Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
| глаВа, които ни дават обяснение на за-
гадъчното твърдение. Тези стихове описват събитието на планината на Преображението. Там Петър, Яков и Йоан ВиЖдат как Исус се преобразява пред тях. Всъщност те са облагоде- телствани да видят още тогава обра- за на Христос в славата на Неговото царство. Ние имаме Всички основания да разг- леЖдаме преображението на Христос като преобраз на Неговото идещо царство. Петър говори за събитието като за „силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос" (2 Петр. 1:16). Тази сила и пришествие на Гос- под Исус се отнасят до Неговото Второ идване. Йоан също говори за случката на планината като за време- то, когато „... видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца" (Йоан 1:14). При Своето Първо идване Христос бе подлоЖен на униЖение; при Своето Второ идване Той ще бъде увенчан със слава. По този начин пред- сказанието от 28 cm. бе изпълнено на планината. Петър, Яков и Йоан виЖ- дат Човешкия Син не като скромен Назарей, а В славния Му образ на Цар. Г. Подготвяне на учениците за времето на слабата: преображението (17:1-8) 17:1, 2 Шест дни след случилото се В Кесария Филипова, Исус заВеЖда Фи- лип, ЯкоВ и Йоан на една висока плани- на В Галилея. Много тълкуватели при- дават особено значение на тези шест дни. Например Гейбелин казВа следно- то: „Шест е числото на човека; а така 115 Mameu 17  също и числото на шестте работни
дни. След шест дена - след свършване- то на работата и изтичането на деня на човека - идва денят на Царя, идва Царството." Когато Лука казва, че преображени- ето става „около осем дни" по-късно (9:28), освен към изтеклите 6 дни той явно вклкзчва и деня, който ги пред- хожда, и деня, който ги следва. И тъй като осем е числото на възкресение- то, Лука напълно уместно свързва царството с новото начало. Петър, Яков и Йоан, които Спаси- телят чувства по-близо до Себе Си, получават правото да видят Христос преобразен. До този момент славата Му е забулена от телесното тяло. Се- га Неговото лице и дрехи стават блестящи като слънцето и ослепи- телно бели. Така божествеността на Исус получава своето видимо проявле- ние също като божествения облак или скинията в Стария Завет, които сим- волизират Божието присъствие. Глед- ката ни показва какъв ще бъде Господ Исус, когато дойде за втори път, за да установи царството Си. Тогава Той няма вече да бъде жертвения Аг- нец, а ще дойде като Лъва от Юдово- то племе. Всички, които Го видят, ще го разпознаят незабавно като Божий Син, Цар на царете и Господар на гос- подарите. 17:3 На планината се появяват Мой- сей и Илия и разговарят с Христос за Неговата предстояща смърт в Еруса- лим (Лука 9:30, 31). Мойсей и Илия мо- гат да се приемат като представите- ли на светиите от СЗ. Ако решим, че Мойсей представлява Закона, а Илия - пророците, можем да приемем, че и двете части на СЗ сочат към страда- нията на Христос и към славата, коя- то ще ги последва. Трети начин на тълкуване на това събитие е, че Мой- сей, който отива на небето, след като умира, представлява всички онези, ко- ито ще бъдат възкресени от мъртви- те, за да влязат в хилядолетното цар- ство, докато Илия, който е бил граб- нат на небето, представлява тези, ко- ито ще бъдат грабнати в небесното царство. Учениците Петър, Яков и Йоан представляват светиите от НЗ като цяло. Освен това те олицетворяват онзи верен остатък от еврейския на- род, който ще живее при Второто пришествие и ще влезе в царството заедно с Христос. Множеството от хора в подножие- то на планината (14 cm., cp. c Лука 9:37) се приема като символ на езични- ците, които също ще споделят бла- гословенията на хилядолетното гос- подство на Христос. 17:4, 5 Случилото се дълбоко раз- търсва Петър, който истински чувс- тва съдбовността на събитието. В желанието си да улови величието на момента той, без да се замисли, пред- лага да се издигнат три паметни ски- нии или палатки - една за Исус, една за Мойсей и една за Илия. Петър пра- вилно поставя Исус на първо място, но прави грешка, като не Му отдава никакво превъзходство пред останали- те двама. Исус не е един от трима равни по ранг, а Господ над всички. За да покаже това Бог Отец покрива всички с със светъл облак и заявява: „Този е Моят възлк)бен Син, в Кого- то е моето благоволение, Него слу- шайте." В царството Исус ще бъде насравнимият върховен Монарх и Не- говото Слово ще бъде решаващо. Та- кова То трябва да бъде и в сърцата на Неговите последователи днес. 17:6-8 Зашеметени от облака на сла- вата и от гласа на Бога, учениците падат по лице, но Исус им казва да станат и да не се страхуват. Когато се изправят, те вече не Вшкдат нико- го другиго, освен Исус. Така ще бъде и в царството - Господ Исус ще бъде „цялата слава в земята на Емануил". 116 Mameii 17  Д. Разговорът за предвестника
