните никога не са били длъЖни да спазват, е заповедта за съботния ден. ДаЖе напротив, ПаВел учи, че христи- янинът няма да бъде наказан, ако не я спазва (Кол. 2:16). За християните специалният ден е първият ден от седмицата. На този ден Господ Исус Възкръсна от мърт- вите (Йоан 20:1) като доказателство на тоВа, че изкупителното дело е за- вършено и одобрено от Бога. През следващите два дни Господ Исус се срещна със Своите ученици (Йоан 20:19, 26). На първия ден от седмица- та беше даден Светият Дух (Деяния 2:1; сравни Лев. 23:15, 16). На този ден се срещаха и пърВите последователи на Христос за разчупване на хляба ка- то възпоминание за смъртта на Гос- пода (Деяния 20:7). Този ден е опреде- лен от Бога за събиране на парични средства, предназначени за Господа (1 Кор. 16:1, 2). Съботата, или седмият ден, идва като завършек на една трудова седми- ца. Господният ден, или неделята, за- почва една нова седмица със спокойна- та увереност, че изкупителното дело е извършено. Съботата ознаменува първото творение, Господният ден е свързан с новото творение. Събота- та е ден на отговорността, Господ- ният ден е ден на милостта. Християните не пазят Господния ден като начин, чрез който могат да спечелят спасение или да постигнат святост, или защото се страхуват от наказание. Те го отделят от дру- гите дни, за да засвидетелстват лк>- боВ и преданост на Онзи, Който отда- де Себе Си за тях. ПонеЖе на този ден сме освободени от всекидневните си и светски гриЖи, ние го отделяме по специален начин за слуЖение и покло- нение на Христос. Не е правилно да се говори, че спаз- ването на съботата е преминало в спазване на Господния ден. Съботата е седмият ден, а Господният ден е първият - неделята. Съботата е сим- вол на сянката на Христос, докато неделята е символ на същността на Христос (Кол. 2:16, 17). Възкресение- то на Христос поставя ново начало и Господният ден обозначава това нача- ло. Като Верен кздеин, Живеещ под за- кон, Исус е спазвал съботата (незави- симо от обвиненията на фарисеите В противното). Като Господар на съ- ботния ден Той го освобоЖдава от фалшиви правила и наредби, с които той е бил отрупан. Д  . Исус изцелява в съботния ден
(12:9-14) 12:9 От нивата Исус отиВа В синаго- гата. Лука ни казВа, че книЖниците и фарисеите продълЖаВат да Го наблю- дават, за да намерят нещо, в което да го обвинят (Лука 6:6,7). 12:10 В синагогата има човек с из- съхнала ръка, който стои като нямо свидетелство на абсолк>тната безпо- мощност на фарисеите да му помог- нат. До този момент фарисеите из- питват към него само студено пре- небреЖение. ИзведнъЖ обаче той ста- ва за тях особено ВаЖен, тъй като мо- гат да го използват като средство, с което да подмамят Исус. Те знаят, че 87 Mameii 12 Спасителят Винаги е склонен да об-
лекчи човешкото страдание. ЗатоВа те очакват от Него да започне да из- целява и В съботния ден, което да им даде повод да Го уловят В закононару- шение. И така, те започват с един из- въртащ закона въпрос: „Позволено ли е човек да изцеляба в събота?" 12:11 Спасителят също отговаря с въпрос. Ако някоя от техните овце падне в яма в съботен ден, няма ли да я извадят? Разбира се, че ще я изва- дят. Най-вероятно те ще направят това под предлог, че е милостиво дея- ние, Въпреки че основният им мотив ще бъде страхът от финансова загуба, защото овцата струва пари. 12:12 След това нашият Господ им казва, че човекът е много по-скъп от овцата. Ако милостта към Животни- те, проявена В съботен ден, е позволе- на, колко по-оправдана е милостта към човеците! 