Уилиям макдоналд к о новия


главата на Йоан Кръстител



страница13/69
Дата27.08.2016
Размер12.82 Mb.
#7522
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   69
главата на Йоан Кръстител...
„на бл!одо"! По това време гневът на
царя срещу Йоан вече е поутихнал. Ве-
роятно той дори е започнал да се въз-
хищава на неговата честност и сме-
лост. Въпреки това той е решил, че е
длъЖен да изпълни своето обещание.
Заповедта е била дадена, Йоан е бил
обезглавен и отвратителното Жела-
ние на танцьорката е било задоволено.

14:12 Йоановите ученици погребват
тялото на своя учител, както подоба-
ва, след което отиват и разказват
всичко на Исус. Едва ли са могли да на-
мерят по-подходящ Човек от Исус,
пред Който да излеят своята мъка и
негодувание, нито пък по-добър начин!
Когато ни преследват или потискат,
когато ни причиняват страдание или
мъка, ние трябва да отидем и да ка-
Жем на Исус.

Що се отнася до Ирод, престъпле-


нието е останало 8 миналото, но спо-
менът за него не е престанал да го
преследва. Сега, когато чува за делата
на Исус, всичко, свързано с този слу-
чай, изплува ясно пред очите му.

Б. Нахранването на пет хиляди
души (14:13-21)


14:13, 14 Когато Исус чува, че Ирод е
разтревоЖен от новините за Негови-
те чудеса, Той се качва на лодка и се
оттегля 6 едно уединено място до Га-
лилейското езеро. МоЖем да сме си-
гурни, че Той не прави това от страх,
тъй като знае, че нищо лошо не моЖе
да Му се случи, преди да дойде време-
то Му. Ние не знаем каква е главната
причина за Неговото оттегляне, но
по-маловаЖната причина е връщането
на учениците Му от тяхната пропо-

103

Mameu 14

Ведническа обиколка (Марко 6:30; Лука
9:10) и нуЖдата им от малко почивка
и спокойствие.

Хората обаче не престават да се


трупат около Него, като излизат от
градовете и вървят след Него пеша.
Когато Исус излиза на брега, мноЖес-
твата Вече Го чакат. ТоВа не само не
предизвиква раздразнение у Него, но
нашият милосърден Господ незабавно
се залавя да изцеляба болните.

14:15 Когато започва да се свечеря-
8а,
т. е. около 3 часа следобед, учени-
ците Му усещат, че положението
става критично. Толкова много хора,
а нищо за ядене! Затова те се обръ-
щат към Исус с молба да изпрати хо-
рата в селата, за да си купят храна.
Колко малко разбират те сърцето на
Христос и колко слабо познават Него-
вата сила!

14:16-18 Господ ги уверява, че тоВа
не е нуЖно. Нима трябва хората да
напускат Онзи, Който задоволява
нуЖдите на всяко Живо същество са-
мо като разтвори ръката Си? След
това Исус изумява учениците Си, ка-
то им казва: „Дайте им вие да ядат."
Този отговор ги заварва абсолкнпно
неподготвени: „Да им дадем нещо да
ядат? Та ние имаме само пет хляба и
две риби!" Бедните! Те съвсем забра-
вят, че имат също така и Исус. Тога-
ва Спасителят търпеливо им казва:
„Донесете ги тук при Мене." ТоВа е
работата, която те могат да свър-
шат.

14:19-21 МоЖем да си представим
как Господ разпределя хората да сед-
нат на тревата; как взима петте
хляба и двете риби; как благодари;
разчупва хлябовете и ги дава на уче-
ниците да ги разделят меЖду хората.
За всички има в изобилие. Когато
всички се насищат, учениците съби-
рат дванайсет коша от останалите
къшеи. Количеството, което остава
след чудото, е по-голямо от начално-
то количество. Интересното е, че ос-

тава по един кош за Всеки ученик, а е


нахранено едно мноЖество от около
десет-петнадесет хиляди души (5000
мъЖе плк)с Жените и децата).

Това чудо е един голям духовен урок


за учениците от Всяко поколение. Във
Всяко поколение има гладни мноЖест-
Ва. ВъВ Всяко поколение има и малка
група от ученици, които наглед прите-
Жават нищоЖно малки запаси. Във
Всяко поколение Го има и нашият ми-
лосърден Спасител. Винаги, когато
учениците Му се съгласят да дадат
своите нищоЖни запаси, Той ги умно-
Жава, за да нахрани с тях хиляди глад-
ни хора. Единствената разлика е в то-
ва, че петте хиляди мъЖе, които са
били нахранени при Галилейското езе-
ро, са заситили глада си само за крат-
ко време; докато тези, които се хра-
нят днес от Живия Христос, се заси-
щат завинаги (вЖ. Йоан 6:35).

В. Исус ходи по вълните (14:22-33)

Чудото с нахранВането на петте хи-


ляди убеЖдаВа учениците, че те след-
ват Един, Който моЖе изобилно да за-
доВоли техните нуЖди. Сега те ще на-
учат, че Той моЖе също така да ги за-
щити и да им Вдъхне сила.

14:22, 23 Докато разпуска мноЖест-
вото, Исус казва на учениците Си да
се качат на лодката и да отидат об-
ратно на другия бряг на езерото, а
Той Самият се изкачва на хълма, за да
се помоли. И така, на свечеряване (т.
е. след залез слънце) Той е там сам.
(Според еврейското разпределение на
денонощието Вечерта се е състояла
от две части - ВЖ. Изх. 12:6. Първата,
за която се говори В 15 cm., е започва-
ла от средата на следобеда; Втората,
за която стаВа Въпрос тук, е започва-
ла при залез слънце.)

