Уилиям макдоналд к о новия
:47,48 Когато Исус извиква: „Или
Изтегляне 12.82 Mb.
|
27:47,48 Когато Исус извиква: „Или, Или...", някои от стоящите край Не- го хора казват, че Той вика Илия. Да- ли те наистина объркват имената или се подиграват, не моЖем да ка- Жем. Един от тях взема една дълга тръстика, за да Му поднесе гъба, на- поена с оцет. Според Псалм 69:21 то- Ва няма за цел да облекчи страдания- та Му, а no-скоро да ги утеЖни. 27:49 Другите стоят и чакат да ви- дят дали наистина ще дойде Илия, за да извърши това, което се казва за не- го в togeuckume предания - да избави праведните. Но за Илия още не е дош- ло времето да дойде (Мал. 4:5), дошло е Времето за Исус да умре. 27:49 Когато Исус отново извиква със силен глас, Той предава Своя Дух. Силата на Неговия вик показва, че Той умира в мощ, а не 8 слабост. Това, че Исус Сам предава Своя Дух, показ- ва, че Неговата смърт се различава от всички други смърти. Ние умираме, защото трябва да умрем; Исус умря, защото избра да умре. Спомнете си какво каза Самият Той: „...Аз даВам Живота Си, за да Го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го даВам. Имам праВо да го дам и имам право пак да го взема" (Йоан 10:17, 18)! Създателят на цялото творение осъден бе вместо нас на осъзкдение. Законът, който Той създаде, изпълни, като Себе Си отдаде. Ръцете Му свети направиха клона за венеца от тръни по пътя към трона. Онзи, който Той сътвори, Го разпъна на кръст, като Му измени. Дървото, на което Той вися, расна в гора, която Той зася. Мястото, където Той умря, бе сътворено от Неговата ръка. Небето, което тогава потъмня, бе просторът, който Той разстла. Слънцето, което от узкас се скри, бе светилото, което Той запали. ' Сабята, която прободе Неговите гърди,. бе оръзкието, което Сам Бог закали. Гробът, който бе изсечен в скалата, беше част от скала, основана в земята. Мястото от дясно на Бога в небесата беше Негово още преди създанието на земята. Но вече нов венец от слава на главата Му блести и всеки род, и коляно пред Него ще се поклони! ф. В. Пит С. Разкъсаната завеса (27:51-54) 27:51 В мига, в който Исус издъхва, теЖката тъкана завеса, която разде- ля двете главни помещения на храма, се раздира на две от горе до долу от една Невидима ръка. До този момент тази завеса не е допускала в БоЖията Светая Светих присъствието на ни- какви хора освен на главния свещеник. Само един човек е имал право да влиза във вътрешната част на светилище- 171 Mameu 27  mo, u mo само един-единстВен път В
годината. От Посланието към еВреите науча- ваме, че завесата е символ на Христо- вото тяло. Нейното раздиране оли- цетворява отдаването на Неговото тяло чрез смъртта. Посредством смъртта на Исус ние получаваме „дръзновение да влезем в светилище- то през новия и Живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч плътта Си" (Евр. 10:19, 20). Сега и най-скромният вярващ моЖе да влезе в БоЖието присъствие по всяко време чрез молитва и хваление. Но нека никога не забравяме, че тази привилегия е била откупена за нас на огромна цена - кръвта на Исус Хрис- тос. Смъртта на БоЖия Син доВеЖда и до уЖасни катаклизми в природата - като че ли неЖивото творение се е чувствало съпричастно към съдбата на своя Създател. Земята е разтърсе- на от земетресение; много скали са разцепени и много гробове - отворе- ни. 27:52, 53 ЗабелеЖете обаче, че едва след възкресението на Исус мъртъв- ците излизат от гробовете и оти- ват в Ерусалим, където се явяват на мнозина. Библията не ни казва дали тези възкръснали светци са умрели отново или са се възкачили на небето заедно с Господ Исус. 27:54 Тези изумителни природни яв- ления убеЖдават римския стотник и неговите хора, че Исус наистина е Бо- Жият Син. (И въпреки че в гръцкия текст наименованието „БоЖий Син" е употребено без определителен член, словоредът на изречението го опреде- ля достатъчно категорично.50) Какво иска да каЖе стотникът? Дали него- вите думи означават пълно признание на Исус Христос за Господ и Спасител или са само едно допускане, че Той е нещо повече от човек? Текстът не ни дава достатъчно основания да отго- ворим полоЖително на първата част от този въпрос. Но той определено показва едно чувство на страхопочи- тание и осъзнаване на факта, че при- родните бедствия са свързани по няка- къв начин със смъртта на Исус, а не със смъртта на разпънатите заедно с Него разбойници. Т. Погребението в Йосифовата гробница (27:57, 61) 27:57, 58 Йосиф от Ариматея, един богат човек и член на Синедриона, който не се съгласява с решението на Съвета да се предаде Исус на Пилат (Лука 23:51), до този момент е таен ученик на Христос, но сега изоставя всякаква предпазливост на вятъра. Той смело отива при Пилат и иска разрешение да погребе своя Господ. Представете си само каква изненада за Пилат и какво предизвикателство към кодеите е било това един от чле- новете на Синедриона да застане пуб- лично на страната на Разпънатия (от самите тях)! На практика, погребвай- ки тялото на Христос, Йосиф погреб- ва и сам себе си като икономически и социален член и като религиозен слу- Жител на обществото. Това негово действие го отделя завинаги от инс- титуцията, която уби Господ Исус. 27:57, 60 Пилат дава разрешение и Йосиф с голяма обич балсамира тяло- то, като го увива с чист ленен плат, в който слага благоуханни треви. След това поставя тялото в своя собст- вен нов гроб, който е изсечен в скала. Отворът на гроба е затворен от един огромен камък. Векове по-рано Исая предсказва: „И определиха гроба Му меЖду злодеите, но по смъртта Му при богатия" (53:9). Без съмнение Неговите врагове са възнамерявали да хвърлят тялото Му в долината Хинон, където да изго- ри в пламъците на бунището или да бъде изядено от лисици; но Бог осуе- тява техните планове и използва Йо- 172 Mameu 27, 28  сиф, за да Му напраВи благородническо
погребение. 27:61 След като Йосиф си отиВа, срещу гроба остават Мария Магдали- на и майката на ЯкоВ и Йосия, за да го пазят. У. Варденият гроб (27:62-66) 27:62-64 ПърВият ден на Пасхата, на- речен Денят на приготовлението за празника, става също и денят на Раз- пятието. На следващия ден главните свещеници и фарисеите са особено неспокойни. Спомняйки си думите на Исус за Възкресението, те отиват при Пилат и искат от него да поста- ви специална стража пред камъка. Най-Вероятно те се страхуват да не би учениците Му да откраднат тяло- то и по този начин да създадат Впе- чатление, че Исус е Възкръснал. Те мислят, че ако се случи това, „послед- ната измама ще бъде по-лоша от първата", т. е. новината за Неговото Възкресение ще бъде още по-лоша от Неговото твърдение, че е Месия и Бо- Жи Син. 27:65, 66 Пилат им отговаря: „Взе- мете страЖа; идете, вардете Го, както знаете." Неговите думи озна- чават: „Вашата молба е удовлетворе- на. Ето, аз Ви давам стража. Идете и Го вардете, както вие знаете." Веро- ятно последното изречение съдърЖа не малко ирония. Разбира се, те пола- гат максимални усилия, за да Го опа- зят, като запечатват гроба и поста- вят стражи, но и най-добри предохра- нителни мерки срещу Бога се оказват несъвършени. Ангър казва следното по този въпрос: „Предпазните мерки, които вземат Неговите врагове, за да подсигурят гроба, като го запечатват и поста- вят стразка (62-64), само спомагат за осуетяването на плановете на злите хора, като способстват за създаване- то на неопроверЖими доказателства за възкресението на Царя. "51 - XV. Триумфалната победа на Царя (28 гл.) А. Празният гроб и възкръсналият Господ (28:1-10) 28:1-4 Рано сутринта в неделя, преди изгрев слънце, двете Марии идват, за да видят гроба. Когато те присти- гат, става голямо земетресение. Един ангел... слиза от небето, отваля камъка от входа на гроба и сяда вър- ху него. Римските страЖи, поразени от това сияйно същество, облечено в искрящо бяло облекло, припадат. 28:5, 6 Ангелът успокоява жените, че няма от какво да се страхуват. Он- зи, Когото търсят, е възкръснал, как- то е обещал. „Дойдете и вшкте мяс- тото, гдето е леЖал Господ." Камъ- кът е отВален настрани не за да може Господ да излезе, а за да могат Жени- те да Влязат и да видят, че Него Го няма. 28:7-10 После ангелът изпраща Же- ните да отидат бързо и да каЖат славната вест на Неговите ученици: Господ е ЖиВ и ще се срещне с тях В Галилея. След като чуват новината, Жените напускат празния гроб. В този миг пред тях се появява Самият Исус и ги поздравява с приветствието: „Здравейте!" Те Му отговарят, като падат на колене при краката Му и Му се покланят. Тогава Той лично ги упъл- номощава да уведомят Неговите уче- ници, че ще Го видят в Галилея. Б. Войниците биват подкупени, за да не говорят истината (28:11-15) 28:11 Веднага след като идват в съз- нание, някои от войниците отиват страхливо право при главните свеще- ници и им казват новината. Те са се провалили в изпълнението на слуЖеб- ния си дълг: гробът е празен! 28:11, 13 Няма да е трудно да си представим уЖаса на религиозните во- дачи. За да обмислят своята страте- 173 Mameu 28 гия, me Веднага cBukBam едно тайно
