Уилиям макдоналд к о новия
JI. СлуЖителят изцелява в съботния ден (3:1-6)
Изтегляне 12.82 Mb.
|
JI. СлуЖителят изцелява в съботния ден (3:1-6) 3:1, 2 Ето че още една проверка Го ча- ка 6 съботния ден. Когато отново влиза в синагогата, Исус виЖда един човек с изсъхнала ръка. Това отново поставя на дневен ред въпроса дали Исус ще изцели този човек в събот- ния ден. Ако го изцели, фарисеите от- ново ще имат повод да Го обвинят или поне ще си мислят, че имат. Как- во лицемерие и каква неискреност! Те самите не могат да направят нищо, за да помогнат на този човек, но него- дуват срещу всеки, който моЖе, и се чудят какво основание да намерят, за да осъдят Господа на Живота. Стига само да посмее да изцели някого 6 съ- ботния ден и те веднага ще се нахвър- лят върху Него като глутница вълци върху своята Жертва! 3:3, 4 Господ казва на мъЖа да прис- тъпи напред. Атмосферата вече е пълна с напреЖение. След това Той се обръща към фарисеите, като ги пита: „Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли Живот, или да се погуби?" Нали е зло да се изцелява в съботен ден? Тогава добро ли е да се замисля убийството Му- в същия този съботен ден? 3:5 Не е чудно, че фарисеите не мо- гат нищо да Му отговорят! След мъл- чанието, последвало объркването на фарисеите, Спасителят заповядва на мъЖа да протегне ръката си. Докато той прави това, всичката му сила се възвръща, мускулите на ръката възп- риемат нормалните си размери и бръчките на коЖата изчезват. 3:6 Това вече надминава търпение- то на фарисеите. Те напускат синаго- гата и отиват при иродианите, до- тогавашни техни традиционни враго- ве, за да измислят заедно заговор как да унищоЖат Исус. Съботният ден още не е приклкзчил. Ирод е инициато- рът и на смъртта на Йоан Кръсти- тел, фарисеите силно се надяват не- говата партия да постигне същия „ус- пех" и с убийството на Исус. М. Огромни мноЖества се тълпят около СлуЖителя (3:7-12) 3:7-10 След като излиза от синагога- та, Исус се оттегля към Галилейско- то езеро. В Библията морето често се използва като символ на езичници- те. От тази гледна точка това дейс- твие на Исус моЖе да се разглеЖда ка- то акт на обръщане гръб на евреите и заставане с лице към езичниците. Около Него се събира огромна група хора, които идват не само от Гали- лея, но и от по-далечни места. Мно- Жеството е толкова огромно, че Исус иска да Му дадат една малка лодка, за да не бъде блъскан от хората, които Го молят за изцеление. 3:11, 12 Когато някои нечисти духо- ве сред тълпата започват да викат, че Той е БоЖият Син, Исус строго ги предупреждава да млъкнат. Както вече отбелязахме, Той не Желае да приеме свидетелството на нечисти- те духове. Не че отрича, че е БоЖият Син, но дърЖи Той да контролира вре- мето и начина, по който се свидетелс- тва за това. Исус има власт да леку- ва, но Той извършва тези чудеса само с онези, които идват, за да потърсят помощ от Него. Същото се отнася и 194 Марко 3  за спасението. Неговата спасителна
сила е достатъчна за Всички, но тя е действена само за онези, които упова- ват на Него. От слуЖението на Спасителя науча- ваме, че нуЖдата сама по себе си не е молба. НуЖдата е навсякъде. Исус е зависим от инструкциите, които по- лучава от Бога, Своя Отец, за място- то и времето на Своето слуЖение. Та- кова трябва да бъде и нашето слуЖе- ние. III. СлуЖителят призовава и обучава своите ученици (3:13-8:38) А. Избирането на дванадесетте ученици (3:13-19) 3:13-18 Изправен пред проблема за евангелизирането на света, Исус ре- шава да започне неговото разрешаване като обучи дванадесет ученици. В на- чалото нищо не отличава тези мъЖе от другите хора - те стават велики по-късно благодарение на връзката си с Христос. Всички те са млади хора. ДЖеймс Cmloapm коментира този факт по следния начин: „В началото християнството е за- почнало като двшкение на млади хора ... За съЖаление християнското изобра- зително изкуство и християнските проповеди много често пренебрегват този факт Въпреки неопровержимите доказателства за младостта на пър- вите ученици. Това, че християнство- то е навлязло в света като двшкение на млади хора, не трябва да ни изне- надва. Когато са тръгнали след Хрис- тос, повечето апостоли са били на около двадесет години... Не трябва да забравяме, че и самият Исус е-започ- нал Своето слуЖение с младите, кои- то са като „росата из утробата на зо- рата" върху Него (Пс. 110:3). Думите на този Псалм са потвърдени първо от Исус, а после и от апостолите в Неговата църква. Рисунките, направе- ни от по-късните християни по стени- те на катакомбите, представляват едно вярно отраЖение на действител- ността. Там Исус не е изобразен като уморен и прекършен от страдания ста- рец, а като млад овчар, излязъл на по- лето в ранна утрин. В първоначалния вариант на своя чудесен химн Айзък Уотс възпява събития, които дейст- вително са се случили: „Аз гледам със мъка на