14:24-27 МеЖдуВременно лодката се
е отдалечила доста от сушата и се
бори с напъните на насрещния Вятър.
Но докато Вълните блъскат лодката,
Исус забелязва В какВо окаяно полоЖе-

104

Mameu 14

ние са Неговите ученици. „И 6 чет-
въртата стрздка на нощта"
(време-
то меЖду 3.00 и 6.00 ч. сутринта) Той
отива при тях, ходейки по езерото.
Учениците Го помислят за призрак и
изпадат в паника, но веднага след то-
ва чуват окуражителния глас на Своя
Учител и Приятел: „Дерзайте! Аз
съм, не бойте се."

Колко често и самите ние преЖиВя-


Ваме всичко това! Колко често Жи-
тейските бури започват да ни блъс-
кат насам-натам и ние се чувстваме
толкова объркани и безпомощни, че
изпадаме в отчаяние. Но нека не заб-
равяме, че през цялото това време
Исус се моли за нас. И когато нощта
ни изглеЖда най-тъмна, Той застава
съвсем близо до нас. Често пъти ние
не Го познаваме и изпадаме в паника.
Но тогава чуваме успокоителния Му
глас и си спомняме, че вълните, които
са ни накарали толкова много да се
страхуваме, са под Неговите крака.

14:28 Когато Петър чува добре поз-
натия и обичан глас, сърцето му се
препълва от лк)бов и въодушевление.
„Господи, ако си Ти, каЖи ми да дой-
да при Тебе по водата." Вместо да
преувеличаваме значението на Петро-
вото „ако", приемайки го като приз-
нак на слаба вяра, ние no-скоро бихме
искали да подчертаем неговото смело
Желание, приемайки го като признак
на голямо доверие. Петър разбира за-
поведите на Исус като Негови пълно-
мощия, вярвайки, че Той дава сила за
всяко нещо, което заповядва.

14:29-33 Когато чува Исус да казва:
„Дойди"... Петър скача от лодката и
тръгва срещу Него. Дотогава, докога-
то ученикът не изпуска от погледа си
Исус, той прави невъзмоЖното, но в
момента, в който вниманието му се
ангаЖира от силния вятър, започва да
потъва. Обезумял от страх, Петър
започва да Вика: „Господи, избави ме!"
Господ го улавя за ръката, после неЖ-
но го укорява за слабата му вяра и го

връща обратно в лодката. Веднага


щом Исус се качва в лодката, вятъ-
рът спира. В лодката учениците сре-
щат Исус с преклонение и Му казват:
„Наистина Ти си БоЖий Син."

Християнският Живот, както и хо-


денето по вода са неща извън човеш-
ките възмоЖности. Човек моЖе да
Живее истински християнски Живот
само със силата на Светия Дух. Дото-
гава, докато очите ни следват само
Христос и нищо друго (ЕВр. 12:2), ние
моЖем да водим този свръхестествен
Живот. Но в момента, в който внима-
нието ни се насочи към самите нас
или към обстоятелствата, които ни
заобикалят, ние започваме да потъва-
ме. Тогава трябва да извикаме към
Христос за възстановяване и свръхес-
тествено вдъхновение.

Г. Изцеленията на Исус в Генисарет
(14:34-36)

Лодката стига до Генисарет, северо-


западния бряг на Галилейското море.
Веднага щом забелязват Исус, хората
обхоЖдат цялата област, за да наме-
рят всички болни и да ги доведат при
Него, като го молят само да се доп-
рат до края на дрехата Му. Всички,
които се допират, биват съвършено
изцелени. Така лекарите В оная земя
получават ваканция. Поне за известно
време болните изчезват. Вследствие
на посещението на Великия Лекар, хо-
рата от областта преЖивяВат пери-
од на пълно изцеление и здраве.

Д. ОскверняВането идва отвътре
(15:1-20)

Често се казва, че 6 първоначалните


глави на Евангелието от Матей съби-
тията не са записани в хронологичен
ред. От четиринадесета глава обаче
те започват до голяма степен да след-
ват последователността, в която са
станали.

Петнадесета глава белеЖи появата


на един нов диспенсационен ред. Най-

105

Mameii 14, 15

напред трябва да отбележим непре-
къснатите заяждания и предизвика-
телства от страна на фарисеите и
книжниците (1-20 cm.), които са ед-
но предупреждение за отхвърлянето
на Израел от Месията. На второ мяс-
то трябва да обърнем внимание на
случката с вярващата ханаанка (21-28
cm.), която е едно предусещане на се-
гашния век, в който евангелието се
благовестява и на езичниците. И на
трето място трябва да споменем из-
церението на огромните множества
(29-31 cm.) и нахранването на четири-
те хиляди (32-39 cm.), които сочат
към бъдещия хилядолетен век, когато
здравето и изобилието ще господст-
ват по целия свят.

15:1, 2 Книжниците и фарисеите
Остават непреклонни в усилията си да
уловят Спасителя. От Ерусалим
пристигат техни представители, кои-
то обвиняват учениците Му в нечис-
тота заради това, че яли с неизмити
ръце, понеже по този начин нарушава-
ли преданието на старейшините.

За да можем правилно да разберем


този случай, трябва да си изясним как-
во значи „чисто" и „нечисто" и какво
разбират фарисеите под „измиване на
ръцете". Понятията за „чисто" и „не-
чисто" се въвеждат от закона в Ста-
рия Завет. Нечистоплътието, в кое-
то се обвиняват учениците, е един
въпрос, който засяга изклкзчително
ритуала. Така например, ако един чо-
век се докосне до мъртвец или яде не-
що, което е определено като нечисто,
той осквернява ритуала, т. е. той не е
ритуално годен да се поклони на Бога.
Преди да може да се приближи до Не-
го, Божият закон изисква той да из-
върши един ритуал на очистване.

