Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- VII. Преводи
- 2. Пълно покритие с оригинала
- 3. Динамична равнозначност с оригинала
- I. Нашите БоЖествени Евангелия
- II. Четирите символа
- III. Четирите типа читатели
- IV. Други мотиви, свързани с числото четири
- VII. Авторство на Книгите
- Крайни белеЖки
VI. Език Новият Завет е написан на разговорен език (наречен koine, или „обикновен гръцки"). Това е бил вторият най-раз- пространен език през първото столе- тие от н. е. - толкова известен и пов- семестен, колкото английския днес. Така както топлият и цветист стил на староеврейския език идеално приляга на пророчествата, поетич- ността и повествованието на Стария Завет, така и гръцкият език е бил подготвен от БоЖието провидение, за да послуЖи като удивително средство за изявлението на Новия Завет. Завое- вателните походи на Александър Ве- лики са спомогнали до голяма степен за широкото му разпространение из далечни земи, където неговите Войни- ци са разговаряли с местното населе- ние на един доста опростен и популя- рен Вариант на гръцкия език. Прецизността на глаголните Време- на, падеЖи и лексика и някои други под- робности на гръцкия език го праВят идеален за съобщаване на ваЖните доктринални истини, съдърЖащи се В Посланията, меЖду които особено място В това отношение заема Пос- ланието към римляните. Макар и да не е бил елитен литера- турен език, koine не е бил и „език на улицата", нито пък развален гръцки. Някои части на Новия ЗаВет - Посла- нието към евреите, Посланието на Яков и 2 Петрово Послание - прите- Жават Висока литературна стойност. Лука също звучи почти класически на някои места и дори ПаВел пише много красиВо В някои случаи (напр. 1 Кор. 13,15). VII. Преводи Английският език е облагодетелстван с много (дори прекалено много!) прево- ди на Библията. Те могат да бъдат групирани в четири категории: 1. Съвсем буквални преводи „Новият" (от 1871 г.) превод на
Има преводи, които са доста бук- вални и едновременно с това след- ват съвсем точно староеврейския или гръцкия оригинал там, където това се позволява от английския език. Добрият стил и идиоматич- ността на английския език обаче на- лагат на места и малко по-свободни интерпретации, които не засягат същността на текста. Такива са преводите на Библията от Кинг ДЖеймс, ревизираното издание на стандартния превод на Библията и новият американски стандартен превод на Библията. За съЖаление РИСПБ ни предлага един превод на Стария Завет, който принизява ме- сиянските пророчества, макар и преводът на Новия Завет да е общо взето благонадеЖден. Тази тенден- 15 УВод към Новия ЗаВет  ция не е съвсем чуЖда и на някои
много сериозни изследователи. АВ- торът на тази книга осноВаВа сВое- то изследване на НИПБКДЖ като на най-Жизнеспособен Вариант, взел максималното от красивия, но арха- ичен стил на Кинг ДЖеймс и съвре- менния английски език, без остаря- лата употреба на местоименията thee u thou*. Освен това в него се за- пазват много стихове и думи, които липсват 6 повечето съвременни пре- води (8Ж. белеЖките на края на кни- гата). 3. Динамична равнозначност с оригинала Този Вид превод е по-сВободен от пълното покритие с оригинала и по- някога прибягва до перифразиране, което е напълно допустимо, стига читателят да е информиран за то- ва. Преводът на Библията от Мо- фат, новата английска Библия, но- вият меЖдународен превод на Биб- лията и Ерусалимската Библия по- падат в тази категория. На места има опити за ВъвеЖдане на цели из- речения 8 езикови структури, които Йоан и Павел биха използвали, ако пишеха днес, и то на английски. Този похват не е съвсем за пренебрегване, стига да се прилага по-консерватив- но. Перифразата предава значението на
* Лични местоим., 2 л. eg. ч., тебе, ти - Бел. на преВ. 16
УВод към ЕВангелията „Евангелията са първите плодове на всички писания." Ориген I. Нашите БоЖествени Евангелия Всеки, който е изучавал литература, познава добре разказа, романа, пиеса- та, поемата и биографията, а така също и някои други литературни фор- ми. Но след идването на нашия Господ Исус Христос на земята се появи нео- бходимостта от цяла една нова лите- ратурна'форма - евангелието. Еванге- лията не са биографии, въпреки че имат силни биографични елементи. Не са и разкази, въпреки че съдърЖат притчи, като например притчите за блудния син и за добрия самарянин, ко- ито са толкова интересни, колкото и всеки друг литературен разказ. Някои притчи бяха използвани като основа за написването на разкази и романи. Евангелията не са и