заседание, 6 което участват и старей- шините. В своето отчаяние главните свещеници и старейшините решават да подкупят войниците и да ги нака- рат да каЖат фантастичната лъЖа, че докато те спели, учениците били откраднали тялото на Христос. Вместо да разрешава проблема, то- ва твърдение още повече го утеЖнява. Човек не моЖе да не си зададе следни- те Въпроси: Защо войниците са спали, когато е трябвало да будуват през ця- лата нощ? Как е било възмоЖно учени- ците да отърколят камъка, без да ги събудят през това време? Как са мог- ли всички Войници да заспят по едно и също Време? Ако те са били заспали, как са разбрали, че точно учениците са откраднали тялото? Ако Версията им е Вярна, защо е трябвало да получа- ват подкуп, за да я разпространяват? Ако учениците са откраднали тяло- то, защо са губили време да отВиВат саваните на тялото и да сгъват кър- пата за главата Му отделно? (Лука 24:12; Йоан 20:6, 7) 28:14 Истината е, че войниците са били подкупени с много пари, за да раз- каЖат една история, която уличава самите тях В престъпление, тъй като според римските закони заспиВането по време на пост се е наказвало със смърт. Затова кздейските водачи е трябвало да обещаят да им помогнат, ако историята стигне до ушите на управителя. Синедрионът разбира, че докато ис- тината е доказателство сама по себе си, лъЖата трябва да се подкрепи с безброй други лъЖи. 28:15 И Въпреки това тази лъЖа и до днес се поддърЖа от много евреи и от много неевреи също. И не само та- зи: хората са измислили още много други лъЖи. Уилбър Смит разглеЖда две от тях: „1. Една от многото лъЖи е предполо- жението, че Жените са сбъркали гроба. Помислете за малко. Вие мо- Жете ли да объркате гроба на чове- ка, когото най-много обичате, ако той е бил погребан в петък следо- бед, а Вие отидете да го посетите в неделя сутрин? Още повече че гро- бът се е намирал не в семейното гробище на Йосиф от Ариматея, а В неговата собствена градина. Дру- ги гробове там просто не е имало. Но да приемем, че е имало и други гробове, (Въпреки че това не е било възмоЖно), и да приемем, че Жени- те, чиито очи са били пълни със сълзи, са се объркали и са отишли при някой друг гроб. И така, нека допуснем, че с Жените се е случило точно това. Но Симон Петър и Йоан, тези сурови мъЖе рибари съ- що отиват да Видят гроба и го на- мират празен. Мислите ли, че те също са объркали гроба? Освен то- ва, когато Петър и Йоан влизат в гроба и виЖдат, че е празен, те се срещат с един ангел, който им каз- ва: „Него Го няма тук. Той Възкръс- на. Елате и виЖте мястото, къде- то леЖеше Господ." Мислите ли, че и ангелът също е сбъркал гроба? И нека не забравяме, че тези теории ■ се лансират обикновено от интели- гентни хора. Тази е една от най-глу- павите! 2. Според една друга лъЖа Исус не бил умрял, а само припаднал, след кое- то бил съЖивен по някакъв начин в гроба и изнесен от него. Дали това моЖе да е истина? При входа на гроба на Исус е бил поставен огро- мен камък, върху който са били пос- тавени печатите на римското пра- вителство. Нито един човек от вътрешността на гроба не е бил в състояние да избута този камък, който е бил изтърколен по едно на- надолнище, така че да падне В спе- циално издълбана яма. Освен това 174 Mameii 28  Исус не е излязъл от този гроб ка-
то осакатено и безкръвно същест- во! Простата истина е, че възкресение- то на Господ Исус е един напълно дока- зан исторически факт. Той се предста- вя Жив на Своите ученици няколко пъ- ти след мъките Си на кръста по един неопроверЖим начин. Спомнете си са- мо тези няколко случая, когато Той се явява на Своите Си:
Един от големите основополагащи камъни на християнската вяра, непок- латим и здраво заседнал, е историчес- кото доказателство за възкресението на Господ Исус Христос. По този въп- рос вие и аз моЖем да водим винаги ус- пешни битки за вярата, защото тук ние имаме едно събитие, на което не моЖе да се противоречи. То моЖе или изцяло да се приема, или изцяло да се отрича, но не съществуват доводи, с които моЖе да се обори. "52 В. Великото поръчение (28:16-20) 28:16, 17 В Галилея Възкръсналият Господ се яВяВа на учениците Си на една планина, чието име не е дадено. Това явяване е описано и В Марко 16:15-18, и В 1 Кор. 15:6. КакВа прекрас- на среща! НегоВите страдания са ос- танали завинаги В миналото. Но зара- ди Неговия Нов Живот те също мо- гат да имат НоВ Живот. Той стои пред тях В облеченото Си В слаба тя- ло и те могат да се поклонят на Ли- бия, лк)бящ Господ, Въпреки че малки- те черВейчета на съмнението Все още глоЖдят мислите на някои от тях. 28:18 После Господ им казва, че на Него е дадена „всяка власт на небето и на земята". В по-различен смисъл Той Винаги е притеЖавал тази власт. Но тук Господ говори за властта, ко- ято Му е дадена като на Глава на но- вото създание. Той има власт да дава вечен Живот на всички, които Му е дал Бог (Йоан 17:2). Господ Винаги е имал власт като Първороднияна цяло- то създание. Но сега, когато Той е свършил изкупителното дело, вече има власт като Първородния на мър- твите, „за да има първенство Във всичко" (Кол. 1:15, 18). 28:19, 20 Като Глава на новото съз- дание Той постановява Великото По- ръчение, което съдърЖа „постоянна- та разпоредба" за всички вярващи през настоящия период на царството - пе- риода меЖду отхвърлянето на Царя и Неговото Второ пришествие. Това поръчението съдърЖа три за- поведи, а не три предлоЖения:
175 Mameu 28 техният Баща, че Исус Христос е
техният Господ и Спасител и че Светият дух е Онзи, Който обита- ва в тях, дава им сила и ги поучаВа. Думата „име" 6 19 cm. е употребе- на 6 eg. ч.: едно име или една същ- ност, но три Личности - Отец, Син и Светият Дух. 3. Научете ги „да пазят всичко, що съм ви заповядал". Поръчението ги задълЖава да учат хората освен на благата вест, и на други неща^ Не е достатъчно само да се създа- ват вярващи, които да се оставят да се борят сами за себе си. Те трябва да се учат да се подчиня- ват на Христовите заповеди, как- то са дадени в НЗ. Същността на ученичеството е ученикът да ста- не като Учителя, което мозке да се получи посредством система- тичното изучаване и подчиняВане на СлоВото. Накрая Спасителят завършва с обе- щанието, че Той ще бъде винаги със Своите ученици до „свършека на ве- ка". Те няма да бъдат оставени сами и без никаква помощ. Каквото и да пра- вят и където и да отидат в името на Бога, те ще бъдат заедно с Бозкия Син. Обърнете внимание на четирикрат- ната употреба на думата „всички" („всяка") във връзка с Великото Поръ- чение: „всяка власт"; „всичките на- роди"; „всичко, що съм ви заповядал"; „всичките дни". И така, Евангелието завършва с ду- ми, които носят заръката и утехата на нашия велик Господ. И сега, дваде- сет века по късно, Неговото. Слово притежава същата убедителност, съ- щото значение и същото приложение. Поръчението Все още не е изпълнено. Какво правим ние в изпълнение на Неговата последна заповед? 176 Mameii - Крайни белеЖки  Крайни бележки
8) (6:13) Някои изследователи смя- тат, че това славословие е Взето и адаптирано към текста от Първа книга на летописите 29:11 с цел по-лесната му употреба в ли- тургии, но това е само едно пред- полоЖение. Традиционният про- тестантски превод на молитвата (използван и в ПБКДЖ) моЖе съ- вършено да се защити.
111 Mameu - Крайни белеЖки Ministry of Keswick, First Series, p.
114.
178 Mameu - Библиография  Библиография
Gaebelein, A. G, The Gospel of Matthew, New York: Loizeaux Bros., 1910. Kelly William,
New York: Loizeaux Bros., 1911. Lenski, R. C. H.,
Minneapolis: Augsburg Publishing House, 1933. Macaulay, J. C, Behold Your King, Chicago: The Moody Bible Institute, 1982. Morgan, G. Campbell,
New York: Fleming H. Revell Company, 1929. Pettingill, W. L., Simple Studies in Matthew, Harrisburg: Fred Kelker, 1910. Tasker, R. V. G.,
Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans Publishing Company, 1961. Thomas, W. H. Griffith, Outline Studies in Matthew, Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans Publishing Company, 1961. Weston, H. G. Matthew, the Genesis of the New Testament, Philadelphia: American Baptist Publication Society, n.d. Периодични издания и непубликувани материали Smith, Wilbur, „In the Studies,",
Woodring, H. Chester, Class Notes on Matthew, 1961, Emmaus Bible School, Oak Park, IL (now Emmaus Bible College).
179 ЕВангелието според Марко „Евангелието на Марко излъчва такава ведрина и Жизненост,
Август ван Рин Въведение Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|