Старейшините обаче прибавят към


тези очистващи ритуали свои тради-
ции. Така например те изискват да се
извърши една сложна процедура на из-
миване на ръцете не само до китките,
но и до лактите включително. Дори и

да се намира на пазара, човек пак е


длъжен да извърши този очистващ ри-
туал. Именно в този смисъл фарисеи-
те критикуват учениците на Хрис-
тос, че не са спазили точно изисквани-
ята на умуването според logeuckomo
предание.

15:3-6 Господ Исус напомня на Свои-
те критици, че самите те чрез преда-
нието на старейшините престъпват
БоЖиите заповеди. Според закона те
са длъжни да почитат родителите си,
вкл!очително и да ги подкрепят фи-
нансово, когато това е нужно. Но
книжниците и фарисеите (и много дру-
ги) не желаят да отделят пари, за да
помагат на възрастните си родители,
и заради това си измислят едно преда-
ние, което да ги освободи от тази от-
говорност. Когато бащата или май-
ката на някой от тях се помоли за по-
мощ, те просто казват следните ду-
ми: „Всички пари, които имам и които
мога да използвам за вас, са посветени
на Бога и затова не мога да ви ги
дам", след което се смятат за абсо-
лк>тно свободни от каквото и да е фи-
нансово задължение. Следвайки това
изкривено предание, фарисеите обез-
силват БоЖието Слово, което им за-
повядва да се грижат за своите роди-
тели.

15:7-9 Лукавата им способност да
изопачават думите, както си искат,
изпълнява предсказаното от Исая в
29:13. Те почитат Бога само с уста-
та си, но сърцата им са далеч от Не-
го. Тяхното поклонение е напразно, за-
щото те повече почитат човешките
предания, отколкото Божието Слово.

15:10, 11 Обръщайки се към народа,
Исус прави едно изявление от огромно
значение. Той казва, че не това, което
влиза през устата, осквернява чове-
ка, а онова, което излиза. За нас е
малко трудно да оценим революцион-
ния характер на това изявление. Спо-
ред левитския кодекс обаче това, кое-
то влиза в устата, наистина осквер-

106

MameD 15

няВа чоВека. Юдеите не са имали пра-
во да ядат месото на ЖиВотни, които
не преЖиВят храната и нямат разце-
пени копита. Също така те нямали
праВо да ядат риба, с изклк>чение на
онази, която има лкзспи и перки. Има-
ло още много други подробни настав-
ления от Бога за това, коя храна е
чиста и коя нечиста.

Сега Законодателят започва да про-


карва пътя за отменяне на цялата
тази система на ритуалното оскВер-
няВане. Той казва, че храната, която
Неговите ученици поемат с немити
ръце, не ги оскВерняВа, а тоВа, което
наистина оскВерняВа, е лицемерието
на книжниците и фарисеите.

15:12-14 Когато Неговите ученици


Му казват, че фарисеите са засегна-
ти от това разобличение, Исус ги
сравнява с растения, които не са наса-
дени от Бога. Те не са пшеницата, а
плевелите. Те, заедно с техните уче-
ния, ще бъдат изтръгнати заедно с
корените си, т. е. ще бъдат унищоЖе-
ни. Накрая Исус добавя следното: „Ос-
тавете ги; те са слепи водачи/' Въп-
реки че се имат за много вещи В духов-
ните неща, те са толкова слепи за те-
зи реалности, колкото и хората, кои-
то водят. В такъв случай падането в
ямата и на водещия, и на водения е
неизбеЖно.

15:15 Несъмнено учениците са пот-


ресени от това пълно обръщане на по-
нятията за чисти и нечисти храни, с
които те са свикнали до този мо-
мент. Всичко това им прилича на
притча - толкова е неясно и завоали-
рано. Петър изразява това объркване,
като помолва Исус да им го разясни.

15:16, 17 Първоначално Господ изра-


зява учудване, че те толкова трудно
разбират тоВа, което Той иска да им
каЖе, но после им обяснява, че истинс-
кото осквернение е моралното, а не
физическото. Всъщност нито едно
материално нещо не е лошо само по
себе си, лоша е злоупотребата с това

нещо. Храната, която поема човек,


влиза през устата, отива в стомаха,
за да се смели, и накрая това, което не
се смила, се изхвърля. Всичко това не
засяга моралното същество на човека,
а само неговото тяло. Днес ние знаем,
че „всяко нещо, създадено от Бога, е
добро, и нищо не е за отхвърляне, ако
се приема с благодарение; понеЖе се
освещава чрез БоЖието Слово и мо-
литва" (1 Тим. 4:4, 5). Разбира се, това
не се отнася за отровните растения,
а само за питомните, които са създа-
дени от Бога за храна на човека. Всич-
ки храни са еднакво добри и трябва да
се приемат с благодарност. Ако човек
е алергичен към някоя храна или не мо-
Же да понася друга, не е длъЖен да я
яде, но като правило ние моЖем да
ядем всичко с увереността, че Бог из-
ползва храната, за да ни поддърЖа фи-
зически.

15:18 Ако храната не ни осквернява,


какво тогава ни осквернява? Исус от-
говаря: „... онова, което излиза от ус-
тата, произхоЖда от сърцето и то
осквернява човека." Тук под „сърце-
то" не се разбира органът на кръвооб-
ращението, а източникът на подли
подбуди и Желания. Този орган на чо-
вешката морална природа се изявява:
първо, чрез нечисти мисли; после, с
покварени думи; и накрая, с подли дейс-
твия.

15:19, 20 Някои от нещата, които


оскверняВат чоВека, са злите помис-
ли, убийствата, прелюбодеянията,
блудствата, краЖбите, лъжесвиде-
телствата и богохулствата (тази
дума В гръцкия език означава също и
оскърбление на други хора).

