Уилиям макдоналд к о новия



страница32/69
Дата27.08.2016
Размер12.82 Mb.
#7522
1   ...   28   29   30   31   32   33   34   35   ...   69

16:15 15 cm. съдърЖа поръчението на
Господ Исус, което Той даВа на СВои-
те ученици, малко преди да се Възнесе.
ЯВно е, че меЖду 14 и 15 cm. е изтекло
някакво Време, което не е записано В
Евангелието. Учениците получават
поръчението да проповядват благо-
вестието на всяко ЖиВо същество.
Целта на Спасителя е целият свят да
бъде евангелизиран. Тази цел ще бъде
изпълнена с помощта на единадесет
ученици, които трябВа да се откаЖат

от абсолк>тно Всичко и да Го послед-


ват.

16:16 После Исус им казва, че В ре-
зултат на проповядването на благо-
вестието ще се получат два Вида хо-
ра: едни, които ще повярват, ще се
кръстят и ще бъдат спасени; и други,
които няма да повярват и ще бъдат
осъдени.

16 cm. се използва от някои хора, за


да проповядват идеята за необходи-
мостта от водно кръщение за спасе-
нието. Ние сме убедени, че това не е
така, поради следните няколко причи-
ни:

  1. Разпънатият на кръста престъп-
    ник не е бил кръстен, но Въпреки
    това е получил уверение от Хрис-
    тос, че ще бъде заедно с Него в рая
    (Лука 23:43).

  2. Езичниците в Кесария се кръща-
    ват, след като са спасени (Деян.
    10:44-48).

  3. Самият Исус не е кръщавал (Йоан
    4:1, 2) - нещо, което Той не би про-
    пуснал да направи, ако кръщението
    бе толкова необходимо за спасение-
    то.

  4. Павел благодари на Бога, .че е кръс-
    тил толкоВа малко от коринтяни-
    те (1 Кор. 1:14-16), което той не
    би направил, ако кръщението е осо-
    бено ВаЖно за спасението.

  5. В приблизително 150 текста от
    НЗ се казВа, че спасението стаВа
    единстВено чрез вяра. Няма нито
    един стих (или стихове), който да
    отрича това съкрушително сВиде-
    телстВо.

6. В НЗ кръщението се свързва със
. смъртта и погребването, а не с ду-

ховното раЖдане.

Какво тогаВа означава 16 cm.? Hue
смятаме, че кръщението предстаВля-
:Ва външен израз на Вярата. Кръщение-
то не е условие за спасението, а външ-
но изповядване на факта, че човекът е
спасен.


250

Марко 16

16:17, 18 Тук Исус гоВори за някои
чудеса, които иде съпроВоЖдат онези
хора, които ВярВат В евангелието. Ко-
гато четем тези стихоВе, ние също си
задаваме Въпроса дали тези знамения
съществуват и сега. Ние ВярВаме, че
тези знамения са били особено нало-
Жителни за апостолската епоха, кога-
то хората не са имали Библията В ця-
лостния й Вид. Повечето от тях мо-
гат да се намерят в Деянията на
апостолите:

  1. Изгонване на демони (Деян. 8:7;
    16:18; 19:11-16).

  2. Говорене на непознати езици (Де-
    ян. 2:4-11; 10:46; 19:6).

  3. Хващане на змии (Деян. 28:5).

  4. Поемане на отрова, без тя да моЖе
    да навреди на онзи, който я е поел.
    (Такъв пример в Деянията няма, но
    е описан от църковния историк Ев-
    севий във връзка с Йоан и Варнава.)

  5. Полагане на ръце върху болни за из-
    целение (Деян. 3:7; 19:11; 28:8, 9).

Каква е целта на тези чудеса? Ние
смятаме, че отговорът на този Въп-
рос моЖе да се намери В Посланието
към евреите 2:3, 4. Преди да могат да
четат НЗ 6 завършения му вид, хора-
та са искали от апостолите доказа-
телства за БоЖествения произход на
евангелието. Бог е дал тези знамения,
чудеса и различни други дарби на Све-
тия Дух, за да потвърди истинността
на проповедта.

Днес те вече не са необходими, за-


Щото ние имаме цялата Библия. Ако
хората не повярват на Словото, ни-
как няма да повярват. Марко не казва,
че чудесата ще продълЖат. Думите
»до свършека на века", с които свърш-
ва Евангелието от Матей 28:18-20,
липсват в този текст.

Мартин Лутер смята, че „знамения-


та, за които става Въпрос тук, се из-
ползват според нуЖдата от тях. Ко-
гато е необходимо, т. е. когато еван-
гелието е застрашено, ние определено
трябва да използваме тези знамения и

да не позволяваме евангелието да бъде


поругано и охулвано."

Д. Служителят се възнася, за да

седне отдясно на Бога (16:19, 20)
16:19 Четиридесет дни след Своето
възкресение нашият Господ Исус
Христос е приет в небето и сяда от
дясно на Бога,
т. е. заема място на
почест и сила.

16:20 Послушни на Неговата запо-


вед, учениците тръгват по света ка-
то запалени факели, за да проповяд-
ват благовестието и да печелят души
за Спасителя. Силата на Господ е нав-
сякъде с тях, а обещаните знамения
придруЖават тяхното проповядване и
потвърЖдават словото, което гово-
рят.

Разказът на Марко завършва на то-


ва място. Исус е в небето, след като е
оставил на земята няколко предани
ученици, натоварени с отговорността
за евангелизирането на света и изцяло
отдадени на своята мисия, резулта-
тите от което имат последствия за
вечността.

На нас ни е поверено да бъдем изпъл-


нители на Великото Поръчение на
Господ Исус за нашето поколение и
ние сме длъЖни да отнесем благата
вест до всеки човек. Хората, които
Живеят днес, са една трета от всички
хора, Живели досега. През 2000 г. на зе-
мята ще Живеят половината от всич-
ки хора, които някога са Живели. Кол-
кото поВече се разраства населението
на земята, толкова по-трудно ще бъ-
де изпълнението на поръчението, да-
дено ни от Христос, но методът на
това изпълнение ще си остава все съ-
щият - чрез слуЖението на няколко
предани ученици, чиято безкрайна лк>
бов към Господ ги кара да смятат, че
няма Жертва, която да е прекалено го-
ляма за Него.

БоЖията воля е целият свят да бъ-


де евангелизиран. Какво е вашето уча-
стие в това дело?

251

Марко - Крайни белеЖки

Крайни белезкки

  1. (1:2, 3) В критическия (НО) текст
    е казано „пророк Исая", но Всъщ-
    ност първият цитат е от Мала-
    хия, поради което ние смятаме, че
    е по-пра8илно да се каЖе „пророци-
    те", което присъства и 8 повече-
    то ръкописи.

  2. (1:14, 15) В критическия (НО)
    текст е изпуснато „за царство-
    то".

  3. (1:31) J. R. Miller, Come Ye Apart,
    Reading for March 28.

  4. (3:13-18) James E. Stewart, The Life
    and Teachings of Jesus Christ, pp. 55,
    56.

  5. (3:20, 21) Miller, Come, Reading for
    June 6.

  6. (3:31-35) Както критическият
    (HO) текст, така и Б (болшинст-
    вото от) ръкописи добавят „и сес-
    трите Ти", което е правилният
    прочит.

  7. (4:30-32) Vance Havner, повече ин-
    формация не ни е известна.

  8. (5:1-5) Критическият (НО) текст
    гласи „герасинската земя".

  9. (6:4-6) J. G. Miller, повече информа-
    ция не ни е известна.

  10. (6:31, 32) William Kelly, An
    Exposition of the Gospel of Mark, p.
    85.

  11. (7:2-4) E. Stanley Jones, Growing
    Spiritualty, p. 109.

  12. (7:11-13) Kelly, Mark, p. 105.

  13. (8:1-9) Charles R. Erdman, The
    Gospel of Mark, p. 116.

  14. ( 8:22-26) ВъзмоЖно е чоВекът да е
    получил наистина съвършено зре-
    ние по същия начин, по който го
    получава едно бебе, което се раЖ-
    да със съвършено зрение, но въпре-
    ки това трябва да се научи да фо-
    кусира погледа си.

  15. (8:32, 33) Kelly, Mark, p. 136.




  1. ( 9:44-48) Господ три пъти (44, 46
    и 48 cm.) цитира Исая 66:24, за да
    ни предупреди, че Животът в ада
    наистина е уЖасен. Това неколкок-
    ратно повторение (което се сре-
    ща особено често в болшинство-
    то ръкописи) е смекчено от прево-
    да на критическия (НО) текст,
    където то е изпуснато два пъти.

  2. (9:49) В критическия (НО) текст
    това изречение е изпуснато.

  3. (10:23-25) В критическия (НО)
    текст е изпуснат изразът „ония,
    които уповават на богатство",
    което ние смятаме за неправилно,
    тъй като това е най-ваЖната
    част от текста.

  4. (10:31) Harry A. Ironside, Expository
    Notes on the Gospel of Mark, p. 157.

  5. (10:32) Erdman, Mark, p. 147.

  6. (13:29) Тук подлогът на гръцки
    език представлява само наставка
    на глагола „е" (estin), който В този
    контекст моЖе да означава или
    „Той" (Христос), или „то" (лято-
    то - предсказаните събития). Раз-
    личията, които се получават в
    смисъла, не са особено големи.

  7. (13:32) James H. Brookes, „I Am
    Coming", p. 40.

  8. (14:63, 64) Смята се, че Йосиф от
    Ариматея и Никодим не са присъс-
    твали на това незаконно заседа-
    ние.

  9. (15:25-28) В критическия (НО)
    текст липсва този цитат.

  10. (15:32) В повечето ръкописи е до-
    бавено местоимението „Му" за
    персонализиране на Вероятно лъЖ-
    ливото обещание на религиозните
    водачи.

  11. (15:42) В съвременния гръцки език
    думата „петък" има значение на
    „приготовление".

  12. (16:8) ВиЖте по-нататък книгата
    на George Salmon, Historical
    Intrioduction to the Study of the Books
    of the New Testament, pp. 144- 151.

252

Марко - Библиография

Библиография

Alexander, Joseph Addison,


The Gospel Accoirding to Mark,
Edinburgh: The Banner of Truth Trust,
1960.

Coates, C. A.,



An Outline of Mark's Gospel and Other

Ministry,

Kingston-on-Thames: Stow Hill Bible and

Tract Depot, 1964.

Cole, Alan,



The Gospel Accoirding to St. Mark,
Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans
Publishing Company, 1961.

Erdman, Charles R.,



The Gospel of Mark,

Philadelphia: The Westminster Press,

1917.

Ironside, Harry A.,



Expository Notes on the Gospel of Mark,
Neptune, N. J.: Loizeaux Brothers
Publishers, 1948.

Kelly, William,



An Exposition of the Gospel of Mark,

London: C. A. Hammond, 1934.

Lenski, R. C. H.,

The Interpretation of St. Mark's Gospel,

Minneapolis: Augsburg Publishing House,

1946.

Swete, Henry Barclay,


The Gospel Accoirding to St. Mark,
London: MacMillan and Company,
Limited, 1902.

253

ЕВангелието според Лука

heplus beau livre qu'ily ait."
Ернест Ренан

ВъВедение

I. Уникално място В Канона

„Най-красиВата книга, която същест-


ВуВа", е едно мнение, което изразява
наистина много голяма похВала, особе-
но когато е изказано от такъВ голям
скептик като френския критик Ренан,
но тоВа е точно така. ЕдВа ли има
Вярващ, който ще поЖелае да оспори
тези думи, след като прочете Вдъхно-
вения от Бога шедьовър на евангелис-
та Лука. Лука е моЖе би единствени-
ят писател-езичник, когото Бог изби-
ра, за да запише Неговото Слово, и
това до известна степен обяснява не-
обикновената притегателна сила, коя-
то това Евангелие упраЖнява върху
западните наследници на гръцко-римс-
ката култура.

Без уникалното звучене на разказа


на доктор Лука оценката ни за Господ
Исус и Неговото слуЖение щеше да
бъде много по-бедна в духовно отно-
шение. В него се отделя особено вни-
мание на лк)бовта на Исус и предлоЖе-
нието Му за спасение не само на евре-
ите, но и на Всички останали хора, а
така също и на особения Му интерес
към отделния индиВид, без да бъдат
пренебрегнати и бедните, и отхвърле-
ните от обществото хора. Лука обръ-
Ща особено голямо внимание на хвале-
нието (В 1 и 2 гл. има примери от най-
ранните християнски „химни"), мо-
литвата и Светия Дух.

Н. Авторство

»Лука, който по произход е бил антио-


Хиец, а по професия - лекар, дълго вре-

ме е бил сътрудник на Павел и е Водел


задълбочени разговори с другите апос-
толи, което му е помогнало особено
много В намирането на рецептата за
спасението на душите, чието описа-
ние се среща и в двете книги."

Това странично доказателство за


авторството на третото Евангелие
(III, 4) ни е дадено от Евсевий В него-
вата Църковна история и то съот-
ветства на общоприетото ранно
християнско предание. Иреней, който
цитира третото Евангелие в своите
книги, също приема Лука за негов ав-
тор. Други ранни автори, които защи-
тават авторството на Лука, са Юс-
тин Мартир, Hegesippus, Климент от
Александрия и Тертулиан. ДаЖе Мар-
кион, този известен еретик, в своето
изопачено и окастрено издание на Биб-
лията е Вклкочил единствено ЕВанге-
лието на Лука. В непълния Муратори-
ански Канон това трето Евангелие
носи заглавието „Лука".

Лука е единственият евангелист,


който е написал продълЖение на свое-
то Евангелие - книгата „Деяния на
апостолите", в чието авторство ня-
ма никакво съмнение. Употребата на
местоимението „ние" на някои места
В текста на тази книга говори за лич-
ното участие на аВтора 6 събитието
(16:20; 20:5; 6; 21:15; 27:1; 28:16; ср. 2
Тим. 4:11). По метода на елиминиране-
то разбираме, че единствено присъст-
вието на Лука моЖе да съответства
на тези моменти. От посвещенията
към Теофил и смисъла на написаното
се виЖда, че както Евангелието от
Лука, така и Деянията на апостолите
са написани от един и същ човек.

Павел нарича Лука „възлкзбения ле-



255

Лука

кар" u го споменава отделно от хрис-
тияните-к>деи (Кол. 4:14), от което
личи, че той е единственият библейс-
ки автор в НЗ, който не е бил кодеин.
Обемът на Евангелието от Лука и
Деянията на апостолите е по-голям
от всички послания на Павел, взети
заедно.

Вътрешните доказателства за ав-
торството на Евангелието подкре-
пят страничните доказателства и
църковното предание. Изборът на ду-
мите (присъствието на. много повече
и по-точни медицински термини в
сравнение с другите Евангелия) и пра-
вилният гръцки език показват, че ав-
торът е бил християнин-езичник с ле-
карско образование, който освен това
е познавал изключително добре кздейс-
ката действителност. Освен това в
Лука личи едно особено пристрастие
към датите и точните изследвания
(1:1-4; 3:1), което го прави първият
църковен историк.

III. Датиране

Най-вероятно е третото Евангелие


да е било написано в началото на 60-
те години на I в. Някои изследователи
са на мнение, че това е станало някъ-
де меЖду 75 и 85 година (или дори в на-
чалото на II в.), в което до известна
степен прозира нежеланието им да
признаят способността на Христос
да предрече точната дата на разруше-
нието на Ерусалим. Градът е бил сри-
нат в 70 год. сл. Хр., така че предска-
занието не е вече предсказание, след
като е било изречено след тази дата.

Почти всички изследователи прие-


мат, че Евангелието cm Лука е напи-
сано преди Деянията, които завърш-
ват с пътуването на Павел до Рим
през 63 год. сл. Хр., от което следва,
че Евангелието трябва да е било напи-
сано преди тази дата. Едва ли моЖе
да са допусне, че първият църковен ис-
торик няма да отдели никакво място

на Големия поЖар в Рим и последвали-


те го християнски гонения - изкупи-
телна Жертва за Нерон (64 год. сл.
Хр.), а така също и на мъченическата
смърт на Петър и Павел, които по
това време са били вече мъртви.

Затова ние смятаме, че една дата


меЖду 61 и 62 год. сл. Хр. е най-вероя-
тното време за написването на Еван-
гелието.

IV. Предмет и основна тема

Известен е стремеЖът на гърците


към съвършеното боЖествено човеш-
ко същество, което да притеЖава
най-добрите черти на мъЖа и на Жена-
та, без, да има нито един техен недос-
татък. Евангелието на Лука ни предс-
тавя Христос точно такъв - силен и
едновременно с това състрадателен
Човешки Син. Тук особено ярко е изя-
вена Неговата изклкзчителна човеч-
ност.

В сравнение с другите Евангелия Лу-


ка ни запознава много по-подробно с
молитвения Живот на Исус. Тук има
много повече примери за милосърдие-
то и състраданието на Христос към
хората от всякъде другаде. Сигурно
затова Лука отделя толкова много
място на Жените и децата в своя раз-
каз. Освен като Евангелие от Лука
третото Евангелие е познато и под
името Мисионерското Евангелие. Не-
говото предназначение е да отнесе
благата вест на езичниците и затова
Господ Исус е описан като Спасите-
лят на света. И освен всичко друго
това Евангелие моЖе да послуЖи като
ръководство за ученика. То ни дава
възмоЖност да проследим пътя на
ученичеството в Живота на нашия
Господ и да видим начина, по който
Той прави от последователите Си
Свои ученици. Нашето излоЖение има
за цел да проследи точно този път; да
потърси онези неща в Живота на Съ-
вършения Човек, които правят съвър-

256

Лука 1

шен Живота на Всеки обикновен човек;
да потърси В Неговите неповторими
слова пътя към кръста, по който Той
ни призовава да вървим.

Ние вярваме, че Евангелието на Лу-


ка ще ни отвори ушите, за да чуем
призива на Спасителя, да се откаЖем

от всичко и да Го последваме. Послу-


шанието е средството, с което ние
моЖем да получим духовно знание. Ко-
гато навлезем по-дълбоко 8 описаните
събития, смисълът на Словото ведна-
га става по-ясен, по-разбираем и по-
близък.


Схема на изложението

I. Въведение: цел и метод на Лука

(1:1-4)
П. Идването на Човешкия Син и

Неговия предвестник (1:5-2:52)



  1. Подготовката на Човешкия Син
    за Неговото слуЖение (3:1-4:30)

  2. Човешкият Син доказва Своята
    власт (4:31-5:26)

  3. Човешкият Син обяснява Своето
    слуЖение (5:27-6:49)

  4. Човешкият Син разширява

Своето слуЖение (7:1-9:50)

  1. Нарастващата съпротива срещу
    Човешкия Син (9:51-11:54)

  2. Исус поучава и изцелява по пътя
    към Ерусалим (12-16 гл.)

  3. Човешкият Син наставлява
    учениците си (17:1-19:27)

  4. Човешкият син В Ерусалим
    (19:28-21:38)

  5. Мъките и смъртта на Човешкия
    Син (22 и 23 гл.)

  6. Победата на Човешкия Син
    (24 гл.)


Коментар

I- Въведение: цел и метод на Лука
(1:1-4)

В своето предисловие Лука ни се разк-


рива най-напред като историк. След
тоВа той описва източниците и ме-
тода, който е ползВал; и най-накрая
обяснява целта на написания матери-
ал. От човешка гледна точка Лука из-
ползва два Вида източници: писмени
свидетелства за Живота на Христос и
устни разкази от хора, които са били
очевидци на събитията В Неговия Жи-
вот.

1:1 Писмените свидетелства се спо-


менават още В първи стих: „ПонеЖе
мнозина предприеха да съчинят по-


вест за съвършено потвърдените
меЖду нас събития..." Ние не знаем
кои са тези мнозина, за които стаВа
Въпрос тук, но предполагаме, че меЖду
тях сигурно са били и Матей, и Марко.
Всички други явно не са били богоВдъх-
новени. (Йоан е писал 8 по-късно вре-
ме.)

1:2 Лука черпи информация и от ус-


тните разкази на онези, „които отна-
чало са били очевидци и слуЖители на
евангелското слово". Самият Лука не
твърди, че е бил очевидец, но твърди,
че е разговарял с хора, които са били.
Той ги описва като „очевидци и слу-
Жители на евангелското слово". Съ-
що като в ЙоаноВото Евангелие, Лука
казва „евангелското слово" вместо
„Христос".

Под „отначало" тук трябва да се


разбира началото на християнската

257

Лука 1

епоха, чийто предвестник е Йоан
Кръстител. Използването на писмени
и устни свидетелства при съставяне-
то на това Евангелие не отрича бо-
говдъхновеността на написания
текст. Това показва, че при избора и
подреждането на текста Лука е бил
ръководен от Светия Дух.

Ето какъв е коментарът на


ДЖеймс Cmloapm no този въпрос:

Лука ни дава да разберем съвсем яс-


но, че боговдъхновените писатели не са
били като по чудо освободени от необ-
ходимостта от упорити исторически
изследвания... Боговдъхновеността не
означава, че Бог по някакъв тайнствен
начин достига отвъд човешките умове
и възможности. Боговдъхновеността
означава, че Бог използва готовност-
та на човека да отдаде своя ум и въз-
можности, за да изрази Неговата во-
ля. Тя не моЖе по никакъв начин да за-
мести личността на автора и да го
направи свое послушно оръдие. Тя само
подсилва неговата личност и го прави
Жив свидетел на Бога."}

1:3 След това Лука накратко обяс-


нява мотивите, които са го накарали
да напише това Евангелие, и метода,
който той използва: „видя се добре и
на мене, който изследвах подробно
всичко от началото; да ти пиша на-
ред за това, почтени Теофиле". За мо-
тивите си той просто казва „видя се
добре и на мене", което ще рече, че
той като човек е бил вътрешно убе-
ден, че трябва да напише Евангелие-
то. Не трябва да забравяме обаче, че
БоЖията принуда е свързана по един
много удивителен начин с решението
на човека.

По отношение на метода, използван


от Лука, ние разбираме, че той първо
е проследил развитието на нещата
от самото им начало, а после ги е за-
писал така, че да следват някакъв ред.
Всичко това говори за научен подход
към изследването на събитията от
Живота на Спасителя. Лука е проверил

съвсем внимателно автентичността


на своите източници, отстранил е
всичко, което не е отговаряло на ис-
торическата истина и е противореча-
ло на духовната правда, и накрая е
подредил материала във вида, 8 който
ние го имаме днес. Когато казва, че- е
писал „наред" за тези неща, Лука няма
предвид непременно хронологическия
ред, тъй като събитията в това
Евангелие не винаги следват реда, по
който те действително са станали.
Те следват един морален или по-скоро
духовен ред, т. е. съединителната
спойка меЖду описаните събития не е
времето, а предметът на описанието
и моралните поуки, свързани с него. И
макар че това Евангелие и Деянията
на апостолите са били писани до Тео-
фил, ние знаем изненадващо малко не-
ща за него. Обръщението „почтени
Теофиле" ни кара да предполагаме, че
той е бил правителствен слуЖител.
Името му означава „БоЖий приятел".
Вероятно този Теофил е бил христия-
нин, който е заемал някакъв почетен и
отговорен пост във външнополити-
ческите слуЖби на римската империя.

1:4 Лука си поставя за цел да даде на


Теофил писмено свидетелство, което
да потвърди достоверността на всич-
ко онова, което той знае за Живота и
дейността на Господ Исус. В сравне-
ние с устното предаване написаният
текст моЖе много по-добре да съхра-
ни точността на словото и да го
предпази от изкривяване.

И така, пасаЖът от 1 до 4 cm. ни


дава кратко, но изчерпателно описа-
ние на човешките обстоятелства, при
които е била създадена тази книга от
Библията. Ние знаем, че когато е пи-
сал, Лука е писал чрез БоЖието вдъх-
новение, макар и да не говори изрично
за това, освен ако не приемем, че то
се подразбира от контекста на израза
„от началото" (3 cm.), който също
така моЖе да се преведе „отгоре".2

258

Лука 1

II. Идването на Човешкия Син и
Неговия предвестник (1:5-2:52)


А. Благовещението за рождението
на предвестника (1:5-25)


1:5, 6 Лука започва сбоя разказ с описа-
ние на родителите на Йоан Кръсти-
тел, които Живеят по Времето на ца-
руВането на злия цар Ирод Велики,
който бил logeucku цар. Той е бил иду-
меянин, което ще рече потомък на
ИсаВ.

Захарий (което означава „Господ си
спомня") е свещеник от Авиевия от-
ряд - един от двадесет и петте отря-
да, на които е разделено logeuckomo
свещеничество от ДаВид (1 Летописи
24:10). ДВа пъти 6 годината всеки от-
ряд получава правото да слуЖи в Еру-
салимския храм в продължение на една
седмица, като слуЖбата започва в съ-
бота и завършва В следващата събо-
та. По онова време има толкова мно-
го свещеници, че повечето от тях по-
лучават правото да кадят тамян 6
Святото място на храма само веднъЖ
6 Живота си, ако изобщо имат това
Щастие.

Елисавета (което означава „Бо&ия-
пга клетва") също произхоЖда от све-
щеническото семейство на Аарон. Тя
и съпругът й са набоЖни к>деи и най-
добросъвестно съблкодават спазване-
то на Старозаветните Писания как-
то в морално, така и в ритуално от-
ношение. Те, разбира се, не са безгреш-
ни, но винаги, когато правят грях,
принасят Жертва или извършват нео-
бходимия за целта обред.

1:7 Тези хора нямат деца, което е


повод за много укори от страна на
9ругите togeu. Доктор Лука отбеляз-
ва, че причината за това полоЖение е
безплодието на Елисавета. Пробле-
мът се услоЖнява още повече от фак-
та, че и двамата се намират в доста
напреднала възраст.

1:8-10 Един ден Захарий получава
правото да ръководи ритуала в храма.

Това е велик ден в неговия Живот, тъй


като именно той е избран да кади та-
мян в Святото място. Хората са
събрани отвън и се молят. Вече е за-
почнал „часът на каденето" (което
не се знае какво значи точно.)

Обърнете внимание на това, че


Евангелието започва с молитвата на
хората при храма и завършва с хвале-
нието на Бога пак при храма. Текстът
меЖду тези две събития ни разказва
как Бог отговаря на тази молитва
чрез Личността и делото на Господ
Исус.

1:11-14 Присъствието на свещеника
и мноЖеството от молещи се хора
създават особено подходяща обста-
новка за БоЖествено откровение. От
дясната (почетната) страна на ол-
тара се появява ангел от ГОСПОДА.
Отначало Захарий е обзет от голям
страх - нали нито един от хората, ко-
ито Живеят по онова време, не е 8иЖ-
дал ангел! Но ангелът го успокоява с
една чудесна новина: Елисавета ще ро-
ди син, когото ще нарекат Йоан
(„благодатта" или „милостта на Йе-
хова"), и освен че ще бъде „радост, и
веселие на родителите си", той ще
донесе благословение на мнозина.

1:15 Това дете ще бъде велико пред
Господа (единственото величие, кое-
то действително има значение). Най-
напред Йоан ще бъде велик, защото
ще бъде отделен за Бога: нито ще пие
вино
(от плода на лозата), нито друго
спиртно питие (от плодовете на дру-
гите растения).

Освен това Йоан ще бъде велик за-


ради духовната си надареност: той ще
бъде изпълнен със Светия Дух още
при своето зачатие.
(Това не означа-
ва, че Йоан е бил спасен или новороден
още преди своето физическо раЖдане,
а само че БоЖият Дух е бил в него още
от момента, в който той е бил заче-
нат, за да го подготви за специалната
му мисия като предвестник на Хрис-
тос.)

259

Jlykal

1:16, 17 И накрая, Йоан ще бъде ве-
лик, защото ще бъде предвестник на
Месията. Много от logeume ще се
обърнат към Господа благодарение на
него. Неговото слуЖение ще бъде ка-
то служението на пророк Илия - то
ще има за цел възстановяването на
правилните взаимоотношения между
Бога и човека чрез покаянието на чо-
века. Във връзка с това Коулмън Лак
пише следното:

Йоановата проповед ще изпълни


сърцата на нехайните родители с ис-
тинска духовна грюка към техните де-
ца. От друга страна, тя ще има за цел
да смири сърцата на непокорните и
бунтуващи се деца, така че те да ста-
нат послушни на „мъдростта на спра-
ведливостта"3.

С други думи, Йоан ще се бори да из-


веде от света група вярващи, които
да бъдат подготвени да се срещнат с
Господа, когато Той дойде. Целта на
този вид служеше си заслужава усили-
ята на всеки един от нас.

Забележете колко умело Лука вну-


шава мисълта за Божествеността на
Христос (16 и 17 cm.). В 16 cm. се каз-
ва, че Йоан „ще обърне мнозина от
израилтяните към Господа, техния
Бог". След това в 17 cm. се казва, че
Йоан „ще предиде пред Лицето Му".
Кого замества местоимението „Му"?
Без съмнение, то замества „Господа,
техния Бог" от предишния стих. Ние
обаче знаем, че Йоан е предвестник на
Исус. Изводът е съвсем ясен: Исус е
Бог.

1:18 Възрастният Захарий е обхва-
нат от съмнения по отношение изпъл-
нението на обещанието, защото как-
то той, така и Жена му са прекалено
стари, за да могат да имат деца. Въп-
росът му изразява огромното съмне-
ние, което крие неговото сърце.

1:19 Ангелът отговаря, че той е
Гавриил („силният на Господа"). Въп-
реки че хората обикновено си предста-
вят Гавриил като архангел, в Библия-

та той е описан като един, който


стои в БоЖието присъствие и носи
БоЖиите послания на човека. (Дан
8:16; 9:21)

1:20 Заради своите съмнения Захарий
ще загуби способността си да говори
до деня на раЖдането на детето. Ви-
наги, когато вярващият изрази съмне-
ние по отношение на БоЖието Слово,
той загубва способността си да свиде-
телства за Него и да Го хвали. Неве-
рието запечатва устните на човека и
те остават така до мига, в който вя-
рата се връща и ги отклк>чва, за да
отприщи поток от хваления.

1:21, 22 Хората отвън нетърпеливо
чакат да се появи Захарий. Обикновено
свещеникът, който кади тамян в све-
тилището, извършва този ритуал
много по-бързо.

Когато Захарий най-после излиза,


той не моЖе да говори, а трябва да
обяснява на хората със знаци, от кое-
то те разбират, „че е видял видение в
храма".

1:23 Когато се свършват дните на
слуЖението, Захарий се прибира у дома
си, но без да моЖе да говори, според
както е предсказал ангелът.

1:24, 25 След като забременява, Ели-
савета се уединява в къщата си и не
излиза в продълЖение на пет месеца,
радвайки се на милостта на Господа,
Който я е освободил от бездетство-
то, заради което е получавала толко-
ва много укори от хората.

Б. Благовещението за раЖдането на
Човешкия Син (1:26-38)


1:26, 27 На шестия месец след явява-
нето му на Захарий (или след забреме-
няването на Елисавета) Гавриил се
явява отново - този път на една де-
вица на име Мария, която Живее в
град Назарет от областта Галилея.
Мария е сгодена за един мъЖ, който
се казва Йосиф, потомък на Давид по
кръвна линия и наследник на законно-

260

Лука

mo npaBo на ДаВидоВия трон, макар че
той самият е дърводелец. ГодеЖът по
оноВа Време предстаВляВа много по-
сериозно нещо от днешното сгодява-
не. Всъщност той моЖе да се развали
само по официален път, посредством
процедура, подобна на развод.

1:28 Ангелът се обръща към Мария с
думи, от които личи, че тя е особено
благословена, че на нея Господ изпра-
ща специална благодат. Тук трябВа
да се отбелеЖат дВе неща. Първо, че
ангелът не се покланя на Мария, нито
пък и се моли, а само я поздравява. И
второ, той не казва, че тя самата е
„пълна с благодат", а че е „благодат-
на".4

1:29, 30 Съвсем естествено е Мария
да се смути от този поздрав и да се
зачуди какво означава той. Ангелът я
успокоява, а после и казва, че Бог я е
избрал да бъде майката на дългоочак-
вания Месия.

1:31-33 Обърнете Внимание на ВаЖ-
ните истини, които крие благоВеще-
нието:

Истината за човешката природа на


Месията - „ще заченеш в утробата и
Ще родиш Син".

БоЖестВената Му природа и мисия-


та Му на Спасител - „когото ще на-
речеш ИСУС" (което означава Йехова
е Спасителят).

Присъщото Му величие - „Той ще


бъде велик" и като Личност, и като
дело.

Неговата самоличност като БоЖий


Син - „и ще се нарече Син на Всевиш-
ния".

Правото Му да заеме трона на Да-


вид - „и Господ Бог ще Му даде прес-
тола на баща Му ДаВида", което Го
УтвърЖдава като Месия.

Неговото вечно и всеобщо царство


~ »ще царува над Якововия дом до ве-
ка; и царството Му не ще има край".

31 и 32 cm. характеризират Христос


Такъв, Какъвто ще бъде по време на
Първото Си пришествие, докато 326

и 33 cm. Го описват като Цар на царе-


те и Господ на господарите, Какъвто
ще Го видим по време на Второто Му
пришествие.

1:34, 35 Въпросът на Мария, „Как
ще бъде това?", не изразява съмнение,
а учудване. Как ще роди тя дете, кога-
то никога не е познавала мъЖ? Макар
че думите на ангела не обясняват то-
ва много подробно, отговорът му
всъщност означава, че тя ще зачене
като девица - чрез чудото на Светия
Дух. Той ще дойде върху нея и силата
на Всевишния ще я осени. На Въпроса
на Мария, „Как ще стане това?" (за-
щото е неВъзмоЖно чоВек сам да си го
представи), отговорът на Бога е
„чрез Светия Дух".

Затуй и святото Онова, Което


ще се роди от тебе, ще се нарече Бо-
Жий Син." Това са възвишените слова,
с които е изявена тайната на превъп-
лъщението. Синът, Който ще роди
Мария, ще бъде Бог, изявен в плът.
Човешкият език е безсилен да разкрие
тайната, която се крие в тези думи.

1:36, 37 След това ангелът открива
на Мария новината, че нейната срод-
ница Елисавета е вече бременна от
шест месеца - същата онази Елисаве-
та, за която Всички знаят, че е безп-
лодна. Това чудо трябва да увери Ма-
рия, че за Бога няма невъзмоЖни не-
ща.

1:38 Не моЖем да не се възхитим на
красотата, с която Мария подчинява
своето същество на Господната Воля,
за да моЖе чрез нея Той да извърши
прекрасното си дело. След това анге-
лът си отива от нея.

В. Мария отива да види Елисавета
(1:39-45)


1:39, 40 Ние не знаем защо Мария
отива в дома на Елисавета. Вероятно
това нейно пътуване е продиктувано
от Желанието й да избегне скандала,
който несъмнено ще се разрази, кога-

261

Лука 1

mo състоянието и стане известно на
хората В Назарет. При това полоЖе-
ние гостоприемството и внимателно-
то отношение на Елисавета придоби-
ват двойно по-голямо значение.

1:41 В мига, в който Елисавета чува
гласа на Мария, бебето заиграва в ут-
робата й. По този тайнствен и инс-
тинктивен начин нероденият още
предвестник приветства идването на
неродения още Месия. Елисавета се
изпълва със Светия Дух, което ще ре-
че, че от този момент нататък тя
Живее под Неговото ръководство и
всички нейни думи и действия се нап-
равлявани от Него.

В първа глава има трима души, за


които се говори, че са били изпълнени
със Светия Дух: Йоан Кръстител (15
cm.), Елисавета (41 cm.) и Захарий (67
cm.).

Единият от признаците за изпълва-


не със Светия Дух е говоренето чрез
псалми и химни, и духовни песни
(Еф.5:18, 19). ЗатоВа присъствието на
три песни В тази глава и на още две в
следващата никак не ни изненадва. Че-
тири от тези песни са известни много
повече с латинските си заглавия, подс-
казани от думи, които могат да се
прочетат В първите им редове: (1)
Елисаветиният поздрав (1:42-45); (2)
Magnificat (Величаенето) (1:46-55); (3)
Benedictus (Благословеният) (1:68-79);
(4) Gloria in Excelsis Deo (Слава на Бога
във висините) (2:14); и (5) Nunc Dimittis
(Сега Ти отпущаш слугата Си В мир)
(2:29-32).

1:42-45 Вдъхновена от Светия Дух,
Елисавета приветства Мария като
„майката на моя Господ". В сърцето
и няма и следа от завист - само ра-
дост и Възторг, че нероденото Бебе
ще бъде нейният Господ. Мария е бла-
гословена сред Лените заради това,
че е получила БоЖието благоволение
да износи Месията. Плодът на нейна-
та утроба е благословен заради това,
че Той е Господ и Спасител. В Библия-

та никъде не се говори за Мария като


за „БоЖията майка". И въпреки че тя
наистина е майката на Исус и Исус на-
истина е Бог, твърдението, че Бог
има майка, е абсурдно в доктринално
отношение. Исус е съществувал от
вечността, докато Мария е била едно
ограничено ВъВ Времето същество, ко-
ето е започнало своето съществуване
в един определен момент. Тя е била
майката на Исус само по време на Не-
говото превъплъщение.

Елисавета разказва за интуитивно-


то на пръв поглед вълнение, което
нейното неродено дете проявява при
първите думи на Мария. После тя уве-
рява Мария, че вярата й ще бъде сток-
ратно възнаградена и очакванията й
ще се сбъднат. Вярата й няма да бъде
напразна, защото тя ще роди Този,
Когото й бе обещано да роди.

Г. Мария величае Господа (1:46-56)

1:46-49 Песента Magnificat, c която
Мария величае Господа, прилича на пе-
сента на Анна (1 Царе 2:1-10). Мария
първо възхвалява Господ заради това,
което Той е направил за нея (466-49).
Обърнете внимание на думите й в 48
cm.: „ще ме ублаЖават всичките ро-
дове". Не тя ще ублаЖава, а нея ще я
ублаЖават. Мария говори за Бога ка-
то за свой Спасител, което означава,
че тя не се счита за безгрешна.

1:50-53 След това Мария възхвалява
Господ заради Неговата милост, коя-
то е върху ония, които Му се боят
от всяко поколение. Той сншкава гор-
деливите и могъщите и възвишава
скромните и гладните.

1:54, 55 И най-накрая, Мария възве-
личава Господ заради верността Му
към Израел, защото Той изпълнява
всички обещания, които е дал на Авра-
ам и неговото потомство.

1:56 След като престоява при Елиса-
вета около три месеца, Мария се връ-
ща обратно у дома си в Назарет. Тя

262

Jlykal

Все още не е женена и, без съмнение,
хората са започнали да я хулят и да
злослоВят по неин адрес. Но тя знае,
че Бог ще се застъпи за нея, и започва
да чака раждането на Детето.

Д. РаЖдането на предвестника


(1:57-66)

1:57-61 Когато идВа времето за раж-
дане, Елисавета ражда син. Роднини-
те и приятелите й са много зарадва-
ни. На осмия ден детето е обрязано и
трябва да получи име. Никой не се
съмнява, че Въпросът Вече е решен и
че то ще носи името на баща си Заха-
рия. Но когато майката оповестява,
че детето ще се казва Йоан, изненада-
та е много голяма, тъй като никой от
роднините не се казва така.

1:62, 63 Най-накрая запитват със
знаци и Захарий (което показва, че
той е бил не само ням, но й глух). Взе-
майки една дъска за писане, Захарий
решава Въпроса окончателно - името
на детето ще бъде Йоан. Всички са
много учудени.

1:64-66 Но учудването на хората по-
раства още повече, когато виждат, че
в момента, в който Захарий написва
Върху дъсчицата името „Йоан", гово-
рът му се възвръща. Новината бързо
се разпространява „по цялата хълмис-
та страна на Юдея" и хората се пи-
тат какви ли ще бъдат бъдещите де-
ла на това необикновено дете, защо-
то разбират, че специалното благово-
ление на Господа е Върху него.

Е. Предсказанието на Захарий
за Йоан (1:67-80)


1:67 Освободен от веригите на неве-
рието и изпълнен със Светия Дух, За-
харий получава вдъхновение и възхВа-
ляВа Бога чрез един чудесен химн, В
който изобилстват цитати от СЗ.

1:68, 69 Той хвали Бога за това, кое-
т° е направил. Захарий разбира, че

раждането на неговия син Йоан озна-


чава, че много скоро ще дойде и Меси-
ята. В думите на Захарий идването на
Христос е описано като свършен
факт, макар че то Все още не е стана-
ло В действителност. Вярата му дава
увереност да каже, че Бог вече е посе-
тил и откупил Своя народ, изпращай-
ки неговия Изкупител. Йехова е издиг-
нал рог на спасение в царския дом на...
Давид. (По онова време рогът се е из-
ползвал като съд, в който се е държа-
ло мирото за помазването на царете.
Следователно тук „рог на спасение"
може да означава „Цар на спасение"
от царското поколение на Давид. Той
също така може да се приеме като
символ на сила, което ще означаВа, че
„рог на спасение" може да се тълкува
като „мощен Спасител".)

1:70, 71 Захарий хвали Бога за това,
че е изпълнил предсказанията. ИдВане-
то на Месията е било предсказано от
светите пророци... още от началото
на света.
То означаВа избавление от
Враговете и защита от неприятели-
те.

1:72-75 Захарий възхвалява Бога за
това, че е верен на Своите обещания.
Господ е склк)чил с Авраам безусловен
договор за спасение и това обещание е
изпълнено в идването на Един, Който
произлиза от АВраамовото семе, а
именно Господ Исус Христос. Спасе-
нието, което Той носи, е както Външ-
но, така и вътрешно. Външното спа-
сение означава освобождение „от ръ-
ката на неприятелите ни", а вът-
решното означава освобождение от
Всякакъв страх, за да можем да Му
служим „в святост и правда през
всичките си дни".

Предлагаме ви две интересни раз-


съждения върху този пасаж от Кем-
бъл Морган.5 От една страна, той
прави връзка между значението на
името Йоан и основната тема на пе-
сента - и двете говорят за Божията
милост. От друга, той забелязва свър-

263

Лука 1, 2

заност меЖду значенията на имената
на Йоан, Захарий и Елисавета и 72 и 73
cm.:

Йоан - обещаната милост (72 cm.),

Захарий - за да напомни (72 cm.),

Елисавета - клетвата (73 cm.).

И така, БоЖието милосърдие, чий-
то Вестител ще бъде Йоан, ще дойде,
защото Бог ще си спомни клетвата,
дадена от Него при сключването на
светия завет.

1:76, 77 После Захарий говори за ми-
сията на Йоан, предвестника на Спа-
сителя. Йоан ще бъде „пророк на Все-
вишния" и ще подготвя сърцата на хо-
рата за идването на Господа, като
проповядва спасение на Неговите хо-
ра чрез опрощението на техните гре-
хове. И
отново забелязваме, че същи-
те неща, които В СЗ се свързват с Йе-
хова, тук в Новия, се свързват с Исус.
Малахия предсказва, че преди Йехова
ще дойде Вестител, който ще подгот-
ви Неговия път (3:1). Захарий казва, че
Йоан идва, за да подготви пътя на
Исус. Изводът, който следва, е съвсем
прост: Исус е Йехова.

1:78, 79 Идването на Исус се сравня-
ва с изгряването на зора. Векове наред
човечеството е Живяло в тъмнина.
Сега, „поради милосърдието на на-
шия Бог", скоро ще се зазори. Светли-
ната ще дойде В Лицето на Христос,
Който ще осияе езичниците, които
Живеят в тъмнина и в сянката на
смъртта, и ще изведе Израел на пътя
на мира (ВЖ. Мал.4:2).

1:80 Това е последният стих В тази




Сподели с приятели:
1   ...   28   29   30   31   32   33   34   35   ...   69




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница