Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
| глава Спасителят предупреждава хо-
рата и учениците Си да се пазят от кншкниците и фарисеите. Това са хо- рата, които В този момент седят на Мойсеевото седалище, т. е. те са, ко- ито преподават Мойсеевия закон. Ка- то цяло тяхното учение е надеЖдно, но делата, които вършат, не са. В слу- чая става въпрос за хора, които при- казват големи неща, но делата им не съответстват на тоВа, което каз- ват. Затова Исус казва: „Всичко, що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеЖе говорят, а не вършат." Тези хора обикновено предявяват го- леми изисквания към хората (най-вече поради някои много крайни тълкува- ния на буквата на закона), но факти- чески те не им предлагат никаква по- мощ при носенето на тези непосилни за тях товари. 23:5 фарисеите и кншкниците съб- лк>дават много точно религиозните норми, но не поради Вътрешна убеде- ност, а за да бъдат Видени от хората. Особено показателен за това е начи- нът, по който използват филактерии- те. Когато* Бог заповядва на Израел да връзват Господните думи „за знак на ръката си, и... като надчелие меЖду очите си" (Изх. 13:9, 16; Второзак. 6:8; 11:18), Бог всъщност иска да им каЖе, че законът непрекъснато трябВа да бъде пред тях и да управлява техните действия, фарисеите и книжниците свеЖдат тази духовна заповед само до буквалното й материално изпълнение. Те слагат части от Святото Писание в коЖени подвързии и ги връзват на челата си или на ръцете си, без изоб- що да се стараят да изпълняват зако- на. На тях им е достатъчно само да изглеЖдат много духовни. Законът съ- що така запоВядВа на logeume да но- сят „ресни по краищата на дрехите си и да турят син ширит по ресните на всичките краища" (Чие. 15:37-41; Вто- розак. 22:12). Тези особени украшения трябва да им напомнят, че те са изб- ран народ и че трябва да се отлича- ват от другите народи, фарисеите отново пренебрегват духовния урок и се задоволяват само с по-дългите рес- ни на полите на дрехите си., 23:6-8 Тяхното голямо самолк>бие и егоизъм могат да се видят от начина, по който се борят за почетни места на празниците и в синагогите, и от удоволствието, с което посрещат поздравленията по пазарите, от кои- то най-много им харесва обръщението „Равви" (което означава „мой високо- поставени" или „учителко"). 23:9, 10 Тук Господ предупреждава учениците Си да не използват за себе си никакви отличителни титли, а да ги запазят за БоЖеството. Ние не трябва да наричаме никого „Равви", защото имаме само един Наставник - Христос. Не трябва да наричаме ни- кого и свой отец, защото Бог е наши- ят Отец. По този въпрос Уестън пи- ше с голямо проникновение следното: „Тук Господ заявява какви са основ- ните взаимоотношения меЖду човека и Бога. Три са основните неща, които характеризират християнина: това, което е; това, в което вярва; и това, което прави: т. е. учението, опитът и практиката. За да съществува като духовно създание, човекът се нуЖдае от три неща: Живот, наставление и води- телство - точно това, което Господ заявява в седемте думи на евангелие- то: „Аз съм пътят и истината, и Жи- вотът. " Не признавайте нито един чо- 142 Mameii 23  век за ваш Отец, защото нито един
човек не мозке да дава или да отнема духовен Живот. Не обявявайте ник&го за безпогрешен учител и не позволявай- те на никого да ви бъде духовен нас- тавник: Вашите взаимоотношения с Бога и Христос са толкова близки, колкото и на всеки друг човек.<<41 Явното значение на думите на Спа- сителя е, че В небесното царство всички вярващи са членове на едно рав- ноправно братство, в което няма да има отличителни титли, които да поставят едните над другите. Забеле- жете обаче какви високопарни титли съществуват В християнския свят днес: негово преподобие, негово преос- вещенство, отче и пр. Дори и безобид- ната на пръв поглед титла „доктор" означава учител по латински. (Това предупреждение на Исус се отнася яв- но до духовните, а не до семейните, професионалните или академичните отношения. Той не забранява детето да нарича своя родител „татко", ни- то пациента лекаря „докторе".) Що се отнася до човешките взаимоотно- шения, там правилото е: „Отдавайте на всички дължимото: ...