фарисеите и книЖниците проявя-


ват изключителна бдителност по от-
ношение на външното (например те са
педантично строги при съблюдаване
на ритуала за измиване на ръцете), но
техният вътрешен Живот е замърсен.
Те са силно напреднали в знанията си
за незначителните подробности и сил-

107

Mameii 15

но изостанали В знанията си за Вадени-
те и главните неща. Смеят да крити-
куват учениците на Христос, че не
спазват неВдъхноВени от Бога преда-
ния и едновременно с това да загоВор-
ничат за убийството на БоЖия Син,
както и да носят целия списък от гре-
хове, споменати в 19 cm.

Е. Господ благославя една езичница
заради вярата й (15:21-2)


15:21, 22 Исус се оттегля в земите на
Тир и Сидон при Средиземно море. До-
колкото е известно, това е единстве-
ният случай от Неговото обществено
слуЖение, когато излиза извън грани-
ците на Израел. Тук, във финикия, ед-
на ханаанка Го помолва да излекува
дъщеря и, която е обхваната от бесо-
ве.

Фактът, че Жената не е к>дейка, а


езичница, е много ваЖен. Тя е потомка
на ханаанците, едно безнравствено
племе, което Бог осъЖда на унищоЖе-
ние. Вследствие на неподчинението на
Израел някои от тях остават Живи
след нападението на Ханаан при Исус
Навиев. Жената явно е потомка на
оцелелите. Като езичница тя не моЖе
да се ползВа от БоЖията благодат,
от която се ползВа избраният БоЖий
народ на земята. Тя е чуЖденка, без
никаква надеЖда. Това нейно полоЖе-
ние не и дава праВо да иска каквото и
да било от Бога или от Неговия Ме-
сия.

Когато отива при Исус, ханаанката


използва обръщението „Господи, Сине
ДаВидоВ", което се използва и от
кздеите, когато говорят за Месията.
Въпреки че Исус е наистина Давидов
Син, нито един езичник не е имал пра-
во да се обръща към Него по този на-
чин. Затова първоначално Той не ii от-
говаря.

15:23 В този момент идват учени-
ците Му и започват да Го увещават
да я отпрати - за тях тя е една до-
садница. За Него обаче Жената е един

добре дошъл пример за вяра и един съд,


в който Исус ще излее Своята милост
и той ще засвети. Но най-напред Той
трябва да докаЖе и изпита нейната
вяра!

15:24, 25 Затова Господ й напомня,
че е изпратен тук до загубените овце
от „израилеВия дом", а не до езични-
ците, а още по-малко до ханаанците.
Тя не се обезсърчава от Неговия явен
отказ. Без да споменава този път об-
ръщението „Сине Давидов", Жената
продълЖава да Му се моли, покланяйки
Му се като на Господ: „Господи, по-
могни ми!" Ако не моЖе да дойде при
Него като logeuka при своя Месия, тя
моЖе да дойде като създание при своя
Създател.

15:26 За да изпита още повече нейна-
та вяра, Исус й казва, че Той няма да
направи добре, ако престане да храни
СВоите еврейски деца, за да нахрани
нееврейските кученца. Ако тези думи
ни прозвучат грубо, трябва да си
спомним, че тяхното предназначение,
както и това на хирургическия скал-
пел, е да лекуват, а не да раняват. Же-
ната наистина не е била еврейка. Юде-
ите са гледали на езичниците като на
улични кучета, дебнещи по улиците да
им хвърлят някоя троха за ядене. Още
повече че Исус използва тук умали-
телната дума за кученца лкзбимци.
Въпросът се състои в това, дали тази
Жена ще признае, че не е достойна да
получи и най-малката от Неговите
милости?

15:27 Нейният отговор е удивите-
лен. Тя напълно се съгласява с Негово-
то определение за нея. Заемайки мяс-
тото на недостойна езичница, тя се
оставя изцяло на Неговата милост,
лк»бов и благодат. Нейните думи мо-
гат да се перифразират така: „Ти ей
прав! Аз съм само едно от тези малки
кученца под масата. Но забелязвам, че
на пода понякога падат трохи от ма-
сата. Няма ли да ми позволиш да си
взема от тези трохи? Зная, че не зас-

108

Mameu 15,16

луЖавам да излекуВаш дъщеря ми, но
Те умолявам да направиш това за едно
от ТВоите недостойни създания."

15:28 Исус я поздравява за голямата
й вяра. НегоВите собствени невярва-
щи деца не са гладни за хляб, но ето че
едно „самопризнало се" кученце Го мо-
ли за него. Вярата на Жената е възнаг-
радена и дъщеря ii веднага оздравява.
Изцелението на дъщерята на тази
езичница от разстояние е преобраз на
Неговото сегашно слуЖение, когато
Той седи от дясно на Бога и дарява ду-
ховно изцеление на езичниците, от-
тегляйки благоволението Си от СВоя
дребен народ.

Ж.Исус изцеляба големи мноАества
от хора (15:29-31)

В Марко 7:31 ние научаваме, че Господ


напуска Тир, отива на сеВер до Сидон,
после пресича река Йордан на к>г и
продължава още на 1ог през Декаполс-
ката област. Там, близо go Галилейс-
кото езеро, Той изцерява куци, слепи,
неми, сакати и много други болни.
Удивеният народ прославя „Израиле-
вия Бог". Много е вероятно това да
са били езичници, Живеещи в съседство
до Израел. Хората, които свързват
Исус и Неговите ученици с Израел,
правилно решават, че Този, Който из-
вършва Своите дела сред тях, е Бо-
гът на Израел.

3. Изхранването на четирите

хиляди (15:32-39)

15:32 Невнимателни (или критично
настроени) читатели често смесВат
тази случка с нахранВането на петте
хиляди души и обвиняват Библията, че
била пълна с повторения, противоре-
чия и погрешни изчисления. Всъщност
тези два случая са напълно откъснати
един от друг и no-скоро се допълват,
отколкото противопоставят.

