Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
| глава белеЖи едно решително скъсване
с Израел. Сега изходът е ясен. Щом като Израел не Желае да приеме Исус, Той ще се обърне към онези, които ще поЖелаят да Го приемат. Кръвното родство ще бъде изместено от духов- ното родство. Послушанието на Бога ще послуЖи за установяване на Жизне- но ваЖна родствена връзка меЖду Исус и хората, без значение дали те са евреи, или неевреи. Преди да приклк)чим с това съби- тие, бихме искали да споменем още две неща, свързани с майката на Исус. Първо, ясно е, че по отношение на присъствието си при Христос Мария не е имала никакво специално предимс- тво. Второ, споменаването на братята на Исус противоречи на твърдението, че Мария винаги е била девица. Ясно е, че става въпрос за истински синове на Мария, които са и братя на Христос от една майка. Това мнение се подкре- пя и от други текстове в Библията, като например Псалм 69:8; Мат. 13:55; Марко 3:31, 32; 6:3; Йоан 7:3, 5; Деяния 1:14; 1 Кор. 9:5; Гал. 1:19. 93 Mameu 13  VIII. Царят провъзгласява период на
временното му отсъствие от земята (13 гл.) Притчите за БоЖието царство Вече стигнахме до критичната точка в Евангелието от Матей. Преди мал- ко Господ посочи, че. земните връзки ще бъдат изместени от духовните връзки и че вече не е ваЖно да бъдеш евреин по роЖдение, а да бъдеш послу- шен на Бог Отец. Като отхвърлят Царя, книЖниците и фарисеите отх- върлят и царството Му. Сега, с по- мощта на няколко притчи, Господ Исус създава една предварителна кар- тина на новата форма на царството за периода, който започва с Неговото отхвърляне и завършва с идването Му като Цар на царете и Господар на гос- подарите. Шест от тези притчи за- почват с думите: „Небесното царст- во прилича..." За да видим тези притчи в правилна- та им перспектива, нека си припом- ним как царството е представено в трета глава. Небесното царство е кръгът, в който се признава БоЖието господство. Той се състои от две час- ти: (1) Външен кръг, който вклк)чва хо- ра, които само на думи признават Бо- Жието господство; и (2) вътрешен кръг, в който влизат само истински повярвалите. Царството има пет пе- риода: (1) старозаветен период, в кой- то то е пророкувано; (2) период, кога- то то е било „наблизо" или no-скоро е присъствало в Личността на Царя; (3) период на временно откъсване на Царя от онези, които се признават за Негови поданици след Неговото от- хвърляне и връщане на небето; (4) пе- риод на проявление на царството през хилядолетието; и (5) (последен) пери- од на вечно съществуване на царство- то. Всеки текст от Библията, в кой- то се говори за царството, съответс- тва на един от тези периоди. 13 гл. разглеЖда третия период на отделя- нето на Царя от Неговите поданици, когато се образува вътрешният кръг на царството (кръгът на истински повярвалите). Той вклкзчва времето от деня на Петдесетница до момента на Грабването. В него влизат същите хора, които влизат и в църквата. Това е единственото сходство меЖду царс- твото и църквата; иначе те са две различни неща. - Имайки предвид всичко това, нека разгледаме притчите. А. Притчата за сеяча (13:1-9) 13:1 Исус излиза от къщата, където излекува обзетия от бесовете, и сяда край Галилейското езеро. Много изс- ледователи на Библията виЖдат къ- щата като символ на Израел, а езеро- то - като символ на езичниците. Така погледнато, това двшкение на Господ символизира временния разрив меЖду Него и Израел, през което време не- бесното царство ще се проповядва на народите. 13:2 Когато на брега се събира ог- ромно мноЖество, Исус се качва на една лодка и започва да го поучава с притчи. Притчата е разказ, в основа- та на който леЖи някаква духовна или морална поука, която не винаги се раз- бира директно. Седемте притчи, кои- то следват, разказват какво ще бъде царството меЖду Първото и Второ- то пришествие на Христос. Исус разказва първите четири притчи на всички хора; а последните три - само на учениците Си. Първите две и седмата Той обяснява на учени- ците Си, а останалите оставя сами да си обяснят с клкзчовете, които вече им е дал. 13:3 Първата притча разказва за се- яч, който посява своето семе на чети- ри различни вида почви. Както моЖе да се очаква, при различните почви ре- зултатите са различни. 94 Mameii 13  13:4-8
