Уилиям макдоналд к о новия
Юда Искариотски отива при главни-
Изтегляне 12.82 Mb.
|
Юда Искариотски отива при главни- те свещеници и се съгласява да прода- де своя Учител за тридесет сребър- ника. Свещениците му дават парите още тогава - някаква си мизерна сума от няколкостотин лева. Тук особено силно поразява сравне- нието меЖду Жената, която излива мирото върху Исус в къщата на Си- мон, и Юда. Докато според нея Спаси- телят няма цена, Юда Го продава за няколко сребърника. 26:16 И така, онзи, който получава само лк>бов от страна на Исус, отива да вземе участие в уЖасното убийст- во. - Г. Последната Пасха (26:17-25) 26:17 Първият ден на Празника на безквасните хлябове е времето, през което кздеите изхвърлят всичкия квас от домовете си. Какви ли мисли въл- нуват Господ, когато изпраща учени- ците Си в Ерусалим, за да пригот- вят... за празника на Пасхата. Всяка подробност от обяда ще бъде изпълне- на с мъчително съдърЖание. 26:18-20 Исус изпраща учениците Си да потърсят един неназован по име човек, който да ги заведе до къщата, определена, за да ядат пасхата. Вероя- тно неяснотата на Неговите инст- рукции има за цел да заблуди заговор- ниците. Във всеки случай ние забеляз- ваме, че Исус знае всичко за всички - къде се намират и Желаят ли да Му сътрудничат. Обърнете внимание на Неговите думи: „Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще праз- нувам пасхата с учениците Си." Исус гледа хладнокръвно на приблиЖаваща- та се смърт. Вшкте с какво съвърше- но спокойствие Той прави приготовле- ния за вечерята! Каква огромна приви- легия за този незнаен човек - да пре- достави своята къща за тази послед- на Пасха (на Господа)! 26:21-24 Докато се хранят, Исус прави поразителното изявление, че един от дванадесетте ще Го предаде. Учениците са.обхванати от мъка, огорчение и неувереност. Един по един те питат: „Да не съм аз, Господи?" След като всички, с изклктение на Юда, Му задават този въпрос, Исус им казва, че това ще бъде онзи, който натопи ръката си заедно с Него в бл1одото. После взима къшей хляб, по- тапя го в соса от месото и го подава на Юда (Йоан 13:26) като знак на спе- циална лкзбов и приятелство. След 159 Mameu 26  moBa Исус казва, че moBa, което ще се
случи, е В известен смисъл неизбеЖно, но то не лишава предателя от отго- Ворност - за него щеше да бъде по- добре, ако никога не се беше раЖдал. Юда съзнателно избира да продаде Спасителя и затова носи лична отго- ворност. 26:25 Когато най-накрая Юда задава въпроса дали не е той, Исус му отго- варя: „Да". Д. Първата Господна вечеря (26:26-29) В Йоан 13:30 научаваме, че веднага, след като получава хляба, Юда излиза навън в нощта. От това разбираме, че него го е нямало по време на Гос- подната Вечеря (макар че по този въп- рос има много спорове). 26:26 След като извършва всичко свързано с Неговата последна Пасха,, Спасителят пристъпва към вечерята, позната като Господната вечеря. Ос- новните елементи на пасхалния риту- ал - хлябът и виното - са вече на ма- сата. Исус ги изпълва с ново съдържа- ние. Първо Той взима хляба, благосла- вя и го разчупва и, като го дава на учениците Си, казва: „Вземете, яик- те; това е Моето тяло." Тъй като Неговото тяло все още не е отдадено на кръста, става ясно, че Той говори за хляба като нещо, което символизи- ра Неговото тяло. 26:27, 28 Същото се отнася и за ча- шата, където съдът се използва, за да обозначи съдържимото. Чашата съ- дърЖа плода на лозата, която на свой ред символизира кръвта на Новия За- вет. Новият безусловен договор за благодат ще бъде узаконен от Негова- та скъпоценна кръв, която Той ще пролее за измиването на греховете на мнозина. Кръвта на Исус е достатъч- на, за да гарантира опрощение на всич- ки хора. Но тя е пролята за мнозина, защото моЖе да извърши това само за онези, които вярват В Него. 26:29 После Спасителят казва на Своите ученици, че вече няма да пие от плода на лозата заедно с тях до момента, в който дойде отново на зе- мята, за да Властва. Тогава виното ще придобие ново съдърЖание. То ще символизира радостта и благословени- ето на царството на неговия Отец. Често пъти християните поставят въпроса дали хлябът за Господната вечеря трябва да бъде само безквасен, или моЖе да бъде и заквасен, дали ви- ното трябва да бъде неферментирало, или моЖе да бъде и ферментирало. Ед- ва ли има някакво съмнение, че Господ е използвал безквасен хляб и фермен- тирало вино (всички вина по онова време са били изчаквани да ферменти- рат). Онези християни, които мислят, че заквасеният хляб опорочава целия ритуал (тъй като квасът е символ на греха), трябва да признаят, че също- то ваЖи и за ферментационния про- цес. Проблемът наистина става" тра- гичен, когато започнем да обръщаме такова внимание на елементите, че преставаме да виЖдаме Самия Гос- под. Павел изтъква, че това, което има значение, е духовното съдърЖа- ние, а не самият хляб. „Защото наша- та пасха, Христос, биде заклан [за нас]. Затова нека празнуваме не със стар квас от злоба и нечестие, а с без- квасни хлябове от искреност и исти- на" (1 Кор. 5:7, 8). Няма значение ка- къв ще бъде квасът на нашия хляб; има значение какъв е квасът на нашия Живот! Е. Самоуверените ученици (26:30-35) 26:30 След Господната вечеря малка- та група изпява един химн, вероятно взет от Пс. 113-118, така наречения „Голям халел". После те излизат от Ерусалим, пресичат потока Кедрон и се изкачват по западния склон на Еле- онския хълм, откъдето отиват в Гетсиманската градина. 160 Mameu 26  26:31 По Време на цялото Си земно
слуЖение Господ Исус Винаги честно предупреЖдава СВошпе ученици за оно- ва, което ги чака занапред. И сега Той им казва, че те Всички ще се разбягат от Него през тази нощ. Страхът от уЯсасяващото начало на започващата буря напълно ще ги смаЖе. Те ще на- пуснат Учителя си, за да спасят сВои- те собствени глаВи. Ще се потвърди пророчеството на Захария: „Порази пастиря и овците ще се разпръснат" (13:7). 26:32 Но Господ не оставя ученици- те Си, без да им даде надеЖда. Въпре- ки че те ще се засрамят от връзката си с Него, Той никога няма да ги изос- тави. След като Възкръсне от мърт- вите, Христос ще дойде да ги посрещ- не 6 Галилея. Такъв е нашият Господ - един чудесен и Винаги Верен приятел! 26:33, 34 Тук Петър нетърпеливо прекъсва Господа, за да Го увери, че, макар и другите да Го напуснат, той никога няма да направи такова нещо. Исус го поправя, като казва Вместо „никога" - „тая нощ... три пъти". Преди да се чуе гласът на петела, пла- менният ученик ще се откаЖе три пъ- ти от своя Учител. 26:35 ПродълЖавайки да изтъква своята преданост, Петър заявява, че е готов no-скоро да умре заедно с Христос, отколкото да се отрече от Него. Всички останали ученици се присъединяват към думите на Петър. Едва ли моЖе да се предполоЖи, че уче- ниците не са искрени - те наистина говорят това, което чувстват. Беда- та е там, че самите те не познават добре собствените си сърца. Ж. Агонията 6 Гетсимания (26:36-46) Няма християнин, който чете този разказ за събитията в Гетсиманската. градина, без да има чувството, че стъпва върху свята земя. И перото на всеки, който се опитва да ги опише, остава дълго време безсилно и непод- виЖно благодарение на огромното чув- ство на страхопочитание пред тези събития. Гай Кинг пише така: „БоЖествени- ят характер на случилото е толкова Велик, че Всеки, който се опитва да се докосне до него, изтръпва от страх да не би по някакъв начин да го развали." 26:36-38 След като Влизат В Гетси- мания (което означава казан или преса за маслини), Исус казва на осем от единадесетте Си ученици да седят и да чакат, а Той Самият, заедно с Пе- тър и двамата Зеведееви синове отиват още по-навътре в градината. МоЖе би това означава, че различните ученици на Христос притеЖават раз- лични възмоЖности да бъдат съпри- частни на Спасителя в Неговите мъ- ки? Там Исус е обхванат от дълбока скръб. Той откровено казва на Петър, Яков и Йоан, че душата Му е изклю- чително наскърбена, чак до смърт. Тази печал без съмнение се дълЖи на неописуемото отвращение, което Не- говата свята душа изпитва, докато чака да дойде бремето, когато Той ще бъде принесен в Жертва за нашите грехове. Ние, които сме пълни с грехо- ве, никога не моЖем да си представим какво Му е струвало на Него, Безгреш- ния, да стане грешен вместо нас (2 Кор. 5:21). 26:39 Не бива да ни изненадва и то- ва, че накрая Исус се отделя и от ос- таналите трима ученика и отива още по-навътре в градината: никой друг не моЖе да сподели Неговите страда- ния или да изрече Неговата молитва. „Отче Мой, ако е възмоЖно, нека ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Ти искаш." Ако някой си помисли, че тази мо- литва изразява неохота или Желание за връщане назад, нека да си спомни думите на Исус в Йоан 12:27, 28: „Сега душата Ми е развълнувана; и какво да 161 Mameu 26  каЖа? Отче, избаВи ме от тоя час. Но
затоВа дойдох на тоя час. Отче, прос- лави името Си." Следователно, кога- то Господ се моли да Го отмине тая чаша, Той не се моли да Го отмине кръстът. Нали точно това е целта на Неговото идване на сВета! Молитвата има риторичен харак- тер, което ще рече, че тя няма за цел да получи отговор, но има за цел да ни даде урок. Исус всъщност казва: „От- че, ако има някакъв друг път за спасе- ние на безбожните грешници, освен пъ- тя на Разпятието, открий Ми го сега! Но при все това искам да знаеш, че не Желая да направя нищо, което да се противопоставя на Твоята воля." И какъв е отговорът? Отговорът е мълчание - небето остава мълчаливо. Това красноречиво мълчание ни гово- ри, че Бог не предлага никакъв друг път за оправдаване на Виновните грешници, освен Христос, безгрешния Спасител, Който е трябвало да умре Вместо нас. 26:40, 41 Когато се Връща при уче- ниците, Исус ги намира заспали. Това е повод за Исус да каЖе: „Духът е бо- дър, а тялото - немощно." Ние едва ли ще се осмелим да ги съдим, имайки предвид нашите собствени молитви. Всички ние умеем да спим много по- добре, отколкото да се молим и умо- Вете ни често блуЖдаят точно тога- ва, когато трябва да бдят. Колко чес- то Господ трябВа да ни казва думите, които казва и на Петър: „... не моЖах- те ли ни един час да бдите с Мене? Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение." 26:42 И отново, за втори път, Исус се отделя от учениците Си, за да се помоли, изразявайки Своето подчине- ние на волята на Отец. Той ще изпие до дъно чашата на страданието и смъртта заедно с утайката. Исус е трябвало да бъде Сам по вре- ме на молитва. Той е учел учениците Си как да се молят и се е молел в тях- но присъствие, но никога не се е молел заедно с тях. Неговата изключителна Личност и дело правят невъзможно участието на другите в Неговия мо- литвен Живот. 26:43-45 Когато идВа при учениците Си за Втори път, Исус отново ги на- мира заспали. Същото заВарВа и тре- тия път: докато Той се моли, те спят. Тогава Господ им казва: „Още ли спите и почивате? Бто, часът наблиЖи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници." 26:46 ВъзмоЖността да бъдат заед- но с Него в бдението Му е отминала. Вече се чуват стъпките на предателя. Исус им казва: „Станете да вървим" - не за да отстъпят, а за да застанат лице в лице с врага. Преди да излезем от Гетсиманска- та градина, нека спрем за малко, за да чуем Неговите ридания, да помислим върху Неговите страдания и да Му благодарим от цялото си сърце. 3. Предаването и арестуването на Исус в Гетсимания (26:47-56) Предаването на безгрешния Спасител от един от Неговите Собствени уче- ници е едно от най-неразбираемите явления в човешката история. Като изклк)чим човешката поквара, ние просто не знаем как да си обясним то- ва вероломно и с нищо неоправдано предателство. 26:47 Докато Исус все още говори на единадесетте ученици, идва Юда с още много хора, въоръЖени с ноЖове и сопи. Вероятно оръЖията не са взети по предлоЖение на Юда, тъй като той никога не е виЖдал Спасителя да се съпротивлява или да отвръща на напа- дение. МоЖе би оръЖията говорят за решимостта на главните свещеници и старейшините да заловят Христос, без да Му предоставят никаква въз- моЖност за бягство. 26:48 Юда се е уговорил да покаЖе на тълпата кой от учениците е Исус, ка- 162 Mameu 26 mo Го целуне. Този универсален израз
на лк)боВ е използван тук във възмоЖ- но най-низката си употреба. 26:49 И така, приближавайки се go Господ, Юда Му казва: „Здравей, Учи- телк)!", след което Го целува продъл- жително и силно. В този текст се из- ползват две различни думи за целувка. При първото споменаване, в 48 cm., се употребява обикновената дума за це- лувка. Но В 49 cm. е избран един по-си- лен неин синоним, който означава „да целунеш някого неколкократно и де- монстративно" . 26:50 С абсолкзтно спокойствие и изобличителна проницателност Исус казва: „Приятелк), за каквото си до- шъл, стори го." Без съмнение думите на Исус попарват Юда като вряла во- да, но събитията вече текат много бързо. Тълпата ги обграЖда отвсякъ- де и, без да чака нито миг, се нахвърля върху Господ Исус. 26:51 Един от учениците (от Йоан 18:10 знаем, че това е бил Петър) из- ваЖда ноЖа си и отрязва ухото на слугата на първосвещеника. Вероятно целта на Петър не е да улучи ухото, а да улучи сърцето. Вината за лошото изпълнение на тази цел се дълЖи един- ствено на БоЖието Провидение. 26:52 Нравственото величие на Гос- под Исус блести особено ярко в този стих. Най-напред Той укорява Петър: „Повърни ноЖа си на мястото му, за- щото всички, които се залавят за ноЖ, от ноЖ ще загинат." В царство- то на Христос победите не се пече- лят със средствата на плътта. Да из- ползваш въоръЖена сила при воденето на духовна война е все едно да използ- ваш злото. Остави ноЖа на враговете на царството и накрая те ще се срещ- нат с поражението. ОръЖието на Христовия войник е молитвата, Бо- Жието слово и силата на изпълнения с Дух Живот. От д-р Лука научаваме, че след това Исус изцелява ухото на Малх (името на Жертвата) (Лука 22:51; Йоан 18:10). Това не е ли един удивителен акт на милост? Исус моЖе да обича дори те- зи, които Го мразят, и да показва гри- Жа дори към онези, които искат Него- вия Живот! 26: 53, 54 Ако Исус беше поЖелал да се бори с тълпата, Той едва ли щеше да се остави на Жалкия ноЖ на Петър. За един миг Той моЖеше да поиска от Отец да Му изпрати повече от двана- десет легиона ангели (от 36 000 до 72 000). Ако беше поискал това обаче, Исус щеше да осуети БоЖествения за- мисъл. Пророчествата в Свещените Писания за Неговото предаване, страдание, разпъване и възкресение трябваше да бъдат изпълнени. 26:55 После Исус посочва на тълпа- та колко е нелепо, че те се нахвърлят срещу Него с оръЖия. Той никога не е прибягвал до насилие и никога не е участвал В грабеЖи. Винаги е бил един мирен Учител и всеки ден е седял и поучавал в храма. Тогава е било тол- кова лесно да Го хванат, но те не са го направили: Защо са дошли сега с ноЖо- ве и сопи? От човешка гледна точка тяхното поведение не се основава на никаква логика. 26:56 Но Спасителят знае, че чо- вешката подлост успява само тогава, когато спомага за изпълнението на определения БоЖий план. „Но всичко това стана, за да се сбъднат проро- ческите писания." След като виЖдат, че за техния Учител няма спасение, всички ученици Го изоставят и из- бягват в панически страх. Ако тяхна- та страхливост е непростима тогава, нашата е още по-непростима сега, за- щото те още не са били получили Све- тия Дух, докато ние вече сме Го полу- чили. И. Исус пред Каяфа (26:57-68) 26:57 Срещу Господ Исус е имало два основни процеса: един религиозен съд пред logeuckume водачи и друг граЖ- 163 Mameu 26  дански процес пред римските Власти.
При сравняване на данните от чети- рите Евангелия се ВиЖда, че Всеки про- цес се е състоял от три етапа. Разка- зът на Йоан за 1одейския съд показва, че Исус е бил изправен първо пред тъс- та на Каяфа - Анна. Разказът на Ма- тей започва с втория етап на процеса - в къщата на първосбещеника Кая- фа. Там се е бил събрал Синедрионът. Обикновено обвиняемите получавали възможност да се подготвят за своя- та защита. Но подлите религиозни Водачи грабват Исус чрез угнетите- лен съд (Ис. 53:8), като по всякакъв начин пречат на справедливото про- тичане на процеса. През оная нощ фарисеите, садукеи- те, кншкниците и старейшините, които съставляват Синедриона, по- казват пълно пренебрезкение към пра- вилата, според които е трябвало да протече процесът. Те не са имали пра- Во нито да се събират през нощта, ни- то по време на някой от logeOckume празници. Подкупването на хора за лъ- Жесвидетели също е било противоза- конно деяние. Преди изтичането на една нощ е било забранено изпълнение- то на смъртната присъда. И освен това техните присъди не са били за- дълЖителни с изклкзчение на тези, ко- ито са били произнасяни след свикване на съда В Каменната зала на храма. В своето нетърпение да се отърват по- скоро от Христос, членовете на logeuckama религиозна институция не се поколебават да стигнат дотам, че да нарушат своите собствени закони. 26:58 Каяфа е председателстващи- ят съдия на процеса. Синедрионът яв- но изпълнява едновременно и двете роли - тази на съдебните заседатели и тази на обвинението - нещо, което моЖе да се окачестви най-малкото ка- то неестествено. Исус е Обвиняеми- ят. А Петър е зрител - седи заедно с пазачите на безопасно разстояние, за да види края. 26:59-61 Когато се опитват да на- мерят лъЖливо свидетелство срещу Христос, logeuckume Водачи се изпра- вят пред големи трудности. Те щяха да постигнат много по-голям успех, ако бяха изпълнили своето първо за- дълЖение в съдебния процес - да по- търсят най-напред доказателства за Неговата невинност. Накрая Все пак те успяват да намерят двама лъЖе- свидетели, които по изопачен начин повтарят думите на Исус, когато казва: „Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна" (Йоан 2:19-21). Спо- ред свидетелите Исус е заплашил да разруши храма в Ерусалим и после да го построи отново. Всъщност, когато изрича тези думи, Исус говори за Собс- твената Си смърт и за следващото я възкресение. Юдеите използват това НегоВо предсказание като оправдание за Неговото убийство. 26:62-63 Господ Исус посреща тези обвинения с пълно мълчание - „както оВца, която пред стригачите си не из- дава глас" (Ис. 53:7). Първосвещени- кът, разгневен от Неговото мълча- ние, настоява да чуе отговор, но Спа- сителят отново мълчи. Тогава пър- восвещеникът Му казва: „Заклевам Те в Живия Бог да ни каЖеш: Ти ли си Христос, БоЖият Син?" Според Мой- сеевия закон всеки 1одеин е длъЖен да свидетелства, в случай че е заклет от първосвещеника (Лев. 5:1). 26:64 Като послушен Юдеин, Който ЖиВее под закон, Исус отговаря: „Така е, както ти казваш"; след което признава Своето МесиянстВо и Бо- ЖестВеност с още по-голяма убеди- телност: „Но казвам ви, отсега на- татък ще видите Човешкия Син се- дящ от дясно на силата и идещ на не- бесните облаци." Същността на то- ва, което казва Исус, е следната: „Аз съм Христос, БоЖият Син, както ти каза. Моята слава сега е облечена в човешко тяло, затова Аз изглеЖдам 164 Mameu 26 като Всеки друг човек. Вие Ме вшкда-
те В дните на Моето униЖение. Но ще дойде Време, когато Вие, кздеите, ще Ме Видите В Моята слаВа, когато Във Всичко ще бъда равен на моя Отец. Тогава Аз ще седя от дясната Му страна и ще слизам на небесните об- лаци." В началото на 64 cm. Исус се обръща към Каяфа и затова говори във 2 л. eg. ч.47 По-нататък Той се обръща към всички к>деи като представители на евреите, които ще Живеят по време на славното Пришествие на Христос и които ясно ще видят, че Той е Божи- ят Син. „Понякога се твърди - пише Ленски - че Исус никога не се е нарекъл БоЖи Син. Тук (в 64 cm.) Той се заклева, че е такъв;"48 Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|