След като от три дни са с Господа,


хората са свършили храната. Той не
иска да ги пусне да си Вървят гладни,

защото моЖе да се случи да им прима-


лее по пътя.

15:33, 34 И отново учениците са
безсилни да се справят с нахранването
на такова огромно мноЖество от хо-
ра. Този път те имат само седем хля-
ба и няколко дребни риби.

15:35, 36 Както и в случая с петте
хиляди души, Исус първо разпределя
хората да седнат, благодари, разчуп-
ва хляба и рибите и ги дава на учени-
ците Си да ги раздадат. Той изчаква
учениците Си да направят, каквото
могат, после се намесва и извършава
онова, което не могат.

15:37-39 След като хората се наси-
щат,
остават седем големи кошници
с храна в поВече. Нахранените са че-
тири хиляди мъзке освен Жените и
децата.

В следващата глава ще Видим, че


статистическите данни от двете чу-
деса с нахранВането са много ваЖни
(16:8-12). Всяка подробност в Библия-
та носи някакво значение. След като
разпуска тълпата, Господ се качва в
ладията и отива в Магадан на запад-
ния бряг на Галилейското езеро.

И. Квасът на фарисеите и садукеите
(16:1-12)


16:1 фарисеите и садукеите, тради-
ционни противници помеЖду си в тео-
логическите спорове, са представите-
ли на две крайни учения. Тяхната
враЖдебност обаче веднага изчезва,
когато им се налага да си сътрудни-,
чат при постигането на общата и за
двете групи цел - залавянето на Спа-
сителя. За да Го изпитат, този път
те искат от Него „да им покаЖе зна-
мение от небето". По някакъв начин,
който на нас не ни е съвсем ясен, те се
опитват да Го подмамят да изпадне в
компрометиращо полоЖение. С молба-
та си да им покаЖе „знамение от не-
бето" те вероятно искат да открият
някакъв противоположен източник на
Неговите чудеса. А моЖе би са търсе-

109

Mameu 16

ли някакъв свръхестествен знак на не-
бето, защото Всички чудеса на Исус са
извършени на земята: дали Той моЖе
да Върши също и чудеса на небето?

16:2,3 Исус отговаря, като използва
един пример с небето. Когато небето
е червено през вечерта, всички предс-
казват, че времето на другия ден ще
бъде хубаво. Ако небето е заплаши-
телно червено на сутринта, те зна-
ят, че времето през деня ще бъде бур-
но.31 Тези хора умеят да тълкуват
признаците на небето, но не умеят да
тълкуват признаците на времената.

Кои са тези признаци? Най-напред


тоВа, че се е появил пророкът - вес-
тител на идването на Месията, в ли-
цето на Йоан Кръстител. Освен тоВа
в тяхно присъствие са извършени де-
ла, които никой друг не бил вършил до-
тогава - чудеса, отдавна предречени
за Месията. Друг признак на Времена-
та е явното отхвърляне на Месията
от юдеите и разпространението на
евангелието сред езичниците. Всичко
това е изпълнение на предсказанията
от СЗ. Въпреки тези неопровержими
доказателства фарисеите и cagykeume
нямат усещане за съдбовността на
момента, нито за изпълнението на
предсказанията.

16:4 С молбата си за още знамения в
един момент, в който Самият Господ
стои пред тях, фарисеите и cagykeume
показват себе си като „зъл и прелк)бо-
деен род". Повече те няма да получат
никакво друго знамение, освен знаме-
нието на пророк Йона. Както беше
обяснено в белеЖките към 12:39, тук
става въпрос за възкресението на
Христос на третия ден. Злият и пре-
лк)бодеен род ще разпъне своя Месия
на кръст, но Бог ще Го въздигне от
мъртвите. ТоВа ще бъде знамение за
съдбата на всички, които откаЖат да
Му се поклонят като на законен Влас-
телин.

Случката завършва със следните


страшни думи: „И остави ги и си

отиде." Скритият духовен смисъл на
това изречение е ясен за всички.

16:5, 6 Учениците отиват при Гос-
пода на източния бряг на езерото, но
забравят да вземат със себе си храна.
Когато Исус още с първите си думи ги
предупреждава да се пазят от кваса
на фарисеите и cagykeume, me си мис-
лят, че Той им казва да не ходят за
храна при тези юдейски водачи. Тъй
като вниманието им е заето от ми-
сълта за храна, учениците приемат
думите на Исус буквално и не разби-
рат духовното значение на урока, кой-
то Той им преподава.

16:7-10 Тук ние виЖдаме, че те про-
дълЖават да се тревоЖат за храна,
без да осъзнават, че сред тях е Този,
Който нахрани петте и четирите хи-
ляди. Затова Исус отново им напомня
за чудесата с нахранването на гладни-
те. Урокът, който им се преподава,
засяга въпросите на боЖествената
аритметика и изобретателност, за-
щото ние виЖдаме, че колкото по-
малкб храна използва Исус, толкова
повече хора нахранва и толкова повече
храна остава. Когато има само пет
хляба и две риби, Той нахранва повече
от пет хиляди души и Му остават
дванадесет коша с храна. С малко по-
вече хлябове и риба той нахранва пове-
че от четири хиляди души и Му оста-
ват само седем пълни кошници. Ако
ние оставим нашите ограничени ре-
сурси на Негово разполоЖение, Той мо-
Же да ги умноЖи обратно пропорцио-
нално на първоначалното им количес-
тво. „И малкото е много, ако Бог раз-
полага с него."

Вместо „кошове", в които се слага


останалият хляб при първото чудо,
при второто чудо се използва думата
„кошници"32. Смята се, че седемте
кошници, В които се слага останалият
хляб при Второто чудо, са по-големи
от дванадесетте коша от първото
чудо. Но поуката, която леЖи в осно-
вата и на двете чудеса, е следната:

110

Mameu 16

трябва ли да се страхуваме от глада и
нуЖдата, когато сме свързани с Този,
у Когото леЖат безкрайните запаси и
власт?