ПОЧВА РЕЗУЛТАТИ
корени, които пре- гарят от слънце- то и изсъхват. 3. Земя, пълна 3. Семената поник- с тръни. ват, но не могат да пораснат поради тръните. 4. Добра почва. 4. Семената поник- ват, порастват и дават плод: „кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет." 13:9 Исус заВършВа притчата със за- гадъчното предупреждение: „Който има уши [да слуша], нека слуша." Притчата за сеяча носи едно Важно послание за хората и още едно - за уче- ниците Му. Никой не трябВа да про- пусне смисъла на Неговите думи. Тъй като Господ сам пояснява зна- чението на притчата в стихове 18-23, ние ще сдържим нашето лк>бопитст- Во, докато стигнем тези стихове. Б. Целта на притчите (13:10-17) 13:10 Учениците на Исус са озадачени защо Господ говори на хората с неяс- ния език на притчите. Затова те Го молят да им обясни СВоя метод. 13:11 В отговора Си Исус прави раз- граничение между невярващата тълпа и вярващите ученици. Тълпата, която представлява израелския народ В ума- лен Вид, явно Го отхвърля, въпреки че това отхвърляне става единодушно едва при кръста. На нея Господ няма да позволи да узнае тайните на небес- ното царство, докато на истинските Си последователи ще позволи, като им помогне. В Новия Завет тайната е нещо, кое- то човек никога не е знаел преди тоВа и не би могъл да узнае без Божието откровение, но което сега му се отк- рива. Тайните на небесното царство представляват непознати до този мо- мент истини, които представят цар- ството В третия му етап. фактът, че царството ще съществува в перио- да на временното отделяне на Господ от земята, е сам по себе си тайна до този момент. Притчите описват ня- кои от особеностите на царството в отсъствието на Царя. Някои наричат това време „тайния период на царст- вото". Те нямат предвид, че в него има нещо тайно, а че за него не се е знаело нищо преди това. 13:12 На някои решението на Исус да скрие тези тайни от множество- то, а да ги открие само на учениците Си, може да им се стори доста свое- волно, но Господ има причина да стори това, „защото, който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има". Учениците вярват в Гос- под Исус, затова на тях ще се даде да разбират още повече. Те са приели светлината, затова ще получат още повече светлина. За разлика от тях израелският народ е отхвърлил Свет- лината на света, затова той не само няма да получи още светлина, но ще загуби и малкото светлина, която е получил. Отхвърлената светлина е отказана светлина. 13:13 Матко Хенри прави аналогия между притчите и облачния, и огне- ния стълб, който е трябвало да осве- тява пътя на израелския народ, а да обърква египтяните. Притчите ще се разкрият на тези, които искрено се интересуват от тях, а „на онези, кои- то изпитват враждебност към Исус, те ще носят само досада". И така, тук не става въпрос за ня- какво странно хрумване на Исус, а за изработване на принцип, който се вгражда в целия ни живот - съзнател- ното заслепяване води до умствена слепота. Затова Исус говори на logeu- те 6 притчи. X. Ч. Уудринг казва та- ка: „Тъй като не притежават лк)бов- 95 Mameii 13  ma към истината, me няма да получат
и светлината на истината."25 Юдеи- те казват, че вшкдат - т. е. че позна- ват БоЖествената истина; но се оказва, че Самата Истина стои пред тях, а те решително отказват да Я видят. Казват също, че слушат БоЖи- ето Слово; но ето че Живото БоЖие Слово стои сред тях, а те не Желаят да МУ се подчинят. Те отказват да разберат удивителното чудо с Пре- въплъщението и затова са лишени от способността да разбират изобщо. 