(17:9-13) 17:9 На слизане от планината Исус на- реЖда на учениците Си да не казВат какВо са Видели, докато Той не Възк- ръсне от мъртвите. Юдеите, които с огромно нетърпение очакват някой да ги освободи от римското Владичест- во, биха Го приветствали като Осво- бодител от игото, но не биха Го по- Желали като Спасител от греха. Как- то и да се погледне, Израел беше отх- върлил своя Месия и нямаше никакъв смисъл да казват на logeume за това видение на славата на Месията. След възкресението те ще могат да разп- ространят вестта по целия свят. 17:10-13 Учениците току-що видяха една предварителна картина на идва- нето на Христос в сила и слава. „Но нали Неговият предшественик все още не се е появил? Нали - според предсказанието на Малахия - преди идването на Месията трябва да дой- де Илия (Мал. 4:5, 6)?" - питат учени- ците Исус. Господ им отговаря, че Илия наистина трябва да дойде първо - като възстановител на всичко, и след това обяснява, че Илия вече е до- шъл. Явно Той има предвид Йоан Кръстител (8Ж. 13 cm.). Йоан не е Илия (Йоан 1:21), но е дошъл „в духа и силата на Илия" (Лука 1:17). Ако Из- раел беше приел Йоан и неговото пос- лание, той щеше да изпълни ролята, която пророците предсказаха за Илия (Мат. 11:14), но народът на Израел не осъзна ваЖността на мисията на Йо- ан и се отнесе към него, както му бе- ше удобно. Смъртта на Йоан беше предварителен знак за това, което ще се случи с Човешкия Син. Те отхвърли- ха вестителя и щяха да отхвърлят и Царя. След обяснението на Исус уче- ниците разбират, че Той говори за Йо- ан Кръстител. Ние смятаме, че имаме всички осно- вания да Вярваме, че преди Второто пришествие на Христос ще се появи пророк, който ще подготви Израел за идването на Царя. Дали това ще бъде самият Илия или някой друг, който ще изпълни същата слуЖба, е почти не- възмоЖно да се каЖе. Б. Подготовка за слуЖение чрез молитва и пост (17:14-21) Животът не се състои само от съби- тия, преЖивени на върха на планина- та. След моменти на духовно извися- ване идват дни и часове на напреЖение и труд. Идват времена, когато тряб- ва да слезем от планината и да рабо- тим в низината на човешките нуЖди. 17:14, 15 В подноЖието на планина- та един разстроен баща чака Спаси- теля. Той коленичи пред Него и пла- менно Го моли за изцеление на своя об- хВанат от бяс син. Синът му страда от силни епилептични припадъци, от които понякога „пада 8 огън и често Във Водата", така че освен нещастие- то, често има и изгаряния или бива по- луудавен. Този човек е класически при- мер за страданията, причинени от Са- тана, най-Жестокият от всички над- зиратели. 17:16 Бащата вече е бил при учени- ците за помощ, но е научил само, че „помощта на човека е напразна". Те са били безсилни да излекуват сина му. 17:17 „О, роде, невярващ и извра- тен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя?" - казва Исус на Своите ученици. Те нямат вярата да излеку- ват епилептично болното момче и в това отношение са като Всички други к>деи по оноВа Време - невярващи и из- вратени. 17:18 Веднага щом довеЖдат епилеп- тичното момче, Исус смъмря бяса и страдалецът незабавно е изцелен. 17:19, 20 Озадачени от своята без- помощност, учениците молят Исус насаме да им обясни случая. В отгово- ра Си Той им казва направо, че причи- ната е в тяхното неверие. Ако те 117 Mameu 17 имаха Вяра колкото синапоВо зърно
(най-малкото зърно), моЖеха да запо- Вядат на планината да бъде хвърлена в морето и това щеше да стане. Нека поясним обаче, че истинската Вяра се основава на заповед или обещание от Бога. Очакването на изпълнението на някой зрелищен номер само за да се удовлетвори някоя твоя лична при- щявка, не е Вяра, а самонадеяност. Но ако Вярващият бъде насочен от Бога или получи запоВед да напраВи нещо то той моЖе да бъде сигурен, че по чу- ден начин ще бъдат преместени пла- нини от трудности. Няма нищо невъз- можно за онези, които вярват в Хрис- тос. 17:21 „А тоя род не излиза освен с молитва и пост." Това изречение е из- пуснато в РИСПБ u в повечето съвре- менни Библии, защото липсва в много от ранните ръкописи. Но то присъст- ва в повечето ръкописи и подхоЖда на контекста като цяло, който третира един изклктително труден проблем. Ж. Исус подготвя учениците Си за предателството (17:22,23) И отново без излишна драматичност и фанфари Господ Исус предупреждава Своите ученици, че ще бъде убит. И отново думите Му завършват с обе- щание за реабилитиране и победа: „... и на третия ден ще бъде възкресен." Ако Господ не беше казал за Своята смърт предварително, учениците щя- ха да бъдат напълно разочаровани, ко- гато това се случеше. Една унизител- на и мъченическа смърт изобщо не съ- ответстваше на техните очаквания за Месията. И така, учениците се наскърбяват твърде много, че Исус ще ги напусне и ще бъде убит. Те чуват цялото предс- казание за Неговите мъки, но изглеЖ- да изпускат обещанието за Неговото Възкресение. 3. Петър и Неговият Учител пла- щат своя данък (17:24-27) 17:24, 25 В Капернаум събирачите на данъка за храма питат Петър дали Неговият Учител си е платил двете драхми, които събират за поддърЖа- нето на храма. Петър отговаря с „Да". Вероятно заблуденият ученик иска да спести на Исус тази гриЖа. Това, което следва, ни показва колко е всемогъщ нашият Господ. Когато Петър се прибира Вкъщи, Исус го заго- варя, преди още да е казал каквото и да било. „Какво мислиш, Симоне? Земните царе от кои събират данък или налог? От своите ли хора, или от чуЖденците?" Въпросът трябва да се разгледа в контекста на тогавашно- то време. По онова време всеки владе- тел облагал поданиците си с данъци, за да поддърЖа царството и семейст- вото си, но неговото собствено се- мейство не плащало данъци. При съв- ременната форма на управление всич- ки - включително и владетелят, и не- говото семейство - се облагат с данъ- ци. 17:26 Петър отговаря съвсем пра- вилно, че владетелите събират данъ- ци от чуЖденците, след което Исус прави заклкзчението, че „своите им са свободни". Проблемът е в това, че храмът е БоЖи дом. Когато Исус, Бо- Жият Син, плаща данък за поддърЖа- нето на този храм, Той все едно пла- ща данък на Себе Си. 17:27 Вместо да създава излишно напреЖение, Господ се съгласява да плати данъка. Но откъде пари? Никъ- де не пише, че Исус лично е носел пари. Тогава Господ изпраща Петър до Га- лилейското езеро и му казва да донесе първата риба, която хване. В устата на тази риба има една монета или един статир, който Петър моЖе да използва, за да плати данъка - половин статир за Господ Исус и половин за самия него. 118 Mameu 17,18  Поразяващото чудо, разказано с въз-
моЖно най-голяма сдържаност, ясно показва Всемогъщието на Христос. Той знае точно коя от Всички риби В Галилейското езеро има статир В ус- тата си. Знае точно къде се намира тази риба. И знае, че тя ще бъде пър- вата риба, която Петър ще улови. Ако случаят засягаше някой от Бо- Жествените принципи, Исус нямаше на плати данъка. Но за Него тоВа не е бил морален проблем и затова Той е предпочел да плати, отколкото да съблазни някого. Като Вярващи ние не сме свободни от закона. Но Въпреки тоВа за неща, които не засягат мо- рални въпроси, е по-добре да уваЖава- ме съВестта на другите хора и да не правим нищо, което ще ги съблазни. XI. Царят наставлява учениците си (18-20 гл.) А. Относно смирението (18:1-6) 18 гл. съдърЖа беседата на Господ Исус върху величието и прощението. В нея Той очертава принципите на по- ведение на онези, които искат да бъ- дат поданици на Царя на царството - Христос. 18:1 Учениците винаги са си предс- тавяли небесното царство като златния Век на мира и благоденствие- то. Сега те започват да си мечтаят какви места да си поЖелаят в него. Техният егоистичен дух намира израз въб въпроса: „Кой е по-голям в небес- ното царство?" 18:2,3 Исус отговаря, като използва един Жив обект, за да онагледи урока Си: взема едно малко дете и го слага по средата, като казва, че хората трябва да се обърнат и да станат като малки деца, за да влязат в не- бесното царство. Тук Той говори за хората, които принадлеЖат към вът- решния кръг на царството. За да бъ- дем истински християни, ние трябва да се откаЖем от всички мисли за соб- ствено величие и да заемем ниското полоЖение на едно дете. Това моЖе да стане, когато ние признаем своята греховност и недостойност и прие- мем, че единствената ни надеЖда е Исус Христос, и това трябва да про- дълЖи през целия ни християнски Жи- вот. Исус не иска да каЖе, че Негови- те ученици не са спасени. Всички те, с изклк)чение на Юда, вярват в Него и затова са оправдани. Но те още не са получили СВетия Дух като Личност, Която да Живее вътре в тях, и затова на тях им липсва истинското смире- ние, което ние имаме днес (но не из- ползваме както трябва). Те се нуЖда- ят от преустройство на цялото тях- но фалшиво мислене, така че то да отговаря на нормите на царството. 18:4 Най-големият в царството е онзи, който смири себе си като едно малко дете. Очевидно нормите и цен- ностите в небесното царство са на- пълно противоположни на тези в све- та. Нашият начин на мислене трябва изцяло да се „преобърне" - ние трябва да следваме Христос и в Неговите мисли (фил. 2:5-8). 18:5 Тук Исус неусетно преминава от сравнението с материалното дете към сравнението с духовното дете. Всеки човек, който приеме един от Неговите скромни последователи в Негово име, ще бъде възнаграден та- ка, сякаш е приел Самия Господ. Това, което се прави за ученика, се счита ка- то направено за Учителя. 18:6 От друга страна, всеки, който съблазни някой християнин да извърши грях, си навлича голямо осъЖдение: „за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък и да потънеше 6 морските дълбочини." (Камъкът, за който става въпрос тук, е толкова голям, че, за да бъде повдигнат, е необходимо да се използ- ва някое тоВарно Животно.) Много е лошо да съгрешиш, но още по-лошо е да подведеш някой друг вярващ да съг- 119 Mameu 18 реши. Това означава да унищоЖиш не-
говата невинност, да поквариш него- вите мисли и да опетниш неговото име. По-добре да умреш от насилстве- на смърт, отколкото да се отнесеш несериозно към чистотата на друг чо- Век! Б. Относно съблазните (18:7-14) 18:7 Исус продължава да обяснява, че съблазните неизбеЖно ще дойдат. Светът, плътта и дяволът са в един общ сък>з, за да подвеЖдат към грях и да извращават. Но когато един човек стане проводник на силите на злото, неговата вина ще бъде много голяма. Затова Спасителят предупреждава хората да се борят решително със злото, като сами се Възпират и само- дисциплинират да не изкушат или съб- лазнят някое БоЖие дете. 18:8, 9 Без значение коя част от тя- лото е съгрешила - ръката, кракът или окото - по-добре да я Жертваш под ноЖа, отколкото да я оставиш да разруши БоЖието дело в Живота на друг човек. По-добре да влезеш в Жи- вота без крака или очи, отколкото да запазиш всички части на физическото си тяло, а да влезеш в ада. Господ не казва, че някои християни ще бъдат без крака или ръце 6 небето, а само описва физическото състояние на ня- кои от тях, когато напускат този Живот, за да отидат в другия. Няма съмнение, че нашето тяло след възк- ресението ще бъде цяло и съвършено. 18:10 След това БоЖият Син пре- дупреЖдава да не презираме „ни един от тия малките", независимо дали е дете или някой друг, който принадле- Жи на царството. За да подчертае колко са ваЖни те за Него, Той добавя, че техните ангели стоят непрекъсна- то В присъствието на Бога и гледат лицето Му. Тук под „ангели" Вероятно се разбира „ангели-пазители" (ВЖ. съ- що ЕВр. 1:14). 18:11 Макар и да липсва в РИСПБ u в повечето съвременни издания на Библията, този стих, който обобщава целта на мисията на нашия Господ, е подходящ кулминационен завършек на тази част от главата и освен това присъствува в повечето стари ръко- писи.37 18:12, 13 Тези „малките" са и обект на спасителното слуЖение на лкзбя- щия Овчар. Дори само една от стоте Му овце да се заблуди, Той оставя де- ветдесет и деветте, за да отиде да търси изгубената, и не се връща, дока- то не я намери. Радостта, която ов- чарят изпитва, след като намери заб- лудената овца, трябва да ни научи да уваЖаваме и ценим Неговите „малки". 18:14 Те са ваЖни не само за ангели- те и за Овчаря, но и за Бог Отец. Не е по Неговата воля да загине нито един от тия малките. Ако те са толкова ваЖни, че занимават вниманието на ангелите, на Господ Исус и на Бог Отец, то ясно е, че ние никога не трябва да ги презираме, независимо от това, колко непривлекателни или прости могат да ни изглеЖдат те. В. Относно отношението към съг- решилите (18:15-20) Текстът от тук до края на главата ни учи как да разрешаваме разногласи- ята помеЖду си и колко е ваЖно да се научим безкрайно да прощаваме. 18:15 Тук са дадени специални нас- тавления за тоВа, което християни- нът е длъЖен да прави, когато друг вярващ е съгрешил спрямо него. Пър- вото нещо, което трябва да се напра- ви в този случай, е да се направи опит да се разреши проблемът меЖду два- мата. Ако виновният признае грешка- та си, те трябва да се помирят. Беда- та е в това, че ние не винаги постъп- ваме по този начин, а започваме да одумваме провинилия се пред всички останали. В такъв случай проблемът избухва с нова сила като поЖар на от- 120 Mameii 18  kpumo u караницата расте като лаВи-
на. Нека запомним, че първото нещо, което трябва да направим, е да идем, да покаЖем на провинилия се грешка- та му и да се помирим насаме. 18:16 Ако Виновният брат не послу- ша, оскърбеният трябва да вземе още един или двама други братя със себе си и да се опита да му покаЖе грешка- та още веднъЖ. По този начин моЖе да му покаЖе също колко сериозно не- що е неговата растяща непреклон- ност. Освен това така се осигурява и необходимият брой свидетели, които са задължителни според Библията: „чрез думите на двама свидетели или чрез думите на трима свидетели да се установява всяко дело" (Второзак. 19:15). Никой не моЖе да изчисли вре- дите, които църквата е понесла зара- ди неспазването на това просто пра- вило, според което обвинението срещу един човек трябва да се потвърди от свидетелството на други двама или трима свидетели. В това отношение светските съдилища често действат по-справедливо от християнските църкви. 18:17 Ако виновният и този път от- каЖе да признае грешката си и да се извини, случаят трябва да се отнесе до местната църква. Искаме да под- чертаем, че не граЖданският съд, а местното християнско събрание носи отговорността за разглеЖдане на слу- чая. Християнинът няма право да се съди с друг християнин пред граЖданс- ки съд (1 Кор. 6:1-8). Ако Виновният откаЖе да признае вината си и пред църквата, тогава трябва да се смята за езичник и бир- ник. Най-явното значение на това твърдение е, че на него трябва да се гледа като на човек извън сферата на дейността на църквата. Въпреки че този човек моЖе да е истински Вяр- ващ, към него трябва да се отнасят като към неВярВащ, тъй като той не Живее като такъв. Макар и да принад- леЖи към световната църква, той трябва да бъде отделен от привилеги- ите на местната църква. Тази мярка е една много сериозна стъпка. Тя вре- менно оставя вярващия във властта на Сатана „за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исуса" (1 Кор. 5:5). Целта на всичко това е той да се Вразуми и да признае греха си. Докато стане това, другите християни трябва да се отна- сят към него с внимание и лк)бов и ед- новременно с това да показват, че не извиняват греха му и че не могат да общуват с него като с вярващ. Еднов- ременно с това, събранието трябва да бъде готово да го приеме веднага, щом получи доказателство за истинс- кото му покаяние. 18:18 18 cm. е свързан с предхоЖда- щия го текст. Когато християнското събрание взема възпитателни мерки спрямо някой брат в молитва и послу- шание на Бога, тези негови действия се зачитат в небесата. Когато нака- заният брат се покае и признае своя грях, събранието го приема обратно при себе си и това „развързващо" дейс- твие също се одобрява от Бога (вЖ. Йоан: 20-23). 18:19 Проблемът, който моЖе да възникне тук, е колко голямо трябва да бъде това християнско общество, за да моЖе да „завързва" и „развърз- ва"? Отговорът е, че двама Вярващи са достатъчни, за да поставят таки- ва въпроси в молитва пред Бога и да могат да бъдат сигурни, че ще бъдат чути. Освен като обещание за отго- вор при конкретната молитва, засяга- ща въпроса за дисциплината в църква- та, 19 cm. моЖе да се разглеЖда и ка- то обещание за отговор при всяка мо- литва. При разглеЖдане на второто му значение обаче не трябва да се заб- равя и цялостното учение на Библия- та по въпроса за молитвата. Така например нашите молитви трябва да бъдат: 121 Mameii 18
18:20 20 cm. трябва да се тълкува в светлината на контекста, в който се намира. Тук не става въпрос за съста- ва на новозаветната църква в най- простия й вид, нито за общото мо- литвено събрание, а за случая, когато двама християни, които са разделени от някакъв грях, се събират, за да се сдобрят. Разбира се, това е валидно и за всички други събрания на вярващи, в центъра на които стои Христос, но контекстът като цяло говори за един точно определен вид събрание. Да се съберем „в Негово име" озна- чава да се съберем по Неговата воля, да се съберем в потвърЖдение на всич- ко, което представлява Той, и да се съберем в подчинение на Неговото Слово. Няма събрание, което да моЖе да претендира, че е единственото, ко- ето се среща в Неговото име. Ако бе- ше така, Господното присъствие ще- ше да се ограничи само до една малка част от тялото Му на земята. Нав- сякъде, където се събират двама или трима, признавайки Христос за Гос- под и Спасител, Той също е там, мезк- ду тях. Г. Относно необходимостта безкрайно да прощаваме (18:21-35) 18:21, 22 На това място Петър пов- дига въпроса колко пъти трябва да прощава на своя брат, който е съгре- шил срещу него. Сигурно той си мисли, че е изклкочително милостив, предла- гайки числото седем като максимален брой пъти за прощаване. Исус отгова- ря: „Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем." Тук Господ едва ли има предвид буквално- то число 490, а вероятно иска да изра- зи по-образно идеята да простиш „без- крайно число пъти". Някой моЖе да попита: „Защо да си правя труда да минавам всичките те- зи етапи, описани в Библията? Защо да трябва да отивам при виновния първо сам, после с още двама или три- ма, а накрая да го водя и пред църква- та? Не мога ли просто да му простя и да слоЖа край на всички това?" Отговорът е, че даването на прош- ка трябва да има няколко етапа:
18:23 После Исус разказва една притча за небесното царство, с коя- то иска да ни предпази от последст- вията на духа на злопаметност за онези, които са били простени по ми- лост. 18:24-27 В притчата се говори за един цар, който искал да изчисти дълговете на слугите си. Един от тях, който му дълЖал десет хиляди та- ланта, не бил в състояние да изплати дълга и затова царят наредил той и семейството му да бъдат продадени като роби. Отчаяният слуга помолил за отсрочка, обещавайки да изплати всичко, ако му дадат тази възмоЖ- ност. „Като всички длъжници топ бил твърдо убеден, че всичко ще се оправи, стига само да му дадат време (cm. 26). Общият приход на Галилея по онова 122 Mameu 18,19  Време наброявал 300 таланта, а този
човек дълЖал 10 000! Това е една много ваЖна подробност. Тази огромна циф- ра има за цел да порази читателите, да грабне тяхното внимание и освен това да покаЖе колко е огромен дъл- гът ни към Бога. Мартин Лутер казва, че ние всички сме просяци пред Бога и нямаме никаква надеЖда да изплатим нашия дълг." (Всекидневни белеЖки на Библейското друЖество) Когато господарят Видял разкаяни- ето на сВоя слуга, той му простил це- лия дълг от 10 000 таланта. ТоВа не- гово действие не е продиктувано от справедливост, а от една огромна по размери милост. 18:28-30 Но този слуга имал един свой слуЖител, който му дълЖал сто пеняза (няколко хиляди лева). Вместо да му ги опрости, той го сграбчил за брата и поискал от него да му изпла- ти цялата сума. Злощастният длъЖ- ник напразно молил за отсрочка. Той бил хвърлен в затвора, докато си изп- лати дълга - нещо което било почти невъзможно, тъй като вече нямал ни- каква възмоЖност да печели пари. 18:31-34 Другите слузкители, разгне- вени от тази немилостива постъпка, казали за стореното на господаря си, който се ядосал страшно много. Него- вият дълг бил толкова голям и госпо- дарят въпреки това му го простил, а той самият не могъл да прости тако- ва дребно задълЖение! Така слугата бил хвърлен В затвора, за да изплати целия си дълг. 18:35 Значението на тази притча е ясно. Бог е Царят. Всички Негови слу- Жители са натрупали един голям дълг от грехове, който не са в състояние да платят. В Своята чудна милост и състрадание Господ изплаща дълга и дава на всички пълно и свободно про- щение. Сега си представете, че един християнин съгреши спрямо друг хрис- тиянин. След като го порицаят, той се извинява и моли другия да му прос- ти. Засегнатият християнин обаче отказва да му даде своята прошка. Получава се така, че този, на когото са опростили милиони левове дълг, от- казва да опрости няколко дребни сто- тинки, които му дълЖат на него. Ще позволи ли Царят да остане ненаказа- но едно такова поведение? Разбира се, че не! Виновният ще бъде наказан в този Живот и ще претърпи загуба пред Христовото съдилище. Д. Относно брака, развода и безбрачието (19:1-12) 19:1, 2 