комуто по- чит, почитта" (Римл. 13:7). 23:1 i, 12 Още ВеднъЖ революционни- ят характер на небесното царство се ВиЖда от това, че истинското Вели- чие се постига по точно обратния на- чин на този, с който са свикнали хора- та. Исус казва: „Който възвишава се- бе си, ще се смири; и който смири се- бе си, ще се Възвиси." Истинското Ве- личие се смирява, за да слугува, фари- сеите, които сами се възвишават, ще паднат ниско. Истинските ученици, които смиряват себе си, ще бъдат ВъзВисени, когато му дойде времето. Н. Горко на кншкниците и фарисеите (23:13-36) След това Господ Исус произнася шест пъти „горко" на гордите религи- озни лицемери от Неговото време. Това не са проклятия, а начин, по кой- то Господ изразява мъката Си за тях- ната съдба - нещо като „Жалко за вас!". 23:13 Първото „горко" е насочено към тяхното коравосърдечие и склон- ността им към противопоставяне. Те сами отказват да влязат в небесното царство и упорито пречат и на други- те да влязат. Странно наистина, но обикновено религиозните водачи са най-активните противници на еванге- лието за благодатта. Те са изкл!очи- телно толерантни към всичко с изк- лкзчение на благата вест за спасение. Естественият човек не Желае да бъде обект на БоЖията милост, нито Же- лае Бог да проявява милост към други- те хора. 23:14 Второто „горко"42 осъЖда фа- рисеите за това, че си присвояват „домовете на вдовиците", прикривай- ки истинските си деяния с „дълги мо- литви". Някои съвременни култови двиЖения правят същото, като при- нуЖдаВат възрастни вдовици (някои от които неразбиращи християнки) да припишат своята собственост на „църквата". Такива лъЖливи набоЖни слуЖители ще получат по-голямо осъЖдение. 23:15 Третото „горко" ги обвинява в погрешно насочено усърдие. Те пола- гат излишни усилия, за да направят един прозелит, но резултатът от те- зи усилия е два пъти по-зъл човек от тях. Аналогични на този случай са и действията на фалшивите култове. Хората от тези организации са гото- ви да почукат на хиляда врати, за да спечелят един човек за своето учение, но крайният резултат на Всичко тоВа е още по-голямо зло. Както някой бе- ше казал: „Често най-Въодушевените са и най-покварените." 23:16-22 На четвърто място Господ ги обвинява заради тяхната казуисти- ка или нечестния им начин на водене на спор. С цел да избегнат изпълнение- 143 Mameu 23  mo на cBoume обещания, фарисеите
построяват една фалшива система на мислене. Така например те казват, че ако се закълнеш в храма, не си длъЖен да изпълниш клетвата си, но ако се за- кълнеш в златото на храма, си длъ- Жен. Казват съ*що, че ако се закълнеш В дара на олтара, се задълЖаваш да платиш, но ако се закълнеш В празния олтар, не се задълЖаВаш. Така те пос- тавят златото по-високо от Бога (тъй като храмът е БоЖият дом) и дара на олтара (богатството под каквато и да било форма) - по-високо от самия олтар. Те повече се интере- суват от получаването (дара), откол- кото от даването (олтара - мястото на даване на дара). Обръщайки се към тях с думите „слепи водители", Исус ги изобличава като хора, които мамят другите с не- честните си приказки. Златото само по себе си няма стойност: то добива особена стойност само когато се свърЖе с храма, който е БоЖието оби- талище. Именно олтарът е това, кое- то придава стойност на дара върху него. Хората, които си мислят, че златото притеЖава стойност само по себе си, са слепи, защото то става ценно само тогава, когато се използва за БоЖията слава. ДароВете, които се принасят с плътски мотиви, нямат никаква стойност. Онези, които са да- дени В името на Господ, имат Вечна стойност. Въпросът е В това, че каквато и клетва да произнасят, фарисеите за- сягат с нея и Бога и затова са длъЖни да я изпълнят. Хората не могат да из- бягат от своите задълЖения с благо- видни оправдания. Клетвите задълЖа- ват и обещанията трябва да се изпъл- няват. Безсмислено е да се позоваваме на технически подробности, за да из- бегнем задълЖенията си. 22:23, 24 С петото