13:14, 15 Тези хора са едно Живо из- пълнение на пророчеството на Исая в 6:9, 10. Сърцето на Израел е станало безчувствено, а ушите му - глухи за гласа на Господа. Те съзнателно от- казват да гледат с очите си. Знаят, че ако прогледнат и чуят, и разберат, и ако се покаят, Бог ще ги излекува; но въпреки своето болестно състояние и нуЖда, те отказват Неговата помощ. Затова сега Бог ги наказва да чуват, но да не разбират; и да гледат, но да не виЖдат. 13:16, 17 Учениците получават голя- мата привилегия да виЖдат това, кое- то никой не е могъл да види преди то- ва. Пророците и праведните мъЖе от старозаветните времена са мечтаели да Живеят по времето на Месията, но тяхното Желание не е било изпълнено. Сега учениците имат голямата приви- легия да Живеят в този критичен ис- торически момент и да видят Месия- та, да присъстват на Неговите чуде- са и да чуят удивителното Му учение от Собствените Му уста. В. Обяснение на притчата за сеяча (13:18-23) 13:18 След като обяснява защо говори с притчи, Господ започва да разяснява притчата за четирите почви. Исус не уточнява самоличността на сеяча, но ние лесно моЖем да разберем, че Той говори или за Себе Си (cm. 37) или за тези, които проповядват благата вест за царството. Зърното е „слово- то на царството" (cm. 19). Почвата представлява всички ония, които чу- ват словото. 13:19 Твърдоутъпканата пътека символизира хората, които отказват да приемат вестта. Те чуват еванге- лието, но не го разбират - не защото не могат, а защото не искат. Птици- те са олицетворение на Сатана,, кой- то грабва семето от сърцата им. Той им сътрудничи в избора им да оста- нат безплодни, фарисеите са като ед- на такава твърдоутъпкана пътека. 13:20, 21 Под канаристи места Исус има предвид скали, покрити с тънък слой почва. Тя символизира хората, ко- ито чуват словото и го приемат с ра- дост. Отначало сеячът е въодушевен от успеха на своето проповядване, но скоро той научава, че не е добре, кога- то словото се приема с усмивки и ра- достни възклицания, защото най-нап- ред човек трябва да осъзнае греха си и да се покае. Много iio-обещаващи са хората, които вървят по пътя към Голгота с плач и сълзи, отколкото онези, които препускат с леко сърце и възторЖени възклицания. Повърхнос- тният слой дава възмоЖност само за едно повърхностно признание, защото няма дълбочина за развитие на корени- те. А когато това признание се подло- Жи на проверката на палещите лъчи на „напаст или гонение", човекът ре- шава, че то нищо не струва и се от- казва от него. 13:22 Обраслата с тръни земя сим- волизира друг тип хора. Това са хора- та, които слушат словото повърхнос- тно. На външен вид те изглеЖдат ис- тински поданици на царството, но след време техният интерес бива заг- лушен от „светските гршки" и увле- чението им към материалните богат- ства. Техният Живот не дава никакъв плод за Господа. За илк)страция на то- зи вид хора Ленг дава пример със сина на един богаташ сребролЬбец, който 96 Mameii 13 се занимава с търговия. Този син чува
Словото като младеж, но след това бизнесът го завладява. „Той трябва да направи избор дали да принася радост на Своя Господ или на своя баща. Така че, когато зърното се засява и пониква, тръните вече са хванали корени в почвата: проблемите на този свят и измамността на бо- гатствата са заели място в сърцето на младеЖа. Синът решава да удовлет- вори Желанието на баща си. Той се пос- вещава изцяло на бизнеса и става шеф на концерна. Но когато остарява, чо- векът разбира, че е пренебрегнал небес- ните неща. Преди да се оттегли от бизнеса, той изразява намерение да посвети повече усилия на духовните не- ща. Но с Бога шега не бива. Човекът се пенсионира и умира внезапно само след няколко месеца. Зад себе си той оста- вя 90 000 лири и един духовно пропилян Живот. Тръните са задушили словото и то не е дало плодове. "26 13:23 Добрата почва символизира истинския християнин, който слуша словото с разбиране, като се подчиня- ва на това, което слуша. И макар че не всички християни дават едно и съ- що количество плод, с плода, който дават, те показват, че имат вечен живот. Тук под „плод" вероятно трябва да се разбира най-вече усъвър- шенстването на характера на вярва- щия, а не броя на душите, спечелени за