12:13, 14 След като хваща фарисеи- те в капана на собствената им логи- ка, Исус възстановява изсъхналата ръ- ка на болния човек. Казвайки му да протегне ръката си, Исус задейства неговата вяра и воля. Подчинението на болния е възнаградено със съвърше- но изцеление. Благодарение на чудес- ния Създател болната ръка „става здрава като другата". Ние веднага бихме помислили, че фарисеите оста- ват много зарадвани от изцелението на човека, когото те нито могат, ни- то искат да излекуват. Те обаче по- бесняват от яд и се наговарят да уби- ят Исус. Ако някой от тях беше с из- съхнала ръка, той въобще нямаше да търси сметка в кой ден е бил излеку- ван. Е. Изцеление на всички (12:15-21) 12:15, 16 Когато Исус разбира мисли- те на своите врагове, Той се оттегля. Но навсякъде, където отива, хората продължават да се трупат около Не- го. И навсякъде, където се събират болни хора, Той изцелява всички, като им заръчва да не казват на никого за своето чудно изцеление. Исус казва това не защото иска да се предпази от опасности, а защото иска да избег- не всяка погрешна стъпка, която би Го довела до положението на популя- рен револкщионен Герой. Той трябва да спази БоЖествения план. Неговата револкщия ще се осъществи не чрез проливането на римска кръв, а чрез проливането на Неговата собствена кръв. 12:17, 18 Милостивото слуЖение на Исус изпълнява пророчеството на Исая от 41:9; 42:1-4, където пророкът предсказва, че Месията ще бъде един кротък Завоевател. Той описва Исус като Слузкителя, Когото е избрал Йехова, и Възлк)бения, в Когото е благоволила душата Му. Бог ще поло- Жи Духа Си на Него - пророчество, ко- ето се изпълни при кръщението на Исус. Неговото слуЖение ще излезе из- вън пределите на Израел - Той ще възвести съд над народите. Колкото по-твърдо става кодейското „НЕ", толкова по-силно звучат думите на последната мисъл. 12:19 По-нататък Исая предсказва, че Месията „няма да се скара, нито да извика" и гласът Му няма да се чуе по площадите. С други думи, Той няма да се прояви като политически функцио- нер, подбудител на простолюдието. Маклейн пише следното: „Този Цар, Който е „Слуга" на Бога, няма да получи Своето законно място или слава със средствата на обикнове- ното физическо насилие, или като из- ползва свръхестествените умения, ко- ито владее. "22 12:20 Той дори няма да пречупи „сма- зана тръстика" и „замъЖдял фитил" няма да угаси; няма да смаЖе лишени- те и онеправданите; но ще окураЖи и укрепи отчаяните и потиснатите. Една искрица вяра ще Му бъде доста- тъчна, за да разпали цял огън. СлуЖе- Mameu 12 нието My няма да престане, докато
правдата не възтържествува. Омра- зата u неблагодарността на хората няма да могат да угасят Неговата кротка u лкобяща гршка към другите. 12:21 „И в Неговото име народите ще се надяват." В пророчеството на Исая това изречение звучи така: „И островите ще очакват Неговата поу- ка", но смисълът е същият. „Острови- те" са символ на езичниците. Тук се казва, че езичниците Живеят в очаква- не на царството Му, в което те ще бъдат Негови верни поданици. Клайст и Пили дават много висока оценка на този пасаЖ от Исая, като казват, че той е: „...един от бисерите на евангелието, едно от най-красивите изображения на Христос... Исая рисува единството на Христос с Неговия Отец, мисията Му да поучава народите, благостта, с коя- то се отнася към страдащото чове- чество, и окончателната Му победа. Няма друга надезкда за света освен на- деждата, която се крие в името на Христос, Спасителя на света, изрече- на не със сухи, схоластични думи, а със слова, облечени в богата ориенталска символика.