16:11, 12 Когато говори за кваса на
фарисеите и садукеите,
Господ няма
предвид хлебния квас, а злото им уче-
ние и поведение. В Лука 12:1 квасът на
фарисеите се нарича лицемерие. Те
казват, че спазват БоЖието Слово в
най-тънки подробности, но тяхното
послушание е само показно и външно.
Дълбоко под повърхността те са зли
и покварени.

Квасът на садукеите е рационализ-


мът. Те са носители на свободомисли-
ето по онова време, също както либе-
ралите в наши дни. Тяхното мислене
представлява една система от съмне-
ния и отрицания. Те отричат същест-
вуването както на ангелите, така и
на духовете. Според тях няма възкре-
сение на тялото, нито безсмъртие на
душата, нито вечно осъЖдение. Ако
му се позволи, този квас от скептици-
зъм моЖе да се разпространи и да про-
никне навсякъде - също като хлебният
квас.

X. Исус подготвя учениците си
(16:13-17:27)


А. Голямото признание на Петър
(16:13-20)


16:13, 14 Град Кесария Филипова е на
около двадесет и пет мили на север
от Галилейско море и на пет мили на
изток от река Йордан. Когато Исус
стига до околните на града села (Мар-
ко 8:27), става едно събитие, което се
смята от всички за връхна точка в
Неговото слуЖение като Учител. До
този момент Той наставлява учени-
ците Си как най-вярно да разбират
Неговата Личност. След като успява
да направи това, Той решително на-
сочва лицето Си по пътя към кръста.
В началото Исус пита учениците
Си да Му каЖат какво говорят хора-

та за Него - според тях кой е Той?


Отговорите вклк>чват различни лич-
ности - като се започне от Йоан
Кръстител и се стигне до Илия или
Еремия, или някой от другите проро-
ци. За средния човек Той е един от
многото: добър, но не Най-добрият;
велик, но не Най-великият; пророк, но
не Пророкът. Това мнение никога не
моЖе да бъде правилно. То униЖава
Исус, отдавайки Му много малко сла-
ва. Ако Той е считан само за един от
многото, все едно че е считан за из-
мамник, тъй като Той твърди, че е
равен на Бог Отец.

16:15, 16 Затова Исус сега пита уче-
ниците Си: „Но според както вие каз-
вате, Кой съм Аз?" Този въпрос пре-
дизвиква историческото признание на
Симон Петър „Ти си Христос, син на
Живия Бог".
С други думи, Исус е из-
раелският Месия и БоЖий Син.

16:17, 18 Тук нашият Господ произ-
нася благословия върху Симон, сина на
Йона. Рибарят не е дошъл до това
заклк>чение 6 резултат на усилията на
собствения си интелект или на при-
родната си мъдрост: то му е било от-
крито по свръхестествен начин от
Бог Отец. Но Синът също има да ка-
Же на Петър нещо ваЖно. И така,
Исус добавя: „Пък и Аз ти казвам, че
ти си Петър и на тая канара ще сьг-
радя Моята църква; и портите на
ада няма да и надделеят." Всички зна-
ем, че това е най-оспорваният от
всички стихове в Евангелието. Проб-
лемът е кой или какво е канарата?
Част от този проблем възниква и по^
ради това, че гръцките думи за Петър
и за скала си приличат по звучене, но
се различават по значение. Първата
дума, petros, означава камък или клате-
ща се скала; втората, petra, означава
скала или no-скоро скална издатина.
Така че думите на Исус могат да бъ-
дат следните: „...ти си Петър (ка-
мък) и на тая скала ще съградя Моя-
та църква." Той не иска да каЖе, че

111

Mameu 16

ще съгради СВоята църкВа Върху ка-
мък, а Върху скала.

Ако Петър не е скала, тогава какбо


е? В този контекст яВно отговорът
на този Въпрос е, че скалата е призна-
нието на Петър, че Христос е Синът
на Живия Бог, истината Върху която е
основана църквата. В Еф. 2:20 се каз-
Ва, че църквата е съградена върху Исус
Христос, Който е нейният крайъгълен
камък. Твърдението, че ние сме изгра-
дени върху основата на апостолите и
пророците, няма предвид толкова са-
мите тях, колкото основата, положе-
на В техните учения, която е Господ
Исус Христос.

Исус се сравнява със Скала и в 1 Кор.


10:4. В тази връзка Морган ни припом-
ня нещо, което много моЖе да ни по-
могне:

Спомнете си, че Исус говори на ев-


реи. Ако проследим преносната упот-
реба на думата „скала" в староеврейс-
ките Свещени Писания, ще открием,
че тя никога не се е употребявала във
връзка с човека, а винаги във връзка с
Бога. Затова и тук, в Кесария филипи,
Исус не казва, че църквата ще се съгра-
ди върху Петър. Господ не си играе със
символичното значение на думите.
Той взима староеврейския пример със
скалата - който винаги е бил символ
на БоЖеството - и казва следното:
„Върху Самия Бог, върху Христос, Сина
на Живия Бог, Аз ще съградя Моята
църква!"33

Петър никога не говори за себе си


като за основа на църквата. Той два
пъти говори за Христос като за Ка-
мък (Деян. 4:11, 12; 1 Петр. 2:4-8), но
там значението на думата е различно
- камъкът е „глава на ъгъла", не осно-
Ва.

Ще съградя Моята църква." Това


е първото споменаване на църквата в
Библията. Тя не е съществувала в СЗ.
Не е съществувала и в момента на из-

ричането на тези думи. Църквата се е


образувала 6 деня на Петдесетница и
се състои от всички хора, които иск-
рено вярват в Христос, без значение
дали те са евреи или неевреи. Това е
едно ясно обособено общество, извес-
тно като тялото и невястата на
Христос, с уникално боЖестВено приз-
Вание и съдба.