Христос. Обикновено под думата „плод" в Новия Завет се разбира „пло- да на Духа" (Гал. 5:22, 23). Какво иска Исус да ни каже с тази притча? Най-напред тя ни предупреж- дава, че. има опасност да чуем Слово- то и да не му се подчиним. Освен то- ва, тя иска да ни насърчи да приемем искрено Словото и да докажем своята искреност, като принасяме плодове за Господа. Що се отнася до учениците (и бъдещите последователи също), притчата ги подготвя за иначе обез- куражителния факт, че сравнително малък брой от тези, които чуят Сло- вото, наистина ще се спасят. Тя пред- пазва верните служители на Христос от заблуждението, че благодарение на разпространението на благата вест целият свят ще се обърне и ще повяр- ва. Притчата също предупреждава и за тримата главни противници на евангелието - (1) дяволът, (птиците: „лукавият"); (2) плътта, (палещото слънце: „напаст или гонение"); и (3) светът (тръните: „светските гршки и примамката на богатството"). И не на последно място тази прит- ча показва на учениците колко огром- ни са печалбите от вложенията в чо- вешката личност. Тридесет пъти по- голям резултат означава 3000 процен- та Възвращаемост; шестдесет пъти по-голям резултат - 6000 процента възвращаемост; а сто пъти - 10 000 процента възвращаемост на вложени- ята. Практически е невъзможно да се измерят резултатите от един-единс- твен случай на истинско обръщение. Един скромен учител в неделно учили- ще реши да инвестира в Дуайт Л. Му- ди, като го спечели за Христос. Муди спечели за Христос други хора. Те на свой ред спечелиха други. Така този учител от неделното училище започна една верижна реакция, която никога няма да спре. Г. Притчата за тайно посетите плевели (13:24-30) Предишната притча е ярка илкктра- ция на факта, че небесното царство Вклкзчва не само онези, които само на думи признават Царя, но също и тези, които са Негови истински последова- тели. Първите три вида почви показ- ват по-широкия, външен кръг на царс- твото - хората, които само формал- но признават, че са повярвали. Чет- въртият вид почва представлява по- малкия, вътрешен кръг - хората, кои- то наистина са се обърнали. 97 Mameii 13 13:24-26 Втората притча - за тай-
но посетите плевели - също показва царството откъм тези два аспекта. Житото са истинските християни; плевелите са онези, които са такива само на думи. Исус сравнява царство- то с човек, който посява добро семе на нивата си, но докато хората спят, идва неговият неприятел и по- сява сред Житото плевели. Мерил Ан- гър пише, че най-често срещаният плевел в ниВите на Святата Земя е осилестата глушица, „отровно тре- висто растение, което почти не може да се различи от пшеницата, преди и двете да са изкласили. Но след като се разбият класовете, двете растения много лесно могат да се отделят"27. 13:27, 28 Когато слугите Виждат, че между житото са се появили плевели, те се учудват и питат стопанина как е станало това. Той веднага казва, че това е работа на неприятел. Слугите изказВат готовност веднага да идат и да извадят плевелите. 13:29, 30 Стопанинът обаче им на- режда да чакат до Жътва, когато жетварите ще разделят двете расте- ния: житото ще съберат в хамбари, а глушицата ще изгорят. Защо стопанинът им нарежда да отложат плевенето? В природата ко- рените на житото и бурена растат толкова преплетени, че е невъзможно да измъкнеш едното, без да издърпаш и другото. Тази притча се обяснява от нашия Господ в 37-43 cm., затова и ние ще отложим нашия коментар дотогава. Г. Притчата за синаповото зърно (13:31, 32) След това Спасителят уподобява цар- ството на синапово зърно, за което Той казва, че е „по-малко от всичките семена", т. е. най-малкото от всички семена, които познават Неговите слу- шатели. Когато един човек посял едно от тези зърна, то пораснало като дърво (което говори за един изключи- телен растеж - обикновеното синапо- Во растение прилича повече на храст, отколкото на дърВо). Дървото било толкова голямо, че птиците можели да гнездят по неговите клони. Зърното олицетвЬрява скромното начало на царството. Отначало царс- твото ще бъде относително малко и чисто, тъй като ще бъде преследвано. Но под покровителството и благода- рение на защитата на държавата, то ще покаже един ненормален растеж. След това ще дойдат птиците и ще сбият гнездата си В него. И тук, как- то и 6 4 cm., Исус употребява думата „птиците". Птиците са символ на дя- вола (19 cm.). Така царството ще ста- не място, където Сатана и неговите служители ще си правят гнезда. ТоВа наистина става точно така. Сега под покрива на християнството свиват гнезда такива общества, като унита- ризма, християнската наука, сектата на мормоните, сектата на свидетели- те на Йехова и църквата на Мун. По този начин Господ предупреждава уче- ниците Си, че по време на Неговото отсъствие царството ще претърпи изключителен растеж, който обаче не бива да ги лъже и да ги заблуждава, че това е успех. Това ще бъде един незд- рав растеж. Въпреки че мъничкото се- ме ще порасне и ще стане ненормално по големина дърво, неговата корона ще стане „жилище на бесовете, свър- талище на Всякакъв нечист дух и свър- талище на ВсякакВа нечиста и омразна птица" (Откр. 18:2). Д. Притчата за хлебния квас (13:33) После Исус сравнява царството с квас, който една Жена замесва в три мери брашно и оставя цялото тесто да втаса. Най-общоприето е тълкува- нето, че тестото е светът, а квасът е евангелието, което ще се проповяд- Ва из целия сВят, докато Всички се спасят. ТоВа мнение не се потвържда- 98 Mameu 13 Ba нито от Библията, нито от исто-
рията, нито от сегашните събития. В Библията квасът винаги е бил символ на злото. Когато Бог заповядва на Своите хора да изхвърлят кваса от къщите си (Изход 12:15), те много добре разбират защо трябва да напра- вят това. Ако някой ядеше нещо зак- васено в някой от седемте дни на празника на безквасните хлябове, ще- ше да бъде отлъчен от израелския на- род. Исус предупреждава срещу кваса на фарисеите и садукеите (Мат. 6:6, 12) и ИродоВия кВас (Марко 8:15). В 1 Кор. 5:6-8 квасът се използва като символ на злоба и безчестие, а в кон- текста на Галатяни 5:9 той носи зна- чение на лъЖливо учение. Като цяло квасът означава или погрешно учение или погрешно поведение. Затова с тази притча Господ прави предупреждение срещу всепроникваща- та власт на делата на злото в небес- ното царство. Притчата за синапо- вото зърно показва злото, което действа ВъВ Външността на царство- то, а притчата за тестото предуп- реждава за разлоЖението, което ще дойде във вътрешността на царство- то. Ние смятаме, че в тази притча брашното (тестото) е храната на БоЖиите хора, според както е дадена в Библията. Квасът е лъЖливото уче- ние. Жената е лъЖепророчицата, коя- то учи и омайва (Откр. 2:20). Едва ли е без значение фактът, че основатели- те на 7 лъЖливи култа са Жени! Въпре- ки, че на Жените е забранено да пропо- вядват в църквата от Библията (1 Кор. 14:34; 1 Тим. 2:12), някои Жени съвсем предизвикателно заемат пози на теологични авторитети и смесват храната на БоЖиите хора с разруши- телни ереси. ДЖ. Брукс казва така: „Ако някой Възрази, че Христос не би
Исус разказва първите четири притчи на мноЖеството. Използването на този метод за поучаване изпълнява пророчеството на Асаф от Псалм 78:2, където се казва, че. Месията ще говори в притчи, произнасяйки „га- танки от древността". Тези тайни на небесното царство, непознати до момента на идването на Месията, се- га стават известни. Ж. Обяснение на притчата за тайно посетите плевели (13:36-43) 13:36 Останалата част от беседата протича вътре в къщата, където са само учениците. Тук учениците предс- тавляват само вярващата част от израелския народ. Повторното споме- наване на къщата идва да ни каЖе, че Господ не е отхвърлил завинаги своя народ, който Той е предузнал (Римл. 11:2). 13:37 При обяснението на притчата за Житото и плевелите, Исус казва, че Той е сеячът. Исус е сял по време на земното Си слуЖение и продълЖава да сее през следващите векове чрез Свои- те слуЖители. 13:38 Нивата е светът. Искаме спе- циално да подчертаем, че тя е символ на света, а не на църквата. Добрите семена са „чадата на царството". Представата за посаЖдане на чоВеш- ки същества в земята моЖе да изг- леЖда доста странна и невероятна, но това, което Исус иска да каЖе е, че „чадата на царството" се посяват в света. По време на Своето обществе- но слуЖение Исус засява света с учени- 99 Mameii 13 ци, koumo са Верни поданици на царст-