<>23 Ж. Непростимият грях (12:22-32) 12:22-24 След като Исус изцелява „един хванат от бяс, сляп и ням", обикновените хора започват сериозно да се замислят дали Той наистина не е Давидовият син, Израелският Месия. Това вбесява фарисеите. Неспособни да понесат каквото и да е благосклон- но отношение към Исус, те избълват обвинението, че чудото е сторено с помощта на Веелзевул, началника на бесовете. Това злокобно обвинение за първи път обявява Исус за "човек, кой- то има бесовска власт. 12:25, 26 Когато разбира мислите им, Исус изобличава тяхното безумие. Той посочва, че нито едно царство, град или къща, „разделено против себе си", не моЖе да продълЖи да същест- вува. Ако Той прогонва бесовете на Сатана чрез силата на Сатана, тога- ва Сатана действа против себе си, ко- ето е пълна глупост. 12:27 Нашият Господ има още един опустошителен аргумент срещу фари- сеите. Някои от техните възпитани- ци, познати като заклинатели, твър- дят, че притеЖават власт да изгон- ват бесове. Исус нито признава, нито отрича техните твърдения, но ги из- ползва, за да изкаЖе следния аргумент: „Ако Той изгонва бесове с помощта на Веелзевул, тогава и фарисейските възпитаници (т. е. заклинателите) правят същото." фарисеите никога няма да признаят това, но няма да мо- гат и да отрекат логичността на ар- гумента. Техните собствени възпита- ници ще ги укорят, че са обвинени в прогонване на бесове като помощници на Сатана. Скофилд казва следното: „фарисеите веднага реагират отри-
Не е логично да приписваш едни и съ- щи резултати на различни изпълните- ли. 12:28 Разбира се, Исус изгонва бесо- ве чрез БоЖия Дух. Целият Му Живот като Човек на тази земя е бил изЖи- вян с помощта на силата на Светия Дух. Той е изпълненият с Духа Месия, за Когото пророкува Исая (Ис. 11:2; 42:1; 61:1-3). Затова Господ казва на фарисеите: „Но ако Аз чрез Богкия Дух изгонвам бесовете, то БоЖието 89 Mameu 12  царство е дошло върху вас." ТоВа
твърдение сигурно нанася съкрушите- лен удар Върху фарисеите. Те толкова се гордеят със сВоите теологични поз- нания, а се оказва, че БоЖието царст- во е дошло върху тях в Лицето на Ца- ря, без те дори да го забелеЖат! 12:29 Не само че Исус е много далеч от сък)зяВане със Сатана, но Той е и "Покорител на Сатана. ТоВа личи от Неговия разказ за силния човек. Сил- ният човек е Сатана. Къщата е мяс- тото, където той е господар. Покъщ- нината са неговите бесоВе. Исус е То- зи, Който връзва силния човек, влиза В негоВата къща и ограбВа негоВата покъщнина. На практика завързването на Сата- на бе извършено на етапи. То започна с общественото слуЖение на Исус; бе- ше гарантирано по един решителен начин чрез смъртта и Възкресението на Христос; ще бъде показано по един още по-явен начин по Време на хилядо- летното господство на Царя (Откр. 20:2) и най-накрая ще стане Вечно, ко- гато дяволът бъде хвърлен В „огнено- то Жупелно езеро" (Откр. 20:10). Сега дяволът не изглеЖда Вързан; той Все още упраЖняВа значителна Власт над земята. Но негоВата съдба е предре- шена и Времето му е кратко. 12:30 След тоВа Исус казва: „Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява." Със своето богохулно поведение фари- сеите показват, че не са с Господа; следователно те са протиВ Него. От- казвайки да участват В прибирането на зърното, те го разпиляват. Обви- няват Исус, че прогонва бесове със си- лата на Сатана, когато Всъщност са- мите те са слуги на Сатана и се опит- ват да пречат на БоЖието дело. В Марко 9:40 Исус казва: „...оня, кой- то не е против нас, е откъм нас." Тези думи изглеЖдат абсолкмпно протиВо- полоЖни на думите на Исус В Матей 12:30. ТоВа привидно противоречие престава да съществува, когато раз- берем, че 8 Матей Исус говори за спа- сението. Там човек е или с Христос, или против Него - средно полоЖение няма. Докато в Марко Исус гоВори за слуЖението. МеЖду учениците на Христос има големи различия - разли- чия В събранията, методите и тълку- ванията на доктрините. Затова тук правилото е, че ако един човек не е срещу Господа, той е за Него и трябва да се зачита като такъв. 12:31, 32 Тези стихоВе показват кри- тичната точка на отношението на Христос към израелските Водачи. Той ги обвинява в извършване на непрос- тимия грях, защото те изричат бого- хулство срещу Светия Дух, като каз- ват, че Исус не прави Своите чудеса със силата на БоЖия Дух, а със силата на Сатана. Това е все едно да нарекат Светия Дух „ВеелзеВул, господар на бесовете". За някои други грехове и хули има прощение. Човек моЖе да изрече думи против Човешкия Син и да бъде прос- тен, но богохулството срещу Светия Дух е грях, за който няма прощение нито в този век, нито в бъдещото хилядолетие. Когато Исус говори за този век, Той има предвид времето на Своето обществено слуЖение на земя- та. Разумно е да се предполоЖи, че непростимият грях не моЖе да бъде извършен днес, след като Исус не при- съства телом на земята, извършвайки чудеса. Отхвърлянето на евангелието не е едно и също като непростимия грях. ЧоВек моЖе да се откаЖе от Спасите- ля за много години, след тоВа да се по- кае, да повярва и да бъде спасен. (Но ако той умре, без да е повярвал, оста- ва неопростен.) Отстъпничеството също не е непростим грях. Един хрис- тиянин моЖе много да се отдалечи от Господа, но независимо от това пак да се Върне към общение в БоЖието семейство. 90 Mameu 12 Много хора се измъчват, смятайки,
че са извършили непростимия грях. Дори и този грях да моЖеше да се из- върши днес, фактът, че човек се тре- воЖи, показва, че той не е виновен за такъв грях. Онези, които го извърши- ха, останаха твърди и непреклонни противници на Христос. Те нямаха ни- какви безпокойства, че оскърбяват Духа, и изобщо не се поколебаха да из- мислят план за смъртта на БоЖия Син. Те не изпитваха нито угризение, нито разкаяние. 3. Дървото се познава по неговите плодове (12:33-37) 12:33 фарисеите трябва да признаят, че Господ върши добро, като изгонва бесове, но вместо това те Го обвиня- ват, че е зъл. В този стих Той изобли- чава липсата на всякаква логика от тяхна страна, като казва: „Вие сами преценете. Ако едно дърво е добро, то и плодовете му са добри, и обрат- но - ако дървото е лошо, то и плодо- вете му са лоши." Плодът отразява качеството на дървото, което го раЖда. Плодовете на слуЖението на Исус са добри. Той изцелява болни, сле- пи, глухи, неми; гони бесове и съЖивява от мъртвите. МоЖе ли едно гнило дърво да даде такива хубави плодове? Абсол1отно невъзмоЖно! Защо тогава те толкова упорито отказват да Го признаят? 12:34,35 Причината за това е в тях, защото те са „роЖби ехиднини". Тях- ната злоба към Човешкия Син, която толкова явно личи в отровните им ду- ми, блика от злите им сърца. Сърце- то, което е изпълнено с доброта, ще се познае по милостивите и справед- ливи думи. Пълното със злина сърце се виЖда в богохулството, оЖесточение- то и оскърблението. 12:36 Исус най-сериозно ги предуп- реЖдава (а също и нас), че хората ще отговарят за всяка празна дума, коя- то ще произнесат. Тъй като изречени- те думи са мерило на нашия Живот, те ще бъдат подходящо основание за осъЖдение или освобождение. Колко голямо ще бъде осъЖдението на фари- сеите заради надменните и подли ду- ми, които те изрекоха срещу Светия БоЖий Син! 12:37 „Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъ- диш." При християните наказанието за лекомислените приказки е платено със смъртта на Исус, но ние не тряб- ва да забравяме, че неизповяданите ни и непростени нехайни слова ще ни ли- шат от награда в Съдния ден. И. Знамението на пророк Йона (12:38-42) 12:38 Независимо от всички чудеса, които прави Исус, кншкниците и фа- рисеите имат наглостта да Го мо- лят за знамение, с което искат да ка- Жат, че ще повярват, ако Той им дока- Же, че е Месия. Тяхното лицемерие обаче е съвсем прозрачно. Щом като не са повярвали след толкова много чудеса, защо мислят, че ще повярват, след като видят още едно? Отноше- нието, което иска чудотворни знаме- ния като условие за повярване, не се харесва на Господ. Спомнете си какво каза Исус на Тома: „БлаЖени ония, ко- ито, без да видят, са повярвали" (Йо- ан 20:29). Според БоЖията наредба виЖдането идва след повярването. 12:39 Господ се обръща към фарисеи- те като към „нечестиво и прелк)бо- дейно поколение" - „нечестиво", защо- то съзнателно се заслепяват, за да не видят собствения си Месия, и „прелк>- бодейно", защото са духовни изменни- ци на своя Бог. Техният Бог-Създател, една уникална Личност, съчетаваща абсолютната боЖественост и съвър- шената човечност, стои пред тях и им говори, а те се осмеляват да искат знамение от Него. 12:40 В отговор Исус им казва, че никакво друго знамение няма да им се 91 Mameu 12  gage освен знамението на пророк Йо-
на, имайки предвид Своята Собствена смърт, погребение и възкресение. Из- питанието на Йона, който беше по- гЪлнат от рибата и после повърнат обратно (Йона 1:17; 2:10), пресъздава мъките и възкресението на Христос. Неговото въздигане от мъртвите ще бъде последното, Върховно знамение от Първото Му идване на земята. Точно както Йона престоя три дни и три нощи в корема на голямата ри- ба, така и нашият Господ ще бъде три дни и три нощи в сърцето на зе- мята. Тук ние се изправяме пред след- ния проблем. Ако - както е общоизвес- тно - Исус е погребан в петък следо- бед и е възкръснал от мъртвите в не- деля сутрин, как мозке да се каЖе, че Той е бил В гроба три дни и три нощи? Обяснението е, че според кздеите Вся- ка част от деня и нощта са един цял период. „Един ден и една нощ правят една „она", а една част от „она" е ка- то една цяла „она"." (Еврейска пого- ворка) 12:41 Исус показва виновността на logeuckume водачи, като прави две сравнения. Първо Той говори за езич- ниците от НинеВия, които макар и не толкоВа облагодетелствани, чуха про- поведта на странстващия пророк Йо- на и се покаяха с голямо смирение и мъка. Те „ще се явят на съда", за да обвинят хората от Исусовото поко- ление за това, че не са приели Един, Който е по-голям от Йона - съвърше- ния БоЖий Син. 12:42 Второто сравнение е със савс- ката царица - една езичница, която- Живееше извън областта на Юдея и дойде чак от к>г с цената на много усилия и разноски, за да се види със Со- ломон. Юдеите от времето на Хрис- тос не трябва изобщо да пътуват, за да Го видят - Той е пристигнал от не- бето в техния малък град, за да бъде техният Месия-Цар. Въпреки това те не намират място в сърцата си за Не- го, Който е безкрайно по-велик от Со- ломон. Тази царица-езичница ще се яви на съда и ще ги осъди заради тяхното безотговорно лекомислие. В тази глава нашият Господ е пред- ставен като по-голям от храма (6 cm.), по-голям от Йона (41 cm.) и по- голям от Соломон (42 cm.). Той е „по- Велик от най-Великите и по-добър от най-добрите." Й. Връщането на нечистия дух (12:43-45) 12:43, 44 Тук Исус обобщава в иноска- зателна форма миналото, настояще-. то и бъдещето на невярващия Израел. Тук човекът е символ на еврейския на- род, а нечистият дух е духът на идо- лопоклонничеството, обхванало Изра- ел от времето на неговото робство в Египет до пленничеството във Вави- лон (когато той е бил излекуван от своето идолопоклонство временно). За известно време нечистият дух из- лиза от човека. От края на пленничес- твото и досега евреите не са идоло- поклонници. Те приличат на „празна, пометена и наредена" къща. Преди повече от 1900 години Спаси- телят се опита да влезе в тази празна къща. И макар че Той беше нейният законен Обитател и Господар, хората упорито отказаха да Го приемат. Въпреки че те вече не се кланяха на идоли, те не поискаха да се поклонят и на истинския Бог. Празната къща говори за духовния вакуум, който моЖе да бъде едно мно- го опасно състояние, както показват следващите стихове. Само реформи- рането не е достатъчно. Необходимо е цялостно приемане на Спасителя. 12:45 В някой бъдещ ден духът на идолопоклонството ще реши да се Върне В къщата, съпроводен от седем други духа, още по-зли от него. Тъй ка- то 7 е числото на съвършенството и завършеността, то вероятно е упот- ребено тук, за да обозначи идолопок- 92 Mameii 12 лонстбото В неговото напълно разВи-
то състояние. ТоВа напомня за Време- то на Голямата скръб, когато наро- дът-Вероотстъпник ще се поклони на Антихриста. Преклонението пред чо- Века на злото и почитането му като Бог представлява много по-уЖасен Вид идолопоклонстВо от който и да било друг Вид В миналото. И така, „послед- ното състояние на оня човек стаВа по-лошо от първото". НеВярВащите еВреи ще изтърпят страшното нака- зание на Времето на Голямата скръб, когато техните страдания ще бъдат далеч по-страшни от тези, които logeume преЖивяха по Времето на тях- ното пленничестВо във ВаВилон. Она- зи част от израелския народ, която се кланя на идоли, ще бъде изцяло унищо- жена при Второто пришествие на Христос. „Също така ще бъде и на това не- честиво поколение." Същите Вероот- стъпници, които отхвърлиха и презря- ха Христос при Неговото ПърВо идВа- не, ще бъдат наказани жестоко при Неговото Второ идване. К. Майката и братята на Исус (12:46-50) Тези стихове описват едно на вид обикновено събитие, когато семейст- вото на Исус идва, за да говори с Него. Защо обаче идват тези хора? Марко моЖе да ни даде отговор на този въпрос. Някои приятели на Исус решават, че Той не е на Себе Си (Мар- ко 3:21, 31-35), и Вероятно Неговото семейство идва, за да Го прибере у до- ма без много шум (вЖ. също Йоан 7:5). Когато на Исус казват, че майка Му и братята Му стоят отвън и искат да говорят с Него, Господ отговаря с въпрос: „Коя е майка Ми и кои са бра- тята Ми?" После, като посочва уче- ниците Си, Той заявява: „Който вър- ши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка." Тези потресаващи думи носят дъл- бок духовен смисъл: те бележат об- рат в отношенията меЖду Исус и Из- раел. Мария и нейните синове предс- тавляват израелския народ: те са род- нините на Исус по кръвна линия. До. този момент Исус е съсредоточил Всички Свои усилия върху загубените оВце от израилевия дом. Но вече за- почва да става ясно, че Неговият Соб- ствен народ не Го иска. Вместо да се поклонят на Своя Месия, фарисеите Го обвиниха, че е слуга на Сатана. Затова сега Исус постановява нов ред на нещата. Неговите кръвни връз- ки с Израел няма да бъдат решаващ фактор за Неговото дело. Въпреки че състрадателното Му сърце ще про- дълЖава да се застъпва за Неговите сънародници по плът, дванадесета Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|