дивния кръст и вшкдам смъртта на Младия Принц." Никой никога не е успял да разгадае сърцето на лгладостта с нейната Жиз- неност и храброст, великодушие и оп- тимизъм, с внезапните и пристъпи на самотност и мечтателни копнеЖи, със скритите и противоречия и Жес- токите и изкушения така добре, как- то това е сторил Исус. И никой никога не е успял да види по-ясно от Него, че младеЖките години са времето, кога- то в главата на човека бушуват странни мисли и светът започва да става по-ясен, и че това е най-добрата възраст за спечелването на души за Бога. Изучавайки Живота на дванаде- сетте апостоли, ние всъщност изуча- ваме младеЖките приклЬчения на два- надесет млади мъЖе. В началото ги вюкдаме как тръгват след своя водач, за да отидат в неизвестното, без да знаят съвсем ясно кой е Той и къде точно ще ги заведе. Но привлечени от Неговия магнетизъм, очаровани и зав- ладени от Неговата неотразима душа, те тръгват след Него, сподиряни от подигравките на своите приятели, преследвани от враЖески заговори, из- мъчвани от съмнения, които понякога ги смущават толкова силно, че им се иска да захвърлят всичко, но не го пра- вят, а продълЖават да вървят през развалините на своите надеЖди, защо- то така са се оказали победители и са показали една no-висша преданост, за- ради което получават като награда 195 Марко 3  от Бога-славното име „Великата апос-
толска група". Изучаването на Живо- та на апостолите е едно много полез- но дело. МоЖе да се случи чудо и ние да се заразим от техния дух и да послед- ваме Исус."4 Призоваването на дванадесетте има за цел три неща: (1) те да имат възмоЖност да бъдат заедно с Него; (2) Исус да има ВъзмоЖност да ги из- праща да проповядват; и (3) те да могат да получат власт да изцеля- ват болни и да прогонват духове. Най-напред апостолите имат нуЖда от време за подготовка, от обучение „на закрито" преди проповядването „на открито". Това е един основен принцип в слуЖението. Отначало ние трябва да прекараме известно време насаме с Исус - преди да отидем сред хората и да проповядваме за Него ка- то Негови представители. След изтичането на периода на обу- чение апостолите са изпратени да проповядват сред хората. Разгласява- нето на БоЖието Слово, този основен метод на евангелизиране, трябва да стои винаги на централно място в на- шата дейност. Ние не трябва да поз- воляваме на нищо друго да стане по- ваЖно от него. И най-накрая, Бог дава на учениците Си свръхестествена власт. За да до- каЖе на хората, че Той говори чрез тях, Бог им дава власт да прогонват демони. По онова време Библията все още не е била завършена. Чудесата са представлявали „акредитивните доку- менти" на.БоЖиите пратеници. Днес ние разполагаме със завършеното Бо- Жие Слово. На нас ни е дадена отго- ворността да вярваме, без да имаме доказателствата на чудесата. 3:19 Името на Юда Искариотски стои на края на списъка: след имената на всички апостоли. Има нещо много странно в този пълен обрат, настъ- пил в душата на един човек, избран за апостол, а станал изменник. Едно от най-болезнените преЖивявания в слу- Жението на един християнин е да ви- диш как някой чист, искрен и посветен човек обръща гръб на Спасителя и се връща отново в света, който Го е разпънал. Другите единадесет апостоли обаче остават верни на Господ и чрез тях Той успява да преобърне целия свят. Те продълЖават да дават плод, създа- вайки все по-големи групи от ученици, и в този смисъл ние днес също предс- тавляваме част от плода на тяхното слуЖение. Не съществува начин, чрез който да се изчисли колко далече моЖе да стигне влиянието на Христос чрез всеки един от нас. "*"*" Б. Непростимият грях (3:20-30) 3:20, 21 След като слиза от планина- та, Исус събира учениците Си в една къща в Галилея. Там се струпва тако- ва огромно мноЖество, че Той и уче- ниците Му нямат време дори да ядат. Когато чуват за Неговите дела, род- нините Му започват да си мислят, че Той се е побъркал, и се опитват да Го върнат обратно у дома. Вероятно те мислят, че тук става въпрос за рели- гиозна страст на един фанатик. ДЖ. Р. Милър коментира така това съби- тие: „Единственото обяснение, което те- зи хора са могли да измислят за Него- вата неугасима преданост, е че тя се е дълЖала на лудост. Същото чуваме и днес, когато стане въпрос за някой християнин, който толкова предано следва Христос, че е забравил напълно за себе си. В такива случаи хората каз- ват: „ Тоя сигурно е луд!" Те мислят, че всеки човек, у когото вярата разпалва необикновено силни чувства и готов- ност да слуЖи на своя Господар, е луд... Но това е един положителен вид лу- дост, който за Жалост се среща твър- де рядко. Ако се срещаше по-често, ня- маше да има толкова много неспасени души, някои от които умират пред 196 Марко 3   Вратите на нашите църкви; нямаше да
бъде толкова трудно да се намират мисионери и пари за разпространение на евангелието В тъмните кътчета на нашата земя; нямаше да има толкова празни столове В нашите църкви, тол- кова дълги паузи В молитвените ни събрания и толкова малко учители в неделните ни училища... Колко ли чудни неща щяха да се случат, ако всички християни моЖеха да се отрекат от себе си до такава степен, до каквато се е отрекъл нашият Господ или Павел например. Много по-страшен е онзи вид лудост в нашия свят, който не позволява на хората дори да си помис- лят, че съществува друг свят; лудост, която се двшки постоянно сред изгубе- ните души и никога не ги съЖаляВа, ни- кога не мисли как да им помогне В тяхната безпомощност и не полага никакви усилия за тяхното спасение. Наистина, много по-лесно е да имаш хладен ум и студено сърце и изобщо да не ти пука за душите, които погиват; но ние не трябва да забравяла, че сме отговорни за душите на нашите събра- тя и че не съществува по-страшно престъпление от пренебрежението на дълга за вечното спасение на техните души. "5 Истина е, че хората, които са отда- дени до смърт на слуЖението на своя Бог, Винаги са изглеждали не съвсем нормални В очите на съвременниците си. Колкото повече приличаме на Христос, толкова поВече рискуваме да не бъдем разбрани от нашите роднини и приятели. Ако посветим Живота си на трупането на богатства и пари, сигурно ще получим тяхното одобре- ние. Но ако го посветим на безрезерв- ното слуЖение на Христос, ще полу- чим само подигравки. 3:22 КниЖниците обаче не считат Исус за ненормален. Те Го обвиняват В тоВа, че прогонвал бесове с помощ- та на Веелзевул, начамшка на бесове- те. Веелзевул означава „господар на торните мухи" или „господар на мръ- сотията". Така че това е едно наис- тина сериозно, безсрамно и хулително обвинение! 3:23 Исус първо отрича тоВа обви- нение, а после обявява каква ще бъде съдбата на онези, които го отправят. Ако Той прогонва бесовете с помощ- та на ВеелзеВул, тогава Сатана рабо- ти срещу себе си и пречи на осъщест- вяването на собствените си планове. А негоВите планове са да контролира хората с помощта на бесове, не да ги прави свободни, като ги прогонва от тях. 3:24-26 Всяко царство, дом или чо- Век, разделено само срещу себе си, ня- ма да просъществува дълго време. Ус- ловието за продълЖително съществу- ване е вътрешно единение, а не разцеп- ление. 3:27 Следователно обвинението на книЖниците е абсурдно. В действи- телност това, което Господ Исус прави, е точно обратното на онова, което те казват. Неговите чудеса бе- леЖат пораЖението на Сатана, а не неговата победа. Такъв е и смисълът на думите на Спасителя от 26 cm.: „Никой не моЖе да влезе 6 къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не ВърЖе силния, и то- гава ще ограби къщата му." Силният човек е Сатана. Къщата е сферата на неговото господство - нашият свят, в който той е бог. Покъщнината му са хората, които той дърЖи В свое подчинение. Исус е Този, Който завър- зва Сатана и ограбва къщата му. Ко- гато Исус дойде Втори път на земя- та, Сатана ще бъде Вързан и хвърлен в бездънната пропаст за хиляда години. Изгонването на бесовете по време на земното слуЖение на Спасителя е са- мо предусещане на последното и пълно завързване на дявола. 3:28-30 В текста от 28 до 30 cm. Господ провъзгласява присъдата над книЖниците, които са извършили неп- 197 Марко 3, 4  ростимия грях. ОбВиняВайки Исус, че
изгонВа бесоВе с помощта на бесоВска сила, и непризнаВайки, че Той праВи тоВа с помощта на СВетия Дух, те Все едно наричат СВетия Дух „бяс". ТоВа е богохулство срещу Светия Дух. Всички други грехове могат да бъдат простени, но за този грях няма прощение. Това е вечният грях. Могат ли днес хората да извършат непростимия грях? Едва ли. Този грях е съществувал по времето, когато Исус е бил на земята и е извършвал чу- деса. След като сега Той не присъства физически на земята и не прогонва ду- хове, възмоЖността за богохулство срещу Светия Дух не съществува. Хо- рата, които се измъчват, като мис- лят, че са извършили непростимия грях, не моЖе да са го извършили. Са- мият факт, че те се тревоЖат за то- ва, показва, че не са виновни по отно- шение на Светия Дух. В. Коя е истинската майка и кои са истинските братя на СлуЖителя (3:31-35)? Мария, майката на Исус, идва заедно с братята Му, за да говори с Не- го.Тъй като тълпата не ги пуска да влязат вътре, те изпращат да Му ка- Жат, че Го чакат отвън. Когато изп- ратеният човек казва на Исус, че май- ка Му и братята6 Му Го търсят, Той се оглеЖда и отговаря, че Негова май- ка и братя са всички тези, които из- пълняват волята на Отца. Тази случка съдърЖа няколко поуки: 1. Най-напред думите на Господ из- разяват неодобрение към издига- нето в култ или боготворенето на Мария. Той не я лишава от ес- тественото и право да Му бъде майка, а само казва, че духовното родство е по-ваЖно от кръвното родство. За Мария е много по-ваЖ- но да изпълни БоЖията воля, от- колкото да бъде Негова майка.
Г. Притчата за сеяча (4:1-20) 4:1, 2 Исус отново започва да поучава край морето. И отново се качва на лодка Вместо на амВон, за да се отда- лечи на известно разстояние в морето от тълпата, която Го блъска. Отно- во използва сравнения със заобикаля- щия Го свят, за да ни научи на Своите духовни истини. Той моЖе да виЖда духовните истини в естествения свят (както и ние, защото те все още са там). 4:3, 4 В тази притча се говори за се- яч; за зърна, които той сее; и за поч- ва, на която сее зърната. Почвата 198 Марко 4 край пътя е прекалено тВърда, за да
проникнат В нея семената, „и птици- те... дойдоха и ги изкълваха". 4:5, 6 Канаристата почва предс- тавлява тънък слой земя върху скала, който обаче е прекалено тънък, за да моЖе семената да изкарат дълбоки корени. 4:7 Трънливата почва е пълна с храсти от тръни, които не позволя- ват на семената да се хранят и да по- емат слънчева светлина, поради кое- то те се задушават. 4:8, 9 Добрата почва е дълбока и плодоносна и създава благоприятни ус- ловия за растеЖ. Някои семена дават тридесет пъти, други шестдесет, а трети - сто пъти повече плод. 4:10-12 Когато учениците остават насаме с Исус, те Го питат защо им говори с притчи. В отговор Той им обяснява, че само на онези, които имат Възприемчиви сърца, ще се даде да познаят тайните на БоЖието Царство. В НЗ думата „тайна" озна- чава непозната до този момент исти- на, която моЖе да се разбере чрез спе- циално откровение. Тайната на Бо- Жието царство е следната:
щи ще влязат във вътрешния, ис- тинския кръг на БоЖието царство. 11 и 12 cm. ни обясняват защо тази истина е представена чрез притчи. Бог разкрива семейните Си тайни са- мо на тези, които имат открити, възприемчиви и послушни сърца, като в същото Време Той умишлено скрива истината от онези, които отказват да приемат светлината, която им се дава. Това са хората, които Исус на- рича „ония, външните". За обикнове- ния читател думите на 12 cm. моЖе да прозвучат грубо и несправедливо: „Тъй щото гледащите да гледат, а да не вшкдат, и виЖдащите да слушат, а да не разбират, да не би да се обър- нат и да им се прости [грехът]"; но ние не трябва да забравяме огромната привилегия, която са имали тези хора: Самият БоЖий Син е бил сред тях и ги е поучавал, и е извършил много велики дела пред тях; но те, вместо да Го признаят за истинския Месия, са Го отхвърлили изцяло. И защото са от- казали да приемат Светлината на све- та, Господ отказва да им даде светли- ната на Своето учение. Следователно те ще ВиЖдат чудесата Му, но няма да разбират духовното им значение; ще чуват думите Му, но няма да мо- гат да оценяват дълбоките поуки, ко- ито се съдърЖат в тях. Има случаи, когато някой човек чува евангелието за последен път. МоЖе да стане така, че този човек да пропусне деня на благодатта. Има хора, които стигат много близо до спасението, но се оставят на течението на Живота да ги отнесе извън точката на изкуп- лението. Има мъЖе и Жени, които са отхвърлили Спасителя и които никога вече няма да имат възмоЖност да се покаят и да бъдат опростени. Те мо- гат отново да чуят благата Вест, но тя ще попадне в закърнели уши и зако- равяло сърце. Хората обичат да каз- ват, че там, където има Живот, има и надеЖда; но Библията казва, че има 199 Марко 4  някои хора, които са физически ЖиВи,
без за тях да има надежда за покаяние (напр. ЕВр. 6:4-6). 4:13 Връщайки се към притчата за сеяча, Исус казВа на учениците Си, че ако те не могат да разберат една та- каВа проста притча, как ще разберат по-дълбоките притчи. 4:14 Спасителят не посочва кой точно е сеячът. Сеячът моЖе да бъде Той Самият или Всички ония, които проповядват Словото като Негови представители. Зърната са Словото. 4:15-20 Различните почви представ- ляват човешките сърца и тяхната възприемчиВост към Словото: Почвата край пътя (15 cm.) оли- цетворява закоравялото сърце. Чове- кът, който има такова сърце, е упо- рит и непреклонен. Той отговаря с ре- шително „Не!" на Спасителя. Сатана, чието олицетворение са птиците, грабва Словото. Вестта за спасение- то не пораЖда нито вълнение, нито тревога В такова едно сърце. То зави- наги остава безразлично и безчувстве- но към нея. Канаристата почва (16 и 17 cm.) олицетворява човека, който на пръв поглед като че ли откликва на Слово- то. Вероятно пламенният призив на евангелието пораЖда Вълнение в душа- та му и той изповядва, че Вярва В Христос. Това обаче е израз на едно формално интелектуално съгласие, без истинско отдаване на Христос. Той приема Словото „с радост", но по- добре щеше да бъде, ако го беше приел с чувство на дълбоко разкаяние и сми- рение. За известно време този човек се дърЖи като добър християнин, но когато „настане напаст или гонение поради словото", той решава, че това е прекалено Висока цена, и се отказва от него. Такъв човек дърЖи на христи- янството, докато е популярно, но в момента, в който то започне да бъде преследвано, неговото неВерие става яВно на всички. Трънливата почва (18 и 19 cm.) оли- цетворява онези хора, които показват обещаващо начало. На пръв поглед те изглеЖдат като истински християни; но по-късно биват завладени от рабо- та, светски гриЖи и страст за богат- ство. Постепенно те загубват инте- рес към духовните неща и накрая прес- тават изобщо да се считат за хрис- тияни. Добрата почва (20 cm.) говорни за пълно приемане на Словото, без значе- ние какВо струва тоВа. Хората, кои- то представляват добрата почва, са наистина новородени. Те стават Вер- ни поданици на Христос и Той наисти- на е техният Цар. Нито светът, ни- то плътта, нито дяволът могат да разколебаят тяхната преданост към Христос. Обаче тези хора показват различна плодовитост. Някои дават тридесет пъти, други шестдесет пъти, а тре- ти сто пъти повече плод. От какво зависи тази плодовитост? Най-плодо- Вити се оказват хората, които се под- чиняват на Словото с готовност, без да се съмняват, и правят тоВа с ра- дост. Д. Отговорността на онези, „които имат уши, за да слушат" (4:21-25) 4:21 Светилото тук е символ на онези истини, които Господ Исус споделя със Своите ученици. Тези истини не трябва да се слагат под коша или под леглото, а да се излагат на показ, та- ка че всички хора да ги виЖдат. Шини- кът моЖе да се приеме като символ на професионалния Живот на човека, който - ако му се позволи - моЖе да отнеме голяма част от времето, кое- то човек трябва да отдаде за Господ- ното дело. Леглото представлява удобството или леността, които са врагове на евангелизатора. 4:22 Исус говори на мноЖестВата с притчи. За тях истината, която леЖи 200 Марко 4  В основата им, остава скрита. Според
замисъла на Бога учениците са онези, които ще обяснят тези скрити исти- ни на Желаещите да ги разберат. 22 cm. моЖе да означава също, че В свое- то слуЖение учениците не трябва да забравят, че иде ден, когато всичко ще стане явно. Тогава ще моЖе да се види дали кариеризмът и собствените интереси са получили предимство пред свидетелството за Спасителя. 4:23 Следващите думи ни напомнят колко сериозно е предупреждението на Исус: „Ако има някой уши да слуша, нека слуша." 4:24 След това Спасителят добаВя още едно сериозно предупреждение: „Внимавайте в това, което слуша- те." Ако аз чуя една заповед от БоЖи- ето СлоВо и не й се подчиня, няма да мога да я предам и на другите хора. Това, което дава истинска сила и ма- щаб на нашето учение, е хората да виЖдат как истината се осъществява на практика в Живота на проповядва- щия. Истините, които ние споделяме с другите хора, рефлектират отново в нас и предизвикват удвоен интерес. Обикновено при подготовката на един урок учителят научаВа много повече от своите ученици. Освен това бъде- щата ни награда ще бъде несравнимо по-голяма от усилията, които сме из- разходвали. 4:25 Всеки път, когато научаваме някоя нова истина и й позволяваме да се реализира В нашия Живот, моЖем да бъдем сигурни, че ще получим още ис- тини. От друга страна, неспособност- та ни да откликнем на истината ще доведе до загубване и на онова, което Вече сме получили. Е. Притчата за поникващото семе (4:26-29) Тази притча е разказана само В Еван- гелието на Марко. Тя моЖе да се из- тълкува най-малко по два начина. Чо- векът моЖе да бъде Самият Господ Исус, Който хвърля семето в земята по време на общественото Си слуЖе- ние, след което отново се връща в не- бето. Семето започва да расте - тайнствено и незабелеЖимо, но сигур- но. И макар че посятото семе е дреб- ничко, реколтата от истински вярва- щи, която то дава, е голяма. Когато плодът узрее... оЖънатото зърно.ще се прибере в небесната Житница. Притчата моЖе да се изтълкува и като насърчение за учениците, които са отговорни за посяването на семе- то. Те могат да спят през нощта и да работят през деня и да бъдат спо- койни, че БоЖието Слово няма да се върне при тях безплодно, но ще извър- ши онова, за което е било предназначе- но. По един тайнствен и чуден начин, независимо от усилията на човека, Словото ще работи в човешките сър- ца и ще произвеЖда плодове за Бога. Човек посява и напоява, но Бог дава да расте. Един проблем при това тълку- ване се появява в 29 cm. Само Бог мо- Же да извади сърпа, когато дойде Жетва; а в тази притча същият чо- век, който посява семето, изваЖда и сърпа, когато то узрее. Ж. Притчата за синапобото зърно (4:30-34) 4:30-32 Тази притча описва разраства- нето на царството, което отначало- то е малко като синапово зърно, но после пораства като дърво или доста- тъчно голям храст, така че сред кло- ните му да могат да се подслонят не- бесните птици. Началото на царст- вото се поставя от една малка шепа хора, които дори са преследвани. По- късно то става по-популярно и учение- то му бива прието от цели правител- ства и дори превърнато в дърЖавна религия. Този растеЖ е изклкзчително зрелищен, но също така и изключител- но нездрав, защото се дълЖи до голя- ма степен на хора, които само на думи 201 Марко 4 признават Царя, докато на практика
сърцата им са Го отхвърлили. Ето какВо казба Ванс ХаВнер по то- зи Въпрос: „Докато Църквата носеше белезите на преследванията, тя вървеше нагоре по пътя. В момента, в който започна да носи ордени и медали, пътят и ста- на съвсем равен. Великото време на Църквата, когато хранеха лъвовете с християни, беше отминало. Сега хрис- тияните си купуват билети и гледат борбата като зрители от трибуна- та. "7 И така, синапеният храст олицет- ВоряВа онзи фалшив християнски сВят, който е станал място за подслон за Всякакъв вид лъЖливи учители. Това е Външният кръг на царството, който съществува и днес. 4:33, 34 33 и 34 cm. ни запознават с един ваЖен принцип в обучението. Исус поучава хората, така че те да могат да Го разберат. Той се опира на техните дотогавашни познания и им дава време да усвоят предишния урок, преди да им предаде следващия. Тъй като добре разбира възмоЖности- те на Своите слушатели, Той не ги тъпче с повече наставления, отколко- то са в състояние да възприемат (вЖ. Йоан. 16:12; 1 Кор. 3:2; Евр. 5:12). За съЖаление методът на проповядване, използван от някои слуЖители, моЖе да ни накара да помислим, че Христос е казал: „Паси слоновете Ми!", а не „Паси оВцете Ми!" Въпреки че Исус обикновено поучава мноЖествата главно чрез притчи, Той обяснява тези притчи на учениците Си, когато е насаме с тях. Исус винаги дава светлина на онези, които искрено я Желаят. 3. Вятърът и вълните слуЖат на СлуЖителя (4:35-41) 4:35-37 Вечерта на същия ден Исус и учениците Му се отправят към из- точния бряг на Галилейското езеро, без да правят никаква подготовка за това пътешествие. След тях тръг- ват и други малки лодки. ИзведнъЖ излиза страхотна вятърна буря. Над лодката се издигат гребените на ог- ромни вълни и заплашват да я пото- пят. 4:38-41 Исус спи на задната част на лодката. Уплашените до смърт уче- ници Го събуЖдат, упреквайки Го, че е престанал да се гриЖи за тяхната бе- зопасност. Господ става и смъмря вя- търа и вълните. Бурята утихва неза- бавно и напълно. Тогава Исус порицава Своите последователи за това, че са се уплашили, а не са Му се доверили. Учениците са изумени и изплашени от чудото. Въпреки че много добре знаят кой е Исус, те за кой ли път се удиВля- Ват на властта на Онзи, Който уп- равлява природните стихии. Тази случка много ясно разкрива чо- вешката и БоЖествената страна на Господ Исус. Това, че Той спи на задна- та част на лодката, показва Негова- та човешка природа. Това, че Той каз- ва само няколко думи и бурята утихва, е проявление на Неговата БоЖестВена природа. Чудото с обуздаването на бурята показва властта на Господ Исус над природата, докато предхождащите го чудеса са показателни за Неговата власт над болестите и демоните. Освен това тази случка е особено насърчителна за нас в моменти на Жи- тейски бури. Тя ни учи, че ние винаги моЖем да се обърнем за помощ към Господ Исус и да бъдем сигурни, че лодката никога няма да потъне, дока- то Той се намира в нея. Ти, Господи, заспа в онази бурна нощ; Ти, Господи, смъмри разярените вълни: какво значение имат бесният вятър и яростната мощ, щом сме в една лодка с Теб в тези води! Ейми Кармайкъл 202 Марко 5  И. Изцелението на обхванатия
от бяс гадаринец (5:1-20) 5:1-5 Гадаринската страна8 се нами- ра на източния бряг на Галилейското езеро. Там Исус среща един изклкочи- телно буен, обхванат от бяс мъЖ, който тормози цялото население. До този момент Всички опити за усмиря- Ването му са се оказали безуспешни. Той Живее В гробищата и по бърдата, като непрекъснато крещи и се посича с остри камъни. 5:6-13 Когато вшкда Исус, човекът с нечистия дух отначало се обръща към Него със страхопочитание, след което започва горчиво да Му се оплак- ва. „Каква уЖасна и Вярна картина - човекът се покланя на Исус с прекло- нение, упование и вяра и едновременно с това с омраза, дързост и страх - ед- на дВойстВена личност, Жадуваща за освобождение и едновременно с това закрепостена към страстта." (БелеЖ- ки на Библейското друЖестВо) Точната последователност на съби- тията, които следват, не е съвсем яс- на, но моЖе да се опише така:
то просят от Исус разрешение да Влязат в стадото свине (10-12 cm.). 6. Исус им дава това разрешение, в резултат на което две хиляди сви- не се втурват надолу по стръмни- ната и се издавят в езерото (13 cm.). Господ е бил укоряван много пъти за унищоЖението на тези свине. Но ние искаме да отбелеЖим няколко неща във връзка с този въпрос:
5:14-17 Хората, които присъстват на унищоЖението на свинете, хукват обратно към града, за да съобщят но- вината. Тълпата, която се събира Вследствие на това съобщение, нами- ра бившия бесен да седи облечен и на- пълно разумен при краката на Исус. Хората са уплашени. Според както беше казал някой, „Те се уплашват, ко- гато виЖдат как Исус укротява буря- та В морето; и сега, когато ВиЖдат как укротява бурята 8 човешката ду- ша, пак се уплашват." Очевидците разказват за случилото се на ново- дошлите; но то се оказва прекалено страшно за обикновените хора, които започват да молят Исус „да си отиде от техните предели". Ето това, а не събитието с унищоЖението на свине- те, е най-позорният момент от цяла- 203 Марко 5 ma случка! Христос се оказба прекале-
но скъп гост! „Неизброими мноЖества от хора Все още продълЖават да дърЖат Исус далеч от себе си, страхувайки се да не би да трябва да претърпят някакВа социална, материална или лична загу- ба. В стремеЖа си да запазят своите материални придобивки те загубват своите души." (Избрано) 5:18-20 Когато Исус се отправя към лодката, за да тръгне, изцеленият мъЖ се обръща към Него с молба да тръгне и той - една достойна молба, свидетелстваща за новия му ЖиВот - но Исус го изпраща обратно Вкъщи ка- то ЖиВо свидетелство за великата БоЖия сила и милост. МъЖът се под- чинява на Исус и занася добрата Вест в Декапол, област, в която влизат де- сет града. Тази заповед не е престанала да е ва- лидна за всеки, който е изпитал спаси- телната БоЖия сила: „Иди си у дома при своите и каЖи им какви неща ти стори Господ и как се смили за теб." Всеки трябва да започне да еВангели- зира пърВо у дома! Й. Исус изцеляба неизцелимото и възкресява от мъртвите (5:21-43) 5:21-23 След като се връща отново на западния бряг на синьото Галилейско море, Господ Исус отново събира око- ло Себе Си огромно мноЖество от хо- ра, откъдето излиза един отчаян ба- ща и се втурва към Него. Той се казва Яир и е един от началниците на сина- гогата. Малката му дъщеря е на смъртно легло. Би ли отишъл Хрис- тос при нея, за да полоЖи ръцете Си на нея и да я излекува? 5:24 Господ Исус откликва на тази молба и тръгва заедно с Яир. След тях тръгва и една огромна тълпа от хора, които непрекъснато Го притискат. Интересно е да се отбелеЖи, че ведна- га след изречението за тълпящото се мноЖество идва разказът за Жената, която се докосва до Христос с вяра, за да се изцели. *- 5:25-29 И така, на път за ЯироВата къща една измъчена Жена спира Исус. За разлика от начина, по който ние ре- агираме 8 подобни случаи, Господ не изпитва нито досада, нито яд към Же- ната, която Го е спряла. „Аз мисля, че най-правилното отно- шение към всички прекъсвания и преч- ки пред нещата, които човек е плани- рал да извърши, е да ги приемем като средства за дисциплиниране и като из- питания, изпратени от Бога срещу прекалено егоистичното ни заангаЖи- ране с нашата работа... Това не е загу- ба на време, както ние обикновено се изкушаваме да мислим, а най-ваЖната част от работата за деня - онази част, която най-много заслуЖава да бъде представена пред Бога." (Кален- дар от избрани мисли) Тази Жена е страдала от хронично кръвотечение в продълЖение на цели дванадесет години. Многото лекари, които явно са използвали някакви драстични форми на лечение, не само са я лишили от целия ii имот, но са влошили още повече здравословното и състояние, вместо да го подобрят. След като загубва всякаква надеЖда за оздравяване, Жената чува за Исус и, без да губи никакво време, тръгва да Го търси. Сега тя вече е успяла да си пробие път през тълпата и да се добе- ре до Него. Достатъчно е само леко докосване до крайчеца на дрехата Му и кървенето незабавно спира. Жената оздравява. 5:30 Намерението й да се измъкне незабелязано обаче не успява. Господ не иска тя да пропусне това благосло- вение - да признае пред Всички сВоя Спасител. Той е усетил изтичане на част от БоЖествената Си сила: изце- лението на тази Жена Му струва не- що. Затова Той пита: „Кой се допря до дрехите Ми?" Исус знае отговора, 204 Марко 5, 6 но задава този Въпрос, за да накара
Жената да излезе от тълпата. 5:31 Учениците мислят, че тоВа е един нелеп Въпрос. Толкова много хора се блъскат В Него! Има ли смисъл да пита: „Кой се допря до Мене?" Вероя- тно има разлика меЖду физическото докосване и докосването с отчаяна вя- ра. Човек моЖе да стои много близо до Христос, без да уповава на Него, и Той да не го забелеЖи; но не е възмоЖ- но човек да се докосне до Христос с вяра и Той да не разбере тоВа и да не го изцели! 5:32, 33 Жената излиза пред тълпа- та изплашена и разтреперана и като пада пред Него, признава пред всички истината за това, което й е сторил Исус. 5:34 Тогава, за да успокои душата й, Господ се обръща към нея с утеши- телни думи. Откритото изповядване на Христос има огромно значение. Без него растеЖът ни в християнския Жи- вот ще бъде почти незабелеЖим. В мига, В който ние застанем смело и открито на Негова страна, Той наси- ща нашите души с пълна увереност. Думите на Господ Исус потвърЖда- ват не само физическото изцеление на тази Жена, но и спасението на нейна- та душа. 5:35-38 В този момент пристигат пратеници от къщата, на Яир, които казват, че дъщеря му е умряла. Според тях отиването на Учителя е вече без- смислено. Господ милостиво успокоя- ва Яир, а после "заедно с Петър, Яков и Йоан отива в къщата му. Там ги пос- рещат неудърЖимите ридания на тъл- пата, която вече оплаква умрялото момиче - един особено характерен за източните страни ритуал във време на скръб, който често се изпълнява от специално наети за целта Жени-оплак- Вачки. 5:39-42 След като Исус ги уверява, че детето не е умряло, а само спи, на мястото на сълзите идВат подиграв- ките. Без никакво колебание Исус Взе- ма със Себе Си най-близките роднини и ги заВеЖда при момичето. Там Той Взема ръката му и казва следните ду- ми на арамейски: „Момиче, тебе каз- Вам: стани." Веднага дванадесетго- дишното момиче става и тръгва да ходи. Родителите му са изумени и без съмнение опиянени от радост. 5:43 Господ им забранява да говорят пред хората за чудото. Той не се ин- тересува от възторЖеното одобрение на тълпите, а избира решителния път към кръста. Ако момичето действително е било умряло, тогава тази случка показва властта на Исус над демоните, болес- тите и смъртта. Обаче не всички изс- ледователи на Библията считат, че то наистина е било умряло. Исус каз- ва, че момичето не е мъртво, а заспа- ло. За Него не представлява никаква трудност да го съЖиви от мъртвите, но Той не Желае да си приписва заслуга за нещо, което не е направил, ако при- емем, че момичето не е било наистина мъртво, а само в безсъзнание. Не трябва да оставяме без внима- ние и последните думи на тази глаВа: „...и заповяда да й дадат да яде". В нашето духовно слуЖение това е поз- нато като „работа след повярване- то". Душите, усетили пулса на новия Живот, трябва да бъдат хранени. Един от начините, чрез който учени- кът моЖе да покаЖе своята лкзбов към Спасителя, е като храни Негови- те овце. К. Отхвърлянето на Спасителя в Назарет (6:1-6) 6:1-3 Заедно с учениците Си Исус се Връща В Назарет. ТоВа е Неговият роден град, където Той е работил ка- то дърводелец. В събота Той започва да проповядва в синагогата. Хората са удивени и не могат да отрекат ни- то мъдростта на учението Му, нито 205 Марко 6  чудото на делата Му. Дълбоко 6 тях
обаче Живее нежеланието да Го приз- наят като БоЖий Син. Те То възприе- мат само като дърводелеца, Сина на Мария, чиито братя и сестри Все още Живеят там. Ако Исус се беше върнал в Назарет като могъщ завоевател, те сигурно щяха да бъдат готови да Го приемат. Но Той се връща при тях в смирение, милост и скромност и то- ва ги съблазнява. 6:4-6 Това дава повод на Исус да от- белеЖи, че чуЖдите приемат пророка много по-добре от своите. Неговите роднини и приятели са прекалено близо до Него, за да могат да оценят по дос- тойнство Личността и слуЖението Му. „Няма по-трудно място за слуЖе- не на Бога от вкъщи." Самите назаря- ни са били презирани хора. За тях чес- то се е говорело следното: „МоЖе ли от Назарет да излезе нещо добро?" И точно тези отхвърлени от общество- то хора са се отнесли с презрение към Господ Исус. Каква ирония на гор- достта и безверието на човешкото сърце! Безверието се оказва най-голя- мата пречка за делото на Спасителя в Назарет. Той изцелява неколцина бол- ни и това е всичко. ДЖ. Г. Милър ни предупреЖдава със следните думи: „ Това неверие мозке да има много ло- ши последствия. То запушва всички ка- нали на милостта и състраданието, така че само една мъничка струйка моЖе да стигне до човешките сърца, които толкова се нуЖдаят от тях.1<9 И отново Исус трябва да изпита несгодите на Живота на неразбрания и хулен самотник. По-късно много от последователите Му споделят Него- вата съдба. Често Господните слуЖи- тели идват при нас като скромни и тихи хора, но дали ние сме в състоя- ние да погледнем зад тази външност и да видим истинското духовно богатс- тво? Без да се разколебае ни най-мал- ко от отрицателното отношение на своите съграЖдани от Назарет, Гос- под продълЖава да проповядва Слово- то из околните села. JI. СлуЖителят изпраща Своите ученици (6:7-13) 6:7 Времето за първото самостоя- телно слуЖение на дванадесетте уче- ници е дошло. Досега те са били обла- годетелствани да Живеят под непов- торимото настойничество на Спаси- теля. Отсега нататък те ще бъдат изпращани като вестители на велико- то послание. Господ ги изпраща двама по двама. По този начин казаното ще бъде потвърдено от устата на двама свидетели. Освен това, когато са по двама, те ще могат да си помагат и Взаимно да се окураЖават. И накрая, ходенето по двама моЖе да бъде осо- бено полезно в страни, където мора- лът е на особено ниско равнище. След това Исус дава на учениците Си власт да прогонват нечистите духо- ве. Това е много ваЖно да се отбеле- Жи. Едно е да притеЖаваш такава власт, друго е да моЖеш да я даваш на другите да я притеЖават, което само Бог моЖе да направи. 6:8 Ако царството на нашия Господ беше от този свят, Той никога няма- ше да моЖе да даде на учениците Си наставленията, които са записани от осми до единадесети стих. Те са точ- но обратното на това, което обикно- веният среден ръководител от света би дал на своите последователи. Уче- ниците не трябва да Взимат никакви провизии за из път - „ни хляб, ни тор- ба, ни пари в пояса". Те трябва да Му се доверят и Той ще осигури тези тех- ни нуЖди. 6:9 Учениците могат да вземат сан- дали и една тояга (с която вероятно трябва да се бранят от Животните) и само един чифт дрехи. Така никой няма да завиди на богатството им, нито ще се съблазни да забогатее от християнството! И всяка власт, коя- то имат учениците, трябва да дойде 206 Марко 6 от Бога. Те изцяло трябВа да Му се
предоставят. Така учениците ще тръгнат с най-оскъдни средства, но затоВа пък ще бъдат представители на БоЖия Син и ще бъдат облечени с Неговата Власт. 6:10 Учениците трябВа да приемат гостоприемството на Всеки дом, кой- то им го предлоЖи, и да останат там за времето на целия им престой. Това наставление има за цел да ги предпази от губене на време, ако решат да си търсят по-удобна квартира. Тяхната задача е да проповядват посланието на Този, Който не търси да угоди на Себе Си, и затова те не трябва да правят компромиси с целта на своята мисия, като търсят удобство, спо- койствие и леснота. 6:11 Ако някой дом откаЖе да прие- ме учениците или тяхното послание, тогава те не са длъЖни да останат там. Ако го направят, все едно хвър- лят бисерите си на свинете. Когато излизат от такава къща, трябва да отърсят праха изпод краката си - символ на това, как Бог отхвърля оне- зи, които отхвърлят Неговия възлю- бен Син. Въпреки че някои от наставленията на Господ Исус имат временен харак- тер и по-късно Сам Той ги оттегля (Лука 22:35, 36), повечето от тях из- разяват едни постоянни принципи за Христовите слуЖители от всички възрасти. 6:12, 13 Учениците излизат сред на- рода, проповядвайки покаяние, като изгонВат много бесове, помазват с масло много болни и ги изцелябат. Ние вярваме, че помазването с масло е символично действие, което олицет- ворява успокояващото и облекчаващо действие на Светия Дух. М. Обезглавяването на предвестни- ка на СлуЖителя (6:14-29) 6:14-16 Когато новините за Чудотво- реца, Който пътува из страната, стигат до цар Ирод, Той веднага ре- шава, че става дума за Йоан Кръсти- тел, който е възкръснал от мъртви- те. Народът говори, че това е Илия или някой друг от пророците, но Ирод е убеден, че е Йоан, който е възкръс- нал, след като е бил обезглавен от са- мия него. Йоан Кръстител беше глас, даден от Бога, който Ирод накара да замлъкне. Сега остри угризения на съ- вестта пробоЖдат сърцето на Ирод заради това, което е извършил. Скоро той ще научи колко е теЖък пътят на престъпника. 6:17-20 Тук повествуванието се връ- ща назад към времето на убийството на Йоан. Кръстителят е порицал Ирод заради незаконния му брак с Же- ната на брат му Филип. Иродидада, която вече е станала Жена на Ирод, се е вбесила от това и се е заклела да му отмъсти. Ирод, който е уВаЖавал Йо- ан като свят човек, временно е осуе- тил нейните планове. 6:21-25 Накрая обаче случаят й е подхвърлил възмоЖност да осъществи тъмното си Желание. На празника по случай роЖдения ден на Ирод, на кой- то са присъствали и много местни знаменитости, Иродиада е направила така, че дъщеря й да танцува. Ирод толкова е харесал танца, че е обещал да ii gage Всичко, което би поискала - до половината си царство. Подучена от майка си, дъщерята е поЖелала Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|