вото. Плевелите са „чадата на лука- вия". Сатана има готов фалшификат за Всяка боЖествена реалност. Той по- сява семената на Всички, които прили- чат, говорят и, в известен смисъл, Живеят като апостоли. Но те не са истински последователи на Царя. 13:39 Неприятелят е Сатана. Той е неприятел на Бога и на Всички БоЖии хора. Жетвата е краят на века, кра- ят на периода на царството, когато Господ е отделен от Своите подани- ци. Краят ще дойде, когато Исус Христос се върне в сила и слаба, за да Властва като Цар. Тук Господ не гоВо- ри за края на Века на църкВата; споме- наването на църквата ще доВеде само до объркване. 13:40-42 Жетварите са ангелите (вЖ. Откр. 14:14-20). В сегашния пери- од на царството не се прави нищо, ко- ето да отдели насила пшеницата от глушицата. Те са оставени да растат заедно. Но при Второто идване на Христос на земята ангелите ще прик- лк)чат всички сметки с греха и с из- вършителите на зло и ще ги хвърлят в огнената пещ, „където ще бъде плач и скърцане със зъби". 13:43 Праведните поданици на царс- твото, които ще Живеят на земята по време на Голямата скръб, ще вля- зат в царството на своя Отец, за да се наслаЖдават на хилядолетното господство на Христос. Там те ще „блеснат като слънцето", т. е. ще си- яят в слава. И отново Исус добавя тайнствено- то предупреждение: „Който има уши [да слуша], нека слуша"! Тази притча не оправдава - както някои могат грешно да предполоЖат - присъствието на безбоЖни хора в мес- тните християнски църкви. Спомнете си, че нивата е светът, а не църквата. Местните църкви получават съвсем ясни наставления да избягват общени- ето с хора, които са обвинени В някак- ва форма на нечестие (1 Кор. 5:9-13). Притчата само ни поучава, че в своя „таен период" небесното царство ще Вкл1очва и истинското, и фалшивото; и искреното, и престореното; и това ще продълЖи до края на века. След то- ва БоЖиите пратеници ще отделят всичко фалшиво и ще го изправят на съд, а истинските БоЖии слуЖители ще се наслаЖдават на величественото господство на Христос на земята. 3. Притчата за скритото богатство (13:44) Дотук всички притчи говорят, че в царството ще има и добро, и зло; и че меЖду поданиците му ще има и пра- ведни, и непраВедни. Двете следващи притчи показват, че ще има два вида праведни поданици:(1) вярващи евреи преди и след периода на църквата; (2) вярващи евреи и неевреи в настоящия период. В притчата за скритото богатст- во Исус сравнява царството с „имане, скрито в нива". Един човек го нами- ра, скрива го и после с радост продава всичко, което притеЖава и купува онази нива. Ние предполагаме, че човекът, за който става въпрос в тази притча, е самият Господ Исус. (Той беше чове- кът и в притчата за тайно посетите плевели от 37 cm.) Имането символи- зира онзи остатък от благочестиви вярващи евреи, който е Живял по вре- ме на ранното слуЖение на Христос на земята и който ще Живее отново след Грабването на църквата (8Ж. Псалм 135:4, където Израел се нарича „собствено притеЖание" на Бога). Те са „скрити в нивата" в смисъл, че са разпръснати из света и в действител- ност не са известни на никого, освен на Бога. Исус е Онзи, Който открива това богатство, а след това отива на кръста, където дава всичкото Си при- теЖание, за да купи света (2 Кор. 5:19; 1 Йоан 2:2), в който е скрито това бо- 100 Mameu 13  aamcmBo. Изкупеният Израел ще бъде