документални ре- портажи, макар и да съдърЖат съвсем точни, понякога много сгъстени опи- сания на разговори и беседи меЖду Гос- под Исус и другите. Освен това евангелието е не само уникална литературна форма, но и форма, чиято канонична отливка бива счупена веднага след написването на Евангелията от Матей, Марко, Лука и Йоан. Това са и единствените Еван- гелия, признати от ортодоксалните християни в продълЖение на близо две хиляди години. Имало е и много други книги, написани от еретици, които са били наречени от техните автори „Евангелия", но те са се оказали без- дарни средства за разпространяване на ереси (като например гностициз- ма). Но защо четири Евангелия? Защо не пет, в съответствие с петте книги на Мойсей, които да образуват също едно ПетокниЖие? Или защо не само едно дълго Евангелие, без всичките тези повторения и с много повече място за чудесата и притчите? Всъщност опитите за „хармонизира- не" или свързване на четирите Еванге- лия в едно датират още от времето на „Diatessaron" от Тициян през II в. от н. е. Според теорията на Иреней същес- твуването на четирите Евангелия се обяснява с числото четири, което е число на универсалността и съответ- ства на четирите части и посоки на света. II. Четирите символа Много хора и особено артистичните натури отделят голямо внимание на паралела, който се прави меЖду чети- рите Евангелия' и четирите символа в Езекиил и Откровението: лъва, вола (или телето), човека и-орела. Мнения- та, свързани с тълкуването на този паралел обаче, са доста, и то различ- ни. Ако човек приеме съществуването на тези атрибути (както ги наричат в изкуството) за вярно, то тогава би могло да се каЖе, че лъвът най-много подхоЖда като характеристика на Евангелието от Матей - царското Евангелие за Лъва на Юда. Волът ка- то товарно Животно много добре приляга на разказа на Марко - Еванге- лието за СлуЖителя. Човекът е опре- делено клк>човата фигура в Лука - Евангелието за Човешкия Син. Дори в стандартния „Речник за синоними, ан- тоними и предлози" се казва, че „оре- лът е атрибут на Св. Йоан, като сим- 17 Увод към Евангелията вол на величественото, свръхестест-
вено откровение".1 III. Четирите типа читатели МоЖе би най-доброто обяснение за на- личието на четирите Евангелия е то- ва, че Светият Дух търси да достиг- не до четири различни типа хора. Това са четирите древни типа, които все още имат своите ясни аналози и сред съвременните хора. Общоприето е мнението, че Еванге- лието от Матей е най-еврейското от всички Евангелия. Цитатите от Ста- рия Завет, подробните беседи, родос- ловието на нашия Господ и преоблада- ващият семитски тон могат да се за- белеЖат още при първото му четене. Евангелието от Марко, което веро- ятно е било написано в самата столи- ца на империята, е предназначено за римляните, а така също и за милиони- те подобни на тях хора, които много повече обичат действието, отколко- то мисълта. По тази причина това Евангелие отделя много повече място на чудесата, отколкото на притчите. Тук липсва списъкът с родословното дърво на Исус, защото нито един рим- лянин не би се заинтересувал от ев- рейския произход на един Слуга. Евангелието от Лука е писано за гърците и за онези римляни, които са обичали и ревностно подраЖавали на гръцката литература и изкуство. То- зи тип хора харесват красотата, чо- вечността, културния стил и литера- турното съвършенство. Евангелието на образования Лука притеЖава всич- ко това. Освен съвременните гърци французите са хората, които най-вече съответстват на този тип. МоЖе би тази е причината един французин да каЖе, че Евангелието на Лука е „най- красивата книга на света" (вЖ. Увод към Лука). Какво остава за Йоан? Евангелието от Йоан е универсалното Евангелие, в което има по нещо за всички хора. То е до голяма степен проповедническо Евангелие (20:30, 31), но това не му пречи да бъде Високо ценено от големи християнски мислители. Би могло да се предполоЖи, че Евангелието от Йо- ан е било написано за така наречената „трета раса", както езичниците са наричали ранните християни, които не са били нито евреи, нито езичници. IV. Други мотиви, свързани с числото четири Има някои други мотиви в СЗ, свърза- ни с числото четири, които много добре прилягат на най-ваЖните особе- ности на четирите Евангелия. „Отрасълът" или „Издънката" ка- то наименование на нашия Господ се появяват в следните стихове: „...на Давида... Отрасъл,... Цар" (Ер. 23:5, 6) „СлуЖителя Си, ОТРАСЪЛА" (Зах. 3:8) „МъЖът... ОТРАСЪЛ" (Зах. 6:12) „Издънката Господна" (Йехова) (Ис.