Си „горко" Исус се противопоставя на ритуалите с Външна показност, но без Вътрешно съдърЖание. Когато дават десятъка от реколтата на дребните подправки, които отглеЖдат, книЖниците и фа- рисеите са точни до педантизъм. Исус не ги осъЖда заради това, но ги разобличава заради безскрупулното им поведение към хората, към които трябва да покаЖат справедливост, милост и почтеност. Използвайки един езиков израз, ненадминат и до се- га по изразителност, Той ги описва ка- то хора, които прецеЖдат комара, а поглъщат камилата. Често пъти, ко- гато фарисеите пиели вино, в чашата им попадало някое дребно насекомо, като например комарът, който те много внимателно прецеЖдали през зъбите си, за да не би да го погълнат заедно с виното. На фона на тяхната готовност да погълнат най-голямото и нечисто Животно в Палестина - ка- милата, тази тяхна загриЖеност изг- леЖда абсолкмпно нелепа! Обикновено фарисеите проявяват особено голяма заинтересованост към дребните неща и абсолк>тна слепота към такива ваЖ- ни грехове като лицемерието, безчес- тието, Жестокостта и алчността. Те изгубват всякаква реална предста- ва за истинските стойности на неща- та! 23:25, 26 Шестото „горко" разобли- чава лк>бовта към показността. Фа- рисеите, които много внимателно съблюдават пред хората религиозни- те и морални норми, вътре в себе си носят сърца на грабители и насилни- ци.43 Затова те първо трябва да из- чистят вътрешността на чашата и бл!одото, което ще рече да очистят сърцата си с покаяние и вяра, и тога- ва, и само тогава, тяхното външно поведение ще стане приемливо. Има разлика меЖду нашето истинско „Аз" и нашата личност. Обикновено ние об- ръщаме много по-голямо внимание на личността си, защото тя е онова, ко- ето ни представя пред другите. Бог обаче обръща много по-голямо Внима- 144 Mameu 23  ние на нашето „Аз" - тоВа, което ние
В действителност сме. Бог „Желае ис- креност Вътре В човека" (Пс. 51). 23:27, 28 Седмото „горко" отново критикува външната показност. Раз- ликата е, че шестото „горко" осъЖда прикриването на алчността, докато седмото изобличава прикриването на лицемерието и беззаконието. Юдеите варосват гробниците, за да не би хората да ги докоснат неволно и да се осквернят. Исус оприличава кншкницшпе и фарисеите на варосани гробници, които отвън изглеЖдат бе- ли и чисти, но отвътре са пълни с мръсотия и поквара. Хората си мис- лят, че общуването с тези религиозни водачи ще им подейства освещаващо, но на практика то им действа оскВер- няВащо, защото фарисеите са пълни с лицемерие и безчестие. 23:29, 30 Последното „горко" зак- леймява убийството, маскирано като уваЖение. КниЖниците и фарисеите претендират, че проявяват особена почит към старозаветните пророци, като им строят нови гробници и/или поправят старите, и носят венци на паметниците им. Във възпоменател- ните си речи те казват, че никога не биха се присъединили към своите предци, за да убиват пророците. 23:31 Исус им казва: „Така щото свидетелствувате против себе си, че сте синове на ония, които избиха пророците." Как всъщност те свиде- телстват за това? От предишния стих излиза, че те почти се разграни- чават от бащите си, които са убивали пророците. Най-напред те признават, че техните бащи, чиито кръвни сино- ве са те, наистина са проливали кръв- та на пророците. Но под „синове на ония, които избиха пророците" Исус няма предвид техни синове по кръвна линия, а хора, които са техни „сино- ве", защото носят същите характе- ристики като тях. Исус знае, че дока- то украсяват гробовете на пророци- те, тези хора кроят заговор за Него- вото умъртвяване. На второ място, когато показват толкоВа голяма заг- риЖеност към гробниците на мъртви- те пророци, те все едно казват: „Мър- твите пророци са единствените про- роци, които ние харесваме." В този смисъл те също са синове на своите бащи. 23:32 После Господ добавя: „Допъл- нете и вие, прочее, мярката на бащи- те си." Бащите вече са напълнили ед- на част от чашата на убийството с кръвта на пророците. КниЖниците и фарисеите скоро ще я допълнят до го- ре с кръвта на Исус и Неговите после- дователи, като по този начин ще до- ведат докрай гнусното дело, което бащите им са започнали. 23:33 В този момент Исус произнася съкрушителните думи: „Змии! РоЖби ехиднини! Как ще избегнете осъжда- нето в пъкъла!" ВъзмоЖно ли е Сама- та Съвършена Лк>бов да произнесе та- кива огнени слова? Да, възмоЖно е, за- щото истинската лк>бов трябва да бъде справедлива и сВята. Популярно- то мнение за Исус като за безобиден реформатор, който не моЖе да изпит- ва никакво друго чувство освен лкзбов, не се подкрепя от Библията. Лк)бовта моЖе да притеЖава твърдост и Вина- ги трябва да бъде справедлива. Освен това нека не забравяме, че тези осъдителни думи са насочени сре- щу религиозните водачи, а не срещу пияниците и нехранимайковците. Нека в нашия християнски свят, в който някои християни евангелисти склкоч- ват сък)3 с отявлени врагове на Хрис- товия кръст, си спомним за примера на Исус и нека не забравяме това, кое- то Ииуй каза на Йосафат: „На нечес- тивия ли помагаш, и тия ли, които мразят Господа, обичаш?" (2 Лет. 19:2). 23:34, 35 Исус не само предвиЖда Собствената Си смърт, но съвсем яс- но казва на фарисеите и книЖниците, 145 Mameu 23,24 че me ще убият и някои от НегоВите
пратеници - пророци, мъдреци и кншкници. Онези, които ще избегнат мъченичеството, ще бъдат бити в си- нагогите и ще бъдат гонени от град в град. Така религиозните Водачи на Из- раел ще понесат Върху себе си греха за пролятата мъченическа кръв през ця- лата история на мъченичеството. Върху тях ще дойде „всичката пра- ведна кръв, проляна на земята от... Авел... до... Захария", чието убийство е записано ВъВ Втора книга на Лето- писите 24:20, 21 - последната книга от еврейската Библия. (Това не е съ- щия Захария, който е автор на една от книгите В СЗ.) 23:36 Вината за цялото минало ще падне върху това поколение или върху този-род хора, към които се обръща Христос, в смисъл че цялата пролята кръв ще се събере така, че престъпле- нието да достигне своя връх В смърт- та на безгрешния Спасител. Вълна от наказания ще залее народа, който без никаква причина намрази своя Месия и Го прикова на кръста като престъп- ник. О. Исус плаче за Ерусалим (23:37-39) 23:37 Не моЖем да не изтъкнем значе- нието на факта, че главата, която съ- дърЖа най-много „горко"-та от Всич- ки останали, завършва със сълзите на Исус! След решителното осъЖдане на фарисеите Исус произнася горчив во- пъл за съдбата на града, който е про- пуснал своите най-големи ВъзмоЖнос- ти. Повторението на обръщението „Ерусалиме! Ерусалиме!" е заредено с неизразими чувства. Градът е убил пророците и избил с камъни БоЖиите пратеници, но Въпреки тоВа Господ го обича и В голямата Си милост би Же- лал да го защити и да събере неговите деца при Себе Си така, както „кокош- ката прибира пиленцата си под кри- лата си", но той самият не Желае то- Ва. 23:38 Господ Исус заВършва Своята Жалба с думите: „Ето, вашият дом се оставя пуст." Тук домът е символ на храма, но моЖе да се приеме и като символ на град Ерусалим и на целия на- род. МеЖду смъртта на Господ Исус и Неговото Второто идване ще има пе- риод, в който невярващият Израел ня- ма да Го ВиЖда (след възкресението Той е бил видян само от вярващи). 23:39 39 cm. говори за Второто ид- ване на Христос, когато вярващите В Израел ще Го приемат за свой Месия- Цар. Това става ясно от думите: „Благословен, който иде в ГОСПОД- НОТО име." Нищо не подсказва, че ще има втора ВъзмоЖност за онези, които убиха Христос. Тук Господ говори за Еруса- лим, но има предвид не само Ерусалим, а Израел като цяло. Следващият път, когато Жителите на Ерусалим ще Го Видят след Неговата смърт, ще бъде времето, когато те ще погледнат на Него, Когото прободоха, и ще. плачат за Него така, „както плаче някой за едничкия си син" (Зах. 12:10). За кздеи- те няма по-теЖка скръб от скръбта при загубата на единствения им син. XIII. Проповедта на Елеонския хълм (24 и 25 гл.) 24 и 25 гл. ни дават „Елеонската про- повед", наречена така, защото Исус прави тези ваЖни предсказания на Еле- онския хълм. Беседата е изцяло проро- ческа: тя засяга Времето на Голямата скръб и Второто пришествие на Христос. В нея се говори най-Вече (ма- кар и не само) за съдбата на израелс- кия народ. Мястото на описаните съ- бития е Палестина (което се ВиЖда от следните думи: „ония, които са 8 Юдея, нека бягат по планините") (24:16). Определено моЖе да се каЖе, че средата, в която се развиват тези събития, е еврейска, например: „... мо- лете се да не се случи бягането ви в съботен ден" (24:20). Избраните, за 146 Mameii 24  koumo се споменава в 22 cm., са избра-
ните от Бога евреи, а не църквата. За църквата не се говори нито 6 предска- занията, нито в притчите на пропо- ведта, както ще видим по-нататък. А. Исус предсказва разрушението на храма (24:1, 2) Беседата започва с красноречивото изречение „И като... излезе Исус от храма и си отиваше..." Това действие е особено показателно в контекста на думите, които Исус е изрекъл току- що: „... вашият дом се оставя пуст" (23:38). То ни напомня за оттегляне- то на славата от храма, описано от Езекиил 6 9:3; 10:4 и 11:23. Учениците насочват вниманието на Исус към архитектурните достойнс- тва на храма, на които те особено се възхищават. Предложението им по- казва, че в този момент тяхното вни- мание е заето от временното, а не от вечното: от материалните сенки, а не от духовните реалности. На това предложение Исус отговаря с предска- занието, че сградата ще бъде разруше- на толкова окончателно, че „няма да остане... камък на камък, който да се не срине". Ние знаем, че Тит се опит- ва да спаси храма, но опитите му се оказват безуспешни, тъй като факли- те на неговите войници възпламеня- ват цялата сграда, изпълнявайки точ- но пророчеството на Христос. Кога- то огънят стопява златните украше- ния, металът започва да тече меЖду камъните. За да могат да го изгребат, войниците събарят всичките камъни един по един, точно според предсказа- нието на нашия Господ. Това наказа- ние е изпълнено през 70 г. от н. е., ко- гато римляните разграбват Ерусалим под ръководството на Тит. Б. Първата половина на времето на Голямата скръб (24:3-14) 24:3 Когато Исус стига до Елеонския хълм, учениците идват при Него на- саме и Го питат за следните три не- ща:
Не трябва да забравяме, че умът на тези ученици евреи е зает непрекъсна- то от мисълта за славното царуване на Месията на земята. В този мо- мент те изобщо не мислят за Грабва- нето на църквата от Христос - уче- ниците знаят твърде малко за този етап на Неговото пришествие (ако изобщо знаят нещо). Те очакват Той да дойде в сила и слава, за да унищоЖи враговете Си и да властва над света. Искаме също да подчертаем, че тук учениците не питат за края на света (според превода на думата в ПБКДЖ), а за края на века (гр. aion). Исус не отговаря на първия въпрос директно. Той като че ли свързва об- садата на Ерусалим през 70 г. от н. е. (виЖ Лука 21:20-24) с подобна обсада на града през последното време. При изследване на пророчествата моЖем да установим, че Господ често пре- мества Своето внимание от едно по- ранно, частично изпълнение на проро- чеството, към друго, по-късно и окон- чателно негово осъществяване. Отго- ворите на втория и третия въпрос са дадени в 24:4-44. Тези стихове описват седемгодишния период на Голямата скръб, който предхоЖда славното при- шествие на Христос. Първите три и половина години са описани в пасаЖа 147 Mameu 24  om 4 go 14 cm. Последните три и поло-
вина години, познати като периода на Голямата скръб и времето на утеше- нието на Яков (Ер. 30:7) ще бъдат го- дини на невиЖдани дотогава страда- ния за хората на земята. Много от ус- ловията, характеризиращи първата половина на периода на Скръбта, са съществували в някаква степен в чо- вешката история, но тогава те ще се проявят в най-интензивната си фор- ма. Хората от църквата също ще пре- живеят скръб (Йоан 16:33), но тя мно- го ще се различава от скръбта, която ще се излее върху света, който е от- хвърлил БоЖия Син. Ние вярваме, че църквата ще бъде грабната от света (1 Сол. 4:13-18), преди да започне времето на БоЖия гняв (1 Сол. 1:10; 5:9; 2 Сол. 2:1-12; Откр. 3:10). Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|