свят да побере книгите, които опис- Ва Евангелие,
ват Всички тези подробности? Отго-
ворът е едно решително „Не!".
531
Йоан - Крайни белеЖки
Крайни белезкки
-
(1:18) В някои от ръкописите
(като критическия (НО) текст
например) се казва „Единородни-
ят Бог" Вместо „Единородният
Син". Традиционното „Единород-
ният Син" се среща 8 повечето
ръкописи, а така също и в 3:16.
-
(1:29) J. Cynddylan Jones, Studies
in the Gospel According to St. John,
p. 103.
-
(1:45) James Steward, The Life and
Teaching of Jesus Christ, pp. 66, 67.
-
(1:51) Само Йоан използва „двой-
ното „Амин" („Истина, истина
ви казвам ..."). Другите Еванге-
лия, които явно предават думи-
те на нашия Господ по-сбито, из-
ползват само веднъЖ думата
„Амин" („Истина ви казвам...").
-
(2:4) George Williams, The Student's
Commentary on the Holy Scriptures,
p. 194.
-
(2:11) Jones, Studies, p. 148.
-
(3:1) Гръцкият сък)з „de" моЖе да
означава „и", „а", „но" и т. н. Съв-
ременните Библии на английски
език показват тенденция да не
употребяват този сък>з. Това е
едно от малкото места, където
и ПБКДЖ е направил това, кое-
то се е отразило и в НИПБКДЖ.
-
(3:5) Едно друго логично тълку-
ване на този стих, което отго-
варя на контекста на сравняване
на духовното раЖдане с физичес-
кото, е това, че Водата се отна-
ся до физическото раЖдане, дока-
то Духът - до Светия Дух. РаВи-
ните са използвали думата „во-
да" за обозначаване на мъЖкото
семе, като освен това тя моЖе
да означава и матката с околоп-
лодните Води, която се пуква при
раЖдането на детето.
-
(3:16) F. W. Boreham, повече ин-
формация не ни е известна.
-
(4:41, 42) В критическия (НО)
текст е изпуснато името Хрис-
тос.
-
(4:48) Това личи от формата на
глагола В гръцкия език, който е
употребен във 2 л. мн. ч.
-
(5:2) В критическия (НО) текст
е употребено названието Витса-
ида, но археологията потвърЖда-
ва като правилно традиционно-
то име Витесда, използвано в
мноЖеството ръкописи, както и
вПБКДЖ.
-
(5:3) James Gifford Bellet, The
Evangelist, p. 50.
-
(5:18) J. Sidlow Baxter, Explore the
Book, V:309.
-
(5:24) Има други стихове В Биб-
лията, които учат, че един ден
вярващият ще застане пред съда
на Христос (Рим. 14:10; 2 Кор.
5:10). Тогава въпросът с негови-
те грехове няма да бъде повдиг-
нат с цел да бъде наказан, тъй
като този Въпрос е бил разрешен
на Голгота. Пред Христовото
съдилище ще бъде направен прег-
лед на Живота и слуЖението на
вярващия и той или ще получи
награда, или ще претърпи загуба.
Следователно там няма да ста-
ва въпрос за спасението на душа-
та му, а за това, доколко плодо-
носен е бил неговият Живот.
-
(5:29) Ако това беше единстве-
ният стих в цялата Библия за
възкресението, човек моЖеше да
си помисли, че всички мъртви ще
възкръснат по едно и също вре-
ме. Но ние знаем от други места
8 Библията, и най вече от Отк-
ровение 20, че двете възкресения
са разделени едно от друго от
един период от най-малко хиляда
години. Първото възкресение е
възкресението на спасените чрез
вяра в Христос, докато Второ-
то Възкресение 6клк)чва Всички,
които са умрели като невярващи.
532
Йоан - Крайни белеЖки
-
(5:39) формата на гръцкия гла-
гол, преведен като „изследвате",
не е много ясна. Тя моЖе да бъде
употребена както 6 повелително
наклонение („изследвайте", спо-
ред ПБКДЖ), така и в изявител-
но наклонение („изследвате", спо-
ред НИПБКДЖ). Контекстът
обаче подкрепя втория превод.
-
(5:47) Guy King, To My Son, p. 104.
-
(6:11) W. H. Griffith Thomas, The
Apostle John: His Life and Writings,
pp. 173, 74.
-
(6:15) Frederick Brotherton Meyer,
Tried by Fire, p. 152.
