Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
13:30 Много хора разбират 30 cm. ка- то обещание за това, че всички обе- щания в тази глава ще се сбъднат в Живота на поколението на Исус Хрис- тос. Но това не моЖе да е вярно, тъй kanio много от събитията, и особено тези, за които се говори от 24 до 29 cm., просто не са се сбъднали тогава. 238 Марко 13  Други хора мислят, че тук става дума
за поколението, което ще Живее по Времето на „разлистването на смоки- нята", т. е. за онези хора от новообра- зуваната през 1948-а израелска дърЖа- Ва, които ще са Живи да Видят Второ- то пришествие. Има и едно трето мнение, което се поддърЖа и от авто- ра на тази книга, според което „това поколение" има значение на определен Вид хора от кздейския народ, които се отнасят с неверие към Месията и Го отхвърлят. Историята свидетелст- ва, че „това поколение" все още не е преминало. Израелският народ не само се е запазил като нация, но е затънал още повече В своята враЖдебност към Господ Исус. Исус предсказва, че изра- елският народ и това негово отноше- ние към Господ ще останат да същес- твуват до Второто Му пришествие. 13:31 Нашият Господ подчертава, че сбъдВането на Всяко едно от Него- вите пророчества е абсолк»тно сигур- но. Небето и звездите ще преминат, земята ще изчезне... но Всяка дума, из- речена от Него, ще се сбъдне. Ж. Денят и часът, които не знаем (13:32-37) 13:32 Исус казва, че „за оня ден и час никой не знае, нито ангелите на небе- сата, нито Синът, а само Отец". Много от читателите знаят, че този стих се използва от някои хора, за да докаЖат, че Исус не е нищо повече от човек с ограничени познания като Всички нас. Някои искрени, но заблуде- ни християни също го използват, за да покаЖат, че когато Исус е дошъл на земята, Той е бил лишен от всички атрибути на божествеността. Нито едно от тези дВе тълкувания не е вярно. Исус е бил, и е както Бог, така и Човек. Той е притеЖавал всич- ки атрибути на божествеността и Всички характеристики на съвършения Човек. Вярно е, че НегоВата боЖест- Веност е била забулена В едно тяло от плът, но тя е присъствала в Него не- зависимо от това. Не е имало такова време, когато Той да не е бил изцяло Бог. Как тогава Исус не знае Времето на Своето Второ пришествие? Ние смя- таме, че клк>чът към отговора на то- зи Въпрос се намира в Йоан 15:15: „...слугата не знае що върши Господа- рят Му...". Като на съвършен Слуга на Господ Исус не Му е дадено да знае времето на Своето пришествие. Ка- то Бог Той, разбира, се го знае, но ка- то Слуга на Него не Му е дадено да го знае с цел да го оповестява на други- те. ДЖеймс Брукс обяснява това по следния начин: „Това са думи, които не отричат бо- ЖестВеното Всезнание на нашия Гос- под, но просто показват, че според плана за човешкото изкупление не е за Него да знае годините или Времената, „които Отец е полоЖил В Собствена- та Си власт" (Деяния 1:7). Исус знае, че ще дойде отново и често говори за Своето Второ пришествие, но В Него- вите задълЖения като Син не влиза това да определя времето на Своето пришествие - следователно Той моЖе да го остави като нещо, което Негови- те последователи постоянно да чакат и да Желаят. "22 13:33-37 Главата завършва с един призив за бдителност и непрекъсната молитва от страна на християните ВъВ Връзка с Второто пришествие на Господа, фактът, че ние не знаем ко- га ще стане това, трябва да ни дърЖи непрекъснато бдителни. Често ние се срещаме с подобна си- туация и 6 еЖедневния си Живот. Ко- гато някой човек напусне дома си и за- мине на дълго пътешествие, той ос- тавя на слугата си някои наставления и заръчва на пазача да внимава за Не- говото завръщане. Исус сравнява Себе Си с такъВ един пътник, който моЖе да се върне по Всяко Време на нощта, и не трябва да намери заспали хората, 239 Марко 13,14  koumo е оставил да слуЖат като нощ-