Има също така четири обръщения в СЗ, които точно съответстват на главните теми на Евангелията: „Ето, твоят Цар" (Зах. 9:9) „Ето, Моят СлуЖител" (Ис. 42:1) „Ето, МъЖът" (Зах. 6:12) „Ето, Господ Йеова" (Ис. 40:9) Има u един последен паралел, който не е толкова явен, но който много хо- ра са били благословени да открият. Четирите цвята на платовете в ски- нията имат символични значения, кои- то също подхоЖдат на четиристран- ното представяне на атрибутите на нашия Господ от Евангелията: Моравото ще моЖе да се избере за цвят на Матей - Евангелието на Ца- ря. В Съдии 8:26 се говори за царстве- ната природа на този цвят. Някога аленочервената боя е била извличана от някакви яркочервени червеи. Този факт ни отпраща към 18 УВод към Евангелията  Марко - Евангелието на крепостния
Роб, „червей, а не човек" (Пс. 22:6). Бялото говори за праведните дела на светиите (Откр. 19:8). Лука поста- вя особено силно ударение върху съвър- шената човечност на Христос. Синьото символизира небесния свод, който ние наричаме небеса (Изход 24:10), и има клк>чово място в Йоан, тъй като по много обаятелен начин представя Божествената природа на Христос. V. Последователност и акценти Когато четем Евангелията, ние отк-
„По-нататък ще бъде доказано, че поредността на събитията в Лука следва един морален порядък и че в не- го фактите, разговорите, въпросите, отговорите и беседите на нашия Гос- под са подредени според вътрешната им връзка, а не само според външната им последователност, което по прин- цип представлява най-грубият и нез- рял начин на документиране. Задачата на историка, който трябва да групира събитията според причинно-следстве- ната им връзка и тяхната морална значимост, е много по-трудна, но нали точно това го отличава от обикнове- ния летописец! За тази цел Бог изпол- зва Лука, който прави това по един идеален начин."2 Различията в подходите и акценти- те до голяма степен обясняват и раз- личията в Евангелията. Докато пър- вите три Евангелия, така наречените „синоптични Евангелия" (което озна- чава „кратки обзори"), си приличат по начина, по който разглеЖдат Живота на Исус, Евангелието на Йоан е съв- сем различно. Той е писал по-късно и не е Желаел да повтаря онова, което е било вече казано. В неговото Еванге- лие Животът и думите на нашия Гос- под са представени с по-силен акцент върху разсъдъчното и теологичното. VI. Проблемът със синоптичните Евангелия За какво са всичките тези сходства (на някои места съществуват почти еднакви формулировки на относител- но дълги пасаЖи) и едновременно с то- ва всичките тези различия меЖду пър- вите три Евангелия? Това е въпро- сът, който обикновено се нарича „Проблемът на синоптичните Еванге- лия". Той представлява много по-го- лям проблем за онези, които отричат боговдъхновеността на Свещените Писания, отколкото за консерватив- ните християни. В отговор на този въпрос са били измислени хиляди слоЖ- ни теории, базиращи се често пъти на изгубени теоретични документи, кои- то не са оставили никаква следа под формата на ръкописи. Някои от тези идеи съответстват на написаното от Лука в 1:1 и са най-малкото невъз- моМ.ни от ортодоксална гледна точ- ка. Някои от авторите на тези тео- рии стигат дотам, че да твърдят, че църквата от първия век била скалъпи- ла „митове" за Исус Христос. Като оставим настрана липсата на каква- то и да било вяра към всички христия- нски Свещени Книги и към историята на църквата, която показват тези съмнителни „критици на формата", трябва да каЖем, че не съществуват никакви документални свидетелства в подкрепа на нито една от тях. Също така не съществуват и две еднакви мнения за начина на класифициране и разделяне на синоптичните Евангелия. Най-добрият отговор на този въп- рос дават думите на нашия Господ в Йоан 14:26: „А Утешителят, Свети- ят Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и 19 Увод към Евангелията  ще ви напомни всичко, което съм ви
казал." Така Господ ни казва, че ще се погри- Жи да „напомни Всичко" на очевидците Матей и Йоан, а моЖе би и на Марко, ако приемем, че той е човекът, който документира спомените на Петър, според историята на църквата. Към тази непосредствена помощ от Све- тия Дух трябва да прибавим и писме- ните документи, споменати от Лука в 1:1, както и забележителната точ- ност на предаването на текста В уст- ната традиция на семитските народи, и ще получим отговора на проблема за синоптичните Евангелия. Всички нео- бходими истини, подробности или тълкувания извън тези източници са могли да бъдат разкривани пряко „(с думи) научени от Духа" (1 Кор. 2:13). И така, при наличието на някои яв- ни противоречия или различия в под- робностите най-добре би било да се запитаме защо в това Евангелие е из- пуснато, вклкзчено или изтъкнато то- ва събитие или разказ. Например на две места в Матей е казано, че са би- ли излекувани двама души (от слепота и от бяс), докато Марко и Лука споме- нават само един човек. Някои хора смятат, че това е противоречие, но ние мислим, че е по-правилно да разг- леЖдаме Евангелието от Матей като Евангелие, което е било писано за ев- реите, чийто закон е изисквал „двама или трима свидетели", докато други- те две Евангелия не са били предназна- чени за евреите и затова е било дос- татъчно да се спомене само единият свидетел - онзи, чието име се е знаело (слепецът Вартимей). Тук сме избрали няколко текста, ко- ито показват, че някои привидни пов- торения в Евангелията всъщност под- чертават съществени разлики: Текстът в Лука 6:20-23 на пръв пог- лед като че ли повтаря Проповедта на хълма, но всъщност представлява Проповед в равнината (Лука 6:17). В Проповедта на хълма се описва харак- терът на идеалния граЖданин на царс- твото, докато в Лука се проследява начинът на Живот на Христовите ученици. Текстът в Лука 6:40 изглеЖда една- къв с този в Матей 10:24, но в Матей Учителят е Исус, а ние сме Неговите ученици, докато в Лука учителят е обучаващият изобщо, а ученикът - обучаваният изобщо. Матей 7:22 наб- ляга върху слуЖението на Царя, дока- то Лука 13:25-27 описва приятелство- то с Господаря. И ако Лука 15:4-7 представлява ост- ро изобличение на фарисеите, Матей 18:12, 13 показва гриЖата за децата и БоЖията лк)боВ към тях. Тогава, когато слушателите са са- мо вярващи, текстът гласи: „Той ще ви кръсти със Светия Дух" (Марко 1:8, Йоан 1:33). Когато сред слушате- лите освен вярващи има и невярващи и особено фарисеи, се казва: „Той ще Ви кръсти със Светия Дух и с огън" (кръ- щение със съд) (Мат. 3:11; Лука 3:16). Изразът „с каквато мярка мери- те..." (Матей 7:2) се отнася до това, как ние съдим другите; как приемаме Словото (Марко 4:24); и как даваме на другите (Лука 6:38). Всичките тези различия тогава не са противоречия, а съзнателно и целе- насочено избрани моменти, които предлагат духовна храна за мисълта на съзерцателния християнин. VII. Авторство на Книгите При разглеЖдане на въпроса за автор- ството на Евангелията, а така също и на всички останали книги на Библия- та, доказателствата неизменно се разделят на външни и вътрешни. Ние ще ги разгледаме при Всичките дваде- сет и седем НоВозаветни книги. Под външни доказателства се разбират писмените документи от времето, което е най-близко до написването на книгите - така наречените „църковни 20 Увод към Евангелията  отци" от втори и трети век, както и
някои еретици или лъЖеучители. Тези хора често пъти цитират или се позо- вават на книгите и авторите, които ни интересуват, а понякога моЖе и из- рично да ги споменават в своите съчи- нения. Ако Климент от Рим цитира Първо послание към коринтяните малко преди края на първи век, явно това не моЖе да бъде фалшификация от втори век, написана от името на Павел. Под Вътрешни доказателства се разбират особеностите на стила, езика, историята и съдържанието на книгата, които ни показват дали тя подкрепя или противоречи на онова, което твърдят външните доказател- ства и другите автори. Например стилът на Евангелието от Лука и на Деянията подкрепя мнението, че ав- торът им е бил образован нееврейски лекар. В много книги се цитира „канонът" или списъкът от одобрени книги на еретика Маркион от втори век, къде- то е вклк)чено единствено Евангелие- то от Лука, и то в доста окастрен вид, както и десет от Посланията на Павел. Независимо от всичко той мо- Же да се приеме като едно спомага- телно свидетелство за това, кои кни- ги са били общопризнати по негово време. Мураторианският канон (наре- чен на името на италианския кардинал Муратори, който е открил докумен- та) представлява един ортодоксален, макар и понякога доста фрагмента- рен, списък от канонични християнски книги. Крайни белеЖки
21 ЕВангелието според Матей „По Величие на представите и по силата, с която едно огромно количество материал е подчинено на велики идеи, няма друго Писание и В двата Завета, засягащо исторически теми, което да мозке да се сравни с това на Матей." Теодор Цан ВъВедение Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|