-
(6:31) Манната е била храна във
формата на малки бели топчета,
която Бог е давал на израилтяни-
те по някакъв свръхестествен
начин, докато са били в пустиня-
та. Те е трябвало да събират
манната от земята всяка сут-
рин през първите шест дена на
седмицата.
-
(6:55) Текстът на НИПБКДЖ
гласи „храна наистина..." и „пи-
тие наистина...", което обаче
има същия смисъл на реалност,
както-критическия (НО) текст:
„истинска храна..." и „истинско
питие...".
-
(6:59) Синагогата е местна сгра-
да за среща на религиозните
togeu, която се е различавала от
храма 8 Ерусалим, тъй като той
е бил единственото място за
принасяне на Жертви от Живот-
ни.
-
(6:69) Критическият (НО)
текст гласи само: „Ти си Хрис-
тос, Светият БоЖий."
-
(7:1) Полезно е да се знае, че
гръцката дума за к>деи (ioudaios)
моЖе да означава: (1) Ьдеин, а не
галилеянин; (2) всеки евреин
(вклкзчително и този, който при-
ема Христос); и (3) всеки про-
тивник на християнството, и
особено религиозният водач. Йо-
ан използва тази дума най-вече в
последния смисъл, макар че сами-
ят той е бил 1одеин във втория
смисъл.
-
(7:7) Meyer, Tried, p. 129.
-
(7:8) В критическия (НО) текст
е изпусната думата „още", което
не е много сполучливо, тъй като
води до допускане на измама от
страна на Господ.
-
(8:5) J. N. Darby, повече информа-
ция не ни е известна.
-
(8:11) Текстът от 7:53 до 8:11
липсва в повечето древни ръкопи-
си на Евангелието от Йоан, ма-
кар и да присъства в повече от
900 гръцки ръкописа (в голямото
мнозинство от тях). Има съмне-
ние, че тези стихове не предс-
тавляват част от оригиналния
текст. Ние смятаме, че те са
част от боговдъхновеното Бо-
Жие Слово, защото поуките от
тях са в съвършено съгласие с ос-
таналия текст на Библията. Ав-
густин смята, че стремеЖът на
някои хора да изклк>чат този
текст от Библията е предизви-
кан от страх той да не насърчи
някои идеи, които да доведат до
по-голяма морална разпусна-
тост.
-
(8:45) R. С. Н. Lenski, The
Interpretation of Colossians,
Thessalonians, Timothy, Titus,
Philemon, pp. 701, 02.
31 (9:35) Критическият (НО) mekcm
тук гласи „Човешкия Син" вмес-
то „БоЖия Син", което не съот-
ветства изцяло на контекста на
преклонение, както и на
повечето ръкописи.
32) (10:28) В гръцкия език (за разлика
от официалния английски) има
двойно отрицание, което подсил-
ва още повече идеята за невъз-
моЖност.
533
Йоан - Крайни беле^ски
-
(10:36) Samuel Green, „Scripture
Testimony to the Deity of Christ", p.
7.
-
(11:1) Arthur W. Pink, Exposition of
the Gospel of John, III: 12. 43)
-
(11:25) Burkitt, поВече информа-
ция не ни е известна.
-
(11:35) Най-краткият стих В Но-
вия ЗаВет на гръцки език се нами-
ра на другия край на емоционал-
ния спектър: „Винаги се радВай-
те" (Pantote chairete; 1 Сол. 5: 16). 44)
-
(11:47) J. С. Ryle, Expository
Thoughts on the Gospels, St. John, II: 45)
295. 46)
-
(11:48) Meyer, Tried, p. 112.
-
(12:5) Ryle, John, 11:309,10. 47)
-
(12:7) Прочитът на критическия
(HO) текст, който гласи „за да 48)
го запази" Вместо „го е запази-
ла", противоречи както на кон- 49)
текста, така и на факта, че Ма-
рия е отсъствала при гроба на 50)
сутринта на Възкресението. 51)
НМВ разрешава този проблем, 52)
като перифразира текста.
-
(12:24) Т. G. Ragland, поВече ин- 53)
формация не ни е известна.
-
(13:13, 14) Има случаи (най-вече в
източните страни), когато ня-
кой човек наистина измива кра-
ката на друг човек, но това е са-
мо пример за смирение от стра-
на на първия.
(14:20) Има и други популярни
ил!острации, които обясняват
този стих, като дават пример с
птичката В небето, вътре в коя-
то също има въздух; или с рибата
в морето, вътре в която също
има вода.