След като приклк»чва слуЖение- то Си в Галилея, Христос се отправя на 1ог към Ерусалим. Въпреки че не е известно откъде точно е минал, ста- ва ясно, че е пътувал през Перея, една област на изток от река Йордан. Ма- тей говори за нея като за „пределите на Юдея отвъд Йордан". СлуЖението на Христос в Перея е описано от 19:1 до 20:16 или 28. Не е казано ясно кога точно Исус пресича Йордан и влиза в Юдея. 19:3 Вероятно фарисеите разбират къде точно се намира Исус по мноЖес- твата, които Го следват, за да ги из- цели. Те се струпват около Него като глутница диви кучета, надявайки се да Го уловят за някоя от Неговите думи. Сега те Го питат дали човек моЖе да се разведе по каквато и да е причина. Какъвто и отговор да даде, Исус знае, че ще засегне една или друга група togeu, тъй като някои от тях имат много либерално отношение към раз- вода, докато други са изклЬчително консервативни. 19:4-6 Исус обяснява, че първоначал- ното намерение на Бога е било един мъЖ да има само една Жена. Бог, Кой- то е създал мъЖа и Жената, е наредил така, щото брачната връзка да замес- ти родителската връзка. Той е казал също, че бракът е сък>з меЖду две лич- ности. Според идеалния замисъл на Бога този боЖествен сък)з не бива да 123 Mameu 19  се разрушава от никакво човешко
действие или закон. 19:7 фарисеите веднага решават, че са хванали Исус в явно противоречие със СЗ. Нима Мойсей не е предвидил една клауза, според която мъЖът мо- Жел да се разведе, стига само да напи- ше на Жена си разводно писмо (Второ- зак. 24:1-4)? 19:8 Исус потвърждава, че Мойсей наистина е разрешил развода, но това е станало така не защото Бог го е ис- кал като най-доброто нещо за човека, а заради отстъплението на Израел от Бога: „Поради вашето корабосьрде- чие Мойсей Ви е оставил да си напу- щате Жените; но отначало не е било така." Според БоЖия съвършен зами- съл не е трябвало да има развод; но Бог често търпи неща, които са про- тивополоЖни на Неговата направля- ваща воля. 19:9 След това Господ заявява като абсолютен Авторитет, че старата снизходителност на закона по отно- шение на развода вече не съществува. Оттук нататък има само едно осно- вание за развод - изневярата. Ако чо- век се разведе по някаква друга причи- на и се оЖени повторно, той се обви- нява в прелюбодеяние. Въпреки че това не е казано изрично, моЖе да се направи извод, че при полу- чаване на развод поради изневяра не- винният партньор е свободен да склю- чи повторен брак. В противен случай разводът практически няма да се раз- личава от обикновената раздяла. Сексуалната изневяра или непозво- лените полови отношения извън брака се наричат прелюбодеяние. Много спо- собни ученици на Библията мислят, че това се отнася само до предбрачните полови връзки, които стават явни след Женитбата (8Ж. Второзак. 22:13- 21). Други смятат, че това ваЖи само за юдейските брачни обичаи и че тази е причината, поради която за „клауза- та на изключението" се говори само тук, в Евангелието от Матей или та- ка нареченото „еврейско Евангелие". 19:11 Когато учениците чуват нас- тавленията на Господ за развода, те реагират съвсем крайно и застават на абсурдното мнение, че ако има само едно основание, според което могат да се разведат, то по-добре да не се Женят изобщо, за да избегнат греха. Оказва се обаче, че безбрачието също не е гаранция срещу греха. 19:11 Спасителят им напомня, че способността да Живееш неЖенен не се дава на всеки, а само на оня, на ко- гото е дадена специална благодат. Афоризмът „не могат всички да при- емат тая дума, но ония, на които е дадено", не означава, че не всички мо- гат да разбират думите, които след- ват, а че не всички могат да Живеят във въздърЖание, но само ония, които са призовани към такъв Живот. 19:12 Господ Исус обяснява, че има три вида ебнуси. Някои са евнуси, за- щото се раЖдат, без да имат способ- ност да се възпроизвеждат. Други са такива, защото са били кастрирани от хората (в ориенталските страни често пъти пазачите на харема са би- ли подлагани от господарите си на хи- рургическа операция, за да бъдат ско- пени). Но когато Исус говори за безб- рачието, Той има предвид онези, „кои- то сами себе_си са скопили заради не- бесното царство". Това са мъЖе, кои- то са напълно здрави физически и са годни за Женитба, но са се отказали съзнателно от брак, за да се посве- тят на Царя и Неговото царство и да отдадат всичките си сили в слуЖение- то на Христос, без нищо да ги отделя от Него. Както Павел пише по-късно, „неЖе- неният се гриЖи за това, което е Гос- подно, как да угаЖда на Господа" (1 Кор. 7:32). Това безбрачие не се дълЖи на някакъв физически недостатък, а е въпрос на доброволно въздърЖание. 124 Mameu 19 He Всички могат да Живеят така, а