ни пазачи. Затова Той оставя на Всич- ки това предупреждение: „Бдете!" VII. Мъките на СлуЖителя и Неговата смърт (14 и 15 гл.) А. Заговорът за убийството на Христос (14:1,2) Вече е дошла средата на фаталната седмица. След два дни ще бъде Пасха- та, първият от седемте дни на праз- ника на безквасните хлябове. Религи- озните водачи са решили твърдо да унищоЖат Христос, но не Желаят да направят това по време на празници- те, защото много от хората все още смятат Исус за пророк. И макар че главните свещеници и кншкниците са решили да не убиват Исус по време на празниците, БоЖие- то Провидение отменя тяхното ре- шение и Пасхалният Агнец е убит точно по това време (ВЖ. Мат. 26:2). Б. Помазбането на Исус Във Витания (14:3-9) Както златарят поставя диаманта върху плат от черно кадифе, за да от- крои неговата красота, така и Свети- ят Дух, и Неговият човешки инстру- мент, Марко, изкусно подчертават блясъка на лкзбоВта на една Жена към Господа, поставяйки я на фона на тъмните заговори меЖду религиозни- те водачи и Юда. 14:3 ПрокаЖеният Симон организи- ра в къщата си празненство в чест на Спасителя вероятно в знак на благо- дарност за това, че е изцелен. Една Жена, чието име не е споменато (мо- Же би, Мария от Витания; Йоан 12:3), Влиза и излиВа изобилно количество скъпоценно миро Върху главата на Исус. Явно нейната лк>бо8 към Спаси- теля е огромна. 14:4, 5 Някои от гостите приемат това нейно действие с негодувание, като си мислят, че Жената е безумна и прахосница и че прави голямо разхи- щение. Защо не е продала мирото и не го е раздала на бедните? (Сумата от триста пеняза се е равнявала на една годишна заплата.) Хората и досега смятат, че е голямо разхищение да да- дат една година от ЖиВота си за сВоя Господ. Колко ли голямо би им се сто- рило разхищението, ако трябваше да дадат целия си Живот за Господа? 14:6-8 Исус ги смъмря за този ро- пот. Той не моЖе да не одобри тоВа, че Жената е успяла да Види тази злат- на възмоЖност, за да изрази сВоята почит към Спасителя. Щом като из- питВат такава голяма загриЖеност към бедните, те Винаги биха могли да им помагат, тъй като винаги ще има бедни. Господ обаче скоро ще умре и ще бъде погребан. Тази Жена иска да покаЖе сВоята обич към Господ, дока- то Все още моЖе да направи това. ВъзмоЖно е тя да не моЖе да се погри- Жи за тялото Му след като умре и за- това дърЖи сега да покаЖе лк)бовта си - докато е още Жив. 14:9 Уханието на тоВа миро не е престанало да се разнася и до днес! Исус казва, че споменът за тази Жена ще се разказва по целия свят, и тоВа наистина става - чрез разказаното за нея В Евангелията. В. Предателството на Юда (14:10,11) За разлика от Жената, която оценява Спасителя изключително високо, Юда Му определя една много ниска цена. Макар че Живее със Спасителя най- малко от една година, през което вре- ме получава от Него само лк>бов, Юда решава да се промъкне при главните свещеници и да им обещае, че ще пре- даде БоЖия Син 8 ръцете им. Те прие- мат предложението му с удоволствие и му предлагат пари за предателство- то. Единственото нещо, което се ис- ка от него, е да обмисли подробности- те как точно да стане това. 240 Марко 14  Г. Подготовката за Пасхата
(14:12-16) Въпреки че точната хронология на съ- битията не ни е известна, знаем, че вече е дошъл четвъртъкът на Пасхал- ната седмица. Учениците на Исус едва ли разбират, че това е Пасхата, коя- то ще осъществи смисъла на този празник в най-голяма степен от всич- ки останали Пасхи. Те питат Господ да им каЖе къде ще празнуват Пасха- та и Той ги изпраща в Ерусалим да търсят един „човек, който носи стомна с вода" (нещо доста рядко, тъй като обикновено водата се е но- села от Жени). Този човек ще ги заведе в определената за това къща. Там те Ще го помолят да им покаЖе стаята, където Учителят ще яде пасхата с учениците Си. Не е ли чудесно да четем и да виЖда- ме как Господ избира и заповядва на Своите ученици! Тук Неговите дейст- вия Го разкриват като един Суверенен Владетел на хората и нещата. Чудес- но е да вшкдаме също така как хора- та, които имат отзивчиви сърца, пос- тавят на разполоЖение на Господ как- то себе си, така и всичко, което при- теЖават. Винаги е добре за нас, кога- то Му предоставяме веднага свободно да влезе във всяка стая от нашия Жи- вот! Д- Исус предсказва предателството (14:17-21) Същата тази вечер Исус отива в Еру- салим и заедно с дванадесетте Си уче- ници влиза в къщата, където е при- готвена стая за Него на горния етаЖ. И докато седят на трапезата и ядат, Исус им съобщава, че един от учени- ците ще Го предаде. Усещайки в себе си предразположението към злото и с чувство на здравословно недоверие към собствената си природа, всеки от тях пита Исус да не би той да е пре- дателят. Исус отговаря, че предате- лят е онзи, който ще натопи хляба си заедно с Него в блЬдото, т. е. онзи, на когото Той ще даде залъка хляб. Чо- вешкият Син отива на смърт според както е предречено, казва Исус, но съдбата на онзи, който ще Го предаде, ще бъде уЖасна. По-добре би било... той никога да не се беше раЖдал. Б. Първата Господна вечеря (14:22-26) 14:22-25 След като взима залъка, Юда отива навън 6 нощта (Йоан 13:30). То- гава Исус постановява един ритуал, който ние познаваме като Господна- та вечеря. Неговото значение е пока- зано по един много красив начин от тези три думи: (1) Той взе (греха на човечеството върху Себе Си); (2) раз- чупи (тялото Си на кръста); и (3) да- де (Себе Си вместо нас). Хлябът символизира Неговото тя- ло, което Той дава за нас; чашата - кръвта Му, която пролива за нас. Чрез Своята кръв Исус узаконява Но- вия Завет. За Него повече няма да има празнична радост, докато не се върне на земята, за да установи царс- твото Си. 14:26 На това място всички изпя- Ват един химн (вероятно откъс от Псалми 113-118), след което излизат от Ерусалим, пресичат Кедрон и се из- качват на Елеонския хълм. Ж. Самоувереността на Петър (14:27-31) 14:27, 28 По пътя Спасителят предуп- реЖдава учениците Си, че през часове- те, които идват, всички те ще се сра- муват и ще се страхуват да признаят, че са Негови последователи. Ще се сбъдне предсказанието на Захария: „Ще поразя пастиря и овцете ще се разпръснат" (Зах. 13:7). След това Исус милостиво ги уверява, че въпреки това Той няма да се откаЖе от тях, и, след като възкръсне, ще ги чака в Галилея. 241 Марко 14     14:29, 30 Петър е Възмутен от ми-
сълта, че може да се откаже от Гос- под. Другите могат да направят то- ва, но не и той! Това никога няма да стане! Вместо неговото „никога" Исус казва „скоро": преди петелът да пропее два пъти, Петър три пъти ще се откаже от Спасителя. 14:31 „Това е невъзможно! - вика Пе- тър. - По-скоро ще умра, но няма да се откаЖа от Теб!" Петър не е единс- твеният, който се тупа така в гърди- те: всички останали ученици също се присъединяват към това твърдение. Нека никога не забравяме този случай, защото и ние не сме много по-различ- ни от тях. Всички трябва да познаем добре малодушието и несъвършенст- вото на нашите сърца. 3. Агонията в Гетсиманската градина (14:32-42) 14:32 Над земята се е настанила теж- ка тъмнина. Нощта преминава и идва сутринта на петъчния ден. Когато идват до едно оградено място," позна- то под името Гетсцмания, Господ Исус оставя осем от учениците Си близо до входа. 14:33, 34 После взема със Себе Си Петър, Яков и Йоан и отива още по- навътре в градината. Там Неговата душа преживява мъчителната те- жест на очакването на часа, в който Той ще бъде принесен в жертва вмес- то нас. Ние изобщо не можем да си представим какво означава за Него, безгрешния, да стане грешен вместо нас. Исус оставя тримата Си ученици със заръката да стоят там будни и да Го чакат, а Сам Той отива още по-на- вътре в градината. Също така Сам ще отиде Той и на кръста, където ще понесе ужасното Божие наказание за нашите грехове. 14:35 С почуда и удивление ние виж- даме как Господ Исус лежи прострян на земята и се моли. Дали Той не иска да избегне отиването на кръста? Ед- ва ли! Та нали това е целта на Негово- то идване на този свят! Най-напред Исус се моли, „ако е възмоЖно, да Го отмине тоя час", т. е. ако има няка- къв друг начин за спасение на грешни- ците освен пътя на Неговата смърт, погребение и възкресение, Бог да отк- рие този начин. Небесата мълчат. Друг начин, чрез който да бъдем изку- пени, няма. 14:36 И отново Исус се моли на Бо- га: „Авва, Отче, за Тебе всичко е въз- моЖно; отмини Ме с тая чаша; не обаче както Аз искам, но както Ти искаш." Забележете, че Той се обръща към Бог като към Свой лЬбим Баща, за Когото всичко е възмоЖно. Тук не става въпрос толкова за физическа възможност, колкото за морална. Не може ли Всемогъщият Бог да намери друго основание, според което да мо- же да спасява безбожните грешници? Мълчанието на небесата показва, че друго такова основание няма. Свети- ят Божий Син трябва да пролее Своя- та кръв, за да може грешните човеци да бъдат освободени от греха! 14:37-40 Когато се връща при три- мата Си ученици, Исус ги намира зас- пали. Какво точно свидетелство за грешната природа на човека! Нали, преди да отиде по-навътре в градина- та, Исус ги беше предупредил, че трябва да стоят будни и да не заспи- ват в този решителен час! Освен то- ва не беше отдавна времето, когато Петър се хвалеше, че ще Му бъде ве- рен и в смъртта. Сега той дори не ус- тоява и пред съня. Ако един човек не може да се моли в продължение на един час, едва ли ще бъде в състояние да се противопостави на изкушението в момент на изключителен натиск. Независимо от ентусиазма, който из- питва неговият дух, човек винаги трябва да се съобразява с несъвършен- ството на своята плът. 14:41, 42 Три пъти Господ оставя учениците си и се връща, и три пъти 242 Марко 14 ги намира заспали. Накрая Той им каз-
ва: „Още ли спите и почивате? Дос- та е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешни- ците." И така, те стават с намере- ние да ВърВят, но се оказВа, че не им остава много път. И. Исус е предаден и арестуван (14:43-52) 14:43 Юда Вече е влязъл В градината с цяла хайка от хора. Съучастниците му носят ноЖове и сопи, като че са тръг- нали на лоВ за някой опасен престъп- ник. 14:44, 45 Предателят има предвари- телна уговорка с останалите за начи- на, по който да им посочи кой е Исус. Този, Когото целуне, Него трябва да уловят. И така, Юда отива при Исус, назоВаВайки Го „Учителк)", и Го целу- ва продълЖително. (Емфатичната форма на глагола В оригиналния текст предполага, че предателят целува Исус демонстративно няколко пъти.) Защо Юда предаде Исус? МоЖе би той е бил разочарован от факта, че Исус се е отказал да оглави управлението на страната? МоЖе би го е направил заради пропадналите си надеЖди да за- еме някое почетно място в царство- то? А моЖе би алчността е надделяла над всичко друго? Най-вероятно Всич- ко тоВа, взето заедно, е изиграло роля за извършването на това позорно де- ло. 14:46-50 ВъоръЖените сподвиЖници на предателя излизат напред и арес- туват Господа. Петър веднага изваА- 9а ноЛа си и отрязва ухото на слуга- та на първосвещеника. Реакцията на Петър в този момент ни показва, че той мисли най-Вече като естествено, а не като духовно същество. Той се опитва да използва материални оръ- Жия за водене на духовна война. Господ смъмря Петър и извършва още едно чУдо, като Възстановява напълно ухо- то на слугата, както четем В Лука 22:51 и Йоан 18:11. След това Исус по- сочва на хората, които Го дърЖат, колко е нелепо от тяхна страна да Го арестуват с оръЖие в ръка... Та нали Той е бил с тях всеки ден в храма и ги е поучавал! Защо не са Го арестували тогава? Отговорът е известен. Пред- сказанията говорят, че Той ще бъде предаден (Пс. 41:9), арестуван (Ис. 53:7), измъчван (Пс. 22:12) и изоставен (Зах. 13:7), и те трябва да се сбъд- нат. 14:51, 52 Марко е единственият ав- тор на Евангелие, който пише за този случай. Почти всички ученици на Биб- лията смятат, че този уплашен мо- мък е бил самият Марко, който, в Же- ланието си да избяга колкото се моЖе по-бързо, оставя плащаницата си в ръ- цете на въоръЖените мъЖе. Плащани- цата не е обикновена дреха, а нещо ка- то наметало, което момъкът е граб- нал набързо, за да покрие някак голото си тяло. Ето какво пише Ердмън за този слу- чай: „Вероятно този Живописен инци- дент е добавен, за да подчертае колко самотен е бил Исус в тези съдбоносни часове на опасности и мъки. Той сигур- но много добре е разбрал какво значи да страдаш сам." Й. Исус пред първосвещеника (14:53,54) Разказът за религиозния процес започ- ва от 53 cm. и завършва в 15:1, като се състои от три етапа: (1) разпитът пред първосвещеника (14:53, 54); (2) среднощното заседание на Синедриона (14:55-65); и (3) сутрешното заседание на Синедриона (15:1). 14:53 Общопризнато е мнението, че тук Марко говори за съдебния процес у Каяфа. Процесът у Анна е описан от Йоан В 18:13,19-24. 14:54 Петър проследява Господ Исус до двора на първосвещеника, Вървей- 243 Марко 14 ku - както той си мисли - на безопас-
но разстояние зад Него. Някой беше направил следния анализ на негоВото пораЖение:
Сега Петър седи меЖду войниците и се грее на огъня заедно с враговете на своя Господ. К. Исус пред Синедриона (14:55-65) 14:55-59 Въпреки че това не е спомена- то изрично, изглеЖда, че с 55 cm. за- почва разказът за среднощното засе- дание на Синедриона. Събранието на седемдесет и единия религиозни вода- чи било председателствано от пър- восвещеника. Точно в тази нощ със- тавляващите Синедриона фарисеи, са- дукеи, книЖници и старейшини показа- ли пълно незачитане на правилата, според които протичали техните за- седания. Според тези правила те ня- мали право да провеЖдат заседания нито през нощта, нито по време на kxjeuckume празници. Подкупването на лъЖесвидетели било строго забранено. Никакви смъртни присъди не се изпъл- нявали преди изтичането на нощта. Освен това присъдите им не били за- дълЖителни с изклк>чение на случаите, когато Синедрионът заседавал в Ка- менната зала на храма. В нетърпението си да осъдят Гос- под Исус колкото се моЖе по-бързо, религиозните водачи не се поколеба- ват да се принизят дотам, че да прес- тъпят собствените си закони. Усърд- ните им усилия доВеЖдат на процеса един куп лъЖесвидетели, които обаче не успяват да измислят единни показа- ния. Някои от тях цитират погрешно думите на Господ Исус, като казват, че Той бил заплашвал да разруши този ръкотборен храм и да построи нов, неръкотворен, само за три дни. (Ис- тинските думи на Исус могат да се прочетат в Йоан 2:19.) ЛъЖесвидете- лите нарочно объркват храма В Еруса- лим с храма на НегоВото тяло. 14:60-62 Когато пърВосвещеникът задава въпрос на Исус за първи път, Той не му отговаря. Но запитан под клетва дали Той е Месията, Синът на Благословения, Спасителят отговаря, че е Той, като по този начин изпълня- ва писаното в Левит 5:1. След това, моЖе би за да разсее всички съмнения по отношение на Своята самолич- ност, Господ Исус казва на пърВосве- щеника, че ще види „Човешкия Син, седящ отдясно на силата и идещ с не- бесните облаци". С тези думи Исус иска да каЖе на пърВосвещеника, че ще Го види още веднъЖ, но този път в об- раза Му на Бог. При Неговото Първо пришествие БоЖествената слава на Господ Исус е била забулена в човешко тяло. Но когато Той дойде отново „в сила и голяма слава", булото ще падне и всички ще узнаят кой точно е Той. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|