(17:1) Marcus Rainsford, Our Lord
Prays for His Own, p. 173.
(17:4) Ryle, John. 111:40,41.
(17:26) F. L. Godet, Commentary on
the Gospel of John, 11:345.
(17:26 Rainsford, Our Lord Prays, p.
173.
(18:14) Steward, Life and Teaching,
p. 157.
(18:28) Augustine, Quoted by Ryle,
John, 111:248.
(18:28) Bishop Hall, Ibid.
(18:28) Poolc, Ibid.
(19:20) Alexander, повече инфор-
мация не ни е известна.
(21: 15) В критическия (НО)
текст името на бащата на Пе-
тър е Йоан, а не Йона (както и В
16 и 17 cm.).
534
Йоан - Библиография
Библиография
Godet, F. L.,
Commentary on the Gospel of John,
Grand Rapids: Zondervan Publishing
House, 1969 (Reprint of 1893 ed., 2 vols.
in one).
Hole, F. B.,
The Gospel of John Briefly Expounded,
London: The Central Bible Truth Depot,
n.d.
Ironside, H. A.,
Addresses on the Gospel of John,
New York: Loizeaux Bros., 1956.
Jones, J. Cynddylan,
Studies in the Gospel According to St. John.
Toronto: William Briggs, 1885.
Kelly, William,
An Exposition of the Gospel of John
London: C. A. Hammond Trust Bible
Depot, 1966.
Lenski, R. C. H.,
The Interpretation of St. John's Gospel,
Mineapolis: Augsburg Publishing House,
1942.
Macaulay, J. C,
Obedience Unto Death: Devotional Studies
in John's Gospel,
Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans
Publishing Co., 1942.
Pink, Arthur W.,
Exposition of the Gospel of John,
Vol. III. Swengel, Pensylvannia: Bible
Truth Depot, 1945.
Rainsford, Marcus,
Our Lord Prays for His Own,
Chicago: Moody Press, 1955.
Ryle, J. C,
Expository Thoughts on the Gospels, St.
John,
London: James Clarke and Co., Ltd.,
1957.
Tasker, R. V. G.,
The Gospel According to St. John,
Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans
Publishing Company, 1968.
Tenney, Merrill C,
JOHN: The Gospel of Belief,
Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans
Publishing Company, 1948.
Thomas, W. H. Griffith,
The Apostle John: Studies in His Life and
Writings,
. Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans
Publishing Company, 1968.
Van Ryn, A.,
Meditations in John,
Chicago: Moody Press, 1949.
Vine, W. E.,
John, His Record of Christ,
London: Oliphants, 1957.
Westcott, B. F.,
The Gospel According to St. John,
Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans
Publishing Co., 1954.
535
Вилхелм Буш шгжшшшшшл
Вилхелм Буш:
Исус" Й Исус
наша съдба жжъ * ^
м^гмба-гамЬ Т«* « f ■ уаст и у
НАША СЪДБА
Издателство CLV
Издателство ВЕРЕН
266 стр.
Една заВладяВаща по сВоята непосредственост u езикоВа свеЖест книга.
В нея без Всякакво напрежение човек получава отговор на такива вълну-
Ващи Въпроси, като: За какво Живея? Защо Бог мълчи? Как ще се справим
с Живота, когато другите ни лазят по нерВите? ТрябВа да е другояче, но
как? и т. н.
Авторът, Вилхелм Буш, дългогодишен младеЖки пастор в големия град,
говори със заразяващо възхищение за своя Господ и за своите срещи с хо-
ра от най-различни социални групи, на които той е помогнал да поглед-
нат към Исус - наш единствен шанс и наша съдба.
Вернер Гшшп
Карл Хайнц Ванхайден
Ако укиВотните
моукеха
да говорят...
Издателство CLV
ИздателстВо ВЕРЕН
126 стр.
ЖиВотните имат много ефикасни комуникационни системи, с които се
разбират помеЖду си. Но те не могат да си гоВорят с нас на чоВешки
език. ЗатоВа авторите са се вЖивели В тях и са се преВърнали 8 техни
говорители. В един мислен разгоВор Животните поВдигат въпроси и сами
им отговарят. По този начин aBmopume представят материала Живо,
развлекателно и Въпреки това безупречно от научна гледна точка.
Тази книга е интересна за Всички - младеЖи и Възрастни, специалисти и
неспециалисти, вярващи и невярващи. Тя е подходяща особено за съмня-
ваши се и търсещи хора, на които моЖе да покаЖе пътя, по който тряб-
ва да тръгнат, за да се запознаят лично със Създателя.
Вернер Гшшп
Въпроси,
които се задават
много често
Издателство CLV,
ИздателстВо ВЕРЕН
160 стр.
Всеки, който започне да се занимаВа с християнската Вяра, се сблъскВа с
мнозкестбо Въпроси, които се повтарят със забележителна честота
почти при Всеки търсещ.
Целта на аВтора е била да се съберат и формулират отговорите на те-
зи Въпроси В кратка, но достатъчно ясна форма. Общото за Всички разг-
ледани В книгата Въпроси е, че те са дейстВително задаВани от хората.
Така че тази книга не представлява въпроси и отговори, обясняващи
Библията от гледната точка на един християнин, а се опитва да се от-
несе сериозно към проблемите, които действително вълнуват търсещи-
те, питащите и съмняващите се хора. Тук не става дума за сборник от
остроумни теологични въпроси или за теоретичен списък от възмоЖни
проблеми, а за основни Въпроси на търсещи хора, събрани през дългого-
дишната лекционна практика на аВтора. Отчасти са разгледани и ориги-
нални самостоятелни въпроси.
Волфганг Б1оне
Игра с огъня
Издателство CLV,
Издателство ВЕРЕН
347 стр.
„Огнено кръщение", „Огнени конференции", „Огънят на съЖивлението
над Африка и ЕВропа", „ЕВангелизации с чудеса и знамения" - тези и дру-
ги подобни понятия са много популярни В църкви, групи и общества, кои-
то са били „докоснати от трите Вълни на СВетия Дух".
Под тези „три Вълни" се разбира историята на петдесетното дбшкение
(приблизително от началото на Века), харизматичното двшкение (от
около 1960 г.) и накрая - „еВангелизмът на силата" („power evagelism")
като „третата Вълна на СВетия Дух", която В момента придобива Все
по-голямо Влияние, за да доведе чрез знамения и чудеса до „най-голямото
съЖивление В историята на църквата".
В тази книга се разглеЖда историята на „трите Вълни", техните прили-
ки и разлики, особености, слабости и отклонения от НоВозаветните
учения, но същевременно и породеното от тях предизвикателство от-
ново да се замислим за същността и действието на Светия Дух.
С тази книга авторът Желае да даде информация, да покаЖе подозрител-
ния произход на някои учения и практики, да обърне внимание върху някои
съмнителни връзки и преди всичко да призове към искрена самооценка в
светлината на Светото Писание.
ДЖийн Гибсън
Тренировка по
християнство
ОсноВен курс
ИздателстВо CLV
Издателство ВЕРЕН
143 стр.
-0
ТРЕНИРОВКА;
§|*Основен кураЩШш
Християнската Вяра, християнското мислене и зкиВот се осноВаВат Вър-
ху БоЖието СлоВо. Целта на тази книга, пърВата от една серия от пет
курса, е да представи В общ план схващания на Библията, състаВляВащи
основата на християнската Вяра.
Материалът е разработен преди около десет години В църквата
Fairheaven Bible Chapel В Сан Леандро, Калифорния, от автора ДЖийн
Гибсън (местна църкВа по ноВозаветен образец, В която, меЖду другото
работи, и известният аВтор на редица книги Върху ученичество, биб-
лейска консултация, пастирство и др. Уилиям Макдоналд). От шест го-
дини серията курсове „Тренировка по християнство" е широко разпрост-
ранена В Западна и Източна ЕВропа. От 1991 г. насам „Курс 0" беше ос-
новата за серия много успешни евангелизационни библейски лекции В Со-
фия.
Теми, разгледани В книгата:
Твоето Слово е истина; Личността на Бога; БоЖието същество; Какво е
човекът; Проблемът за греха; За вечността; Исус, Месия - БоЖият спа-
сителен план; Кръстът на Исус; НовороЖдението; Спасение по благодат;
За вярата в Исус Христос; Сигурност в спасението; Новият Живот.
ТРЕНИРОВКА*
Дзкшш Гибсън
Тренировка по
християнство
Курс за начинаещи
Издателство CLV,
Издателство ВЕРЕН
172 стр.
-1
Втората книжка от серията от пет курса е предназначена главно за но-
ВопоВярВали християни. Тя започВа с кратък преглед на основното хрис-
тиянско учение и разглежда подробно елементите, необходими за един
християнски жиВот.
Книгата може да бъде от полза както за самостоятелна работа, така и
при провеждане на библейски обучения, особено за млади християни. Тя не
носи В осноВата си доктринална насоченост. След Всяка тема са предло-
жени Въпроси, които спомагат за практическото усвояване на материа-
ла. Книгата може да служи както като учебник, така и като методичес-
ко ръководство за учителя.
Теми, разгледани в книгата:
Панорама на Евангелието; Преглед на Христовото учение; Христос като
Господ; Погребани в кръщението; Вечно спасение; Животът в църквата;
Преодоляване на изкушенията; Имам среща с Бога; Божието Слово като
храна; Научи ни да се молим, Ние сме Негови свидетели; Личното свиде-
телство; Господната вечеря.
Уилиям Макдоналд
Христос
и църквата
Уилиям Макдоналд
ХРИСТОС
ЦЪРКВАТА
Издателство CLV,
ИздателстВо ВЕРЕН
123 стр.
В нашето Време Възникват съВсем ноВи Въпроси към учението на СВето-
то Писание за църквата. Хората, които са открили, че изпълването на
техния Живот със смисъл се състои 6 тоба да открият БоЖията Воля за
себе си, я търсят сериозно и задълбочено. Една от най-Важните области
В тоВа отношение е църквата. Тази книга се опитВа да даде ясни,
разбираеми и достъпни за Всеки отговори на широкия спектър от
Въпроси, които Възникват.
Уилиям Макдоналд, аВтор и съаВтор на на мноЖестВо библейски курсове
на задочното библейско училище Емаус в Оук Парк, Илинойс, САЩ, сис-
тематизира В тази книга основните духовни принципи на новозаветна-
та църква. В своето изследване той се придърЖа тясно към текста на
Библията и ясно отделя всичко, което е добавено от хората и няма ос-
ноВа В БоЖието СлоВо.
На тридесетгодишна Възраст Уипиям Макдоналд дал едно обещание
на Господа - да напише коментар, които стих по стих да обяснява
разбираемо целия Ноб Завет. Настоящият коментар е изпълнението
на тоба обещание и плодът на побече от четиридесетгодишно
интензивно изучаВане на Библията, на дългогодишна учителска дей-
ност и на едно Вярно и последователно слуЖение на Господа ТоВа,
което праВи този коментар толкоба ценен, е целта, която си поста-
Вя. както и пътя. по които постига тази цел. Тук не стаВа дума за
просто предаВане на знания или някакВи теоретични прозрения, а за
тоба да се ВъзВепичи личността и депото на Господ Исус Христос.
да се изяВят Връзки В Писанието, които ни помагат да разберем
БоЖиите мисли, и така тълкуванието да послуЖи за назидание.
АВторът не подминлбл трудните пасаЖи. като че ли те не npegcmafi-
ляВат проблем, а открито се занимлВл г т[)удностите Там където
същестВубат различни тълкувания, той заема една тбърда позиция,
като обаче респектира и други сериозни схВащлния.
ТоВа е един коментар, които със сВоята ясна и проста структура
преВръща четенето В удоволствие и стимупи|)а към едно система-
тично и последователно научаване на Библията
за автора:
Уилиям Макдон.ш(| р един Високо ценен бибпеигки учитеп и afimop на
над 60 книги, някои от които Вече са преВедони и нл други езици. От
1947 до 1965 г той преподаВа В библейското училище Емаус, като от
|В||во е. е негоВ ръководител. След усилена преподавателска дейност В
~ 6 чуЖбина от 1973 г. насам той е член на съВета на сътруд
"^ мата за обучение на работници В Сан Леандро. Кали-
форни
за редактора4.
Артър Фарстад е по^ЩЩЦ^ВЬуоналната академия за изкустВа ВъВ
Вашингтон. библеиското^Щ^ИИЬ^ус, където е бил ученик на
Уилиям Макдоналд, ВашингтонсгаЩИИИШйшколеЖ и Теологичес-
ката семинария 6 Далас. В Далас м^«ЯННнУСьдени титлите
магистър по старозаВетно богослобие и д^ЩЩ|^в
богослобие. Там той учи пет и половина години гръцИЯ
Жение на седем години той издаВа Нобия Кинг ДЖеимс npeuv,., _
— 1. Осбен сбоята дейност като писател и издател фарстад ,
внимава с активна проповедническа дейност, главно в Далас. Топ е
написал въведенията към коментара на отделните библейски книги,
■ както и допълнителните забележки към гръцкия оригинален текст.
Сподели с приятели: |