само тези, които са получили тази си- ла от небето: „Но Всеки има сВоя осо- бен gap от Бога, един така, а друг инак" (1 Кор. 7:7). Е. Относно децата (19:13-15) Интересно е да се Види, че непосредс- твено след беседата за разВода стаВа дума и за децата (6Ж. също и Марко 10:1-16). Често пъти децата понасят най-Жестоките последствия от разру- шаването на едно семейство. Родителите довеЖдат малките си деца при Исус, за да ги благослови Учи- телят-Овчар, но учениците приемат това като досадно натрапване и за- почват да се карат на родителите. Исус се намесва с думите, които Го правят много близък на децата от Всички Възрасти: „Оставете дечица- та и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство." Тези думи ни дават няколко ваЖни поуки. ПърВо, те трябва да внушат на ХристоВия слуЖител колко е ВаЖно да се работи с децата, тъй като техни- те умоВе са най-Възприемчиви към Бо- Жието Слово. Второ, децата, които Желаят да изповядат Вярата си В Христос, не трябва да се Възпират да направят това, а напротив - да се на- сърчават. Никой не знае каква е Въз- растта на най-младия човек в ада. Ако едно дете искрено Желае да бъде спа- сено, не трябва да му се казва, че е прекалено малко за това. Но също та- ка децата не трябва да се принуЖда- Ват да правят фалшиви признания. Колкото и да са податливи на емоцио- нални Въздействия, те трябва да се пазят от прекалено бързи методи на еВангелизация. Не децата трябва да стават възрастни, за да бъдат спасе- ни, а Възрастните трябва да стават като деца (18:3, 4; Марко 10:15). Трето, тези думи на нашия Господ отговарят на въпроса, „Какво става с децата, които умират преди да дос- тигнат Възрастта на отговорност- та?" Исус казВа: „...защото на таки- ва е небесното царство." Мисля, че тоВа е достатъчно уверение за роди- телите, които са претърпели загуба на някое от децата си. Понякога този пасаЖ се използва, за да се подкрепи идеята за кръщаването на малките деца, вследствие на което те стават Христови чада и наследни- ци на царството. Едно по-Внимателно прочитане на текста ще покаЖе, че родителите, за които става дума В този стих, не Водят децата си при Исус, за да ги кръсти. От Неговите думи личи също, че те Вече са наслед- ници на царството. Освен това тук никъде не се говори за Вода. Ж. Относно богатството: случката с младия богаташ (19:16-20) 19:16 Следващото събитие ни отвеЖ- да точно в обратната посока. След като току-що сме видели, че небесно- то царство принадлеЖи на малките деца, сега ще Видим колко е трудно на Възрастните да Влязат В него. Някакъв богаташ спира Господ, ка- то Му задава един явно искрен въпрос. Той Го спира с обръщението „Учите- лк)" и Го пита какво трябва да напра- ви, за да има вечен Живот. Въпросът сам по себе си показва невеЖеството на богаташа по отношение на истинс-; ката самоличност на Исус и начина на спасение на човека. Той нарича Исус „Учител" и по този начин Го поставя на едно и също ниво с други велики мъ- Же, Освен това той мисли, че вечни- ят Живот моЖе да се спечели чрез из- пълнението на няколко задълЖения, а не да се получи като дар от Бога. 19:17 Нашият Господ продълЖава разговора с цел да покаЖе какво е от- ношението на младеЖа към тези две полоЖения. Когато Исус му задава въпроса „Защо питаш Мене за добро- то? Един [Бог] има, Който е добър", 125 Mameu 19  Той не отрича Своята Божественост,
но дава на младеЖа възмоЖност да ка- Же: „Затова Те питам за доброто: за- щото Ти си Бог." За да провери как младият човек разбира пътя на спасението, Исус му казва: „Но ако искаш да влезеш 6 Жи- Вота, пази заповедите." Това не озна- чава, че човек моЖе да се спаси, като пази заповедите. Господ използва за- кона, за да предизвика изобличение за грях в сърцето на този човек, тъй ка- то младеЖът все още Живее със заб- луЖдението, че моЖе да наследи царс- твото заради делата си. Щом мисли така, нека да се подчинява на закона, който му казва какви трябва да бъдат тези дела. 19:18-20 След това Господ изреЖда петте заповеди, които особено пряко засягат младия богаташ, като ги сте- пенува по ваЖност, завършвайки с най- ваЖната: „Обичай блшкния си като себе си." Сляп за собствения си егои- зъм, младеЖът има наглостта да се похвали, че винаги е спазвал тези запо- веди. 19:21 Тогава Господ показва на мла- деЖа, че не обича блиЖния си както се- бе си, като му казва, че трябва да про- даде всичко, което притеЖава, и да даде парите на бедните, след което да дойде при Исус и да Го последва. Господ не иска да каЖе, че младе- Жът би могъл да се спаси, като прода- де имота си и употреби парите за бла- готворителни цели, защото има само един начин за спасение - вярата в Гос- под Исус. Но за да бъде спасен, човек трябва да признае, че е съгрешил и че не е ус- пял да изпълни светите БоЖии запове- ди. НеЖеланието на богаташа да се раздели с богатствата си показва, че той не обича блиЖния си както себе си. Той трябваше да отговори на Гос- под така: „Господи, ако от мен се иска такова нещо, то аз наистина съм грешник и не мога да се спася със собс- твените си усилия. Затова Те моля да ме спасиш по Твоята милост." Ако младеЖът беше разбрал правилно уро- ка на Спасителя, щеше да научи от Него и пътя на спасението. 19:22 Вместо това той си отива наскърбен. 19:23, 24 Тази реакция на младия бо- гаташ кара Исус да отбелеЖи, че за богатия е трудно да влезе в небесно- то царство. Богатствата имат спо- собността да се превръщат в идоли. Много е трудно да ги притеЖаваш, без да започнеш да се уповаваш изцяло на тях. Нашият Господ заявява, че е по- лесно „камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Бо- Жието царство." Тук Той използва ед- но езиково средство, познато като хи- пербола или силно преувеличение на факт от действителността за произ- веЖдане на незабравимо впечатление върху слушателя. Ясно е, че една камила никога няма да успее да мине през иглено ухо. Мно- го хора приемат, че игленото ухо е об- раз на малката вратичка в градската порта. Камилата би могла да се про- муши през нея, ако падне на колене, но това ще стане много трудно. Дума- та, която използва Лука в сходния текст, е същата дума, която се из- ползва и за хирургическа игла. От це- лия контекст става ясно, че Господ няма предвид, че това е трудно да стане, а че е невъзмоЖно да стане. Казано просто, богатият не мсаке да се спаси. 19:25 Учениците са поразени от те- зи думи. Като к>деи, които Живеят според Мойсеевия закон, който обеща- ва благоденствие на всички, които му се подчиняват, те правилно си предс- тавят богатството като показател за БоЖието благословение. Но щом ка- то богатите не могат да се спасят, то тогава кой моЖе? 19:26 В отговор Господ казва: „За човеците това е невъзможно, но за 126 Mameii 19  Бога Всичко е възмоЖно." Като чове-
ци за нас е невъзможно да се спасим сами - само Бог може да ни спаси. Но за богатия е много по-трудно да под- чини волята си на Христос, отколко- то за бедния, което личи и от факта, че има много малко искрено Вярващи богати християни. За богатите е поч- ти невъзможно да спрат да се упова- ват на видимия материален свят и да повярват в един невидим Спасител. Само Бог може да извърши тази про- мяна. На това място повечето тълкува- тели и проповедници на Библията не пропускат да кажат, че няма нищо ло- шо в това, християните да бъдат бо- гати. Странно защо, в подкрепа на това мнение, което оправдава нат- рупването на богатства на земята, се използва пасаж от Библията, В който Господ изтъква богатствата като пречка за вечното благоденствие на човека. Как може един истински хрис- тиянин да държи толкова много на материалните богатства, като виж- да толкоВа много нуждаещи се хора навсякъде около себе си; като съзнава колко е категорична забраната на Господ да си събираме богатства на земята; и като знае, че е наближило времето за връщането на Христос на земята! Натрупаните богатства са нашето изобличение за това, че ние не обичаме ближните си както себе си. 3. Относно наградата на онези, ко- ито Жертват Живота си за Христос (19:27-30) 19:27 Петър успява да улови посоката на мисълта на Спасителя. Осъзнавай- ки, че това, което Исус казва, означа- ва всъщност: „Оставете всичко и Ме последвайте!" Петър изтъква, че той и другите ученици са направили точно това и алчно пита: „Ние, прочее, как- во ще имаме?" Това егоистично пове- дение на Петър показва, че неговата стара природа отново се опитва да се изяви. Това е дух, от който всеки един от нас трябва постоянно да се пази. Петър започва да се пазари с Господа. 19:28, 29 Господ уверява Петър, че всяко нещо, което правим за Него, ще получи своята награда. Що се отнася до дванадесетте апостоли, те ще по- лучат такива места, които ще ги об- лекат с власт през хилядолетието. Времето на обновлението е времето на бъдещото господство на Исус на земята. Това става ясно от израза „когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол". По-рано ние го- ворихме за този етап в развитието на царството като за времето на проявлението на царството. През то- зи период дванадесетте апостоли ще седнат на дванадесет трона, за да съдят дванадесетте израелски пле- мена. В НЗ наградите са тясно свър- зани с местата за управление по време на хилядолетието (Вж. Лука 19:17, 19). Те се връчват по Време на Христово- то съдилище, но се изпълняват след връщането на Христос на земята, за да властва. За другите вярващи Исус добавя: „всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или Жена], или чада, или ниви заради Моето име, ще получи сток- ратно и ще наследи вечен Живот." В този живот ти ще се радваш на обще- ние с вярващи от целия свят, което стократно ще компенсира прекъсна- тите ти земни връзки. За единия дом, който напускаш, ти ще получиш сток- ратно повече домове, където винаги ще бъдеш добре дошъл. За нивите или другите богатства, които оставяш, ще получиш духовни богатства, които са неизмерими. Бъдещата награда за Всички вярва- щи е вечният Живот. ТоВа не означа- ва, че ние можем да спечелим вечния жиВот, като изоставим и поЖертва- ме всичко. Вечният живот е дар и не 127 Mameu 19, 20 моЖе да се заработи или заслуЖи. Ми-
сълта на Христос е, че хората, които се откаЖат от Всичко, получават ка- то награда по-голяма способност да се наслаЖдават на Вечния Живот В не- бесата. Всички Вярващи ще получат този Живот, но не Всички ще могат да му се наслаЖдаВат 8 еднаква степен. 19:30 Господ завършва беседата Си с предупреждението да се пазим от ду- ха, който ни кара да се пазарим с Него. Неговите думи към Петър могат да се перифразират по следния начин: „Всичко, което правиш за Мен, ще бъ- де възнаградено; но ти внимавай да не се поддадеш на егоистични подбуди, защото „мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи." Тази мисъл се потВърЖдава и от една друга притча В следващата глава. Тя също моЖе да се приеме като предупреЖде- ние, че само доброто начало на учени- чеството не е достатъчно. Това, кое- то има значение, е неговият край. Преди да приклкзчим с тази част от Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|