изВаден наяве, когато Неговият Осво- бодител дойде от Сион и Въздигне дългоочакваното Месиянско царство. Някои мислят, че притчата се от- нася до грешника, който дава Всичко, за да намери Христос - най-голямото Богатство. Но това тълкуване про- тиворечи на доктрината за БоЖията благодат, според която спасението не моЖе да се купи (Ис. 55:1; Еф. 2:8, 9). И. Притчата за скъпоценния бисер (13:45,46) Небесното царство също се оприлича- ва на търговец, който търси красиви бисери. Когато намери някой изклкзчи- телно скъпоценен бисер, той Жертва Всичко, което има, за да го купи. Ние сме склонни да вярваме, че тър- говецът е Исус Христос, а скъпоцен- ният бисер е църквата. На Голгота Той продаде всичко, което имаше, за да купи този бисер. Така както бисе- рът се образува в мидата от песъчин- ката, която я дразни и й причинява болка, така и църкВата се образува Вследствие на страданията на пробо- деното и наранено Христово тяло. Интересно е да се отбелеЖи, че в притчата за скритото имане царст- вото се уподобява на самото имане. Тук царството не се уподобява на би- сера, а на търговеца. Защо се прави тоВа? В предишната притча ударението пада Върху имането - изкупения Изра- ел. Царството е тясно свързано с из- раелския народ. Първоначално то е би- ло предлоЖено на този народ, а в бъде- ще евреите ще бъдат негоВите глаВни поданици. Както вече споменахме, църквата не се покрива с царството. В периода на временното отсъствие на Царя всички хора от църквата са и членове на царството, но не всички хора от царството са членове на църквата. ЦъркВата няма да присъства В царст- вото В неговата бъдеща форма, а ще Властва заедно с Христос над обнове- ната земя. Във втората притча уда- рението пада върху Самия Цар и върху огромната цена, която Той заплаща, за да спечели и извок)ва своята невяс- та, която ще сподели славата Му в деня на Неговото изявление. Както бисерът излиза от морето, така и църквата, наричана понякога езическата невяста на Христос, изли- за най-вече от народите. Това не озна- чава пренебрегване на факта, че в нея има и вярВащи еВреи, а идва да покаЖе, че отличителната черта на църквата днес е, че в Негово име в нея са призо- вани да участват хора от различни на- роди. В Деяния 15:14 Симон потвърЖ- даВа, че това е великата цел на Бога в настоящото време. Й. Притчата за рибарската мреЖа (13:47-50) 13:47, 48 Последната притча от тази поредица оприличава царството на мреЖа, която се хвърля в морето и събира риби от всякакъв вид. Рибари- те разпределят рибите, като отде- лят добрите в съдове, а лошите изх- върлят. 13:49, 50 Нашият Господ обяснява притчата така: времето, когато ще се случи това, е краят на века, т. е. краят на периода на Голямата скръб. Това е времето, когато Христос за. втори път ще посети земята. Рибари- те са ангелите. Добрите риби са пра- ведните хора, т. е. спасените евреи и езичници. Лошите риби са неправедни- те, т. е. невярващите хора от Всички народи. Тогава ще се направи едно раз- деляне, за което се говореше и В прит- чата за тайно посетите плевели (cm. 30, 39-43). Праведните ще влязат в царството на своя Отец, докато неп- раведните ще бъдат хвърлени в един огън, където ще има „плач и скърцане със зъби". Това не е Страшният съд; 101 Mameu 13 този Съд ще се състои 6 самото нача-
ло на Хилядолетието. Последният, Страшният съд ще се състои след из- тичане на Хилядолетното господство (Откр. 20:7-15). Гейбелин прави следния коментар върху тази притча: „Мрезката се хвърля в морето, кое- то - както видяхме преди това - пред- ставлява народите. Притчата говори за разпространението на вечното евангелие, което ще се проповядва по време на Голямата скръб (Откр. 14:6, 7). Отделянето на доброто от злото ще се извърши от ангелите. Всичко това не моЖе да се отнася за настоя- щето или за църквата, но за времето преди установяването на царството. Тогава ще бъдат използвани и ангели- те, което ясно мозке да се види в кни- гата на Откровението. Злите хора ще бъдат хвърлени в огнената пещ, а пра- ведните ще останат на земята, за да господстват хиляда години. "29 К. Съкровищницата на истината (13:51, 52) 13:51 Когато свършва Своите притчи, Главният Учител пита учениците Си дали са разбрали. Те Му отговарят: „Разбрахме." Техният отговор ни из- ненадва и дори ни кара малко да ревну- ваме. Ние едва ли моЖем да отгово- рим с „Да!" толкова убедително като тях! 13:52 ПонеЖе са разбрали, те са длъЖни да споделят своето знание с другите хора. Учениците трябва да бъдат проводници, а не спирачки на благословенията. Всеки един от два- надесетте ученика вече е „книЖник, който е учил за небесното царство", т. е. учител и тълкувател на истина- та. Той прилича на „домакин, който изваЖда от съкровището си ново и старо". В Стария Завет те притеЖа- ват богати залеЖи от знания, които могат да се нарекат „стара" истина. В иносказателното учение на Христос те имат нещо съвършено „ново". Из- ваЖдайки от това съкровище на зна- ния, те трябва да предадат тази прекрасна истина на другите хора. JI. Назарет отхвърля Исус (13:53-58) 13:53-56 След беседата с притчите Исус напуска бреговете на Галилейско- то езеро и отива в Назарет за после- ден път. Когато започва да поучава в синагогата, хората са поразени от Неговата мъдрост и от разказите за чудесата Му. За тях Той е само синът на дърводелеца. Те знаят, че Негова- та майка е Мария, а братята Му - Яков, Йосиф, Симон и Юда... и че сес- трите Му все още Живеят в Назарет. Как е възмоЖно един от техните съг- раЖдани така да говори и да прави та- кива неща, заради които е станал толкова известен? Това толкова ги озадачава, чете предпочитат да ос- танат при своето невеЖество, от- колкото да признаят истината. 13:57, 58 И така, хората се съблаз- няват в Него. Всичко това кара Исус да заяви, че истинският пророк се по- чита много повече в чуЖбина, откол- кото „в своята родина и в своя дом". Хората от Неговия роден град и Собс- твените Му роднини позволяват на близостта им с Исус да роди презре- ние. Неверието се оказва голяма преч- ка на делото на Спасителя в Назарет: там Той изцелява само няколко болни (ср. Марко 6:5). И не защото не моЖе да върши чудеса (човешката злина не е в състояние да попречи на БоЖията сила), а защото Той трябва да благос- лови хора, които не Желаят да бъдат благословени; да удовлетвори нуЖди, които не са осъзнати като нуЖди; и да изцели хора, които се обиЖдат от истината, че са болни. 102 Mameu 14  IX. Неуморната милост на Месията
е посрещната от растяща ВраЖдебност (14:1-16:12) А. Обезглавяването на Йоан Кръстителя (14:1-12) 14:1, 2 Новините за слуЖението на Христос стигат до четверобластни- ка Ирод. Този омразен син на Ирод Ве- лики е познат също и под името Ирод Антипа, който екзекутира Йоан Кръстител. Когато чува за делата на Христос, съвестта на Ирод проговаря и мислите му непрекъснато се връ- щат към спомена за пророка, когото той е обезглавил. Във 2 cm. четем, че той казва на слугите си: „Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мър- твите и затова тия сили действуват чрез него." 14:3 От 3 до 12 cm. Матей прави ед- на литературна ретроспекция. Той прекъсва своя разказ, за да ни разкаЖе накратко обстоятелствата около смъртта на Йоан. 14:4, 5 Ирод е напуснал своята съп- руга и е установил една прел1ободейна и кръвосмесителна връзка с Иродиада, Жената на брат му Филип. Като Бо- Жий пророк Йоан не е могъл да остави тази връзка, без да я порицае. С възму- щение и без да се страхува, Йоан е изобличил Ирод в разврат. Гневът на царя е бил достатъчно силен, за да го убие, но по политически съобраЖения той не го е направил. Хората са приз- навали Йоан за пророк и премахване- то му е щяло да предизвика буря от негодувание. За да уталоЖи своята ярост, Ирод е изпратил Йоан в затво- ра. „БезбоЖниците харесват истина- та по същия начин, по който харесват и лъвовете - само мъртви или затво- рени зад решетките. Когато тя изле- зе на свобода и стане предизвикателс- тво за тяхната съвест, те започват да се страхуват от нея и да я мра- чат "30 14:6-11 На роЖдения ден на Ирод дъщерята на Иродиада е доставила такова огромно удоволствие на царя със своя танц, че, без да мисли, той ii е обещал да й даде всичко, което поиска. Подучена от развратната си майка, тя е поискала най-безсрамно да ii доне- сат Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|