ЕдВа ли моЖем да очакВаме темата


за църквата да се въведе в Евангелие-
то от Матей, където най-ваЖни са
темите за Израел и небесното царст-
во. Периодът на църквата (един до-
пълнително появил се период), който
продълЖава до момента на Грабване-
то й от Христос, идва след периода на
отхвърляне на Христос от Израел.
След това Господ отново ще възста-
нови отношенията Си с народа на Из-
раел. Затова ВъвеЖдането на църква-
та тук като следващ етап В Негова-
та диспенсационна програма е напълно
подходящо.

Портите на ада няма да й надде-


леят." Това твърдение моЖе да се раз-
бере по два начина. От една страна,
портите на ада могат да упраЖняват
непрекъснат натиск Върху църквата,
но той ще бъде неуспешен: църквата
ще устои на Всички негови атаки. Въз-
моЖно е обаче църквата да отговори
на нападението и да излезе от него ка-
то победител. И В двата случая сили-
те на смъртта ще бъдат победени от
изменението на Живите християни и
от възкресението на мъртвите В
Христос.

16:19 Думите „ще ти дам клкшове-
те на небесното царство" не означа-
ват, че Исус дава власт на Петър да
отваря вратите на царството на не-
бето. Тук Той говори за небесното
царство на земята - онзи кръг от
вярващи, които твърдят, че са верни
на Царя; всички хора, които се смя-
тат за християни. Щом има клк>чове,
значи има и вход или Врата. КлкзчоВе-
те, които отварят вратата на Външ-

112

Mameii 16

ния кръг на царството, са изброени
ВъВ Великото поръчение (Мат. 28:19):
тоВа са клкковете на създаването на
ученици, на кръщението и на обучение-
то. (Кръщението не е задължително
условие за спасението, но то предс-
таВляВа един въвеЖдащ ритуал, с кой-
то хората публично признават своята
преданост на Царя.) За пръв път Пе-
тър използва клкзчовете в деня на
Петдесетница. Те не му.се дават само
на него, а чрез него и на всички оста-
нали ученици (ВЖ. Мат. 18:18, където
същото обещание се дава на Всички).

Каквото върЖете на земята, ще


бъде вързано на небесата; и каквото
развърЖете на земята, ще бъде раз-
Вързано на небесата." Някои хора
тълкуват този и съответния на него
текст от Йоан 20:23 като пасаЖи, ко-
ито дават право на Петър и на него-
Вите евентуални приемници да проща-
ват грехове. Ние смятаме, че това не
е възмоЖно, тъй като само Бог моЖе
да прощава грехове.

Тези думи могат да се разбират по


два начина. От една страна, те могат
да означават, че апостолите имат
власт да „обвързват" или да „развърз-
ват" човека със или от неговия грях -
нещо, което ние нямаме Власт да пра-
вим днес. Например Петър обвързва
Анания и Жена му Сапфира с техните
грехове, така че те биват наказани с
незабавна смърт (Деян. 5:1-10), дока-
то филип освобоЖдава наказания мъЖ
от последствията на греха му, защо-
то човекът се покайва (2 Кор. 2:10).

От друга страна, стихът моЖе съ-


що да означава, че това, което апос-
толите завързват или осВобоЖдаВат
на земята, трябва вече да бъде забър-
зано или освободено в небесата. Така
например Райри пише, че „небето, а не
апостолите, Върши самото свързване
или освобоЖдаване; апостолите само
го провъзгласяват"34.

Единственият Валиден начин за при-


лоЖение на стиха днес е декларативна-

та му употреба. Когато един грешник
се покае искрено за своите грехове и
приеме Исус Христос за Господ и Спа-
сител, християнинът моЖе да потвър-
ди, че греховете на този човек са
простени. Когато един грешник отх-
върли Спасителя, християнинът моЖе
да потвърди, че греховете му си оста-
ват върху него. Уилиям Кели пише
следното: „Винаги, когато църквата
действа в името на Господа и наисти-
на изпълнява неговата Воля, БоЖият
печат утвърЖдава нейните дейст-
вия."

16:20 И отново ние четем, че Гос-
под Исус заповядва на учениците Си
да
не казват на никого, че Той е Ме-
сията. Той знае, че заради неВерието
на Израел нищо добро няма да излезе
от тоВа разкритие. Всяко популярно
дВиЖение за издигането Му за Цар мо-
Же да причини само Вреда: такова едно
ненавременно Въстание ще бъде Жес-
токо потушено от римляните.

Стк>арт, който смята, че този


текст белеЖи поВрат 8 слуЖението
на Христос, пише така:

Денят в Кесария Филипова предс-


тавлява повратен момент в Еванге-
лията. От това място нататък по-
токът на събитията започва да тече
в друга посока. Течението на популяр-
ността, което в ранните дни на слу-
зкението на Исус изглежда способно да
Го изведе до престола, остава далече
назад. Посоката на събитията започва
да Го тласка все по-близо до кръста.
При Кесария Исус като че ли стои на
водораздел - на билото на един хълм,
откъдето се вшкда както пътят, из-
вървян от Него до този момент, така
и тъмният и заплашителен път, кой-
то Го очаква оттук насетне. Той отп-
равя един последен поглед към все още
блуждаещите светлини на щастливи-
те дни, след което извръща лице и пое-
ма пътя на сенките, чиято посока со-
чи към Голгота. "35


113

Mameu 16

Б. Исус подготвя учениците Си за
Своята Смърт и Възкресение
(16:21-23)


16:21 Сега, след като учениците са
разбрали, че Исус е Месията, Синът
на Живия Бог, те Вече са готоВи да чу-
ят от Него и първото Му предсказа-
ние за НегоВата смърт и Възкресение.
Сега Вече те знаят, че Неговият план
никога няма да се провали, че те са от
страната на Победителя и че победа-
та е сигурна, каквото и да се случи.
Така че Господ съобщава новината на
подготвени сърца. Той им казва, че
трябва да отиде в Ерусалим, да пос-
трада много от религиозните водачи,
да бъде убит и да възкръсне на тре-
тия ден. Предсказанието е такова, че
моЖе да предопредели съдбата на кое-
то и да е двшкение - с изклкзчение на
последната част: трябва... да възк-
ръсне на третия ден. Това го прави
съвсем различно!

16:22 Петър е изпълнен с Възмуще-
ние при мисълта, че неговият Учител
трябва да изтърпи всичко тоВа. ХВа-
щайки Исус с Желание да препречи пъ-
тя Му, той изразява своя протест с
думите: „Бог да Ти се смили, Господи;
това никак няма да стане с Тебе."

16:23 Господ Исус отговаря на думи-
те на Петър с укор. Той е дошъл на
този свят именно за да умре за греш-
ниците. Всяко нещо или всеки човек,
който Му пречи да изпълни тази цел,
противоречи на БоЖията воля. Зато-
ва Исус казва на Петър: „Махни се
зад Мене, Сатано; ти си Ми събла-
зън; защото не мислиш за БоЖиите
неща, а за човешките." Когато нари-
ча Петър Сатана, Исус не иска да ка-
Же, че апостолът е обзет от бесове
или че е завладян от Сатана. Той само
казва, че действията и думите на Пе-
тър са такива, каквито могат да се
очакват от Сатана (чието име озна-
чава „противник"). Със своето възму-

щение Петър става пречка на Спаси-


теля.

Всеки християнин е призован да Взе-


ме своя кръст и да последва Господ
Исус, но винаги когато тоЗи кръст се
изправи пред него на пътя, се чува
един глас отВътре, който му казва:
„Махни го от себе си! Спаси се!" Поня-
кога и гласовете на обичани от нас хо-
ра също могат да се опитат да ни от-
клонят от пътя, който сме длъЖни да
следваме. В такива случаи трябва да
каЖем: „Махни се зад мен, Сатана! Ти
си ми пречка!"

В. Подготовка за истинско слуЖение
(16:24-28)


16:24 Сега Господ Исус ясно заявява
какво е необходимо да правиш, за да
станеш истински Негов ученик: да се
отречеш от себе си, да понесеш кръс-
та си и да Го следВаш. Да се отречеш
от себе си не е едно и също нещо като
самоотричането. ТоВа означава изця-
ло да оставиш себе си на Негово раз-
полоЖение, без да имаш претенции за
каквито и да било собствени права. Да
понесеш кръста означава да си готов
да понесеш срам, страдания и моЖе би
мъченичество в Негово Име; да умреш
за греха, за себе си и за света. Да Го
следваш означава да ЖиВееш, както
Той е ЖиВял - в смирение, бедност,
състрадание, лк>боВ, милост и всички
останали БоЖии добродетели.

16:25 Господ предвиЖда две пречки
по пътя на ученичеството. Първата
пречка е естественото Желание да
спасиш себе си от неудобства, стра-
дания, самота и загуба. Другата е Же-
ланието да забогатееш. Що се отнася
до първата, Исус ни предупреЖдава, че
всички, които изпълват Живота си със
задоволяване на егоистични Желания,
никога няма да намерят осъществява-
не. Тези, които всеотдайно посвеща-
ват Живота си на Него, ще намерят
смисъла на своето съществувание.

114

Mameii 16,17

Второто изкушение - Желанието да
станеш богат - е лишено от Всякаква
логика. „Представете си - казва Исус,
- че човек толкова забогатее, че ста-
не притежател на целия свят. Тази
луда гонитба на пари ще погълне цяло-
то му време и енергия и той няма да
има време да открие главната цел на
своя Живот. Какво ще го ползват
Всичките тези пари, ако той трябВа
да ги остави, когато умре, и остане с
празни ръце във вечността?" ЧоВек се
раЖда на този сВят за много по-ВаЖна
работа от трупането на пари. Него-
вото призвание е да представя инте-
ресите на своя Цар. Ако той пропусне
да направи това, той ще пропусне
Всичко. ВъВ 24 cm. Исус казВа на учени-
ците Си кое е най-страшното. ТоВа е
характерно за християнското учение -
още В началото човек знае най-лошо-
то; но също така човек никога не спи-
ра да открива нови и ноВи богатства
и благословения. Барнхаус изразява то-
ва по един прекрасен начин:

След като човек знае кое е най-


страшното в Библията, не остава ни-
що скрито, което да моЖе да го изне-
нада. Всяко ново нещо, за което той
ще научи в този или следващия зкивот,
ще му донесе възторг. "36


16:27 Сега Господ посочва на Своите
славата, която идва след страдание-
то. Той гоВори за Своето Второ идва-
не, когато ще се завърне на земята за-
едно с ангелите Си В безпределната
слава на Своя Отец. Тогава Господ
ще възнагради онези, които Живеят
за Него. Единственият начин човек да
изЖиВее успешно сВоя ЖиВот е мисле-
но да се пренесе през Времето до този
Величествен момент, да разбере какво
ще бъде ВаЖно тогава и след това да
се стреми към него с Всички сили.

16:28 После Господ изказва удиви-
телното твърдение, че има някои от
стоящите там при Него, които няма

да вкусят смърт, преди да Го видят
да идва в царството Си. Проблемът
е в това, че всички онези ученици са
вече мъртви, а Христос все още не е
дошъл в сила и слава, за да установи
царството Си. Проблемът обаче се
разрешава, когато свърЖем този стих
с първите осем стиха от следващата



Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   69




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница