Уилиям макдоналд к о новия
Христов ученик. Изгонването на бесо- ве в Негово име е наистина голямо' не- що. Да дадеш на някого чаша вода
Изтегляне 12.82 Mb.
|
Христов ученик. Изгонването на бесо- ве в Негово име е наистина голямо' не- що. Да дадеш на някого чаша вода е доста обикновено нещо. Но Господ ще оцени и двете, ако са направени за Не- говата слава. „Понезке сте Христо- ви" - тези думи трябва да бъдат ниш- ката, която свързва вярващите в едно цяло. Ако те непрекъснато стоят пред очите ни, ние ще бъдем свободни от духа, който ни разделя, от дребна- вите препирни и от завистта, които понякога съпровождат християнския ни Живот. 9:42 Господният слуЖител трябва да мисли постоянно за влиянието, кое- то неговите думи и действия ще ока- Жат върху другите. ВъзмоЖно е те по някакъв начин да смутят някой наш вярващ брат и да му навредят за цял Живот. По-добре би било за такъв чо- век да бъде хвърлен в морето и удавен с голям воденичен камък, завързан на врата му, отколкото той да стане причина някой скромен християнин да се отклони от пътя на светостта и истината. Е- БезЖалостна самодисциплина (9:43-50) 9:43 От тук до края на главата се го- Вори за значението на самодисципли- ната и себеотрицанието. Християни- те, които поемат пътя на истинско- то ученичество, непрекъснато трябва да се борят със своите естествени Желания и влечения, задоволяването на които води към погибел, а владеене- то им осигурява духовна победа. Исус дава пример с ръката, крака и окото, като казва, че е по-добре да загубиш някоя част от тялото си, отколкото заради нея да попаднеш в ада. За да постигнеш тази велика цел, си заслу- Жава да моЖеш да Жертваш всичко. Ръката би могла да символизира на- шите дела; кракът - нашето поведе- ние; а окото - нещата, които най- много ценим. Това са потенциално най-слабите ни места. Ако човек не си налоЖи строга самодисциплина, те могат да го доведат до вечната поги- бел. На базата на този стих някои хора смятат, че моЖе да се случи така, че истинските християни да бъдат загу- бени и да отидат в ада за вечността. Това дали е възмоЖно наистина? Разг- леЖдайки този текст отделно от всички останали, моЖем да решим, че това наистина е така; но когато го поставим в контекста на цялото Но- возаветно учение, ще стигнем до зак- лЬчението, че всички, които отиват В ада, никога не са били истински хрис- тияни. ВъзмоЖно е човек да изповяда, че е новороден, и за известно време да се дърЖи наистина като такъв; но ако не престане да угаЖда на своята плът, то тогава никога не е бил спа- сен. 9:44-48 Господ на няколко пъти16 го- вори за ада като за място, където „червеят им не умира и огънят ие угасва". Това са едни изклЬчително теЖки думи. Ако ние наистина им вяр- вахме безрезервно, щяхме да преста- нем да Живеем за вещите и щяхме да започнем да Живеем за неумиращите души. „Дай ми страстно да обичам ду- шите на хората, о, Господи!" За щастие никога не се налага човек да си отреЖе ръката или крака или да си извади окото заради някое свое нравствено провинение. Исус не ни за- повядва да вземаме такива крайни мерки. Това, което Той иска да ни ка- Же, е, че за нас е по-добре да Жертваме ползата от дейността на тези наши 221 Марко 9  телесни части, отколкото да бъдем
захвърлени В ада поради загубата, коя- то те ни нанасят. 9:49 49 и 50 cm. са особено трудни стихоВе. ЗатоВа ние ще ги разгледаме изречение по изречение. „Защото всеки ще се осоли с огън." Тези думи крият за нас три проблема- тични Въпроса: (1) Закакъв огън се го- Вори тук? (2) Какво ще рече „да се осоли"? (3) Какво Вклк>ч8а думата „Всеки" - спасените, неспасените или и дВете? Огънят моЖе да олицетВоряВа ада (както В 44, 46 и 48 cm.) или Всеки друг съд, Вклк>чително и БоЖестВения съд над делата на Вярващия или дори Вът- решния, личния съд. Солта символизира онова, което за- пазва, пречиства и дава Вкус. За из- точните народи тя също така е сим- вол на клетва за вярност, приятелст- во или изпълнение на обещание. Ако под „всеки" се разбират неспа- сените, тогава тези думи означават, че те ще останат да съществуват в пламъците на ада, т. е. че душите им ще останат да търпят Вечни мъки. Ако „всеки" се отнася до спасените, то тогава този стих може да има ня- колко значения: (1) че спасените ще бъдат пречистени чрез пламъците на Божието наказание в този живот; (2) че те ще предпазят себе си от поква- ра, като се учат да се владеят и да се отказват от Всичко плътско; или: (3) че ще бъдат изпитани В Господния ден. „И всяка Жертва ще се осоли със сол." Това17 е цитат от Левит 2:13 (ВЖ. също Числа 18:19). Солта, която е символ на завета меЖду Бога и Него- вия народ, е спомената тук, за да на- помни на хората, че този завет е едно сериозно споразумение, което те не могат да нарушават. Когато предс- тавяме телата си в Жива ЖертВа на Бога (12:12), ние трябва да осолим та- зи Жертва със сол, като по този начин направим свързването ни с Него необ- ратимо. 9:50 „Добро нещо е солта." Христи- яните са солта на земята (Мат. 5:13). От тях Бог очакВа да упраЖняВат здравословно и пречистващо въздейс- твие върху хората. Дотогава, докога- то християните се дърЖат като ис- тински ученици, те носят благослове- ние на всички хора. „Но ако солта обезсолее, с какво ще я подправиме?" Без соления си вкус солта няма никаква стойност. Онзи християнин, който не изпълнява за- дълЖенията си на истински ученик, е безплоден и безполезен. Само един до- бър старт на християнския Живот не е достатъчен. Непрекъснатата и без- компромисна самооценка е задълЖи- телна за Всеки един християнин, в про- тивен случай той като БоЖие дете, няма да успее да постигне целта, зара- ди която е бил спасен от Бога. „Имайте сол в себе си" означава, че ние трябва да представляваме сила за света в името на Бога; да упраЖнява- ме благотворно Влияние за славата на Христос; да изтърпим Всичко в нашия Живот, което би могло да спомогне за по-пълноценното ни отдаване на Христос. „И мир имайте помеЖду си." Този стих явно е свързан с 33 и 34 cm., къде- то се говори за спора меЖду ученици- те по поВод заемането на почетни места В царството. Винаги трябва да намираме начин да се освобождаваме от самолкзбието си, като вместо то- ва се изпълваме със скромност в слу- Жението си на Бога. , В обобщение на всичко, казано до- тук, искаме да отбелеЖим, че 49 и 50 cm. идват, за да подчертаят истина- та, че Вярващият трябва да се отнася към Живота си като към Жертва, да- дена на Бога. Той трябва да се осоли с огън, т. е. да се изпълни със самоосъЖ- дане и самоотричане; и трябва да се осоли със сол, т. е. да се посвети с 222 Марко 9, 10  клетВа за окончателно u безВъзВрат-
но самоотдаВане. Ако Вярващият из- мени на сВоята клетва или не успее да скъса окончателно със своите грешни навици, неговият Живот ще бъде без- солен, безполезен и безсмислен. Затова той трябва да изтрие от Живота си Всяко нещо, което би попречило на из- пълнението на дадената му от Бога мисия, и да заЖивее в мир и лЬбов с ос- таналите християни. Е. Бракът и разводът (10:1-12) 10:1 След престоя Си в Галилея Гос- под отива на изток към Перея, една област, която се намира на източния бряг на река Йордан. Разказът за Не- говото слуЖение в Перея се простира до 45 cm. 10:2 Много скоро Исус е открит от фарисеите, които дебнат Жертвата си като глутница вълци. Опитвайки се да Го уличат & грешка, те Го питат дали е законно човек да се разведе. Господ им казва да погледнат В Пе- токниЖието и да Видят каква е запо- ведта на Мойсей по този въпрос. 10:3-9 фарисеите избягват да дадат пряк отговор, като цитират само онова, което Мойсей е разрешил. А той е разрешил на мъЖа да се разведе с Жена си, при услоВие че и даде писме- но удостоверение за развод. Но пър- воначалният замисъл на Бога не е та- къВ. Бог разрешава развода по-късно поради Жестокостта на човешките сърца. Според БоЖестВения замисъл мъЖът и Жената се съединяват 8 бра- чен съ1оз, който продълЖаВа до тяхна- та смърт. Затова Бог е създал и два- та пола. МъЖът трябва да напусне своите родители и да се свърЖе с Же- ната така, че той и тя да станат ед- на плът. След като Бог ги е съединил така, нито една човешка заповед не моЖе да ги разедини. 10:10 Дори и учениците на Христос са затруднени да разберат това обяс- нение. По онова Време Жените не са се ползвали с никакво уВаЖение и не са имали никаква материална сигурност. Често пъти те не са получавали нищо друго освен презрение. Всеки мъЖ е моЖел да се разведе с Жена си веднага, щом като нещо не му е харесвало в нея, без да е длъЖен да й осигури ня- какво материално обезщетение. В по- вечето случаи към Жената са се отна- сяли като към някаква мебел. 10:11, 12 На по-нататъшните въп- роси на учениците Господ отговаря съвсем определено, че повторната Же- нитба след развода се смята за прелю- бодеяние, без значение кой от двама- та получава разВод - мъЖът или Же- ната. Ако четем само този стих, трябва да приемем, че разводът е заб- ранен при всички обстоятелства, но в Матей 19:9 моЖем да Видим, че Гос- под споменава едно изключение. В се- мейство, В което единият от парт- ньорите е уличен В изневяра, другият е свободен да се разведе и евентуално да склк)чи втори брак. Освен тоВа от текста В 1 Кор. 7:15 стаВа ясно, че разводът е разрешен и в случаите, ко- гато невярващ съпруг (съпруга) напус- не Вярващата си съпруга (съпруг). Ние много добре съзнаваме труднос- тите, които съществуват при разВо- да и повторния брак. Хората се забър- кват в такива заплетени брачни ком- бинации, че, за да се освободят от тях, им е необходима Соломонова мъдрост. Най-добрият начин да се из- бегнат всичките тези бъркотии е да се избегнат разводите. Всеки развод изпълва с мрачни облаци Живота на за- сегнатите от него хора. Когато раз- ведени мъЖе и Жени се обръщат за съ- действие към местната църква, ста- рейшините трябва да разгледат всеки случай поотделно, като не забравят страха от Бога. Всеки отделен случай се различава от другите и изисква ин- дивидуален подход към всеки отделен човек. 223 Марко 10  Този пасаЖ показва гриЖата на
Христос не само по отношение на чис- тотата на брака, но и по отношение на правата на Жените. В християнско- то учение Жената заема едно почетно място, каквото тя няма в другите ре- лигии. Ж. Господ благославя малките деца (10:13-16) 10:13 Сега ние виЖдаме колко голяма е гриЖата на Господ Исус за малките деца. Много родители водят при Него децата си, за да получат благословия- та на Учителя-Овчар, но учениците Му не им позволяват да Го доблиЖат. 10:14-16 Господ никак не е доволен от това и им обяснява, че БоЖието царство принадлеЖи на малките деца и на тези, които имат вярата и иск- реността на малките деца. Възраст- ните трябва да станат като малки деца, ако искат да влязат в царство- то. ДЖордЖ Макдоналд казваше, че не вярва за някой човек да е християнин, ако около къщата му не си играят малки момченца и момиченца. И така, Господният слуЖител никога не тряб- ва да забравя колко е ваЖно БоЖието Слово да стигне до ушите на малките деца. Детските умове са много по- възприемчиви и много по-гъвкави от умовете на възрастните. У. Греъм СкродЖи казва така: „Ви- наги бъди в най-добрата си форма и давай най-доброто, което имаш, кога- то говориш на деца." 3. Младият богаташ (10:17-31) 10:17 Един млад богаташ спира Господ на пътя и се отправя към Него с една явно искрена молба. Той се обръща към Него с думите „Учителк> благи" и Го пита какво трябва да направи, за да наследи вечния Живот. 10:18 Исус е впечатлен от думите „Учителк) благи" и без, да ги отхвър- ля, решава да ги използва, за да прове- ри каква е вярата на младеЖа. Само Бог е благ. МоЖе би младеЖът иска да признае Господ Исус за Бог? За съЖа- ление това не е така. 10:19, 20 След това Спасителят се възползва от закона, за да произведе у младеЖа съзнание за грях. Този човек все още Живее със заблудата, че ще ус- пее да наследи царството благодаре- ние на добрите си дела. Щом като мисли така, нека да видим дали се под- чинява на закона, който му казва как- ви трябва да бъдат тези добри дела. Господ цитира пет от БоЖиите запо- веди, които засягат най-вече отноше- нията ни с другите хора. Смисълът на тези пет заповеди моЖе да се изрази с една: „Обичай блиЖния си като себе си." МладеЖът заявява, че е спазвал всичко това от най-ранна възраст. 10:21, 22 Но дали той действително обича блиЖния си както себе си? Ако е така, нека продаде целия си имот и даде парите на бедните. За младия бо- гаташ обаче това се оказва прекалено „скъпа" задача и той си отива наскър- бен, защото е човек с много имот. С това Господ не иска да каЖе, че този човек моЖеше да се спаси, ако бе- ше продал целия си имот и беше дал всичките си приходи за благотвори- телни цели. Има само един път за спа- сение и това е вярата в Господ Исус. За да моЖе да се спаси, човек трябва да се признае за грешен, а това той моЖе да направи, когато осъзнае, че не моЖе да изпълни светите изисквания на Бога. Господ припомня на младеЖа десетте БоЖи заповеди, за да породи у него убеЖдеиие за грях. НеЖеланието на богаташа да се раз- дели с имота си показва, че той не обича блиЖния си както себе си. Него- вият отговор трябваше да бъде след- ният: „Ако БоЖиите изисквания са такива, то аз съм грешен и няма да мога да се спася със собствените си усилия. Затова Те моля да ме спасиш 224 Марко 10  no ТВоята милост." ОказВа се обаче,
че младеЖът обича много поВече имо- та си, отколкото блшкния си, и зато- Ва отказВа да се раздели с него. Когато Исус предлага на богаташа да продаде Всичко, Той не му казВа, че тоВа е единственият път за спасение, а само показва на младежка, че е нару- шил БоЖия закон и затоВа има нуЖда от спасение. Ако богаташът беше отговорил на предлоЖението на Спа- сителя по подходящ начин, то Той ще- ше да му покаЖе пътя на спасението. Но тук има още един проблем: дали ние, които сме вярващи, обичаме блиЖните си както себе си? Дали за нас също ВаЖат думите на Исус: „Продай Все що имаш и дай на сиро- масите и ще имаш съкровище на не- бето; и дойди и Ме следвай." Всеки трябВа да си даде сам отговор на то- зи въпрос, но преди да направи това, нека помисли Върху следните факти:
10:23-25 Гледайки как богаташът наскърбен се скрива В тълпата, Исус отбелязва, че е много трудно богати- те да Влязат В БоЖието царство. Учениците, за които богатството означава БоЖието благословение, са изненадани от тази забелеЖка. Затова Исус отново повтаря: „Чада, колко е мъчно да влязат в БоЖието царство ония, които уповават на богатство- то"18 - и продълЖава: „По-лесно е за камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в БоЖието царство." 10:26, 27 Тези думи карат учениците да се усъмнят дали изобщо някой мо- Же да се спаси. Като togeu, които Жи- веят под закон, те правилно си предс- тавят богатството като неизменна част от БоЖието благословение. В за- вета, който склкзчва с Мойсей, Бог обещава благоденствие за Всички, кои- то Му се подчиняват. Учениците раз- съЖдават така: „Щом богатите не могат да Влязат В царството, тогава никой не моЖе." Исус им казва, че то- ва, което е неВъзмоЖно за човека, е ВтьзмоЖно за Бога. Какви заключения моЖем да напра- вим, когато прочетем този пасаЖ? Първо, че за богатите хора е особе- но трудно да се спасят (23 cm.), тъй като те обичат богатствата си мно- го повече, отколкото Бога, и са гото- ви да се откаЖат no-скоро от Бога, отколкото от парите си. Тези хора се уповават на имотите си много поВе- че, отколкото на Господа. И докато тоВа не се промени В тях, те не мо- гат да бъдат спасени. Истина е, че В СЗ богатството е било признак на особеното благоволе- ние на Бога. Но сега това не е така. Вместо да се приема като белег на благоволението на Господа, то тряб- ва да се разглеЖда като изпитание на предаността на човека. По-лесно е камила да мине през игле- ни уши, отколкото някой богаташ да влезе през вратата на царството. От човешка гледна точка богаташът изобщо не моЖе да бъде спасен. Някой моЖе да възрази, че от човешка гледна точка никой не моЖе да бъде спасен, и тоВа наистина е така. Но то ваЖи с 225 Марко 10 още no-голяма сила, когато стаВа Въп-
рос за богатия човек, тъй като пред него се издигат препятствия, които бедният не моЖе да си представи. Бо- гът на мамона трябва да бъде съборен от царското място, което заема В сърцето на богатия, за да моЖе този човек да застане пред Бога като про- сяк. За човека не е възмоЖно да пре- дизвика тази промяна, но Бог моЖе да я извърши. Християните, които събират сък- ровища на земята, обикновено запла- щат за това свое непослушание с Жи- вота на децата си. Много малко деца от такива семейства стават БоЖии чада. 10:28-30 Петър разбира накъде сочи смисълът на казаното от Спасителя. Той осъзнава, че това, което Исус ис- ка от тях, е да остаВят Всичко и да Го последват. Исус потВърЖдава то- ва, като обещава да възнагради всич- ки, които се отказват от всичко зара- ди Него и благовестието както в се- гашния им Живот, така и във Веч- ността. 1. Наградата ни в сегашния ни Живот ще има 100% възвращаемост, като няма да се изрази В пари, а в: а. къщи - това са къщите на дру- гите Вярващи, където Всеки един от нас моЖе да намери подслон; б. братя и сестри, майки и деца - нашите приятели християни, които обогатяват целия ни Жи- вот; в. земи - страните от света, кои- то са спечелени за Царя; г. гонения - те също са част от сегашните ни награди. Когато човек се окаЖе достатъчно дос- тоен, за да страда заради Исус, това наистина е голяма радост. 2. Бъдещата награда на Христовия слуЖител е вечният ЖиВот. ТоВа не означава, че като се откаЖем от всичко, ние автоматично пече- лим вечен Живот. Вечният Живот ни се дава като подарък. Смисълът на казаното от Исус тук е, че ония, които изоставят всичко зем- но, получават за награда по-големи способности да се наслаЖдават на вечния Живот в небесата. Всички Вярващи ще получат този Живот, но не всички ще му се наслаЖдават в една и съща степен. 10:31 После Господ ни предупреЖда- ва, че „мнозина първи ще бъдат пос- ледни, а последните първи". Не е дос- татъчно само да започнеш като до- бър християнин. ВаЖното е като ка- къв ще стигнеш края. Ето какво пише Айрънсайд по този въпрос: „Не всички, които показват обеща- ващо начало като верни и предани пос- ледователи на Христос, ще продълйсат до край да следват пътя на пълното отричане от себе си в името на Хрис- тос. Понякога онези, които ние мис- лим за доста изостанали след нас и В чиято преданост се съмняваме, се оказват много по-истински и Верни християни в часове на изпитание. "19 И. Служителят за трети път предсказва Своите страдания (10:32-34) 10:32 Време е Вече Исус да отиде в Ерусалим. За Господ Исус това пъту- ване е пътуване към гетсиманските мъки и страдания, към оскърбленията и мъченията на кръста. Какви чувст- ва моЖе да са ВълнуВали Исус В този момент? Особено показателни за то- ва са думите: „Исус Вървеше пред тях." Тези думи говорят най-вече за решителността на Исус да изпълни БоЖията воля с пълното съзнание за цената, която трябва да се заплати. Те говорят и за Неговата самота: Той е пред учениците Си и върви сам. Говорят и за радостта Му - за дълбо- ката и спокойна радост от това, че върви по БоЖията воля; за радостта 226 Марко 10   от очакването на БоЖията слаба; за
радостта на Един МъЖ, Който е тръгнал да освободи Своята невяста, за да я грабне no-късно за Себе Си. За- ради тази бъдеща радост Исус изтър- пя мъките на кръста и презря срама. Тази картина на Исус, Който върви пред всички, ни кара още повече да се удивляваме на нашия безстрашен Во- дач, на Автора и Изпълнителя на на- шата вяра, на нашия славен Учител, на БоЖествения ни Принц. Ето какво пише Ердман за този момент: „Нека спрем за малко и погледаме това лице и този образ, Този Божий Син, Който върви непоколебимо напред към кръста. И докато Го следваме, ние Ще разберем, че започваме да се изпъл- ваме с един нов вид героизъм. И дока- то Го наблЬдаваме как отива добро- волно на смърт за нас, ще усетим, че в нас започва да се поражда един нов вид лЬбов. И едновременно с това ние ня- ма да спрем да се удивляваме на значе- нието и тайната на тази смърт. "20 Хората, които следват Исус, са из- плашени, защото знаят за твърдото решение на религиозните водачи в Ерусалим да Го убият. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|