Уилиям макдоналд к о новия


Садукеите и тяхната гатанка за Възкресението (12:18-27)



страница29/69
Дата27.08.2016
Размер12.82 Mb.
#7522
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   ...   69

3. Садукеите и тяхната гатанка
за Възкресението (12:18-27)


12:18 Садукеите са хората, които по
онова Време поддържат либералното
или рационалистично мислене. Като
такива те се отнасят абсолкнпно по-
дигравателно към идеята за Възкресе-
нието на тялото. И ето че сега тези
хора идват при Господ с една абсурдна
история, с която се опитват да се
надсмеят над цялата тази идея.

12:19 В началото садукеите припом-
нят на Исус специалните клаузи в
Мойсеевия закон, които уреждат по-
ложението на вдовиците в Израел. С
Цел запазване на семейното име и соб-
ственост законът постановява в слу-
чай на смърт на съпруг, който не е
създал деца, неговият брат да се оже-
ни за вдовицата (Второзак. 25:5-10).

12:20-23 Историята на садукеите
предлага един фантастичен случай,
според който една жена се омъжва
последователно за седем братя, дока-
то накрая умира и самата тя. А ето
и самия въпрос: „Във възкресението
на кого от тях ще бъде Жена?"

12:24 Оказва се обаче, че те само се
мислят за хитри. Спасителят изобли-
чава тяхното абсолк>тно невежество
както по отношение на Свещените
Писания, които проповядват възкре-
сението, така и по отношение на Бо-
Жията сила, която може да Възкреся-
ва от мъртвите.

12:25 Защото най-напред те трябва
да знаят, че брачните взаимоотноше-
ния не продължават на небето. Там
вярващите ще се разпознават едни
други и няма да загубят отличителни-
те си белези на мъже и жени, но нито
ще се Женят, нито ще се омъЖват. В
това отношение те ще приличат на
ангелите в небето.

12:26, 27 После Господ припомня на
садукеите примера с горящия храст и
Мойсей (Изх. 3:6) (тъй като садукеи-
те ценят Мойсеевите книги повече
от всички други Старозаветни книги).
Там Бог говори за Себе Си като за
„Бог Авраамов, Бог Исааков u Бог
Яковов". Спасителят използва този
текст, за да покаже, че Бог е Бог на
Живите, а не на мъртвите.

Но как е възможно това? Нали кога-


то Бог се явява на Мойсей, Авраам,
Исаак u Яков са били вече мъртви?
Техните тела са лежали в пещерата
Махпелах в Хеврон. Как тогава Бог
може да бъде Бог на живите?

Бихме могли да предложим следното


обяснение:

  1. Бог е дал обещания на патриарси-
    те за земята и за Месията.

  2. Тези обещания не са били изпълне-
    ни, докато те са били още живи.

  3. Когато Бог е говорил на Мойсей
    от горящия храст, телата на пат-
    риарсите са лежали Вече в гробове-
    те.

  4. Въпреки това Бог говори на Мой-,
    сей за Себе Си като за Бог на живи-
    те.

  5. Той трябва да изпълни Своите обе-
    щания към Авраам, Исаак и Яков.

233

Марко 12

6. Следователно Възкресението се
яВяВа като нещо абсолк>тно необ-
ходимо според тоВа, което ние зна-
ем за характера на Бога.
И така, Господ се разделя със саду-

кеите с думите: „Вие много се заб-



луЖдаВате."

И. Великото поръчение (12:28-34)

12:28 Един от книЖниците, Впечат-
лен от изкусния начин, по който Исус
се спраВя със сбоите критици, се обръ-
ща към Него и Го пита коя е най-ваЖ-
ната заповед. ТоВа е един честен Въп-
рос и, В известен смисъл, основният
Въпрос на човешкия Живот. Всъщност
този човек иска да разбере каква е
главната цел на човешкото същест-
вование, обобщена в едно изречение.

12:29 В началото Господ цитира ед-
но възклицание от Второзаконие 6:4:
„Слушай, Израилк); ГОСПОД, наши-
ят Бог, е един ГОСПОД."

12:30 След тоВа Той обобщава 6 ед-
но изречение какво трябва да бъде от-
ношението на човека към Бога: „И да
възлк>биш Господа, твоя Бог, с цяло-
то си сърце, с цялата си душа, с всич-
кия си ум и с всичката си сила." Бог
трябва да заема най-първото място в
Живота на чоВека. Човек не трябва да
позволи на никоя друга лк>бов да съпер-
ничи на лкзбовта към Бога.

12:31 Останалата половина на Де-
сетте БоЖи заповеди ни учи да обича-
ме блиЖния си както себе си. И така,
ние трябва да обичаме Бога повече от
себе си, а блиЖния си - както себе си.
Животът, който действително има
смисъл, е онзи Живот, който е насочен
първо към Бога, а след тоВа към дру-
гите. Тук Въобще не стаВа дума за ма-
териални неща. Само Бог е ВаЖен, а
така също и другите хора.

12:32, 33 КниЖникът с готовност
се съгласява с думите на Исус, като
заявява с похвална яснота, че лк>бов-
та към Бога и към блиЖния е много
по-ваЖна от Всякакви други ритуали.

Той разбира, че хората могат да из-


ВършВат религиозни церемонии и да
демонстрират пред Всички своята на-
боЖност, без да притеЖават святост
Вътре В себе си. Освен тоВа той приз-
нава, че Бог се интересува от това,
което представлява най-Вече вътреш-
ният чоВек, а не само външният.

12:34 Когато чува това забелеЖи-
телно изказване, Исус казва на книЖ-
ника, че той не е далеч от БоЖието
царство. Истинските поданици на
царството не се опитват да излъЖат
Бог, своите приятели или себе си с
външна религиозна изява. Те съзнават,
че Бог ВиЖда онова, което има В тех-
ните сърца, и отиват при Него, за да
бъдат очистени от греха и да получат
сила да Живеят така, както е угодно
на Бога.

След този случай никой не посмява


да се опита да уличи Господ Исус в
грях, поставяйки Му провокационни
въпроси.

Й. Давидовият Син е Давидовият
Господ (12:35-37)


КниЖниците казват, че Месията ще
произлезе по кръвна линия от Давид.
Макар и да е вярно, това не е цялата
истина. Затова Исус се обръща към
хората, които са събрани около Него В
двора на храма, и им задава един въп-
рос. В Псалм 110:1 Давид говори за ид-
Ващия Месия като за сВой Господ.
КакВо означава това? Как е възмоЖно
Месията да бъде едновременно и Син,
и Господ на Давид? За нас отговорът
на този Въпрос е ясен. Месията ще бъ-
де едновременно и Човек, и Бог. Като
Син на Давид Той ще бъде Човек, но
като Господ на Давид Той ще бъде
Бог.

Обикновените хора слушат Исус с
удоволствие. Те явно Желаят да прие-
мат този факт, макар и да не го раз-
бират напълно. Но за фарисеите и
книЖниците не се казва нищо. Те зло-
кобно мълчат.

234

Марко 12

К. Пазете се от книЖниците

(12:38-40)

12:38, 39 КниЖниците били хора, кои-
то особено много дърЖали на Външна-
та изява на своята религиозност. Те
обичали да ходят облечени 6 дълги ро-
би, които ги отличавали от народни-
те маси и им придавали лицемерно на-
боЖен Вид. Били особено поласкани, ко-
гато хората се обръщали към тях с
Високопарни титли на обществени
места. Това ги възвеличавало в собст-
вените им очи! В синагогите те тър-
сели най-почетните места (като че
ли физическото полоЖение има нещо
общо със светостта)! Искали да из-
пъкнат не само В религиозно, но и в со-
циално отношение. На празненства-
та
гледали да седнат на най-предни-
те столове.

12:40 В гърдите си обаче те криели
алчни и неискрени сърца. Лишавали
вдовиците от имота им и средствата
им за препитание, за да обогатят с
тях самите себе си, като казвали, че
парите са за Господ! Произнасяли дъл-
ги молитви, изпълнени с високомерие и
суета - молитви, които се състояли
само от думи. Накратко, това били
хора, които обичали изклЬчителност-
fna (носели дълги дрехи), известност-
та (обичали почетните места), мате-
риалните богатства (ограбвали къщи-
те на Вдовиците) и фалшивата набож-
ност (произнасяли дълги молитви за
показ).

Л. Дбете лепти на вдовицата
(12:41-44)

С цел още по-силно да подчертае алч-


ността на книЖниците, веднага след
тези стихове Марко разказва случая с
двете лепти на вдовицата, в който се
говори за една истинска набоЖност.
Докато книЖниците са способни да
погълнат цялата й къща, вдовицата
моЖе да даде на Господа всичко, кое-
то има. Случката отново показва

всезнанието на Господ Исус. Наблюда-


вайки как богатите подаряват огром-
ни суми за съкровищницата на храма,
Той знае, че тези суми не представля-
ват никаква Жертва за тях, защото
те дават от своето изобилие. И по-
неЖе знае, че двете лепти на вдовица-
та представляват целият й имот,
Исус съобщава на народа, че тя е дала
повече от всички останали, взети за-
едно. Числената стойност на дадено-
то от вдовицата е много малка, но
Господ оценява истинската стойност
на това, което даваме, по мотивите,
заради които даваме; по средствата, с
които разполагаме; и по онова, което
оставяме за себе си. ТоВа е голямо на-
сърчение за Всички, които са бедни В
материално отношение, но богати В
Желанието си да даВат за Него.

Ако някой ни попита дали одобрява-


ме постъпката на вдовицата и дали
сме съгласни с присъдата на Исус, ние
веднага ще отговорим полоЖително,
но колко трудно ще се решим да пов-
торим нейния пример! Ако ние наис-
тина вярвахме в това, в което казва-
ме, че вярваме, щяхме да направим
точно като вдовицата; защото ней-
ният дар изразява твърдата й убеде-
ност, че всичко принадлеЖи на Госпо-
да, че Той заслуЖава всичко и че тряб-
ва да притеЖава всичко. Много от
днешните християни са готови да я
разкритикуват заради това, че не се е
погриЖила за своето бъдеще. Някои
от тях биха казали, че й липсват бла-
горазумие и предвидливост. Но Живо-
тът на Вярата означаВа точно това
- да бъдеш способен да отдадеш всич-
ко за БоЖието дело в този Живот и да
се уповаваш само на Него за бъдещия
си Живот. Не забравяйте, че Бог ни
обеща да се погриЖи да осигури нуЖди-
те на онези, които първо търсят Бо-
Жието царство и Неговата правда
(Мат. 6:33)!

МоЖе би всичко това ви изглеЖда


прекалено радикално или реВолкщион-

235

Марко 12, 13

но? Да, то наистина е такоВа. И ако
не сте осъзнали тоВа, Вие сте пропус-
нали да разберете основния смисъл на
Христовото служение.

VI. Беседата на СлуЖителя
на Елеонския хълм (13 гл.)


А. Исус предрича разрушението
на храма (13:1,2)


13:1 Когато Исус излиза от храма за
последен път преди смъртта Си, един
от учениците Му се опитва да пре-
дизвика у Него възторжени чувства
по отношение на храма и заобикаляща-
та го архитектура, като насочва вни-
манието Му към тях. Учениците за-
почват да се възхищават на майстор-
ството на строителите, показано
при обработването на тези огромни
камъни.

13:2 Вместо с Възторжени чувства
Спасителят отгоВаря със странните
думи, че Всичко тоВа скоро ще се раз-
руши. Той знае, че от тези здания ня-
ма да остане камък Върху камък след
нападението над Ерусалим от римски-
те легиони през 70 г. от н.« е. ТогаВа
защо трябва учениците Му да се зани-
мават с неща, които са само отмина-
ващи сенки?

Б. Началото на мъките (13:3-8)
В беседата Си на Блеонския хълм Гос-
под насочва вниманието на учениците
към много по-Важни събития. Някои
от тези предсказания Вероятно опис-
ват-разрушението на Ерусалим през
70 г. сл. Хр., но повечето от тях зад-
минават тази дата и засягат Време-
то на Голямата скръб и времето на
пришествието на Христос в сила и
слава. КлкочоВите думи В беседата,
които Важат, за Вярващите от всички
диспенсации, са следните: (1) „внима-
вайте" (23, 33 cm.); (2) „недейте се сму-
щава" (7 cm.); (3) „устоявайте" (13
cm.); (4) „молете се" (8, 33 cm.); (5)
„бдете" (35, 37 cm.).

13:3, 4 Беседата започва след един
Въпрос на Петър, ЯкоВ, Йоан и Анд-
рей, които питат кога ще бъде разру-
шен храмът и какъв ще бъде знакът,
че Всичко това предстои да се изпъл-
ни. В отговора Си Исус говори за раз-
рушението на един по-късен храм, кое-
то ще стане по време на Голямата
скръб, преди Неговото Второ пришес-
твие.

13:5, 6 На пърВо място, те трябВа
да се пазят да не бъдат излъгани от
някого, който се представя за Месия,
тъй като ще се появят много лъже-
христи. Това се Вижда ясно в появява-
нето на толкова много култове, всеки
от които си има сВой собствен Ан-
тихрист.

13:7, 8 На второ място, ще има бой-
ни и слухове за войни, но те не трябва
да се приемат като признаци за края
на времената: през целия този межди-
нен период ще има междунационални
борби. ОсВен тоВа ще има големи при-
родни бедстВия - земетресения, глад
и страдания. Но Всичко тоВа ще бъде
само началото на Скръбта, само въве-
дението към един период на неописуе-
ми страдания.

В. Преследването на учениците
(13:9-13)


13:9 На трето място, Господ предс-
казва време за лично изпитание на те-
зи, които трябва да докажат своята
вярност в свидетелстването си за
Христос, когато бъдат изправени
пред религиозни и граждански съдили-
ща.

И макар че това се отнася за всички


вярващи от всички периоди на христи-
янството, изглежда, че то засяга най-
вече 144 000-те Вярващи от еврейския
народ, които ще отнесат благата
вест за царството до всички народи
на земята, преди да дойде Христос, за
да царува.

13:10 Думите от 13 cm. не трябва
да се разбират в смисъл, че е задължи-

236

Марко 13

телно благовестието да се проповяд-
ва на всички народи преди Грабването
на църквата. То трябва да се разглася-
ва по целия сВят и Вероятно ще се раз-
гласяВа по целия сВят, но това не оз-
начава, че непременно трябва да бъде
изпълнено, тъй като Библията не каз-
Ва такоВа нещо. Няма пророчество,
което непременно трябВа да бъде из-
пълнено, преди Христос да дойде и да
грабне СВоите сВетии: Той моЖе да
дойде Всеки момент!

13:11 Господ обещава на Вярващите,
които ще бъдат преследвани заради
Него, че ще получат небесна помощ
при своята защита. Те не трябВа
предварително да мислят какво ще го-
ворят, за да се защитят (моЖе и да
нямат Време за това), но Светият
Дух ще им даде точните думи, които
да каЖат. ТоВа обещание не трябва да
се използва като оправдание да не се
подготвяме за нашите проповеди и
евангелски послания предварително,
защото то е една гаранция за свръхес-
тествена помощ В критични Времена.
ТоВа е обещание, което се даВа на мъ-
чениците, а не на проповедниците!

13:12, 13 Друга характерна черта на
Времето на годините на Скръбта ще
бъде широкоразпространеното преда-
телство по отношение на всички, кои-
то останат верни на Спасителя. Са-
мите членове на семейството ще до-
носничат срещу вярващите в тяхно-
то семейство. Светът ще бъде залят
от огромна вълна от антихристиянс-
ки чуВстВа. Ще е необходима голяма
смелост да останеш Верен на Господ
Исус, „но който устои докрай, той
Ще бъде спасен". ТоВа не означаВа, че
тези, които устоят, ще получат спа-
сение за Вечен ЖиВот, защото това е
едно лъЖливо благовестие. То също
така не означава, че верните христия-
ни ще бъдат пощадени от физическа
смърт по време на годините на Скръб-
та, защото на други места четем, че
мнозина ще подпечатат своето свиде-

телство с кръвта си. Вероятно тези


думи искат да каЖат, че онези, които
устоят докрай, ще се проявят като
истински вярващи, т. е. че това ще
покаЖе кои хора наистина са спасени.

Г. Времето на Голямата скръб

(13:14-23)

13:14-18 14 cm. отбелязва средата на
периода на Скръбта, когато започва
времето на Голямата скръб. Ние раз-
бираме това, когато сравним този
текст с Даниил 9:27. ТогаВа 6 храма в
Ерусалим ще бъде издигнат огромен
отвратителен идол. Хората ще бъ-
дат принуЖдавани насила да му се пок-
ланят, в противен случай ще бъдат
убити. Разбира се, истинските хрис-
тияни ще откаЖат да му се поклонят.

Издигането на този идолопоклонни-


чески образ ще сигнализира началото
на големи гонения. Онези, които че-
тат и вярват на Библията, ще позна-
ят, че е дошъл моментът да се бяга
от Юдея. Няма да има време да се
вземат и най-необходимите вещи. В
особено теЖко полоЖение ще бъдат
бременните Жени и майките кърмач-
ки. ПолоЖението ще бъде още по-
теЖко, ако всичко това се случи през
зимата.

13:19 Скръбта, която хората ще
преЖивеят в това време, ще бъде по-
теЖка от всичко, преЖивяно в мина-
лото или което ще се преЖивее в бъ-
дещето. Това ще бъде времето на Го-
лямата скръб. Тук Господ Исус не го-
вори за обичайните страдания, които
съпровоЖдат вярващите от всички
времена, а за уникални по своята сила
страдания.

ЗабелеЖете, че Времето на Голяма-


та скръб засяга най-вече еврейския на-
род. Тук се говори за храма (14 cm., cp.
Мат. 24:15) и за Юдея (14 cm.). ТоВа е
Времето на утеснението на ЯкоВ (Ер.
30:7). Тук никъде не се гоВори за църк-
Вата. Тя ще бъде грабната и занесена

237

Марко 13

на небето преди да дойде Господният
ден (1 Сол. 4:13-18; ср. 1 Сол. 5:1-3).

13:20 В тези дни Върху сВета ще се
излеят чашите на БоЖия гняВ. ТоВа
ще бъде Време на бедствия, хаос и кръ-
вопролития. Всъщност кланетата ще
имат такива уЖасни размери, че Бог
по свръхестествен начин ще намали
продължителността на деня, иначе
никой няма да оцелее.

13:21, 22 През Времето на Голямата
скръб ще се пояВят отноВо много лъ-
Жемесии. Хората ще бъдат толкова
отчаяни, че ще бъдат готови да прие-
мат Всеки, който им обещае сигур-
ност. Но Вярващите ще знаят, че
Христос няма да се пояВи тихо и без
предизвестие. ДаЖе когато тези лъ-
Жехристи започнат за показват свръ-
хестествени чудеса (което наистина
ще стане), избраните няма да бъдат
излъгани. Те ще разберат, че тези чу-
деса ще бъдат вдъхновени от Сатана.

Не всички чудеса са от Бога. Те де-


монстрират наличието на свръхчо-
Вешки способности, които не могат
да се обяснят с познатите ни природ-
ни закони, но могат да бъдат и дело
на Сатана, неговите ангели или демо-
ните. Беззаконният, който ще се яви,
ще притеЖаба сатанинска Власт за из-
пълнението на сВоите чудеса (2 Сол.
2:9).

13:23 ЗатоВа Вярващите трябва да
внимават и да бъдат предупредени.

Д. Второто пришествие (13:24-27)


13:24, 25 След тази Скръб ще има го-
леми катаклизми в небето. Земята ще
бъде обгърната от тъмнина и през де-
ня, и през нощта. Звездите ще пад-
нат от небето и небесните сили (си-
ялите, които карат небесните тела да
се двиЖат по точно определени орби-
ти) ще се разклатят.

13:26, 27 И тогаВа поразеният от
уЖас свят ще види Човешкия Син да
иде на земята, но не като скромен На-
зарянин, а като славен Завоевател.

Той ще дойде на облаците, заобиколен


от безброй ангелски същества и све-
тии В прославените им тела. Гледка-
та ще поразява със своята сила и осле-
пително величие. Господ ще изпрати
Своите ангели, за да съберат Негови-
те избрани, т. е. Всички ония, които
са Го признали като Господ и Спаси-
тел през Времето на Скръбта. Те ще
дойдат от всички краища на земята
- от Китай до Колумбия , - за да се
наслаЖдават на благословенията на
Неговото прекрасно хилядогодишно
господство на земята. По същото
това Време обаче враговете Му ще
бъдат унищоЖени.

Е. Притчата за смокинята



(13:28-31)

13:28 Смокинята е символ (или обоб-
щителен образ) на израелския народ.
Тук Исус ни учи, че преди Неговото
Второ пришествие смокиновото дър-
во ще се разлисти. През 1948 г. беше
образувана независимата дърЖава Из-
раел. Днес тази дърЖава упраЖнява
такова огромно влияние в света, как-
вото въобще не съответства на ней-
ните размери. МоЖе да се каЖе, че В
момента Израел „разбива листа".
Плодове все още няма и няма и да има
преди връщането на Месията, когато
Той ще бъде посрещнат от народ, кой-
то Желае, да Го приеме.

13:29 Образуването и развитието
на израелската дърЖава е признак на
това, че Царят21 е „близо при врата-
та". Ако Неговото идване за устано-
вяване на царството Му е толкова
близко, то идването Му за ГрабВане-
то на църквата е още по-близко!



Сподели с приятели:
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   ...   69




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница